„НЕ ДОКАЧАЙ ГОСПОДНИЯ ПОМАЗАНИК“ п-р Конрад Мбеуе, Африка

Ако има фраза в Библията, която отскоро е манипулирана до такава степен, че се е превърнала в лъжа, тя е: „Не докачай Господния помазаник“. Чувам я постоянно в ежедневните християнски разговори. Тази фраза обикновено се употребява, за да предупреди онези, които критикуват учението или начина на живот на известен проповедник или църковен ръководител. Така да се каже, подобна критика е недопустима.

Обикновено тази фраза се разбира така: Ако за „помазания Божий служител“ се каже нещо негативно, то ще ви се случи нещастие. Дори някои ще ги стигне мъчителна смърт.  Ето така, през задния вход на църквата прониква традиционната африканска религия. В Африка е недопустимо да се говори нещо лошо за възрастните хора, за вожд или шаман. Който каже нещо, ще го постигне нещастие. Твърде рисковано е да се каже нещо лошо.
Откъде се е появило това учение?

Думите „ Не докачай Божия помазаник“ са записани в Пс. 105:15 - „ Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми“ и са казани в първо лице. Целият откъс в контекста е: “Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея, И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде, Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи цар, Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми“ /Пс.105:12-15/ Тук става дума за целия израилски народ и още по-конкретно за пророците, които Господ е изпратил да говорят на народа Му.

Многобройни илюстрации на тези неща могат да се намерят в живота на Давид, след като Самуил го помаза да бъде следващият цар на Израил. Цар Саул не желаеше такъв приемник, затова опита всички начини да убие Давид. Но по стечение на обстоятелствата именно на Давид се удаде на няколко пъти възможността да убие Саула. Но Давид се въздържа от убийство на царя, казвайки: „Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.“/1 Царе 24:7, вж.24:10, 26:9-11 и др./.

Още по-удивително е, че в същото време Бог е отхвърлил Саул поради неговата непокорност. И все пак, Давид не се осмели да го детронира. Той предаде всичко в Божиите ръце, така че сам Бог на Своето Си време да се справи с него. И в крайна сметка така се случи. След няколко години Саул бе убит в битка.

Въпросът може да се счита за напълно изчерпан, когато момчето амаличанин, което довърши ранения в битката Саул, е убит по заповед на Давид. /2 Царе 1:14-16/ Той смяташе, че Давид ще го похвали за това, че го е избавил от неговия враг, но Давид нареди на слугите си да убият момчето, защото се е осмелил да вдигне ръка срещу Господният помазаник.

Как се използва тази фраза в наши дни?

 Ако приложим тази фраза към проповедниците днес, каква ще е нейната правилна употреба? Означават ли думите на Бог в Пс.105:15 и случая с Давид в 1 и 2 книга на Царете, че ние нямаме право да изразим никакви отрицателни становища относно пастирите, а ако кажем нещо, ще ни се случи беда?

Още на първа проверка това становище се проваля и тази проверка се намира не къде да е, а в самата книга 1 Царе. Критикувал ли е някой Саул, когато той е правил нещо напълно недопустимо? Да, разбира се. Самият Самуил на няколко пъти е изобличавал Саул до момента, когато му съобщи, че Бог го отхвърля като цар. Саул продължаваше да бъде цар, но Бог го беше отхвърлил. И ако критикуването на „помазаника Божий“ е недопустимо, то допускайки критика спрямо Саул, Самуил е бил неправ, както и пророк Натан не е бил прав, изобличавайки Давид в 2 Царе,13 стих.
Фразата „Не докачай Божия помазаник“ се отнася за вреда, особено физическо насилие, а не за основателна критика. Излизащите всред широка публика проповедници са длъжни да бъдат безупречни. Непорочността – е едно от изискванията към презвитера. Ако те флиртуват с ереси или приемат неморален начин на живот, то те сами се дисквалифицират. Поради това, тези от нас, които виждат нечестност или опасно учение, са длъжни на всеослушание да ги предупредят. Трябва да се предупредят и тези, които са готови да им се доверят, за да не попаднат в капана им. Публичният грях следва да се изобличи публично.

Павел посочи поименно еретиците и призова църквата да се стои далеч от тях. Той писа на Тимотей : „ А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие, и учението на такива ще разяжда като живеница; от които са Именей и Филет, които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.“ /2 Тимот. 2:16-18/ Докачи ли Павел Господния помазаник? Не, а в същото време категорично назова по имена тези, които разпространяват ереси.

Така Йоан назова по име ръководителя на църквата, който сам се е дисквалифицирал чрез нечестивото изпълняване на ръководна функция в църквата. Той пише: „Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата“ /3 Йоан1:9-10/. Докачи ли Йоан Господния помазаник? Отново не, а публично го е критикувал и е нарекъл по име този, чийто начин на живот е носил опасност за църквата.

Няколко заключителни думи

  По никакъв начин не защитавам злословието и клеветата. Но тук не става дума за това. Фразата „Не докачай Божия помазаник“ се употребява не за опетняване на личността. А напротив, използва се за да се спрат тези, които свидетелствуват против аморала и ересите на проповедниците. Вътрешното разложение в църквите ще се умножава още повече, ако мълчаливото болшинство не се осмели да каже нещо, да не би да „докачи Господния помазаник“. Това е епидемия! Крайните харизматични пастори тъпчат своите джобове опустошавайки църковните каси, придумват към секс млади девойки от църквата, а обикновените членове на църквата, имайки доказателствата за това, се боят да кажат нещо, да не би да „докачат Господният помазаник“ и да не си навлекат беди. Това е проблема! Това е лъжливото разбиране на Пс.105:15 и книгата 1 Царе.

Истинската любов ми казва да спася някой, който е попаднал в беда. Затова, ако аз лично познавам проповедника, който е потънал в безнравственост и допуска ерес, любовта ме подбужда да говоря с него очи в очи, за да „обърна брата си“, както повелява Словото Божие. Но ако неговото покаяние не е истински очевидно, както е очевиден неговият грях и ако аз не съм в лични отношения познат с него, или ако неговата ерес и неморален начин на живот са станали широко известни, че са започнали да разрушават вярата на мнозина, тогава любовта ме подбужда публично да му се противопоставя и по този начин да утвърдя вярата на мнозина. Така любовта трябва да подбужда всеки истински проповедник на Божието Слово да не мълчи, когато в мнозина се руши вярата, както това става днес в Африка, /а и навсякъде по света*/бел. преводача*/

Павел публично се противопостави на Петър, като повдигна обвинение срещу него . Поведението на Петър би могло да противодейства на действието на Благовестието. Това дори не е било ерес, но е било опасно, защото е могло да окаже разрушително въздействие. Павел пише: „А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?“ /Галатяни 2:11-14/. Явно е, че Павел не е считал, че изобличавайки Петър, той „докача помазаника Господен!“


Преводът на статията се публикува с разрешение от  http://www.propovedi.ru

превод от руски: Т. Иванова