Дарбата чужди езици – това е дадена от Бога способност да се говори на чуждестранен човешки език, който, получаващият тази способност, не е изучавал. Според думите на ап.Павел, вярващите, употребяващи дарбата на чужди езици в църквата, са длъжни да говорят по един, или по двама и трима в едно богослужение/1 Кор.14:27/. Освен това, казаното в църква на чужди езици трябва да се превежда от човек, имащ дарба тълкувание на езици, за да могат другите да се назидават от Божието послание/1 Кор.14:5, 13, 27/. По този начин, чуждите езици не са се използвали като език за лична молитва, а както и всички останали духовни дарби, са били средство за служение и назидание в Христовото тяло./1 Кор.12:7, 1 Пет.4:10/
Езиците „ще престанат“
В 1 Кор. 13:8 Павел прави интересно, ако не и поразяващо изявление: „Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати“ Използваната тук гръцка дума, преведена като „престава“, означава „пада“ или „разпада се“. Тук Павел не казва, че любовта е непобедима, или че не бива да се отхвърля. Той казва, че любовта е вечна - тя ще е винаги годна, и нейният срок на годност няма да изтече. Подобно, „езиците ще престанат“. Използваният тук гръцки глагол означава „ще се прекрати завинаги“, и това предполага, когато езиците се прекратят, те няма никога отново да започнат.
Този текст поставя този въпрос пред съвременното харизматично движение: Ако езиците трябва да престанат, случило ли се е вече това или се очаква в бъдеще? Вярващите - харизматици настояват, че никои дарби не са изчезнали, и затова езиците ще престанат в бъдещето. Но болшинството от вярващите –нехаризматичното крило твърдят, че чуждите езици вече се престанали, престанали са с ерата на апостолите. Кой е прав?
Забележете, че в 1 Коринт.13:8 не се казва кога езиците трябва да престанат. Въпреки, че в 1 Коринт. 13:9-10 се твърди, че знанието и пророчеството ще се прекратят с настъпване на „съвършеното“/т.е. на вечното състояние/, особеностите на същото твърдение по отношение на езиците - по специално, средния залог на гръцкия глагол, преведен като „престанат“ – показва, че те са отделени в една специална категория, отличаваща се от другите две дарби. Павел пише, че знание и пророчество „ще се прекрати“/страдателен залог/ поради настъпване на „съвършеното“, езиците ще престанат сами по себе си/среден залог/ доста преди да настъпи „съвършеното“. Кога се е случило прекратяването на езиците?
Писанието и историческите факти свидетелстват за това, че езиците са престанали още в апостолската ера.
Свидетелството на Писанието
Какви са библейските или богословските потвърждения за това, че езиците са престанали?
Първо: дарбата на езиците е била чудотворен дар на откровение, а ерата на чудесата и откровенията е завършила със смъртта на апостолите. Последните чудеса, описани в Новия Завет били изцеления, случващи се около 58 г.н.е. на остров Малта/Деян.28:7-10/. А от 58г. до 96г., когато ап. Йоан е написал книгата Откровение, в Новия Завет не е описано нито едно чудо. Такива чудотворни дарби като езици и изцеления се споменават само в 1 Коринт., първото послание. В две по-късни послания – до Ефесяните и Римляните – в които също така се обсъжда темата на духовните дарби, чудотворните дарби не се споменават. В същото време, чудесата са изглеждали като нещо отминало/Евр.2:3-4/. Апостолският авторитет и апостолските наставления не са се нуждаели повече от потвърждения. Още преди края на първи век, всички книги на Новия Завет са били написани и са били в обръщение по църквите. Дарбите на откровението престанали да служат за каквито и да е цели. А когато със смъртта на ап. Йоан е приключила апостолската ера, то признаците, които са отличавали апостолите, останали само теория./ср.2 Кор.12:12/
Второ: предназначението на езиците – да са знамение за невярващият Израил/1 Коринт.14:21-22, ср. Ис.28:11-12/Те са показвали, че Бог е започнал ново дело, в което влизали и езичници. Господ днес говори на всички народи на всички езици. Преградите били разрушени. Затова дарбата на езиците символизирала не само Божието проклятие към непокорния народ, но и Божието благословение за целия свят.
Следователно, езиците са били знамение на прехода от Стария към Новия Завет. Заедно с основаването на църквата, дошло и новото време за Божия народ. Бог сега говори чрез всички езици. Но след като преходния период е преминал, необходимостта от знамение е изчезнала.
Трето: дарбата – говорене на езици е второстепенна в сравнение с другите дарби. Първоначално тя е била дадена като първа в поредицата от дарби, но в качеството си на знамение/1 Кор. 14:22/, но също така скоро става неправил-но средство за лично назидание./1 Кор.14:4/ Вярващите се събират за назидание на църквата, а не за собствено удоволствие или за получаване на някакви преживявания. Следователно, езиците са имали ограничена полза за църквата и никога не са били предназначени да са постоянно действаща дарба.
Исторически свидетелства
Историческите свидетелства също сочат,че дарбата говорене на езици е преустановена. Важно е да се отбележи, че дарбата на езици се споменава само в най-ранните книги на Новия Завет. Павел е написал най-малко дванадесет послания след 1 Коринтяни и в тях нито веднъж не е споменал за езиците. Петър нищо не казва за езиците; Яков и Йоан също така нищо не споменават за езиците; както и самият Юда. За езиците се говори малко единствено в Деяния и в 1 Коринтяни в началото на разпространението на евангелската вест. Но когато църквата се утвърдила, езиците престанали. Те са преустановени. В повечето късни книги на Новия Завет езиците никак не се споменават, те оттекват във всичките произведения на следапостолската ера.
Йоан Златоуст и Августин, най-големите богослови на Източната и Западната църкви са считали, че езиците са минало. Пишещият в четвърти век Йоан Златоуст категорично твърди, че езиците по негово време са изчезнали, и е нарекъл тази дарба – необяснимо явление. Августин е наричал езиците знамение, присъщо на аполската ера. По време на първите пет столетия на църквата/постаполския период/, единствена по рода си група, претендираща за говорене на езици, били последователите на Монтан, който бил обявен за еретик.
Следващото някак си забележимо движение в християнството, практикуващо говорене на езици, възникнало едва в края на седемнадесети век. В група на войнстващи протестанти в Севена/местност в Южна Франция/ се появили пророчества, видения и говорене на езици. Тази група, наречена Севенските пророци, влязла в историята поради своята политическа и военна дейност, а не поради своето духовно наследство. Много от техните пророчества не са се изпълнили. Те са били изключително срещу Римо-католическата църква и са смятали, че е било нужно да се борят с нея с оръжие в ръка. Впоследствие мнозина от тях били преследвани и убити от Рим.
Като тяхна противоположност били янсенистите, вътрешна група в Римско-католическата църква в XVIII век, която е воювала срещу протестантските учения за оправдание чрез вяра, а също така са претендирали за способността да говорят на езици.
Друга група, практикуваща една от формите на говорене на езици са шейкъри, американска секта/бел. на прев.: заради преследването английската основателка емигрира в Америка/, отделила се от квакерите и достигнала разцвет в средата на XVIII век. Основателката на тази секта, майка Ан Лий, се считала за женския еквивалент на Исус Христос. Тя е твърдяла, че може да говори на седемдесет и два езика. Шейкърите са смятали, че дори половите контакти в брака са грях. Те са практикували говоре на езици, танцувайки и пеейки в състояние на транс.
След това, в началото на XIX век, шотландският презвитериански пастор Едуард Ървинг и членовете на неговата общност са практикували говорене на езици и пророчества. Пророците на Ървинг често си противоречали един на друг, техните пророчества не се сбъдвали, а събранията им се характеризирали с неконтролирани действия. Това движение се дискредитирало още повече, когато някои от неговите пророци направили самопризнания за фалшиви пророчества, а други даже обяснили „таланта“ си като действие на тъмни сили. Впоследствие тази група се превърнала в Католическа апостолска църква, която учила много фалшиви доктрини, придържайки се заедно с това към някои католически учения и основала в своите среди култа „Дванадесетте Апостоли“.
Всички тези, така наречени проявления на дарбата говорене на езици са били свързани с еретически, фанатични, нямащи здравото учение групи. Според оценката на техни съвременници – ортодоксални библейски вярващи, всички тези групи са били в заблуда. Наистина, такава следва да е и оценката на който и да е християнин, предан на истината. По този начин, ние стигаме до извод, че с края на апостолската ера и до началото на двадесетия век, е нямало нито едно истинско проявление на новозаветната дарба-говорене на езици. Те са престанали, както и е казал Святият Дух /1 Кор.13:8/. Дарбата на езиците не е дарба отнасяща се за нашето време.
Откъс от книгата на John MacArthur, Charismatic Chaos (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1992)
Grace Community Church. All rights reserved.
Преводът на статията се публикува с разрешение от http://www.propovedi.ru
Няма текст в Писанието специално за дарбата-езици/а не всички дарби!/, че ще престанат СЛЕД второто идване на Христос.
ОтговорИзтриванеСтатията показва в сбит вариант разбирането не само на Дж. МакАртър, но и на болшинството християни относно харизматичното схващане за „езиците“ , подкрепено със свидетелствата на НЗавет и Историята. Обърнете внимание, че всеки път в НЗавет, когато Св. Дух говори за дарбата езицИ, *езици * е в мн.число! Затова не е случайно, че Павел разделя употребата на дарбата от нормалното практикуване на изучаван чужд език/ед.число/, което обаче харизматиците смесват и имат за едно и също.
Така че, когато Павел пише за езика, в единствено число, той не говори за специалната чудотворна дарба, която, както писах, винаги е в множествено число. Но той говори за езика, който е бил известен единствено на говорителя, но не е бил известен на тялото, на събранието на хората. /влизащ в едно събрание чужденец, говорещ родния си език/ А дарбата езици е: езици неизвестни, както за говорещия, така и за всеки един от тялото. Трябва тълкувател, и ако това Слово е Божие, Той дава такъв ... за да се изпълни целта на знамението - назидание на ВСИЧКИ, а не персонално.
Удивителното е, че само 1 Коринт. е единственото послание на Павел, и на останалите писали послания апостоли, където се говори за дарбата езици!
П-р Джон МакАртър много добре се е обосновал, както и с лингвистично обяснение за значението на гръцкия глагол в оригинала.
Също така, тези които вярват, че дарбата езици не е престанала, сигурно твърдят, че все още има апостоли... Но ако дарбата –езици е толкова важна, защо не се споменава повече от Павел, или от останалите апостоли, или пък от ранните Църковни богослови, или от Реформаторите? Защо и Исус не ни остави пример да използваме тази дарба?
Искам също да кажа, че сатана само печели от фалшивата популярност на това мнимо говоре на т.нар. „дарба- език“, защото има нещо реално от което дяволът иска да отклони вниманието ни. Святият Дух е истински. За дарбата на езици е казано, че ще престане, но силата на Божият Дух е реална! И това е, което ни трябва в живота ни, в църквата ни и в нашето свидетелствуване. Знакът на пълнота в Духа – не е езици. Това е покорството ни на Словото, с вяра , принасяйки плодове на Духа, оправомощени за назидание на светиите и за евангелизиране на изгубените.