ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част, Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

2-ра част

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици. Ще разгледаме  двете дарби заедно, защото няма да отделим много време, а само няколко библейски мисли.

В тази връзка бих искал да насоча вниманието ви към няколко точки, а именно: В какво се състоеше дарбата езици, и каква е нейната употреба?

На първо място, дарбата чужди езици, както се нарича в нашия превод на Библията, трябва да се разглежда като дарба на чуждестранни езици. Думата "език" glōssa в оригиналния гръцки е традиционната историческа дума за език. И няма никакво друго значение, освен език като средство за комуникация. Тази дарба се състои в дадената способност от Святия Дух да се говори на чуждестранен език. Тя е едно от чудесата, които Бог e използвал като знак за потвърждаване на Словото.

Най-важното нещо, което се случи в Деяния 2 беше проповядването на Петър, нали? Една велика проповед. И в резултат от тази проповед  се покаяха 3000 души... Но кое послужи за потвърждение  на истинността на думите на Петър, че са от Бога? Кое ги накара да повярват? Това, че дошлите от различни страни хора, говореха за великите Божии дела на тяхните родни  езици. Това бе потвърждаващата дарба. Тя бе адресирана към невярващите.

Тя сочеше само на проповедта. Тази дарба никога не е била дадена сама за себе си. Говоренето на чужди езици е насочвало вниманието на хората към проповедта. Дарбата  е била знамение, за да чуят проповедта. В противен случай, как да знаят, че тази проповед е от Бога? От друга страна, виждайки това чудо, те са  могли да очакват случващото се по-нататък. След говоренето на езици, Петър стана и им проповядва Словото. И когато той се изправи и им проповядва, те си казаха: „О! След това чудо трябва да приемем, че това е Божието послание.“ И повярваха около 3000.

Нека направим и следващата стъпка. За кого бяха знамение чуждите езици? Само за...за юдеите. Те не са имали никаква стойност за езичниците. В Деяния глава 2, езиците са за да се обърнат юдеите. В Деяния глава 10 - "И обрязаните вярващи дошли с Петър, се смаяха". В цялата книга Деяния, където  има езици, присъстват юдеи. За езичниците тази дарба е без значение.

До тук, можем да направим два извода. Тази дарба не е за вярващите. Така също не е имала значение и за езичниците. Затова погледнете съвременното движение, където мнозинството езичници – християни,  говорят един на друг езици. Това е в пълен разрез с Божието Слово.

Нека обясня какво имам предвид. Отворете 1 Коринтяни, глава 14, стих 21. Там се казва: "В закона е писано ...". И апостол Павел им цитира от Стария завет, Исая 28:11. "В закона е писано Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.; " Обърнете внимание на думите "този народ". От контекста на книгата на Исая следва, че става дума за народа на Израил. Така че, Бог казва: "Ще говоря с Израил, но на други езици и с други уста. Аз ще говоря с Израил с чудото на устата. " Ето какво казва той: " Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря " с Израил.

Това е целият смисъл на чуждите езици. Това е знамението за Израил. Съчетанието: "този народ" - се отнася до народа на Израил. Сега прочетете стих 22: "Прочее, езиците са белег." Езиците са знамение. Каква е ролята на знамението? Винаги да сочи към нещо друго. В този случай, знамението сочи към Евангелието. Но да прочетем внимателно по-нататък: "Не е за вярващите." Езиците никога не са били предназначени за вярващите. Те не са имали никакъв смисъл за вярващите.

Това е бил  целият проблем в Коринт. Те превъзнасяли езиците, издигайки тази дарба в ранг на нещо особено важно, бъркайки го с пророчествата на оракулите и така сами са се поставили близко до езическото поклонение. Тълкуването е било придружено с екзалтирано говорене. По този начин в  Коринтската църква е царяла пълна бъркотия,  и в посланието си Павел се опитва без напълно да елиминира езиците да се справи с проблема, защото вътре в църквата е продължавало да има много евреи.

Той е знаел, че в някои случаи дарбата  ще се използва, за да се потвърди Словото пред невярващия  юдеин. И изправяйки ситуацията, Павел казва: "Погледни внимателно, на първо място, тя не е знамение за вярващите“. Какво обаче се случва днес в обществата, където се практикуват  езици? Ако не започнеш  да говориш на езици, не си истински християнин. По-точно си наполовина християнин, християнин, но не напълно. Разбира се, не бива да казвам "истински" или "неистински". Това би било неточно. Но, те казват,  че не си преживял в пълнота истинската вяра. И в резултат на това, много християни започват да говорят един на друг на езици, въпреки, че за това те нямат основание, тъй като имат вече пълното откровение от Бог и то е в тази Книга.

Когато Христовото слово се всели богато във вярващите , това означава, че са изпълнени със Святия Дух,  ще могат да преминат през всичко,  което Бог желае. Във всеки случай, с това разбираме, че трябва всичко да изпитваме чрез Писанието, и да го разглеждаме в светлината на Божието Слово. 

Така, цитирайки Исая 28:11, виждаме, че знамението се отнася специално до Израил. Но да  продължим нататък, стих 22: ". Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите" Кои са тези невярващи? - Невярващите юдеи. Но, Павел предлага да се проповядва, тъй като "пророчеството не е за невярващите, а за вярващите." В действителност, той казва на коринтяните, че те не се нуждаят от някакви особени преживявания, а се нуждаят от доктрина. Това беше проблемът им.

Сега, погледнете стих 23. Ако не го разгледате внимателно, на пръв поглед може да изглежда напълно объркващо "И тъй, ако се събере цялата църква." Да видим какво се е случило в Коринт. Всички християни, всички вярващи се събирали на едно място. Павел продължава: " и всички говорят на непознати езици." В църквата в Коринт постоянно се говорели други езици. Впрочем, голяма част от тези звуци не е било език, а нечленоразделна реч. За това ще говорим малко по-късно.

"и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" - пита Павел. Може да се очудите, че "това вече няма никакъв смисъл." В действителност, в стих 22 се казва: "езиците са белег за... невярващите". И в стих 23, Павел казва,  ако „влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" Каква е разликата?

Разликата е следната: Езиците са знамение за невярващите юдеи. Но, Коринт – не е юдейски град. А какъв е? Той е гръцки, езически град. И проблемът е, че когато в църквата влизали невярващите езичници, те не са разбирали какво се случва.

Щели са да видят нещо, което Бог е предназначил за евреите, а не е било предназначено за езичниците. Това е имал предвид Павел. Той казва, че това може да доведе до много нежелани последици, когато коринтяните правят всичко това и при тях дойдат невярващи езичници. Ще ви илюстрирам това. Имаме съседка, която живее в съседната до нас къща. Много пъти сме опитвали да говорим с нея и съпруга й за Христос. Жена ми е говорила с нея. Посетихме я в болницата. Тя бе получила масивен инфаркт, молихме се заедно. Говорихме й много за Бога, обясних й Евангелието.  Положихме много усилия, за да ги доведем до Христос. Те са достатъчно религиозни, а обикновено да се работи с такива хора е особено трудно. Трудно им е да дойдат до Христа, защото са много религиозни, много добри хора. Ние сме общували често, молили сме се много. Отговоряхме на техните въпроси, предлагайки им записи, радио- и телевизионни програми,  религиозна литература.

Един ден, съседката напълно разстроена дойде при жена ми и каза: "Аз трябва да говоря с теб сериозно. Една жена ме заведе на някакво събрание. Там е лудница." Жена ми се опита да разбере какво се е случило.

Оказа се, че друга жена завежда нашата съседка, невярваща езичничка на събрание с говорене на езици. След като постоява там тя решила, че е попаднала в лудница. Но, този случай затвори вратата на възможността ни да я доведем до Христос.

Сега тя има мнение за всички вярващи, че не са с ума си, понеже тези, с които се е запознала на онова събрание, са призовавали името на Христос, носили са на събранието Библията си, и са провели събранието си в голяма степен така, както и ние го правим. Затова е решила, че ние заедно с тях принадлежим към една и съща категория  луди. Разбира се, тя ни обича, така че не отива толкова далеч. Но в съзнанието й е установена твърдо идеята, че хората от онова събрание не са с ума си.

 За същото говори и апостолът. Тази дарба никога не е бил предназначена за езичниците. Това е било дарба, дадена в определен момент от Бог специалнo за юдеите.


Възлюбени, отбележете си; ясно е от Писанието, че дарбата чужди езици е предназначена за евреите. Това е ясно. С това, не може да се спори. И това не е само мое мнение. Това го казва Божието Слово. И ако в 70-та година Бог е унищожил Ерусалим, и е спрял да говори на евреите, и се е обърнал към езичниците, то езиците трябва да са престанали, защото Бог е спрял да дава специални знамения на Израил. Нали така?

