КНИГАТА НА ПРОРОК ЙОНА, проповед - Петър Ван Стовел

ПЪРВА ЧАСТ

        

        Книгата на пророк Иона е уникална и е предмет на разпалени дискусии. Религиозните хора я четат като притча - пророческо поучение и видение, което не се е случило в действителност; атеистите я считат за басня, а юдеите прибавят на всичко това отричането на автора й като пророк.  Ако беседваме с юдеин той може би ще отговори както своите прадеди: "Издигнал ли се е някога от Галилея пророк?" /Йоан 7:52/   Иона е наистина от Галилея. Гетефер е в околноста на Назарет /4Царе 14:25/, но юдеите не го признават за пророк, защото за тях е двойно предателство да се проповядва спасение на езичниците и още повече на тяхните смъртни врагове асирийците. В неделното училище книгата на Иона e просто детска история за "голямата риба."  За други спасението на цялото население (както в Ниневия) звучи като фантастичен роман. От повечето амвони пророк Иона се посочва като негативен образ, който чрез поредица от наказания за непокорството си евентуално е заставен да изпълни волята на Бог. Средствата обаче, които употребява Бог и мощните дела и знамения които извършва в книгата на Иона говорят красноречиво, че "тука има повече от Иона." Въпроса изобщо не се касае единствено за Иона. Божиите мощни дела предизвикващи цялото творение да стане на крака пред своя суверен Създател, не бяха просто предназначени да уплашат един простосмъртен човек! Тук Божият план е много по-величествен. Но ако всичко това Бог е извършил за да уплаши Иона, както много хора твърдят, тогава всичко е било неуспешно, защото той спеше и в него нямаше никакви признаци на уплаха. Биха ли се задоволили онези които съзират величието на Бога в тази книга с подобни твърдения? Книгата е ясна и съвсем откровена относно мотивите и чувствата на пророка. Макар да не дава сведения за личния му живот, все пак споменава неговият произход, че е от избраният Божий народ. Малка по размери, тази книга е велика по съдържание и централна в Божието Слово. Нейният сюжет е Върховният Съдия и падналото човечество. Тържеството на "милостта над съда" е показанo нагледно. Тази книга е нагледна картина как Бог оправдава нечестивите, за което Сам плаща висока цена и вменява вярата им за правда. /Римл. 4:5/ Спасението е от Господа - без делата на Закона! В своето служение Господ Исус Христос споменава само няколко пророчески книги и книгата на Иона е една от тях. Нещо повече! Христос не се индентифицира нито с Еремия, нито с Илия /Мат.16:14/, но единствено с пророк Иона. /Мат.12:39,40/  Това е ключът за разбирането на тази книга. Тя не бива да се чете просто като един епизод от живота на пророка, но като откровение на Бог за Неговия спасителен план, в който Иона е преобраз на Спасителя.

        "Господнето Слово дойде към Йона...", четем в първия стих. Тук в начало е Словото! Словото е от Бог и преди всичко изявява Него. Бог беше открил Своята същност и Своите величествени дела на пророкът; това което Бог е и това което Бог върши.  Тези са двата ярки лъча на познаването на Бога, които дават истинското осветление върху тази пророческа книга. Божията същност: "... защото знаех, че Си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и много милостив..." /Йона 4:2/ И делата на Божията суверена мощ: "...небесния Бог, който направи морето и сушата." /Йона 1:9/ Няма друга пророческа книга която да издига по-високо суверенитета на Бога. Той е над небесата и природните стихии; над морето, сушата и всичко което се движи в тях. Той е господар, управлява и решава човешките съдби. Той е над всичко което се признава, уважава или онова на което човеците се покланят. Той заповядва на бурята, на морето, на морското чудовище, на слънцето. Говори на червей, който няма нито уши, нито мозък... Растенията му се покоряват и цялото създание изпълнява волята Му. Той е единственият Съдия. Той е единственият Спасител. Той е единственият Бог.

