" ИСКАЙТЕ и ще ви се даде ;
ТЪРСЕТЕ и ще намерите ;
ХЛОПАЙТЕ и ще ви се отвори. "
/Матей 7:7/
Искайте, търсете, хлопайте... думи със сходна инклинация, индентични в смисъл. На пръв поглед може да ни изглежда, че трите израза означават едно и също. Търсеше ли Христос да бъде красноречив или е имал някаква трудност да се обясни ясно и правилно? Мисля че не. Всъщност тук Той набляга на необходимостта да се включат усилията на дух, душа и тяло (трите области на нашето естество). Бог е Троица (Отец, Син и Святи Дух), Който ни е създал по образ и подобие Свое - триединни (дух, душа и тяло). Нашата пълноценност се постига в равновесието, eдинството и усилията на тези три. За да търсим Бог и Му служим предано, обезателно трябва да ангажираме и трите, които съставляват нашата същност.
Бог дава способности, дарове и таланти, които пораждат пориви в човека. Те отначало се проявяват като интерес, желание или намерение. У нас интересът и желанието са прояви на таланти, които трябва да се развият; в противен случай, таланта или не ползва или резултата е минимален. Например: Влечението на едно дете към музиката подсказва, че то има музикален талант. Едно дете има желание за музика (от душата), но са необходими уроци и репетиции (участие на тялото), а също и постоянство и воля за това (ролята на духа). Талантът на детето ще се развие пълноценно само чрез активното участие на дух, душа и тяло. Друг пример: наклонностите на един младеж за футболист може или да се осъществят или да остане просто един"запалянко", който не пропуска мачовете, но не е способен дори да ритне топката. В този свят има много "запалянковци" и мечтатели, които не са превърнали заложбите си в реалност.
"Желанието на ленивия го умъртвява." /Пр. 21:25/.
Всичко което човек Е и може да постигне, трябва да бъде с усилията на духа, душата и тялото. Ние не сме дори в състояние да изпълним първата Божия заповед, ако тези три не са в хармония.
"Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и душа, с всичката си сила и с всичкия си ум"
"с цялото си сърце и душа" – това е участието на душата ( желание, емоции)
"с всичката си сила" – участието на тялото (усилия, пост, молитва)
"с всичкия си ум" – участието на духа ( воля, ум) /Еф. 4:23, Рим. 8:27/
В Стария Завет триединството на човека е загатнато в триетажния ноев ковчег /Бит. 6:16/ и на други места, но особено е подчертано в трите помазания на цар Давид, които представляват помазание на:
Дух -призван от Бог чрез помазание от Самуил. /1Ц 16:12/
Душа - помазан в сърцето на Юдея - Хеврон. /2Ц 2: 4/
Тяло - помазан за цар на Израил./2Ц 5:3 /
Израил потвърди три неща при последното помазание:
1.Ти си наша кост, ние сме твоя плът. ( в тяло )
2.Ти извеждаше Израил. ( в душа )
3.На тебе рече Господ. ( потвърден в дух ) /2 Цар. 5: 1-3 /
Нашето триединство (дух, душа, тяло) е нещо като тройно въже, което ще извади намерението (желанието за служение), което Бог е заложил в сърцето на човека.
"Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумен човек ще го извади!" /Притчи 20:5/
Тук обаче, се сблъскваме с един проблем: "Защото плътта силно желае противното на Духа, за да не можете да правите това което искате." /Гал. 5:7/ Как да се постигне съгласие между плътта и духа? Няма и не може да има такова! Първо, трябва да ни е ясно, че "плътта" и "тялото" не са синоними; т.е. не означават едно и също! "Плътта" - плътските желания, както ап. Йоан ги нарича в 1Йоан 2:16 – "похотите" са греховните желания, които доставят удоволствие на тялото. Те могат да бъдат морални или неморални.
Прелюбодейството например, е неморално, а в прекаленото хранене или преяждане няма неморалност, но също е похот на плътта. Не всички желания, които доставят удоволствие на тялото са греховни - плътски (например: плуването). Тялото е създадено от Бога и е добро. Понятията "плът" и "тяло" не бива да се бъркат. Всеки човек е отговорен пред Бога да се грижи за тялото си /1Кор.3:16,17/. Духът изобщо не е против тялото, но е във вражда с плътта и греха, които са взели контрол над тялото и го използват като свое оръдие. Нашето тяло трябва да се освободи от робството на греха! /Рим. 6:6/ И така; тяло освободено от влиянието и робството на греха не е вече плътско, а духовно и Духа не враждува против него, а живее вътре в него, така че тялото вече става "храм (дом) на Святия Дух" /1Кор.3:16 ; 6:19; Рим.8:9/. Към това се стремим и това желаем: "Желание за доброто имаме, но не и сила да го вършим" /Рим.7:18/. В такъв случай, какво трябва да се направи? В нашето "вътрешно естество", насладата от дара и помазанието от Бога са реалност/Рим7:22/. Телесните части обаче, имат друга настройка, диктувана от друг източник, противен на закона на ума. /Рим.7:23/
Водата значи е много развълнувана. Как да извадим намерението, което Бог е положил дълбоко? /Пр.20:5/ Как да разработим талантите, над които Бог ни поставя като настойници; как да бъдем пълноценни не само в този живот, но да имаме "сто процента" /Мат. 13:8/, измерени във вечна стойност. Мисля, че не случайно плода се проявява в една, две и три трети, които в случая е дадено в проценти. Защо в споменатата притча едни ще дадат плод, но само една трета от онова, което може да се постигне, а други - само две трети, когато бихме могли да дадем на Бог сто процента и да Му бъдем угодни като "истински поклонници"?! Това е недостижимо за нас, ако не се предадем на Бог в дух, душа и тяло. Исус не напразно каза:
1. Искайте и ще ви се даде;(копнежът на душата)
2. Търсете и ще намерите; (Духът е който издирва)
3. Хлопайте и ще ви се отвори(тук е участието на тялото - физически усилия)/ Мат. 7:7/.
"Желание за доброто имаме", но не и сила, затова ап. Павел каза: "Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тази смърт"/Рим.7:24/, за да мога да ходя ( да бъда управляван), по закона на духа! /Рим. 8:1/ Благодарение на Бога, ИМА ИЗБАВЛЕНИЕ /Рим.7:25/ но, дали сме се възползвали от него? Ако сме угасили Духа /1Сол. 5:19/ и се ръководим от плътски ум, ние сме плътски под контрола на плътски прояви, желания и сме лесно податливи на съблазни. Вяра не ни липсва, но тя е безплодна...
Не по-малка е опасността да имаме душевна религиозност. Това е "опасна територия". В Откровението на Иоан е изразена с една дума - хладък/Отк.3:16/. Нито топъл (духовен), нито студен ( плътски), а просто - хладък (душевен)! Ако се ръководим от Духа/Рим8:14/, сме духовни; ако се ръководим от плътта, сме плътски /1Кор.3:1-3/, но ако се водим от душата, тогава сме душевни. Имаме "самоволно смирение" /Кол. 2:18/, "имащи вид на благочестие", но отречени от Божията сила.... /2Тим. 3:5/. В такива случаи воденето не е от Духа, а е от чувствата; знание не ни липсва, нито благочестивия вид, а религиозния дух и емоционалността е силна. Бързо се разгорещяваме в събранията и бързо изстиваме! Нагледен пример за човек в такова състояние е Саул. "И Саул ли е между пророците..." Чети : 1Царе 19:19-24. Случая красноречиво говори за този "хладък вярващ", който лесно се сгорещи в едно духовно събрание, но живота му не съответстваше, затова стана поговорка.
В Новият Завет, нашата цялостност се свързва със "спасението" и "освещението" /1Сол.5:23/. Забележете, че думите "освети напълно" и препинателния знак, който следва, потвърждават необходимостта за освещение в дух, душа и тяло. Те имат равностойност пред Бога и колкото и невероятно да звучи това за "духовните", факт е, че Бог започва с естествените неща и завършва с духовните. Ето два примера: "Изберете измежду вас седем души (първо) с удобрен характер, (и второ) изпълнени с Духа" /Д. А. 6:3/. Друг пример: Първият Адам "стана жива душа", а последния Адам - Христос стана "Животворящ Дух". "Обаче, не е първо духовното, а душевното и после духовното" /1Кор.15:46/. Това е Божия ред.
С душата искаме, с духът търсиме, a тялото ни е храм на Живия Бог. В Посланието към Евреите 10:5, четем: " Затова, когато Христос влиза в света казва: жертва и приноси не си поискал, но приготвил си ми тяло" - това е цитат от Пс. 40:6 и в 8-мия стих продължава: "драго ми е да изпълнявам волята Ти, Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето Ми." Дух, душа и тяло, посветени на Бога, са едно благоухание: "жертва жива, свята и угодна на Бога, което е нашето духовно служение." /Рим. 12:1/
Нека усилията и на трите бъдат ревностно включени, за да "искаме", "търсим" и "хлопаме", защото всеки, който иска - получава; който търси - намира; и на този, който хлопа - се отваря. /Мат 7:8, Лука 11:10/
Статията се публикува с разрешението на автора - П.Стовел
Няма коментари:
Публикуване на коментар