И все пак, какво направи временно Той на Израил? Остави евреите и ... и им затъмни очите. Към днешно време, знаменията за Израил са прекратени, затова е прекратено и това знамение за Израил. И ако този белег е престанал да съществува за Израил, то няма повече никаква необходимост да се появи сега отново. Той трябваше да спре.

 Какво искам да кажа с това? Стремим се да докажем всички тези истини чрез Писанието. Но, какво имаме днес? Тази дарба е превъзнесена на база изваждане извън контекст на стих 20, който казва: " Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.". Незрялост е, когато се пренебрегва  целта, за която една дарба е дадена и използването й с друга цел или дори изопачаването й.

Тази дарба е имала ясна Божия цел. Тя винаги е била предназначена само за невярващите. Не е имала никакво значение за назидание за членовете на Тялото Христово, никога не е имала въздействие върху тялото, а е въздействала само на невярващите всред юдеите. И всеки път, когато видите използването на дарбата в Новия Завет, в тези епизоди присъстват юдеи. И тъй като те не са били част от Коринтската църква, прилагането на тая дарба се осъжда от Павел. Все пак, Бог е позволил тя да съществува там, , тъй като е имало огромно движение на юдейско население вътре и вън от Коринт - тогавашен търговски център.

Прочетете Деяния 18. В Коринт са живяли много юдеи, така че тази дарба е била необходима там. Заради тях, е могло напълно адекватно да се използва там. Но, се е  злоупотребавало твърде много с тази дарба,особено,  след като мнозина от коринтяните са излезли от оракулите. Именно оракулите и прорицателите говорят в състояние на екстаз. Това екстатично говорене е било част от системата на езическото поклонение. Наскоро, историци проведоха изследвания на тази тема. Оракулите са говорили  в състояние на екстаз на непознати езици, които наричали "езиците на боговете." Коринтяните са въвели тази система, и са довели до още по-голямо объркване. И Павел с любов се е опитвал да изправи ситуацията.

Искам да добавя още нещо. Дарбата винаги е означавала съществуващ говорим език. Възможно е, той да е чужд за говорителя, но трябва да е един от реално съществуващите езици. За това има много основания. Във 2-та глава на Деяния на апостолите се използва думата «glōssa», което означава "езици" с последвано  изброяване на тези езици. Четем, че представителите на различни нации: "партяни, мидяни и и еламити и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим –и юдеи и прозелити, критяни и араби,“ са заявили:  „ ние ги слушаме да говорят на нашите  езици за чудесните Божии дела "(Деяния 2: 9-11). Също така, в 1 Коринтяни е употребена думата «Gene, genos», което означава "типове езици", от думата “genus” (ген, генетика). Това са видове, разнообразие на езици, а не разнообразие на безсмислици. Безмислиците са просто безмислици. Дарбата  следва да бъде или език, или езикови групи.

По-нататък, в стих 10 Павел казва, "друг да тълкува езици." Гръцката дума «hermēneia», означава "превод на езици." Дарбата трябва да бъде истински говорим език. В 1 Коринтяни 14: 7 Павел казва, че езикът трябва да има числена и граматическа структура. Той пише: "Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?" Но на практика, това не е нищо друго освен бръщолевене или мучене. Коринтяните бяха извратили същността на тази дарба. Павел казва, че такава реч е нечленоразделна, това дори не е език, и е невъзможно да се преведе.

Всичко това, в никакъв случай не трябва да се изплъзва от вниманието ни. От гледна точка на модерната лингвистика нека разгледаме съвременното движение на тези, които говорят езици. Да допуснем, че това все още е реален език. Има много материали по темата, но аз бих предложил да се запознаете със свидетелството на един човек.

Само една мисъл. Наскоро, през 1972 г., излезе книга, наречена "Човешки и ангелски езици". Неин автор е професорът по лингвистика в университета на Торонто, Канада Уилям Самарин.  William Samarin Той е истински експерт в областта на лингвистиката. Получил е докторска степен именно за лингвистични изследвания. Самарин е израснал в САЩ, в руско-молоканска общност, където активно се е практикувало говоренето на езици.

Още като дете той е слушал когато са говорили на езици. Накрая решава да изследва това явление като прекарва по-голяма част от живота си в това проучване. Ето какво пише: "В последните пет години съм участвал в събранията в Италия, Холандия, Ямайка, Канада и Съединените щати. Гледах традиционните петдесятници и нео-петдесятници* [*ново движение, което се наблюдава при всички деноминации от 1960 - Дж.МакАртур]. Присъствах на малки събирания в частни домове и на оживени публични събрания; Виждал съм тези културни различия, присъщи за Бронските пуерториканци, хващащите змии в Апалачите и руските молокани в Лос Анджелис и други афро-ямайски култове в Ямайка ... Проведох интервю с говорещите на езици, записах и анализирах безброй примери за езици. И винаги glossalaliya е езикова безмислица, въпреки, че в някои отношения прилича на  език, но това е поради желанието на говорителя (несъзнателно) тя да прилича на език. Все пак, въпреки повърхностната си прилика с езиците, glossalaliya не е език. "
Това са думи на експерт в областта на лингвистиката. И констатацията му е една всред  многото такива.

Сега, нека ви кажа още нещо. Както по-рано казах, ако някой попита: " Означава ли това, че Бог не може да създаде такова чудо днес" - отговарям: "Не, не означава.  Да, кой може да каже това относно Бог? Кой някога би се осмелил да каже, че Бог е неспособен на нещо друго, освен ако не лъже? Така казва Библията. Но, искам да отбележа, че ако Бог желаеше заради проповядване на Евангелието в кризисна ситуация да даде способност на някой мисионер да говори език, който никога не е изучавал, Господ щеше да го направи. Но това няма да бъде дарбата на езици. А би било еднократно чудо, което Бог би извършил на определено място и в определено време.

Дарбата езици е била за евреите. Трябвало е да бъде известен по него време говорим език. И предназначението на дарбата не е толкова, за да предаде Евангелието, но за да се прояви Божията свръхестествена сила и се убедят слушателите, и се вслушат в Благовестието. По този начин, истинската дарба езици се проявява в съществуващ език, служи за знамение само за невярващите, и при това само и единствено за невярващите евреи. Дарбата няма значение за повярвалите . Именно този момент е огромен камък за препъване на мнозина, когато виждат как вярващите се събират да говорят на езици, което  изобщо не съответства на библейския модел.

Може би ще попитате: "Какво означава, че коринтяните са злоупотребявали с тази дарба?" Когато започнем подробно да изучаваме 1 Коринтяни (а това ще стане, след няколко години, или може би след десет), ще видим как на практика коринтяните са злоупотребявали с почти всичко. Всичко, с което е можело да се злоупотреби, те са злоупотребявали. Това не е било църква, а една непрекъсната злоупотреба. Те са имали разделения, похоти, сексуални перверзии, съдебни дела между християни, морални злоупотреби с тялото на вярващия, непознаване на брачните взаимотношения, непознаване на целите на девствеността, нарушения на християнската свобода, неподчинение на жените, злоупотреби с Господната вечеря, непознаване на духовните неща, дори отричане на телесното възкресение. С една дума, това беше една безнадеждна църква.

Цялата църква е била покварена. Затова, четейки глава 14, започвате да разбирате, че и по въпроса за духовните дарби в Коринтската църква не е имало ред. Всъщност, по този въпрос е царял пълен хаос. Затова Павел пише това писмо, за да  се изкоренят злоупотребите. И в глава 14 подчертава няколко важни точки. И в 1 стих, той казва: "Достигайте любовта." Всички законно получени дарби се практикуват с любов. Дарбите на коринтяните се проявявали без любов. Точно обратното, в практикуването на тяхните дарби е било очевидно разделянето, плътските помисли, което означава, че това не е било истинската дарба.

"Копнейте за духовните дарби, и особено за дарбата да пророкувате." Когато коринтяните се събират заедно, Павел е имал предвид  да се стремят към духовните дарби. Той ги съветва да се стремят Бог да им послужи чрез тези  дарби, и най-вече пророческата дарба, т.е. проповядване. В стих 3, той добавя: "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и утеха." Коринтяните обаче, напротив, са правили това, което Павел казва в стих 2: "Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога."

Павел укорява коринтяните, че те говорят тайни в своя дух. Но защо не направят нещо за доброто на другите? Да преподават учението, да проповядват (а това предполага учене и подготовка), и по този начин да  се придобива от всички духовната истина, чрез която биха могли да растат.

Павел казва в стих 4, в най-добрия случай такъв човек, „назидава себе си ", а това е егоизъм. Днес стои същия проблем в практикуването на тази дарба. Не трябва да си егоист. Използването на духовната дарба в истинския й смисъл, е напълно безкористно. Дарбата се използва за назидание, а не за себе си. Тази дарба не е необходимо да се съсредоточва върху самия себе си. Тя съществува, за да назидава вас, а не мен. Тя изобщо не трябва да е за  мен. А обратното, този, който влезе в събранието и практикува някой духовен дар за самия себе си, показва върховен егоизъм.

