Животът на повечето хора в света и тяхното поведение свидетелстват ясно за един живот без Бога. Не оставате ли очудени, ако такива хора често твърдят, че са "вярващи"? Те изглеждат съвсем искрени и аз мисля че са. А защо да не вярват; какво чудно има в това?! Яков пише за вярата в своето послание като ни обръща внимание, че да вярваш не е нещо особено, тъй-като и бесовете вярват - дори и треперят. /Яков 2:19/ Естествено в такава вяра Бог не благоволи, защото тя е безполезна! Човек който живее така, е религиозен, но такава религиозност не удовлетворява Бог и не може да се нарече вяра. Каква трябва да бъде вярата, за да бъде приета от Бога? В контекста на Яковото послание, делата на вярата са очевидни. Това обаче, не бива да се тълкува като добрини, които квалифицират вярващия. Такова обяснение ще пренасочи вярващия в легализъм и ще противоречи на благовестието. Великата истина за Божията благодат, че правдата се вменява чрез вяра, а не чрез дела, ще бъде изопачена! /Рим. 4гл./ Бог не ни спасява заради добри дела, но ни спасява, за да вършим добри дела. Вярата не е следствие от делата, а е причината за делата, които от своя страна трябва да са единствено за прослава на Бога. Ап. Петър описва това в правилен ред: " следствие на вярата си получавате спасение. " /1Пет.1:9/ От вяра към спасение, от спасение към добри дела, които са резултат или плодове на вярата за прослава на Бога. Вярата трябва да бъде придружена или по-точно да мотивира почит, поклонение и поведение достойно за висотата, светостта и величието на Всемогъщия Бог. Много хора търсят Бог, искат да Му угодят и да са близо до Него. Сам Той насърчава чрез Словото Си, като казва: "И ще Ме търсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце." /Ер. 29:13/ Но как да Го намерим? Къде е Той? Какви са координатите на Бога?
Понякога в групови задгранични екскурзии някой се загубва, но в този случай сте вие. Не е проблем ако имате GSM. Едно обаждане до екскурзовода и получавате информация къде се намира групата. Човек може да намери всяка точка на земното кълбо, ако знае координатите й. Ако имаме среща с някой трябва обезателно да уточним мястото, а също така и времето. Същите условия остават валидни ако търсим Бога. Кой може да даде Неговите координати? Разбира се - Божието Слово. От там знаем, че Той е Вездесъщ или както още се казва Всеприсъстващ – Той е навсякъде!
В Д.А. 17:28 четем: "защото в Него живеем, движим се и съществуваме", а Пс. 139: 5 -10 също потвърждава това. Ако Бог е навсякъде бихме могли да Го намерим навсякъде! Това е добра новина, защото Бог може да бъде и тук! Сега остава да уточним само времето и срещата може да се осъществи! Христос не дава едно определено време, когато можем да търсим Бог в молитва, което означава, че можем да Го срещнем в молитва по всяко време! Ап. Павел също насърчава солунците да се молят непрестанно. /1Сол.5:17/ Ако е по всяко време, може да бъде и сега, нали? Ако координатите на Бога са място и време, то мястото може да бъде - тук, а времето може де е - сега! За тези които искрено Го търсят, това е много добра и вълнуваща новина! Тъй като Бог е винаги присъстващ на всяко място и по всяко време, тогава ние бихме могли да живеем винаги в Божието присъствие. Но защо не сме с Божието присъствие винаги? Защо Той е казал да Го търсим!? И какво ще означава да Го намерим??? Да Го намерим ще означава ли да Го познаем и да живеем в Неговото присъствие – чрез Него и за Него?
Съвършената святост и величието на Божията същност притежават божествени атрибути неподатливи за възприятията на простосмъртен човек. Непонятно е за нас, как Бог може да оттегли Своето присъствие от дадено място и в същото време да бъде там - на това място! Бог беше под дървото заедно с Адам и Ева, но в същото време Неговото присъствие не беше там. Израилтяните можеха свободно да ходят на синайската планина, но когато Бог им даде Закона (Изх.19:18), планината беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.
19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.
20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисей до върха на планината; и Моисей се качи.
21 Тогава рече Господ на Моисей: Слез, кажи на хората да не дойдат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.
В първия случай Божието присъствие беше оттеглено, а във втория – когато даваше Закона, Божието присъствие не беше оттеглено, но и в двата случая Той беше там. Бог се яви на Илия, като му каза:
" 11 ... излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;
12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.
13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие? " /3Царе19:11-13/
Бог не яви своето присъствие, нито във вятъра, нито в земетръса, въпреки, че беше там, защото се казва: "Господ минаваше". Бог ненадейно прояви Своето присъствие в тихия и тънък глас!
Бог показва голяма милост с оттеглянето на присъствието Си, защото то би унищожило нечестивите както огъня плявата. Достатъчно е да си спомним само имената Ананий и Сапфира, нали? Бог желае от нас да Го търсим и намерим. Ако някой иска да живее в Божието присъствие, той трябва да има съответното поведение и страхопочитание, което е дължимо на Бог.
В Битие 28гл. от 10 - 19ст. четем интересен епизод от живота на Яков. На път за Харан – Сирия, той замръква в едно усамотено място и пренощува там. Тогава Бог му се явява в съновидение и му казва, че е с Него и ще го благослови. Когато Яков се събуди, той каза: " наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел." (16ст.) Божието присъствие беше там, при все това Яков не знаеше, но когато го осъзна, тогава каза: " наистина Господ е на това място." Така всеки човек, докато не осъзнае тази истина, не може да е в Божието присъствие. Но само да се осъзнае Божието присъствие не е достатъчно. Яков направи нещо друго - убоя се и със страхопочитание даде признание на Божието присъствие, като изправи камъка и го помаза! Всеки, който намери Бог и желае да остане с Него, трябва да Му даде признание. Мойсей и Исус Навин събуха обувките си, за да дадат признание, че мястото на Божието присъствие е свято. /Изход 3:5; И. Навин 5:15/ Яков нарече мястото Божий Дом и врата небесна (17ст.), т.е. общение с Бога и достъп до Неговата слава. Тогава той даде ново име на мястото, защото за него то вече имаше ново значение! Същото място, но някък си вече друго. Същото място, което другите хора наричаха Луз, за него придоби нов смисъл. Същото място, на което пристигна в здрач, сега беше озарено от сияйното утро - ново име, нов смисъл, нов ден! След много години, Бог му каза да отиде и живее на същото това място - Ветил /Бит.35:1/ и там да издигне олтар на Бога.
Провидението на Бог допусна Йосиф също да мине през здрач и мрак, но в друг смисъл – мрака на египетското идолопоклонство и разпуснат неморален живот. Но същото място, което за едни имаше един смисъл, за Йосиф имаше друг смисъл и значение. Йосиф живееше в присъствието на Бог! Той беше любимия син на баща си Яков и без съмнение му подражаваше още от детинство, като беше прилежен в принципите на вярата. В момент на изкушение той не се двоумя, нито направи компромис с греха. В какво се крие такава необикновена сила? Йосиф беше търсил и намерил Бога. Може да се каже, че знаеше координатите на Бог "времето е сега" и "мястото е тук". Той осъзнаваше, че по всяко време и на всяко място се намира в Божието присъствие и Му отдаваше признанието си чрез достойно поведение. Неговият отказ към съблазнителната египтянка беше: "Как да сторя това голямо зло и да съгреша пред Бога?" /Бит.39:9/ Бих искал да зная мислите на Петефрийевата жена в този момент. Вероятно това прозвуча за нея като най-голямата глупост - "да съгреша пред Бога"!? Къде е този Бог? За нея Той дори не съществуваше, но за Йосиф – беше "там"! Йосиф живееше в присъствието на Бога, като Го почиташе, признаваше и винаги се стремеше към поведение, достойно за светостта и величието на Всемогъщия Бог. Ние всички знаем, как завършва тази история и как Бог издигна Йосиф в много високо положение. Не е ли чудно, че той не отмъсти, (не!) не се реваншира, (не, и тази дума не искам да употребя!) Не даде "заслуженото" на Петефрий и жена му, когато стана управител! (Би било справедливо, ... не мислите ли?) Явно, не е имал горчивина към тях. Защо? Той беше уверен, че това стана по Божия воля. Подобно постъпи и с братята си. Те като не познаваха Бога, мислеха, че той ще си отмъсти, обаче Йосиф им отговори: "Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, щото да спаси живота на много хора, както и стана днес." /Бит 50:20/ Ти искаш ли да се спасят много хора? Искаш ли да платиш цена за това?
