К. С. Луис е един
от авторите, оказал огромно влияние на моя възглед. Но по важни богословски
въпроси не винаги може да се разчита на него. Например, като този, касаещ
доктрината за ада. По неговото мнение никой не „изпраща“ хората в ада, те сами
се стремят към него. Той набляга, че ние не трябва да считаме злата участ на
човек като осъждение, което му е въздадено, а просто като факт на това, което е
той самият. /За всички съответни цитати виж Martindale and Root, The Quotable
Lewis, 288-295/
Т.е. Луис смята, че
„всички, които са в ада, са го избрали сами.“ И последователите на Луис идват
до логическия извод: „ В края на краищата Бог дава на хората това, което самите
те така горещо желаят“.
Но следвайки думите на Исус, не мога да се съглася с такъв подход. Мисля, че това е подвеждащо да се каже, че Бог дава на хората това, което те страстно желаят и може да доведе мнозина до заблуждение. Има разбира се, някаква истина, ако се вземе предвид Римл.1:24-28. Аз казвам, че в контекста, на въпроса за ада мнозинството от хората придават на това изказване различен смисъл. Аз казвам, че начинът по който Луис обяснява ада и начина, по който Исус прави това са много различни. Ние обаче трябва да следваме Исус.
Адът е толкова ужасен, че никой не би искал да се окаже там. Там ще има “плач и скърцане със зъби“/Мат.8:12/ И всред риданията, никой не би извикал: „искам точно това“. Никой не ще бъде в състояние всред езиците на пламъците на „огненото езеро“/Откр.20:14/ да каже, че „аз искам това“. „ И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му“ /Откр.14:11/. Никой не иска това.
Ако пред вас има две противоположни възможности за избор, а не сте запознати с крайните резултати, избирайки едната, не означава, че искате другата. Невярващите хора не познават нито Бога, нито ада. Но незнанието за това, не ги избавя от наказание. Далеч от възраждащата благодат всички хора „държат истината в неправда“ /Римл. 1:18/
Човекът, който отхвърля Бога не знае какви са реалните ужаси на ада. Това може да е, защото не вярва в съществуването на ада или има убеждението, че го предпочита пред небето.
Но независимо от неговите убеждения, човек отхвърляйки Бога, приема неправилно становище както относно Бога, така и относно ада. На даден етап, той не прави съзнателен избор в полза на истинския ад, отхвърляйки истинския Бог. Той е сляп за реалностите на двете. Той не вижда истинската слава на Бога и не осъзнава истинския ужас на ада.
Така че, когато човек не избира Бога и с това де факто избира ада, или на шега заявява своето предпочитание за ада, където той би се срещнал с приятелите си, а не небето с очакващи го скучни религиозни хора, той не разбира какво прави. Това, което той отхвърля не е истинският рай /на небесата на никого няма да му е скучно/, и това, което „иска“ не е истинския ад, а поносимият ад, плод на собственото му въображение.
Обаче, когато този човек умре го очаква сериозен шок. Ужасът на ада е толкова страшен, че той би направил всичко, за да избяга. Фактът, че разкаянието не е по властта на човека, не означава, че той би искал да е в ада. Исав плака горко за своята неспособност да се покае/Евр. 12:17/ И когато човек разбере, колко е ужасен ада, не би искал да е там. Реакцията за ада, може да бъде само вик: „Това е ужасно, аз искам да се махна“.
Това, което грешниците искат не е ада, а греха. Това, че адът се явява неизбежна последица от непростен грях, не прави тази последица привлекателна. Желаението за грях не е равностойно на желанието за ада. Хората не харесват ада, те не „желаят страстно“ това.
Да обичаш греха не означава да обичаш ада, както и да обичаш шоколад не значи да обичаш затлъстяването, или да обичаш цигарите – не означава че обичаш рака.
Зад това подвеждащо неправилно разбиране на ада, че хората „страстно го желаят“, стои идеята за това, че Бог не „изпраща“ хора в ада. Но това не е библейския възглед. Разбира се, Бог със сигурност праща хората в ада. Той го е казал и го изпълнява. В действителност е по-лошо. Бог не само „изпраща“, но ги „хвърля“. „Който не се намери записан в книгата на живота хвърлен биде в езерото огнено“ /Откров.20:15/, ср. Марк 9:47; Мат.13:42, 25:30/
Причината, поради която Библията говори за хората „хвърлени“ в ада, е, че никой няма да отиде доброволно там, след като види какво е в действителност. Никой не ще стои на брега на огненото езеро, за да скочи в него по собствена воля. Те не са го избрали и няма да го искат. Те избраха греха. Те поискаха, пожелаха греха. Но те не искат и наказанията. Когато дойдат до огненото езеро, те трябва да бъдат хвърлени.
Ако кажем, че няма никой в ада, който да не иска да бъде там, се дава грешната представа, че адът е в рамките на това, което хората могат да понесат. По този начин неизбежно се дава представата, че адът е по-малко ужасен от това, което Исус каза, че е.
Следва да зададем въпроса: Как очакваше Исус неговите слушатели да мислят и чувстват относно начина, по който Той говореше за ада? Думите, които Той избра не бяха избрани да смекчат ужаса и да са съобразени с техните културни възприятия. Исус говори за „огнената пещ“/Мат.13:42/, „плач и скърцане със зъби“/Лука 13:28/, „външна тъмнина“/Мат.25:30/, и „червеят им не умира, и огънят не угасва".“/Марк 9:48/, „вечно наказание“ /Мат.25:46/, „неугасим огън“ /Марк 9:43/, където грешниците ще са„ разсечени“ /Мат.24:51/
Исус подбира думи, за да покаже ада като вечен, който никой никога не би „искал“, ако би знаел какво избира. Затова, ако някои казват, че хората сами „избират“ ада, и че там няма никой, който сам не е избрал точно това, то следва непременно да се уточни – че когато човек отиде там, то със сигурност не би искал точно това.
Със сигурност моделът на Исус - Който използваше огнени думи, за да унищожи слепотата относно ада - трябва да се спазва. Със сигурност, ние ще трябва да подберем думи, за да не пожелае никой, никой, никой да поиска да преживее ужасите на ада. Ако вие действително желаете спасението на хората от ада, не акцентувайте на това, че адът може да се „иска“, или „ избере“, но непременно разкажете за неописуемите ужаси и мъки - плач, скърцане със зъби, тъмнина, проядени от червеи, огнена пещ, разсечени, вечно наказание, когато хората ще са “ гнусни на всяка твар“ /Ис. 66:24/.
Бивайки грешник, заслужаващ вечното наказание на ада, аз съм благодарен на Бог за моят Спасител Исус Христос, Който стана проклет за мен, понесе мъките на ада, за да ме избави от Божият гняв. И днес, докато все още има време, Той е готов да направи това за всеки, който се обърне от греха, прослави Него и Неговото дело.
С трепет пред величието на тези реалности и доверявайки се на Исус,
Но следвайки думите на Исус, не мога да се съглася с такъв подход. Мисля, че това е подвеждащо да се каже, че Бог дава на хората това, което те страстно желаят и може да доведе мнозина до заблуждение. Има разбира се, някаква истина, ако се вземе предвид Римл.1:24-28. Аз казвам, че в контекста, на въпроса за ада мнозинството от хората придават на това изказване различен смисъл. Аз казвам, че начинът по който Луис обяснява ада и начина, по който Исус прави това са много различни. Ние обаче трябва да следваме Исус.
Адът е толкова ужасен, че никой не би искал да се окаже там. Там ще има “плач и скърцане със зъби“/Мат.8:12/ И всред риданията, никой не би извикал: „искам точно това“. Никой не ще бъде в състояние всред езиците на пламъците на „огненото езеро“/Откр.20:14/ да каже, че „аз искам това“. „ И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му“ /Откр.14:11/. Никой не иска това.
Ако пред вас има две противоположни възможности за избор, а не сте запознати с крайните резултати, избирайки едната, не означава, че искате другата. Невярващите хора не познават нито Бога, нито ада. Но незнанието за това, не ги избавя от наказание. Далеч от възраждащата благодат всички хора „държат истината в неправда“ /Римл. 1:18/
Човекът, който отхвърля Бога не знае какви са реалните ужаси на ада. Това може да е, защото не вярва в съществуването на ада или има убеждението, че го предпочита пред небето.
Но независимо от неговите убеждения, човек отхвърляйки Бога, приема неправилно становище както относно Бога, така и относно ада. На даден етап, той не прави съзнателен избор в полза на истинския ад, отхвърляйки истинския Бог. Той е сляп за реалностите на двете. Той не вижда истинската слава на Бога и не осъзнава истинския ужас на ада.