Назиданието следва да се прави в полза на другите. Що се отнася до езиците, Павел оставя възможността да говорят езици, заради  евреите. В същото време, той определя границите, при които езиците могат да бъдат използвани в църквата в Коринт. Да прочетем стих 27: "Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима“ Всъщност, те просто се надпреварвали да говорят. Поради това е необходимо да говорят двама, максимум трима. Всеки път, когато се събирали, Бог може така да направи, че някой невярващ евреин да се окаже в събранието, и затова, е допустимо да се използват езици, като говорят само двама от тях, или трима и то поотделно, и с превод.

И ако няма преводач, казва стих 28, то по-добре да не говорят нищо. По-добре просто да седят и да се молят: "Ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църквата и говори на себе си и на Бога." И тогава той казва друга забележителна фраза. Стих 34: "Жените нека мълчат в църквите." Ако се вземе сериозно това увещание, то повече от ¾ от езици биха замлъкнали утре, понеже значителна роля в това движение се пада на жените. "Защото не им е позволено да говорят." Вижте, в това е бил големият проблем. Жените са изземвали за себе си тази несвойствена за тях роля и така са внасяли голям хаос в служението.

Какво виждаме тук? Вече отбелязахме, че Павел е поставил доста строга рамка, уреждаща използването на чужди езици, дори и в Коринт, след което показва важността на тази дарба. Вече знаем, че тази дарба  е адресирана към евреите, при това невярващите евреи и когато  Бог е престанал да работи с евреите, Той е престанал да дава знамения на Израил. Необходимостта от тази дарба  е изчезнала от само себе си,  защото това е знамение за Израил, а в Коринт, тя е станала причина за сериозен хаос.

Ние вече говорихме за това, откъде знаем, че езиците са се прекратили. Нашата теология ни казва, че езиците са имали само временна цел; И това се вижда. Но аз искам да ви предложа още една  мисъл. Отворете 1 Коринтяни 13 глава. Най-добре е да се започне с 8 стих: ". Любовта никога не отпада" След това апостолът сравнява любовта с другите проявления, които ще се прекратят. "...обаче, пророчества ли са, ще се прекратят..." (гръцката дума «katargeō» - «да бъде признат за недействителен или да бъде заменени"), „езици ли са, ще престанат" (думата « pauō », - «спирам"), ". И знания, за да бъдат премахнати" Думата, преведена като "отменен" (по отношение на знания) и като "спиране" (във връзка с пророчествата) - са една и съща дума « katargeō», и това означава "да бъдат изключени, да бъде заменени."

Пророчествата и знанията ще бъдат заменени. Това означава, че ще дойде време, когато всички пророчества и знания ще бъдат заменени от пълното знание. А относно езиците? По отношение на езиците е използван съвсем друг глагол. Езиците, няма да бъдат заменени с нещо друго.

Дарбата на езици, дори не се споменава в стихове 9, 10, 11, 12 и 13, където се говори  за по-съвършенни неща, защото езиците ще  замлъкнат. Там се казва, "и езиците ще престанат" (думата «pauō»).  PAUO- престава. Ако тази дума бе стояла в действителен залог , би означавала „да застави да спре." Но, в случая на употребата на страдателен залог, думата означава „прекратява от само себе си." Езиците ще спрат от само себе си. А сега внимавайте, има един интересен факт.
Той казва, "езиците ще престанат (сами по себе си), знанието ще бъде заменено, пророчеството ще бъде също заменено." След това, в стих 9 Павел започва да говори за тези две служения: "Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме." Езиците са престанали. И по-нататък апостолът говори за съвършенното, което идва. И там той споменава, знания и пророчество, но не казва и дума за езиците.

Сега, ако разберем, че дарбата е била предназначена за евреите, тя  престава най-рано в 70г. сл.Хр. когато Ерусалим е разрушен и Бог започва да работи между езичниците. Тъй като гледаме внимателно на гръцкия език, и Павел е избрал различни думи, можем да го преведем в първия смисъл на думата, то ще се окаже, че езиците "ще се самопремахнат".  Те просто ще се самоунищожат. Виждате ли разликата? Тук, Павел използва не само друг глагол, а и друг залог, и друго време. Ясно е, че той подчертава, че езиците - е нещо напълно различно от другите дарби.

Може да попитате: "Кога ще престанат езиците?" Както казах, това се е случило около 70 г. след Христа, и във всеки случай тази дата е добра отправна точка. Чуйте какво казва професорът от Даласката семинария Джордж Долар, цитирам: "Преди около 35 години, изтъкнатият професор на Университета Колгейт д-р Джордж Катън внимателно проучи всички исторически данни за говорене на езици, говорени когато и да е от някого. В резултат на тези проучвания Катън стигна до заключението, че от епохата на бащите на Църквата няма нито един потвърден случай, когато някой да е практикувал чужди езици или дори да е
претендирал, че има тази дарба. "

Така че, в ранната църква по времето на отците в първите векове, не срещаме нито един потвърден случай на говорене на чужди езици. Явно е, че  езиците са престанали от само себе си, както е предсказал и апостол Павел. По този начин, гласът на църковната история свидетелства срещу съвременното движение с говорене на чужди езици, съответно и сегашната тенденция за говорене на езици противоречи на случилото се в  историята.

Клеън Роджърс казва: "След като анализирах свидетелствата на ранните отци на Църквата - а той действително се занимавал много време в изучаване на историята на Църквата от Римската империя от 100-400 г. -  дойдох до заключение, че свръхестествените дарби са се прекратили в първи век. Няма доказателства за присъствието им по време на първите 400 години от историята на Църквата. "

Може да възразите: "Но това не е така. В ранната църква са били също Монтан и Тертулиан. " Това е вярно. Но Църквата е признала Монтан за еретик и го е заклеймила като пълен със зли духове. Той е твърдял, че самият Бог говори чрез него, и че в него и само в него е Святия Дух. Очевидно е,  че той е имал определени проблеми. А Тертулиан е бил негов ученик.

През Средновековието някои католици са говорили на езици. Сред американските секти първите заговорили на езици са така наречените  шейкъри "Shakers". Докато  живеели в комуна, тяхното сектантство се изразявало в безбрачие. Техният лидер, майка Ан Ли твърдяла, че Второто Пришествие ще приключи с нея самата. Също така Седмия символ на вярата в Мормонската църква насърчава говоренето на езици. Това е неразделна част от мормонството. А съвременното, т.нар. "съживително движение" се заражда през 1914 г. на улица Азуза (Азуза Стрийт).

Приятели, чуйте: ако езиците са престанали в 70г. от първи век, ако след това в продължение на 1800 години те не са съществували, тогава какво ни кара да вярваме, че днес те отново трябва да звучат? Или, Бог е задържал от Църквата тази стратегическа дарба в продължение на 1800 години? В Библията няма никъде текст, който да учи, че тази дарба ще  бъде отново дадена. Къде е била тази дарба последните 1800 години, ако тя наистина е трябвало да бъде неразделна част от живота на църквата? Или може би, Божият Дух е направил грешка? Не мисля. Мисля, че това, което днес се случва, трябва да се преценява в светлината на Писанието.

Какво се случва сега? Какво е това? Има много обяснения за това явление.

Първо, част от това, което се случва днес - не е нищо друго освен имитация. Никога няма да забравя как веднъж, една жена се изправи по средата на една моя проповед и започна да говори на езици. Тогава бях още съвсем млад студент в семинарията. Какво да правя? Чувствах се под натиск. И просто казах: "Аз мисля, че Бог не би искал да говорим  едновременно двамата. И тъй като пророчеството е един по-съвършен дар, защо не почакате да се изкажете, след като аз завърша?“ В този момент, това беше най-доброто което ми дойде на ум.

Аз не знаех как трябва да постъпя в тази ситуация. Но, тя просто млъкна и си седна на мястото. Просто седна. Ако това наистина беше от Святия Дух, за което много се съмнявам, този език не можеше така лесно да си отиде, както бе дошъл. В книгата си Самарин /Samarin/ пише: "Абракадабра прилича на детска игра." Можете да прочетете съветите как да заговорим на езици на един от водещите представители на "Движението за Съживление" Бретисън в една брошурка: "Многократно повтаряйте сричката "ба, ба, ба, колкото можете по-бързо." Обаче, Павел казва: "Когато бях дете, говорех като дете, като дете мислех, като дете разсъждавах; но когато станах мъж, напуснал съм детинското "(1 Кор. 13:11). Бог не се нуждае от бебешко бръщолевене. Павел казва: "Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си" (14:15). Не говори на Бога в този тип думи. Бог не се интересува от това. До голяма степен говоренето на езици е нещо несвойствено. Някои хора са твърде склонни да преживеят нещо специално и чувстват толкова много натиск от свои връстници, че  започват да го практикуват, след което започват да го говорят.

Второ, това може да е психологически феномен. Ако внимателно се вгледате и прецените това характерно за много групи явление, но от историческа гледна точка без никаква връзка с християнството, единствената област, където можете да го отнесете е чисто психологически феномен. Човек просто сам се въвежда в състояние на самохипноза и т.н., и т.н. В по-голямата си част, това е психологическо състояние, в което има въздействие от сатана. Лично съм виждал, как демони говорят чрез човек. Сега не бих желал да навлизам в подробности, но повярвайте ми, това е истина.

Исая пише за това в глава 8, стих 19: " И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? "
Израил търсеше някаква специална духовна опитност. Така получи и шепненето, и вентрилоквизма от демони. В Септуагинта се използва  думата « eggastrimuthous », което означава „вентрилоквист“ - демон, говорещ от името на починалия, т.е. "говорене чрез стомаха си" или "бръщолевене, шепот." Текста горе означава: Това бяха демони, които бръщолевеха от името на хора.


Миналата седмица четох за един човек, който твърдеше, че е имал разговор с покойния д-р Пайк. Никой не е разговарял с д-р Пайк. Сега той е толкова далеч, и между него и нас има огромна бездна. Но, този човек е говорил с демон, говорещ от името на д-р Пайк. И демоните мога да казват всичко, което им харесва. Ако това се случва,  не означава, че е истина. Всяко преживяване, опитност трябва  да се тества чрез Писанието.

Един автор пише: "Просто се потопете в тишина, решими да не произнесете дори звук от всеки език, който някога сте учили. Нека вашите мисли се фокусират само върху Христос. Просто издигнете глас и произнесете звука  с увереността, че Господ ще вземе звука и ще направи от него език."
Това какво е? Всичко друго, но не молитва с ума си. Павел казва: "Аз ще се моля и с ума ... Аз ще пея и с ума." Но защо, ще попитате вие, защото хората се стремят към това? За какво им е нужно?

Бих искал да ви предложа четири отговора. Много накратко.

Първо, ние наблюдаваме отстъпление от систематичното тълкуване на Библията. Хората наистина не  знаят какво, къде и защо присъства в Божия план. Наскоро говорих с един човек, който е имал подобни проблеми. Той не е от харизматичното движение. Но аз знам, че най-вероятно той скоро ще се окаже там, не само защото той не може да разбере Второто пришествие, но и не вижда разликата между Израил и църквата.

По отношение както на Стария, така и на Новия Завет в главата му е пълен хаос . Той е завършил семинария, но така и не е успял да се утвърди в библейската теология. И продължава да прехвърква над Библията, вземайки пожелателно от тук-от там. Цялото му богословие е някакъв  духовен хаос. Накрая, той ми каза: "Реших!" Въпреки, че обикновено, няма вид  на решителна мъж, но сега той каза: "Реших! Аз просто ще прилагам както Стария, така и Новия Завет, винаги във всичко. " Отговорих: "Забележително, по кое време ще е жертвоприношението ти?"

Не е възможно всичко да се прилага винаги. Това не работи. Бог, в различните периоди работи по различни начини, в зависимост от плана си и по конкретни причини. И ако хората не разбират как да тълкуват систематично Библията, защото не разбират различните богословски категории и какво се отнася към тях, сами се обричат на различни проблеми. Смея да твърдя, че сред тях има мнозина, които не пият калиев цианид или пък да хващат змии. Но не това трябва! А трябва да има систематично библейско тълкуване, и ако това не се преподава, е много лесно човек да стане жертва на измама.

На второ място, има и друга причина, поради която хората се  увличат от подобни експерименти. Те са прегладнели за Божието слово и свръхестественото действие. Това е така е. Сърцето ме боли за тези хора. Бих искал да ги научa на Божието Слово, защото то има всичко необходимо.

Когато Христовото слово се всели богато във вас ;  имате цялата пълнота, нали? A тези хора я нямат. Те са гладни за Божието Слово. Те жадуват за нещо истинско, нещо божествено, така че те се хващат за всичко възможно. И отговорността за падението им носят онези, които са призвани да ги водят и обучат, но не ги научават.

Трето, аз вярвам, че много от тях желаят физическата чувственост и емоционалните преживявания, защото не им достига вяра. Те наистина не вярват. На тези хора трябва непрекъснато да им се показва, че вярата им е слаба. Техните съмнения търсят доказателства. Те търсят свръхестествено потвърждение и само тогава  са готови да повярват. Така те продължават да се хващат за всичко, което им попадне под ръка.

И накрая, четвърто, мисля, че някои хора търсят подобни знамения, защото това им е предложено като по-кратък път в духовността им. Сякаш по такъв начин достигат по-бързо духовно състояние, за да попаднат после автоматично в горната група.

Какво искам да кажа с това? Съвременното „Движение за Съживление" е без база в библейската доктрина. Опитността не е стандарт. Плътта и дяволът  могат да създадат фалшиви опитности. Говоренето на езици е характерно не само за християните. Затова не може да се каже, че тяхната правота се потвърждава от наличието на преживявания.

Знаете ли, че има исторически доказателства, от 11 пр.н.е., че  в сирофиникийския град Библос се е практикувало говорене на езици? В състояние на екзалтация хората са  говорили на непознати езици. Платон в труда си „Диалози“, писан между 429 и 347 година, също споменава за подобно говорене на езици. Вергилий в своята "Енеида", написана между 7 и 19 година сл.Хр. описва как жриците на Кабила екзалтирано говорят на езици. Описаната от  Йоан Златоуст делфийска жрица е говорила по същия начин. Древногръцките  и древноримски култове, религии пълни с мистичност, всички те са практикували говорене на езици. Това явление е на повече от хиляда години. Дори последователите на Мохамед говорят езици. Персийските дервиши произнасят името на Аллах, след  което започват да се въртят в танц, изпадайки в транс енергично отхвърлят назад глава и започват да говорят в екстаз.


Същото говорене практикуват и ескимосите в Гренландия. Религиозните събрания там се провеждат от ангакок, който  изпълнява едновременно ролята на знахар и шаман. По време на ритуалните танци с барабани, разсъбличане и други елементи на оргията, шамана  говори на подобни езици, по-точно, не-езици. Фрейкън, описващ  арктическите си пътешествия (те влязоха в списание „National Geographic"), си спомня: "Изведнъж един от мъжете, наречен Kресук, бе в пълно безсъзнание, и в състояние на пълно изтощение, в пълно несъответствие с реда на службата, изпъна  краката си и започна в екстаз да крещи като гарван и да вие като вълк. Заедно с приятелката си Айвли започнаха да крещят фрази на неразбираем за мен език. И ако има такова нещо като говорене на чужди езици, именно това наблюдавах в този момент."

Езиците - не са изключителен прерогатив на християнството. Така говорят и тибетските монаси. Между другото, тези тяхни изречения са били записани на касета и се оказали демонични. Някои от монасите са говорили на английски език, без да имат някаква представа от английски език. Други са цитирали цели глави от Шекспировите поеми. Трети са  цитирали на немски Фройд. Било е ясно, че е  демонично действие. Ние трябва всичко да проверяваме чрез Писанията.

Опасностите на съвременното движение: неговите представители са извратили учението за кръщението в Святия Дух. По този начин, според тяхното учение, те подчиняват Христос на Святия Дух. Те се разделят на два класа християни: горния клас (кръстени в Святия Дух), и долния (некръстени със Светия Дух). Те създават фалшиво единство.

Библейското пророчество в 17-та глава на Откровение казва, че в бъдеще ще има Всемирна църква. Преди време не можах да разбера как може това да стане, когато всеки си има своята теология. Но, за първи път в историята на Църквата, днес падат всички междуденоминационни граници. Днес в харизматичното движение активно участват повече от 30 000 католици. Общо участниците в това движение са 8-14 милиона души. То излиза извън всички граници.  Там, хората са без доктрина. Независимо от доктрините си хората се обединяват въз основа  на харизматичните дарби. Сякаш няма значение, каква доктрина имаш - важното е да имаш съответната дарба. Доста вероятно е, подобна практика да стане катализатор на икуменическото движение, което ще доведе до съставянето на лъжецърквата, описана в книгата Откровение.

В заключение, искам да прочета от 2 Петрово 1: 3. Помислете върху този стих. "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".
Какво ни е подарил? Всичко потребно за живота и благочестието. В каква степен Той ни е подарил? Някои неща? Ще  се нуждаем ли от повече? Той ни е подарил ВСИЧКО! Как? "Чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и сила."

