ПОКОЛЕНИЕТО НА “ВИДЕОРЕВОЛЮЦИЯТА” И БИБЛИЯТА, А. Зайбел

                 ПОКОЛЕНИЕТО НА “ВИДЕОРЕВОЛЮЦИЯТА” И БИБЛИЯТА

Александър Зайбел

Ако искаме да характеризираме развитието на съвременното общество с едно изречение, можем да кажем: “Преход от слово към изображение.” Специалистите в телевизионната сфера смятат, че този преход въздейства върху обществото по-силно от културната и сексуалната революция, взети заедно. Поколението, израснало пред екрана на телевизора или видеоуредбата, от една страна, страда от излишък на дразнителите и, от друга, се отличава с ниско интелектуално равнище и висока емоционалност. Изображението влияе преди всичко върху душата на човека, като предизвиква емоции. Но именно душевният човек не възприема това, което е от Божия Дух /І Кор. 2:14/. Доказателства в изобилие намираме в новото поколение християни.

Изобилието от дразнители е причина различните гледни точки и мнения да се поставят в един ред като равнозначни. Например Роджър Шутц, основател на ордена “Тайдзъ”, който привлича особено младежите и ги откъсва от християнската им среда, в края на 1996 г. заявява в Щутгарт: “Във всяко човешко същество живее Святият Дух”1. След подобно саморазобличение би следвало да се очаква, че “Тайдзъ” повече не представлява интерес за християните. Дори неопитните биха разбрали, че това е по-скоро “Ню ейдж” или мистицизъм, не и евангелското учение. Но за да стигнем до подобно “унищожително” мнение, трябва да носим в себе си печата на Божието Слово, а не да се ръководим само от чувствата. Тъй като това не е свойствено за новото поколение, отзвукът от конгреса на “Тайдзъ” е предимно положителен, а евангелските вярващи са особено доброжелателни. Душевният християнин притежава специфичната настройка, необходима за да се възприемат мистичната тишина и духовност, типични за “Тайдзъ”.
Доктор Гунтеман е преценил вярно ситуацията: “За това поколение трезвият живот на вярата вече е непоносим. Нужна му е религиозна чувственост или чувствена религиозност.” А тя му се предлага в излишък днес - нали в края на краищата никой не иска да изглежда старомоден.

ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО И БИБЛЕЙСКИТЕ ПРИНЦИПИ

В статия на един от съвременните апологети четем за евангелското движение днес: “Със съжаление трябва да отбележа, че понятието “евангелски”, което преди означаваше вярност спрямо Библията, сега е размито. Днес, когато е необходима особена съпротива срещу антихристиянския дух, мнозина евангелски християни са скарани помежду си, приспособяват се към светската среда, раболепничат пред духа на времето, отзивчиви са към него, но са малодушни и слаби духовно. В много от кръговете, които се наричат евангелски, можем да видим следното:

- Верността към библейските принципи отслабва, хората открито или замаскирано се приспособяват към библиокритичните системи и гледища.
- Възприемат неверни представи от областта на хуманизма, феминизма, еволюционизма и др.
- Библейските нравствени норми стават условни или се пренебрегват при развод, извънбрачно съжителство и т.н.
- Лъжеученията и явните грехове, които разлагат общностите, остават ненаказани.
- Собственото Аз, в това число и “благочестивото”, се превъзнася над Божията святост и величие.
- Библейското душегрижителство, което помага за осъзнаването на греховете, покаянието и помирението с Бога, се заменя от методите на хуманистичната психология.
- Развлекателни програми във вид на представления, забави и увеселителни събирания се въвеждат в църквите.
- Материалното благосъстояние и душевното благополучие се проповядват активно.
- Дълбочината на библейското учение се заменя с преразказ на библейските събития, възпява се човешкият опит.
- Основни библейски теми като греха, покаянието, кръста, ада, вечното проклятие, сериозността на ученичеството се премълчават.
- Любовта и добротата на Бога се подчертават едностранно, за сметка на светостта Му и справедливостта на Неговия съд.
- Библейският дух, изискващ твърдо изповядване на вярата и противопоставяне на неверните тълкувания, се заменя с криво разбран копнеж за единение и хармония.
- Библейската апологетика, т.е. учението за разпознаване на духовете и защита на вярата, изцяло се загърбва.
- Все по-явна е доброжелателността към икуменизма /сливането на християнските вероизповедания и дори на различните религии/, в това число и от страна на някои водещи служители.
- Проявява се пренебрежително отношение към братята и сестрите, които се придържат еднозначно към критериите на Свещеното Писание.
Слава на Бога, че не във всички евангелски общности е така. И все пак може да се постави въпросът дали християните, които се придържат към такова плитко християнство, ще бъдат способни да се противопоставят на Антихриста и неговите предтечи?

ЗАВОЙ КЪМ ПЛУРАЛИЗМА?

Още един белег на съвременното общество е, че то не търпи никакви разграничения
За днешното поколение борбата за истината вече не е на дневен ред. Важно е само да се чувстваш “добре” в общността. Веруюто на съвременния християнин звучи така: “Любовта обединява, учението разделя.” В резултат на това библейските наставления все повече се разводняват, само и само да има душевно единение. Все по-често се цитира стихът от молитвата на Христос: “Да бъдат всички едно” /Йоан 17:21/.

Преди този стих е бил “запазена марка” на икуменизма. Сега си го “присвоява” харизматичното движение. И ако по време на дискусията не се постигне единение въз основа на учението, се предприемат опити за помирение чрез тази молитва на Иисус. Евангелските християни също “откриват” за себе си този стих от Библията. Днес той е за тях програма, която трябва да бъде изпълнена. Поколението на новите евангелски християни не търпи разграничаването и започва да запълва рововете, които според него е изкопал “инатът” на старците.

Докато още църковните отци твърдят благоговейно, че даденото от Бога единство на Христовата Църква е невидимото единство на всички новородени във всички видими църкви /ето защо не трябва и не е възможно да го представим организационно на земята/, мнозина християни днес дотолкова са заслепени от вавилонското понятие за единство, че настойчиво се стремят към видимия му израз дори в ущърб на библейските истини. И вместо да постигнат великото съживление като следствие от “свидетелството на единството” сред християните, те несъзнателно, донякъде с най-добри намерения, допринасят за всеобщото отстъпление от вярата.

Днес на мода е прекрасното чувство за съзвучие на душите. Не е актуално да се отхвърлят грехът и лъжеученията. Смята се, че е по-добре да бъдеш излъган, отколкото да допуснеш накърняване на прекрасното чувство за единство. Обединението с всичко, което се нарича християнско, се ползва с одобрение. Всевъзможните вълци в овчи кожи вече изпитват голяма симпатия един към друг. Върху бедните измъчени овце тактично се хвърля покривалото на благородно мълчание.

ОПАСНА ПОДМЯНА

За изложението ЕКСПЛО-2000, проведено в началото на 2000 г. в Лозана един от наблюдателите пише: “Отново и отново се говори за помирението между различните деноминации и църкви. Звучи призивът хората от дадена църква да се покаят за неправилното си отношение към другите църкви. Времето на обособените деноминации е минало. Разграничението между църквите се представя като грях. Една от участничките в изложението по време на закуска каза: “Помирението е всичко, без него не е възможно нищо.” Призивът е насочен предимно към така наречените “консервативни”, “стари” общности. Основата на тази вълна е приспособяването… Много се говори за величието, всемогъществото и святостта на Бога. Но в целия този рев, подсвирквания и ръкопляскания, на които сме свидетели, изобщо не се усещат благоговение и почит. “Поздравяват” Иисус Христос като обикновен гост, един от мнозината… Музиката създава настроението в залата… по време на така нареченото поклонение – понякога с лудия си ритъм. Оставаш с впечатлението, че се намираш в дискотека или на рокконцерт…

Духът на харизматичното движение е основата, върху която могат да се обединят всички движения, деноминации и идеологии. Основата, където не учението, а човешката търпимост, душевните преживявания и общата молитва обединяват хората. Който иска да се присъедини към това движение, трябва да се промени и да го приеме. Бдителността, основана върху Свещеното Писание, се обявява за духовен расизъм и следователно - грях, за който трябва да се покаеш.

