Помазани за да знаете истината – Рангел Младенов

ПОМАЗАНИ ЗА ДА ЗНАЕТЕ ИСТИНАТА

В края на първи век, във времето, когато апостол Йоан пише своето Евангелие и трите си послания, в Ранната църква вече започнали да се разпространяват и набират популярност някои странни за християнството учения като гностицизма, докетизма и учението на александрийския юдеин, учен и философ Филон. Докетите вярвали, че Исус е получил призрачно тяло, а не човешко тяло от плът и кръв. Филон учел, че не може да има съединяване на божественото с човека, защото божественото не се докосва до това, което е материално, а Логоса не е безначален, т.е. не е лично същество, а съвкупност от сили, които съществуват в Бога. Гностицизмът (от гръцки γνώσις (gnōsis) – „знание, познание”), който по това време се развивал под влиянието на елинската философия, проповядва, че Исус не е Бог, а обикновен човек. Йоан се противопоставил на това учение именно с концепцията за Логоса в предговора си в своето Евангелие. Гностиците се опитвали да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Ето защо гностицизмът бил може би най-опасната ерес, която заплашвала Ранната църква през първите три века.

Повлиян от философи като Платон, гностицизмът се основава на две погрешни презумпции. Първо, той възприема дуализъм между духа и материята. Гностиците твърдят, че материята е присъщо лоша, а духът е добър. В резултат на тази презумпция, гностиците вярват, че всичко, което се прави в тялото, дори най-отвратителния грях, няма никакво значение, защото истинският живот съществува само в духовната сфера.

Шест десетилетия по – рано Христос (Χριστός – „Помазаник, Месия”) предупреди, че ще дойдат лъжепомазаници (ψευδόχριστος, pseudochristos), чиято цел ще е да заблудят ако това е възможно дори и избраните, вярващите:

„Ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24)

Причината Исус да предупреди апостолите с тези думи беше, че щеше да дойде време, в което някой би им казал „Ето тук е Помазаника (т.е. Христос)”. Исус им каза просто: „Не вярвайте” (ст. 23).

И ето, че в края на първи век Йоан трябва да се справя с гностиците, които твърдят, че притежават възвишено познание, „висша истина”, която е известна само на определени малцина. Гностиците твърдят, че притежават висше знание, което не е взето от Библията, и с което достигат до някакво мистично висше ниво на съществуване. Те виждат себе си като привилегирована класа, издигната над всички останали заради своето по-висше, по-дълбоко познание за Бога. Гностицизмът се основава върху мистичен, интуитивен, субективен, вътрешен, емоционален подход към истината.

Дали днес гностицизмът не се възражда отново? Дали новите претенденти за по – висше знание всъщност не са гностици в своята дълбока същност? Дали под някаква форма разни „помазаници” не представят някакво ново, по – висше откровение за Бога, някакъв възвишен gnōsis? Дали не сме свидетели на (частичното) изпълнение на думите на Исус, че ще дойде време, в което някои ще казват „Ето тука е помазаника”, а мнозина ще се тълпят да го видят?

Йоан пише своето Евангелие за да се противопостави на гностицизма и докетизма относно Логоса, както и първото си послание за да покаже, че вярващите имат помазание, което идва от Бога с цел да ги научи на истината. В онези времена (края на първи век) текстовете на Писанията все още не са били събрани в един цялостен канон. Вярващите не са могли да четат Библията и да учат доктрините й. Всичко, което са имали, казва Йоан, е помазанието, което им е дадено от Бога с цел да ги научи на всичко относно истината:

„А вие сте помазани от Светия и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината... Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца... Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят, а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите” (1 Йон. 2:20-27)

Йоан казва, че вярващите (всички, които вярват в Сина и в Отца) са помазани и знаят всичко. Той е сигурен в това, че те знаят истината и я разбират. Те са помазани. Причината да им пише е тази, че се били навъдили разни антихристи, които желаели да заблудят вярващите, да им пробутат своите ереси, учения и нови (стари) откровения. Жадни за изява, слава и пари гностици и докети обикаляли насам – натам и проповядвали учения странни на Христовия Път. Йоан настоява, че помазанието, което е дошло върху вярващите и е останало в тях ги е научило и продължава да ги учи. Това помазание, казва Йоан, е истинско, а не лъжливо. Това помазание е научило вярващите да пребъдват в Христос (Помазаника). С други думи, ако вярващите пребъдват в Помазаника, помазанието ще ги учи на истината. Респективно, ако не пребъдват в Помазаника, лъжепомазаниците успяват да заблуждават вярващите. Това беше историческият контекст (или част от него) в края на 90-те години на първи век.

