Изпитанието, Бащиното наказание и Божието проклятие

• Днес много християни, включително и четени християнски автори, дискутират темата за проклятието. Тази тема е, повод както за сериозни библейски изследвания, така и за подхранване на хорски суеверия, насаждане на страх и манипулация. Това, което е основна грешка, е че не  се прави една важна разлика – между Бащиното наказание и Божието проклятие. И двете са свързани с неприятности, но между тях има коренна разлика - наказанието е израз на Божията любов и загриженост за нашето израстване, докато проклятието е израз на Божие отхвърляне, нещо съвсем неприложимо за възпитание на Божии деца, каквито са всички,които са приели жертвата на Исус и са се покорили на Бога. Изпитанията пък са изключително важни и небходими стъпки в нашия духовен растеж.

1 Йоаново 3:1Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

БАЩИНОТО НАКАЗАНИЕ

Какво е отношението на Един Баща към Неговите деца? Може би въпросът е излишен, понеже всички интуитивно знаем отговора. Децата са обичани, те са най-ценният дар за родителите. Истинските родители ги обичат с цялото си сърце и са готови на всякакви жертви за тях. Нашият Истински Родител дори жертва Своя Единороден Син, за да спаси изгубените си деца.Но има и още една важна характеристика. Добрият родител коригира децата си. Често тази корекция е свързана с наказание.

Евреи 12:6Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

Впрочем този стих е преразказ на Притчи 3:12, където вместо “наказва”  е употребено “изобличава”, което значи, че наказанието често всъщност е изобличение. Нещо повече - то е необходимо изобличение:

Евреи 12:8Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

Наказанието е и част от необходимото Бащинско  отношение на Бог към нас.Нищо от написаното до тук обаче не се отнася до Божието проклятие. 

БОЖИЕТО ПРОКЛЯТИЕ

Бащиното отнощение е неприложимо, когато се говори за Божието проклятие, поне такова, каквото е описано във  втората част на 28 глава на Второзаконие.

Второзаконие 28:20Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш  изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил.

Каква е целта на Бога в този случай? Тя е да изтреби нечестивия род, затова Неговите мерки се простират и в следващи поколения, докато родът на нечестивите бъде окончателно унищожен, докато нишката на греха престане да се предава от поколение на поколение. Това определено не е целта на Бог за Неговите деца. Божието проклятие е насочено към враговете на Бога, към тези, които упорито отказват да се покорят на волята му. 

МОЖЕ ЛИ ПРОКЛЯТИЯТА ОТ ВТОРОЗАКОНИЕ ДА ПАДНАТ ВЪРХУ ХРИСТИЯНИ

Макар че този въпрос е един от най-ясно разяснените в Библията, продължава да има безбройни спекулации по въпроса. Едва ли всичко може да бъде изказано по недвусмислено от Гал. 3:13

Христос ни изкупи от проклетията на Закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

Проклятията са записани в Закона.  Нищо по-добре не може да разясни нашето освобождение от това бреме от този стих в Галатяни. Христос е понесъл не само греха ни, той със жертвата си отнема и нашето проклятие. Моментът, в който се освобождаваме от проклятието е моментът, в който приемаме Исус като наш Спасител. От там нататък, всичко е вече платено и понесено на кръста. 

ИЗПИТАНИЯТА

Яков1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Както виждаме, има  и трета причина, поради която можем да преживеем тежки моменти. Изпитанията не са наказание. Грешно е да мислим, че всяка неприятност, която ни се случва, е санкция на Бог, заради наш грях. . Те имат различна цел, която често не можем да разберем в момента. Едва ли праведният Йосиф е разбирал защо братята му го продават като роб или защо е хвърлен невинен с затвора. Кой би могъл да допусне, че целта на всичко това е той да бъде поставен като управител на цяла империя. Така е и в нашия живот. Словото казва:

2 Тимотей 2:12 Ако устоим, то ще и да царуваме с Него;

Още пише:

Лука22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас. 

И ако Божието Слово казва, че изпитанията са необходими, за да наследим Царството, аз нямам какво да допълня.