Така че, когато човек не избира Бога и с това де факто избира ада, или на шега заявява своето предпочитание за ада, където той би се срещнал с приятелите си, а не небето с очакващи го скучни религиозни хора, той не разбира какво прави. Това, което той отхвърля не е истинският рай /на небесата на никого няма да му е скучно/, и това, което „иска“ не е истинския ад, а поносимият ад, плод на собственото му въображение.
Обаче, когато този човек умре го очаква сериозен шок. Ужасът на ада е толкова страшен, че той би направил всичко, за да избяга. Фактът, че разкаянието не е по властта на човека, не означава, че той би искал да е в ада. Исав плака горко за своята неспособност да се покае/Евр. 12:17/ И когато човек разбере, колко е ужасен ада, не би искал да е там. Реакцията за ада, може да бъде само вик: „Това е ужасно, аз искам да се махна“.
Това, което грешниците искат не е ада, а греха. Това, че адът се явява неизбежна последица от непростен грях, не прави тази последица привлекателна. Желаението за грях не е равностойно на желанието за ада. Хората не харесват ада, те не „желаят страстно“ това.
Да обичаш греха не означава да обичаш ада, както и да обичаш шоколад не значи да обичаш затлъстяването, или да обичаш цигарите – не означава че обичаш рака.
Зад това подвеждащо неправилно разбиране на ада, че хората „страстно го желаят“, стои идеята за това, че Бог не „изпраща“ хора в ада. Но това не е библейския възглед. Разбира се, Бог със сигурност праща хората в ада. Той го е казал и го изпълнява. В действителност е по-лошо. Бог не само „изпраща“, но ги „хвърля“. „Който не се намери записан в книгата на живота хвърлен биде в езерото огнено“ /Откров.20:15/, ср. Марк 9:47; Мат.13:42, 25:30/
Причината, поради която Библията говори за хората „хвърлени“ в ада, е, че никой няма да отиде доброволно там, след като види какво е в действителност. Никой не ще стои на брега на огненото езеро, за да скочи в него по собствена воля. Те не са го избрали и няма да го искат. Те избраха греха. Те поискаха, пожелаха греха. Но те не искат и наказанията. Когато дойдат до огненото езеро, те трябва да бъдат хвърлени.
Ако кажем, че няма никой в ада, който да не иска да бъде там, се дава грешната представа, че адът е в рамките на това, което хората могат да понесат. По този начин неизбежно се дава представата, че адът е по-малко ужасен от това, което Исус каза, че е.
Следва да зададем въпроса: Как очакваше Исус неговите слушатели да мислят и чувстват относно начина, по който Той говореше за ада? Думите, които Той избра не бяха избрани да смекчат ужаса и да са съобразени с техните културни възприятия. Исус говори за „огнената пещ“/Мат.13:42/, „плач и скърцане със зъби“/Лука 13:28/, „външна тъмнина“/Мат.25:30/, и „червеят им не умира, и огънят не угасва".“/Марк 9:48/, „вечно наказание“ /Мат.25:46/, „неугасим огън“ /Марк 9:43/, където грешниците ще са„ разсечени“ /Мат.24:51/
Исус подбира думи, за да покаже ада като вечен, който никой никога не би „искал“, ако би знаел какво избира. Затова, ако някои казват, че хората сами „избират“ ада, и че там няма никой, който сам не е избрал точно това, то следва непременно да се уточни – че когато човек отиде там, то със сигурност не би искал точно това.
Със сигурност моделът на Исус - Който използваше огнени думи, за да унищожи слепотата относно ада - трябва да се спазва. Със сигурност, ние ще трябва да подберем думи, за да не пожелае никой, никой, никой да поиска да преживее ужасите на ада. Ако вие действително желаете спасението на хората от ада, не акцентувайте на това, че адът може да се „иска“, или „ избере“, но непременно разкажете за неописуемите ужаси и мъки - плач, скърцане със зъби, тъмнина, проядени от червеи, огнена пещ, разсечени, вечно наказание, когато хората ще са “ гнусни на всяка твар“ /Ис. 66:24/.
Бивайки грешник, заслужаващ вечното наказание на ада, аз съм благодарен на Бог за моят Спасител Исус Христос, Който стана проклет за мен, понесе мъките на ада, за да ме избави от Божият гняв. И днес, докато все още има време, Той е готов да направи това за всеки, който се обърне от греха, прослави Него и Неговото дело.
С трепет пред величието на тези реалности и доверявайки се на Исус,
Пастор Джон
Преводът на статията се публикува с разрешение от http://www.propovedi.ru
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар