Показват се публикациите с етикет Божията воля. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Божията воля. Показване на всички публикации

сряда, 4 юни 2014 г.

Обещава ли ни Библията прекрасен живот?, Александър Зайбел

Обещава ли ни Библията прекрасен живот?

Александър Зайбел

Когато Савел стана Павел, каза ли му божествен глас: "Сега искам да ти покажа, че можеш да се наслаждаваш още повече на живота си!"

Така ли е написано всъщност? Или, Бог рече на Анания: „Защото, аз ще му покажа колко много трябва да пострада за името Ми“. (Деян. 9:16)
Това до голяма степен е точно обратното на това, което някои хора днес разбират под християнство.

Новия завет е пропит  основно с духа на страданието, което не се услажда на старата човешка природа, която иска да се грижи за  плътското и търси наслади в това.

Също така, когато Павел и Варнава увещаваха учениците си да „постоянстват във вярата, те ги учеха, че през много скърби ще влезем в Божието царство!
(Деяния 14:22)

Павел пише загрижен на солунците: „никой да не залита от тези страдания (на гръцки
thlipsis, т.е. скръб, печал), та да не се колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че за това сме определени. Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.“ (1 Сол. 3:3-4)

Апостолът на езичниците, напомня на най-верният си ученик Тимотей, както и на всички ония, които искат да живеят благочестиво в Исуса Христа, че ще бъдат гонени (2 Тим. 3:12).

Това съвсем не звучи като обещание за един изпълнен и  преливащ от богатство живот, както често ни заблуждават днес!

Ние имаме дори едно цяло послание, което се занимава с темата за страданието, а именно първото Послание на Петър.
Там той обяснява как изпитанията и скърбите
задълбочават и пречистват вярата му.(1 Петрово 1:6-7)
И това е съвсем противоположно на едно забавляващо се общество и християнство, чиито последователи са заменили скърбите и изпитанията със забавление и удоволствия!
Със страданията си  Христос е бил пример за вярващите в Мала Азия, както и за нас „пример как ние сега да следваме неговите стъпки!(1 Петрово 2:21)
Дори в Посланието към Евреите се споменава за страданията на нашия Господ:
ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада (Евреи 5:8) Щом това се отнася за Божия Син, то колко повече това се отнася за нас! А знаем, че слугата, не е по-горен от Господаря си.

Затова Петър пише по-нататък в своето послание: „И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.“ (1 Петрово 4: 1-2)

Страданията са непрекъсната тема в писмата на апостолите, а не - удоволствията или материалните благословения. И Павел обяснява причината:
„Защото на вас е дадено заради Христа не само да вярвате в Него , но и страдате заради него.“ (Филипяни 1:29)

По същия начин и Петър увещава в споменатото по горе писмо: „Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.“ (1 Петрово 4: 12–13)

Това ли се проповядва в нашето западно просперитетно и благополучно общество, където последователите на Исус междувпрочем се „забавляват"? Или
, днес подобни изречения трябва просто да ги задраскаме? Не сме ли създали междувпрочем това успокояващо, релаксиращо „евангелие“, за да ласкае душата ни и стария Адам?

Павел без заобикалки  наставлява  Коринтяните, които бяха изпаднали в опасност да господстват, като привърженици на
Dominion /1*: „Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.“
(1 Коринт. 4: 8–13)


Звучи ли това като  удоволствие,  успех,  просперитет? Всъщност, то е точно обратното, на което ни се представя днес от подскачащи "успешни“ евангелисти.

И за да не бъде посланието му неправилно разбрано като жалба с декларираните от апостола страдания, той трябва да спомене, какво иска Бог от нас:  да водим „тих и спокоен живот в пълно благочестие и честност“ (1 Тим. 2:2). В същото писмо до Тимотей, Павел казва: На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; (1 Тим. 6: 17)

Особено сме благодарни за дългогодишният мир и благоденствието, които Божията благодат в тази част от света /бел.прев.-Западна Европа/ ни дарява.
Но покрай това благоденствие, да се извлича Евангелие в духа на материално благополучие, е меко казано,  противоречащо на Духа на Новия Завет. Господ ни е обещал изобилен живот (Йоан 10:10 ), поради решеният въпрос с нашите вина и грях. В това доверие към Бога, могат учениците на Христос да изпитват радост, дори да са преизпълнени с радост. (1 Йоан 1:4) Това се отнася преди всичко за духовните, а не непременно за материалните неща!

Самият Павел се намира в затвора, когато пише своето „с радост“ писмо на Филипяните, като ги увещава "Винаги да се радват" (глава 4:4).


В своята конфронтация с гордите, както и „всевластни“ триумфиращи проповедници, които апостол Павел иронично нарича „превъзходни апостоли“, той се хвали в немощите си, защото именно тези щеславни лъжеучители се позовават на своята голяма сила и всемощност. (2 Коринтяни 12:9-12) Също така те са придавали впечатлението, че едва чрез тях, тогавашния свят наистина е бил достигнат с едно мощно и цялостно евангелие. (2 Коринт.10:12–16)  На тези лукави работници, както Павел ги нарича, той опонира с пълнотата на своите страдания (2 Коринт. 11:22–33) . И по този начин потвърждава, че той е апостол.

А не се ли провъзгласяват подобно и днес, особено по християнските телевизии? Но биха ли пребивавали апостолите в  луксозни къщи и от там да пишат посланията? Именно писмата до Ефесяните и Колосяните, написани от Павел, са вникване в тайната на благовремието, докато е бил в затвора. В прощалната си реч в Милет апостола казва, че „Светият Дух му свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби го очакват.“ (Деяния 20:23). Не звучи като за очакващи го особено приятни и съблазнителни събития, нали?

Затвор, страдание, побоища, презрение, бедност, преследвания, подигравки, бичуване, смъртна опасност, скръб и т.н., един много „приятен“ живот. Сам Павел поиска от Господ поне да има физически нормален живот без тези затруднения, без този трън в плътта, и въпреки това, тази му молба не бе изпълнена. Чрез използване на „позитивни мисли“ и визуализиране трябва ли човек най-малко да се опита да противодейства на ситуациите?

Този Божий човек, който можа да каже още за себе си: „като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко“. (2 Коринт. 6:10). Много е плашещо, но за някои от нашите "успешни проповедници", трябва буквално да отбележим : "За да сме ние богати, трябва много от вас да направим бедни".

Цялото Евангелие на просперитета е изпълнение на 2 Тимотей 4:3, „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.“ И кой не иска да чуе как Бог иска да го издигне, да го направи богат, здрав, значителен и т.н.? Това също беше и посланието на приятелите на Йов, които не можеха да разберат, че Йов беше изпаднал в цялата тази мизерия, защото това беше Божията воля за него!
Всъщност, същото е и посланието на сегашното непокорно поколение, за което Павел каза, че така наречените "светии" в последните дни, не само ще са себелюбиви, (2 Тимотей 3:2), но и ще обичат удоволствията (стих 4), според буквалния текст.

Волфхард Маргис, който подобно на Джойс Майер представи "
Dominiontheology“/1*, дори отиде още по-далеч да твърди, че преследваните християни затова е трябвало да страдат толкова много, защото не са приложили онези закони на вяра, които им гарантирали здраве и успех, т.е. страдали са поради „неправилната“си вяра. Те (християните в страните от бившия Съветски съюз)  "...са жертви чрез техните  антибиблейски, противни на Исус учения за (християнско) страдание. И с това си заслужиха сами, (т.е.индиректно) векове наред безбожни управници, които да ги подтискат като роби. С порочното си разбиране, пожънаха накрая това, което са посяли. (В.Маргис "Кръста на Благословените", Берлин 1990)

Значи и Исус, е приложил „неправилна“ вяра? Църквата в Смирна провъзгласяваше възкръсналия Господ ! „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.“. (Откр.2:10).

Това е точно обратното на днешния триумф на просперитетното евангелие.

Скандално е, че днес това се търпи в християнството и е разрешено да се пропагандира. Западното поколение буквално се е напаснало към духа на времето, неговият хедонизъм,
налудничави ориентации за здраве, забавления, плътско угаждане, и любов към себе си, от които буквално е направено това чуждо на Божието Слово евангелие.

Духовното състояние на тези проповедници и последователи на просперитетното евангелие днес е характеризирано най-добре от думите на Христос към богатата и задоволена църква Лаодикия: "Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол". (Откр. 3:17)



______________________

Dominiontheology /1* – известна като теономия/християнски реконструкционизъм/
Според това лъжеучение, ролята на Църквата е  да управлява във всички сфери на обществото. Християните трябва дори насила да завладеят и преустроят света и така да установят Божието Царство, едва след  което ще дойде отново Христос. Главната цел на Dominiоn teology, а също и на християнския реконструкционизъм е политическо и религиозно доминиране в света чрез прилагането на моралните закони, както и последвалите наказания, от Стария Завет.

http://en.wikipedia.org/wiki/Dominion_Theology

http://dominion-theology.blogspot.de/


понеделник, 27 януари 2014 г.

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл


Какво да кажем за учението, което твърди, че ние можем да получим всичко, когато искаме с вяра? Дали съществауват и има ли ограничения за това, какво Господ ще извърши в отговор на нашите молитви?
Апостолите на доктрината за просперитета заявяват, че финансовите проблеми както и болестите са следствие на липсата на вяра.
Все още потръпвам, когато си спомня за една вечеря, предшествуваща евангелски свидетелства. Един човек на масата, на която седях
яростно започна да атакува Божий служител, който бе добре известен със своето всеотдайно, състрадателно и плодотворно служение.
“Той нарича себе си Божий човек“, с презрение се засмя този човек. “Той не е никакъв Божий човек, жена му е болна от рак! Той трябва да се поучи лично от...“( И той започна да изброява няколко издадени книги, които разпространяваха учението, че когато някой е болен, това е поради липса на вяра.)
Тъй като Библията ни показва, че ние трябва да носим един на друг товара си, аз се чудя, какво още пречеше на човека , яростно атакуващ, да отиде и да произнесе необходимите думи на вяра, които щяха да донесат изцеление на жената на Божия служител. Как се осмеляваше тоя да прехвърля вината на друг, ако самият истински вярваше, че вярата винаги гарантираше изцеление!
Не е чудно,защо толкова много духовна агония бива причинена от разпространителите на така нареченото учение “Назови заклейми“
Верни светии, страдащи от болки биват измъчвани с обвиненията, че само, ако могат да повярват, Исус ще ги изцели. И когато те не получат изцеление, те започват да се чувстват виновни. семействата и приятелите им също така биват обхванати от това погрешно чувство на вина. междувременно господин “Назови заклейми“, изпитвайки задоволство от своето дълбоко духовно служение, бърза да разпространи и посее своето опустошително влияние на някое друго място.
Измамата, която се крие зад доктрината на просперитета, е много тънка. Тя звучи така духовно, когато ни уверява, че ние не можем да бъдем болни или да претърпим неуспех, доверявайки се на Бога, и че Той ще ни възнагради за нашата вяра и даване, като ни обогати с материални благословения. Това обаче не беше посланието на водачите на Ранната църква. Нито пък това беше посланието на мъжете и жените, които по време на църковната история запалваха у нации и народи духовно съживление.
Когато човек започне да следва една подобна изопачена доктрина, той деиства като разглезено дете. Ако човек получава всичко, което пожелае, той никога няма да стане истински войник Христов. Той може да носи костюм по последна мода , но ще прилича на едно малко петгодишно момченце, обуто в галоши, шляпайки в калта, нарамило дървена пушка. Навлязъл веднъж в църквата, този синдром на успех и богатство няма да спомогне на християните да се развият като здрави, силни, твърди, непобедими войници на Исуса. По скоро това ще отслаби Христовото тяло и ще намали истинската духовност.
Д-р А.В. Тозер в своите бележки и апел за Христоподобен живот пише следното:
“ Изглежда, че вярващите християни преминават през процес на размиване на учението и на техните мозъци, така че става много лесно за нас да приемем веруюто, че Бог е наш слуга, а не ние негови слуги“
Толкова много хора днес са заети да “употребяват“ Бога. Употребяват Бога, за да получат работа. Употребяват Бога за да ги запази, да им даде спокойствие, за да получат успех в търговията и в крайна сметка, употребяват Бога за да им снабди небе!
Братя, трябва да се научим–и то много скоро–по добре е да имаме Бога на първо място и над всичко останало, дори тогава когато имаме само 5 лв. в джоба, отколкото да притежаваме всичките богатства на света и влияние, но Бог да не бъде с нас!
Всеки път , когато Сатана успее да отклони фокуса ни от непреходната слава и величие на Святия , и Всевишния Бог към това
–“Какво се крие за мен във всичко това?“, независимо колко от богатствата на този свят ще получим, при всички случаи сатана е този, който има най–голяма полза.

Нашето егоистично желание за повече и по добро, съчетано с изопачената представа , че Бог е задължен да ни даде всичко, което пожелаем, стават причина ние да се превърнем в лесна плячка за голяма част от сатанинската пропаганда!

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

МОЛИТВАТА, Артър Пинк

 

"Ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша."
 /1Йоан5:14/

    

Възвеличаването на Създателя като главно задължение в поклонението към Бога днес отстъпва пред универсалната тенденция да се възхвалява човека и да се принизява Бог. Божиите изисквания за молитвата се заменят с формули, които "гарантират" отговора на молитвите ни и плачевното е, че рядко се чуват протести.  Неотдавна едно Християнско списание публикува статията "Молитва или Съдба", в която четем: "В живота на човека се случват неща, независимо от това дали той се моли или не. Други неща се случват само ако се моли, но няма да се случат ако не се моли." Списанието продължава да "поучава", че "Бог е постановил човешките съдби да се променят и насочват чрез волята на човека." Това не е ли издигане на творението и принизяване на Твореца? По-нататък статията разглежда положения, които ако не се изяснят допълнителнo ще доведат до сериозна заблуда. Бог който поставя дадена цел е определил също и средствата за постигането на целта. Едно от тези средства е молитвата. Бог е дал множество обещания, но също дава и молитвен дух за да искаме обещанията.
    

В една известна книга за молитвата авторът говори за силата и възможностите на молитвата като средство за променяне и задържане на Божиите цели.
Това дава съвсем грешна представа за същността и характера на Бог. Не съществува никаква нужда Бог да променя целите и плановете си, тъй като те са съставени по решение на волята Му и изразяват съвършенството на Неговия характер. Хората променят своите планове понеже не са били предвидливи в съставянето им, но Бог знае края на всичко още от началото. Бог не формира план под влиянието на молитвите, както твърди този некомпетентен в Божието Слово автор. Словото ясно говори в Еф.3:11 и Еф.1:11, че Божието намерение е "предвечно" и Той действа във всичко по решението на волята Си. "Кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник" /Рим.11:34/ Ако нашите молитви дават насока на Божиите действия, то ние сме разменили ролята си.                                    
    

Каква е целта на молитвата? Защо Бог иска от нас да се молим? Чуват се и такива възражения: "Тъй като Бог е предопределил всичко и управлява над всичко, къде е смисъла на молитвата?"
     

Първата цел на молитвата е прославата на Бог  като заявяваме Неговата суверенност. "Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието име е Святий." /Ис.57:15/ Когато пророк Илия се молеше за дъжд той изповяда с увереност, че Бог контролира природните сили. В своето безнадеждно състояние Йон заявява, че "спасението е от Господа." / Йон 2:9/ Ние правим същото като призоваваме Бог да ни спаси. Преди всичко молитвата е поклонение, а след това прошение. Душата се прекланя пред Него в призоваването на Неговото велико и свято име. Призоваването на добротата и благодатта Му потвърждават нашата вяра, а уповаването в Неговата мощ и покорството пред Неговата воля, признават суверенитета Му. Тук трябра да подчертаем, че Исус не определи Храма като жертвен, а го нарече молитвен дом. Молитвата прославя Бог и поради факта, че ние признавамезависимостта си от Него. Когато искаме в молитва ние разчитаме на силата и милостта Му, а когато търсим благословение, тогава знаем че Той е източника. Всички тези неща правилно приложени в молитва потвърждават нашата вяра в Неговото име. 
     

Второ. Освен това че молитвата е средство за снабдяване, чрез нея ние растем в благодатта. Заставането пред Божието величие ни помага да осъзнаем своето нищожество, което ни води до смирение. Вярата наистина идва чрез Словото /Рим.10:17/, но се упражнява в молитвата, която подтиква любовта към действие. "Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми." /Пс.116:1/ Чрез нея ние изискваме от Бога обещанията и даровете, за да Го прославим и благодарим след като сме получили, затова много стихове от Словото ни насърчават да се молим постоянно. /Лук.18:1;Як.5:16;Рим.12:12;1Сол.5:17/
     

Трето. Има ли полза да информираме Бога, тъй-като Той е всезнаещ и суверенен? Да, - има. Предназначението на молитвата не е да промени Неговата цел. Бог е постановил и предопределил, но също така е определил нашите нужди да бъдат представяни пред Него. Молитвата е средството, затова е казал: "искайте и ще ви се даде." Молитвите за изпълнение на Божиите обещания и неща предопределени от Бога не са безсмислени. Бог беше обещал дъжд, но при все това Илия се молеше. /Яков5:18/ Данаил разбра от писанията, че 70 годишното робство на израиляните във Вавилон вече свършва, но въпреки това обърна лицето си към Бога в молитва за това освобождение. /Дан.9:2,3/ Бог рече на пророк Еремия: "Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам." /Ер.29:11,12/
В Езекил 36:37 четем: "...Израилевия дом ще Ме потърси, за да им го сторя." Ето в какво се състои целта на молитвата: не волята на Бог да бъде променена, а да бъде осъществена! Предопределението и обещанията на Бог всъщност ни помагат да искаме с дръзновение и пълно убеждение на вярата. Божията цел е волята Му да бъде изпълнена чрез определените от Него средства. Исус знаеше за Своята смърт и възкресение и че ще бъде прославен, но при все това Той се молеше.  /Йоан17:5/ Той знаеше че нито един от Неговите няма да загине и въпреки това се молеше за тях да бъдат опазени. /Йоан17:11/
    

Молитвата често пъти се опорочава, когато минем границата на нашето смирение и вместо да чакаме Божията воля, ние започваме да Му поставяме задачи за изпълнение. Това са неадекватни схващания за същността на Бог, които мнозина практикуват, като мислят че се молят. Дори има такива които не разграничават между господар и слуга и систематично представят за изпълнение желанията и удоволствията си пред Бога. Такова отношение е крайно презрително. В молитвата нашата воля трябва да се промени, а не Божията. Образеца за молитвата е в думите: "Не моята, но Твоята воля да бъде."
Други проблеми относно молитвата са свързани с отговора на самата молитва; изтъкването на лични заслуги или най-малкото,че Бог ще бъде благосклонен заради тях. Бог дава заради достойнството на Христа и Своята доброта. По-голям проблем свързан с отговора на молитвите е, че много хора считат, че не са получили такъв. Шокиращо е, но все пак с положителност може да се твърди, че всяка молитва е отговорена и Бог се е разпоредил така, както Му е било угодно. Често пъти отговорът е бил в пълна противоположност на онова, което сме искали. Нека разгледаме два примера.
    

В Йоан 11гл. четем
  как сестрите на Лазар чрез пратеник съобщиха на Исус за състоянието на брат си. Молбата им беше: "Господи, ето този, когото обичаш, е болен." Те не Го помолиха да излекува Лазар, или да дойде във Витания, но само представиха нуждата си и оставиха на Него да действа според волята Си. Исус не дава никакъв отговор по пратеника и престоява на това място, докато Лазар умре и все пак отговаря на тази молба по чудесен начин чрез възкресението. 
    

В 2Кор.12гл апостол Павел пише, че е бил занесен в Рая и е имал свръхестествени откровения.
По тази причина му се прати "трън в плътта", за да не се възгордее от тези опитности. Павел се моли три пъти, но проблема не се премахна. Беше ли отговорена тази молитва? Несъмнено, да. "Трънът" не беше премахнат, но дадената от Бога благодат беше достатъчна за да го понася... Ние трябва да се молим винаги и за всичко, но нека помним, че Бог е поставил ограничение с думите: "ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша." /1Йоан5:14/ 
    

В молитвата духът на нашия ум се обновява и нашите мисли с Бога стават общи. Това е мястото където Божията суверенност и християнската молитва се срещат и в това съкровено общение, нашата воля трябва да се преклони пред Неговата. Ако искаме нещо по волята Му, Той ни слуша, но ако не искаме по волята Му - не получаваме. "Просите и не получавате, защото зле просите.."  /Яков4:3/ 
Какво означава да искаме нещо в "Името на Христос."  Значи, че все едно  Исус се моли и то не трябва да бъде различно от онова, което Той би поискал. Така оставяме своята воля и приемаме Божията. 
    

Разгледаните до тук въпроси не изчерпват всичко, което Библията ни учи за молитвата.
В Ер. 10:23 се казва: "Пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека който ходи, да направлява стъпките си." Това потвърждава нашата зависимост от Бога и разобличава онези, които непочтително правят опит да "направляват ръката на Бога." Те са достигнали до там, щото да направят столчето си на трон и диктуват на Създателя Си. В своята арогантност старата природа на човек си мисли, че ако се оставят нещата на него, той ще ги разреши по-добре и ако Бог имаше толкова състрадание, колкото тези които Му се молят, нещата биха се разрешили лесно и бързо. 
     В заключение ще добавя, че молитвата е много повече от едно религиозно действие и много повече от механичното повтаряне на думи. Тя е определеното от Бога средство за общение, благословение и изявяване на волята Му. Нека читателът заедно с автора извикат с по-голяма ревност от преди: "Господи, научи ни да се молим..." / Лука 11:1/