Дебатът
за дарвинизма бушува почти всяка седмица с появата на нов залп във Великия спор. Причината за това е
проста и ясна: В западния свят учението за еволюцията, задвижено от естествениците,
е огромен интелектуален съперник на християнството. Това е митът за
сътворението, свойствен на светския елит, който служи като интелектуално
оръдие, при водене на публични дебати.
В известен смисъл, тази опозиция идва още от времето на Дарвин. Когато Дарвин разработи и публикува своята теория за естествения подбор, за просветеният ум е очевиден въпроса: Може ли да се съгласуват теорията на еволюцията и християнската вяра?
Появата на теорията за еволюцията като теория за произхода на съществуването на форми на живот хвърля сериозни предизвикателства на библейската история за сътворението описана в първите глави на книгата Битие. От пръв поглед е ясно, че тези становища са напълно непримирими.
В XIX имало немалко честни хора, които са разбирали реалността, каквато е: Ако теорията на еволюцията е вярна, Библията следва да се подложи на сериозна ревизия. Други обаче са отишли по-далеч и, подобно на движението Нов атеизъм днес, са приели теорията на еволюцията, за да я използват като интелектуално оръжие против християнството.
Имало и други, които се опитвали да посредничат между еволюцията и християнството. Ако сведем техните аргументи към по обикновено изказване, те биха звучали именно така: Библията говори за това, кой и защо е направил Сътворението, но не и как то е извършено. Въпросът „как“ е бил оставен на експерименталната наука и теорията на еволюцията.
В последните години този аргумент отново е бил повдигнат като защита от страна на еволюционистите. Към това може да цитираме последните изказвания на професор Стивън Дж. Гоулд, от Харвардския университет, който твърди, че светът на науката и светът на религията съществуват отделно един от друг и представляват сами по себе си „непрепокриваща юрисдикция“. Нещо повече, той каза, че религия и наука не могат да се конфронтират, тъй като те не се отнасят до едни и същи въпроси.
Проблемът с този аргумент е очевиден: дарвинизмът и книгата Битие явно се застъпват. Библията не говори само за това, кой и защо е създал този свят. В библията е очевидно, че се говори и как се е случило това. Дори един бегъл поглед е достатъчен, за да се види, че еволюционистите постоянно си позволяват да дадат отговор на въпросите кой и защо. Затова от интелектуална гледна точка е нечестно да се каже, че теорията на еволюцията се занимава с космологическите механизми на съществуването, а Библията говори само за значението на сътворението.
„Библията говори не само за това, кой и защо е сътворил този свят. Очевидно е, че в библията се говори, как всичко това се е случило.“
Някои християнски богослови на 19 век. са приели друг подход. Даже някои от високоценените и ортодоксални „пристънски богослови“, по своему се опитвали да се аргументират, че между книгата Битие и учението на Дарвин няма съществено противоречие. Те били убедени в силата на експерименталната наука и в авторитета на Свещеното Писание, затова са били уверени, че в крайна сметка развитието на науката ще докаже истинността на Библията. Тези богослови не са в състояние да разпознават естествено-научните пристрастия на съвременната наука. Създателите на съвременната теория на еволюцията не са направили нито една крачка за признаване на божествената първопричина на Битие. Напротив, основните защитници на Чарлз Дарвин днес се противопоставят на идеята известна като „интелигентен дизайн“. Целият им мироглед се вписва в една стерилна кутия, където няма място за никакви други закони, освен естествените.
От началото на конфликта са били тези, които се опитвали в една или друга форма да се приспособят към дарвинизма. Най-често тази адаптация се проявила в някаква форма “теистична еволюция“. Така се нарича идеята за това, че процесът на еволюцията се направлява от Бога, за да изпълни Своите божествени цели.
Като се има предвид залозите в тези обществени полемики, привлекателността на теистичната еволюция е разбираема. Създаването на такова средно положение - „златна среда“ - между християнството и учението за еволюцията, би могла да разреши сериозният културен и интелектуален конфликт. При това, по време на обсъждането на златната среда, отстъпва именно библейската позиция и цялото християнско богословие като такова, а не отстъпва теорията на еволюцията. Затова, теистичната еволюция- това е библейска и богословска катастрофа.
Основопологащото учение за еволюцията, което бе прието от научните институции и яростно защитаващите я привърженици, не оставя никаква възможност, че Космосът може да е бил породен от божествено начало. Още по-малко, те не допускат и мисъл за божествено ръководство на процеса на еволюцията. Налице е безмилостно насърчаване теорията за еволюцията все повече в обятията на натурализма, с все по-голяма враждебност по отношение на християнските твърдения за истината.
„По време на обсъждане на тази златна среда, отстъпва именно библейската позиция и цялото християнско богословие, но не и теорията на еволюцията”
Но в тази борба има и друга страна. В процеса на спора, се нанася на християнските убеждения непоправима и неизмерима вреда. Най-малкото, че с приемането на еволюционната теория се изисква първите две глави на книга Битие да се приемат само като литературна творба, недаваща никакви исторически факти. Но безусловно, вредата, нанесена на християнството не свършва дотук.
Ако еволюционистите са прави, тогава целия разказ на Библията следва да бъде преразгледан и интерпретиран. Еволюционната теория е несъвместима не само с разказа за Сътворението, описан в книга Битие, но също така е несъвместима с библейското учение, че всички хора са произлезли от Адам, и че в Адам всички сме наследили греха и вината. Библейският разказ за грехопадението и последеците от греха е изцяло несъвместим с теорията за еволюцията. Третата глава на книга Битие има същият проблем за еволюционистите както и първите две.
Натуралистите еволюционисти отстояват своите убеждения както в интелектуалната сфера, така и в сферата на морала. Те все по-често твърдят, че отказа да приемеш еволюцията е вид интелектуално престъпление. Те използват всички средства и аргументи, с които разполагат, за да дискредитират всяко отричане на еволюцията и да изолират гласовете, които поставят под въпрос догмата на дарвинизма. Те работят усилено, за да се установи безспорна вяра в еволюцията като единствено вярна и общоприета позиция. Те вече са успели в средите на интелектуалния елит. Тяхната цел сега – да осигурят победа в общественото съзнание чрез популярната култура.
„Еволюционистите все по настойчиво твърдят, че отказът от приемането на еволюционната теория е вид интелектуално престъпление”
Ежедневно, възникващите въпроси всред последователите на теорията на теистичната еволюция са все по-ясни.
Днес, привържениците на теистичната еволюция всред масите отхвърлят безпогрешността на Библията: някои казват, че твърденията за безпогрешността на Библията - е интелектуална катастрофа и задънена улица. Други открито заявяват необходимост от отказване от вяра в историческата достоверност на Адам, историческата достоверност на грехоподанието и Потопа.
По този начин, подемът на еволюционната теория показва, на каква фронтова линия се води борбата. Няма никакво съмнение, че авторитетът на Библията и истинността на Евангелието са изложени на риск. Новият Завет ясно постановява Евангелието на Исус Христос въз основа библейския разказ за Сътворението. Ако Адам и грехопадението нямаха историческа достоверност, то тогава Евангелието е невъзможно да бъде разбрано в библейския смисъл.
Именно в това се състои и новата форма на дебат за еволюцията. Днес сме изправени пред неоспоримия факт, че най-основните и фундаментални въпроси за авторитета на Библията и цялостта на Евангелието са заложени на карта.
Готови ли сте за този дебат?
Преводът на статията се публикува с разрешение от http://www.propovedi.ru
В известен смисъл, тази опозиция идва още от времето на Дарвин. Когато Дарвин разработи и публикува своята теория за естествения подбор, за просветеният ум е очевиден въпроса: Може ли да се съгласуват теорията на еволюцията и християнската вяра?
Появата на теорията за еволюцията като теория за произхода на съществуването на форми на живот хвърля сериозни предизвикателства на библейската история за сътворението описана в първите глави на книгата Битие. От пръв поглед е ясно, че тези становища са напълно непримирими.
В XIX имало немалко честни хора, които са разбирали реалността, каквато е: Ако теорията на еволюцията е вярна, Библията следва да се подложи на сериозна ревизия. Други обаче са отишли по-далеч и, подобно на движението Нов атеизъм днес, са приели теорията на еволюцията, за да я използват като интелектуално оръжие против християнството.
Имало и други, които се опитвали да посредничат между еволюцията и християнството. Ако сведем техните аргументи към по обикновено изказване, те биха звучали именно така: Библията говори за това, кой и защо е направил Сътворението, но не и как то е извършено. Въпросът „как“ е бил оставен на експерименталната наука и теорията на еволюцията.
В последните години този аргумент отново е бил повдигнат като защита от страна на еволюционистите. Към това може да цитираме последните изказвания на професор Стивън Дж. Гоулд, от Харвардския университет, който твърди, че светът на науката и светът на религията съществуват отделно един от друг и представляват сами по себе си „непрепокриваща юрисдикция“. Нещо повече, той каза, че религия и наука не могат да се конфронтират, тъй като те не се отнасят до едни и същи въпроси.
Проблемът с този аргумент е очевиден: дарвинизмът и книгата Битие явно се застъпват. Библията не говори само за това, кой и защо е създал този свят. В библията е очевидно, че се говори и как се е случило това. Дори един бегъл поглед е достатъчен, за да се види, че еволюционистите постоянно си позволяват да дадат отговор на въпросите кой и защо. Затова от интелектуална гледна точка е нечестно да се каже, че теорията на еволюцията се занимава с космологическите механизми на съществуването, а Библията говори само за значението на сътворението.
