ТРИ КЛЮЧА ЗА ПРОСПЕРИТЕТ НА БЕНИ ХИН
Просперитета е основна доктрина в Движението „Слово на вяра”, от което е част и Бени Хин. Не е случаен факта, че
просперитетните проповедници притежават изключителни финансови възможности,
придобити от дарения, които са освободени от данъци. Въпроса обаче не е в това
колко пари има този или онзи просперитетен проповедник, а как ги е получил.
Разбира се, чрез проповядване на текстове от Писанията, които сами по себе си
служат да накарат дарителите да изпразнат джобовете си срещу обещания за
благословение от Господа заради тяхното покорство. И онези, които не се занимават
старателно да изследват Писанията се впримчват в подобен род проповядване,
дарявайки повече, отколкото биха желали или биха си позволили.
Пример
за това са думите на един наш роден апостол, който насърчава вярващите да
даряват с призива: „Ако искаш да имаш благословение на местно ниво, то ти
трябва да даваш на местния апостол. Ако искаш да имаш благословение от
национално ниво и мащаб, то ти трябва да даваш на националния апостол. Но ако
искаш да имаш международно благословение в световен мащаб, ти трябва да даваш
на международния апостол.” Звучи добре. Кой ли не би искал „международно
благословение”? Само дето подобен род глупости са не само арогантни, но и
изключително манипулативни и библейски необосновани.
бих
искал да анализирам и просперитетното слово на Бени Хин от 11 Септември в НДК.
Правя това не защото съм против даването, а защото подобен род проповядване е
крайно манипулативно. Надявам се в тази бележка да покажа това ясно.
В
началото на своето просперитетно слово (2:12:30 – 2:33:15 – част 1) Бени Хин
дава пример с Авраам, Исаак, Давид и Соломон, които бяха богати. Неговата цел е
тенденциозна – да накара вярващите „да видят”, че Божиите мъже са били богати.
В този случай (ако успее да направи това) за него би било по – лесно да накара
вярващите да дарят повече от предвиденото с цел да получат изобилна жътва.
Проблема
ми с такова проповядване е този, че ако говорим за Авраам например, трябва да
уточним, че той вече беше богат преди Господ да го призове, тъй като напусна
Харан с „всичкия имот, който бяха
спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан” (Бит. 12:5). Благословението на Бога от (Бит. 12:2) не се отнася до
неговото финансово състояние. Бени Хин използва този текст, в който Господ каза
на Авраам: „Аз ще те благословя и ще те
направя за благословение” (Бит.
12:2), но в богословски и исторически контекст това означаваше, че Господ
ще въздигне нация от Авраам, от която пък ще дойде Месия, Който пък ще донесе
спасение на човешкият род. Господ не се занимава с богатството на Авраам. Нито
с това на Бени Хин. Нито с моето. Нито с твоето. Той се занимава с Царството.
Освен
това защо Бени Хин не посочи, че апостолите бяха бедни рибари? Защо не посочи,
че Павел сам се трудеше с ръцете си и работеше за прехраната си? Защо не каза,
че повечето старозаветни пророци изобщо не можеха да се определят като
„богати”?
Бени
Хин дава пример и с Ватикана, когато през 1992 г. е посетил папа Йоан Павел ІІ
– лукса, на който Бени Хин е станал свидетел е даден за пример как Църквата
и/или Божия служител може и трябва да
бъде благословен. Да, обаче Бени Хин пропуска да отбележи, че против целия този
разкош се е възмутил Мартин Лутер, което пък е довело до това през 1517 г. той
да напише своите 95 тезиси, в които обяснява защо не е съгласен с католическите
догми. Бени Хин пропуска да отбележи, че целият този разкош на Ватикана е
резултат от индулгенциите, плащани през Средновековието. Пропуска да отбележи,
че разкоша на Ватикана се дължи и на кръвта на милиони погубени животи преди,
по време и след Инквизицията.
В
подкрепа на своите думи Бени Хин цитира Исус, Който каза, че ако сме покорни на
Господа ще ни бъде дадена добра мярка, стърсена и препълнена. Текста, на който
се позовава Бени Хин е от Лука 6:38.
Проблема на пасажа обаче е в това, че той не говори за пари (само), а за
щедрост по принцип – щедрост в прошката, щедрост в любовта, щедрост в добрите
дела, щедрост в даването на заем, щедрост в милосърдието (ст. 35 – 37). Но дори и да извадим стиха (38) от контекста и да го
персонифицираме (приложим) да се отнася до парите, то Исус не казва, че дискуса
е правилното място за даване на пари и покорство на Господа. Нито Исус каза, че да си покорен на
Господа в тази сфера трябва да даваш на Него Самия (в земното Му служение), или
на дванадесетте апостоли персонално. Нито че даването на определен служител или
служение е синоним на покорство към Господа.
Бени
Хин казва още: „Бог ще благослови праведния по такъв начин, че ще има в
изобилие”, цитирайки Пр. 15:6 – „В дома на праведния има голямо изобилие”,
но пропуска да балансира с 1 Тим. 6:8
– „като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно”. Пропуска също да
отбележи, че според Соломон (богатия човек) „богатият
властвува над сиромасите, и който взема на заем е слуга на заемодавеца” (Пр. 22:7). Ето защо призива на Бени
Хин в края на prosperity preaching да надпишем плика с
дарението си с молитвата Исус да ни освободи от дълговете е богословски
необосновано. Защо? Защото въпроса не е в това дали Бог може да ни освободи от
дълговете или как ще го направи. Въпроса е в това защо аз имам дългове? Дали
защото живея извън стандарта, който мога да си позволя? Или защото искам и
искам все повече и повече материални блага, съобразявайки се с модата и стандарта
на този свят? Не е ли прав Соломон, че „който
взема на заем е слуга на заемодавеца” – в нашето съвремие това не са ли
банките? Не казва ли Исус, че не можем да служим на двама господари – на Бога и
на Мамона? Мамона в случая не е ли нашата прекомерна зависимост от банковата
(кредитната) система? Как Бог ще ни освободи от дълговете, след като ти и аз
служим на Мамона? Как и защо Господ ще ни освободи от дълговете, след като ти и
аз имаме погрешни приоритети?
За
да подкрепи своята проповед с доказателства Бени Хин използва текст от Пс. 112:1 – 3, който гласи: „Изобилие и богатство ще има в дома на този,
който се бои от Господа.” Няма спор в това. Въпроса е доколко се боим от
Господа. И въпроса е как аз разбирам значението на думата „богатство”, тъй като
в Писанията „богатство” не винаги се отнася до пари.
Бени
Хин задава въпроса: „Защо Господ иска да те благослови?" и отговаря: „За
да можеш ти да благословиш някой друг. Това е цялата причина.”
Това
е просто фин и деликатен начин да каже: „Ако искате Бог да ви благослови, вие
трябва да благословите мен, защото аз съм благословен от Господа. Посявайки в
добрата почва вие ще пожънете изобилен плод”. Въпроса е и „кой точно е онзи
другия, който аз трябва да благословя?” И дали наистина „това е цялата
причина”? Дали наистина Бог ме благославя (единствената причина) само защото аз
съм длъжен да благославям някой друг?
Във
Втор. 28:1,2 Господ казва, че
благословението в живота ти се дължи на това да слушаш гласа на Бога и да
вършиш това, което Той иска от теб. Това е друга причина. Но не е единствената.
Пс. 1 казва, че ще си
благословен ако се наслаждаваш в закона на Господа и не стоиш в събранието на
присмиватели и подигравчии. Това е още една причина. Но и тя не е единствената.
С
други думи благословението (просперитета) са резултат от праведен живот. Това
не е пазарлък – „Ако Ти ми дадеш, аз ще дам на някого” или „След като вече Си
ми дал, аз ще дам на някого за да ми дадеш отново”.
Вероятно
тук бихте могли да ми цитирате думите на Павел: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек,
това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне
тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:7,8). Да, обаче тук текста е
категоричен – изваден от контекста стиха МОЖЕ да ти каже това, което искаш да
чуеш, а именно, че ако даваш пари ще получиш пари. Обаче Павел има друго
предвид, а именно, че ако прекарваме времето си в плътски страсти (сеем за
плътта) тогава ще получим (пожънем) блага само за плътта. Обаче ако прекарваме
време да изграждаме духовният си човек, тогава това и ще имаме – зрялост,
духовност, познаване на Бога.
Трябва
да споменем и стиха от 2 Кор. 9:6 – „който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне;
а който сее щедро, щедро ще и да пожъне”, който твърде често се споменава
при подобен род проповеди в контекста на това, че колкото повече даваш, толкова
повече ще получиш и по – богат ще станеш. Обаче за жалост на prosperity
preachers този стих си има
контекст, който започва тридесет стиха по – рано, а именно от 8:1 – даване помощ на братята в
Македония и на светиите изобщо (9:1).
Тоест, Павел насърчава коринтяните да приготвят своята милостиня (помощ) за да
бъде занесена своевременно на онези, които са в нужда. В случая „нуждата” Павел
я дефинира като „дълбока беднотия” (8:2).
С други думи ти не просто „благославяш” някого, който вече има, а даваш на
този, който няма. Това богословие не е prosperity preaching –
това е Евангелието на Исус. Просперитетното евангелие дава на този, който има,
а Евангелието на Исус дава на този, който няма.
Три
ключа за просперитет
Бени
Хин ни въвежда в същността на своята проповед с думите: „Ако искате Бог да ви
благослови финансово аз ще ви дам три закона на просперитета.”
1.
Да обичаш Господа с цялото си сърце – „За
да направя да наследят имот тия, които ме любят, и за да напълня съкровищницата
им.” (Пр. 8:21)
Несъмнено
Бени Хин започва доста добре. Истината е, че Писанието казва точно това. Не бих
се наел обаче да коментирам какво значи (и как трябва) да обичаме Господа от
цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Всеки един от нас сам
за себе си знае това.
2.
Да приемаш Словото на Бога – „Приеми
закона от устата на Господа, Той ще премахне беззаконието от тебе и ти ще
успяваш (просперираш)”, казва Бени Хин, цитирайки Йов 22:22. Обаче стиха НЕ КАЗВА това. Текста гласи: „Приеми, прочее, закона от устата Му и
съхрани думите Му в сърцето си. Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш
утвърден. Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си. Хвърли злото си в
пръстта, и офирското злато между камъните на потоците и Всемогъщият ще ти бъде
злато, и изобилие от сребро за тебе, Защото тогава ще се веселиш във
Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога (Йов 22:22 – 26). Бени Хин не само манипулира текста, но и пропуска
да довърши мисълта на автора, а именно, че ако „изхвърлиш богатството си Самият
Бог ще ти бъде такова” (перифраза).
Бени
Хин казва: „Просперитета следва Словото на Бога”. Не е задължително да е така.
Факт е, че със или без Словото на Бога мнозина (в т.ч. и prosperity
preachers) забогатяват, а светиите често живеят в беднотия. Примери за
второто са Деян. 11:27 – 30 и 2 Кор. 8 и 9 глава („дълбоката им
беднотия”, 8:2). Дали църквата в
Ерусалим и в Македония не обичаха Бога? И дали църквата в Ерусалим и в
Македония не обичаха Словото? Защо тогава живееха в глад и беднотия. Да си в
„дълбока беднотия” както бяха братята в Македония, не означава просто да имаш
временни затруднения. Означава да е начин на живот.
Бени
Хин цитира и Исус Навин 1:8 – „Тая книга на закона да се не отдалечава от
устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш
внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш
в пътя си, и тогава ще имаш добър успех” с идеята, че ако обичаш Словото ти ще
просперираш (в контекста на проповедта – финансово). Обаче Писанието тук казва
нещо съвсем друго – ако Исус Навин приеме Закона на Бога присърце и се поучава
в него, тогава ще има успех в делото, което Бог му е поверил – да заведе
Неговоя народ в Обещаната земя – „Слугата ми Моисей умря; сега, прочее, стани та
мини през тоя Иордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на
израилтяните” (ст. 2). За пари в този текст дори и не се загатва.
„Бедността
е резултат от съда, а не от Божието благословение”, казва Бени Хин. Принципно е
прав, но за да имаме ясна концепция за това какво е да си беден би трябвало да
разясним какво означава „да си беден”. Не мисля, че беден е онзи, който има
покрив над главата си и хляб на масата си, който има работа и с мъдрост
управлява финансите си, така че да може да се грижи за семейството си. Ето защо
в тази връзка Павел казва, че ако имаме храната и облеклото ни е достатъчно (1
Тим. 6:8).
3.
Покорство на Господа – „И ако послушат и
служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия”
(Йов 36:11), но „благополучие” тук
не значи да имаш пари, а значи да живееш в праведност и мир.
Думите
на Бени Хин: „Когато Бог ти говори за даване бъди покорен – недей да спориш с
Него, недей да преговаряш” и „Ако аз имам финансов проблем аз бих казал на
Господа: Господи, на кого да дам, в кого да посея” са изключително
тенденциозни. Нека бъдем честни, Господ не ни говори колко пари да пуснем в
дискуса. Това трябва да е доброволно и с чисто сърце, без принуда. Самия факт,
че кофата за дискус минава пред теб е вече форма на принуда. Господ би ни
говорил кога и колко да дадем извън дискуса, защото често не знаем кой е в
нужда. Колкото до това, че ако имам финансови затруднения трябва да питам
Господа на кого да дам е не библейско. Господ не те благославя само защото си
дал 5 лева на някой. Той те благославя защото е Добър, и защото ти ходиш с
Него. Не защото се пазариш „Аз на него, Ти на мен”.
Накрая
на своята просперитетна проповед Бени Хин казва: „Тази вечер аз искам да вярвам
заедно с вас за това, че Господ ще унищожи всеки ваш дълг”. Цитира текст от 4 Царе 4:1 – 7, където се разказва за
една вдовица, чиито дългове бяха платени свръхестествено от Господа. Бени Хин
казва: „Бог плати всичките дългове на тази жена. Колко от вас вярват в това (че
Господ ще плати всички ваши дългове)”. И разбира се кой не би искал дълговете
му да бъдат платени? Бени Хин цитира и Павел, който казва, че Бог ще снабди
всяка наша нужда – „А моят Бог ще снабди
всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса” (Фил. 4:19). Да, обаче „нужда”, „дълг”
и „желание” са различни неща. Първото се отнася до нашата невъзможност да се
справим. Второто се отнася най – често (в нашия съвременен контекст) до липсата
ни на мъдрост, както и до многобройните ни светски капризи и желания на плътта,
а третото – до изкривеното ни разбиране за Божията воля и Царството.
Колкото
до историята с вдовицата и нейния дълг в 4
Царе 4 истината е, че тази вдовица бе попаднала в дълг заради смъртта на
съпруга си и бе в невъзможност да се справя с живота, тъй като по онова време
вдовиците са били най – уязвимата част от обществото, за разлика от днешния
съвременен еманципиран, феминистки свят, в който живеем. Истината обаче за нас
самите е тази, че ние попадаме доброволно в дългове заради егоистичните ни и
себецентрични страсти и непрестанният ни копнеж да догоним и дори изпреварим
този свят в неговия кич. Само погледнете с каква техника разполагате в дома си
– плазмени телевизори, смартфони, лаптопи. Всичко това е купено на кредит (чрез
дълг). Няма да коментирам останалия ни жизнен стандарт, който сме придобили
отново чрез дълг. И защо? За да сме „в крак с времето и модата”. Сякаш думите
на Павел „и недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез
обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля” се отнасят за
едно друго време и за един друг контекст, за едни други хора и за нещо съвсем
имагинерно.
Колкото
до призива на Бени Хин: „Напишете тази молитва на гърба на плика за дарение:
Скъпи Исусе, изкарай ме от всеки дълг” намирам това за меко казано смешно. По –
скоро би трябвало на плика да напишем: „Господи, дай ми разум и мъдрост да не
се вкарвам в дългове. Подреди приоритетите в живота ми. Помогни ми да се
справям с това, което имам.” Призива на Бени Хин за писмена молитва Исус да ни
изкара от дълговете само насърчава вярващите да трупат нови и нови дългове „с вярата”, че Господ
и от тях ще ги избави. Ако си станал слуга на заемодавеца ти си негово
притежание, поне до като не си изплатиш дълга. В най – добрия случай това може
да стане на Юбилейната година, ама до тогава ти си просто слуга. В преводите
Цариградски, Православен и Верен думата е „роб”, каквото всъщност е и едно от
значенията на думата в текста – עֶבֶד ('ebed ). А ако си роб, то
значи че имаш друг господар – това може да е Райфайзенбанк, Пощенска банка,
Банка Алианц, или която и да е друга банка, на която си станал роб заради дълг.
А може и да е Топлофикация или дори лихвар. И ако си роб то би трябвало твоят
господар да те освободи. За жалост това ще се случи след като изплатиш дълга си
– рано или късно.
Разбира
се, не искам да кажа, че Господ не би могъл да се намеси свръхестествено и да
ти помогне да се справиш с дълга. За мен го е правил. Само казвам, че молитвата
на плик за дарение не оправя кашата, в която си се забъркал.
Бени
Хин призовава за тлъсто дарение с думите: „Ако имаш голяма нужда, посей голямо
семе”. Няма обаче никакво библейско основание за такова изказване. Исус каза,
че ако търсим първо Царството всичко останало ще ни се прибави (Мат. 6:33), а Павел казва, че колкото
по – голяма е нуждата на другия, толкова по – щедри би трябвало да сме (2 Кор. 8:1 – 4, 9:11,12). Но разбира
се, всеки присъстващ е отишъл там с голямата си нужда – кой с нуждата да си
смени колата, кой с нуждата да си плати сметките, които не е плащал с месеци,
кой с нуждата да си купи поредната техно-джаджа. Всеки има нужда и следователно
всеки иска да бъде посрещната тя, за целта ще даде и по – голямо дарение,
защото така каза Бени Хин.
Бени
Хин говори повече от двадесет минути за пари. На фона на четиридесет и пет
минутната проповед след това намирам подобна схема за изключително
манипулативна. Ако повече от една трета от всичко, което си проповядвал на
някое събрание е само за пари и просперитет, това показва не само в какво
вярваш, но и в какво е сърцето ти. Колкото и да се опитвам да намеря
съотношение 35/65 „пари/Евангелие” в проповедите на Исус и апостолите аз не
откривам такова. Колкото и да ме убеждават, че в Библията една трета се
занимава с въпроса за парите аз не мога да се съглася.
Рангел
Младенов
