По темата за старозоветния Закон е писано много.
Богословите са разсъждавали за целите, характера и ролята, които той трябва да
има в живота на новозаветните светии. Ние знаем, че Исус дойде не за да „разруши
Закона, но да го изпълни“ /Мат.5:17/. Обяснението, по какъв начин Законът се
отнася за съвременните християни, е важна и сложна задача.
Библията казва, че Божият Закон е полезен в две направления. Първо - в хоризонтално направление, защото касае отношението между хората. В хоризонтално направление законът дава норми на поведение, за да няма хаос и безпорядък в обществото. Когато хората решат да се подчинят на тези Божии заповеди като: да не завиждат, да не крадат, да не лъжат, да не извършват сексуални грехове, да не убиват, тогава обществото ще процъфти. В градовете ще се установи безопасност, а в домовете - по малко бъркотия. Да го кажа накратко - когато се спазва Божия Закон / и отделните закони/, общественият живот ще се подобри.
Така ап. Павел ясно казва, че във вертикално направление законът е полезен с това, че той сочи на Христа. Как? Негледайки на интензитета или силата, с които човек се опитва съвършено, напълно да изпълни Божия Закон, човекът все пак претърпява неуспех. Винаги е било така, така и ще бъде. По този начин, всеки неуспех, служи за да напомни на човека, че той е провален и в спасението си е зависим единствено от Бога. Възникващото от време на време нежелание да се подчини на Божия Закон, освен частична покорност, непослушание с добри мотиви или въобще непослушание - всичко това е проява на грешната природа. При все че Бог изисква пълно подчинение на Неговия Закон/Мат.5:48, 1 Петр. 1:16/, човек не може да достигне такова покорство, опазване/Яков 2:10/ Следователно, Законът става проклятие /Галат.3:10-13/.
И така, какъв следва да бъде крайният резултат от това? Каква е крайната цел на такъв Закон, който не може да бъде напълно изпълнен? Бог предназначи Закона не за това, че да подбужда човека към тщеславни опити да достигне съвършенство, а за да бъде Законът детеводител/Гал.3:19-24/. Законът като божествен учител води грешника към покаяние и осъзнаване потребността от Божията милост. По този начин, Законът е подобен на огледало: което показва на човека нечистотата на неговото лице, но не може да я измие. Божията благодат е единствената надежда за грешника.
Колкото повече човекът нямащ спасение се опитва да живее съгласно Божиите изисквания, толкова повече той чувства в себе си, че няма никаква надежда. За намиращите се в такова безнадеждно състояние Евангелието, говорещо за опрощение в Христа дава много надежда. Христос умря на кръста, за да заплати напълно за греха и Той възкръсна, за да потвърди Своята победа над греха и над смъртта. Благодарение на заместителната жертва на Христос Бог предлага прощение на този, който се разкайва от своите греховни опити да получи праведност със собствени усилия, който желае да се подчини на господството на Христос в своя живот. Прощението е единствената надежда за човека, а Законът е необходим, за да направи тази истина абсолютно очевидна/Римл.4:1-8/ В този случай, Законът става благословение.
Как това е свързано с възпитанието на детето?
Може да се прокара полезна аналогия между целта на Закона и предназначението му в много ежедневни действия, свързани с възпитанието на детето. Обаче в началото, преди обсъждане на тази аналогия, трябва да се обърне внимание на грубата грешка, която допускат много родители. Може лесно да се попадне в капан и да се мисли, че правилата, ограниченията, указанията, поощрението, наказанието , наставлението и обучението са нужни за това, за да произведе в детето определено поведение. Разбира се, всички тези прийоми са необходими при възпитанието на детето и са важни, за да постъпва детето правилно. Послушанието поддържа ред в дома. Подобно на Божия Закон, родителските „закони“ по този начин са полезни в хоризонтално направление.
Много общи правила, чието изпълнение родителите изискват от децата, са директни наставления от Писанието, а други „домашни правила“ идват от общи етически принципи, намиращи се в Писанието. Когато децата се подчиняват на своите родители, тогава в дома не само, че ще се намали безредието, но ще има полза и за обществото като цяло след като от тези деца израснат отговорни възрастни.
Родителите носят отговорност за наличието на тази хоризонтала в дома. Всъщност, те уверено могат да „наставляват“ детето си, че ако то се научи на разумен начин на живот, „няма да се отклони от него, дори когато остарее“ [ / тази притча 22:6/ и подобната й – „това е божествено ръководство за наставление на основните принципи“ /24:3-4/, които не винаги са неприкосновени закони или абсолютни обещания. Обикновено това проявление на общата истина/ср.10:27, 22:24/ има „изключения“ във връзка с непостоянния живот и непредсказуемост на поведението на падналия грешник/(The MacArthur Study Bible, p. 876)].
При много родители, които се задоволяват само с това, да научат децата си как да се държат, възникват проблеми. Например, ако родителите получат похвала за това, колко добре са възпитали децата си, те са склонни да мислят, че са изпълнили своя дълг. Даже някои от тях мислят, че тяхното дете е обновено, само защото има добро поведение. Всъщност това може да се окаже само легализъм.
Родителското възпитание и наказание НЕ се свежда само до подчинение на детето към определени външни норми. Напротив, родителите следва да са обезпокоени, ако тяхните деца са удовлетворени със знанието да са послушни. Родителските правила, наказанието и обучението реално помагат на детето да има добро поведение, но те са предназначени за много по-висока цел. Както Старозаветният Закон беше детеводител, за да доведе хората до осъзнаване от тяхната потребност от Спасител, така и всеки аспект от възпитанието на детето служи на същата цел.
По този начин, ролята на родителите като благовестители – е най-важна/Второзаконие 6:6-9/. Но да благовестваш на детето си в определен времеви момент – това е повече от обяснението за съдържанието на Евангелието. Тъй като детето ви не може да изпълни всичко, което се изисква от него, независимо от нивото до което е достигнало, пред вас стоят особено благоприятни възможности за благовестието, когато детето нарушава правилата чрез действията си или отношение. Дори и да е покорно, винаги ще стои въпросът за мотивите на сърцето. Защо е покорно? Какви са неговите желания и мисли, когато от него се изисква покорност? Егоизмът и гордостта могат да бъдат добре прикрити/Йер.17:9-10, Пр.4-23/. Всякакви други мотиви освен да се угоди на Бог са неприемливи.
Да, вие сте длъжни да учите своето дете да живее мъдро. Да, вашите родителски усилия могат да му помогнат да стане отговорен възрастен. Въпреки това, най-голямата ваша привилегия като родител е, че Бог ви употребява, за да доведе вашето дете до осъзнаване на неговата греховност и нужда от опрощение. Никога не забравяйте за вертикалните последствия във възпитанието на детето. Трябва да използвате неспособността на детето ви за постоянно сърдечно покорство, като му обясните, че се нуждае от Спасител чрез Божествената благодат и сила, за да живее свят живот./Рим 3:23-24, 6:23; Еф. 2:1-10/. По този начин вие изпълнявате своето предназначение – да сте верен инструмент в Божиите ръце за възпитанието на детето съобразно библейската истина, като постоянно се молите Бог по Своята Си милост да го пробуди към спасяващата вяра и обновяване.
Когато едно дете се провини, много от родителите се обезсърчават. Обикновено това е поради егоистичните им очаквания. Например, те желаят, детето да спре да им причинява дискомфорт или пък желаят да впечатлят останалите с послушанието на своето дете. Но провинението – това е повод за благовестие. Вашето дете трябва да дойде до разбирането, че то е неспособно да живее по Божия стандарт и така да осъзнае своето дълбоко греховно състояние. Това не означава, че ние като родители трябва да упрекваме постоянно децата си за тяхните провинения, раздразвайки ги и давайки им повод да мислят, че не ги обичаме или че те не ще могат да ни угодят/Кол. 3:21/. Също така, родителите не бива да свеждат Божия закон до двойствен стандарт - те да учат едно, а да живеят друго. Въпреки това, не трябва се отказвате от търсене на удобни моменти, когато бихме могли да помогнем на децата си да разберат своето греховно състояние пред Бога и невъзможността им да се спасят „ с добри дела“ / Гал. 2:16; Тит 3:5-7/.
Много родители погрешно смятат, че послушанието и външното съответствие в действията на детето към изискванията им, означава, че детето им е близо до спасение. Това е далеч от истината. Доброто поведение на вашето дете не означава, че Бог по лесно ще го спаси. Това не е помогнало на фарисеите. Доброто поведение на детето няма нищо общо със спасението му. Тъй като проблема на детето ви е сърцето му, никакво количество корекции не могат да го спасят или да го направят по-добро и годно за спасение. Нужно му е това, което може да се направи само от Бога: обновяване и обръщение. Действително е трудно да се намери баланс между свидетелството за добро поведение на детето и разбирането, че с това, то не е спасено, а се намира в греховно състояние.
Винаги помнете, че има опасност така да възпитате един съвременен фарисей. Христос много рязко отговори на тогавашните фарисеи:
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“ /Мат. 23:25-28/
Така че вие трябва да помните крайната цел на възпитанието и наставлението: предаването на Божиите стандарти за святост и да доведете вашето дете до разбирането, че е неспособно със собствени усилия да живее съвършено, в пълнота по тях. Подобно на Закона, вие сте огледало. Тъй като сте неспособни да измиете нечистотата, вие сте само инструмент, помагащ на вашето дете да види мръсотията по лицето си. Когато детето е наясно със своето състояние, ТОГАВА то ще може да привикне и се отзове на призива за прощение чрез покаяние от греховете и вяра в Христос.
Вярващите родители не възпитават за да имат един ден фарисей, но това не е трудно да се получи. Да имат „контрол“ над детето и да подобрят неговото поведение не е най-важната задача на възпитанието. А вместо това, най-главното е да се погрижите за вътрешното състояние на неговото сърце/Марк 7:20-23/. Разберете че за да бъде вашето дете спасено, то трябва да осъзнае, че е грешник. Затова учето го на истините от Писанието и се молете на Бога, да съедини в детето ви знанието за евангелието заедно с личната вяра.
Библията казва, че Божият Закон е полезен в две направления. Първо - в хоризонтално направление, защото касае отношението между хората. В хоризонтално направление законът дава норми на поведение, за да няма хаос и безпорядък в обществото. Когато хората решат да се подчинят на тези Божии заповеди като: да не завиждат, да не крадат, да не лъжат, да не извършват сексуални грехове, да не убиват, тогава обществото ще процъфти. В градовете ще се установи безопасност, а в домовете - по малко бъркотия. Да го кажа накратко - когато се спазва Божия Закон / и отделните закони/, общественият живот ще се подобри.
Така ап. Павел ясно казва, че във вертикално направление законът е полезен с това, че той сочи на Христа. Как? Негледайки на интензитета или силата, с които човек се опитва съвършено, напълно да изпълни Божия Закон, човекът все пак претърпява неуспех. Винаги е било така, така и ще бъде. По този начин, всеки неуспех, служи за да напомни на човека, че той е провален и в спасението си е зависим единствено от Бога. Възникващото от време на време нежелание да се подчини на Божия Закон, освен частична покорност, непослушание с добри мотиви или въобще непослушание - всичко това е проява на грешната природа. При все че Бог изисква пълно подчинение на Неговия Закон/Мат.5:48, 1 Петр. 1:16/, човек не може да достигне такова покорство, опазване/Яков 2:10/ Следователно, Законът става проклятие /Галат.3:10-13/.
И така, какъв следва да бъде крайният резултат от това? Каква е крайната цел на такъв Закон, който не може да бъде напълно изпълнен? Бог предназначи Закона не за това, че да подбужда човека към тщеславни опити да достигне съвършенство, а за да бъде Законът детеводител/Гал.3:19-24/. Законът като божествен учител води грешника към покаяние и осъзнаване потребността от Божията милост. По този начин, Законът е подобен на огледало: което показва на човека нечистотата на неговото лице, но не може да я измие. Божията благодат е единствената надежда за грешника.
Колкото повече човекът нямащ спасение се опитва да живее съгласно Божиите изисквания, толкова повече той чувства в себе си, че няма никаква надежда. За намиращите се в такова безнадеждно състояние Евангелието, говорещо за опрощение в Христа дава много надежда. Христос умря на кръста, за да заплати напълно за греха и Той възкръсна, за да потвърди Своята победа над греха и над смъртта. Благодарение на заместителната жертва на Христос Бог предлага прощение на този, който се разкайва от своите греховни опити да получи праведност със собствени усилия, който желае да се подчини на господството на Христос в своя живот. Прощението е единствената надежда за човека, а Законът е необходим, за да направи тази истина абсолютно очевидна/Римл.4:1-8/ В този случай, Законът става благословение.
Как това е свързано с възпитанието на детето?
Може да се прокара полезна аналогия между целта на Закона и предназначението му в много ежедневни действия, свързани с възпитанието на детето. Обаче в началото, преди обсъждане на тази аналогия, трябва да се обърне внимание на грубата грешка, която допускат много родители. Може лесно да се попадне в капан и да се мисли, че правилата, ограниченията, указанията, поощрението, наказанието , наставлението и обучението са нужни за това, за да произведе в детето определено поведение. Разбира се, всички тези прийоми са необходими при възпитанието на детето и са важни, за да постъпва детето правилно. Послушанието поддържа ред в дома. Подобно на Божия Закон, родителските „закони“ по този начин са полезни в хоризонтално направление.
Много общи правила, чието изпълнение родителите изискват от децата, са директни наставления от Писанието, а други „домашни правила“ идват от общи етически принципи, намиращи се в Писанието. Когато децата се подчиняват на своите родители, тогава в дома не само, че ще се намали безредието, но ще има полза и за обществото като цяло след като от тези деца израснат отговорни възрастни.
Родителите носят отговорност за наличието на тази хоризонтала в дома. Всъщност, те уверено могат да „наставляват“ детето си, че ако то се научи на разумен начин на живот, „няма да се отклони от него, дори когато остарее“ [ / тази притча 22:6/ и подобната й – „това е божествено ръководство за наставление на основните принципи“ /24:3-4/, които не винаги са неприкосновени закони или абсолютни обещания. Обикновено това проявление на общата истина/ср.10:27, 22:24/ има „изключения“ във връзка с непостоянния живот и непредсказуемост на поведението на падналия грешник/(The MacArthur Study Bible, p. 876)].
При много родители, които се задоволяват само с това, да научат децата си как да се държат, възникват проблеми. Например, ако родителите получат похвала за това, колко добре са възпитали децата си, те са склонни да мислят, че са изпълнили своя дълг. Даже някои от тях мислят, че тяхното дете е обновено, само защото има добро поведение. Всъщност това може да се окаже само легализъм.
Родителското възпитание и наказание НЕ се свежда само до подчинение на детето към определени външни норми. Напротив, родителите следва да са обезпокоени, ако тяхните деца са удовлетворени със знанието да са послушни. Родителските правила, наказанието и обучението реално помагат на детето да има добро поведение, но те са предназначени за много по-висока цел. Както Старозаветният Закон беше детеводител, за да доведе хората до осъзнаване от тяхната потребност от Спасител, така и всеки аспект от възпитанието на детето служи на същата цел.
По този начин, ролята на родителите като благовестители – е най-важна/Второзаконие 6:6-9/. Но да благовестваш на детето си в определен времеви момент – това е повече от обяснението за съдържанието на Евангелието. Тъй като детето ви не може да изпълни всичко, което се изисква от него, независимо от нивото до което е достигнало, пред вас стоят особено благоприятни възможности за благовестието, когато детето нарушава правилата чрез действията си или отношение. Дори и да е покорно, винаги ще стои въпросът за мотивите на сърцето. Защо е покорно? Какви са неговите желания и мисли, когато от него се изисква покорност? Егоизмът и гордостта могат да бъдат добре прикрити/Йер.17:9-10, Пр.4-23/. Всякакви други мотиви освен да се угоди на Бог са неприемливи.
Да, вие сте длъжни да учите своето дете да живее мъдро. Да, вашите родителски усилия могат да му помогнат да стане отговорен възрастен. Въпреки това, най-голямата ваша привилегия като родител е, че Бог ви употребява, за да доведе вашето дете до осъзнаване на неговата греховност и нужда от опрощение. Никога не забравяйте за вертикалните последствия във възпитанието на детето. Трябва да използвате неспособността на детето ви за постоянно сърдечно покорство, като му обясните, че се нуждае от Спасител чрез Божествената благодат и сила, за да живее свят живот./Рим 3:23-24, 6:23; Еф. 2:1-10/. По този начин вие изпълнявате своето предназначение – да сте верен инструмент в Божиите ръце за възпитанието на детето съобразно библейската истина, като постоянно се молите Бог по Своята Си милост да го пробуди към спасяващата вяра и обновяване.
