“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл
Какво да кажем за учението, което твърди, че ние можем да получим всичко, когато искаме с вяра? Дали съществауват и има ли ограничения за това, какво Господ ще извърши в отговор на нашите молитви?
Апостолите на доктрината за просперитета заявяват, че финансовите проблеми както и болестите са следствие на липсата на вяра.
Все още потръпвам, когато си спомня за една вечеря, предшествуваща евангелски свидетелства. Един човек на масата, на която седях
яростно започна да атакува Божий служител, който бе добре известен със своето всеотдайно, състрадателно и плодотворно служение.
“Той нарича себе си Божий човек“, с презрение се засмя този човек. “Той не е никакъв Божий човек, жена му е болна от рак! Той трябва да се поучи лично от...“( И той започна да изброява няколко издадени книги, които разпространяваха учението, че когато някой е болен, това е поради липса на вяра.)
Тъй като Библията ни показва, че ние трябва да носим един на друг товара си, аз се чудя, какво още пречеше на човека , яростно атакуващ, да отиде и да произнесе необходимите думи на вяра, които щяха да донесат изцеление на жената на Божия служител. Как се осмеляваше тоя да прехвърля вината на друг, ако самият истински вярваше, че вярата винаги гарантираше изцеление!
Не е чудно,защо толкова много духовна агония бива причинена от разпространителите на така нареченото учение “Назови заклейми“
Верни светии, страдащи от болки биват измъчвани с обвиненията, че само, ако могат да повярват, Исус ще ги изцели. И когато те не получат изцеление, те започват да се чувстват виновни. семействата и приятелите им също така биват обхванати от това погрешно чувство на вина. междувременно господин “Назови заклейми“, изпитвайки задоволство от своето дълбоко духовно служение, бърза да разпространи и посее своето опустошително влияние на някое друго място.
Измамата, която се крие зад доктрината на просперитета, е много тънка. Тя звучи така духовно, когато ни уверява, че ние не можем да бъдем болни или да претърпим неуспех, доверявайки се на Бога, и че Той ще ни възнагради за нашата вяра и даване, като ни обогати с материални благословения. Това обаче не беше посланието на водачите на Ранната църква. Нито пък това беше посланието на мъжете и жените, които по време на църковната история запалваха у нации и народи духовно съживление.
Когато човек започне да следва една подобна изопачена доктрина, той деиства като разглезено дете. Ако човек получава всичко, което пожелае, той никога няма да стане истински войник Христов. Той може да носи костюм по последна мода , но ще прилича на едно малко петгодишно момченце, обуто в галоши, шляпайки в калта, нарамило дървена пушка. Навлязъл веднъж в църквата, този синдром на успех и богатство няма да спомогне на християните да се развият като здрави, силни, твърди, непобедими войници на Исуса. По скоро това ще отслаби Христовото тяло и ще намали истинската духовност.
Д-р А.В. Тозер в своите бележки и апел за Христоподобен живот пише следното:
“ Изглежда, че вярващите християни преминават през процес на размиване на учението и на техните мозъци, така че става много лесно за нас да приемем веруюто, че Бог е наш слуга, а не ние негови слуги“
Толкова много хора днес са заети да “употребяват“ Бога. Употребяват Бога, за да получат работа. Употребяват Бога за да ги запази, да им даде спокойствие, за да получат успех в търговията и в крайна сметка, употребяват Бога за да им снабди небе!
Братя, трябва да се научим–и то много скоро–по добре е да имаме Бога на първо място и над всичко останало, дори тогава когато имаме само 5 лв. в джоба, отколкото да притежаваме всичките богатства на света и влияние, но Бог да не бъде с нас!
Всеки път , когато Сатана успее да отклони фокуса ни от непреходната слава и величие на Святия , и Всевишния Бог към това
–“Какво се крие за мен във всичко това?“, независимо колко от богатствата на този свят ще получим, при всички случаи сатана е този, който има най–голяма полза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар