НЕ ГОВОРЯТ ЗА „НЕУДОБНОТО“, п-р Джон МакАртър

Писанието споменава за три типа лъжеучители: еретици, отстъпници и измамници.

Еретици – това са тези, които отхвърлят Словото Божие и носят учение, което е явно противоречащо на божествената истина.

Отстъпници – са тези, които веднъж познали истинската вяра са се отказали от нея, отхвърлили са я и увличат след себе си и други. Тези лъжеучители, поне са честни в своите действия, защото не правят себе си представители на библейското християнство.

Обаче лъжепасторите/измамници/, се преправят на истински служители, често даже с високопарни думи и много шум.Те не са либерали, не са привърженици на култове, разсъждават позитивно за Христос, за Библията, за Голготския кръст, за Святия Дух; общуват с истинските вярващи.
Те прилагат всички усилия, та в очите на окръжаващите ги да се покажат искренни,последователни християни. Тяхното поведение, реч, социален кръг, понякога не оставя никакво съмнение за искреността на вярата им. Но това е само маска. В действителност сърцата им са пълни с лъжа и поквара. Те традиционно говорят за истината, но самите те – са живо въплъщение на лъжата.
Лъжепророците почти винаги са приветливи и дружелюбни. Харесват да общуват с християни, да разговарят по християнски, да се наричат християни.
Много лъжепророци правят впечатление на много искрени хора, за да спечелят доверието на мнозина. Бивайки сами измамени от бащата на всяка лъжа, тези хора могат да бъдат твърдо убедени в истинността на своите изкривени възгледи. Лъжата толкова надълбоко е проникнала в тяхната душа, че черното им се вижда бяло и тъмнината - светлина.

Но ако са толкова измамливи как да ги разпознаем? Предимно тяхната истинска същност се проявява в това, което те избягват. С други думи, можем да ги разпознаем не само по това, което те казват, но и по това, което не говорят. Като правило, те не отричат открито нито божествената природа на Христос, нито Неговата заместителна жертва, нито порочността и нечестието на човека, нито реалността на греха и възмездието за това, нито погиването на невярващите в ада, нито нуждата от покаяние, смирение и покорност към Бога, нито другите „отрицателни“ и „ неудобни“ истини.
Те просто ги подминават с мълчание.