ПЕТ ЗЛАТНИ ВРЪЗКИ В БОЖИЯТА ВЕРИГА НА СПАСЕНИЕТО, П-р Хърб Хатфийлд МS, USA

Тълкуване на Римл. 8:29-30


“Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.”
Римл. 8:29-30

Спасението е велика и славна тема. Спасението на душа, която заслужава ад, от мъките на вечния пъкъл чрез Божията милост е както великолепно, така и славно. Колко славно е, че човек по Божия милост може да бъде спасен от ада. Но спасението не е само избавяне от ада, то означава много повече. То включва нашето Покаяние, нашето Новораждение, нашето Осиновяване като Божии синове, нашето Очистване и вечно пребиваване с Бог в обновени тела. Да живеем завинаги в Божието Царство с Исус Христос, нашия Спасител с обновени тела е крайният резултат на целия процес на спасението.

Две са местата, на които душата може да отиде след смъртта –  Ада или Рая. Спасението е целия процес, чрез които Бог оправдава и спасява грешника чрез Своята безплатна и единствена благодат и му дава вечен живот. Прославя го за да могат да живеят вечно с Бог Баща, Бог Син и Бог Святи Дух, със святите ангели и изкупените от всички времена във вечна слава и в обновени тела. Това, скъпи приятели, е спасението. Избавлението на смъртната душа от пъклено осъждение и даването на вечна слава в Небето. Чудесно е! Изумително е! Прекрасно е и е напълно вярно! Божият план на спасение свършва във вечна слава /прославяне/ за всички Божии светии.

Тези стихове излагат Божият велик план на спасението. Стиховете казват, че тези, които Бог предузна, Той също ги предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, и тези, които предопредели, тях и призова, и тези, които призова, тях и оправда, и тези, които оправда, тях и прослави. Има пет много важни думи в тези стихове, /и те са/: Предузнавам, Предопределям, Призовавам, Оправдавам и Прославям. На тези пет думи се базира цялата Божия програма за спасението на Неговите хора. Искам да ви говоря за спасението чрез тези пет думи. Наричам ги пет златни връзки в Божията верига на спасението.

Библията казва, че Бог изявява края още в началото (Исая 46:10), за това бих искал да разгледам тези думи в обратен ред на този, който имаме тук в Римляни. Последната дума е Прославяне. Там свършва спасението - то води до нашето прославяне, но бих искал да започнем първо с прославянето и да караме по обратен ред. Бих искал да мислите с мен за всяка една от тези пет златни връзки в Божията верига на спасение.

ПЪРВАТА връзка от веригата, която бих искал да обсъдя с вас е всъщност последната, ПРОСЛАВЯНЕ. Каква прекрасна тема! Замисляли ли сте се някога за нея? Библията говори за нея точно тук в тези стихове. Това се случва на Божиите светии, когато ще имат тела, в които ще живеят завинаги. В 1 Коринтяни, глава петнадесет, апостол Павел говори за възкресението и прославянето на нашите тела. Дори казва, че не всеки служител ще умре, но че всички ще бъдем прославени. Думите му са: "Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но ВСИЧКИ ЩЕ СЕ ИЗМЕНИМ, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие." (1 Кор. 15:51-53). За същото говори апостола в Филипяни, трета глава, стихове 20 и 21 като казва: "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще ПРЕОБРАЗИ НАШЕТО УНИЩОЖЕНО ТЯЛО, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си."

Това очакват всички Божии светии, когато ще получим прославените тела. Ще имаме тела, които са изменени от Божията сила, така че да съблечем тленното и да облечем нетленното. Тела, които са "съобразни с Неговото славно тяло"! За това говори ап. Йоан в 1 Йоаново, трета глава, стихове 1 и 2: "Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; ... Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ЩЕ БЪДЕМ ПОДОБНИ НЕМУ, защото ще Го видим както е."

Можете ли да си го представите? Прославени тела! Тела, които са направени подобни на Исусовото тяло. Не че ще бъдем богове, но ще имаме тела, които никога няма да умрат; в тях няма да има болка и най-вече няма да има грях. Ще притежаваме безгрешни тела, за да може да пеем и славим Бог, нашия Спасител във вечността с чисти сърца и прославени тела. Това е което Римляни, глава осма казва, че е спасението.  В стих 29 се казва, че сме били ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ "да бъдем съобразни (или подобни) с образа на Сина Му". Всички, които са повярвали в Исус Христос като техен Господ и Спасител в този живот, ще получат славни тела във вечността. това е нашата надежда, нашата утеха във време на скръб и беда, това е, което Бог ни е обещал, това е, което Той е предопределил за нас. Павел казва в Римляни 8:18: "Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас". Слава на Бога!!! Това прави страданието и борбата за Христос стойностна. Ние, които сме Божии светии един ден всички ще получим славни тела за да се радваме цяла вечност във Слава. Това има предвид и Давид като казва: "А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти" (Пс. 17:15) Скъпи приятели, това е надеждата за всички светии без значение от възрастта. Йов в най-старата книга в Библията е казал: "Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята; и, като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене." (Йов 19:25-27)

Искам да видите кои ще бъдат прославени. Павел казва в тези стихове, че ще са тези, които са оправдани. В стих 29 от осмата глава на Римляни, той казва, че тези "които оправда, тях и прослави". Искам да разберете, че само тези, които са оправдани от Бог ще бъдат прославени. Точно това казва Библията тук. Не казва тези, които са живели праведно, или тези, които са част от църквата, или тези, които са били покръстени, или тези, които са направили нещо. Това е втората връзка в златната верига на спасението, ОПРАВДАНИЕ.

ОПРАВДАНИЕТО е много, много важна тема. Това е правен термин. Говори за състоянието ни пред съда на Божия Велик Закон. Словото Божие казва в Римляни, трета глава, че "Всички се отклониха, заедно се развратиха" и че "няма кой да прави добро, няма ни един". Така пред съда на Божия Велик Закон всички човеци са виновни за грях. Всички ние сме грешници, защото съгрешихме в Адам и всички следователно сме достойни за вечна смърт в Ада (Рим 5:12). Но Бог направи чудесно и велико нещо. Той изпрати единствения Си възлюбен Син в света и положи на Него греховете на всички /тези/, които би оправдал.  Затова, след смъртта и възкресението на Исус Христос, Божият закон винаги е славен що се отнася за греховете на тези, които Той ще оправдае и виновният грешник е обявен от Бог за праведен.

Първо, искам да ви покажа КАКВИ хора Бог оправдава. В Римляни 4:5 може да прочетем, "на този, който не върши дела, а вярва в Онзи (Бог), Който оправдава нечестивия. Това е черно на бяло. Приятели, четете и се радвайте!  Единствения вид хора, които Бог оправдава е "нечестивия"! Не е добрите хора, нито религиозните хора, нито онези, които се чувстват добри хора, но САМО НЕЧЕСТИВИ ГРЕШНИЦИ! Павел казва в 1 Тим. 1:15, че Христос умря, за да спаси дори най-големия от грешниците. В Рим. 5:6 Павел ни казва, че"когато бяхме още немощни,... Христос умря за нечестивите".

Искам да ви кажа КАК сме Оправдани. Не чрез делата, които правим или чрез спазване на Закона. В Деяния 13:39 Павел заявява: "чрез Него (Исус Христос) всеки, който вярва се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия Закон". Виждате ли, Мойсеевият Закон е добро нещо, но Законът не може да оправдава, той само осъжда. Той ни показва греховете ни. Той е като огледало, което държим и гледаме към мръсните си лица. Огледалото не може да изчисти лицата ни; трябва да използваме сапун и вода. По същия начин, Божият Закон  ни показва греховете, но не може да ни оправдае. Библията ни учи, че Бог оправдава. В Римляни 3:24 Словото Божие казва: "С Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса".

Виждате, че Бог е Този, Който ни оправдава чрез милостта Си. Милостта означава без някаква заслуга, така че Бог, чрез добрата воля на суверенната Си милост, оправдава виновния грешник. Той го прави "чрез изкуплението, което е в Исус Христос". Това значи, че Исус Христос е платил греховния дълг за всички Негови хора (Мат. 1:21). Думата "изкупление" означава "да избави чрез плащане на цена". Това направи Исус Христос. Той плати цената на смъртта за прегрешенията на виновния грешник. Четем в първата книга на апостол Петър 1:18-19: "като знаете, че не с тленни неща - сребро и злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без надежда без недостатък и пречист". Само едно нещо може да плати цената на нашето спасение. ; това е "святата кръв на Христа". За това и пеем песента, "Исус плати всичко, всичко на Него дължа, греха остави червено петно, Той го изми като снега е бяло"./бел. на прев.- англ.евангелска песен/

Искам да ви покажа КОИ Бог оправдава. В Римляни 8:33 четем, "Кой ще обвини Божиите избрани?" Бог е Този, който оправдава! Пак  черно на бяло.

Хората, които Бог оправдава се наричат "Божии избрани". Те са същите хора, за които четем в Рим. 8:28, "Знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение".

Това ни довежда до третата дума в златната връзка от веригата на Спасението, това е думата ПРИЗОВАН. Тя е точно там в нашия текст в Римляни, глава 8, стих 30: "А които предопредели, тях и ПРИЗОВА, а които призова, тях и оправда..." Така, хората, които Бог оправдава са тези, които "призовава".

Павел започва книгата към Римляни казвайки в гл. 1, ст. 1: "Павел, слуга Исус Христов, призован за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога". После в стих шест и седем, той адресира книгата до "призованите от Исуса Христа, до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светци". Думата "призован" на гръцки е "калео". Тази дума е употребена 145 пъти в Новия Завет. Означава да наименувам, или да заповядам, или да повикам. Използвана е в Матея 2:7, където четем, "Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звевздата". Виждате истинското значение тук. Цар Ирод повика мъдреците да дойдат и да му кажат за звездата, която са видели. Мъдреците нямаха избор по този въпрос, това беше покана от човек с голяма власт и трябваше да се подчинят. Същата дума е използвана в Мат. 4:21-22, където  четем, че Исус "видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика. И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него".

Исус Христос е казал в Мат. 9:13, "Не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (на покаяние)". Петър казва в Деян. 2:39, "защото на вас е обещанието и на чадата ви; и на всички далечни, колкото Господ, нашия Бог ще призове при Себе Си". Отново, Павел казва в 1 Солунци 2:12: "да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава". В 1 Петрово 2:9 четем, "Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина". Бог чрез Святия Си Дух ни е повикал, заповядал да дойдем от духовната тъмнина, в която сме родени по природа във великата светлина на Божия Син. Така направи Исус пред гроба на Лазар в Йоан, единадесета глава, като каза: "Лазаре, излез вън!" и по-нататък четем, "умрелият излезе". Така викът на Бог чрез Неговия Свят Дух е ефективен и завладяващ.

Ако сега вярвате, че по Божия милост ви е дадена надежда на спасение в Исус Христос, или че някога ще бъдете спасени и прославени, то е защото Бог ви е призовал. Ние никога не бихме се обърнали към Бог, ако Той не ни беше призовал първи. Словото Божие казва, "няма никой разумен, няма кой да търси Бог" (Рим. 3:11). Исус Христос казва в Йоан 6:44: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден". Ние всички сме се отделили от Бог, за това Бог трябва да ни призове със Святия Си Дух и да ни накара да дойдем при Него. Псалм 65:4 казва, "Блажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твойте дворове". Виждате ли приятели, ние идваме при Бог, защото Той ни призовава и ни доближава до Себе Си. Така в Еремия 31:3 Бог казва, "с обична милост съм те призовал". Както Лазар, ние бяхме мъртви в нашите прегрешения и грехове, но Бог дойде първи при нас и ни призова от тъмнина към светлина. Когато Святия Дух дойде върху нашите мъртви сърца и ни призова към Исус Христос, ние ще се съживим и ще имаме вечен живот.

Разбирате ли, ние изповядваме Божия духовен живот в нас като вярваме в Словото, като се покайваме за греховете си, и като следваме Исус Христос. Всички тези, които Бог е оправдал, които ще призове от смърт към живот чрез Неговия Свят Дух, всеки един от тях Той също ще прослави. Много е важно да осъзнаем това ясно. Святия Божий Дух ще призове всеки един, който Бог е оправдал чрез смъртта на Сина Си на кръстта. Това включва нашето обновяване като имаме вяра в Исус Христос като наш Спасител. Това е работата на Божия Свят Дух като трета страна към вечния завет на нашето спасение. Всички онези, които Святия Дух е обновил ще последват Исус. Христос е казал в Йоан 10:27,28: "Моите овце слушат гласа Ми (това става чрез Святия Дух) и Аз ги познавам (поставил съм любовта Си върху тях преди създаването на света) и те Ме следват, и Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми". Това означава, че всички, които Святия Дух обнови истински ще бъдат пазени чрез Божията сила докато бъдат прославени. Те няма да изгубят спасението си, защото те са във великата ръка на Бог Баща и Бог Син. Те са за винаги спасени и в безопасност и всички ще бъдат прославени.

Това ни довежда до четвъртата дума в Петте златни връзки на нашето спасение. Думата е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ. Отново, тя е точно тук в текста на Рим. 8:30 черно на бяло: "А които предопредели, тях и призова". Виждате ли, причината поради която Бог ни е призовал към спасение е, защото Той ни е предопределил за спасение. Предопределение просто означава, че Бог е определил нещата. Някои хора се страхуват от тази дума, а не трябва. Това е благословенна дума, която дава на Божиите светии голяма утеха да знаем, че Бог, преди започването на света, е направил всичко с цел. Павел казва в Ефесяни 1:11, че Бог "действува във всичко по решението на Своята воля". не е ли това стих на утеха? Не е ли добра новина да знаем, че Бог има контрол над всичко и че Той действува във всичко по решението на собствената Си воля? Четем в Данаил 4:35: "по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?" Бог е всесилен и всемъдър и Той е единственият владетел над вселената.

Следователно, Бог има контрол над всички събития тук на земята, използвайки ги за да постигне предопределената си воля (Пс. 76:10, Еф. 1:11). Ако това не беше вярно, не бихме могли да повярваме и една дума от предсказанията, защото това са предсказанията. Бог казва предварително какво е /пред/определил да направи. Всяко едно пророчество в Библията е вярно, защото изявява какво Бог е предопределил. Бог после започва и контролира необходимите събития в съответното време за да постигне това, което е предопределил преди започването на света. Исус Христос се роди във Витлеем, изпълнявайки началното пророчество, което се намира в Михей 5:2, "А ти, Витлееме Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността". По Божия воля беше, че "излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена" (Лука 2:1). Това означаваше, че Йосиф трябваше да вземе Мария, която беше "непразна", носейки нашия Господ и Спасител в утробата си, от Назарет в Галилея до Витлеем в Юда, растояние от около 60 мили*, за да се запишат. Докато те бяха там се роди Исус Христос във Витлеем, изпълнявайки пророчеството от Михей написано около 700 години преди времето на Исусовото раждане. Това пророчество беше изпълнено, защото беше в Божията определена воля и Той го направи, точно както го е предсказал в пророчеството.

Същото се отнася и за нашето спасение. Павел казва в 2 Тим. 1:9: "Който ни е спасил и призовал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето  намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена". Не е ли великолепно? Преди вечните времена, преди съществуването на земята, или Адам и Ева, Бог е бил предопределил да даде милост на всичките Си избрани хора. Той е възнамерявал преди започването на света да ги спаси и да ги призове към спасение чрез Неговия Свят Дух. Разбирате ли, Бог върши всичко. Той има намерението да спаси Своите хора от греховете им. Той изпрати единственият Си възлюблен Син да умре за техните грехове, и после изпрати Святия Дух да ги призове към това прекрасно спасение.

Апостол Павел казва в 2 Сол. 2:13: "А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината". Заради Бог, Святият Дух ни обновява, създавайки ново създание, нова натура в нас, която ни кара да имаме вяра и да вярваме в Словото, което слушаме с духовните си уши. Словото Божие казва, "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят. А на нас Бог откри това чрез Духа" (1 Кор 2:9-10).

Виждате ли, приятели, всеки един от нас е роден мъртъв в грях. Ние сме родени духовно мъртви, за да не може да разбираме духовни неща. Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно" (1 Кор. 2:9-10). Заради духовната безжизненост, в която всички ние сме родени по природа, не може да разберем или знаем Божиите неща докато Святият Дух не ни обнови. За това Исус каза на Никодим, и на всички нас, в Йоан, трета глава, "Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство". Бог Святия Дух трябва да дойде при нас докато сме все още мъртви в нашите грехове, духовно слепи с духовно глухи уши. Той ни обновява, дава ни ново раждане което е отгоре, позволявайки на желаещата душа да чува ефективно Словто и да вярва в Исус Христос като Господ и Спасител. Така че Божиите светии могат да пеят:

Господи мой, аз не те избрах, защото това никога не би могло да стане:

Сърцето ми ще продължава да Те отхвърля, ако не ме беше избрал Ти.

Ти взе греха, който ме петнеше, Ти ме изми и ме направи нов

Понеже Ти си ми заповядал, аз ще живея с Теб./бел.прев.-англ. евангелска песен/

Вече сме на петата дума и на последната връзка в златната верига на спасението, тя е ПРЕДУЗНАВАМ. Има различни предложения какво тази дума може да значи. Много мислят, че означава просто да предузнаваш неща. Те казват, че тъй като Бог е всемъдър и вечен, Той предузнава събитията преди да се случат. Със сигурност е вярно, че Бог е всемъдър и вечен и че Той предузнава всички събития преди да се случат. Обаче, ако се замислите, човек може да предузнае с известна сигурност само това, което е пред-определил да направи. Бих илюстрирал това като ударя друг човек. Аз предузнавам това събитие, защото аз съм пред-определил, че ще ударя този човек. Обаче, със сигурност аз не знам каква ще бъде реакцията на човека, който съм ударил. Не предузнавам дали той ще ме уадри с юмрук или ще се изсмее, но по никакъв начин не мога да предузная със сигурност какво той би направил. Целта на тази илюстрация е да покаже, че ние може да предузнаем със сигурност само каквото ние сме предопределили да направим. Бог предузнава всички събития със сигурност. За това всичко пророкувано в Библията се случи точно както е било пророкувано. Бог е пред-определил събитието от преди и всички необходими средства да се изпълни то, което е било предопределено и пророкувано.

Въпреки това, думата "предузнавам" използвана в Библията не се отнася само до Божието предузнаване на събития. Думата е използвана в Римляни, глава осма, стих 29 и в глава единадесет, стих 2. И в двата случая е много ясно, че писателят говори за Божието предузнаване на хора. В Матей, осма глава, Господ говори за времето на осъждение когато "В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие,  които вършите беззаконие" (стихове 22-23). Със сигурност Бог знаеше за тези хора, следователно когато казва "никога не съм ви познавал", Той говори за нещо различно от знание за съществуването им и делата им. Той има предвид "никога не съм ви познавал в любов/та//любовна връзка,връзка на любов/". Това може да се види по-ясно ако погледнем към няколко други стиха:

Битие 4:1 "И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина"

Битие 4:17 "И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха"

Битие 4:25 "И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит"

Лука 1:34 "А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?"

Във всеки един от тези стихове лесно може да се види, че думата "познавам" е използвана по начин, по който да значи повече от просто да знам за някого. Смисълът, с които думата е използвана в тези стихове е да имам любовна връзка. Така и трябва да разбираме думата в Мат. 7:22-23, Рим. 8:29 и 11:2. Най-първото нещо, което Бог направи, когато реши да спаси някои и да им даде вечен живот, беше Той лично да постави любовта Си върху тях и тогава да ги предопредели за вечен живот и прославяне. За това и четем в Рим. 8:29, "Защото КОИТО (а не каквото!) предузна (познава в любовна връзка), тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му..."

По същия начин в Еремия 1:5 Бог каза на Еремия: "Преди да ти дам образ в корема познах те (постави любовта Си на него), и преди да излезеш утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите". В същия ред в Еф. 1:4-5 четем: "както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; както ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа...". Така, ние трябва да разберем, че Бог първо е поставил любовта Си на нас и после е предопределил вечното ни прославяне.

Същия ред е поставен и тук в Римляни, осма глава. Прочетете го отново. Най-първата дума по ред е предузнавам. Тези, които предузна, тях и предопредели да бъдат прославени. По тази причина ние ще бъдем прославени, защото Бог ни предузна. Той сам постави любовта Си върху нас преди основаването на света и ни предопредели да бъдем съобразни с образа на Неговия единствен Син във вечна слава.

Това тогава е Златната Верига на Божието Спасение. Тя достига от вечността до там, където Бог предузна хората Си преди основаването на света и после ги предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия любим Син. За тези, които Той предузна и предопредели, Той изпрати единствения Си възлюбен Син в света да умре за тях, за да могат те "с Неговата благост /да/ се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса" (Рим. 3:24). Всички тези, които са предузнати от Бог Отец във вечността, са също предопределени да бъдат съобразни с образа на Сина Му. Той е умрял за тях, те следователно са оправдани даром, и Святият Дух ефективно ги призовава на Своето време. Те също ще бъдат прославени във времето на Възкресението /Второто пришествие/.

Това е Божият план на Спасение. Този Божии план работи! Работи, защото всичко съвпада. Като всяка една верига, ако вземете връзка от нея, веригата ще е счупена и няма да е годна за работа, но тази верига е несчупима верига. Тя се държи от всесилната, суверенна воля на Бог. Това е премъдър план, който прославя Бог като негов Автор и Изпълнител. Този план работи защото е изцяло благодат. Грешникът няма какво да прави, Бог върши всичко. Според Божията безплатна и единствена, суверенна милост става това, че някой е спасен от греха. Още, по Божия милост, всички тези, които Бог предузна преди създаването на света са спасени. Те всички ще са спасени и всички ще са прославени.

Приятели, ако имате надежда, че един ден ще бъдете прославени и живеещи във вечна слава с Бог Отец, с Исус Христос Сина на Бог, с всички свети Ангели и с изкупените Божии светии, то ще стане само защото Златната Верига на Божието Спасение включва и вас.

Ако не беше Твоята милост да ме призове и научи готовото ми сърце,

Бих бил погълнат от света, сляп за небесни чудеса.

Сърцето ми по-добър от Теб не познава, копнея за Твоята благост богата,

Знам, че щом сега Те обичам, Ти първи мен си обикнал.

Любовта Ти винаги е била, цялата е от вечността,

Нейната сила никога не ще ми е отнета.

Знам, спасен съм чрез силата на любов Божествена,

И като се събудя в Рая, на Теб ще е цялата слава.

Йосиа Кондер, 1789-1855 /Josiah Conder/

Тази проповед е изнесена от брат Х.Хатфийлд, докато е бил на мисионерско пътуване в Южна Индия, Август 2001.

Защо морализмът не е Благовестието?, д-р Алберт Молер

За едно от най-изумителните изказвания на апостол Павел може да се счита изобличението му към галатийските християни, че са отстъпили от Благовестието. „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;...“ – заявява Павел. Той казва съвсем ясно, че галатяните са се провалили на най-важното изпитание – на способността да отличат истинското Благовестие от фалшификата.

Апостолът казва, че не може да бъде по-ясно: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галат.1:8-9)
Това предупреждение на ап. Павел, изпълнено с възмущение и скръб е адресирано не само до галатийските църкви, но и до всяка отделна църковна общност през всички времена. В наше време – в нашите църкви – ние отчаяно се нуждаем  да чуем още веднъж това предупреждение и да не откъсваме очи от него. Съществуващите в наше време фалшиви версии на Благовестието са не по-малко разрушителни и съблазнителни, от тези, срещу които са се изправили и са приели галатяните.

В нашето време едно от най-съблазнителното лъжеевангелие  е морализмът. Тази разновидност на фалшиво благовестие може да приеме различни форми и да израсте с различни политически и културни причини. Въпреки това, основополагащата идея на морализма се заключава в това, че Благовестието може да се опрости до елементарно ръководство по усъвършенствуване на човешкото поведение.
Тъжно е, че това друго Благовестие привлича най-вече тези, които се считат за евангелски християни, лоялни на библейските принципи.

Невероятно голямо число на отделни вярващи, а и цели религиозни общности признават логиката на морализма и са свели Благовестието до нравоучения, коригиращи човешкото поведение. С други думи - носим на погиващите хора Bестта, че Бог иска и изисква от тях само да са порядъчни хора.

Излиза, че сме родени, за да станем моралисти. Бивайки сътворени по Божия образ, ние сме наследили моралният закон на съвестта. От най-древни времена нашата съвест вика към нас поради осъзнаване на нашата вина, несъвършенство и отклонения в поведението. С други думи, нашата съвест свидетелства за нашата греховност. Добавете към това присъщия процес на възпитанието на детето, тенденцията за налагане на морализма още от ранна детска възраст. Много бързо разбираме, че родителите искат от нас правилно поведение. За добро поведение децата получават родителското одобрение, а за лошо – изпълняват определени мерки, наложени им от родителите. Също така, този принцип се подкрепя от влиянието на други авторитети в младия живот и като цяло преобладава в цялото общество.

 Описвайки своето детство в селските райони на Джорджия, писателят романист Ферол Самс говори за дълбоко вкоренени традиции наложили на детето „правилно възпитание“. И както той обяснява, „възпитаното“ дете угажда на родителите и на другите възрастни в спазването на моралните традиции и социалната етикеция. „Възпитаният“ млад човек влиза в зрялата възраст като почтен гражданин, уважаващ своите ближни, отдаващ поне на думи - почит към религията и странящ от срамни дела. В крайна сметка е ясно: именно това е, което очакват родителите, което културата одобрява, и което поощряват много църкви. Не малко нашето общество е пълно с „възпитани“ хора, отправили се право към ада.

 Цялата сила на морализма - е в неговата съблазън. Склонни сме лесно да вярваме, че чрез своето поведение ще можем действително да спечелим нечие одобрение. Разбира се, да се противопоставим на тази съблазън ще трябва да приемем един морален кодекс, който ще определя приемливо поведение като оставя безброй вратички. Повечето моралисти не смятат, че са без грях, но наивно вярват, че е достатъчно просто да се въздържат от недостойни постъпки.
Моралистите могат да бъдат поставени в категорията както на либералите, така и на консерваторите. Във всеки случай моралните изисквания се формират от собствени понятия за нравственост. Но да го кажем по-общо, ако либералите се концентрират на моралните идеали, прилагани към цялото общество, тогава консерваторите се стремят да се фокусират на етиката в отношенията на индивида. Но и в двата случая се показва същността на морализма: убеденост, че може да се достигне праведност чрез правилно поведение. Богословското изкушение на морализма се оказва толкова силно, че много християни и църкви трудно биха му устояли. Опасността е в това, че Църквата по всички възможни пътища- пряко и косвено- провъзгласява, че Бог не изисква от падналото човечество нищо, освен банално морално съвършенство. По този начин Църквата онеправдава истинското Благовестие, а проповядва на падналия свят фалшиво такова.

На Христовата Църква не е даден друг избор, освен вярно да поучава в Божието Слово, а Библията ни разкрива Божия Закон, както и подробен морален кодекс. Християните разбират, че Бог е изявил на творенията си определен нравствен ред, дарявайки на човечеството удържащата сила на закона. Освен това, Бог в Своето Слово се обръща към нас, давайки конкретни заповеди и всеобхватни морални правила. Като вярна на Господа Исуса Христа, Църквата трябва с всички сили да утвърждава праведността, възвръщане към тези заповеди и благодат, дадени ни в познаването на доброто и злото. При това, на нас ни е възложена отговорност да носим на ближните си свидетелството за това знание за добро и зло. Удържащата сила на закона е жизнено необходима за съществуването на човешкото общество и цивилизация.

 Подобно както родителите учат правилно своите деца да се подчиняват на моралните заповеди, така и Църквата е задължена да учи своите хора на Божиите нравствени заповеди и да носи в още по широки социални кръгове свидетелството, че Бог е разкрил доброто и правилното за Своето творение, човека.
Но бивайки правилни и необходими, тези желания сами по себе си съвсем не са Благовестието.  Действително, един от най-коварните видове фалшиво Благовестие – е морализмът, който обещава на грешника, че Бог ще благоволи в него, ако Неговите праведни изисквания бъдат напълно удовлетворени като самият човек има добро поведение и се предаде на морално преобразование.

Моралните нагласи на Църквата занижават Библията до ниво на справочник за правилно поведение, а Благовестието на Исус Христос бива заменено с нравоучения. Твърде много протестантски амвони са подкупени за моралистични проповеди и не се използват за възвестяване на Благовестието.
Противоотровата срещу морализма е дадена от ап. Павел, който учи, че „... човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона...“ Спасението се дава на тези, които се стремят „...чрез вяра в Исуса Христа, човек не се оправдава чрез дела по закона ; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар“ (Галат.2:16)

 Ние съгрешаваме против Христос и неистинно представяме Благовестието ако внушаваме на грешниците, че Бог изисква от тях само морално усъвършенстване в съответствие с Божият закон. Морализаторството е достатъчно ясно за грешниците, доколкото е подобрена версия на това, което са ни учили от ранно детство. Но морализмът не е Благовестието и той не спасява никого. Единственото спасително Благовестие за грешника – това е Благовестието за Исус Христос. За това Павел напомня на галатяните: „...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.“ (Галат.4:4-5)

Ние сме оправдани само чрез вяра, спасени само по благодат и изкупени от своите грехове само чрез Христос.

Морализмът е способен да произвежда грешници, които са добре възпитани. Но Христовото Благовестие преобразява грешниците и ги обръща в осиновени Божии синове и дъщери.
Църквата никога не трябва да избягва Божия закон, нито пък да го променя, прекроява или да го засенчва. Истина е, че именно Законът ни отваря очите за греха и прави очевидно нашето пълно несъответствие към Божиите стандарти и пълна липса у нас за Неговата праведност. Законът не може да оживотвори, но, както Павел казва, той „законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра" (Галат. 3:24).

Преводът на статията се публикува с разрешение на  http://www.propovedi.ru



Превод: Т. Иванова

Какво казва Библията към темата “освобождаваща служба“, Волфганг Бюне

                                  Какво казва Библията към темата                                               “освобождаваща  служба?

В Новия Завет няма нито един –единствен пример за новородени вярващи, обладани от демони и затова няма и пример за изгонването им.
Естествено е, че един християнин може да бъде повлиян, подмамен и измамен от демони или от дявола–много лица и църкви от Новия Завет са един предупреждаващ пример за това, но твърдението, че един християнин, който е “храм на Святия Дух“(1 Кор.6–19)

 и се намира под господството на Христос, може да бъде “обладан“ от Сатана и затова се нуждае от екзорцизъм или от служба за освобождаване, противоречи на учението на Новия Завет.
Когато например някой е попаднал в “примката на дявола“, тогава той трябва да бъде поправен, т.е. да му бъде посочен правилният път(2. Тим. 2:24–26). Нито там, нито в цитираните стихове от Матей става дума за изгонване на демони (Мат.16:19 и 18:18).
В развръзването и връзването в името на Исус не става дума за демони, а за приемането, респ. изключването от църквата, както недвусмислено показва контекстът.
 По този въпрос се създаде една емпирична теология–това свободно го признават и множество екзорцисти–която по никакъв начин не може да бъде потвърдена с Библията. До какви безсмислени възгледи води една такава емпирична, теология ни показва примерът с йезуитския отец Родевик, който при своите служби за освобождаване използва светена вода, молитвената броеница, иконата на архангел Михаил, реликви и ритуални предмети.
Бихме ли могли да заключим от уж успешните освобождаващи служби на Родевик, че дяволът се страхува от светената вода, и че от ритуалните предмети излизат тайнствени сили? не използва ли сатана много повече тези демонстрации, за да потвърди съществуващите у хората суеверия? Сатана е лъжец(Йоан 8:44) и това което демоните лъжливо говорят и представят, не бива никога да се взима за истина.
Колко нещастия са станали само заради това, че са били разпитвани демони и се е вярвало на техните сведения и реакции. Даже и когато демоните казаха нещо, което отговаряше на истината (виж Деян. 16:17), Павел се отказа решително от тази “пропаганда“.

Тук се отнасят и някои проблеми от областа на воденето на душите: много по–леко е да накараш някого да те освободи от демоните с една служба на “освобождаване“, отколкото да разпознаеш, да признаеш, да осъдиш и да отстраниш греха от собствения си живот. В много случаи отговорността за греха и недостойното поведение се приписва на заселили се в нас демони или на обременените ни предци и с това се затруднява, а даже осуетява едно библейско покаяние и започване на нов живот.
Прави впечатление колко често се появява силна обвързаност с някой “пълномощен“ наставник на душите, който в някои случаи живее доста далече и понякога трябва да бъде търсен с години за да освободи някого на етапи от демоните. Тази практика осуетява библейската грижа за душите, която по възможност трябва да се извършва на място и никога не трябва да води до силна обвързаност с лицето, което се грижи за душата.
Библейското освобождаване става винаги по този ред: забелязване на греха, покаяние, осъждане, изповядване и отхвърлянето му. Християните в Ефес , които очевидно преди започването на новия живот активно са използвали окултно действия, “дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си“ и публично изгаряли гнигите си (Деян. 19:18–20). Там няма нито дума за изгонване на демони или за “освобождаваща служба“ от страна на апостолите.

КЪМ ТЕМАТА “ВОДЕНЕ НА ДУХОВНА БОРБА“

В никой стих от Новия Завет не се отправя апел към християните да унищожат “териториалното владичество на сатана върху райони, градове и страни в космическото пространство“. Голяма е опасноста чрез тези действия и свързаното с тях изгонване на демони и проклинането на дявола човек да попадне в близост до спиритизма. Липсвали ли са на архангел Михаил познания за “териториалната война с духовете“, когато той води в борбата с дявола за тялото на Мойсей “не посмял да произнесе хулителна присъда“(Юда9)

Борбата с духовете според Ефес.6 няма абсолютно нищо общо с разпитване на демони и др. подобни, но има много общо с истина, справедливост, евангелизиране, Божието Слово, вяра и молитва!

Волфганаг Бюне

ЗНАМЕНИЯ и ЧУДЕСА, ЕРЕСИ и ЛЮБОВ към БОГА? п-р Джон Пайпър

Вместват ли се в Божиите планове фалшивите знамения и чудеса? Използва ли Бог ересите с някаква определена цел?
Този въпрос вълнува и ще вълнува хората от времето на Мойсей и до края на историята. Исус предсказа, че „ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Мат.24:24)
Ние не говорим за някакви фокуси, трикове. Това са големи знамения и чудеса. Велики! Но те стават за да заблуждават.

Павел казва, че идването на беззаконният „се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (2 Сол.2:9-10)
Фразата „знамения и лъжливи чудеса“ се превежда буквално „знамения и чудеса на лъжата“, което показва, че фалшивите знамения и чудеса не е в това, че те не са реални чудеса, а в това, че те дават невярна, фалшива картина на реалността. Това са истински чудеса, но те отдалечават от Христос.
По същият начин, в края на човешката история, - и особено в нейния край - лъжеученията и ересите ще следват упорито църквата. „ Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ (2 Тим.4:3-4)

На другия край на историята, нещата ще останат същите, каквито са били по времето на Мойсей. Именно Мойсей, отговаря на два вълнуващи ни въпроса: „ Влизат ли в Божиите планове фалшивите знамения и чудеса? Използва ли Бог ересите за някаква определена цел?“ Ето ключовият пасаж:

„Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, - да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа“ (Второзаконие 13:1-3)

Обърнете внимание на пет неща:

Първо: Мойсей ни казва, че знамения и чудеса в подкрепа на ерес, действително се случват. Това не са трикове. „Ако... пророк ... означи пред теб знамение или чудо, и се сбъдне това знамение или чудо, за което ти е говорил“ Те действително се сбъдват. Това не е илюзия с пушек и огледала.Това е свръхестествено, но те не служат на истината.

Второ: някои от чудотворците се опитват да отвлекат вярващия от истинския Бог. „поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, -  да не слушаш думите на оня пророк“. С други думи, някои ереси “да идем след други богове“ се придружават  чрез свръхестествените  знамения и чудеса.

Трето: Бог има Свое намерение относно тези знамения и чудеса, и определена цел за ересите, които те утвърждават. Тук е посочена една от тези цели: „защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.“ Ако изкушението идва от човек, изпитанието е от Бога. Това е Божието намерение относно фалшивите знамения и ересите.

Четвърто: Бог ни изпитва, дали го обичаме.“ защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.“

Пето: Стигам до този извод, че обичащото Бога сърце разпознава в тези чудеса заблудата. Любовта към Бога не се основава главно на свръхестествена сила. Тя е основана на способността да се види истинската Божия красота чрез Неговата свръхестествена сила. Затова любовта към Бога служи като мощна защита от ереси, дори и те да са придружени от свръхестествени сили.

Разбирането на тези пет неща от Второзаконие 13:1-3 ни помага да се защитим от заблуждаващите знамения и чудеса, и от ереси. Но само разбирането не е достатъчно. Любовта към Бога е едновременно  цел на Божието изпитание, и средство, чрез което могат да се издържат изпитанията. Разбирането ни напомня за необходимостта да Го обичаме. А любовта към Бога ще разпознае заблудата в лъжезнаменията и лъжечудесата и ще се стреми към Христа. Любовта към Бога вижда през ереста и  се държи здраво за Него. Нека Бог да задълбочи нашата любов към Него така,  че да имаме тази проникваща и  защитна сила .

Преводът на статията се публикува с разрешение от  http://www.propovedi.ru

ИЗЦЕЛЕНИЕТО -- К. Василев

Стив (името е сменено) е на 17. Той е вероятно най-ревностното момче в цялата църква. Църквата редовно организира евангелизация в района на местното летище. Стив винаги пръв се записва доброволец и раздава брошури. Той е необикновен. Във всичко. Той има детска церебрална парализа и е изключително затруднен, когато се придвижва. Често се затруднява да контролира дори слюнката си, когато се вълнува, и среща неодобрителните погледи на хората.  Но той обича Бога, моли се за своето изцеление, цялата църква се моли за неговото изцеление, но Стив остава такъв  един... различен.Един ден той отишъл при пастора си и наивно го попитал защо момичетата в църквата не го харесват и странят от него. Пасторът му, който е добър човек, едва скрил сълзите си и до днес не помни какво е смутолевил. Скоро след това Стив починал.  Това ми разказа един човек, който (има ли значение...) не е българин. Когато стигна до наивния въпрос на Стив и той на свой ред се разплака, при все че разказваше вероятно не за пръв път историята.

 Чета разделите "В какво вярваме" на сайтовете на различни петдесятно-харизматични църкви и деноминации. В тях почти неизменно съществува една точка преведена от веруюто на "Асамблеи на Бога". 
Ние вярваме, че БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ е осигурено в изкуплението и всички вярващи могат да се молят и с вяра да очакват изцеление и освобождение от всяка болест (Исая 53:5; Марк 16:17; Яков5:13-16). 

 Присъствието на такава точка може да служи за доказателство, че този тип църкви са съставени от неизкупени хора, понеже те боледуват, също като всички останали. Дори според мен повече. Ако сте посещавали продължително харизматична църква, не може да не са ви направили впечатление едни хора, които ежемесечно, по активните ежеседмично, свидетелстват как са се изцелили.  Никой там обаче не се впечатлява от феноменално високата им разболеваемост. Как такъв човек е успял за една седмица да се разболее пак, като предната седмица е свидетелствал, че е изцелен. Както и да е, нека дискутираме сериозно.  

 Исайя 53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. 

В контекст ясно се вижда, от какво сме се изцелили, чрез кръвта на Христа. От престъпленията. Когато попиташ харизматик от кое от двете в края на краищата ни е изцелила Христовата жертва, от болестите или от греха, той отговаря, че и от двете. Тук обаче се говори само за престъпленията и беззаконията. Тоест, за греха. 

 Харизматиците обаче често се хващат за това, че се говори за изцеление. Нека видим обаче и други стихове: 

Исая 6:10  Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.  

Еремия 3:22 Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. 

Осия 14:4 Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него.    

Матей 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля

Видимо в Словото често, когато се говори за изцеление, не се има предвид физическото тяло, а изцеляването на нещо много по-важно. Всъщност, мисля че идеята за това, че изкуплението обхваща и физическото изцеление е напълно харизматична приумица. Нямам спомен да съм я срещал някъде в произведение, написано преди началото на двадесети век.  

НА КРЪСТА ЛИ ИСУС ПОНЕСЕ БОЛЕСТИТЕ?

Матей 8:16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе". 

Харизматиците четат това, без да се замислят, че именно този пасаж е доказателство, че пророкуваното изцеление от болести, не е следствие от Жертвата на кръста.  ...за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия  Очевидно в пасажа си пише, че пророкуваното от Исаия се е сбъднало ПРЕДИ  разпъването на Христос на кръста, по времето, когато е проповядвал, тоест, не е следствие на Христовата жертва, а проява на Божия Милост.   Нека продължим със стиховете от харизматичното верую.  

Марк 16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.  
Нарочно продължих и със следващия стих. Не можем да отречем, че пише това, което пише. Много хора в крайността на антихаризматизма си започват да отричат изобщо идеята за свръхестественото, изцелението и чудесата. Бог казва, че ще има такива неща. Проблемът е в това, че ако за едни случаи това се приема за обещано на всяка цена (езиците и изцелението),  в други случаи дори и най-смелите харизматици нямат такава сигурност. Не съм срещал харизматик, който да е готов да пие смъртоносни отрови с вяра, понеже знае, че няма да му се случи нищо.  Посланието на Яков също говори за изцеление и там пасажът звучи най-императивно:

  Яков 5:14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.  

Тези стихове са приемани като доказателство за гарантираното изцеление. Факт е обаче, че самите апостоли не са приемали нещата крайно.

ЗА ДА ПОЧИВА НА МЕНЕ ХРИСТОВАТА СИЛА... 

2 Коринтяни 12:7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.  

 Харизматичното разбиране за Христовата сила е доста по-различно от Павловото. Но факт е, че молейки се на Бог да отмахне тръна, който при това е пратеник на сатана, Бог отказва, и то с мотива, за да може да се прояви Божията Сила. В Харизматичната лексика, под проява на Божия сила в подобен случай се разбира непременно изцеление. Истината е, че Бог говори, че слабостта е предизвикана от Него, че този трън е по Неговата воля там. И ако за някого едно страдание е проява на безсилие, за Бог често то често носи силата, чрез която Бог ни държи близо до себе си.  Павел не съветва Тимотей да си изиска обещаното изцеление, а да се лекува с вино.  

1 Тимотей 5:23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.   

При това Тимотей е имал не редки, а чести боледувания.   

ДРУГИ ПРИМЕРИ НА БОЛЕДУВАЩИ ХРИСТИЯНИ ОТ РАННАТА ЦЪРКВА 

2 Тимотей 4:20 Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.   

Филипяни 2:25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. 27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. 
 
Виждате ли, Бог не е изпълнил обещание, Той е показал милост. Милостта е незаслужена. Иначе не би била милост, а отплата, възнаграждение, изпълняване на дължимо. Това не е Божието изцеление. Харизматичните молитви за изцеление не съдържат молба, а изнудване за изпълняване на мнимо обещание. Бог не е длъжен никому нищо. Ние сме длъжниците. Изцелението е по милост, Бог го прави не защото е обещал, не защото е длъжен, а защото е милостив.

БОГ ИСКА ЛИ ДА СЕ МОЛИМ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ?

Отговорът е ясен и недвусмислен. 

Филипяни 4:6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение 

Ако е писано “всяко нещо”, то значи че Бог иска наистина всяко нещо да бъде представено пред Него. Той има цялата Сила и продължава да я показва така, както и преди векове. Бог продължава да изцелява. Само че изцелението е милост, то не е нещо, което е гарантирано. Ние все още живеем във временни тела. Дори и те да се изцелят, рано или късно умират, което е доказателство, че все още Бог телата ни все още не са съвършени.  Но чакаме да възкръснем в нови тела. И тогава...Той ще обърше всяка сълза от очите ни, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка (Откр.21). Тогава телата ни ще бъдат наистина съвършени, няма да остаряват, няма да има болести, нито смърт.А днес Бог продължава да се грижи за нас и всяко изпитание, което преживяваме е такова, каквото Бог е дал според силите ни.