Бени Хин и “помазанието“, Ернест Херолд

                        Бени Хин и “помазанието“

            откъс от книгата на Ернест Херолд “Кой е Бени Хин“

От кого се вдъхновявал известния проповедник

В някои от ранните си издания Бени Хин споменава Кетрин Кулман (1907-1976) от която твърди, че стартирало служението му. В първа глава в книгата „Добро утро, Святи Душе”, както и в четвърта глава на книгата „Помазанието” той пише, че хващайки чартърен автобус от Торонто до Питсбърг заедно с негов приятел е посетил нейно изцерително събрание (на 21 декември 1973 г.) в Първа презвитерианска църква и е стоял на третия ред. До тук добре, ако наистина е бил на съответната служба, в което няма причина много да се съмняваме. Проблемите, обаче започват по-късно в разказите, в които пише, че когато тя посетила Канада през 1975 г. той пеел в нейния хор:

„Когато Кетрин Кулман дойде в Канада същата година, тримата с Джон и неговия приятел Санди Флеминг се записахме в нейния хор. По време на събранието стояхме на сцената зад Кетрин и плакахме като деца, докато се молехме Духът да се излее в живота ни.” (Той ме докосна на стр. 115 към бг. изд.)

Но истината е, че той никога не се е срещал с нея, което в крайна сметка потвърждава както в книгата си „Той ме докосна” така и в „Kathryn Kuhlman: Her Spiritual Legacy and Its Impact on My Life” публикувана през април 1999 г. Той пише, че заминал за Питсбърг и искал да се срещне с нея, но тя за първи път нямала служба и влязла в болница и така той никога не успял да се срещне и да разговаря с нея. В 12 глава в книгата „Той ме докосна” Бени Хин пише:

„Често ме питат: „Бени, разкажи ни за г-ца Кулман. Каква беше тя?”

Когато им отговоря, че никога не съм се срещал с нея, те се учудват.” (Той ме докосна стр. 126 към бг. изд.)

Не е възможно Бени Хин наистина да пее в хора на Кетрин Кулман и да не я е срещал и да не е имал възможност да разговаря с нея, но това е само една от неговите опашати лъжи и извъртания.

В касетката Seven Keys to Anointing (Седем ключа за помазанието) Бени Хин разказва лъжлива историйка за „помазанието на Кетрин Кулман” в която твърди, че веднъж тя била в Канада в един хотел и той също бил там:

„Веднъж Кетрин беше в един хотел в Канада. Аз бях там всъщност, бях в хотела. Присъствието на Бог беше по целия този хотел. Славата на Бог беше върху целия Холидей Ин, където тя беше. Когато влезете в ресторанта, ще Го усетите, когато влезете в библиотеката, ще кажете: Бог е тук. Когато Кетрин идваше в този хотел, Бог идваше с нея и тя имаше тази уникална атмосфера около нея.” (Седем ключа за помазанието)

В книгите си Бени Хин твърди, че на събранието в Питсбърг бил на третия ред до подиума и, че имало надпреварване при влизането в залата, но в касетката „Седем ключа за помазанието” казва, че бил на ръба на балкона:

„И когато тези врати се отвориха, аз стартирах като олимпийски спринтьор. Надминах всички: стари жени, млади мъже, всички. Всъщност стигнах до предния ред и се опитах да седна там. Един разпоредител дойде до мен и ми каза, че първият ред е запазен. По-късно научих, че служителите на Кетрин Кулман лично избират хората, които да седнат на първия ред. Тя беше толкова чувствителна към Духа, че искаше пред нея да стаят само положителни, молещи се поддръжници.

С моя проблем със заекването знаех, че е безполезно да споря с разпоредителя. Вторият ред беше вече пълен, но Джим и аз намерихме място на третия ред.” (Добро утро, Святи Душе стр. 13 към бг. изд. и 5 стр. в ориг.)

„Това е помазанието, в което тя ходеше. Бях на едно друго събрание, когато го видях – в Питсбърг, Пенсилвания, една петъчна сутрин. Аз стоях съвсем близо, на ръба на балкона, от където можеше да се види всичко.” (Седем ключа за помазанието)

В книгите „Добро утро, Святи Душе” и „Той ме докосна” Бени Хин пише, че току що е бил повярвал и още не е бил кръстен със Светия Дух и дори не знаел какво представлява Светия Дух, когато заминал със своя приятел Джим Пойнтър в Питсбърг. И когато се върнал от Питсбърг той пожелал да има това, което и тя имала:

„Това, което исках, беше това, което тази служителка имаше. Аз си помислих: „Искам това, което Кетрин Кулман има.” Исках го с всеки атом и с вяка фибра от мен. Гладувах за това, за което тя говореше, въпреки че не го разбирах.” (Добро утро, Святи Душе стр. 20 към бг. изд.)

Но в касетката „Седем ключа за помазанието” той казва съвсем различни неща. А именно, че по това време вече започвал служението си:

„Ето помазанието, в което Кетрин Кулман ходеше! Аз си помислих: Господи, Святият Дух е върху тази жена като мощен вятър, така че никой не може да я приближи!

Веднъж на двеста, триста човека хор, тя просто им махна и те всички заминаха, имам предвид – в Духа. Бях на едно събрание веднъж в Питсбърг. По това време аз току що започвах да влизам едва, едва в служението. Тогава служех, като носех записките на хора... Казвам ви, вие започнете да служите и рано, или късно ще напуснете от там и ще влезете във вашето служение.” (Седем ключа за помазанието)

Доста странно е, че Бени Хин ходи сам на гробовете на Ейми Семпъл МакФерсън (основателка на Four Square Church през 1927 г.) и Кетрин Кулман (методистка с изцерително служение, погребана във Forest Lawn Memorial Park Cemetary в Глендейл, Калифорния) за да приеме „помазание” от техните кости, което е окултна некромантска практика и няма нищо общо с християнството, а с окултизма и магията. Направо е невероятно, че Тоуфик не само не крие това, но и сам го разказва и като, че ли се гордее с тези постъпки. Той също споменава, че е направляван от духа на Кетрин Кулман и Исус. Един християнин да бъде направляван от Исус Христос си е нещо нормално и често срещано явление, но да е ръководен от духа на някой умрял човек е изключително окултно-демонично, а контактуването с мъртъвци е забранено от Бог:

„Да не се намира между теб никой, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, или врач, или астролог, или заклинател, или гадател, или който прави магии, или медиум, или спиритист, или който вика мъртвите; защото всеки, който прави тези неща, е омразен за ГОСПОДА” (Второзаконие 18:10-12)

Не само това, но Библията заявява, че Бог мрази тези, които се обръщат към мъртъвци и заповядва те да бъдат убивани:

„Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.” (Левит 20:27)

„И човек, който се отнесе към онези, които извикват мъртвите и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против онзи човек и ще го изтребя изсред народа му.” (Левит 20:6)

В своя проповед на 7 април 1991 г. Бени Хин спокойно разказва, че периодично посещава гроба на Kathryn Kuhlman и е един от малкото хора, които имат винаги разрешен достъп до него. Гробът на Кетрин Кулман се намира в частен сектор на гробището Forest Lawn Memorial Park Cemetary заобграден от тухлена ограда. Относно посещението на гроба на Aimee McPherson Тоуфик разказва:

„One of the strangest experiences I had a few years ago [was] visiting Aimee’s tomb in California. This Thursday I’m on TBN. Friday I am gonna go and visit Kathryn Kuhlman’s tomb. It’s close by Aimee’s in Forest Lawn Cemetery. I’ve been there once already and every so often I like to go and pay my respects ‘cause this great woman of God has touched my life. And that grave, uh, where she’s buried is closed, they built walls around it. You can’t get in without a key and I’m one of the very few people who can get in. But I’ll never forget when I saw Aimee’s tomb. It’s incredibly dramatic. She was such a lady that her tomb has seven-foot angels bowing on each side of her tomb with a gold chain around it. As– as incredible as it is that someone would die with angels bowing on each side of her grave, I felt a terrific anointing when I was there. I actually, I – I, hear this, I trembled when I visited Aimee’s tomb. I was shaking all over. God’s power came all over me. I believe the anointing has lingered over Aimee’s body. I know this may be shocking to you. … And I’m going to take David [Palmquist] and Kent [Mattox] and Sheryl [Palmquist] this week. They’re gonna come with me. You, you, you gonna feel the anointing at Aimee’s tomb. It’s incredible. And Kathryn’s. It’s amazing. I’ve heard of people healed when they visited that tomb. They were totally healed by God’s power. You say, ‘What a crazy thing.’ Brother, there’s things we’ll never understand. Are you all hearing me?” (Benny Hinn sermon, Double Portion Anointing, Part #3, Orlando Christian Center, Orlando, Fla., April 7, 1991. From the series, Holy Ghost Invasion. TV#309, tape on file.)

„Едно от най-странните преживявания, които съм имал преди няколко години беше посещението ми на гроба на Ейми в Калифорния. Този четвъртък съм по TBN. Петък ще посетя гроба на Кетрин Кулман. Близко е до този на Ейми в гробището Forest Lawn Cemetery. Бях там веднъж и от време на време искам да ходя и да отдавам моята почит, понеже тази жена на Бог докосна моя живот. И този гроб, ух, където тя е погребана е затворен, те са построили стени около него. Ти не можеш да влезеш вътре без ключ и аз съм един от малкото хора, които могат да влязат. Но аз никога няма да забравя когато видях гроба на Ейми. Невероятно драматично е. Тя беше такава дама, че нейният гроб има седем футови ангели покланящи се от всички страни на гроба й със златна верига наоколо. Колко, колко невероятно е някой да умре с ангели от всички страни на нейния гроб, почувствах невероятно помазание, когато бях там. Аз всъщност, аз, аз чуйте това сега: Аз се разтреперих, когато посетих гроба на Ейми. Целият се тресях. Божията сила дойде върху мен. Вярвам, че помазанието се е спряло за дълго върху тялото на Ейми. Знам, че това може да ви шокира... И тази седмица ще взема David [Palmquist] и Kent [Mattox] и Sheryl [Palmquist]. Те ще дойдат с мен. Вие, вие, вие ще почувствате помазанието на гроба на Ейми. Невероятно е. И Кетриновото е невероятно. Чувал съм за хора, които са били изцелени, когато са посетили този гроб. Те са били тотално изцелени от Божията сила. Вие казвате: „Какво откачено нещо”, братко, това са неща, които ние никога няма да разберем. Всички чувате ли ме?” (Benny Hinn sermon, Double Portion Anointing, Part #3, Orlando Christian Center, Orlando, Fla., April 7, 1991. От сериите Holy Ghost Invasion. TV#309, tape on file.)

Интересното е, че християни са ходели да проверят по думите на Бени Хин гробовете както на Еми Макферсън, така и на Кетрин Кулман... и според техните разкази няма никакво помазание. Друг е въпросът за фалшивата доктрина за помазанието, от която страдат почти всички харизматични християни и ще стане дума по-късно. Бени Хин направо идолизира Кетрин Кулман и разказва по неговия специфичен леко разбъркан начин на разказване пред зрителите на телевизионното си предаване, че я сънува и има видения:

„Ladies and gentlemen, I'm going to tell you something right now. The Lord showed me a vision about – goodness it's almost been a year now. And – (I) can tell you I sense now the time has come when this vision is gonna be fulfilled. I had a vision of the night. What I saw, myself walk into a room. I've shared this before but just in case you – you've not heard it I want you to hear it. I saw myself walk into a room and there stood Kathryn Khulman. And I've not seen Kathryn in a dream or a vision [in] years. Uh, when she died, the day she died, the morning she died, I had a dream what I, what I saw in a, in a, in a, in a casket with a white dress. And when I woke up in, in the morning, I knew she had died and it was on the news that same morning. And so it's been many years. And there she was standing in this room and she said to me-of course this was a dream, but really more of a vision. A lot of times dreams are really visions of the night, and the Bible calls them that. When, when God gives to you in the fashion it really came with me. When I was a little boy, I saw the Lord in this dream. It was really so real, it was really a vision because when, when He appeared to me my body became electric just like electricity went through me and when I awoke that electricity was still on my body.” (This Is Your Day, June 11, 1997)

„Дами и господа, сега ще ви разкажа нещо. Бог ми показа видение за добрина и вече е минала година оттогава. И мога да ви разкажа, разбирам, че времето е дошло, когато това видение ще се изпълни. Имах видение една вечер. Това, което видях е да влизам в една стая. Аз вече ви споделих това, но в случай че не сте чули бих желал да го чуете. Видях се да влизам в една стая и там стоеше Кетрин Кулман. Не съм виждал Кетрин Кулман в сън или видение от години. Уф, когато тя умря, сутринта, когато тя умря имах сън и това, което видях – това, което видях е в, в, в ковчег с бяла рокля. И когато се събудих сутринта знаех, че тя е починала и това бе по новините същата сутрин. И са минали много години. И тя стоеше в тази стая и ми каза, разбира се това бе сън, но по-скоро като видение. Много пъти сънищата действително са видения на нощта, и Библията ги нарича така. Когато, когато Господ ви даде формата, тя наистина стигна до мен. Когато бях малко момче видях Бог в онзи сън. Това наистина беше толкова реално. Наистина беше видение, понеже когато Той се появи тялото ми се наелектризира, също както електричеството премина през мен и когато се събудих все още беше върху тялото ми.” (This Is Your Day, 11 юни 1997 г.)

Бени Хин приема контактуването с умрели стига те да са християни или библейски личности. В неговото предаване „Това е твоят ден” на 4 май 2000 г. негов гост е индийския евангелизатор D. G. S. Dhinakaran, който твърди, че е разговарял с апостолите Петър и Павел и Бени го подкрепя, казвайки, че и той самият е имал доста преживявания, за които е трудно да се повярва. Бени Хин определено изпада в некромантия при контактуването с умрелите по време на видения, което напомня на езическите практики с духове водачи. Кетрин Кулман, която боготвори и копира в много отношения заприличва на негов дух водач покровител. На стадион, пред огромна тълпа в столицата на Хаваите той разказва, че във видение разговарял с мъртвите Илия и Кетрин Кулман. Включвам части от този разказ:

„Can I tell you something? I've never shared this. Never! I was in prayer one day and a man appeared in front of me. Happened for two days in a row, twice one day and the next day. The same man appeared. I've never told this, never. ... This is recently. I’m not talking about a long time ago. He was about six feet two. Old man. Had a beard. White-like Norvelles jacket. Glistening white beard. His face was somewhat thin. But, very bold! Eyes – crystal blue. He had on a white garment; whiter than my shirt could ever get. On his head was a shawl, like a, like a covering. He looked like a priest. Every part of him glistened like crystal. And I spoke out and I said, ‘Lord, who is this man I see?’ I know you may, you may think I lost my mind, but the Lord said, ‘Elijah, the prophet!’ I never heard the Lord say that to me you know when that happened? That happened days before the anointing on my life doubled. Literally, the ministries’ anointing doubled after that. I’ve never shared this, I’ve been scared people are going to think he’s gone crazy! And, it happened twice! Two nights; one and the next day. And right after that, the anointing on this ministry doubled. Now, I don’t understand why the Lord allowed me to see that. I’ve not just seen angels; I’ve seen saints. Can I tell you? This might even shock you a little more. The Lord gave me a vision of Kathryn Kuhlman sitting with what seemed to be a group of people... and every one of them seemed to be urging me to pray. Now, I know this sounds crazy, but it’s all right. I don’t mind crazy because I liked what I saw... I was in prayer at uh, least hours...

At least fifty to seventy of them sitting in a group, and they were saying to me, ‘Pray! Ask God to give you a healing ministry that will touch the world! And suddenly, I heard Kathryn’s voice and suddenly there she was its crystal clear. And she in her beautiful smile, she said, ‘Ask! We’re waiting for you to ask! We’re praying with you to ask!’ And the vision disappeared. And suddenly I said, ‘Lord!’ And I asked. A week later the anointing hit my life. I believe the saints in Heaven urge us to pray. Urge us to do it! Do you know why I believe it? It’s in the Bible! You say, ‘Show it to me.’ Jesus saw Moses and Elijah who came to talk to Him about His passion on the cross! Ladies and gentlemen, there is way more than what you know about God! And the reason I’m telling you all of this? The Lord said to me only a few days ago. He said, ‘You’re about to come to a new level. Get ready!’ And I’m already feeling the rumblings in the heavenlies. Somebody is about to talk to me again. Something is about to happen again. I don’t know what it is. I’m so excited, I feel butterflies in my tummy.” (Blaisdale Arena, Honolulu, HI, 2/28/97)

„Мога ли да ви разкажа нещо? Никога не съм го споделял. Никога! Един ден бях в молитва и един човек се появи пред мен. Това се случи два последователни дни, два пъти единия ден и на следващия. Същият този човек се появи. Никога не съм разказвал това, никога... Това стана наскоро. Не говоря за много отдавна. Той беше около шест фута. Стар човек. Имаше брада. Бяла като якето на Норвел. Блестяща бяла брада. Лицето му беше някакво слабо. Но много уверено. Очите му кристално сини. Имаше бяла дреха, по бяла, отколкото въобще може да стане моята риза. На главата си имаше фин ленен плат, като, като покривало. Изглеждаше, като свещеник. Всяка част от него блестеше като кристал. И аз проговорих и казах: „Господи кой е този човек, когото виждам?”. Знам вие можете, можете да си помислите, че съм си изгубил акъла, но Господ ми каза: „Пророкът Илия”. Никога не ми се е случвало Господ да ми говори така, нали знаете докато това се случи. Това стана дни преди помазанието в живота ми да се удвои. Буквално помазанието на служението се удвои след това. Никога не съм споделял това. Страхувах се, че хората ще кажат той е полудял! И това се случи два пъти! Две нощи; едната и на следващия ден. И точно след това помазанието на това служение се удвои. Сега не знам защо Бог ми позволи да видя това. Не видях ангели; видях светии. Мога ли да ви кажа? Това може да ви шокира дори малко повече. Господ ми даде видение на Кетрин Кулман седяща с нещо като група от хора... и всеки от тях изглеждаше, че ме призоваваше да се моля. Сега знам може да звучи лудо, но всичко е наред. Не ми пука дали е лудо понеже ми хареса каквото видях... И аз бях в молитва, уф, поне часове...

Поне петдесет или седемдесет от тях седящи в група и те ми казваха: „Моли се! Моли Бог да ти даде изцелително служение, което да докосне света!” И внезапно чух гласа на Кетрин и той беше внезапно кристално чист. И тя с нейната красива усмивка, тя каза: „Поискай! Ние те чакаме да се молиш! Ние се молим с теб да поискаш! И видението изчезна. И внезапно казах:

„Господи! И го помолих. Седмица по-късно помазанието удари живота ми. Вярвам, че светиите в небето ни приканват да се молим. Приканват ни да го правим! Знаете ли защо вярвам в това? То е в Библията! Вие казвате: „Покажи ни го!”. Исус видя Моисей и Илия, които дойдоха да разговарят с него за Неговите страсти на кръста! Дами и господа има много повече от това, което знаете за Бог! И причината да ви кажа всичко това? Бог ми каза само няколко години по-рано. Той ми каза: „Ти ще влезеш в ново ниво. Приготви се!” И вече чувствам тътена в небесата. Някой отново ще ми говори. Нещо ще се случи отново. Не знам какво е то. Толкова съм развълнуван, чувствам тръпки по корема си.” (Blaisdale Arena, Хонолулу, Хавай, 2 февруари 1997 г.)

Тъй като Кетрин Кулман заема изключително важно значение в живота на Бени Хин и неговото служение от която се твърди, че е приел „изцерителна мантия” и го „запознала със Светия Дух” добре ще бъде да проверим коя всъщност е тя.

Кетрин Йохана Кулман е от немски произход и е родена на 9 май 1907 г. в семейната ферма на пет мили от Конкордия, щата Мисури в семейството на баща Джоузеф Адолф баптист и майка Eма Уалкенхорст методистка, има две сестри Миртли и Генева, както и един брат Ърл. На 14 годишна възраст повярва в Методистката църква в Конкордия, след което завършва библейско баптистко училище. Когато по-голямата й сестра Миртли се омъжва за Еверет Парот, който е евангелски проповедник от Moody Bible Institute по време на съживителни сбирки в Орегон през лятото й обещава да й предостави възможност да проповядва, но през следващите няколко години единствено й позволяват да разкаже своето свидетелство, как е повярвала. Отговорността и грешката за даването на Кетрин да проповядва е на Everette Parrott по време на евангелизационна сбирка в Боис, Айдахо през 1928 г. с което се бележи началото на нейната евангелизационна дейност.

В началото на 30-те години Кетрин среща проповедника Burrough Waltrip и го поканва да проповядва в Denver Revival Tabernacle – църква състояща се от близо 2 000 души (стартирала от стар гараж за камиони), където тя пастирувала. След като среща Кетрин Кулман той зарязва съпругата си и двете си деца в Тексас с писмо и започва извънбрачна любовна връзка с Кулман, която трае 2-3 години. Известно време след това Уолтрип се премества в Айова и стартира свое християнско радио предаване, пазейки в тайна личния си живот. След като се развежда с предишната си съпруга на 18 октомври 1938 г. Уолтрип се оженва за Кетрин Кулман. Но още през лятото на 1935 г. ги видели да се целуват в офиса на църквата. Уолтрип повече не потърсил съпругата си и не само, че никога не изпратил никакви пари за издръжката на децата си, но оставил различни негови задължения, които тя трябвало да изплаща.

Когато Кетрин Кулман и Бъроу Уолтрип сключват брак и двамата напускат църквите си. На неделната служба на 15 октомври в Денвър, Кетрин обявила, че двамата с Уолтрип ще обединят служенията си и център на тяхното служение ще стане Масон, Сити, Айова. При това нейно изявление много от жените станали демонстративно и напуснали залата, тъй като се оказало, че слуховете за греховната връзка на Кетрин Кулман с Бъроу Уолтрип са истина. Станало им ясно, че жената която проповядва за духовна чистота всъщност води таен двойствен живот. Дори пианистката на църквата Helen Gulliford отчаяно казала: „Не Кетрин, не го казвай. Не го прави. Моля.” и се разплакала. Известно време преди това да се случи един човек от църквата, веднъж отивайки малко по-рано на служба надникнал в офиса и видял Кетрин в прегръдките на Бъроу Уолтрип. Той направо се върнал със семейството си на паркинга, запалил автомобила и повече никога с неговото семейство нестъпили на нейни служби. Дълги години след това този човек разказва случката. Робертс Лиардън в първи том на книгата God’s Generals (Божиите генерали) от 1996 г. пише за Бъроу Уолтрип, когото Кетрин наричала „Господина”:

„Повечето хора казвали, че „Господинът” въобще не обичал Кетрин. Вместо това обичал способността й да привлича тълпи и да събира пари. Той бил известен с алчността си и екстравагантния си начин на живот. Когато се оженил за Кетрин, хора от осем различни щата го „издирвали” заради злоупотреби с пари.” (Божиите генерали, стр. 300 към бг. изд.)

Независимо от многото разочаровани християни Кетрин Кулман продава своя дял от сградата на Denver Tabernacle на Earl Hewitt. Установявайки се в Мейсън Сити заедно с мъжа си започват радио предавания в съживителния център Radio Chappel и всичко вървяло добре докато слуховете за развода на Уолтрип нестигнали в града и тогава Кетрин и Уолтрип го напускат и започват да обикалят из страната и да проповядват. През следващите няколко години Кетрин и Бъроу проповядват, както заедно, така и поотделно, а през пeриода 1944-1946 г. тя изоставя без някаква конкретна причина Бъроу Уолтрип и през 1948 г. те се развеждат официално и никога повече не се срещат. Спомнете си думите на Исус за развода в Матея 5:31-32 цитирани в началото на книгата. За раздялата Кетрин Кулман разказва:

„Никой не познава болката на умирането така, както аз я познавам, защото го обичах повече от самия живот. И за известно време го обичах дори повече от Бог. Накрая му казах, че трябва да си отида.” (Дъщеря на съдбата)

Повече нищо не се чува за проповедника Бъроу Уолтрип. Едва след години Уолтрип умира в калифорнийски затвор, където излежавал присъда за кражба на пари от някаква жена, което е доста показателно за това какъв човек е бил той. Счита се, че Кетрин Кулман се развежда с Бъроу Уолтрип, след като в списание е публикувана информация за предишния брак на Уолтрип и всичко това заплашвало да се раздуе до сериозен скандал и да спре служението й.

След разделянето със съпруга си Кетрин изцяло се отдава на своето евангелизационно-изцерително служение, което придобило огромна популярност. На нейните изцерителни служби се събирали по 10 000 души и за целта използвала най-големите зали в САЩ и започнала да прави по 125 изцерителни похода на година. По груби изчисления годишно нейните служби се посещавали от половин милион души. През 1972 г. тя получава докторска степен от Университета Орал Робертс, награждавана е с различни отличия, като Who's Who of California (Кой кой е в Калифорния) и Who's Who in America (Кой кой е в Америка), получава официално ключовете на градовете Питсбърг и Сейнт Луис, както и наградата на Лос Анжелис. Хората, които са се срещали с нея или са ставали върли критици или нейни всеотдайни последователи, изпадащи до крайности. Така например, както пише Jamie Buckingham (официалния биограф на Кетрин Кулман) в началната страница от първата глава на книгата си Daughter Of Destiny (Дъщеря на съдбата) нейната лична секретарка Меги Хартнър заявила: „Мис Кулман никога няма да умре. Тя ще бъде тук докато Исус дойде повторно.”, но тя умира в болница на 20 февруари 1976 г. Парадоксалното към това е, че по същото време тя имала над 50 покани за изцерителни събрания по целия свят.

Обикновено Кетрин Кулман лъжела репортерите, че никога не се е омъжвала и не се е развеждала, което споменава и пастира-икуменист Джейми Бъкингам от Мелбърн, Флорида в книгата „Дъщеря на съдбата” и описва случката с журналиста Robert Hoyt oт Akron Beacon Journal, където тя по време на разговора си с него дори се обърнала богохулно към Бог с думите: "That’s the truth, so help me God." (Това е истината, помогни ми Господи), твърдейки, че казва истината, но репортерът извадил копие от брачното й свидетелство и тя упорито продължавала да увърта и заявила, че ако е подписала това свидетелство за брак това е просто нещо, което са й дали да подпише и накрая казала, че всъщност няма значение дали тя е била омъжвана или не. Джейми Бъкингам интервюирал Кетрин Кулман през декември 1974 г., а също задавал въпроси на сестра й Myrtle Kuhlman Parott за подготвянето на предстоящата си книга.

Подобно на съвременните „Деца на Бога” Кетрин Кулман живеела в разкош и богатство и си купувала изключително скъпи дрехи струващи по 1 500 долара (отговарящи на 5 000 днешни долара), наемала изключително скъпи хотелски стаи по време на походите си, на което се научила от бившия си съпруг. Освен, че живеела в разкош на гърба на дарителите според Новия завет е грешно жените да се украсяват със скъпоценности:

„Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.” (1 Тимотея 2:9-10)

По време на нейните изцерителни служби тя желаела да има по възможност на подиума лекари, католически свещеници и монахини облечени в характерните за тях отличителни облекла. Най-много се радвала, когато зад гърба си имала 30-40 души католически свещеника, за да й създадат подходяща атмосфера за започването на чудесата... Това е повече от явна форма на икуменизъм, подготвяйки хората за по-нататъчните общи икуменични сбирки от различни религии, за които стана вече въпрос. Доста странно е, че по време на службите й Кетрин Кулман не позволявала да се упражняват духовните дарби пророкуване и тълкувание, както и хората, които се молели по-силно на езици направо били извеждани от залата. Не е изключено причината за това да е от страх Светия Дух да не я изобличи чрез тези дарби в нещо.

Също както Ейми Макферсън и Кетрин Кулман проповядва евенгелието на позитивизма. Никога не се противопоставя на някой порок, грях или някоя доктринална грешка. Но в Божието слово е написано, че Светия Дух ще обвини света за грях:

„Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд” (Йоан 16:7-8)

Задължително трябва да уточня, че евангелието на позитивизма и любовта се използва от проповедниците на икуменизма, които казват лъжливо: „Бог е любов, всички религии отиват до Бога.”

Още през 1948 г. Кетрин Кулман организирала няколко икуменични сбирки в Carnegie Music Hall в Питсбург, където имало протестанти, католици, източно православни, евреи и хора от различни други вероизповедания. На 11 октомври 1972 г. папа Павел VI (от 21 юни 1963 дo 6 август 1978 г.) провел с нея специална среща във Ватикана, на която я възхвалявал за чудесната работа, която върши и й подарил златен медальон с гълъб. Тя разказвала, че от този момент били в единство до края на служението й. Тук трябва да се изясни, че този папа е бил еретик и масон, по време на който завършва Втория ватикански събор. Папа Павел VI обявил Дева Мария за „Майка на католическата Църква”, с което се доразвива еретичния култ към Мария и се доближава до езическите култове на „свещената женственост”, „богинята Майка” и „небесната кралица”, които са изобличени от Бог в Библията:

„Децата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, за да направят пити на небесната кралица, и да направят възлияния на други богове, та да Ме разгневят.” (Еремия 7:18)

След срещата си с папата Кетрин Кулман участва като говорител на различни икуменични сбирки, имащи за цел обединяването на протестантските църкви с римокатолическата църква. Така например Кетрин Кулман и Дейвид Ду Плесис са сред говорителите на световната икуменична конференция на тема „Светия Дух” проведена в Ерусалим от 3 до 5 март 1974 г. с участието главно на членове от харизматичното протестантско движение и римокатолическата църква.

През последните години от живота си Кетрин Кулман се намирала под контрола на Д. Б. "Тинк" Уилкерсън младши и съпругата му Сю. Той контролирал почти всичко, което тя правела. Убедил я да купи самолет за 750 000 долара, дори нейното завещание било пренаписано наново от неговия адвокат, в което влизали 14 души роднини и хора от офиса в Питсбърг, а всичко останало се преписвало на него и съпругата му – Sue Wilkerson и D. B. Wilkerson Jr. Не трябва да се бърка Dana Barton "Tink" Wilkerson Jr. с известния евангелизатор David Wilkerson (р. 1931 г.) от Хамонд, Индиана, който е сериозен мъж на Бога, враг на "Движението на вярата", станал световно известен с книгата си Cross and Switchblade (в България излязла под името „Кръстът и героите на ножа”), както и с други пророчески книги. D. B. Wilkerson, Jr. е син на бизнесмена D. B. Wilkerson (1912-2000) от Тулса, Оклахома, който е собственик на Wilkerson Chevrolet Inc., виден член на ротари клуба в Тулса, играещ важна роля в напредъка и разрастването на Университета Орал Робертс. През 1980 г. D. B. Wilkerson старши е хоноруван с докторат в Университета Орал Робертс, а през 1972 г. получава наградата Quality Dealer Award на списанието Тайм. Когато Кетрин Кулман се намирала в болницата Уилкерсън младши решавал кой да я посети и кой да не бъде допуснат до нея. Най-интересното е, че още през 1955 г. диагнозата на Кетрин Кулман показвала, че „великата изцерителка” има разширено сърце, което тя криела от християните, но през последните години от живота й състоянието й се влошило и тя умира на 20 февруари 1976 г. по време на сърдечна операция.

Дори в погребението на Кетрин Кулман има нещо странно и мистериозно. "Тинк" Уилкерсън, който се заел с подготовката по церемонията на погребението забранил да се показва тялото й на когото и да било освен на него и на съпругата му Сю. Той предложил на Орал Робертс да каже последните думи, но преподобния Робертс отказал като заявил, че не е подготвен.

Като допълнение ще прибавя, че през 1992 г. "Тинк" Уилкерсън, който бил добър приятел на Орал Робертс и един от регентите на Университета Орал Робертс е уличен в измами свързани с неговия бизнес с автомобили. В съдебния процес с Chrysler Credit Corporation ставало въпрос за единайсет коли Понтияк.

Време е да се разгледа и Ейми Семпъл МакФерсън – другата любимка на Бени Ментето с изцерително служение наричана „най-изтъкнатата жена лидер, която се е появила в петдесятното движение”. Но и при нея подобно на Кетрин Кулман положението никак не е розово. Тя отхвърляла необходимостта от освещение, което се практикувало първоначално в Лос Анжелис на Азуса стрийт. В появилите се петдесятни църкви с кръщение със Светия Дух до 1908 г. се проповядвала следната система:

1. Обръщение (покаяние и оправдание)

2. Пълно освещение

3. Духовно кръщение с говорене на езици от Светия Дух

Но след известно време различни проповедници излезли с твърдението, че няма нужда от освещение, което е редовна практика до момента в почти всички съществуващи църкви. Началото на това отклонение произлиза от Уйлям Дърхам (1873-1912) от Holiness Movement (Движение на Святостта). Когато през 1907 г. Дърхам се кръстил със Светия Дух и дарбата говорене на езици до такава степен се въодушевил от преживяното, че премахнал втората степен „Пълно освещение” и започнал да проповядва, че след говоренето на езици автоматично щяло да последва самото освещаване, но на практика нещата стоят точно обратното. Въпреки че хората, ако знаят какво пропущат биха могли да направят освещаването си за Бог и по-късно. Не е правилно да се кръсти някой, който не е чист и осветен за Бог. Най-малкото човек трябва да се покае за греховете си преди да го направи. Относно споменатото отклонение изключващо освещаването от Уйлям Дърхам сестра Ръбли имала видение, което описва швейцарския теолог Валтер Холенвегер в неговия труд Handbuch der Pfingstbewegung (Ръководство на петдесятното движение) публикуван през 1966 г.:

„Дяволите се съветваха какво трябва да се направи, тъй като Светият Дух отново е дошъл на земята. И накрая един много сакат демон намери решението: „Дайте им духовно кръщение върху един неосветен живот.” Всички демони пляскаха с ръце.” (Walter Hollenveger „Ръководство на петдесятното движение”)

Но да продължим с Ейми Семпъл МакФерсън. Докато много от проповедниците критикували и изобличавали греха Ейми никога не говорела против греха, но единствено за любовта, акцентирайки на евенгелието на позитивизма, което използват нюейджърите и икуменистите. Важно е да се отбележи, че в Angelus Temple – църквата на Ейми Семпъл МакФерсън неколкократно е канен и е проповядвал Есек Кениън, за когото ще стане въпрос по-късно и стои в основата на доктрините в „Движението на вярата”.

През 1921 г. след девет години брак Ейми Семпъл МакФерсън се развежда с втория си съпруг Харълд Макферсън. Причините, които водят до развода са нейното истерично държание и пренебрежителното й отношение към съпруга й. Разводът е по взаимно съгласие, без да е имало изневяра, която в Новия завет се споменава като единствена възможна причина за развод в Матея 19:4-9, а срещаме и още редица стихове на тази тема Матея 5:31-32, I Послание към коринтяните 7:11 и тн. Както осъвремените християни ще кажат: „Това е доста честа практика дори и сред пасторите и проповедниците в наши дни”, но не е правилно според Божието слово. Според Библията такава жена е блудница. Блудница е и Ейми Семпъл МакФерсън:

„Защото омъжената жена е вързана чрез закона на мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж става блудница; но ако умре мъжът й, освободена е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.” (Послание към римляните 7:2-3)

Ейми Семпъл МакФерсън си е сътрудничела с друга проповедничка-феминистка Rheba Crawford (Splivalo) от Армията на спасението, наричана „The Angel Of Broadway” („Ангела на Бродуей”), също разведена, която я замествала на амвона на нейната църква докато пътувала през 1934 г. Още от по-рано двете имали договор Реба да може да проповядва срещу заплащане от 600 долара месечно когато тя отсъства. Известно е, че Реба Крауфорд понякога излизала да проповядва пред тълпи с мъже без долно бельо под леко прозираща рокля. Реба се развела със съпруга си J. Harold Sommers от Флорида след 4 години брак под предлог, че не я сдържало „за да може да проповядва”, но на 24 февруари 1930 г. в Сан Франциско „странно” се омъжила повторно за разведения богаташ-брокер Raymond Bachelder Splivalo. Алчната помощник пасторка Реба дори осъдила за клевета Ейми Семпъл МакФерсън за 1 милион долара и на известната проповедничка се наложило да разпродава каквото притежава за да събере парите.