„Библията говори не само за това, кой и защо е сътворил този свят. Очевидно е, че в библията се говори, как всичко това се е случило.“
Някои християнски богослови на 19 век. са приели друг подход. Даже някои от високоценените и ортодоксални „пристънски богослови“, по своему се опитвали да се аргументират, че между книгата Битие и учението на Дарвин няма съществено противоречие. Те били убедени в силата на експерименталната наука и в авторитета на Свещеното Писание, затова са били уверени, че в крайна сметка развитието на науката ще докаже истинността на Библията. Тези богослови не са в състояние да разпознават естествено-научните пристрастия на съвременната наука. Създателите на съвременната теория на еволюцията не са направили нито една крачка за признаване на божествената първопричина на Битие. Напротив, основните защитници на Чарлз Дарвин днес се противопоставят на идеята известна като „интелигентен дизайн“. Целият им мироглед се вписва в една стерилна кутия, където няма място за никакви други закони, освен естествените.
От началото на конфликта са били тези, които се опитвали в една или друга форма да се приспособят към дарвинизма. Най-често тази адаптация се проявила в някаква форма “теистична еволюция“. Така се нарича идеята за това, че процесът на еволюцията се направлява от Бога, за да изпълни Своите божествени цели.
Като се има предвид залозите в тези обществени полемики, привлекателността на теистичната еволюция е разбираема. Създаването на такова средно положение - „златна среда“ - между християнството и учението за еволюцията, би могла да разреши сериозният културен и интелектуален конфликт. При това, по време на обсъждането на златната среда, отстъпва именно библейската позиция и цялото християнско богословие като такова, а не отстъпва теорията на еволюцията. Затова, теистичната еволюция- това е библейска и богословска катастрофа.
Основопологащото учение за еволюцията, което бе прието от научните институции и яростно защитаващите я привърженици, не оставя никаква възможност, че Космосът може да е бил породен от божествено начало. Още по-малко, те не допускат и мисъл за божествено ръководство на процеса на еволюцията. Налице е безмилостно насърчаване теорията за еволюцията все повече в обятията на натурализма, с все по-голяма враждебност по отношение на християнските твърдения за истината.
„По време на обсъждане на тази златна среда, отстъпва именно библейската позиция и цялото християнско богословие, но не и теорията на еволюцията”
Но в тази борба има и друга страна. В процеса на спора, се нанася на християнските убеждения непоправима и неизмерима вреда. Най-малкото, че с приемането на еволюционната теория се изисква първите две глави на книга Битие да се приемат само като литературна творба, недаваща никакви исторически факти. Но безусловно, вредата, нанесена на християнството не свършва дотук.
Ако еволюционистите са прави, тогава целия разказ на Библията следва да бъде преразгледан и интерпретиран. Еволюционната теория е несъвместима не само с разказа за Сътворението, описан в книга Битие, но също така е несъвместима с библейското учение, че всички хора са произлезли от Адам, и че в Адам всички сме наследили греха и вината. Библейският разказ за грехопадението и последеците от греха е изцяло несъвместим с теорията за еволюцията. Третата глава на книга Битие има същият проблем за еволюционистите както и първите две.
Натуралистите еволюционисти отстояват своите убеждения както в интелектуалната сфера, така и в сферата на морала. Те все по-често твърдят, че отказа да приемеш еволюцията е вид интелектуално престъпление. Те използват всички средства и аргументи, с които разполагат, за да дискредитират всяко отричане на еволюцията и да изолират гласовете, които поставят под въпрос догмата на дарвинизма. Те работят усилено, за да се установи безспорна вяра в еволюцията като единствено вярна и общоприета позиция. Те вече са успели в средите на интелектуалния елит. Тяхната цел сега – да осигурят победа в общественото съзнание чрез популярната култура.
„Еволюционистите все по настойчиво твърдят, че отказът от приемането на еволюционната теория е вид интелектуално престъпление”
Ежедневно, възникващите въпроси всред последователите на теорията на теистичната еволюция са все по-ясни.
Днес, привържениците на теистичната еволюция всред масите отхвърлят безпогрешността на Библията: някои казват, че твърденията за безпогрешността на Библията - е интелектуална катастрофа и задънена улица. Други открито заявяват необходимост от отказване от вяра в историческата достоверност на Адам, историческата достоверност на грехоподанието и Потопа.
По този начин, подемът на еволюционната теория показва, на каква фронтова линия се води борбата. Няма никакво съмнение, че авторитетът на Библията и истинността на Евангелието са изложени на риск. Новият Завет ясно постановява Евангелието на Исус Христос въз основа библейския разказ за Сътворението. Ако Адам и грехопадението нямаха историческа достоверност, то тогава Евангелието е невъзможно да бъде разбрано в библейския смисъл.
Именно в това се състои и новата форма на дебат за еволюцията. Днес сме изправени пред неоспоримия факт, че най-основните и фундаментални въпроси за авторитета на Библията и цялостта на Евангелието са заложени на карта.
Готови ли сте за този дебат?
Преводът на статията се публикува с разрешение от http://www.propovedi.ru
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар