"Ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша." /1Йоан5:14/
Възвеличаването на Създателя като главно задължение в поклонението към Бога днес отстъпва пред универсалната тенденция да се възхвалява човека и да се принизява Бог. Божиите изисквания за молитвата се заменят с формули, които "гарантират" отговора на молитвите ни и плачевното е, че рядко се чуват протести. Неотдавна едно Християнско списание публикува статията "Молитва или Съдба", в която четем: "В живота на човека се случват неща, независимо от това дали той се моли или не. Други неща се случват само ако се моли, но няма да се случат ако не се моли." Списанието продължава да "поучава", че "Бог е постановил човешките съдби да се променят и насочват чрез волята на човека." Това не е ли издигане на творението и принизяване на Твореца? По-нататък статията разглежда положения, които ако не се изяснят допълнителнo ще доведат до сериозна заблуда. Бог който поставя дадена цел е определил също и средствата за постигането на целта. Едно от тези средства е молитвата. Бог е дал множество обещания, но също дава и молитвен дух за да искаме обещанията.
В една известна книга за молитвата авторът говори за силата и възможностите на молитвата като средство за променяне и задържане на Божиите цели. Това дава съвсем грешна представа за същността и характера на Бог. Не съществува никаква нужда Бог да променя целите и плановете си, тъй като те са съставени по решение на волята Му и изразяват съвършенството на Неговия характер. Хората променят своите планове понеже не са били предвидливи в съставянето им, но Бог знае края на всичко още от началото. Бог не формира план под влиянието на молитвите, както твърди този некомпетентен в Божието Слово автор. Словото ясно говори в Еф.3:11 и Еф.1:11, че Божието намерение е "предвечно" и Той действа във всичко по решението на волята Си. "Кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник" /Рим.11:34/ Ако нашите молитви дават насока на Божиите действия, то ние сме разменили ролята си.
Каква е целта на молитвата? Защо Бог иска от нас да се молим? Чуват се и такива възражения: "Тъй като Бог е предопределил всичко и управлява над всичко, къде е смисъла на молитвата?"
Първата цел на молитвата е прославата на Бог като заявяваме Неговата суверенност. "Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието име е Святий." /Ис.57:15/ Когато пророк Илия се молеше за дъжд той изповяда с увереност, че Бог контролира природните сили. В своето безнадеждно състояние Йон заявява, че "спасението е от Господа." / Йон 2:9/ Ние правим същото като призоваваме Бог да ни спаси. Преди всичко молитвата е поклонение, а след това прошение. Душата се прекланя пред Него в призоваването на Неговото велико и свято име. Призоваването на добротата и благодатта Му потвърждават нашата вяра, а уповаването в Неговата мощ и покорството пред Неговата воля, признават суверенитета Му. Тук трябра да подчертаем, че Исус не определи Храма като жертвен, а го нарече молитвен дом. Молитвата прославя Бог и поради факта, че ние признавамезависимостта си от Него. Когато искаме в молитва ние разчитаме на силата и милостта Му, а когато търсим благословение, тогава знаем че Той е източника. Всички тези неща правилно приложени в молитва потвърждават нашата вяра в Неговото име.
Второ. Освен това че молитвата е средство за снабдяване, чрез нея ние растем в благодатта. Заставането пред Божието величие ни помага да осъзнаем своето нищожество, което ни води до смирение. Вярата наистина идва чрез Словото /Рим.10:17/, но се упражнява в молитвата, която подтиква любовта към действие. "Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми." /Пс.116:1/ Чрез нея ние изискваме от Бога обещанията и даровете, за да Го прославим и благодарим след като сме получили, затова много стихове от Словото ни насърчават да се молим постоянно. /Лук.18:1;Як.5:16;Рим.12:12;1Сол.5:17/
Трето. Има ли полза да информираме Бога, тъй-като Той е всезнаещ и суверенен? Да, - има. Предназначението на молитвата не е да промени Неговата цел. Бог е постановил и предопределил, но също така е определил нашите нужди да бъдат представяни пред Него. Молитвата е средството, затова е казал: "искайте и ще ви се даде." Молитвите за изпълнение на Божиите обещания и неща предопределени от Бога не са безсмислени. Бог беше обещал дъжд, но при все това Илия се молеше. /Яков5:18/ Данаил разбра от писанията, че 70 годишното робство на израиляните във Вавилон вече свършва, но въпреки това обърна лицето си към Бога в молитва за това освобождение. /Дан.9:2,3/ Бог рече на пророк Еремия: "Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам." /Ер.29:11,12/
В Езекил 36:37 четем: "...Израилевия дом ще Ме потърси, за да им го сторя." Ето в какво се състои целта на молитвата: не волята на Бог да бъде променена, а да бъде осъществена! Предопределението и обещанията на Бог всъщност ни помагат да искаме с дръзновение и пълно убеждение на вярата. Божията цел е волята Му да бъде изпълнена чрез определените от Него средства. Исус знаеше за Своята смърт и възкресение и че ще бъде прославен, но при все това Той се молеше. /Йоан17:5/ Той знаеше че нито един от Неговите няма да загине и въпреки това се молеше за тях да бъдат опазени. /Йоан17:11/
Молитвата често пъти се опорочава, когато минем границата на нашето смирение и вместо да чакаме Божията воля, ние започваме да Му поставяме задачи за изпълнение. Това са неадекватни схващания за същността на Бог, които мнозина практикуват, като мислят че се молят. Дори има такива които не разграничават между господар и слуга и систематично представят за изпълнение желанията и удоволствията си пред Бога. Такова отношение е крайно презрително. В молитвата нашата воля трябва да се промени, а не Божията. Образеца за молитвата е в думите: "Не моята, но Твоята воля да бъде."
Други проблеми относно молитвата са свързани с отговора на самата молитва; изтъкването на лични заслуги или най-малкото,че Бог ще бъде благосклонен заради тях. Бог дава заради достойнството на Христа и Своята доброта. По-голям проблем свързан с отговора на молитвите е, че много хора считат, че не са получили такъв. Шокиращо е, но все пак с положителност може да се твърди, че всяка молитва е отговорена и Бог се е разпоредил така, както Му е било угодно. Често пъти отговорът е бил в пълна противоположност на онова, което сме искали. Нека разгледаме два примера.
В Йоан 11гл. четем как сестрите на Лазар чрез пратеник съобщиха на Исус за състоянието на брат си. Молбата им беше: "Господи, ето този, когото обичаш, е болен." Те не Го помолиха да излекува Лазар, или да дойде във Витания, но само представиха нуждата си и оставиха на Него да действа според волята Си. Исус не дава никакъв отговор по пратеника и престоява на това място, докато Лазар умре и все пак отговаря на тази молба по чудесен начин чрез възкресението.
В 2Кор.12гл апостол Павел пише, че е бил занесен в Рая и е имал свръхестествени откровения. По тази причина му се прати "трън в плътта", за да не се възгордее от тези опитности. Павел се моли три пъти, но проблема не се премахна. Беше ли отговорена тази молитва? Несъмнено, да. "Трънът" не беше премахнат, но дадената от Бога благодат беше достатъчна за да го понася... Ние трябва да се молим винаги и за всичко, но нека помним, че Бог е поставил ограничение с думите: "ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша." /1Йоан5:14/
В молитвата духът на нашия ум се обновява и нашите мисли с Бога стават общи. Това е мястото където Божията суверенност и християнската молитва се срещат и в това съкровено общение, нашата воля трябва да се преклони пред Неговата. Ако искаме нещо по волята Му, Той ни слуша, но ако не искаме по волята Му - не получаваме. "Просите и не получавате, защото зле просите.." /Яков4:3/
Какво означава да искаме нещо в "Името на Христос." Значи, че все едно Исус се моли и то не трябва да бъде различно от онова, което Той би поискал. Така оставяме своята воля и приемаме Божията.
Разгледаните до тук въпроси не изчерпват всичко, което Библията ни учи за молитвата. В Ер. 10:23 се казва: "Пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека който ходи, да направлява стъпките си." Това потвърждава нашата зависимост от Бога и разобличава онези, които непочтително правят опит да "направляват ръката на Бога." Те са достигнали до там, щото да направят столчето си на трон и диктуват на Създателя Си. В своята арогантност старата природа на човек си мисли, че ако се оставят нещата на него, той ще ги разреши по-добре и ако Бог имаше толкова състрадание, колкото тези които Му се молят, нещата биха се разрешили лесно и бързо.
В заключение ще добавя, че молитвата е много повече от едно религиозно действие и много повече от механичното повтаряне на думи. Тя е определеното от Бога средство за общение, благословение и изявяване на волята Му. Нека читателът заедно с автора извикат с по-голяма ревност от преди: "Господи, научи ни да се молим..." / Лука 11:1/
Няма коментари:
Публикуване на коментар