Цар Давид не е наречен напразно "човек по сърцето на Бога". Той можа да каже: "Господ е пастир мой, аз нямам нужда... Дори и в дола на мрачната сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене." Как може и в дола на мрачната сянка той да е заедно с Бог?! Много хора имат идеята, че ако са с Бог проблеми от този род ще бъдат далеч от тях! Някой отиват дори и по-далеч като твърдят, че ако нещо не е наред в живота ти, отношенията ти с Бога не са в ред! Библейски ли са подобни твърдения? Да, ще кажат тези, които никога не са били с Бога, а и Той от Своя страна ще им каже: "Аз никога не съм ви познавал." Да бъдем в присъствието на Бог не ни държи далеч от житейските неволи. Вижте, Бог дава обещание, че когато сме в бедствие, Той ще бъде с нас /Пс. 91:15/! Не казва, че няма да бъдем в бедствие.
Пророк Илия е единствен по рода си характер в Божието слово. Той е от галаадските жители, което говори за земя на благословения. Божието присъствие, показващо милост и специална бащинска грижа за божия народ там, е уприличено като "целителен балсам"/Еремия 8:22/. Подобно на Мелхиседек, Илия се явява без родословие, единствено като Божий човек. Докато връзката на Мелхиседек е повече с Бога, то Илия е свързан повече с нас. Думите му са онова, което му е казал Господ и нито една от тях "не пада на земята", а се изпълнява дословно. Той живее богу-посветен живот и не вижда смърт! Не стоеше ли той пред цар Ахав, когато каза знаменитите думи: "В името на живия Господ, Израилевия Бог, пред Когото стоя през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене." (Българския текст е неправилен превод на 3Царе 17:1) Пред кого стоеше Илия? Пред Ахав ли стоеше, или пред Бога? Външно - пред цар Ахав, но вътрешно в духа си стоеше пред Бог. Може би затова преводачите са избягнали тази дума, защото не отговаряше на видимата картина. Илия наистина стоеше пред Бога! Имаме много да научим от този, който всъщност е преобраз на "грабнатите". "Илия беше човек със същото естество като нас"( издава го Яков), обаче това би трябвало да бъде насърчение за нас. Конфликт с греха ще имаме, но ако почитаме присъствието на Бог в дадения момент, тогава ще бъдем повече от победители.
Координатите на Бога са: мястото – тук, и времето – сега! Не е необходимо да се лутаме ако чуем: "ето, Той е тук или ето, Той е там." Не е необходимо да се ходи в Ерусалим или на който и да е друг хълм, както се чудеше самарянката. Исус можеше да прослави Отец всякога и навсякъде, защото пребъдваше в Него. Пророческото Слово казва за Исус: " На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи." /Пс. 45:8/ Ние бихме ли могли така да прославим Бога? Това ще означава, че дрехите ни (поведение и външност) трябва да са винаги прилични и достойни за похвала - да имат благоухание. Не само неделните, с които се черкуваме или официалните, които обличаме в специални случаи, но и работните, всекидневните, ношниците и т.н. Нищо чудно, че Исус дава такъв отговор на самарянката: "с Дух и Истина". На всяко място и по всяко време истинските поклоници могат да Му се поклонят. Той е Господ, Който ни вижда, но и ние можем да го виждаме. Тук обаче има една голяма трудност. Когато Мойсей поиска да види Бога, Той му каза: " Не може човек да ме види и да остане жив". Това е така. Не е възможно да живеем в присъствието на Бога и да го "виждаме", а в същото време да останем живи за себе си. На планината на преображението Петър, Яков и Иоан бяха привилегировани да Го видят в облака на Божието присъствие. Петър искаше да прави три шатри: за Исус, за Мойсей и Илия. Той не беше си объркал нито граматиката, нито математиката, той просто забрави за себе си...
Статията се публикува с любезното разрешение на автора - П. Стовел
Статията се публикува с любезното разрешение на автора - П. Стовел
Няма коментари:
Публикуване на коментар