Когато едно дете се провини, много от родителите се обезсърчават. Обикновено това е поради егоистичните им очаквания. Например, те желаят, детето да спре да им причинява дискомфорт или пък желаят да впечатлят останалите с послушанието на своето дете. Но провинението – това е повод за благовестие. Вашето дете трябва да дойде до разбирането, че то е неспособно да живее по Божия стандарт и така да осъзнае своето дълбоко греховно състояние. Това не означава, че ние като родители трябва да упрекваме постоянно децата си за тяхните провинения, раздразвайки ги и давайки им повод да мислят, че не ги обичаме или че те не ще могат да ни угодят/Кол. 3:21/. Също така, родителите не бива да свеждат Божия закон до двойствен стандарт - те да учат едно, а да живеят друго. Въпреки това, не трябва се отказвате от търсене на удобни моменти, когато бихме могли да помогнем на децата си да разберат своето греховно състояние пред Бога и невъзможността им да се спасят „ с добри дела“ / Гал. 2:16; Тит 3:5-7/.
Много родители погрешно смятат, че послушанието и външното съответствие в действията на детето към изискванията им, означава, че детето им е близо до спасение. Това е далеч от истината. Доброто поведение на вашето дете не означава, че Бог по лесно ще го спаси. Това не е помогнало на фарисеите. Доброто поведение на детето няма нищо общо със спасението му. Тъй като проблема на детето ви е сърцето му, никакво количество корекции не могат да го спасят или да го направят по-добро и годно за спасение. Нужно му е това, което може да се направи само от Бога: обновяване и обръщение. Действително е трудно да се намери баланс между свидетелството за добро поведение на детето и разбирането, че с това, то не е спасено, а се намира в греховно състояние.
Винаги помнете, че има опасност така да възпитате един съвременен фарисей. Христос много рязко отговори на тогавашните фарисеи:
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“ /Мат. 23:25-28/
Така че вие трябва да помните крайната цел на възпитанието и наставлението: предаването на Божиите стандарти за святост и да доведете вашето дете до разбирането, че е неспособно със собствени усилия да живее съвършено, в пълнота по тях. Подобно на Закона, вие сте огледало. Тъй като сте неспособни да измиете нечистотата, вие сте само инструмент, помагащ на вашето дете да види мръсотията по лицето си. Когато детето е наясно със своето състояние, ТОГАВА то ще може да привикне и се отзове на призива за прощение чрез покаяние от греховете и вяра в Христос.
Вярващите родители не възпитават за да имат един ден фарисей, но това не е трудно да се получи. Да имат „контрол“ над детето и да подобрят неговото поведение не е най-важната задача на възпитанието. А вместо това, най-главното е да се погрижите за вътрешното състояние на неговото сърце/Марк 7:20-23/. Разберете че за да бъде вашето дете спасено, то трябва да осъзнае, че е грешник. Затова учето го на истините от Писанието и се молете на Бога, да съедини в детето ви знанието за евангелието заедно с личната вяра.
*************
В продължение на много години Кери Харди е бил един от пасторите на Grace Community Church и е отговарял за служението с млади семейства. Преди да стане пастор, той е работил като фармацевт, след което е бил директор на частно християнско училище в Тексас, САЩ. Понастоящем, той е пастор на баптистка църква в Туин сити. /Twin City Baptist Church/ в Северна Каролина, САЩ. Кери е говорител на различни конференция в чужбина, в т.ч. няколко пъти в Русия. Той е проповядвал на теми свързани с брака и възпитанието на децата. Кери и съпругата му Памела имат четири деца.
Преводът на статията се публикува с разрешение от http://www.propovedi.ru
В продължение на много години Кери Харди е бил един от пасторите на Grace Community Church и е отговарял за служението с млади семейства. Преди да стане пастор, той е работил като фармацевт, след което е бил директор на частно християнско училище в Тексас, САЩ. Понастоящем, той е пастор на баптистка църква в Туин сити. /Twin City Baptist Church/ в Северна Каролина, САЩ. Кери е говорител на различни конференция в чужбина, в т.ч. няколко пъти в Русия. Той е проповядвал на теми свързани с брака и възпитанието на децата. Кери и съпругата му Памела имат четири деца.
Преводът на статията се публикува с разрешение от http://www.propovedi.ru
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар