Преодолява ли " Евангелизмът на силата" предубежденията на невярващите? , Волфганг Бюне

            
На тази теза й липсва всякакво библейско и църковно-историческо основание. Чудесата на Господ Исус в Хоразин, Вumcauga и Капернаум също не са довели до покаяние. Това е причината, поради която тези градове биват прокълнати (Мат.11:20-24). В Йоан 12:37 четем: "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него". Нахранването на 5000 души също показва ясно, че това чудесно знамение не достигна до съзнанието на хората. Господ казва на следващите го множества: "Търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте." (Йоан 6:26)

Човешкото множество в Листра, което присъства на изцелението на сакатия, и което е толкова възхитено от Павел и Варнава , че иска да им принесе жертва, след няколко дни вдига камъни, за да ги убие (Деян.14:8-19). Нито знаменията и чудесата във връзка с извеждането от Египет и по време на пътуването през пустинята, нито чудесата, извършени от Илия и Елисей успяват да променят сърцата на израелците. НЗ изяснява-особено чрез разказа за богатия човек в пъкъла, че дори и възкресението на някой от мъртвите няма да премахне предубежденията и закоравяването на човека: "Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, няма да се убедят" (Лука 16:31). Дали книжниците и фарисеите преодоляват предубежденията си чрез възкресяването на Лазар и чрез възкресението на Господ Исус?

Истинско и трайно пробуждане се е раждало единствено и само тогава, когато Словото Божие се е проповядвало от Божии мъже ясно и без изкривявания. Пробужданията в СЗ по времето на царете Йосафат, Езекия, Йосия, Ездра и Неемия например са едно убедително доказателство за това. Така също и пробужданията през последните 500 години са явно свидетелство за това, че сърцата на хората биват засягани от проповядването на пълното Евангелие. Както преди, така и сега важи Божия принцип: "Вярата идва от слушане, а слушането-от Христовото Слово." (Рим. 10:17)

Естествено е, че тук и там в мисионерската история се случва магията на някой идол да бъде унищожена чрез явно чудо и по този начин да бъде положен пътят на Евангелието. Това става и днес в някои особени мисионерски ситуации. Но факт е също, че благословената служба на повечето пионери-мисионери като Х. Теилър, С.Т. Стъд, А. Джадсън, Дж. Патън и др. не е била свързана със знаменителни чудеса за невярващите. В Кор.1:21-23 Павел изяснява, че Бог е благоволил да изобличава хората за греховете им не чрез знамения и чудеса, които правят силно впечатление, нито пък чрез особени философски и висши духовни мисловни ходове:

"...Бог благоволи чрез глупоста на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци-Христос, Божията сила и Божия премъдрост."( 1 Кор. 1:21-24)

Знаменията и чудесата не премахват предубежденията.
 "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него." (Йоан12:37)

Господ нарича "блажени" онези, които са повярвали без да са видели и изговаря една унищожителна присъда над философията, която стои зад "Евангелизма на силата":
 " Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. " (Мат.12:39).

Библията показва ясно, че знаменията и чудесата могат да въодушевят хората за кратко време, и че този възторг се превръща в омраза, ако жаждата им за чудеса вече не се утолява или пък чуят думи, които разкриват собствения им егоизъм и зло сърце.

За съжаление в знаменитите доклади на днешните "евангелисти на силата" не се разказва нищо за разочарованието и озлобението на онези болни и техните близки, които идват с големи очаквания на изцелителните събрания, и въпреки всички "пророчества" и "ръкополагания", напускат тези събрания не само болни, но и огорчени. Колко често в миналото и сега цинизмът и предубежденията на невярващите са били засилвани от този вид "евангелизъм на силата"! Хората, които позволяват умът им да се впечатлява от знамения и чудеса, се намират освен това в голяма опасност да попаднат под чародействата на фалшивите пророци и на Антихриста, чието идване в последното време е предсказано в Писанията.

Следните три стиха от Библията относно знаменията и чудесата би трябвало да ни направят извънредно внимателни и критични по отношение на всякакъв вид събрания, срещи и изяви, които правят реклама със знамения и чудеса:

Матей 24:24

Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.

2 Солунци 2:9

този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

Откровение 13:13-14

И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.

Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.

Изводи и заключения

1. И днес , както през всички минали времена Бог може да прави чудеса, които съответстват на Неговата суверенна воля, и те в повечето случаи са отговор на продължителната молитва и упование на вярващите.

2. Свръхестествената намеса на Бога, като например изцеляването на болни, материалното снабдяване и др. не могат да се нарекат знамения по смисъла на Марко 16:17 и 20 и 2 Кор. 12:12 (признаци на апостолите)

3. Ние не можем да изискваме чудеса от Бога, както например напразно бе правено при много опити за съживяване на мъртви, а можем само смирено да молим за това, ако тази молба отговаря на Божията воля.

4.Библията и църковната история показват ясно, че знамения и чудеса не са ставали по всички времена, а при специални обстоятелства и при започването на нови спасителни периоди. Затова и твърдението, че и днес проповядването на Евангелието би трябвало да бъде придружавано от знамения и чудеса, трябва да бъде отхвърлено като небиблейско.

5. Знаменията и чудесата не са заплануваните от Бога средства, които трябва да доведат хората при живата вяра. Текстът на Рим.10:17 важи за нас днес така, както и преди.

6. Чудесата на Бога никога нямат характер на спектакъл и не трябва да се използват за пропагандни цели.

7. Тъй като знаменията и чудесата са предсказани като дела на лъжепророците от последното време, трябва да бъдем изключително внимателни. Мъже, които са приели знаменията и чудесата като търговска марка за своята служба, попадат под подозрението че са лъжепророци.

8. По време, когато Бог разкрива своята мощ чрез знамения и чудеса, чрез знамения Той наказва и греха сред Божия народ. Ако днес Бог наказваше веднага лицемерието със смърт, както по времето на Деянията на апостолите (Анания и Сапфира, Деян.5:1-11), тогава нашите църкви щяха да измрат. Тогава светската преса нямаше да има вече поводи да пише подигравателни, сензационни статии за двойнствения живот на известни телевизионни евангелисти и други християнски личности.

 

            

             

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

Какво да кажем за учението, което твърди, че ние можем да получим всичко, когато искаме с вяра? Дали съществауват и има ли ограничения за това, какво Господ ще извърши в отговор на нашите молитви?
Апостолите на доктрината за просперитета заявяват, че финансовите проблеми както и болестите са следствие на липсата на вяра.
Все още потръпвам, когато си спомня за една вечеря, предшествуваща евангелски свидетелства. Един човек на масата, на която седях
яростно започна да атакува Божий служител, който бе добре известен със своето всеотдайно, състрадателно и плодотворно служение.
“Той нарича себе си Божий човек“, с презрение се засмя този човек. “Той не е никакъв Божий човек, жена му е болна от рак! Той трябва да се поучи лично от...“( И той започна да изброява няколко издадени книги, които разпространяваха учението, че когато някой е болен, това е поради липса на вяра.)
Тъй като Библията ни показва, че ние трябва да носим един на друг товара си, аз се чудя, какво още пречеше на човека , яростно атакуващ, да отиде и да произнесе необходимите думи на вяра, които щяха да донесат изцеление на жената на Божия служител. Как се осмеляваше тоя да прехвърля вината на друг, ако самият истински вярваше, че вярата винаги гарантираше изцеление!
Не е чудно,защо толкова много духовна агония бива причинена от разпространителите на така нареченото учение “Назови заклейми“
Верни светии, страдащи от болки биват измъчвани с обвиненията, че само, ако могат да повярват, Исус ще ги изцели. И когато те не получат изцеление, те започват да се чувстват виновни. семействата и приятелите им също така биват обхванати от това погрешно чувство на вина. междувременно господин “Назови заклейми“, изпитвайки задоволство от своето дълбоко духовно служение, бърза да разпространи и посее своето опустошително влияние на някое друго място.
Измамата, която се крие зад доктрината на просперитета, е много тънка. Тя звучи така духовно, когато ни уверява, че ние не можем да бъдем болни или да претърпим неуспех, доверявайки се на Бога, и че Той ще ни възнагради за нашата вяра и даване, като ни обогати с материални благословения. Това обаче не беше посланието на водачите на Ранната църква. Нито пък това беше посланието на мъжете и жените, които по време на църковната история запалваха у нации и народи духовно съживление.
Когато човек започне да следва една подобна изопачена доктрина, той деиства като разглезено дете. Ако човек получава всичко, което пожелае, той никога няма да стане истински войник Христов. Той може да носи костюм по последна мода , но ще прилича на едно малко петгодишно момченце, обуто в галоши, шляпайки в калта, нарамило дървена пушка. Навлязъл веднъж в църквата, този синдром на успех и богатство няма да спомогне на християните да се развият като здрави, силни, твърди, непобедими войници на Исуса. По скоро това ще отслаби Христовото тяло и ще намали истинската духовност.
Д-р А.В. Тозер в своите бележки и апел за Христоподобен живот пише следното:
“ Изглежда, че вярващите християни преминават през процес на размиване на учението и на техните мозъци, така че става много лесно за нас да приемем веруюто, че Бог е наш слуга, а не ние негови слуги“
Толкова много хора днес са заети да “употребяват“ Бога. Употребяват Бога, за да получат работа. Употребяват Бога за да ги запази, да им даде спокойствие, за да получат успех в търговията и в крайна сметка, употребяват Бога за да им снабди небе!
Братя, трябва да се научим–и то много скоро–по добре е да имаме Бога на първо място и над всичко останало, дори тогава когато имаме само 5 лв. в джоба, отколкото да притежаваме всичките богатства на света и влияние, но Бог да не бъде с нас!
Всеки път , когато Сатана успее да отклони фокуса ни от непреходната слава и величие на Святия , и Всевишния Бог към това
–“Какво се крие за мен във всичко това?“, независимо колко от богатствата на този свят ще получим, при всички случаи сатана е този, който има най–голяма полза.

Нашето егоистично желание за повече и по добро, съчетано с изопачената представа , че Бог е задължен да ни даде всичко, което пожелаем, стават причина ние да се превърнем в лесна плячка за голяма част от сатанинската пропаганда!

Еретизми и лъжедоктрини, Ернест Херолд

                            Еретизми и лъжедоктрини

          откъс от книгата на Ернест Херолд  “Кой е Бени Хин“

 

Изключително много са теологичните отклонения на Хин Ментето и лъжедоктрините, които той проповядва. Не е лесно дори да бъдат изброени всичките, все има опасност да бъде пропусната някоя негова гениална глупост. Поради многото си ереси през октомври 1996 г. той е изгонен от Assmeblies of God (Асамблея на Бога). Но допълнителна причина за това била, че заснели снимки и филм, как Бени Хин заедно с Пол Кроуч и съпругата му в ресторант край плажа в Калифорния  пият вино.

Да започнем с лъжедоктрините, глупостите, еретизмите и идиотизмите на Ментето, които той твърди, че получава по откровение. Хммм... Откровение? Може би, но едва ли от Бог. В еретичната книга „Добро утро, Святи Душе” Бени неусетно прокарва идеята, че Светия Дух е отделен Бог и на десетки места го нарича „Бог Святия Дух”, но в предаване по TBN на 3 октомври и 13 октомври 1990 г. той достига крайност, като заявява, че Светия Дух, Исус и Бог Отец всъщност са девет личности, което няма никакво библейско потвърждение. Неговите точни думи са:
„Each one of them is a triune being by Himself... there's nine of them” (Benny Hinn, TBN, 3rd October 1990)
„Всеки един от Тях е триединно същество за себе си... те са девет” (Benny Hinn, TBN, 3 октомври 1990 г.)
Според неговите лъжи Светият Дух се състои от три независими личности, Исус се състои от три независими личности и Бог Отец също се състои от три независими личности. Единствената дума за това е – ерес!
„God the Father is a person separate from the Holy Ghost. Totally separate. ...Do you know that the Holy Spirit has a soul and a body separate from that of Jesus and the Father? ...God the Father then is a triune being within Himself. He's a person, He has a soul. ...A soul is an intellect. ...God thinks... separate from the Son and separate from the Holy Ghost. ...God the Father is a separate individual from the Son and the Holy Ghost, who is a triune being who walks in a spirit body and He has hair... has eyes... has a mouth...has hands” (Orlando Christian Centre, October 13th 1990)
„Бог Отец е личност, отделена от Светия Дух. Тотално отделена... Знаете ли, че Светия Дух има душа и тяло, отделено от това на Исус и на Отец? ...Тогава Бог Отец е триединен сам за себе си. Той е личност, той има душа... Душата е интелектът... Бог мисли... отделно от сина и отделно от Светия Дух... Бог Отец е отделен индивидуално от сина и Светия Дух, който е триединно създание, което ходи в духовно тяло и Той има коса... има очи... има уста... има ръце” (Orlando Christian Centre, 13 октомври 1990)
„Man, I feel revelation knowledge already coming on me here. Lift your hands. Something new is going to happen here today. I felt it just as I walked down here. Holy Spirit, take over in the name of Jesus... God the Father, ladies and gentlemen, is a person; and He is a triune being by Himself separate from the Son and the Holy Ghost. Say: ‘What did you say?’ Hear it, hear it, hear it. See, God the Father is a person, God the Son is a person, God the Holy Ghost is a person. But each one of them is a triune being by Himself. If I can shock you and maybe I should – there’s nine of them. Huh, what did you say? Let me explain: God the Father, ladies and gentlemen, is a person with his own personal spirit, with his own personal soul, and his own personal spirit-body. You say: ‘Huh, I never heard that.’ Well you think you’re in this church to hear things you’ve heard for the last 50 years? You can’t argue with the Word, can you? It’s all in the Word.” (TBN 3 October 1990)
„Хора, чувствам знание по откровение, което идва сега. Издигнете ръцете си. Нещо ново ще се случи днес. Чувствам се, като че ли ходех там долу. Свети Душе поеми ръководството в името на Исус... Бог Отец, дами и господа е личност и Той Самият е триединно същество отделно от Сина и Светия Дух. Казвате: „Какво казваш?”. Чуйте това, чуйте това, чуйте това. Вижте Бог Отец е личност, Бог Син е личност и Светия Дух е личност. Но всеки от тях е триединно същество само за себе си. Ако мога да ви шокирам и може би трябва – те са деветима. Уф, какво казваш? Нека да обясня: Бог Отец дами и господа е личност със свой собствен личен дух, със своя собствена душа и свое собствено духовно тяло. Вие казвате: „Уф, никога не съм чувал това.” Добре, вие мислите, че сте в тази църква да слушате неща, които сте слушали през последните 50 години? Вие не можете да противоречите със Словото, може ли? Всичко това е в словото.” (TBN 3 October 1990)
Странно, но в Библията никъде не пише подобни щуротии. Исус Христос казва:
„Аз и Отец сме едно.” (Йоана 10:30)
Трябва да изясня, че идеята за това, че всяка една от частите на троицата се състои от по три отделни личности съвсем не е някаква „гениална” измислица на Бени Хин или моментно откровение както той твърди на 3 октомври 1990 г., но е на повече от 200 години и принадлежи на окултиста Емануел Сведенборг. Сведенборг, който е и масон и твърди, че има видения и разговаря с ангели и дяволи не приема троицата, но говори за три отделни личности състоящи се от по три части дух, душа и тяло. Това вярване важи в църквите създадени от негови последователи.
Включил съм нагледен видео запис на цялото изявление за деветте личности към безплатния диск, който се раздава в първите 100 броя на книгата.
На 26 декември 1991 г. публично в предаването Praise The Lord (Хвалете Господа) по телевизия TBN Бени Ментето казва, че Адам полетял до луната. Той заявява, че Адам бил първият „супермен”:
„Adam was a super-being when God created him. I don’t know whether people even know this, but he was the first superman that ever lived. First of all, the Scriptures declare clearly that he had dominion over the fowls of the air, the fish of the sea, which means he used to fly... Adam not only flew, he flew to space. He was – with one thought he would be on the moon” (Praise the Lord, TBN, December 26th 1991)
„Адам беше свръхсъщество когато Бог го сътвори. Не знам дали хората дори си имат представа за това, но той беше първият супермен, който е живял. Всичко на всичко писанията ясно казват, че той е имал власт над птиците във въздуха, рибите в морето, което означава, че той е летял... Адам не само е летял, той е летял в космоса. Той е бил – с една негова мисъл е можел да бъде на луната” (Praise the Lord, TBN, 26 декември 1991 г.)
Бени още казва по този въпрос:
„Of course, how can you have dominion over the birds and not be able to do what they do?”
„Разбира се как може да имаш власт над птиците и да не можеш да правиш това, което те могат да правят?”
„I’ll prove it to you. The word dominion in the Hebrew clearly declares that, if you have dominion over a subject, you can do everything that subject does. In other words, that subject, if it does something that you cannot do, you don’t have dominion over it. I’ll prove it further. Adam not only flew, he flew to space. He used to be... He, He, He, He, He, He... with one thought He’d be on the moon.”
„Ще ви го докажа. Думата „власт” на иврит ясно заявява, че ако имаш власт над нещо, ти можеш да правиш всичко, което то може да прави. С други думи, ако този субект прави нещо, което ти не можеш да правиш нямаш власт над него. Ще ви го докажа по нататък. Адам не само летеше, той летеше в космоса. Той беше... той, той ,той, той, той, той... с една мисъл можеше да бъде на луната.”
В случая тази доктрина произлиза директно от магьосничеството. Това е изключително хитро боравене с Божието слово, извъртане и будалкане на зрителите. При астралната проекция, практикувана в магията участникът излиза извън тялото си в астрала и може да лети със силата на мисълта и създаването на образи. Да ви припомня, че през късното средновековие, когато вещиците са подложени на гонение много от тях са били обвинени, че могат да летят. Да те наистина са можели да летят, но става въпрос за летене в астрала.
В аудио касетката Our position in Christ (Нашата позиция в Христа)Тоуфик Бени Хин твърди, че Ева трябвало да ражда своите децата извън тялото си:
„The Holy Spirit says, 'God's original plan is that the woman was to bring forth children out of her side” (Our Position in Christ #5,1990, audiotape, side 2)
„Светият Дух казва: „Първоначалният план на Бог е жената да ражда своите деца извън нея” (Our Position in Christ #5,1990, втора страна на касетката)
На 14 юли 1994 г. Хин Ментето в предаването Praise The Lord по TBN казва, че Египтяните не са се удавили в Червено море, но че са се били разбити от изсипващ се отгоре им лед.
На 22 февруари 1998 г. в предаването Praise The Lord Бени се изцепва:
„Now I am going to read one scripture and then I am going to preach and the Devil is going to drop dead.” (The Christian Channel Europe, "Praise The Lord" (TBN) February 22, 1998)
„Сега ще прочета един цитат от писанията и тогава ще проповядвам и дявола ще падне мъртъв.” (Praise The Lord, 22 февруари 1998 г.)
В книгата си „Добро утро, Святи Душе” Бени Хин пише:
„Как Бог Отец изглеждаше? Въпреки че не съм Го виждал, аз вярвам – заедно със Светия Дух – Той изглежда както Исус e изглеждал на земята.” (Good Morning Holy Spirit, стp. 87 към оригиналното издание, Word, 1991)
От последните два реда стигаме до извода, че Бени Хин или не е чел Стария завет или наистина е голям мошеник, целящ умишлено да обърква християните с еретични учения. Понякога Бени казва нещо правилно, но после се отмята. Той често си противоречи, какъвто е случая с движението на „светия смях”. През януари 1994 г. в църквата на летището Vineyard church, в която пастирува Джон Арнот започва демонизиращото състояние, станало известно като Toronto blessing (Благословението в Торонто), което бързо се разпространява и в други градове в Канада и САЩ, където хората започват да се смеят, да се тресат и да се търкалят по пода. Наред с това на събранията масово се срещат и чисто демонични проявления подобни на някои анимистични езически култове с издаването на звуци на различни животни като лаене на кучета, виене на вълци, квакане на жаби, заставане на един крак и кукуригане на петел и др. Още от самото начало на движението църкви Vineyard са насаждани различни ню ейдж учения. Според собствените думи на Джон Уимбър, който заема ръководна функция във Vineyard Christian Fellowships и разпространява „светия смях” е бил четвърто поколение езичник и скоро, след като е повярвал в квакерската църква Йорба Линда влиза в ръководството й и става пастор. Много от неговите учения (предимно за изцелението) още преди да започне „Благословението в Торонто” не са основани на Библията, но на свръхестествените проявления, източен мистицизъм и представляват форми на ню ейджа. Уимбер от така нареченото движение power evangelism (евангелизъм на силата) също е икуменист и моногократно проповядва заедно с представители на римокатолическата църква на икуменични събрания. Той дори пише статия озаглавена "Why I Love Mary" (Защо обичам Мария) за римокатолическото списание New Covenant. За папа Йоан Павел II казва, че е „новороден евангелист, който проповядва евангелието, толкова чисто, колкото никой друг по света”. За известно време Джон Уимбър и съпругата му Керъл се разделят поради различия, но след известно време отново се женят в римокатолическа църква. Уимбер е в борда на икуменичната ню ейдж квакерска организация Renovaré в която се практикуват източен мистицизъм, медитация, магически техники на визуализация, астрална проекция (излизане от тялото) и др. Уимбър е подкрепян безусловно от Питър Уейгнър, който заедно с него преподава във Fuller Theological Seminary. Питър Уейгнър по-късно създава икуменичното движение Нова Апостолска Реформация и във вътрешния кръг от водещи „апостоли” на движението наричан Apostolic Council of Prophetic Elders (Апостолски Съвет на Пророческите Стареи) влиза включително споменатата в началото на книгата ню ейджърка Гуен Шоу от култа Слугини и служители на последното време. Бивш член на култа Слугини и служители на последното време ми изясни, че е чувал, че някои от фалшивите техники на духовно воюване, които прилага Уейгнър са взети от ученията на Гуен Шоу. Друг сподвижник на Питър Уейгнър е икумениста бизнесмен-милионер и проповедник Джордж Отис, който разпространява фалшиви доктрини, като отрича първородния грях и казва, че човек се ражда неутрален и сам има възможността да решава как да живее или още, че християните не са изкупени от смъртта на Исус на кръста, „тъй като грехът не е принцип, а изолиран акт”, както казва с извъртания.
Когато се заговаря за „светия смях” от Торонто Бени Хин първоначално казва, че в Библията никъде не пише за подобно нещо и не го приема. Той казва много правилно:
„You have so much today that is pure flesh, yet people have labeled it as the Spirit. It's not the Spirit, because it's not centered on Christ. It's pure emotionalism. Some of what is happening today, some of these manifestations where people are barking, making sounds of animals - I can tell you, that is not the Holy Spirit. It is purely demonic. The Holy Ghost does not bark. Only a devil barks. If somebody barks in my meeting, I'll cast the devil out of that man.” (Praise The Lord, July 4, 1997) „Има толкова много днес, което е изцяло плътско, докато хората го окачествяват, като Духа. Не е Духа, понеже Исус не е в центъра. Това е чиста емоция. Нещо като това, което се случва днес. Някои от тези прояви при които хората лаят, издават звуци на животни – мога да ви кажа, че това не е Светия Дух. Това е чисто демонично. Светия Дух не лае. Само дявола лае. Ако някой лае на мое събрание аз ще изгоня дявола от този човек.” (в предаването Praise The Lord на 4 юли 1997 г.)
Въпреки всичко казано много странно след известно време Бени кани в своето предаване Родни Хауърд-Браун, който е сред главните разпространители на тази ерес и напълно го подкрепя. Заслужава си да се отбележи, че служението Revival (Съживление) с походите Good News (Добри вести) на южноафриканския проповедник Родни Хауърд-Браун, което се премества в Америка започва след сън, в който през 1989 г. Били Греъм му казал, че ще проповядва в Ню Йорк на Медисънскуайър Гардън и той се опитал да осъществи това. След като вече знаем, че Били Греъм е масон подобен сън определено не може да бъде от Бог. Родни Хауърд-Браун възхвалява още еретиците Кенет Копланд и Уйлям Бранхам. Ще цитирам само едно единствено откачено изявление на Родни Хауърд-Браун от книгата му The Coming Revival (Идващото съживление) публикувана през 1991 г.: „You can't have revival without stirring up the flesh... When revival comes you will see manifestations of these three things in meetings: (1) the Holy Spirit; (2) the flesh, and (3) the devil. But, I'd rather be in a church where the devil and the flesh are manifesting than in a church where nothing is happening because people are too afraid to manifest anything... Don't worry about it. And if a devil manifests, don't worry about that, either. Rejoice, because at least something is happening!” (The Coming Revival, p.6)
„Не можете да имате съживление, без да разбъркате плътта... Когато съживлението дойде ще видите изяви на тези три неща на събранията: 1 Светия Дух, 2 плътта, 3 дявола. Аз предпочитам да бъда в църква в която се изявяват дявола и плътта, отколкото където нищо не се случва, понеже хората се страхуват прекалено много от каквито и да е прояви... Не се безпокойте за това. И ако дявола се изявява не се безпокойте от това също. Радвайте се понеже поне нещо се случва!” (Идващото съживление, стр. 6)
Също така когато „светия смях” става модерен по църквите и тази ерес се разпространява масово Бени Хин описва в лъжлив разказ, че още на времето при проповедите на Кетрин Кулман се случвали подобни неща:
„Бях чул Кетрин Кулман да говори за светия смях, но никога не бях го виждал лично.” (Добе дошъл, Святи Душе, стр. 244 към бг. изд.)
Хин казва, че светия смях за първи път се проявил на негово събрание в Португалия:
„За първи път това се случи, когато служех в Португалия. В един съботен следобед една жена цялата облечена в черно, дойде на платформата.
Тя имаше тъжно изражение. Моята първа мисъл беше, че вероятно е в траур заради смъртта на съпруга си. В момента, в който докоснах тази тъжна жена, нещо забележително се случи. Тя избухна в най-невероятния смях, който някога съм виждал и падна на пода под Божията сила.” (Добе дошъл, Святи Душе, стр. 244 към бг. изд.)
Много от проповедниците или са масони или са купени. Преди две години разговарях с един гръцки проповедник и той ми каза, че негов познат млад мъж отишъл да учи в Америка и когато завършил му предложили да проповядва със заплата 5000 долара, но при условие „малко да променя словото”. Този човек отказал, но много хора приемат подобни предложения и така бързо успяват да се издигнат и „талантливите” след време дори започват свои собствени служения. Друг човек, за който ми разказаха познати, който има съвсем малко служение в църква в Германия също са му правили предложение за добър пост в църквата при условие да дава информация какво става в нея, но той отказал. Именно тези внедрени хора от тайните общества умишлено въвеждат и разпространяват фалшиви доктрини.
Лъжедоктрините, които проповядва Бени Ментето са характерни за така нареченото „Движение на Вярата”, сред които освен икуменизма може да се споменат: „Богатство и изцерение”, „Положителна изповед”, „Исус умря духовно”, „Царски Деца”, „Авторитета на пастира”, „Вяра във вярата”, „Малки богове”, „Исус е грешен”, „Сеенето”, „Ново помазание”, „Господ иска твоите пари” и тн. Но всичко това съвсем не е нещо неочаквано. В Новия завет не случайно пише:
„Но имало и лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат, дори от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули. От алчност те ще ви мамят с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.” (2 Петрово 2:1-3)
„Тържествено ти заръчвам пред Бога и пред Христос Исус, който ще съди живи и мъртви съобразно Своето явяване и царството Си: проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.” (II Послание към Тимотея 4:1-4)
В Новия завет още се казва:
„Не се увличайте по разни и странни учения” (Евреи 13:9)
Апостол Павел, получавайки знание от Светия Дух за последните времена предупреждава:
„А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения чрез лицемерието на онези, които говорят лъжа, чиято съвест е прегоряла” (1 Тимотея 4:2)

 

 

             

           

Изпитанието, Бащиното наказание и Божието проклятие

• Днес много християни, включително и четени християнски автори, дискутират темата за проклятието. Тази тема е, повод както за сериозни библейски изследвания, така и за подхранване на хорски суеверия, насаждане на страх и манипулация. Това, което е основна грешка, е че не  се прави една важна разлика – между Бащиното наказание и Божието проклятие. И двете са свързани с неприятности, но между тях има коренна разлика - наказанието е израз на Божията любов и загриженост за нашето израстване, докато проклятието е израз на Божие отхвърляне, нещо съвсем неприложимо за възпитание на Божии деца, каквито са всички,които са приели жертвата на Исус и са се покорили на Бога. Изпитанията пък са изключително важни и небходими стъпки в нашия духовен растеж.

1 Йоаново 3:1Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

БАЩИНОТО НАКАЗАНИЕ

Какво е отношението на Един Баща към Неговите деца? Може би въпросът е излишен, понеже всички интуитивно знаем отговора. Децата са обичани, те са най-ценният дар за родителите. Истинските родители ги обичат с цялото си сърце и са готови на всякакви жертви за тях. Нашият Истински Родител дори жертва Своя Единороден Син, за да спаси изгубените си деца.Но има и още една важна характеристика. Добрият родител коригира децата си. Често тази корекция е свързана с наказание.

Евреи 12:6Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

Впрочем този стих е преразказ на Притчи 3:12, където вместо “наказва”  е употребено “изобличава”, което значи, че наказанието често всъщност е изобличение. Нещо повече - то е необходимо изобличение:

Евреи 12:8Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

Наказанието е и част от необходимото Бащинско  отношение на Бог към нас.Нищо от написаното до тук обаче не се отнася до Божието проклятие. 

БОЖИЕТО ПРОКЛЯТИЕ

Бащиното отнощение е неприложимо, когато се говори за Божието проклятие, поне такова, каквото е описано във  втората част на 28 глава на Второзаконие.

Второзаконие 28:20Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш  изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил.

Каква е целта на Бога в този случай? Тя е да изтреби нечестивия род, затова Неговите мерки се простират и в следващи поколения, докато родът на нечестивите бъде окончателно унищожен, докато нишката на греха престане да се предава от поколение на поколение. Това определено не е целта на Бог за Неговите деца. Божието проклятие е насочено към враговете на Бога, към тези, които упорито отказват да се покорят на волята му. 

МОЖЕ ЛИ ПРОКЛЯТИЯТА ОТ ВТОРОЗАКОНИЕ ДА ПАДНАТ ВЪРХУ ХРИСТИЯНИ

Макар че този въпрос е един от най-ясно разяснените в Библията, продължава да има безбройни спекулации по въпроса. Едва ли всичко може да бъде изказано по недвусмислено от Гал. 3:13

Христос ни изкупи от проклетията на Закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

Проклятията са записани в Закона.  Нищо по-добре не може да разясни нашето освобождение от това бреме от този стих в Галатяни. Христос е понесъл не само греха ни, той със жертвата си отнема и нашето проклятие. Моментът, в който се освобождаваме от проклятието е моментът, в който приемаме Исус като наш Спасител. От там нататък, всичко е вече платено и понесено на кръста. 

ИЗПИТАНИЯТА

Яков1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Както виждаме, има  и трета причина, поради която можем да преживеем тежки моменти. Изпитанията не са наказание. Грешно е да мислим, че всяка неприятност, която ни се случва, е санкция на Бог, заради наш грях. . Те имат различна цел, която често не можем да разберем в момента. Едва ли праведният Йосиф е разбирал защо братята му го продават като роб или защо е хвърлен невинен с затвора. Кой би могъл да допусне, че целта на всичко това е той да бъде поставен като управител на цяла империя. Така е и в нашия живот. Словото казва:

2 Тимотей 2:12 Ако устоим, то ще и да царуваме с Него;

Още пише:

Лука22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас. 

И ако Божието Слово казва, че изпитанията са необходими, за да наследим Царството, аз нямам какво да допълня.

Какво казва Библията към темата “освобождаваща служба“, Волфганг Бюне

                                  Какво казва Библията към темата                                               “освобождаваща  служба?

В Новия Завет няма нито един –единствен пример за новородени вярващи, обладани от демони и затова няма и пример за изгонването им.
Естествено е, че един християнин може да бъде повлиян, подмамен и измамен от демони или от дявола–много лица и църкви от Новия Завет са един предупреждаващ пример за това, но твърдението, че един християнин, който е “храм на Святия Дух“(1 Кор.6–19)

 и се намира под господството на Христос, може да бъде “обладан“ от Сатана и затова се нуждае от екзорцизъм или от служба за освобождаване, противоречи на учението на Новия Завет.
Когато например някой е попаднал в “примката на дявола“, тогава той трябва да бъде поправен, т.е. да му бъде посочен правилният път(2. Тим. 2:24–26). Нито там, нито в цитираните стихове от Матей става дума за изгонване на демони (Мат.16:19 и 18:18).
В развръзването и връзването в името на Исус не става дума за демони, а за приемането, респ. изключването от църквата, както недвусмислено показва контекстът.
 По този въпрос се създаде една емпирична теология–това свободно го признават и множество екзорцисти–която по никакъв начин не може да бъде потвърдена с Библията. До какви безсмислени възгледи води една такава емпирична, теология ни показва примерът с йезуитския отец Родевик, който при своите служби за освобождаване използва светена вода, молитвената броеница, иконата на архангел Михаил, реликви и ритуални предмети.
Бихме ли могли да заключим от уж успешните освобождаващи служби на Родевик, че дяволът се страхува от светената вода, и че от ритуалните предмети излизат тайнствени сили? не използва ли сатана много повече тези демонстрации, за да потвърди съществуващите у хората суеверия? Сатана е лъжец(Йоан 8:44) и това което демоните лъжливо говорят и представят, не бива никога да се взима за истина.
Колко нещастия са станали само заради това, че са били разпитвани демони и се е вярвало на техните сведения и реакции. Даже и когато демоните казаха нещо, което отговаряше на истината (виж Деян. 16:17), Павел се отказа решително от тази “пропаганда“.

Тук се отнасят и някои проблеми от областа на воденето на душите: много по–леко е да накараш някого да те освободи от демоните с една служба на “освобождаване“, отколкото да разпознаеш, да признаеш, да осъдиш и да отстраниш греха от собствения си живот. В много случаи отговорността за греха и недостойното поведение се приписва на заселили се в нас демони или на обременените ни предци и с това се затруднява, а даже осуетява едно библейско покаяние и започване на нов живот.
Прави впечатление колко често се появява силна обвързаност с някой “пълномощен“ наставник на душите, който в някои случаи живее доста далече и понякога трябва да бъде търсен с години за да освободи някого на етапи от демоните. Тази практика осуетява библейската грижа за душите, която по възможност трябва да се извършва на място и никога не трябва да води до силна обвързаност с лицето, което се грижи за душата.
Библейското освобождаване става винаги по този ред: забелязване на греха, покаяние, осъждане, изповядване и отхвърлянето му. Християните в Ефес , които очевидно преди започването на новия живот активно са използвали окултно действия, “дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си“ и публично изгаряли гнигите си (Деян. 19:18–20). Там няма нито дума за изгонване на демони или за “освобождаваща служба“ от страна на апостолите.

КЪМ ТЕМАТА “ВОДЕНЕ НА ДУХОВНА БОРБА“

В никой стих от Новия Завет не се отправя апел към християните да унищожат “териториалното владичество на сатана върху райони, градове и страни в космическото пространство“. Голяма е опасноста чрез тези действия и свързаното с тях изгонване на демони и проклинането на дявола човек да попадне в близост до спиритизма. Липсвали ли са на архангел Михаил познания за “териториалната война с духовете“, когато той води в борбата с дявола за тялото на Мойсей “не посмял да произнесе хулителна присъда“(Юда9)

Борбата с духовете според Ефес.6 няма абсолютно нищо общо с разпитване на демони и др. подобни, но има много общо с истина, справедливост, евангелизиране, Божието Слово, вяра и молитва!

Волфганаг Бюне

ЗАЩО ХАРИЗМАТИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ ПРОЦЪФТЯВА В АФРИКА, п-р КОНРАД МБЕУЕ

Защо  харизматичното движение процъфтява в Африка? 

Конрад Мбеуе е пастор на Kabwata Baptist Church в Замбия, Африка. Той беше един от главните говорители на конференцията “Strange fire” (Чужд огън), която се проведе през октомври 2013 г. в Лос Анжелис, Калифорния.

Мисля, че харизматичното движение в Африка се разраства подобно на пожар, поради факта, че  религиозността на африканците  не поставя нещо под въпрос, а просто го приема. Африканската религиозност е облечена в библейски стихове и християнски термини, при все че значението им е съвсем различно. 

Духовният мироглед на Африка. 

Позволете ми да обясня какво имам предвид. Духовният мироглед на Африка има четири стълба: 


1 Бог 
2 Ангели и демони 
3 Духовете на предците 
4 Човека 


По тази причина, африканците не поставят под въпрос съществуването на Бога , за разлика от много хора на Запад . За тях Бог присъства. Той е Създателят и Върховният владетел притежаващ  цялата вселена. В африканските спиритуални вярвания Бог е много далеч.  Между Бог и хората се намират две духовни нива. Първото ниво е на ангелите и на демоните (злите духове) . Другото е, на духовете на умрелите, които са по-близо до хората. Благословенията на добрия и грижовен Бог не могат да достигнат хората, ако духовете на умрелите не са задоволени. Затова е важно на духовете на мъртвите да се угоди и така демоните да се победят. Само така благословенията на Бог могат да достигнат хората.

 Ролята на африканските магьосници с тяхната духовно тайнствена мощ е да ограничат силата на двете духовни нива, да поставят бариери между хората, демоните и духовете на умрелите. Шаманите съветват как да се угоди на духовете на предците за да се успокоят. Африканските магьосници воюват с демоните за хората и тая борба се изразява чрез транс, танцуване или кадене на тамян. Ако човек е безработен, няма съпруга или е бездетен, няма професионален успех и т.н., то той отива при магьосника(шамана),който има способност и власт в духовния свят да проникне и да намери отговор . На човека се казва, че в него е влязал или дух на мъртвец или зъл дух да го мъчи. Понякога може и да е от жив човек. Причината защо един магьосник  влияе върху живота на един човек е, защото той е единствения който има връзка с тези две нива (призраците/злите духове). С помощта на този магьосник може да се отнеме власта на този демон върху този човек, за да могат Божиите благословения да дойдат в живота му. 

Каквото и да се случи,  магьосника няма тази сила да разпознае  истината, преди всичко това са ирационални фантазии. Съветникът доминира общото мислене чрез призрачната си тайна и способността му да отведе ума ви до там и след това да ви обяви за освободени. Разбира се, че не го прави защото ви мисли доброто., За тази услуга ще трябва да платите. 

Обобщена оценка на харизматичното движение 

Модерното харизматичното движение в Африка е почти по целия свят подвеждаща картина на Африканската религиозност приета и облечена в стихове от Библията и християнски термини. Единствената разлика е, че нивата на духовете на предците и злите духове се превръща в смесица от объркване. Поради тази причина някои са приели  глупавата теория , че демоните са унищожители на браковете.  Това е и причината, че ереста на  проклятия в поколенията е станала толкова популярна. В Африка разбирането е, че е възможно, нещастието да премине от мъртвите към живите. 
В харизматичните кръгове в Африка, "Божия човек" ("помазаника") пое ролята на магьосника. Той е този, който е заобиколен с тайнствена сила и може да  пробие от двете страни на духовните нива, нещо, което за смъртните е невъзможно. Ако благословенията въпреки нашите молитви не потекaт, ние вземаме краткия път и отиваме в една църква, където очакваме помощ. Това обяснява притока в тези кръгове. Масите не очакват един проповедник, който да им покаже и обясни пътя към прошката от Бог. Не ! Те искат “Божия човек“ да се моли за тях. Това обяснява също защо "Божиите хора" играят голяма роля в мисленето на харизматиците. Преди време в евангелизма са били "Божии хора"на първа линия, на които бе поверено да проповядват  Божието Слово, но от харизматична гледна точка на първа линия са предимно проповедници, които влизат в светая светих да донесат благословения на хората. 
Това обяснява и защо отговорите на тези "Божии хора" на почти всички проблеми са "освобождение" или "пробив" .  Трябва да се пробият духовните нива, за да достигне до хората Божието благословение . Молитвите на "Божия човек" ще донесат освобождение, защото става пробив по време на една молитва. "Освобождение" и "пробив" са ключовите думи на това движение. 

Това обяснява също, че молитвата в харизматичното движение в Африка е борба. Всъщност молещите се харизматици са посочени като "молитвени воини." Въпреки че те се обръщат към Бога, те фокусират вниманието си много бързо далеч от Бога, за да се бият с голи ръце срещу призрак в невидимия свят. Това звучи почти винаги: "Ние връзваме всеки демон, в името на Исус ! Ние освобождаваме  духа, който разгражда всеки хомот в името на Исус! " 
Тези " молитвени воини " крещят с пълен глас и пеят името на Исус . Чак се потят , когато се включат в борбата с тези духове , напрягат всеки мускул до края на победата . Само когато те са успели да“ пробият“, Божието благословение може да тече . Това не е нищо повече от религиозните традиции на Африка под прикритието на християнството. 

Забележете  също , че силата не е в поучението при харизматичното движение в Африка. Техни представители оцеляват с помощта на някои повтарящи се стихове като "с Неговите рани ние се изцелихме " или " ние не сме опашка но глава " и т.н. Не полагат абсолютно никакви усилия внимателно да се тълкуват Писанията. По много пъти се повтарят фрази и хората са докарани в един вид транс, като магьосниците го правят, така че те доминират мисленето на повечето хора. Хората обичат това и се молят за него ! По този начин " Божиите хора " събират несметни богатства , докато масите се стичат към тях. 
Това не е християнство !

Това, което ме притеснява е, че всичко това е толкова очевидно и хората не го осъзнават все още. Или, тези,които го осъзнават защо не предупреждават християните за това? Защо е толкова голям  броят на хората, които търсят всичко това,и са допуснали традиционната африканска религия да влезе през задната врата в църквата. Истината е станала жертва на това развитие. Поради тази причина аз не се радвам на растежа на тези църкви и този вид служения.  
Ние трябва да издигнем нашите предупредителни гласове сред християните. Знам че харизматичните църкви повличат тълпи. Но това не е истинското християнство. То не води към рая. Това се дължи на един слаб християнски законопроект за цялата тази суматоха. Африканската религиозност не беше заместена от християнството. Много африканци с Библия в ръка предадоха християнската вяра. 

Това е много тъжно. Библията не учи че Бога и човека са толкова отдалечени, че Той може само да го благослови и даде пробив ако един посредник се появи на сцената. Не! Библията говори за един Бог , който е близо до нас. Единствената бариера, която ни отделя от Бог е нашият грях , и Исус е решил проблема със греха на кръста за нас. 
Слушайте ! Ангели и демони съществуват, но те не са неприкосновени духовни същества, които човек с помазание може да победи, за да може  един християнин да получи Божиите благословения. Става въпрос за същества, които изпълняват или заповедите на Бога или на дявола. Те не могат да застанат между нас и Бога. 

В крайна сметка, ние не се нуждаем от "Божии хора", които всяка неделя ръце да ни полагат ръце, за да можем да получим Божиите благословения. Има само един посредник между Бога и нас - това е , Исус Христос. Всички останали трябва да се отхвърлят като измамници, които заслужават само презрение.

Пастор  Конрад Мбеуе

Пол Уошър за Лъжепророците

Пол Уошър за Лъжепророците

Мат.7:15
Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

Лъжепророкът е голям говорител, той е динамичен и изглежда, че има някаква аура около себе си. Но забележете, неговият характер е от ключово значение. Принася ли той плодове?
Лъжеучителите се разпознават по две неща: Първо: плодовете, които носят и Второ: евангелието, което проповядват. Галатяни 1 гл. Може да наредите много от тези ТВ проповедници и само като погледнете плодовете в живота им, начина по който живеят, и после погледнете евангелието, което така казано проповядват, и лесно можете да ги отбележете като лъжеучители. Веднага!
Евангелието (Павел) казва нещо необичайно за тях. Той казва, че те са като вълци. Тяхният Бог е коремът им. Тяхният Бог е коремът им, НО те приличат на овце. Как е възможно това? Как изглеждат те като овце?

Чрез тяхната ласкателна, гладка реч,  във век на добродетелство и човечност, те карат да мислиш, че са човеци бликащи от любов. Те никога няма да ти противоречат. Няма да направят скандал. Те никога няма да обидят. Те никога няма да говорят неща, които ядосват хората, а имат гладък език като змия. Те ласкаят хората, дават на плътските хора точно това, което искат.

Нека да ви кажа нещо за лъжеучителите. Вие си мислите, че в повечето случаи хората стават жертва на лъжеучителите, и това,  донякъде, може да е така.  Но аз мисля, че доминиращият белег в Евангелието е точно обратното.

Лъжепророците са Божието осъждение на хора, които не искат Бог, но в името на религията плануват да получат всичко, което тяхните плътски сърца пожелават. Затова човек като Джоел Остийн е издигнат. Хората, които са под неговото водителство не са негови жертви, а по-скоро той е БОЖИЕТО НАКАЗАНИЕ  ВЪРХУ ТЯХ, ЗАЩОТО ТЕ ИСКАТ ТОВА, КОЕТО ОСТИЙН ИСКА И ТО НЕ Е БОГ!

И вие може да причислите всички тези хора към него. Защото те са там. Нека да погледвем за малко 2 Тим. 4 гл, 1 стих: „Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му: проповядвай словото...“

Когато той казва „проповядвай Словото“, какво има предвид? Той продължава със: „...настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай,...“

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! Това не е което тези проповедници правят. Даже, те се хвалят с факта, че не изобличават  и не порицават – не е такова тяхното служение. И защо казват, че не е това тяхното служение? Те имат служение на любов,  казват те. Добре тогава, нима казвате, че Христос нямаше служение на любов? Защото Той изобличаваше, порицаваше и увещаваше, както правеше и Павел.

Сега погледнете и 3 стих: „Защото ще дойде време...“
И това ни показва, че хората не са наистина жертви на лъжепророци, а по-скоро лъжепророците са Божието осъждение върху хората, които не искат Бог. „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение...“

Кой няма да търпи? Хората! Религиозните хора, индентифициращите се с християнството – те НЯМА да търпят здравото учение! Те не могат да го търпят! Те го мразят!  Или ги довежда до сълзи! Следователно, какво правят? „но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители...“

Надявам се, че знаете това: Всеки на този свят, който е свързан с християнството знае, че Америка е РОЖДЕНОТО МЯСТО на почти всяко еретично учение по лицето на земята. Знаете ли, кой е най-големият ми страх? Най-големият ми страх е, че стената около Куба ще падне. Ще ме попитате, „Защо се страхуваш от това?“ Защото всичките ереси от евангелската църква ще намерят начин да стигнат до Куба!

Понякога, когато пътувам в чужбина ми казват, „Върни се обратно в твоята страна и моля те им кажи, да не пращат повече мисионери.“ Вижте! Ние, АКУМУЛИРАМЕ за себе си учители, СПОРЕД нашите страсти! Затова има човек като Бени Хин, който ви казва, че ще получите Мерцедес – тези хора не са жертви, той е Божието осъждение върху тях! Те искат това, което той иска и затова се събират с него и с всички други учители, защото те учат точно това, което хората искат. Виждате ли?

Защо? Защото голямо множество от хората в християнските църкви днес мразят Бог. Питате, „Какво имаш предвид, че мразят Бог?“ Много пъти проповедници ме молят, „Ще дойдеш ли да проповядваш върху атрибутите на Бог? Ти си написал наръчник на тази тема, на нас много ни харесва, ще дойдеш ли да ни научиш?“ Отговарям им: „ Най-вероятно не искате да идвам“. Те питат, „Какво имаш предвид?“ аз казвам: „Не искам да разделя църквата ви“. Те настояват, „Ние сме християни! Ти проповядваш за Бог! Защо да разделяш църквата ни?!“ Аз им отговарям, „Виж какво, ако започна да проповядвам атрибутите на Бог и да не е версията на Пол Уошър – ще донеса някоя историческа, систематична теология, от която да поучавам (написано от презвитериани, баптистите вече не пишат нищо)! И аз ще чета от тях, за да знаете, че не си измислям тези неща, нито са моя идея. И ако аз проповядвам класическият християнски възглед за това, кой е Бог, в твоята църква, няма да е дълго преди някой от твоите най-добри членове, особено от между старшите и особено от между жените, да излязат от църквата със стиснати устни и да кажат, „Моят Бог не е такъв! Аз НИКОГА не мога да обичам такъв Бог!“

Защото богът, който те хвалят не е Богът на Библията. Той е плод на тяхното въображение. Един бог, който те  са измислили в умовете и въображението си, и после хвалят измисленото, което прилича повече на дядо Коледа, отколкото на Яхве.

ТОВА е което се случва! ИСТИНСКИЯТ Бог!  Ох, К. С. Луис беше твърде въздържан, когато е казал, „Той не е питомен лъв“... Той е Бог!

Не бих се съмнявал, че има хора тук, които не Го харесват. И не бихте Го харесали, ако Го познавахте. Това е, което лъжливите пророци правят. Но запомнете: Те са божието осъждение върху лоши и покварени хора, които въпреки че имат знание за Бог, не Го искат. И така, Бог им изпраща учители според тяхните страсти.

превод: М. Грегори

НЕ ГОВОРЯТ ЗА „НЕУДОБНОТО“, п-р Джон МакАртър

Писанието споменава за три типа лъжеучители: еретици, отстъпници и измамници.

Еретици – това са тези, които отхвърлят Словото Божие и носят учение, което е явно противоречащо на божествената истина.

Отстъпници – са тези, които веднъж познали истинската вяра са се отказали от нея, отхвърлили са я и увличат след себе си и други. Тези лъжеучители, поне са честни в своите действия, защото не правят себе си представители на библейското християнство.

Обаче лъжепасторите/измамници/, се преправят на истински служители, често даже с високопарни думи и много шум.Те не са либерали, не са привърженици на култове, разсъждават позитивно за Христос, за Библията, за Голготския кръст, за Святия Дух; общуват с истинските вярващи.
Те прилагат всички усилия, та в очите на окръжаващите ги да се покажат искренни,последователни християни. Тяхното поведение, реч, социален кръг, понякога не оставя никакво съмнение за искреността на вярата им. Но това е само маска. В действителност сърцата им са пълни с лъжа и поквара. Те традиционно говорят за истината, но самите те – са живо въплъщение на лъжата.
Лъжепророците почти винаги са приветливи и дружелюбни. Харесват да общуват с християни, да разговарят по християнски, да се наричат християни.
Много лъжепророци правят впечатление на много искрени хора, за да спечелят доверието на мнозина. Бивайки сами измамени от бащата на всяка лъжа, тези хора могат да бъдат твърдо убедени в истинността на своите изкривени възгледи. Лъжата толкова надълбоко е проникнала в тяхната душа, че черното им се вижда бяло и тъмнината - светлина.

Но ако са толкова измамливи как да ги разпознаем? Предимно тяхната истинска същност се проявява в това, което те избягват. С други думи, можем да ги разпознаем не само по това, което те казват, но и по това, което не говорят. Като правило, те не отричат открито нито божествената природа на Христос, нито Неговата заместителна жертва, нито порочността и нечестието на човека, нито реалността на греха и възмездието за това, нито погиването на невярващите в ада, нито нуждата от покаяние, смирение и покорност към Бога, нито другите „отрицателни“ и „ неудобни“ истини.
Те просто ги подминават с мълчание.

Положителната изповед - едно от лъжеученията на неохаризматизма, К. Василев

Сякаш в последните години петдесятничеството беше обсебено от така нареченото "движение на вярата" или "третата вълна".
Най-недопустимото отклонение на неохаризматизма от учението на Писанията е преместването на центъра на вярата от Бога към човека. Ценностите са изцяло заменени - Исус призовава към себеотричане, новото "благовестие" призовава към просперитет, Бог е превърнат в средство за задоволяване на човешките желания, а Божията воля е принизена и приспособена към общоприетите човешки представи за добро. Ако във времето на ранното християнство покаянието е било капитулация пред Бога, то според това ново "евангелие" тя е трамплин за извисяване на човешкото.



Нека разгледаме една от доктрините на "третата вълна на евангелизма" и да я съпоставим с учението на Божието Слово.
Според доктрината за силата на изговореното слово всяка дума, която изричаме, има магическа сила върху материалния свят. Например, ако често повтаряте: "Тази зима пак ще хвана грип", тези ваши думи ще повлияят на материалния свят и вие наистина ще се разболеете.

Едни от най-често цитираните стихове за аргументация на това учение са:

Притчи 18:21
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Притчи 12:18
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

Притчи 13:2От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине. 

С тези стихове се обяснява, че ако говорим негативно (правим отрицателни изповеди), неизбежно ще ни сполети зло; обратно, ако се изразяваме позитивно, това ще повлияе и в материалния свят. Молитвите някои на последователите на това учение по същество не съдържат молба, а положителни изповеди с вяра (от типа на: "Благодаря ти, Господи, че ще ми решиш проблема").
Езикът наистина има сила - чрез него може да се оскърбява и унижава. Има думи, които могат да съкрушат човека и обратно - има думи, с които може да бъде укрепен слабият, да бъде привдигнат съкрушеният. Проповедниците на "вярата" обаче придават на тези слова съвсем различен смисъл. Според тях това е магическа сила, която действа често въпреки волята на Бога. Това учение по своя произход е повлияно от източните религии и окултния неомистицизъм, според които мислите и думите сами по себе си представляват мощна градивна или деструктивна енергия.

Не това обаче учи Божието Слово

Матей 5:36
Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 

Според Библията Бог е главното действащо лице във вселената. Нищо не става без Негово знание и допущение. Словото казва:

Пл. на Еремия 3:37
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

Въпросът е риторичен. Никой не може да изрече нещо и то да се случи въпреки Бога.
Негативното говорене може да действа обезсърчаващо, но то няма метафизична сила.

Като аргументация за влиянието на думите върху материалния свят обикновено биват давани стряскащи примери. Ние се позоваваме единствено на Словото, за да докажем, че според Словото човешките думи сами по себе не са творческа сила, която влияе на материално ниво и единствено Бог е този, на чийто думи се покорява цялата вселена.

Няколко примера:

Отрицателната изповед на Яков: 
Битие 34:30
Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. 
Не е писано Яков да е бил убиван, нали?

Моисей: 
Изход 17:4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни. 

Ние все пак знаем, че Моисей не е бил убит с камъни.

Йорам 
4 Царе 3:10
Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!


Това изявление на израилевия цар със сигурност би следвало да се тълкува като отрицателна изповед - той казва, че той заедно със съюзниците си ще бъде победен от моавците.
Бог обаче иска нещо различно:

18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;
19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.
... И ествествено събитията не се случват според човешката изповед, а според волята на Бога.

Словото казва:
Матей 10:29
Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. 

Издигането на силата на човешките думи по същество засенчва силата на Бога. Бог е всемогъщ и всичко се покорява на Него. Без Него не става нищо. Това е позицията на Писанието.

ДЕМОНИ ЩЕ ИЗГОНВАТ, Рангел Младенов

31. März 2013 um 14:54

В какво вярваме и защо? 

 „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове (демони, зли духове) ще изгонват” (Maр. 16:15,17) 

С тези думи Исус изпрати Своите ученбици по целия свят да проповядват Евангелието. Това, което им заръча виждаме да се случва в книгата Деяния. Исус каза, че изпратените от Него ще бъдат следвани от следните пет знамения:

-       бесове ще изгонват
-       нови езици ще говорят
-       змии ще хващат
-       ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди
-       на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват

Знаменията са част от проповядването на благовестието. Бесове обаче ще се гонят от кого? Нека видим.

Увод

Марк свидетелства, че апостолите „излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха”  (16:20). Да видим.

1. Гонеха ли апостолите/вярващите демони? Да! От кого обаче?

Непредубеден прочит на книгата Деяния и Посланията показва, че вярващи гонеха демони. Този факт никой не оспорва. Въпроса обаче е от кого бяха гонени демони.

„И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха” (Деян. 8:6,7)

„И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час” (Деян. 16:16 – 18)

Важно е да се отбележи, че в Деяния демони се гонеха само от неспасени хора. Никъде Писанието дори не намеква, че апостолите са гонили демони от новородени християни – нито в Деяния, нито в Посланията. Днес се проповядва, че Исус е заръчал гонене на демони и естествено това се случва в църквата, с новородени християни. Новия Завет обаче показва точно обратното – навсякъде, където срещаме гонене на демони то това се случва с неспасени хора, а не с християни. Моят въпрос към проповедниците на демонология е: „Колко демони от неспасени хора сте изгонили през живота си? А колко често практикувате това в църквата, сред братята на Христос?”.

Ако Великото Поръчение на Исус включваше гонене на демони от новородени християни, то следва, че:

а) Или вярващите от І век не са имали демони, поради която и причина не се споменава апостолите и последователите на Исус да са гонили демони от християни (това е малко вероятно, защото ако днес твърдим, че вярващите могат да имат демони, то онези братя в онези времена не са били по – различни от нас – борили са се със същите грехове като нас, живели са в същата морална деградация на обществото като нас днес, някои дори (като коринтяните) са били въвлечени в жертвопринушения на бесовете и идолопоклонство, както и в множество плътски страсти и грехове)

б) Или апостолите не са се покорили на тази заповед на Исус и не са гонили демони от своите братя по вяра, което означава, че вярващите в І век са били силно демонизирани, тъй като очевидно не е имало кой да им гони демоните.

в) Остава и трета възможност – Исус да е имал предвид гонене на демони като средство за евангелизация, т.е. от неспасени хора. Аз лично вярвам в това, защото за противното няма нито един новозаветен текст.

Има един случай, описан в книгата Деяния, в който се казва, че един повярвал магьосник бе свидетел на това как Филип, Петър и Йоан гонеха демони и изцеляваха болни в Самария. Този човек бе известен сред съгражданите си:

„А имаше в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила” (8:9,10)

Лука разказва, че същия този човек „повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се” (ст. 13)

Магьосника Симон стана християнин. Повярва в Бога като всички нас. Обаче Лука продължава историята така:

„А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте” (8:18 – 24)

Петър не изгони демона на магьосничество или окултизъм от него. Нито демона на нечестие. Нито го развързаха от неправдата му (за разлика от нас днес, които постоянно все нещо връзваме и развръзваме). Петър и Йоан просто му казаха да се покае за греха си.

Новия Завет категорично казва, че ако си похотлив трябва да се покаеш, а не да търсиш някой, който да ти гони „демон на похот”. Не търси освобождение от дух на блудство, прелюбодейство или похот. Просто се покай.

Ако си горд или властен смири се – не търси освобождение от „дух на гордост” или „дух на Езавел”.

Петър и Йоан не изгониха демона от вярващия Симон. Днес ние гоним демони от всеки, за когото знаем, че се е занимавал с окултизъм и магьосничество. Апостолите просто му казаха да се покае.

2. Говореха ли повярвалите нови езици? Да!

След като в Деян. 2:1 – 4 апостолите получиха Святия Дух и започнаха да говорят на чужди езици, виждаме това да се случва и в тяхното служение в бъдеще:

„Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога” (Деян. 10:44 – 46)

„А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса. И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха” (Деян. 19:4 – 6)

3. Хващаха ли змии? Да!

„И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му. А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло” (Деян. 28:3 – 5)

4. Бяха ли засегнати повярвалите от смъртоносна отрова? Писанието не казва, но след като змията, която ухапа Павел не го повреди с отровата си, очевидно това е доказателство, че и четвъртото знамение „изпиване на нещо смъртоносно” не повреждаше вярващите в Неговото име, в потвърждение на обещанието на Исус от Мар. 16:15 – 18.

5. Изцеляваха ли повярвалите болните? Да!

„Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени” (Деян. 8:7)

„Изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сенката Петрова в минуването му да осени некого от тех. Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление” (Деян. 5:16, Цариградски превод)

В този последен стих дори не се казва, че демоните бяха изгонени, а че болните просто се изцеляваха и освобождаваха. Дали апостолите гонеха демоните? Вероятно. Дали демоните излизаха сами само заради присъствието на учениците? Вероятно.

„При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла; дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха” (Деян. 19:11,12)

В този случай дори не се споменава Павел да е гонил демони – самото присъствие на Павел изгонваше демоните. Така ставаше и със сянката на Петър.

Имаше обаче и някои изцепки от разни скитници, юдеи, които не бяха пратени от никого и които дори не познаваха Исус. Това бяха просто заклинатели, които „обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони” (Съвременен превод 2004):

„А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник, Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща” (Деян. 19:13 – 16)

За такива като тези заклинатели, очевидно вършещи чудеса, Исус каза:

„В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал” (Мат. 7:22,23)

В края на изложението си съм посочил осем линка, които доказват, че гоненето на демони не е непременно доказателство за сила от Бога, но пък е явление, което се среща и в другите религии. Andrew Strom нарича това харизматично явление в църквата феномена kundalini. Има и книга по въпроса.

Ще възрази някой: „Ти посочи, че тези пет знамения са били практикувани от апостолите и са се отнасяли до вярващите. Очевидно е, че и петте касаят християните”. Не мисля. Новия Завет ясно показва, че вярващите християни са били изцелявани (напр. Як. 5:14,15). Говорили са чужди езици (1 Кор. 14:5). Хващали са змии (Деян. 28:3 – 5). Но никъде текста на Новия Завет не споменава демон да е бил изгонен от вярващ новороден християнин. Мисля, че това е част от евангелизаторската работа на изпратените. Ще уточня това по – нанатък.

Изложение

И така, напоследък разни проповедници, рекламиращи себе си във Facebook демонстрират действието на Святия Дух чрез изгонване на демони и разчупване на наследствени проклятия. Моето желание е да споделя своето мнение по въпроса, доколкото мога – изчерпателно и нетенденциозно. Доколко ще успея, вие ще прецените сами.

Това, което съм забелязал през годините на слушане на проповеди и библейско изучаване е, че когато едно нещо (независимо какво) се проповядва достатъчно дълго време и от достатъчен брой проповедници, то след известно време се превръща в „истина”, в която всички сляпо вярват!

Да вземем например гоненето на демони. Аз самия съм вярвал в това. Поучаван съм бил в демонология. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си немога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са изгонили демон от вярващ човек, т.е. християнин в новозаветен смисъл (не просто вярващ юдеин).

Да, Исус каза на Петър "Махни се Сатана зад Мен", но това не значи, че е гонил демон от него. Всички останали примери в Новия Завет се отнасят до не спасени хора. Факт. Споменава се и случаят с Анания и Сапфира от Деян. 5:1 – 10, за които се казва, че сатана изпълни сърцата им, но в случая не е съвсем ясно дали Анания и Сапфира бяха християни или юдеи (най – вероятно са били християни, тъй като контекста на 4 глава подсказва това), а и ако са били новородени християни, то израза „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух” (Съвременен превод 2004) не означава, че имаха демони в себе си, така както думите на Исус „Махни се зад Мене, Сатано”, отправени към Петър не значи, че Сатана беше в Петър. Текста в Деян. 5:1 – 3 показва само, че Сатана бе изкушил Анания и Сапфира. Не значи, че е бил в тях.

Автори като Дерек Принс например, разглеждат проклятията като нещо, което ни влияе днес - дебне ни от миналото, от нашите родители и ни души всеки ден. Тяхното богословие обаче не дава отговори на въпросите, които дискутирам. Ето защо казвам, че ако едно нещо (учение, мнение, идея, "откровение", доктрина) се проповядва достатъчно дълго време от достатъчен брой проповедници, то съвсем естествено това, което се проповядва се превръща в единственото нещо, в което всички вярват.

Ето защо проповедниците на демонологията вярват на тези неща. Просто защото Дерек Принс ги е казал. А Дерек Принс не е кой да е, нали? Проблема е, че относно проклятията всички пасажи, които служат за основа на Дерек Принс са от Стария Завет. За мен това именно е основен недостатък. За демонологията пък изхождат основно от Евангелията. Проблема с това обаче е, че в Евангелията няма все още новородени християни, от които да се е налагало да се гони демон, а в Посланията няма нито един стих, който да потвърждава подобна доктрина. Тези проповедници не привеждат примери от Новия Завет за наследствени проклятия, нито стихове от Деяния и Посланията, където да се казва, че е изгонен демон от християнин.

Второто нещо, с което аз лично не се съгасявам е въпроса с т.нар. „наследствени проклятия/грехове”. И в това съм вярвал. Живота ми се стече така, че имах основание да вярвам в тази доктрина. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си немога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са приканвали някого да се отрича от наследствени проклятия или грехове след като се е новородил.

В Стария Завет Бог казва, че „Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род” (Чис. 14:18), а също и че Господ „показва милост към хиляди родове, а въздава беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях” (Ер. 32:18)

Но как тогава да разбираме това (писано 30 години след Еремия и около 800 години след Числа):

„Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре. Но ако е някой праведен и постъпва законно и право... (изброява различни неща) и (ако) ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова” (Ез. 18:2 – 9)  

Виждаме, че повече децата няма да са потърпевши за греховете на бащите. И това е в Стария Завет. Как обаче стоят нещата в Новия? В Новия Завет няма нито едно място, в което да се казва, че децата ще берат плодовете на бащите си. Напротив, казва се, че ако сме в Исус (това е индивидуално), то ние сме ново създание в Христа.

Павел казва в Гал. 3:13, че Исус ни е изкупил от проклятията на Закона. Защо от проклятията на Закона става въпрос тук? Нима има други проклятия, за които ние сега трябва да се молим за освобождение? Исус ни е освободил от проклятията на Закона, но от наследствени проклятия не е, така ли?!

Под "проклятие на Закона" се има предвид факта, че всеки грях в Стария Завет бе дефиниран именно от Закона. Нарушаването на Закона носи проклятие. Наследствени проклятия имаше (както вече споменах), но те бяха резултат от неспазването на Закона. Исус обаче ни изкупи от това, което Закона причинява като проклятие! Следователно няма друга дефиниция, която да дефинира наследствени проклятия, за които да се молим за освобождение. Самите ние можем да си навлечем гнева на Бога (разбирайте проклятия), но да се твърди, че наследствените проклятия са нещо друго, изрично за което да се молим за разчупване и освобождение, е крайно анти-Христово (против жертвата Му). Подобна доктрина игнорира жертвата на Исус на кръста.

Павел казва, че "За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново". Какво значи това? Значи ли, че наследствените ни грехове и проклятия ни следват постоянно, докато някой не ни ги разчупи? Аз мисля, че този стих се справя с нашето минало. Но дали тогава ставаме съвършени? Не, разбира се. Има дела на плътта, за които говори и Павел в Гал. 5:19 – 21, което предполага и нашата борба с греха, според увещанието на автора на Евреи – „Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха” (12:4).

На въпроса "Да разбирам ли, че човек не може да се отърве от греховете на поколенията ни назад? Тоест от проклятията?" аз бих отговорил, че въпроса е зададен неправилно. Защо? Защото ако вярваме в жертвата на Исус и в това, което се случва при покаянието/новорождението/спасението, то трябва да знаем, че при покаянието греховете ни се прощават. Това означава, че миналото ни е заличено. Това включва и т.нар. "наследствени проклятия".

Автора на Евреи казва, че Заветът, който Господ ще сключи (в бъдеще) ще е Завет написан на сърцата. От страна на Бога Завета е подпечатан с кръвта на Исус и обещанието, че Бог „ще покаже милост към неправдите ни и греховете ни (и беззаконията ни) няма да помни вече". Това само за нашите грехове ли става въпрос? Ако е така, защо в Новия Завет не се казва никъде, че след като Бог прости нашите грехове ще трябва да изповядаме и греховете на бащите си? И как да изповядаш нещо, което не знаеш? Четете Стария Завет – навсякъде когато някой се каеше за греховете на бащите си той изрично споменаваше кои са тези грехове. Неемия е добър пример за това. А също и Соломон и Данаил.

Защо обаче в Стария Завет Соломон, Неемия и Данаил (и не само те) изповядваха греховете на бащите си и се покайваха от тяхно име. Защото те асоцираха положението на Израел с греховете на всички. Наистина ли смятате, че ако Неемия се моли за греховете на бащите си то Господ ще прости тези грехове? Това е типичен еврейски похват - да се идентифицираш заедно с предишното поколение за състоянието на народа.

Освен това трябва да разберем разликата в това, което Еремия казва и това, което казва Езекил (ср. Ер. 32:18 и Ез. 18:2 – 9). Еремия пророкува за Вавилонския плен и предупреждава Израел, че Вавилонската империя ще ги отведе в плен. Защо? Защото са съгрешили. Ето защо сега децата ще берат плодовете на бащите си.

Езекил обаче пророкува за възстановяването на Израел след Плена. Разбира се той пророкува за съда на Бог над Израел, но и дава надежда, че Господ не ги е забравил, въпреки греховете им. Ето защо Езекил казва, че ако и до сега (преди Плена) децата да са сърбали попарата на бащите си, то след като Господ ги възстанови отново в земята им повече няма да съди децата за греховете на бащите.

Дори в Стария Завет е записано, че Бог няма да въздаде на децата греховете на бащите им. Какво остава за Новия Завет, където Исус стана жертва именно за да имаме нов живот. Да вярваме в наследствени проклятия е все едно да признаем, че жертвата на Исус не е достатъчна, и че Той не ни е дал нов живот. Трябва да дойде някой, който да ни refresh-не за да получим живот без бремето на проклятията. Такъв проповедник обаче би бил чужд за новозаветното евангелие и богословие.

Нелепо е!!!

Ето защо аз питам къде Новия Завет учи, че трябва да се занимаваме с наследствени проклятия? Апостолите не разясняваха нищо по въпроса. Нима в І век хората не са имали "наследствени проклятия/грехове"? Та те живееха във време, в което поклонението на всякакви богове бе факт. Занимаваха се с окултизъм. Родителите им не вярваха в Бога. Не мислите ли, че са имали наследствени грехове. Защо тогава апостолите не им казаха да се отрекат от тях? Защото жертвата на Исус бе абсолютно достатъчна!

Вярата в "наследствените проклятия" е неразбиране на спасението и новорождението.

Колкото до въпроса за гоненето на демони, истината е, че в Новия Завет няма нито един случай, в който демон да е бил изгонен от новороден християнин. Тук не става въпрос за това дали демоните атакуват вярващите или не, а за това дали могат да живеят в тях, т.е. да ги обладават. Петър казва, че противникът ни, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне, а не че демоните влизат в християнина. Неоспорим факт е, че демони могат да атакуват вярващите и то колкото са по - ревностни, толкова повече са и атаките срещу тях. Факт е, че демоните могат да атакуват, но да са в християнина е небиблейско! Защо? Защото дявола може да иска да ни погълне (и вероятно успява в един смисъл), но никъде не се казва, че демона влиза в новородения християнин. Това би било в разрез с факта, че Святия Дух обитава в нас като в храм на Бога. Йоан казва, че ако обичаме Исус, то Той и Отец ще дойдат ще направят обиталище в нас. Как си представяте Твореца на Вселената да живее в един храм със Сатана?

George Titkov добре се аргументира по въпроса:

„Аз говоря за нещата от сорта на "дух на клюкарство", "дух на похот", "дух на контрол" и т.н. Огромната част от тези неща, Библията ги нарича "дела на плътта". Рецептата за тях е кръстът. Плътта не може да се реформира, освободи, облагороди – тя трябва да умре.”

Прав е. Защо? Защото това, което ние наричаме „дух на прелюбодейство”, „дух на бунтарство” или „дух на похот” Библията нарича „дела на плътта”:

„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни” (Гал. 5:19 – 21)

На мястото на Павел ние бихме дефинирали тези грехове като „дух на блудство”, „дух на идолопоклонство”, „дух на разпри”, „дух на завист” и т.н. и естествено в събранията ние често приканваме вярващите за молитва на освобождение от тези „демонични влияния”. 

Някои проповедници твърдят, че Исус правеше две основни неща в Своето служение – проповядваше и изгонваше демони. Това очевидно не е съвсем вярно, тъй като Евангелията свидетелстват, че Исус правеше ОСНОВНО МНОГО неща: 1) проповядваше Царството, 2) изцеляваше болните, 3) изобличаваше фарисеите за лицемерието им, 4) прекарваше време с учениците Си, 5) прекарваше време с проститутките и данъчните, 6) раздаваше милостиня на бедните, 7) гонеше бесове от юдеите, 8) разясняваше Писанията, 9) прекарваше време с Отец.

Да се твърди, че Исус вършеше две основни неща – ПРОПОВЯДВАШЕ и ИЗГОНВАШЕ БЕСОВЕ (както твърдят някои проповедници на демонологията) е очевиден намек да се издигне една доктрина над цялостното дело на Исус. Такова едно твърдение е нелепо твърдение. От това следва, че някой или не си познава Библията, или се опитва да манипулира слушателите си в подкрепа на собственото си служение и богословие.

Тези проповедници на демонология чели ли са някога ранноцърковни отци и апологети? Или богословие писано през 18 - 19 век? Там разчупване на наследствени проклятия няма. Няма и демонология, поне не в размера и размаха, присъщи за подобни проповедници. Ако някои ми предостави такова богословие аз с радост ще редактирам статията си.

И тогава резонен е въпроса как са живели предците ни с наследствените си проклятия, след като не е имало кой да им ги разяснява тези неща и да им ги разчупва? В описанието на нито едно съживление през последните няколкостотин години не се срещат тези практики. Нито в Ранната църква, нито през първите векове. Аз поне незнам. Ако някои ми покаже богословие от първите векове (до 4 век основно се е писало каквото се е писало), или богословие по време и след Реформацията, в което да се говори за горните две доктрини ще го прочета с удоволствие. Незнанието ни на миналата ни история вреди сериозно на нас и нашето бъдеще. Не случайно Павел казва, че ще ни засърбят ушите и ще си натрупаме учители, които да угаждат на странните ни прищевки за едно ново, различно благовестие.

Мисля, че демонологията е прекрачила отдавна границите на библейското. Проповедниците постоянно обясняват как вярващите имат демони. Демон на непростителност, демон на клюкарство, демон на Езавел (каквото и да значи това), демон на страх, демон на артрит, демон на епилепсия, демон на ..., демон на... – демони, демони, демони. Къде видяхте Петър или Павел, Яков или Йоан да имат такава ритирика? Дори на куция при Красните порти апостолите казаха "Стани и ходи", а не му гонеха демоните. Павел изгони демона от пророчицата, която ги следваше, ама тя не беше християнка, а врачка. Йоан смъмри Диотреф за първенствуването му, а не изгони демон на бунтарство. На о. Малта Павел изцели болните, без да им гони демоните. Ако проповедниците на демонология днес бяха на негово място УБЕДЕН СЪМ щяха да им гонят демоните. А такива щеше да има, нали (в крайна сметка това бяха туземци с техните си религии и окултизъм)?

Днес зад всяка болест тези проповедници виждат демон. Зад всеки проблем (особено душевен или психически, емоционален или психологически) виждат демон. Ако имаш рак е наследствено проклятие или демон, ако имаш бъбречна криза е наследствено проклятие или демон, ако имаш проблеми в семейството имаш наследствено проклятие или демон. Ако (както Дерек Принс казва) си чупиш крака повече от веднъж значи имаш наследствено проклятие. Ако си бездетна съпруга значи имаш проклятие. Питам тогава защо Авраам не разчупи проклятие на Сара, Ревека и Рахил? Ще кажете, защото нямаха знание по темата. Е, как тогава родиха тези жени като проклятията им не бяха разчупени? Ами Елисавета (майката на Йоан Кръстител)? И тя ли имаше проклятие? Ами честите боледувания на Тимотей (според Дерек Принс това е белег за проклятие, защото е хронично)? Защо Павел не му изгони демона на язва, гастрит или както и да се казва този демон, причиняващ неговата болест, или защо не му разчупи проклятията. Защо Павел остави Трофим болен в Милит? Защо не го освободи? Днешните проповедници на мястото на Павел биха се молили за освобождение и гонили демони от Трофим, а Павел го остави болен! И защо Йоан Кръстител не изгони демона на блудство и прелюбодейство от цар Ирод, който спеше с жената на брат си?

А какво да кажем за тръна в плътта на Павел? Що не изгони този демон ("трънски демон")? Що не си каза: "Абе щом с молитва и пост не излиза този род трънски демон, значи имам наследствени проклятия. Вероятно майка ми или баща ми нещо са сгазили лука. Ще разчупя това проклятие". Е, като се замисля май не остана област, в която (според тази доктрина) да нямам наследствено проклятие. Или демон. И когато в едно събрание преобладават фенове на такива проповедници естествено е той да ги подканя постоянно с думите: "Ако някой има лош брак нека излезе напред", "Ако някой има артрит нека излезе напред”, „Ако някой от вас има… (изброява все що се сети)”...  И хората излизат за молитва на освобождение, разчупване на проклятия и гонене на демони. Та аз питам защо? Не мисля, че ще е пресилено ако кажа, че вярата в тези измишльотини вкарва хората в демоничното. Ето защо не е чудно, че и проявленията са демонични.

Един пасаж обаче заслужава повече внимание. Това е Лука 22:3 – „Тогава влезе (εἰσέρχομαι, eiserchomai) Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте”. Очевидно Сатана бе влязъл в Юда, но думата тук εἰσέρχομαι („влезе”) може да означава не само „влизам”, но и „нападам, връхлетявам, обхващам”, с други думи Юда бе под въздействието и атаката на Сатана. Освен това въпроса е може ли новороден християнин да е обладан от демони или не. В случая Юда не беше новороден християнин, още повече, че не е съвсем ясно дали Юда беше обладан (в смисъла, който ние влагаме в този термин) или просто беше под въздействието на Сатана. Не оспорвам разбира се тезата, че все пак Юда би могло наистина да е обладан от Сатана, но в крайна сметка това е единствения човек, определен за погибел, а и не беше нито новороден, нито християнин в новозаветен смисъл (християнин без жертвата на Христос е оксиморон – т.е. антитеза).

Трябва да отбележим и факта, че в Новия Завет няма дума за „обладан” от демон. Гръцката дума δαιμονίζομαι (daimonizomai – глагол) означава „да съм под влиянието, властта и контрола на демон”, но това не означава, че съм обсебен или обладан от него. Тази дума δαιμονίζομαι е използвана общо 13 пъти в Новия Завет в общо 13 стиха – всички те се намират в Евангелията. Това са стиховете Мат. 4:24, 8:16, 8:28, 8:33, 9:32, 12:22, 15:22; Мар. 1:32, 5:15, 5:16, 5:18; Лука 8:36 и Йн. 10:21, където в българският текст тази дума е преведена като „хванат от бяс или нечист дух”. Няма друга гръка дума в Новия Завет, която да описва т.нар. „обладаване от демони”, освен думата δαιμονίζομαι, която на български би звучала като „демонизирам”. Ето защо казвам, че е несериозно да се говори за демонизиране на християни, в смисъл на обладаване или обсебване, тъй като думата е използвана само в Евангелията. Тя не се среща нито в Деяния, нито в Посланията, още по – малко пък да се отнася до новородени християни.

Погрешния подход при тълкуването на гръцката дума δαιμονίζομαι (демонизирам) се състои в това, че определянето на думата е на базата на основното й значение или етимология, а не на основа на това как действително думата се използва в Новия Завет – „демонизиран” и „имащ демон (обладан от демон)” се използва само в едната крайност – в смисъл на „да бъдеш вътрешно контролиран от обитаващия в теб демон”. Тази дума никога не се използва за описание на дейността на Сатана на обвинение, изкушение, измама или гонение – δαιμονίζομαι описва само краен случай на вътрешно контролирани от демони хора.

Библейското демонично обсебване означава директен, активен контрол от демоните над тяхната жертва в която пребивават. Демонично обсебване не включва външни изкушения, насочени към даден човек от Сатана и неговите демони. В Библията никъде не се казва, че един християнин може да бъде обсебен (обладан) или обитаван от демон – демонизиран (δαιμονίζομαι). Новия Завет обаче казва, че християните могат да бъдат сериозно повлияни или потискани от Сатана и демоничното. Ключовият момент по този въпрос се върти около разликите между вътрешен контрол и обитаване и външно влияние. Относно вярващите имаме заповеди или препоръки да стоим в Христос и спасението, както и да се съпротивим на Сатана и неговото влияние в нашия живот. Това потвърждава тезата, че християните не могат да бъдат обладани от демони, тъй като никъде не се казва как точно да бъдат избавяни вярващите от демонично обладаване или обсебване.

Често проповедниците на демонологията правят връзка между обладаването на вярващия и степента на греха, който той допуска в живота си. Ако той съгрешава много в дадена област, това позволява по – силно робство, отколкото при този, на когото греховете са по – малко. Така демонизацията (обладаването от демони) според тези проповедници е въпрос на степени. И така, Библията не подкрепя по никакъв начин обладаването на вярващи.

Заслужават внимание и книгите: „A Holy Rebellion: Strategy for Spiritual Warfare” на Thomas Ice and Robert Dean, „Demons: A Biblically Based Perspective” на Alex Konya и „Biblical Demonology: A Study of the Spiritual Forces Behind the Present World Unrest” на Merrill F. Unger.

Често обаче привеждаме нашите свидетелства като доказателство за една или друга практика, която практикуваме в църквата. Няма лошо в свидетелствата, но те би трябвало да са на основата на Библията. Подобни проповедници показват видеоклипчета в подкрепа на това, което се случва в събранията им. Но дали тези свидетелства са библейски обосновани? И какви са резултатите след седмица или месец? Никои не знае. Осемте видеоклипа, които цитирам в Приложението към настоящата си статия са доказателство, че нашите „видеодоказателства и свидетелства” не винаги имат библейска основа.

Заключение

Павел пише на филипяните: „Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването” (Фил. 3:1,2), а ефеските пастири апостола предупреждава: „От самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено (изопачено), та ще отвличат учениците след себе си” (Деян. 20:30)

На филипяните Павел казва, че ще има зли работници. Някои ще проповядват неверни неща (които са отпаднали със Закона – в случая обрязването). Днес мнозина проповядват неща като обрязването – нямащи нищо общо с новозаветното послание.

Към презвитерите в Ефес апостола се обръща с молбата да пазят стадото, защото ще дойдат проповедници, които ще натрупат последователи след себе си (ще ги отвлекат). Тези учители ще говорят извратено. Гръцката дума в стиха е διαστρέυω (diastrephō), която означава „изопачавам, изкривявам”, „заблуждавам, отвръщам от истината”. Тези учители ще ἀποσπάω (apospaō) след себе си, което означава „откъсвам, отделям, подмамвам”. Отвличането (в повечето български преводи) е насилствен акт. Гръцката дума ἀποσπάω носи значението и на подмамвам. Подмамването очевидно е фино.

И така, ако дадена доктрина се проповядва достатъчно дълго време и от достатъчен брой проповедници, след известно време тя се превръща в „истина”, в която всички сляпо вярват!

В Деян. 18 гл. се споменава за Аполос, който проповядваше прилежно за Исус. Обаче човека грешеше в някои неща и затова Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път (18:24 - 28). Мисля, че днес се нуждаем от някой като Прискила и/или Акила, който/които да ни изложат по – точно това, което Исус учеше и Святия Дух продължава да напомня.

Мисля, че е време вече (според изтеклото време от нашето повярване) да последваме примера на беряните: „Хората там (беряните) бяха по-сърдечни от онези в Солун и с огромна готовност приеха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина” (Деян. 17:11, Съвременен превод 2004)  

Думите на Павел бяха поставени под съмнение. Днес ние не поставяме думите на никого под съмнение, особено ако е „някакво име” в църквата. Защо? Защото не изучаваме Библията, а разчитаме на проповеди, които с времето стават все по – далеч от Библията – просперитет, социално евангелие, гонене на демони от новородени християни, разчупване на наследствени проклятия и мн. др.

Приложение

На следните осем линка John MacArthur и Andrew Strom ясно показват докъде може да стигне една неправилно практикувана доктрина в църквата:

1. http://www.youtube.com/watch?v=mY8TOHPUQgo – John MacArthur on the charismatic movement
2. http://www.youtube.com/watch?v=1YjhCimojjc&feature=player_embedded – False spirits invade the church – KUNDALINI INVASION – Andrew Strom
3. http://www.youtube.com/watch?v=eBpw2oQrvMM – Shocking Documentery 1 – False spirits invade the church – KUNDALINI WARNING – Andrew Strom – Part 1
4. http://www.youtube.com/watch?v=BCcGaTRwG_4&feature=player_embedded – Shocking Documentery 2 – False spirits invade the church – KUNDALINI WARNING – Andrew Strom – Part 2
5. http://www.youtube.com/watch?v=2X1HC-3s3uI – Shocking Documentery – KUNDALINI WARNING – Andrew Strorm
6. http://www.youtube.com/watch?v=a5ZvPwFamqs –False Spirits in the Church
7. http://www.youtube.com/watch?v=ob_yiiXw8pM – Jesus Culture – a call for discernment, are you sure it's your Jesus?
8. http://www.youtube.com/watch?v=v3gHo0CTFWE – False prophets, false signs & false wonders

В името на Христос,
Рангел Младенов