Получавайки спасението, получаваме всичко, което ни е необходимо и дори не трябва да търсим друго. Просто трябва да се стремим да познаваме повече Божието Слово и Христос. Скъпи приятелю, няма друго така ценно от това, което вече си получил. Единственият въпрос е въпросът, да се подчиниш на това, което вече имаш в Христос. Нека се молим.

Отче, благодарим Tи тази сутрин, че имахме възможност да разсъждаваме за тези истини. Говорим с дързост, Господи, защото говорим от Твоята Книга. Но ние знаем, Отче, че много от нашите възлюбени, които обичаме и наистина ценим, са част от това движение. И желаем да имаме доброта и любов, но повече от това искаме да следваме Твоето Слово. Ето защо, се стремим вярно да анализираме Писанието. Отче, като пастор на стадото се чувствам отговорен да защитя тези хора и да ги предпазя от тези, които се опитват да посегнат на тях и да унищожат единството и да омаловажат тяхната пълнота в Христос.

Отче, ние говорихме за всички тези неща с вярата, че Божия Дух ще извърши Своето дело. Молим се всеки да изследва сърцето си и признае, че само в Христос имаме всичко необходимо, и затова следва да се задоволим с това, което притежаваме. Нека не се чувстваме удовлетворени  от служението си, ако не го изпълняваме с вярност, с посвещение и послушание. Благодаря Ти, Господи, за Твоето Слово и за тези, които са се събрали, за да го изучават. Молим се в името на Исус, амин.

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ - 1-ва част, п-р Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

1-ва част

Наскоро изследвахме духовните  дарби и принципите, въз основа на които тези дарби действат. Видяхме, че за всички вярващи е изключително важно да служат със своите дарби за изграждането на тялото.Ако тялото е изградено, то и свидетелството ще е ефективно, защото изграждането на тялото води до единство, а то от своя страна е най-мощното свидетелство пред света.

Ние изброихме поименно духовните дарби. Имаме списък от тях в 1 Коринтяни 12 гл., както и също друг списък  в Римляни 12 гл. Събрахме двата списъка заедно и обозначихме постоянни дарби, които нарекохме дарби за назидание.

Тези дарби са дадени за изграждане на вярващите. Те трябва да служат на всеки един християнин поотделно, и по този начин да изградят цялото тяло в единство. Но е имало и други дарби, които не са били предназначени за назидание, а са били дадени за потвърждение на авторитета на Словото всред невярващите. Тези дарби нямат пряка връзка с отделната църква. Били са предназначени за невярващите. Те трябвало да потвърдят проповядваното Слово. Например, ако живеехте в новозаветната епоха и в един град дойдат трима проповедника и всеки от тях проповядва различна проповед, на кого бихте повярвали?  Е, вероятно ще повярвате на този, който извършва чудеса. Това призна и Никодим. В отговор на Исус той каза:, "Ние знаем, че ти си израилев учител, дошъл от Бога, защото никой не може да направи чудесата, които ти правиш, ако не е ... какво?.. . ако Бог не е с Него. (Йоан 3:2).   "Бог е с Него." Очевидно бе, че Бог е с Исус, защото чрез чудесата Той потвърждаваше Своето свидетелство.

Самият Христос потвърди тези думи като каза: "Ако не можете да повярвате, това, което казвам, повярвайте ме, заради самите ..." какво?... заради чудесата". Извършените чудеса бяха доказателство за претенциите на Христос. Чудесата никога не са били самоцелни. Те бяха знамения, сочещи на Неговите претенции.

По времето на апостолите, когато бе основана ранната църква, апостолите и пророците са били надарени с тези дарове за да се потвърди  проповядваното от тях Слово. Писанието открито казва това. Служителите са били надарени с чудотворни дарби. Но тези дарби не са били предназначени за църквата. Те не са  служили за вярващите. Тези дарби са били  за невярващите, за да ги убедят, че посланието проповядвано от апостолите и пророците, всъщност е от Бога.

Може да изброим четири от тези дарби в Новия Завет: чудеса, изцеление, езици и тълкуване на езици, или по-добрe, езици и превод на езици - това е точната интерпретация от гръцки. Въз основа на Писанието ние вярваме, че тези дарби нямат постоянна роля в тялото и както ще видим, те съществуват за апостолското време и тяхното предназначение е да потвърдят Словото преди да е бил завършен канона на Новия завет, по специално докато Бог все още е извършвал знамения пред очите на Израел. Ще разгледаме и това.

Въз основа на няколко библейски пасажа, бих искал да посоча характера на тези дарби. Да започнем от Марко глава 16.  И докато намерите 16 глава на Марко, нека ви кажа нещо.

Надявам се и се моля тази сутрин да чуете и възприемете думите ми така, както са дадени. Аз имам много скъпи и ценни за мен приятели, свързани с религиозни движения, които вярват, че тези дарби съществуват и днес. Проповядвал съм в техните църкви. Контактуваме помежду си като вярващи в Исус Христос. Обсъждайки този въпрос - мненията ни  са противоречиви при все, че постигаме съгласие по всички останали въпроси. Вярвам и се моля на Бог да бъда обективен относно Писанието. Аз съм отворен за всичко, което Божия Дух ще ме научи.  Моля се за това. Моля се Бог да удържа езика ми, за да не кажа нещо, което не е от Него. Независимо от това, всичко, което говоря, го казвам с любов и в същото време с дръзновение, полученo от изучаване на Библията, и се надявам, че по същия начин и вие ще разберете думите ми. Те не поставят в никой случай под съмнение спасението или искреността на хората, за които става дума.

И така. Марко 16:14. Всичко, което ще направим, е да разгледаме тези въпроси в светлината на Писанието. Maрко 16:14, "После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал." Спомняте ли си, че когато  вестта за възкресението на Исус стигна до учениците, те не бързаха да я вярват . “И Той им каза”: стих 15, “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите:”

Вярвам, че Исус говори непосредствено на 11-те ученика, че ще имат определени признаци - ще говорят нови езици, ще хващат змии, и ако изпият нещо смъртоносно, то няма да ги повреди – т.е. никакви отрова няма да им подейства. Ще възлагат ръце на болни и те ще оздравяват.(Марко16:15-18)

Тук обаче има нещо интересно. Писанието казва, че изпратените да провъзгласяват евангелската вест ще извършват чудеса. Наистина, всичките четири дарби за които ще говорим, са тук. Дарбата на чудеса например, със сигурност ще се покаже,  ако вярващият би хванал змия или би изпил нещо смъртоносно, без самият той да се увреди. Това е чудо. Дарбата изцеление е посочена също така,  и текста казва, че ще възлагат ръце на болните, и те ще се изцеляват. Този текст споменава също така и езиците, казвайки, че ще говорят на нови езици.

Всички упоменати тук дарби, които нашият Господ обеща на 11-те са, че тяхното служение ще бъде потвърдено с тези  чудеса и знамения. Но, ако предположим, че тези дарби и днес действат, както и че, който и да е човек може да ги притежава, тогава трябва да се съгласим със сектата на живеещите в Апалачите, понеже хващат змии, също и с така наречената Църква на първородните, които пият отрова и други като тях. Проблемът е, че самите тези секти съвсем не винаги достигат до желания резултат. Независимо от това, говорейки за едната част от текста, трябва да споменем и за другата. Там се казва: "Тези знамения ще придружават повярвалите." Ако действието на тези дарби важи и днес, тогава те трябва да се използват от всички.

Да отворим на 2 Коринт. 12:12. Нужно е преди всичко да установим библейската основа, затова ще разгледаме отделни библейски текстове. И така, 2 Коринт.12:12. Тук Павел говори за своето право на апостолство и неговата проверка на факта, че той е такъв като казва “Наистина”, и сега погледнете дефиницията на описанието: “признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, в чудеса и велики дела.” Думата “признаци” в гръцкия оригинал е употребена в пълен член,- за мн. число- “те”, т.е. означава “самите признаци”. Не някакви абстрактни, а точно “тези признаци”. Това е ясно посочване на определените признаци, с които са били надарени апостолите. Това са били признаците на апостолството. Апостолите са имали известни признаци, които са им били предоставени. Е, очевидно е, че са им били предоставени отпреди,  още в Марко 16 гл.

Искам да ви обърна внимание на Посланието към Евреи 2 гл. Помните ли до кого е адресирано посланието?  Правилно - до евреите, и това е много важно. Стих 3,  глава 2, " как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа”, въпреки, че адресираните от това послание не са слушали същото лично от Господа, защото то " беше потвърдено между нас от тия, които го чуха."

Сега думата "потвърди"  означава направено за вярване или направено за окончателно вярване. Това, което отначало се каза и бе прогласено, сега бе доказано, т.е. бе направено да повярват. По какъв начин? Стих 4: " като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си ".

По този начин, точно тези дарби на Святия Дух са за да се потвърди, докаже Словото слушано от евреите. Именно това е, което се казва в текста. "Тези думи бяха потвърдени между нас." Проповядването е направено. А потвърждението на тази проповед е чрез дела, извършени с духовните дарби на апостолите.

И така, изводът е, че някои духовни дарби са признаците на апостолството и затова, те имаха, своето значение в апостолското служение, което е основополагащо служение в Църквата. Множество гласове са се надигали в ранната църква за разпространяване на различни учения и проповядване на различни евангелия. Бог е потвърждавал истината Си чрез тези специални дарби, предоставени на апостолите.

Уорфийлд, Бенджамин Уорфийлд, ненадминат богослов на своето време. Само по себе си това, което той казва не е за да оценим служението му; а само за наша констатация тук: "Тези чудесни дарби са дадени на апостолите като упълномощени Божии представители, като дарбите са служили за основаване на Църквата. По този начин действието на тези дарби е било изключително ограничено за първоапостолската църква,  а с отминаването на апостолите, тези дарби се прекратили."

Ако вярваме, че Ефесяни 2:20 казва, че апостолите и пророците са основа на църквата, тогава, когато църквата е била вече основана и  апостолите са преминали от този живот, признаците на апостолите са престанали. Ако признаците на апостолите са потвърждаващите делото им дарби на Светия Дух, тогава можем да свържем всичко в едно и ще видим, че с преминаването на апостолите от сцената са престанали и дарбите на Святия Дух, дадени им като доказателство за истинността на тяхната проповед.

Някои пасажи от Деяния непосредствено свързват проявленията на тези дарби с апостолите. Нека да прочетем един пасаж,  за да разберем за какво става дума. Деяния 14: 3, , "Но пак те (Павел и Варнава) преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствува-ше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце ". Това е  пример, как Бог е използвал тези дарби. Те са проповядвали, и слушащите са признали, че проповядваното Слово е от Бога, защото апостолите са извършвали чудеса.

Не мисля, че днешната църква се нуждае от такова доказателство. Днешната църква няма нужда от такова доказателство. Ако днес, дойдат тук трима проповедника и проповядват три различни проповеди, аз без да слизам от това място мога да определя, кой от тях е от Бога, и кой не. В този случай, критерият за определяне на истината няма да е извършените чудеса. Тогава какъв ще е критерият? Библията. Ето даденият от Бога стандарт, чрез който  се доказва истинността на посланието на всеки проповедник.

Павел казва на проповедниците: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.“ (1Кор. 14:37). Трябва ясно да осъзнаем, че само Божието Слово потвърждава както проповедта, така и преживяванията на човека, така и всички останали въпроси, свързани с духовността. Само Библията дава точно потвърждение и  ръководство за действие.

Ето защо, не трябва да се приема, че както преди, и днес тези дарби са необходими, за признаване или удостоверяване на проповядваното слово. Вече имаме установеното и признато Слово. Още повече, не можем да кажем имаме нужда от потвърждение с чудеса и знамения тук в Америка, където Божието Слово е на разположение на всички църкви и всички хора. Да изпуснем предвид този факт, означава да пренебрегнем или дори да отхвърлим завършеността и авторитета на Писанието. Спомням си, Лука 16:31, където Авраам каза: ". „Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.“

Вие имате цялото Писание, и това е достатъчно. Това е същността. Дори и тогава, когато Павел писа Посланието към Ефесяните, той посочи, че Бог "даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, някои пастири и учители." В същото време, той отбелязва, че именно тези служения са предназначени "за изграждане на Тялото Христово" (Ефесяни 4: 11-12). Но Павел не казва, дори и дума за някоя от чудотворните дарби. Също, в писмата си до Тимотей и Тит, Павел показва мерилото за служение - Божието Слово, затова той постоянно напомня: "Проповядвай здравото учение." Основното нещо - да се проповядва здравото учение.

Ако, както някои твърдят, потвърждаващите Словото дарби съществуват действително и днес, тогава те биха придружавали мнозина големи проповедници или тези, които носят благовестието в страни, където Писанието не е достигнало, за да потвърждават думите на тяхната проповед. Но едва ли може да се очаква, че тези дарби биха съпътствали група християни, които имат вече в ръцете си Библията. И затова дарбите за чудеса нямат вече никакво значение.

През целия период на църковната история, големите проповедници на Божието слово никога не са претендирали, че притежават тези дарби. Четейки историята на Църквата и изучавайки живота на големите богослови,  оставили ни много свои богословски трудове виждаме, че те не са участвали в такива неща. Дарбите са действали в апостолското време, и са били присъщи на служението за основаване на Църквата.

Нека разгледаме накратко тези дарби. На първо място, дарбата за вършене на чудеса. Изброявайки духовните дарби в 1 Коринтяни 12:10, Павел започва с дарбата за вършене на чудеса. Предполагам, че някой може да каже: "МакАртър, нима искаш да кажеш,  че не се вече чудеса?" Не, не мисля, че чудесата са престанали. Знам, че те се случват навсякъде. Постоянно  виждам случващи се чудеса. Нашият Бог е Бог на чудеса. Може да кажете: "Какво е чудо? Какво е определението за чудо?" Всъщност, чудото – не е нещо голямо.Защото невярващите  хора се разстройват много, когато става дума за чудеса. Но в тях няма нищо специално. Те не са нищо особено.

Нека ви обясня, какво имам предвид. Ние живеем в един малък свят. Представете си, че светът е едно езерце. Живеем в това малко езерце. Целият живот в това езеро върви по своя си ред. Всичко в езерото е така устроено, както би трябвало. Така че: чудо - това е, когато Бог (ако Го има) постави пръста си в езерото, и от докосването се появят кръгове във водата. И ако Бог е наистина там някъде, то за Него не е трудно да  извърши чудо. Не по лесно, от хвърлянето на едно камъче в езерцето, когато виждаш образуващите се кръгове по водата. След което кръговете престават, водата се успокоява, и всичко се връща към нормалния си ход. Прочетете книгата на К. С. Луис за чудесата. Там той е разгледал много точно този въпрос.

Чудото - това е, когато Бог поставя пръст в езерцето и се образуват вълнички по водата. И ако има Бог и Той е създал езерото, Той може да пуска вълнички по водата, когато Той пожелае. И няма причина да се разстройваме заради чудесата. Напротив, чудесата само доказват, че Бог съществува. Ето защо немските рационалисти разпънаха собствените си души, когато изобретиха хуманистич-ната философия елиминирайки всички чудеса на Библията. Бог наистина върши чудеса. Те се случват през цялото време, чудеса на изцеление.

Аз дори вярвам, че Бог може да даде на един мисионер способността да говори на език, който преди това не е учил. Това е чудо, въпреки че не е библейският дар говорене на езици. Дарът на езици е изключително апостолски. Но аз вярвам, че Бог може да създава чудеса с устата на хората по същия начин, както с всеки друг орган на тялото. Дори днес Бог извършва чудеса. Ние постоянно виждаме, че Той прави чудеса. Най-голямото чудо, което Бог извършва - е чудото на новорождението. Самият аз съм едно чудо. За да ме промени някой, той трябва да е всемогъщ.

Докато нашият Господ беше на земята, Той извърши много чудеса. Те се случваха, за да потвърдят истинността на думите Му. Докато свидетелствате Бог може да извърши чудеса, така че някой да каже: „Този Бог наистина съществува." Това наистина може да се случи. Обаче, не се случва за да се потвърди писменото откровение, тъй като към него нищо не бива да добавяме и нищо не бива да отнемаме. Не казвам, че чудесата са престанали, а че днес чудесата са различни от предишните, затова дарбата на вършене на чудесата е престанала, защото това е било дарба изключително за апостолите.

Може да изследвате историята на чудесата и ще откриете, че в Библията са описани четири значителни периода от време, когато се случват чудеса. В останалото  време, не откриваме такива. Например, времето на Мойсей  е време на чудеса. Същото може да се каже и за периода на Илия и Елисей.  След тях следва продължителен период, в който не се случват никакви чудеса. И изведнъж започват да се случват отново по времето на Христос и на апостолите. Чудесата винаги са били с ограничена цел и за ограничен период от време. Никога  хората не са извършвали постоянно чудеса.

И днес, когато времето на апостолите е приключено, приключила е и дарбата на чудесата. Способността да се пие отрова, да се проявяват знамения, чудеса и различни сили,  е било типично само за онова време. В писмата си до Тимотей и Тит, Павел не споменава нищо за чудеса. Както и в живота на Павел никога не е имало акцент върху чудеса. Най-малко две години след неговото отпътуване за Филипи не намираме нито едно споменаване за някакви чудеса. Нито веднъж. Нито в Антиохия, нито в Коринт или Солун, или в Дервия, нито в Берия, нито някъде другаде се споменава, че Павел е вършил чудеса.

Тази дарба е много ограничена. Това беше временна дарба. А не такава, както я представят днес.

Веднъж пътувах покрай езерото Хюм и стигнах до една палатка, разпъната на паркинга. Бях привлечен от плаката до нея, на който пишеше: "Служение на чудеса. Чудеса се случват от понеделник до петък." Можете ли да си представите? От понеделник до петък. Истински конвейер за чудеса.

Ние вярваме, че Божието Слово не споменава нищо за дарбата на чудеса в наши дни, а само отбелязва, как се е проявила тази дарба по времето на апостолите. Тези дарби са били с временен  характер и са били предвидени за ограничен период от време. Оттогава, след  завършване на канона на Новия завет, всеки служител доказва правото си да разнася Словото, но не чрез способност да върши чудеса, а чрез способността за вярно  преподаване на Божието Слово. Именно вярността към Словото служи  за атестация /да се потвърди истинността/ на всеки човек. Впрочем, за това много можем да говорим.
Да продължим нататък.

Изцеление. Какво може да се каже за изцеленията? Несъмнено, те са един чудесен дар, и както е посочено в 1 Кор.12 гл. означава способност за изцеление. 9 стих казва: „на друг изцелителни дарби чрез единия дух;“. Ако ме питате: „Нима мислиш, че Бог не изцелява болните?“ Разбира се, не мисля така. Бог несъмнено изцелява болните. Той ги изправя на крака. Но, за разлика от времето на апостолите, в нашият съвременен свят няма хора, които чрез помощта на такъв дар да са способни да изцеляват.

Днес, Бог лекува чрез Своята всемогъща воля като отговор на молитва. Това може да се види от посланието на Яков. Да видим този текст в глава 5. Между другото, Посланието на Яков е написано преди 1 Коринтяни. И така, в Яков 5:13 се казва: " Зле ли страда някой от вас? нека се моли. " Стих 14: " Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име." Така е писано.

Дори в Посланието на Яков, което е най-ранно написаното послание от гледна точка на хронологията всред останалите книги от Новия завет, дори там Яков не казва, когато някой се разболее "Намерете някой, който притежава дарбата на изцеление". Но, той казва: "Молете се за него."

 Бог не е предоставил дарбата на изцеление ЗА църквата. Това е било знамение, с което се е потвърждавало Словото ЗА невярващите. Между впрочем, изследвайте живота на Исус, където може да се види, че Той изцели само невярващите, с което потвърди пред тях Своята божественост. Когато някой от тялото, вътре в църквата се е разболявал, членовете на църквата са се молили един за друг, и Бог е отговорял на молитвата.

Аз вярвам, че дарбата на изцеление е давала на апостола, пророка, или на вестителя на Божието Слово, словото им да се потвърди в умовете на невярващите. И ще повторя още веднъж, ако днес съществуваше дарбата на изцеление, тя не би принадлежала на така наречените "изцелители". Дарбата бе за учителите на Библията. Тази дарба би била притежавана от тези, които възвестяват благовестието, така щото чрез дарбата да се потвърди евангелската истина, а не от определена част хора, както и да ги наричат: лечители, помазаници, съживленци и прочие.

А през последните години на апостолското служение тази дарба запада. Наистина, не е ли интересно, че когато Тимотей заболява, Павел му пише: "Знам, какво да правиш, за да се възстановиш. Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания." Ако в този момент, дарбата на изцеление е продължавала да действа, биха могли значително бързо и лесно да се справят със заболяването на Тимотей. Освен това има един интересен факт, за който съм мислил в последно време. В 2 Тимотей, глава 4, Павел пише: "Трофим оставих болен в Милет."

Павел имаше дарбата на вършине на чудеса, и едновременно с нея и  дарбата на изцеление, така че той можеше лесно да излекува Трофим. Но в Новия Завет няма да намерим нито един случай, когато дарбата на изцеление да се  прилага за вярващ. В същото време, днес, когато стават изцелителни събрания, в повечето случаи на опашката за изцеление чакат  хора, които достатъчно дълго време са посещавали църква. Това изобщо не съответства на библейския модел.

Един интересен факт. Тази седмица имаше филм за Марджо Гортнер(Marjoe Gortner). Разбира се, аз не бих сложил всички под един знаменател, но свидетелството на  Maрджо предизвиква особен интерес. Не знам дали сте чували за него, но във филма той разказва всичко за себе си. Той признава, че когато е бил още на четири години трябвало да има дарба на изцеление и родителите му го качват на сцената, и той започва изцелително служение. Така започнало всичко.

Миналата седмица се срещнах с баща ми и си говорехме, когато той каза: "Знаеш ли, трябва да видя този филм. Знаех, че се снима филм, защото по време на снимките ми се обадиха да поискат съгласие да включат във филма откъс от едно интервю с мен, което съм дал някога, когато Марджо е бил на четири години. Тогава при мен, в църквата дойдоха репортери и попитаха за мнението ми.“

Баща ми каза: "Изразих мнение, че това всичко е измама, шарлатанство, и така нататък, и така нататък." Досега не знам дали в този филм е интервюто с баща ми, както и той не знае. Както и да е, очевидно филмът разкрива измамата на тези псевдо-лечители. Между другото, в едно интервю самият Maрджо казва, че през всичките тези години, докато се е занимавал с това, не си спомня за нито един случай на изцеление. Вярно е само твърдението му, че е оказал неоценима услуга на хора с психологични проблеми.

Между впрочем, той добре е знаел, че много от получилите изцеление в понеделник, са се връщали с нова болест в четвъртък и това е често случващо се. Като студент, направих проучване по този въпрос, както че и други подобни случаи са били идентифицирани отново и отново, и отново. Ето защо, трябва да сме много внимателни за да разбираме библейските критерии за изцеление.

Вярвам, че Бог изцелява. Но Бог изцелява според Своята суверенна воля и в отговор на нашите молитви.

И ако има днес хора, които твърдят, че виждат Божието изцелително действие като резултат на своето служение, то основавайки се на Божието Слово мога да кажа, че те имат дарба на вяра, чрез която Бог отговаря на молитвите им. А дарбата на изцеление е била всецяло апостолска.

Апостолите са използвали тази дарба за невярващите, за да потвърдят пред тях апостолското си слово. Когато Писанието е било окончателно завършено, тази дарба изгубва своето значение и престава. Но нека не забравяме нито за момент, че в действителност и днес могат да се случат изцеления. Бог може да пожелае да изцели някой човек. Но и Сатана също може да излекува. Прочетете Матей 7 глава. Същото може да се прочете в Деяния глава 8. Същото е написано и в Деяния 13 глава. Сатана също може да изцелява. Между впрочем, когато Исус вършеше всички тези чудеса, юдеите стигнаха до заключение, че Той прави това чрез сатана, и че всичките Свои изцеления Исус извършва чрез Велзевул. Те бяха добре запознати с факта, че сатана може да имитира всичко, затова евреите са приравнявали делата на Исус към делата на сатана. Сатана е способен да върши такива дела.

Самата идея, че като на поточна линия хората могат да се изцеляват, не съответства на Библията. Аз също често си мисля, че ако някои наистина имат дарбата на изцеление, те биха отишли по скоро в болниците, отколкото да очакват хората в палатката. Те биха се насочили към невярващите, биха проповядвали Евангелието, а изцеленията биха потвърждавали тяхната проповед.

Значи, това е дарбата на изцеление. Би било хубаво за в бъдеще да проведем по-подробно изследване на тази тема, защото тя е толкова важна.

И така,  дарбата на изцеление никога не е била насочена към вярващите. Тя не е предназначена да бъде постоянно действаща дарба. Това е било признак на апостолите. Това е било една от апостолските дарби. И дори в най-ранната книга на Новия Завет, в Посланието на Яков, виждаме увещанието „Молете се за болните“.

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици.

Край на 1 част...следва продължение...

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова

БЕЛЕЖКИ, Джон МакАртър

Бележки, Джон МакАртър

из книгата "Slave"




Трагично е, че новото правило за измерване в евангелското християнство не е лоялността към Христос и Неговото Слово, а популярността и нейната съвременна идеология на отхвърляне на върховенството на Христос. В резултат на това, систематично са започнали да заменят Писанията с всичко, което им изглежда по-подходящо или по-привлекателно. Последствието от предприемаческия подход в независимите църкви бе появата на стотици "христос" (помазаници ) създали свои собствени медийни империи и наричащи се пастири, а своите организации - църкви. Но тези магнати от християнството не са заинтересовани да се изгражда истинската църква. Това се потвърждава от тяхното безразличие към представяне на библейската истина и стремежът им да привличат големи тълпи, свеждайки до минимум Божието Слово и господството на Христос. Те добавят към Евангелието, съкращават и без това повърхностните си проповеди и прилагат в служенията си принципите на пазарната икономика. По този начин те самите въстават срещу Христос!