    

        Защо Бог праща Иона в Ниневия? Грехът на Ниневия беше голям и те трябваше да чуят присъдата си. Ако пророкът беше отишъл директно, можеше ли неговото послание да се счита за "добра вест" - благовестие? Очевидно е, че много елементи на истинското благовестие ще липсват в такова послание. От друга страна, факт е че Иона беше изпратен, от което се вижда, че Бог вече даваше ход на Своя план... Защо Иона не отиде направо в Ниневия? От непокорство ли? Ако е непокорство, защо пророкът не е загубил Божието благоволение и защо няма изобличение за грях, а има пълен мир всред бурята и спокойно спи в дъното на кораба, когато всички други напразно призовават фалшивите си богове? Защо Бог отговори на молитвата му?  Бог го изобличи когато негодуваше за изсъхналата тиква /Иона 4:9/, а защо не намираме никъде изибличение за непокорство? Съществуват още въпроси които също не разясняват обстановката но озадачават още повече, защото произлизат от грешни становища. Тази книга не е "урок за непокорните", но има по-дълбок замисъл, който се корени в мотивът, начинът и времето, в което се изпълнява Божието намерение. Но какво обяснение ще се даде на израза "Иона побегна за живота си"?  Да подминем ли без отговор факта, че той не отиде там където беше пратен? НЕ. Ако Иона беше побягнал за живота си, той не би говорил: "О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис... " /Иона4:2/  Както Бог така и Иона знаеше добре, че причината не беше "бягство за живота." Преди всичко, Бог не заплашваше живота му, а и след това, когато всички в кораба се плашеха за живота си, Иона спеше спокойно. Той дори даде живота си доброволно за да не загинат моряците. /Иона 1:12/  В това не се виждат никъде доказателства, че Иона се бои за живота си, нито е обяснение защо е на кораб към Тарсис.

        Когато четем Божието Слово, преди всичко необходимо е да се помнят думите на Спасителя: "В свитъкът на книгата е писано за Мене." /Пс.40:7; Евр.10:7/  Главната цел на Божието Слово е да изяви Бог и Неговият спасителен план, в който Христос Агнецът Божий заема централно място и има привилегията да вземе книгата от Седящия на престола и разпечата печатите и открие значението на всичко, което се заключава в Самият Него - "Божията тайна от вековете"/Еф.3:4-6, 9-11/ и Христос - "Божия премъдрост." /1Кор.1:24/  Сам Христос на пътя за Емаус "като почна от Моисей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания", разкривайки на учениците Си, че целта на пророческите писания е Христос и Неговата мисия в изкупителния план на Бог Отец.  /Лука 24:27/  Когато имаме предвид това, съпоставката на Иона като преобраз на Христа, ще бъде ключа за разясняването на тази книга и мотивите на пророка.

    

        Иона трябваше да понесе противоречие против себе си, подобно на Христос: "Размислете за Този, който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни." / Евр. 12:2/  Христос беше поставен в противоречие - Съвършенния и Святият да бъде натоварен с грехове. /Исая 53:3-5/  Христос трябваше да се отрече от Себе си, остави славата Си и присъствието на Бога заради Своята мисия. /Фил.2:6-8/  "При своите Си дойде, но своите Му не го приеха..." Получи се това, че езичниците получиха спасение и бяха присадени, а Израил отхвърлен. /Римл.11гл/  Какво беше противоречието което Иона понесе против себе си? Той беше евреин - Божий пророк. Той добре знаеше, че асирийците (със столица Ниневия) са тяхните смъртни врагове и идва ден, когато Израил ще падне под робството на Асирия и голямо зло ще им бъде причинено от тях. Но ето, Бог го праща в Ниневия. Защо? Думите на Господа са: " Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене." /Иона 1:2/  Бог имаше план за спасение и Иона беше определеният пратеник. От четвъртата глава на тази книга се вижда, че Иона е разбирал Божието намерение и това го е поставило в голямо противоречие против себе си. Иона наистина е бил в голямо утеснение, защото ако езичниците получат приемане, това би означавало увреда за неговия народ.

    

        Как би постъпил един баща, ако има малка дъщеря, която си играе с момченцето на съседите, но Бог му открие, че след много време когато пораснат, този младеж ще изнасили дъщеря му и за да прикрие всичко, ще я убие. Не след дълго време обаче, се забелязва голяма тревога в съседите. Малкото момченце се е разболяло и докторите са произнесли най-тежката новина: " Още 40 дни и момченцето ще умре." Това е много лоша новина за съседите, но бащата получава голямо облекчение, че дъщеря му ще се спаси. Той се успокоява, но когато се моли Бог да утеши съседите за загубата им, Бог го праща да отиде и се помоли за момченцето за да бъде изцелено. Бащата знае, че ако не отиде момченцето ще умре, но ако момченцето живее, тогава дъщеря му ще умре. Тогава бащата решава да даде своя живот  - никой не му го отнема, той сам го дава. Така се чувстваше и ап. Павел: "Казвам истината в Христа, не лъжа и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема (отлъчен) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини." /Римл.9:1-3/  Иона е в голямо утеснение и проблема се решава само с цената на живота му и така той намира един кораб за Тарсис. Неговият мотив е да даде живота си, затова не отива директно в Ниневия, но в същото време той знае, че живота му не може да се загуби и че непременно ще бъде в Ниневия, защото е невъзможно да се осуети намерението на Бог! Иона има пълен мир и спи на дъното на корабът през ужасната бурна нощ без никакъ страх за живота си. Исус казва: "Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си. /Йоан 10:18/  Иона - беше получил заповед да бъде в Ниневия и знаеше, че ще бъде там.

        Христос казва в Йоана 15гл. 22стих: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си."  Какво иска да каже с тези думи? Разбира се, не иска да каже, че е по-добре да не беше дошъл. Разбира се, че не казва с това че хората нямаше да имат грях, ако Той не беше дошъл. Но какво казва всъщност? - Той казва, че ако не беше дошъл, греховете им нямаше да станат явни.  И това стана, "защото не познават Онзи, Който Ме е пратил." /Йоан15:21/  Ако Иона не беше на корабът за Тарсис, грехът на моряците нямаше да стане явен, но сега греховете им се изявиха и стана явно, че никой от тях не призова "Онзи" - истинския жив Бог, но се стремяха да се спасят с тяхни усилия (собствена правда), което беше напразно.  /Иона 1:5/  

        Моряците се чудеха какво да направят за да спре морската буря; дори изоставиха управлението на кораба, но каквото и да правеха след това разбираха, че не са извършили Божията воля. Иона беше в дъното на кораба което значи, че всички средства и възможности са опитани и той е последното до което достигнаха, след като бяха изхвърлили всичко в морето. Обърнете внимание - кой намира Иона в дъното на кораба? Капитанът на кораба! В този критичен момент там ли е неговото място? Явно е, че курса на корабът не зависеше нито от капитана(самият той разбра това), нито от моряците. А от кого зависеше? Разбира се от Бога! Като е така, съвсем лесно бурята би могла да ги тласка, докато се намерят на пристанището до Ниневия, нали? Тогава Божията воля е изпълнена, бурята спира и Иона е в Ниневия! Но, кога спря бурята? Когато рибата погълна Иона, защото именно в това се изпълни Божията воля. Бог можеше да употреби корабът, но Неговата воля беше рибата да занесе Иона до бреговете на Ниневия. Божият план не беше Иона да отиде в Ниневия без да е минал през корема на рибата. В Ниневия беше наложително да отиде, но не по пряк път. Да отиде в Ниневия, без да е минал през рибата, не би имало никакъв ефект. Служение без победа над смъртта е без резултат; особено служението на Месия! - ("ако Христос не е бил възкресен, суетна е вярата ни и ние сме още в греховете си." 1Кор. 15:17)  В прокламирането на благовестието Христовите апостоли считаха за най-важното от всичко да бъдат свидетели на възкресението Христово.  Възкресението е най-важният елемент на благовестието, но той би липсвал от посланието на Иона, ако нямаше победа над смъртта. Но знаем, че "Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона." /Иона 1:17/  Пътят към Ниневия беше през корема на голямата риба - смъртта! Иона не беше хвърлен в морето и Бог след това да прати рибата по необходимост. Смъртта на Агнецът Божий беше решена и определена предварително. Рибата беше до самия кораб преди Иона да беше хвърлен в морето, в противен случай той би се удавил в бурното море само за секунди. Само чрез победата над смъртта се отменят прегрешенията и се получава оправданието - друг път няма! /Римл. 4:25/   Затова от "корема на рибата" излезе декларацията: "Спасението е от Господа." /Иона 2: 9/  Още ли говорим за рибата? Да! Ако това не е без значение, Христос не би говорил за тази риба в Матея 12 глава: "Както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи." Усилията на моряците влошаваха възможността им за спасение (ст.13) и се оказа, че единственото спасение е ако Иона стане жертва! Както Христос каза на юдеите: "Разрушете този храм и за три дни ще го издигна" /Йоан 2:19/, така и Иона сам предложи да бъде хвърлен в морето. Те отказваха да го хвърлят и ако Иона милееше и бягаше за живота си, той би се възползвал от това, но Иона беше твърдо решил да даде живота си. В книгата на Исая се вижда колко негативно отношение са имали хората към Месия: " А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен..." /Исая 53:4/ Тук пророчеството за Месия в книгата на Иона също се умаловажава. Както Христос беше считан от юдеите за богохулник и го считаха за "поразен от Бога" така и Иона е считан за наказан (поразен), но всъщност "на него дойде наказанието докарващо нашият мир." (в случая спасените на кораба)  /Исая 53:5; Иона 1:15/   Накрая моряците осъзнаха, че БОГ Е ИЗВЪРШИЛ  ТОВА!  "Затова извикаха към Господа, казвайки: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал." /Иона1:14/  Забелязахте ли думите "невинна кръв?" Загадъчно, нали?  По-добре да останем в загадка, отколкото да правим погрешни заключения, но въпреки това много хора мислят, че хвърлянето му в морето е за негова вина и е наказание за непокорство.

****************


ВТОРА ЧАСТ


 "Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата." /Иона 2:1/  "Из вътрешността на преизподнята извиках, и Ти чу гласа ми." /Иона 2:2/  Ако Иона е мъртав или в безсъзнание, той не би могъл да се моли, но тук въпреки, че преобразно е погълнат от смъртта, все пак тя не го владее. Може ли да има съмнение, че тук виждаме преобраз на Христа!  "Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш угодника Си да види изтление. /Псл.16:10/   Същото потвърждение се вижда и от следващите стихове: "Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование."  /Притчи 14:32/  "Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал."  /Псл.66:18/  Господ послуша молитвата на Иона. Не е ли съвсем ясно, че до тук Бог нямаше никакво обвинение за действията на Иона, но те бяха според Божията воля. Това се потвърждава и от самите думи в молитвата на Иона, когато каза: "Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето." Ако моряците нямаха достатъчно знание за да твърдят това (глава 1:14), то  Иона с положителност знаеше, че Бог е координатора на всичко и това не е краят на живота му: "ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това което съм обрекъл." (9-ти ст.)  Интересно е какво ли беше "обрекъл", но ние не трябва да правим догатки за целия разговор между Бог и Иона, който съвсем бегло се споменава в 4-та глава 2-ри стих.

        "И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Иона на сушата."  СПАСЕНИЕТО Е ОТ  ГОСПОДА, нали? Да, да разбира се, ще се съгласят всички религиозни хора, но в същия момент се отричат от тази истина в мислите си! Тяхната мисъл и твърдо убеждение е, че спасението е от Господа и човека. Каква парадоксална мисъл! В такъв случай не е от Господа, а ще зависи от други фактори, ключът на които е в спасяемият човек. Ако това беше така, Бог просто би заповядал на рибата да избълва Иона в морето. Тогава спасението му щеше да зависи и от способноста му да плува. Ако спасението зависеше в някаква степен от човека, тогава той е изправен пред невъзможното. Тогава и Христовите ученици биха имали право да кажат:  "Като е така, кой може да се спаси?"  Но отговора на Христос отново ни показва правият път: "Невъзможното за човеците за Бога е възможно." /Лука 18:27/  Ако Иона беше плувал малко, доказателствата че идва от корема на рибата биха се измили и не би имало свидетел, че Иона идва от корема на рибата. Но сега Спасението не е зависимо от възможностите на човека. Бог също направи невъзможното; огромната риба да се приближи до толкова и да извади главата си на брега! Да, Бог изкара Иона на брега. Това беше не по-малко чудо от възкресението на Лазар! Свърши се! Спасението се завърши!

        И Господ каза на Гидеона...  Да, няма грешка, не искам да кажа Иона. Аз искам да кажа Гидеона.  "И  в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него. После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне." /Съдии 6:25,26/  

     В коя нощ?  - Ноща на мрака, идолопоклонството и робството.

     Защо бащиния вол? - Защото пожертваното трябва да бъде от Отец.

     Защо ашерата и жертвеника, който се намират у бащата? - "като знаете, че не с тленни

     неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви...."  /1Петр.1:18,19/  

     Защо на канарата? - "Господ Ехова е вечната канара." /Исая 26:4/  

     Защо вторият вол?   - А кой друг...??!

Когато Бог направи Адам и Ева: "не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство."  /Малахия 2:15/  Е.., тогава от кого произлиза "набожното потомство?" От първият Адам, или от Втория? /1Кор. 15:45-50/ Разбира се, втория! Исак беше вторият син на Аврам. Яков беше втория син на Исак. Христос вторият и последен Адам. Чий престол Бог утвърди за винаги? Този на първият израилев цар, или на втория? Втория -давидовия престол. Коя земя ще бъде вечна, първата или втората? (новата земя (Откр. 21:1)  Кое идване на Христос (пришествие) установява вечното царство на Бога? Първото или второто? Кое рождение е от вечно значение, първото или второто?  Кой живот е вечен? Кой завет е вечен? Първият или вторият... Законът е даден чрез Мойсей - благодатта и истината дойдоха чрез Христа! Тогава защо има първи, Бог не прави ли неща от "първия път?"   "Има одушевено тяло, но има и духовно тяло. Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното." /1Кор.15:44-46/  "Първият", обявява намерението на Бога и в повечето случаи е преходно, временно или преобраз на онова което предстои да стане. "Втория" път е изпълнението му - установяване на вечното истинското намерение на Бога!  "И Господното слово дойде втори път към Иона..." /Иона 3:1/ Сега вече спасението беше завършено, и времето за благовестието се изпълни. Сега вече проповедта на Иона съдържаше всичките истини на благовестието.  

        В началните стихове на Битие 1-ва глава четем "и стана вечер и стана утро" ден първи, втори и т.н., от което се вижда, че новия ден започва от вечерта. Иона е спял на дъното на корабът, а после хвърлен в морето, вероятно през ноща. Това напълно съответства на духовната тъмнина и мрак в която се намираха всички които бяха на кораба. Излизането на Иона от морето обаче, е след три нощи и трябва да бъде през деня, а това не би могло да се укрие от рибарите. Иона започна да обхожда града обкръжен от тези които искаха да видят това чудо.  Проповедта на Иона беше най-късата и най-ефективната в историята на човечеството. Това не може да бъде нищо друго, освен истинското благовестие, единствената сила за спасение: "понеже е Божия сила за спасение на всекиго който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника." /Римл.1:16/  Неговата проповед  изявява истинския Бог, който е господар на света и има правото и силата да съди и наказва. Тази проповед обвиняваше ниневийците в грях, но и в същото време чрез предупреждението изявяваше, че Бог е любящ и милостив. Като се вземе предвид, че самото име на пророка Иона означава гълъб, което е символа на Святия Дух, това внася още по-голяма светлина в изясняване на обстановката. Иона не само проповядваше, но и самият той беше посланието. Всъщност в него се съдържаха най-неоспоримите доказателства за величието на този Бог, на когото той беше посланик. Той изяви мощната си победа над смъртта по един неопровержим и величествен начин пред уплашените до смърт асирийци.

        Има още един факт, който с положителност е причинил голямо изумление всред ниневийците и това е, че тяхният бог е бил дагон, бог - риба. Явяването на това морско непобедимо чудовище, което е всявало смъртен страх е било от само себе си огромно чудо. Излезлият от това чудовише съвсем невредим Иона е не само един пророк, но самият той е живо послание, което изявява /Йоана 1:18; Йоана 14:9/ и доказва превъзходството на Ионовият Бог, който е Бог над боговете. Той е Бог, победител над смъртта, Бог на възкресението и живота. "Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, нито има дела подобни на Твоите." /Псл.86:8/  Иона се явява като победител над смъртта: "Да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство."  /Евр.2:15/ Сага вече, проповедта на Иона имаше всичките елементи на истинското благовестие, напълно ефективна чрез Божията благодат.

        Четем в третата глава, че царят "стана"...   Той до тогава спеше ли, лежеше ли, или само стоеше на престола си? Едно е ясно - той е бездействал. Правдата беше потъпкана и насилието взело надмощие навсякъде, но това трябваше да се промени. Беше ли възможно за духовно мъртвите? Възможно ли е тези които са зли, да вършат добро. Артър Пинк е доста проницателен когато казва: "За да вижда човек не е достатъчно само да има очи, необходимо е зрение."  Въпроса разрешава ли се само чрез вземане на добро решение... ако няма способност? Може ли сухо дърво да даде плод? Може ли жезъл да роди бадеми за една нощ? /Числа 17:6-8/   Може!  Господ го каза: "жезълът на човека, когото избера, ще процъфти."  Може, но само при условие че Бог подейства пръв. Царят дори не направи опит да въдвори правда и упражнява законо-изпълнителната си власт.  Вместо това, той свали дрехите си! Колко правилно действие - изоставяне на собствената правда! И второто: смирение и просене на милост от Бога. Какво повече може да се каже, какво повече иска Бог? "Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце и спасява ония, които са с разкаян дух." /Псл.34:18/  Той не желае дела от грешниците, но очаква делата ни след това, като плодове и резултат от спасението. Дори и слава не приема от човеците /Йоан 5:41/, но единственно славата, която Святия Дух отдава чрез онези, в чиито сърца Той обитава. Да се проповядва благовестието в Ниневия беше Божия инициатива и Негово дело до край. "Верен е Оня който ви призовава и ще извърши това." /1Сол.5:24/  В края на същата глава има камък, в който много хора се препъват. Това е изразът "Бог се разкая." Бог не е човек, за да се разкайва, знаем от Словото Божие. В какъв смисъл тук е употребена тази дума. Разкаянието на Бог и нашето разкаяние имат коренно различно значение. При разкаянието на човеците се променя личноста, а при разкаянието на Бог както е в случая се промени рашението. Нечестието на ниневийците изискваше Божията справедлива и тежка присъда. От друга страна, Бог остава съвършенно праведен и свят, без да е направил компромис със Своите  морални атрибути. Промяната на самата присъда е Божието разкаяние. Всъщност дори не е и точно "промяна", защото първоначалното Му намерение беше да помилва. Заслужената присъда и справедливостта изискваха наказанието, но "милостта възтържествува над съда." /Яков 2:13/  Тези които заслужаваха осъждение получиха омилостивление. Това беше което Бог промени.

        Бог помилва Ниневия! Никъде в историята на човечеството няма случай на такъв евангелизационен успех, от една единствена проповед да се спаси цялото многобройно население. От това обаче, Иона остана напълно съкрушен. Никога не е имало случай на такава негативна реакция от самия проповедник. Ние не знаем друг пророк, който да е описан така контрастно. Кой Божий пророк ще бъде така наскърбен когато види спасението на онези на които е благовествал?  В изпълнението на Божията воля той понесе противоречие против себе си. ЗАЩО?  Иона ревнуваше за Божия народ до страдание. Той сърцераздирателно се обръща към Бога с думите: "О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си?" /Иона 4:2/  Опасенията на Иона се бяха сбъднали; страданията и унищожението на неговият собствен народ бяха неизбежни. Като пророк той знаеше, че в близко бъдеще тези асирийци ще пленят и унищожат Израил. Иона бе в голямо противоречие против себе си. Ревността за израилевия дом го изяждаше. Тази ревност го изяждаше както Исус, който каза: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде." /Йоан 2:17/  Тогава тези които чуха Исус поискаха знамение в подкрепа на това, но Неговия отговор беше: "Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна." /Йоана 2:19/  Отново Христос посочваше смъртта и възкресението Си като говори за трите дни, така както и в Матея 12-та глава свързваше тези три дни със знамението на пророк Иона. От следващите думи в молитвата на пророка се изяснява истинската причина за противоречието което Иона има в себе си: "Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, понеже знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото." /Иона 4:2/  Тази голяма вътрешна борба е истинска "Гетсимания" за Иона. Той излезе на източният край на града, за да види какво ще стане с града, защото страшно ревнуваше за Израилевия дом. Картината е просто трогателна. Душата на Иона е в голямо терзание, но неговата скръб не е заради спасението на Ниневия, но заради неизбежното поражение което предстоеше за Израил. Той вика сърцераздирателно към Бога: " О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си?" Иона страда поради този факт и е готов сам той да бъде "анатема" за народа си. Тогава Бог по много любезен начин и с нагледен урок му показва, чрез тиквата, червия, вятъра и слънцето, как милее за своите създания. Неговата милост, състрадание и любов са дали оправдание на нечестивите заради вярата им в Неговото Име. /Римл.4:5/    

        Книгата  на пророк Иона не е  урок за послушание, а една картина за върховната саможертва на Божието Агне. Ако се взираме само в действията на Йона, без да забележим как Бог направлява и извършва всичко според суверената Си воля, тогава ще пропуснем целта на пророчеството. Книга на Йона изявява величието, силата, милостта и любовта на единственият Бог и Спасител. Онзи който е единственият Съдия, Бог, Господар и Цар от когото зависи всичко. Сувереният БОГ. Неговото Слово съживява, изцелява и спасява чрез силата на благовестието. Единственият победителят над смърта и ада; единственото Име, чрез което се спасяват ония, за които Той е пратен! Бог на възкресението и живота! Име над всяко друго име! Блажени са онези, които са повярвали в това Име.  "Блажени ония, чиито беззакония са простени; чиито грехове са покрити." /Псл. 32:1; Римл. 4:7/  

        "Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона. Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона" - каза Христос. /Мат.12:39-41/

Статията се публикува с разрешението на автора - П. Стовел