“Другото благовестие”, за което апостол Павел предупреждава галатяните /1:8-9/ може да се разпознае само при сравнение с библейското учение. Любовта без вярност към библейското учение води до фантазиране. Точно това става тук. Ученията за освещението, за послушанието и Божия съд, залегнали в Писанието, играят само второстепенната роля. Особен акцент се поставя върху единството, изразено в съвместни празници, преживявания и молитви. За него се говори постоянно. Старите “съдове” на деноминациите трябва да се премахнат и всичко да се влее в един нов “съд”. Разбирам, че този съд е харизматичното движение. Стана ми ясно както никога досега, че подобно единство е постижимо само на такова равнище. Но взаимното разбиране на това равнище не би било възможно, ако наистина се придържаме към Божието Слово. Тук обаче главното са Иисус и Неговата любов, с която трябва да бъдем изпълнени, а учението Му е второстепенно.

Смята се, че всеки може да положи ръце върху всекиго и да го благослови. В молитвата всички са единни. Никой не се интересува в какво точно вярва и какво точно изповядва другият. Казаното в Библията за ролята на жената в църквата просто се пренебрегва. Единственото важно нещо е да бъдеш “изпълнен с любовта на Иисус”. За Иисус Христос и за Святия Дух се говори много. Но имам чувството, че в много от понятията се влага различен смисъл. На тази среща има място за благовестване, но не и за разискване на Божието Слово. Дискусиите по принцип бяха тематични, като темите се подкрепяха с цитати от Библията, откъснати от контекста.

Това е движението на тълпата. Властта на тази тълпа предизвиква ужас. Страшно е да гледаш как известните Божии мъже, които носят голяма отговорност в Христовата Църква, вече нямат сили да плуват срещу течението. Според мен това, което става тук, е съблазън и объркване. Идва ми наум мисълта за учението на Валаам /Откр. 2:14/, който проповядва Божието Слово, но същевременно съветва Валак да съблазни израилтяните, като ги накара да се обвържат с моавките - така да осквернят своето положение на избран и отделен народ и да не бъдат повече пришълци, както Бог ги е призовал… Подобно сливане със света е духовно блудство.”

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ЕДИНСТВО

Изказвания от типа: “Доста неща ни разделят, но това, което ни обединява, е много повече”, днес се посрещат с възторжени аплодисменти. На фона на подобна настоятелност за единство Посланието на Павел към галатяните изглежда написано от неправилни позиции.

Твърдението на апостола, че като отстояват необходимостта от обрязване, галатяните променят духа на цялото благовестие и затова са изложени на проклятие, съгласно “новата търпимост” и “духовната икумения” показва ограниченост и безсърдечност, които трябва да се преодолеят. По-добре би било Павел да разясни колко много неща го свързват с онези християни. Те вярват в истинността на Свещеното Писание, в Божия Син, в Неговото възкресение и възнесение. Апостолът би трябвало да се погрижи за тази общност с любов, което би направило възможен процеса на сближаването. Ето как подобна грижа се изразява днес: “Пътят може да бъде само такъв: всеки запазва своята индивидуалност, тя е Божи дар. Но трябва да се намери обща основа. Ще загърбим онова, което ни разделя, а върху общата основа ще намерим път един към друг. Мисля, че това е пътят, по който пред очите на обществеността единството може да придобие форма.”

Такъв е днес духът на времето. Струва си да се вгледаме в книгата Откровение, за да проследим всеобхватния стремеж към единство в края на дните. Апокалипсисът описва как в обществото се установяват единно правителство, единна религия, единна икономика. Божието Слово набляга особено, че трябва да имаме предвид тази измамна религия, която изисква единство на всяка цена /Откр. 18:4/.
Ние живеем в епохата на “деветата заповед за блаженството”: “Блажени толерантните, защото няма да им се потърси отговорност за нищо.” Следователно вече става дума не за истинското и измамното, не за здравото или нездравото учение, а само за различни стилове на благочестие, т.е. съществува католически, евангелски, харизматичен и т.н. стил на благочестие, защото философията на плурализма е край на библейското учение. Целият Божи план се жертва на олтара на икуменическото сближаване в името на хуманистичното единство.

Можеш да се наричаш евангелски християнин, но всъщност вътрешно да си либерал. Либералите отдавна са заели повечето ключови позиции както в политиката, така и в религията. Сега те работят ден и нощ, за да привлекат на своя страна евангелското християнство, което все още съхранява верността си към истината.
В посланията към седемте църкви /Откр. 2:3/ откриваме тенденциите, теченията и лъжеученията, за които говорихме. Господ не ни предлага харизми, а осем пъти казва: "Покай се!" Ако Църквата пак се обърне към кръста и в него намери източника на силата и мъдростта, милостивият Бог ще спре развитието на лъжата и ще благослови народа Си.

ПАДАНЕ по ГРЪБ, А. Зайбел

                       

Все по-често в харизматичното и петдесятно събрание навлиза едно явление, което идва от движението наречено “почивка в духа“. “Падане в духа“ е другото определение за това. Особено чрез “ Третата вълна“, това явление е изтъкнато като действаща сила, разбираща се като “мощен евангелизъм“.

Прави впечатление, че по-голямата част от хората попаднали и обхванати от това психическо въздействие, не падат напред, а назад. Това разказват свидетели, които преди са били членове на една екстремно харизматична църква, след което са се дистанцирали: “След полагането на ръце от Р. Бонке бях като от мълния ударен и хвърлен назад върху твърд каменен под, където всякакво усещане за тялото ми беше изчезнало. Не бях наранен от падането. При едно друго полагане на ръце, за няколко секунди преживях как се носих извън тялото си и една блаженна безтегловност ме обгърна. Едновременно паднах назад.“

Има ли за това библейски примери или как е определено това в Святото писание?

За това се споменава често в Божието Слово, как хората със страхопочитание към живия Бог падат върху лицето си. Аврам (Битие 17:3), Моисей и Аарон (Числа 16:4,22,45, Числа 20:6), Исус Навин (Исус Навин 7:10), Петър (Матей 17:6), на самарянина (Лука 17:16) и много други.
От поклонението пред небесното Божие царство е два пъти показано как човек трябва да пада по лице (Откровение 7:11 и 11:16).

1 Коринт. 14 глава се цитира като доказателство за специалните харизматични служби. Точно тази глава обаче говори за това, че който е докоснат и изпълнен с нещо свято ще падне върху лицето си (ст.25).

Затова е по-скоро забележително, че това движение, които се обосновава с позоваване на Посланието до Коринтяните, текстът там показва точно обратното на проявленията. В практиката на това движение, на службите хората падат по гръб и трябва да се хващат от специални “прихващачи“, за да не бъдат наранени. Ние никъде не можем да прочетем в Святото писание, че когато Господ изцелява и докосва хората, неговите ученици заемаха позиция на “прихващачи“ между насъбралите се.

Има ли поне един библейски пример в Божието Слово за падане по гръб?

Писанията, доказващи това показват, че в такива случаи ясно е представен Божия съд! Когато първосвещенника Илий научи новината, че ковчегът е бил откраднат от филистимците, той падна назад от стола и умря.(1 Царе. 4:18) Бог го беше определил това предварително като съд.(1 Царе 2:34 и 3:11)

В Исая 28 Бог говори от стих 7 за съда над фалшивите пророци. В 13 стих накрая се казва...“че те висяха и падаха възнак, т.е. назад, разбити, впримчени и хванати“...това е още по забележително, като посоченото в стиха непосредствено преди стиха от Павел 1 Кор.14.

Едно алегорично тълкуване е Битие 49:17 - Чрез ухапването от змия на петата на коня, ездачът пада по гръб.

Понякога дори като библейско доказателство от харизматична страна се цитира следното: (Йоан 18:6) “Аз Съм...те се дръпнаха назад и паднаха на земята“...тук изрично не е казано че те са паднали назад, но това не е напълно изключено.

Дори Джон Уимбър, който може би беше най известния евангелист в Америка се обосновава с това място. Сега, ние трябва първо да отбележим, че между Господ Исус и един човек, дори и той да е много ревностен християнин има една значителна разлика. Да, просто от контекста в откъса от Йоан 18 глава може да се види, че това не бяха хора, които имаха повече духовни ценности или търсиха да са преданни на Исус, а бяха негови смъртни врагове. Те искаха да го заловят и убият. Така че тук  “в най-добрия случай“ може да става въпрос за едно осъдително знамение, което от своя страна съвпада с казаното по-горе.

Дяволът често като имитатор на Бог,  подобно на маймуна, имитираща човешко поведение, действа обратно на  проявленията на Святия Дух. Известно е, че в сатанинските кръгове живи хора са пренесени на олтара в жертва (обикновено жени), които лежат по гръб. Това означава разкриването на голотата пред Бога. Ето защо  в Стария завет олтара не може да бъде изграден на стъпала. “Да не се изкачваш  на олтара Ми по стъпала, да не бъде голотата ти открита от Мен“(Изход 20:26).

Човекът, който се хвърля по лице пред Бога, голотата му е покрита. А на оня,който обаче лежи по гръб, тя се разкрива. Това е духът на противника, който разголва човека. (Откровение 16:15) Но никога това не е действието на Святия Дух!

Ние знаем също от мисионерските  разкази, как под влиянието на демони хората падат по гръб. В книгата “Мъченици на Китай“ се разказва как китайци, които са взели участие в Боксовия бунт, са били подложени на специален ритуал. Съответните участници трябвало да застанат в един кръг, да се покланят и да изричат заклинания толкова дълго, докато викания дух дойде и ги обладае, събарящ ги по гръб на земята. Изпадналите в транс излизат от това състояние, след като водещият церемонията докосне челата им.

Също така в езическите религии се виждат тези явления. В книгата си “Смъртта на един гуру“ Раби Махараж пише под обяснението на думата Shakti Pat: Това означава , че докосването на гуруто, обикновенно с дясната ръка по челото на поклонника, което има свръх естествени ефекти...е чрез прилагането на Shakti Pat. Гуруто става проводник за сила, космическа сила, на която се базира цялата вселена...
Свръхестественото действие на Shakti Pat, чрез докосването на гуруто може да хвърли полконника на земята, може да му се привиди ярка светлина и едно вътрешно просветление, или да придобие други мистични или психични преживявания.

Карл Гундо Рей отразява в книгата си “ Божиите преживявания в бързи опитности“, как с намагнитяване – месмеризъм е събарял учениците си по гръб на земята по време на хипнотичен експеримент. Те го наричат “експеримент на силата на магнитното привличане“ (стр. 88). Месмеризъм и хипноза са практически идентични. Франц Антон Месмер се счита за основател на съвременната хипноза.
На същото ниво са изпълненията на руския хипнотизатор Кашпировски по откритите стадиони. Хората падат по гръб, лицата им показват възхищение, изкривени от мистичния транс.

Тук става въпрос съвсем ясно за делата на прелъстител, за тази проява на лъжливи знамения и чудеса (2 Сол. 2:9-12), в последно време, за които Библията ни предупреждава.