Бог господства над всяка местна църква дотолкова, доколкото в нея се проповядва, разяснява, прилага и изпълнява Писанието. Намаляване доминиращата роля на Писанието в църковния живот – означава, да се счита Божието откровение не като необходимо. Това е просто открит заговор. Трудно е да си представим колко сериозни ще бъдат последиците за такава съпротива. Небиблейското служение, неразяснителната проповед и недоктриналното учение посягат на върховенството на Христос, заглушавайки Неговия глас, говорещ на Неговите овце.

Обобщавайки всичко това, можем да кажем, че разрушителната сила на това заблуждение е твърде голяма. То отнема от тялото на Христос разсъдъка, усилва безразличието към Неговото Слово и угасява работата на Святия Дух. Хората стават уязвими на заблуждения и грях, не разбирайки смисъла на поклонението и морално готови да правят компромиси. То ги лишава от благоговение към истинската Глава на Църквата, но Господ не е благосклонен към ония, които претендират за Неговата слава. (Джон Макартър "Slave")



Източник: http://slovo-istini.ru/content/main/text/index.php


Превод: Татяна Иванова

БОЖИЯТ АБСОЛЮТЕН СУВЕРЕНИТЕТ, п-р Джон МакАртър

Божият Абсолютен Суверенитет

Джон МакАртър

За човешкото мислене няма по пренебрегвана доктрина от доктрината за Божия абсолютен суверенитет. Човешката гордост изпитва ненавист при мисълта, че Бог е предначертал Своя порядък във всичко, в контрол е на всичко и управлява всичко. Плътското мислене изгаря от възмущение към Бога и не понася библейското учение, че всичко произхожда не другояче, освен по Неговия промисъл. Най-вече ненавистната представа на плътта е, че спасението е изключително Божие действие. След като Бог е избрал някого за спасение и Неговият избор е бил направен преди основаването на света, тогава вярващите не могат да си приписват  никакви заслуги, в който и да е аспект на спасението.

В края на краищата, Писанието ясно и именно това учи. Дори вярата е милостив Божий дар за Неговите избрани. Исус каза: „ Никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.“ Йоан 6:65 „ и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. " Мат. 11:27 Затова,  никой всред спасените хора няма повод да се хвали с това спасение Ефес.2:8-9  „Спасението е от Господа!“ Йона 2:10

Доктрината на Божествения избор е изложена недвусмислено в цялото Писание. Например в Новия Завет, от някои от посланията научаваме, че всичките вярващи  са „Божиите избрани“ /Тит 1:1/,  и че сме  предназначени /за това/ според намерението Му, Който действува във всичко по решението на Своята воля /Еф.1:11-курсива е добавен/, и че „Той ни е избрал в Него преди създанието на света.., като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля“, /Ефес.1:4-5/
И „с това знаем, че за любящите Бога призвани по Неговата воля, всичко съдейства за добро. И които Той  предопредили, тях и призва, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави“ /Римл. 8:28-30/

Петър пише към нас, „Избрани по предузнанието на Бога Отца“ /1 Петр.1:1-2/ Употребявайки думата „предузна“, той няма предвид, че отначало на Бог Му е било известно, кой ще повярва, и затова Той ги е избрал, предвиждайки тяхната вяра. По скоро, Петър счита, че Бог още отначало е решил да ги познае, възлюби и спаси, и Той ги е избрал, не като взема предвид доброто или злото, което те могат да направят. Писанието учи, че Бог в Своето могъщество прави избор „по благоволението на Своята воля“ и „по намерението, Той върши всичко по решението на Своята воля“.  Т.е.  няма никакви външни причини, които да са вън от Него Самия.

Разбира се, Бог не избира определени грешници за спасение на основание, че в тях има нещо достойно за похвала или, защото Той е предвидил, че тези грешници ще Го изберат. Той ги избира изключително затова, защото е пожелал това. Бог заявява: „Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;“ /Исая 46:10/. Бог не зависи от решението на другите. Неговите цели в избирането на едни и отхвърлянето на други са скрити в тайната на изявлението на Неговата воля.

Освен това, всичко, което съществува във Вселената съществува защото, Бог го е допуснал, постановил и е назначил така да бъде. „Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.“ Пс.115:3

„Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.“ Пс.135:6.  Той „действува във всичко по решението на Своята воля,“ Еф.1:11.
И всичко е от Него, чрез Него и за Него/Римл.11:36/  „но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“ /1 Кор./8:6/.

А какво да кажем за греха? Бог не е автор на греха, но несъмнено го е допуснал. Той е важен  и е част от Неговия промисъл. Допускайки греха, Бог е преследвал определена цел. Бог не бива да бъде обвиняван в съществуването на злото, както и да Му се вменява това за вина. /1 Царе 2:2/„Няма свет какъвто е Господ“. Въпреки, че разбира се, когато грехът  е влязъл във Вселената, Бог не е стоял неподготвен и  безпомощен, без да може  да го спре. Ние не знаем, поради какво Бог е допуснал греха. В най-широк смисъл е ясно, че Той е допуснал греха, за да покаже Своята слава - качества, които не могат да бъдат видяни, ако го нямаше злото - милост, благодат, състрадание, прощение и спасение. И понякога Той използва злото, за да постигне добро/Бит. 45:7-8 ; 50:20;Римл. 8:28/. Как е възможно това? Писанието не отговаря на всички въпроси, но учи, че Бог е безкрайно суверен, съвършено свят и абсолютно справедлив.

Несъмнено трудно се възприемат тези истини от човешкото мислене, обаче Писанието не допуска различия в мненията по този въпрос. Бог контролира всичко, до правото Си на избор на тези, които ще бъдат спасени. В 9 глава, Посл. Към Римляните, Павел излага като неотделимо условие тази доктрина, показвайки, как Бог е избрал Яков и е отхвърлил неговият роден брат Исав.  „макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,“/11-12/ст.. Няколко стиха по надолу Павел развива мисълта си: “Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." /15-16/ст.

Павел предрича аргументите против Божествения суверенитет: „На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? /ст.19/. С други думи, човешката отговорност не обезличава ли Божият суверинитет? Но Павел не предлага философски отговор или дълбок метафизичен аргумент, а съвсем охотно отговаря на скептика: „Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба“/ст. 20-21/

Свещеното Писание не изключва нито Божествения суверенитет, нито отговорността на човека. Затова следва да приемем двете страни на тази истина, въпреки, че можем и да не разбираме, как те се съгласуват една с друга. Хората са отговорни за това, как те постъпват с Евангелието или със светлината, която имат/ Римл. 2:19-20/, затова наказанието е справедливо, в случай, че те отхвърлят тази светлина. И тези, които отхвърлят правят това по свое собствено желание. Исус горчиво плака: „ и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. /Йоан 5:40/. Той предупреждава невярващите: „ Защото ако не вярвате, кой съм Аз, то ще умрете в греховете си“ /Йоан 8:24/.

В 6 глава Евангелие Йоан нашият Господ обедини Божият суверенитет и отговорността на човека, когато каза: „ Всичко, което Отец ми дава, идва при Мен, и аз няма да изгоня никой вън“ ст.37 „Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.“/ст.40/, Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден /ст.44/, „Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот“ ст.47, „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца“ /ст.65/. Начинът, по който тези две действителности могат да бъдат справедливи в един и същ момент, може да бъде разбрано не от човешкият, а единствено чрез Божия ум.

Главното, от което трябва да се страхуваме, е извода, че Бог е несправедлив, докато дава Своята благодат и избира някои, а не всички. Бог никога не оценява по стандарти, които биха били справедливи според човешката преценка. Има хора, достатъчно неразумни, за да допуснат, че като греховно творение, те имат по-висок стандарт за това - кое е правилно, отколкото безгрешният, безкрайният и вечно святият Бог. Каква гордост!
В Псалм 49:21 Бог казва: „ Ти си помислил, че АЗ съм подобен на теб.“ Но, както Бог не прилича на човека, така и Той не може да се придържа към човешките стандарти. „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.“ Исая 55:8-9.

A GRACE COMMUNITY CHURCH DISTINCTIVE

Серията публикации  „Отличителни характеристики“ обяснява ключовите библейски и богословски убеждения на църква „Благодат“.

Материалът от тази статия е адаптиран от книгата: John MacArthur. Ashamed of the Gospel: When the Church Becomes Like the World. Wheaton, IL: Crossway Books, 1993.

Отнасяйте се към този източник за по-пълно изучаване на суверенитета на Бога.


 

Преводът на статията се публикува с разрешение на  http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова