ПАДАНЕ по ГРЪБ, А. Зайбел

                       

Все по-често в харизматичното и петдесятно събрание навлиза едно явление, което идва от движението наречено “почивка в духа“. “Падане в духа“ е другото определение за това. Особено чрез “ Третата вълна“, това явление е изтъкнато като действаща сила, разбираща се като “мощен евангелизъм“.

Прави впечатление, че по-голямата част от хората попаднали и обхванати от това психическо въздействие, не падат напред, а назад. Това разказват свидетели, които преди са били членове на една екстремно харизматична църква, след което са се дистанцирали: “След полагането на ръце от Р. Бонке бях като от мълния ударен и хвърлен назад върху твърд каменен под, където всякакво усещане за тялото ми беше изчезнало. Не бях наранен от падането. При едно друго полагане на ръце, за няколко секунди преживях как се носих извън тялото си и една блаженна безтегловност ме обгърна. Едновременно паднах назад.“

Има ли за това библейски примери или как е определено това в Святото писание?

За това се споменава често в Божието Слово, как хората със страхопочитание към живия Бог падат върху лицето си. Аврам (Битие 17:3), Моисей и Аарон (Числа 16:4,22,45, Числа 20:6), Исус Навин (Исус Навин 7:10), Петър (Матей 17:6), на самарянина (Лука 17:16) и много други.
От поклонението пред небесното Божие царство е два пъти показано как човек трябва да пада по лице (Откровение 7:11 и 11:16).

1 Коринт. 14 глава се цитира като доказателство за специалните харизматични служби. Точно тази глава обаче говори за това, че който е докоснат и изпълнен с нещо свято ще падне върху лицето си (ст.25).

Затова е по-скоро забележително, че това движение, които се обосновава с позоваване на Посланието до Коринтяните, текстът там показва точно обратното на проявленията. В практиката на това движение, на службите хората падат по гръб и трябва да се хващат от специални “прихващачи“, за да не бъдат наранени. Ние никъде не можем да прочетем в Святото писание, че когато Господ изцелява и докосва хората, неговите ученици заемаха позиция на “прихващачи“ между насъбралите се.

Има ли поне един библейски пример в Божието Слово за падане по гръб?

Писанията, доказващи това показват, че в такива случаи ясно е представен Божия съд! Когато първосвещенника Илий научи новината, че ковчегът е бил откраднат от филистимците, той падна назад от стола и умря.(1 Царе. 4:18) Бог го беше определил това предварително като съд.(1 Царе 2:34 и 3:11)

В Исая 28 Бог говори от стих 7 за съда над фалшивите пророци. В 13 стих накрая се казва...“че те висяха и падаха възнак, т.е. назад, разбити, впримчени и хванати“...това е още по забележително, като посоченото в стиха непосредствено преди стиха от Павел 1 Кор.14.

Едно алегорично тълкуване е Битие 49:17 - Чрез ухапването от змия на петата на коня, ездачът пада по гръб.

Понякога дори като библейско доказателство от харизматична страна се цитира следното: (Йоан 18:6) “Аз Съм...те се дръпнаха назад и паднаха на земята“...тук изрично не е казано че те са паднали назад, но това не е напълно изключено.

Дори Джон Уимбър, който може би беше най известния евангелист в Америка се обосновава с това място. Сега, ние трябва първо да отбележим, че между Господ Исус и един човек, дори и той да е много ревностен християнин има една значителна разлика. Да, просто от контекста в откъса от Йоан 18 глава може да се види, че това не бяха хора, които имаха повече духовни ценности или търсиха да са преданни на Исус, а бяха негови смъртни врагове. Те искаха да го заловят и убият. Така че тук  “в най-добрия случай“ може да става въпрос за едно осъдително знамение, което от своя страна съвпада с казаното по-горе.

Дяволът често като имитатор на Бог,  подобно на маймуна, имитираща човешко поведение, действа обратно на  проявленията на Святия Дух. Известно е, че в сатанинските кръгове живи хора са пренесени на олтара в жертва (обикновено жени), които лежат по гръб. Това означава разкриването на голотата пред Бога. Ето защо  в Стария завет олтара не може да бъде изграден на стъпала. “Да не се изкачваш  на олтара Ми по стъпала, да не бъде голотата ти открита от Мен“(Изход 20:26).

Човекът, който се хвърля по лице пред Бога, голотата му е покрита. А на оня,който обаче лежи по гръб, тя се разкрива. Това е духът на противника, който разголва човека. (Откровение 16:15) Но никога това не е действието на Святия Дух!

Ние знаем също от мисионерските  разкази, как под влиянието на демони хората падат по гръб. В книгата “Мъченици на Китай“ се разказва как китайци, които са взели участие в Боксовия бунт, са били подложени на специален ритуал. Съответните участници трябвало да застанат в един кръг, да се покланят и да изричат заклинания толкова дълго, докато викания дух дойде и ги обладае, събарящ ги по гръб на земята. Изпадналите в транс излизат от това състояние, след като водещият церемонията докосне челата им.

Също така в езическите религии се виждат тези явления. В книгата си “Смъртта на един гуру“ Раби Махараж пише под обяснението на думата Shakti Pat: Това означава , че докосването на гуруто, обикновенно с дясната ръка по челото на поклонника, което има свръх естествени ефекти...е чрез прилагането на Shakti Pat. Гуруто става проводник за сила, космическа сила, на която се базира цялата вселена...
Свръхестественото действие на Shakti Pat, чрез докосването на гуруто може да хвърли полконника на земята, може да му се привиди ярка светлина и едно вътрешно просветление, или да придобие други мистични или психични преживявания.

Карл Гундо Рей отразява в книгата си “ Божиите преживявания в бързи опитности“, как с намагнитяване – месмеризъм е събарял учениците си по гръб на земята по време на хипнотичен експеримент. Те го наричат “експеримент на силата на магнитното привличане“ (стр. 88). Месмеризъм и хипноза са практически идентични. Франц Антон Месмер се счита за основател на съвременната хипноза.
На същото ниво са изпълненията на руския хипнотизатор Кашпировски по откритите стадиони. Хората падат по гръб, лицата им показват възхищение, изкривени от мистичния транс.

Тук става въпрос съвсем ясно за делата на прелъстител, за тази проява на лъжливи знамения и чудеса (2 Сол. 2:9-12), в последно време, за които Библията ни предупреждава.