Ейми имала извънбрачна връзка и за да прикрие всичко хитро инсценирала собствената си смърт и когато отново се появила заявила, че била отвлечена. На 18 май 1926 г. следобед била на плажа в Лос Анжелис заедно със секретарката си. Ейми я изпратила до църковната сграда и когато тя се върнала немогла да я открие. Въпреки претърсванията немогли да открият и следа от нея и месец по-късно на 20 юни се състояла прощална служба в нейна чест. Само три дни по-късно Ейми се появила в Дъглас, Аризона и заявила, че всъщност през изтеклото време била отвлечена, но това не се доказало и не се потвърдило по никакъв начин. Когато полицията тръгнала обратно по предполагаемия път назад не открили никъде в околността споменатата колиба където би трябвало да е лежала отвлечена. Тя твърдяла, че колибата е на около 14 мили, но местните познавачи на терена заявили, че в околностите до около 40-50 мили не се намира никаква подобна постройка. Въпреки че Ейми твърдяла, че била упоена и успяла да избяга от похитителите си и 13 часа вървяла до града по обувките й нямало и следа от нещо подобно. Вместо следи от пясък от пустинята Agua Prieta откъдето твърдяла, че идвала или издрасквания от кактуси по тях имало следи от трева. 
Вместо устата й да е пресъхнала от жажда и устните й да са напукани, тя си изглеждала съвсем нормално и не била жадна. Въпреки че твърдяла, че похитителите й й връзвали краката по глезените й нямало никакви следи. Под роклята й отсъствал банския костюм, с който се намирала на плажа, когато изчезнала, а не щеш ли в добавка на ръката й се намирал часовник, подарен от майка й, който не, само че предполагаемите похитители не й взели, но дори не била с него на плажа, когато я оставила секретарката й... Когато двама опитни следотърсачи се заели да проследят дирите й те открили недалеч мястото, от където е слязла от автомобил. Открили и подписана от нея сметка в хранителен магазин в Кармел, Калифорния по времето когато се водела изчезнала.
По време на нейното отсъствие „случайно” изчезнал и Kenneth G. Ormiston – радио продуцент на нейната радиостанция KFSG, който бил женен и се предполага, че Ейми е прекарала времето си с него. На последвалия процес се явили свидетели, които дали показания, че Ейми е била в различни хотели с радиоводещия Kenneth Ormiston. В крайна сметка Ейми била оневинена, но вероятно просто си е платила където трябва. Дори нейният адвокат Joseph Scott отказал да участва в процеса, тъй като бил наясно, че е виновна. По-късно той я защитавал срещу дъщеря й и Реба Крауфорд. По време на пътуването й до Европа по-рано двамата били забелязани заедно. Когато Ейми заминала за Европа Ormiston изчезнал ненадейно и съпругата му Рут се обадила в полицията. По-късно както отбелязва Lately Thomas в книгата The Vanishing Evangelist: The Aimee Semple McPherson Kidnaping Affair (Изчезналата евангелистка: Аферата за похищението на Ейми МакФерсън) публикувана през 1959 г. тя разказала, че известна жена е била виновна за неговото отсъствие. Дори майка й Мини Кенеди не повярвала на историята с отвличането. Въпреки че била оставена бележка с иск за откуп от половин милион долара подписана „The Avengers” (Отмъстителите), тя не погледнала на сериодно на това. Докато Ейми се укривала и се представяла за мъртва или отвлечена дъщеря й от първия й брак Roberta Semple Salter (1910-2007), която носела името Robertа Star (тъй като й предричала велико бъдеще, но така и нямала такова) получила завещанието. След като Ейми отново се появила на хоризонта Ейми я изключила от новото си завещание като наказание за това, че се възползвала от предишното завещание докато отсъствала, от което подразбираме, че дъщеря й добре е знаела какво става през това време с майка й. От друга страна известно време след завръщането си Ейми Семпъл МакФерсън се скарала, пребила и счупила носа на майка си, която не вярвала във версията за нейното отвличане. За да се потули случая излъгали, че всъщност Мини си е направила пластична операция на носа. Въпреки че Милдред Кенеди дълги години подкрепяла почти във всичко дъщеря си, която била само 15 години по-млада от нея и играела ролята на мениджър в служението й след тази случка повече не се срещнала с Ейми. Година след случая с изчезването си Ейми доста попроменила начина си на живот, като започнала да пие, да посещава заведения, където да танцува и да носи къси поли и скъпи украшения – неща, против които проповядвала по-рано. Директорът на нейния хор Gladwyn Nichols заедно с останалите 300 души от хора напуснали. А по повод напускането си Глоудуин Никълс заявил:  „Aimee's surrender to worldliness – her wardrobe of fancy gowns and short skirts, jewelry, furs, her new infatuation with cosmetics and bobbed hair, all specifically condemned by the Scriptures” (Robert Bahr, Least of All Saints, p. 259)
„Ейми се предаде на светското – нейния гардероб от луксозни рокли и поли, бижута, кожи, нейната нова страст към козметиката и прически на косата, всичките специално осъдени в писанията” (Robert Bahr, Least of All Saints, стр. 259)
Комедийният актьор Милтън Берле в неговата автобиография Milton Berle: An Autobiography написана след дълги години в 12 глава помества разказите на две срещи с правене на секс през 1930 г. с Ейми Семпъл МакФерсън, с която се запознал на една благотворителна вечеря. След което той пише, че повече никога не я срещал.
През август 1930 година Ейми получава нервен срив, класифициран като истерична слепота и е изпратена на лечение и от този период започнала да взима успокоителни. Говорело се, че е полудяла. На 13 септември 1931 г. тя се омъжва за трети път за актьора и кабаретен музикант Дейвид Хютън, с когото се развела през 1934 г. На последната й проповед през 1932 г. Ейми получила истеричен припадък и припаднала на амвона – едва ли има съмнение, че е била обладана. Самата тя умира на 27 септември 1944 г. от свръхдоза успокоителни барбитурати.
На службите на Ейми Семпъл МакФерсън са пактикувани паданията в Духа, които се срещат и при Кетрин Кулман, а в последствие и при Бени Хин. Странно впечатление прави, че първоначално тези проявления се срещали единствено при жените проповеднички. За първи път паданията на хора с изпадането в транс се появило на службите на Мария Удурт-Етер през XIX век. Много хора идвали на службите на Ейми Семпъл МакФерсън, тъй като тя им обещавала чудеса, изцерения и просперитет. За да не се преумори в молитви за изцерение на входа раздавали картончета с номера, които обикновено били 75 на брой. Разказват се случаи от свидетели на хора в крайна нужда за изцеление, когато тя отказвала да се моли.
Ето това са любимките на Бени Ментето превърнали се в негови истински идоли, от чиито гробове черпи нещо, което нарича „помазание”... Другият любимец на Бени е пътуващият евангелизатор-изцерител Аса Алонсо Алън, който е един от първите хора проповядващи евангелието на просперитета в харизматичните среди. Въпреки че се твърди, че служението му е придружено с редица свръхестествени явления и изцерения на стотици болни от различни болести, като: глухота, мигрена, алергия, болести на белите дробове, язва, рак артрит, рак на костите и слепота, но странно самият изцерител дълго боледува от артрит, който го измъчвал до такава степен, че самият той не можел да ходи и дори си направил операция на коляното. През 1962 г. А.А. Алън напуска съпругата си Лекси, от която има четири деца и осем години по-късно умира самотен на 11 юни 1970 г. сравнително млад все още на 59 години от „остро алкохолно натравяне и мастна инфилтрация на черния дроб”. Тоест напил се е до смърт. За смъртта на А. А. Алън в книгата Божиите генерали на Робъртст Лиардън е написал:
„Алън е имал черен дроб на човек, който в продължение на няколко седмици или месец се е напивал редовно, което означава, че просто е пиел до състояние на алкохолно опиянение.” (Божиите генерали стр. 433 към бг. изд.)
Полицията открила в стаята му лекарства и купчини бутилки от алкохол. Няколко дни по-късно на 14 юни 1970 г. по християнските радиостанции в САЩ, Великобритания и Филипините бил пуснат запис на неговия глас, който казвал:
„This is Brother Allen in person. Numbers of friends of mine have been inquiring about reports they have heard concerning me that are not true. People as well as some preachers from pulpits are announcing that I am dead. Do I sound like a dead man? My friends, I am not even sick! Only a moment ago I made a reservation to fly into our current campaign. I'll see you there and make the devil a liar.”
„Това е брат Алън лично. Голям брой от мои приятели са се допитвали във връзка със съобщенията, които са чули свързани с мен, които не са истина. Хората както и някои проповедници от амвоните са обявявали, че аз съм мъртъв. Звуча ли като мъртъв човек? Мои приятели, аз дори не съм болен! Само преди малко си направих резервация да летя на нашата текуща кампания. Ще ви видя там и ще покажа, че дяволът е лъжец.”
Но лъжецът е А. А. Алън. Оказва се, че предаването е нагласено доста преди смъртта му. А. А. Алън е бил сериозно болен, но е криел това и не е предполагал, че ще умре. Тъй като от не малко време се намирал в немилост той е търсел начини да манипулира християните, за да получава дарения и започнал по стандартната процедура с нова серия от изявления на записи по радиото. На 14 юни 1970 г. Don Stewart влязъл в неговата хотелска стая в Jack Tar Hotel в Сан Франциско и откривайки трупа му първо посъбрал бутилките от алкохол и тогава се обадил на полицията. След смъртта му неговите хора пуснали слуха, че А. А. Алън е починал от сърдечен удар, но отдавна всички знаят истината.
Дали смъртта на А. А. Алън в алкохолен делириум е случайно явление? А. А. Алън е „бивш” алкохолик, който повярвал. Но не е много ясно до каква степен наистина е приключил с алкохола. Като погледнем назад виждаме, че през 1955 г. А. А. Алън е арестуван по време на съживление в щата Тенеси, тъй като е карал пиян, след което е изгонен от деноминацията Асамблея на Бога. Самият А. А. Алън в миналото се шегувал, че на герба му би трябвало да има бутилка с бира.
А. А. Алън е казвал, че хората, които дават за неговото служение ще забогатеят и той им гарантирал „силата да станат богати”. Той твърдял, че веднъж трябвало да плати сметки за печат на стойност 410 долара и банкнотите от по 1 долар в джоба му се превърнали в по 20 доларови. Неговите книги са изцяло насочени към парите: The Secret to Scriptural Financial Success – Тайната на финансовия успех според писанията (1953), Power to Get Wealth – Силата да се придобие богатство (1963), God's Guarantee to Bless and Prosper You Financially – Божията гаранция да бъдете благословени и да просперирате финансово (1968). Самият той казал:
„I believe I can command God to perform a miracle for you financially.”
„Вярвам, че мога да заповядам на Господ да направи чудо за вашите финанси.”
Но истината е, че никой нищо не може да заповяда на Господ. През 1960 г. А. А. Алън започнал да продава дрехи на дарителите наричани „prosperity cloths” (дрехи на просперитета) за суми от 100 до 1000 долара, които трябвало да привличат просперитета. За разпространяваните от него дрехи казвал, че са „помазани дрехи в специално чудотворно помазание”. През 60-те години А. А. Алън започнал да предлага и талаш от палатките на неговите чудотворни събрания, което се споменава в "New Revival Tent Dedicated in Philadelphia", Miracle Magazine, September 1967, 15. А. А. Алън стигнал до там, че твърдял, че може да възкресява мъртъвци и направо стартирал възкресителна кампания, но когато негови последователи започнали да се молят за починалите си близки както той ги учел и нищо не се случило „движението за възкресения” набързо секнало. По някое време А. А. Алън заявил, че Бог му е дал „ново помазание” и сила да полага ръце върху вярващите които му дадат 100 долара за да се моли за тях и да ги направи богати. Марджо Гортнер е бивш хитрец-лъжепроповедник доящ здраво християните, за когото по-късно ще стане въпрос. Той пише за А. А. Алън какво му казал кога свършва едно съживление и трябва да отиде другаде:
„When you can turn people on their head and shake them and no money falls out, then you know God’s saying, ‘Move on, son. ‘“
„Когато можеш да обърнеш хората на главите им и ги разклатиш и повече не падат пари, това означава, че Бог казва: „Върви, сине.”