В зората на християнството, когато писмените сведения за Христос били оскъдни или изцяло липсвали вярващите „се е налагало” да пребъдват в Помазаника, за да бъдат научени от Него. Днес, в ерата на технологиите, университетите, интернет и издателствата, библиотеките и книжарниците, семинарите и конференциите на вярващите „не им се налага” да пребъдват в Христос за да научат истината. Помазанието е навсякъде. Бог е помазал определени хора и им е поверил мисията да разпространяват помазанието наляво и надясно. За какво да пребъдвам часове наред в изучаване на Писанията и в молитва, след като мога да получа всичко наготово, а оставащото ми време да използвам "да Му служа”?

Павел пише на коринтяните, че „Тоя, ...Който ни е помазал, е Бог” (2 Кор. 1:21). Кого помазва Бог? Кои са помазаните? За да съм честен с текста трябва да отбележа, че в стих 19 Павел споменава Сила и Тимотей, които са проповядвали Евангелието заедно с него в Коринт. Четейки текста бихме останали с убеждение, че в стих 21 Павел казва, че именно те (Павел, Сила и Тимотей) са помазани: „А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог”. Прочетен до тук пасажа (от 19 до 21) изглежда потвърждава факта, че именно Павел, Сила и Тимотей са помазаните. Обаче текста продължава в стих 22, където се казва, че Бог е, „Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог”. За Павел, Сила и Тимотей ли (само) става въпрос тук? Само те ли са запечатани с Духа? Само те ли са помазани? Всички ние вярваме, че текста (ст. 22) не се отнася само до Павел. Вярваме, че се отнася до нас самите. Съвременен превод 2004 казва: „Бог е този, който прави вас и нас силни в Христос и който ни помаза”, а в Православен превод пише: „А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог”. Контекстуално и граматически текста показва, че Бог утвърждава Павел, Сила и Тимотей заедно с коринтяните и ги помазва (всички заедно), като ги запечатва с Духа Си.

Какво обаче е помазанието?

В Стария Завет чрез помазване бяха поставяни в служение свещениците (Изх. 30:30), пророците (3 Царе 19:16) и царете (3 Царе 1:34), като „помазанието/помазването” символизира отделянето (освещението/освещаването) и посвещаването на определени предмети или хора за работата на (пред) Господа. Символизира също отговорността, свързана с тази работа (служение), както и получаването на божествено благоволение (напр. Пс. 23:5, 92:10).

В Новия Завет виждаме Исус, Който беше помазан:

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година” (Лука 4:18,19).

Несъмнено Исус беше Свещеник, Пророк и Цар.

Исус беше Божия Помазаник. В този смисъл „помазаник” означава „избран”, „надарен”, „овластен” (смислово).

Петър казва, че ние всички сме „избран род, царско свещенство” (1 Петр. 2:9), а Павел и Йоан казват, че всички ние сме помазани.

Помазването с масло в Стария Завет символизира действието на Святия Дух в Новия Завет (най – общо казано). Помазанието символизира Божият избор. Помазанието символизира Божията воля за/в нашия живот. Бог ни е избрал да Му служим – всички. Всеки един от нас има дарба:

„Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат” (1 Петр. 4:10)

Всеки има Божия Дух в себе си:

„А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йн. 14:26)

Святия Дух е помазанието (израза не е много богословски, но помага да схванем концепцията). А Святия Дух е вече в нас, запечатил ни е като залог. Исус ни е купил с кръвта Си и ни е дал Духа Си в залог, за това че сме Негови.

Ето защо аз не разбирам как някой би могъл да каже: „Искате ли помазанието? Пригответе се за помазанието. Сега помазанието ще дойде върху вас.”

Никой човек не може да дава или да предизвиква „помазанието”. То, „помазанието” не е абстрактно понятие, имагинерно субективно явление или концепция. Помазанието е Святия Дух, Който ни учи на истината на основание на Словото на Бога – думите на Исус (виж Йн. 14:26). Никой не може да дава Святия Дух. Никой не може да излива Святия Дух. Това прави САМО и ЕДИНСТВЕНО Бог.

Думата „помазание” (χρῖσμα, chrisma) се среща само три пъти в Новия Завет в 1 Йн. 2:20 (веднъж) и 2:27 (два пъти). За разлика от половин вековния процес на писане на Новия Завет, в който думата „помазание” се среща едва три пъти, днес тази дума е дълбоко вкоренена в християнския речник (и дори жаргон): „Аз приех помазанието”, „Службата и проповедта бяха помазани”, „Бях под помазание”, „Този проповедник е много помазан”, „Имаше помазание”, „Проповедта беше помазана”, „Хвалението беше помазано”...

Подобни изрази нямат никаква богословска стойност. Смея да твърдя, че термина „помазание” не е богословски термин в смисъла, в който го използват харизматиците. Като християни ние би трябвало да имаме правилен богословски речник и да разбираме значението на богословските концепции. И както казва Пол Уошър ние трябва да говорим богословски. Богословието не е просто наука за Бога. Това е езика, на който трябва да говорим що се отнася до Писанието.

Исус проповядваше Царството, изцеляваше болните, гонеше демони, но никой не каза след това „Беше много помазано”. Хората просто се чудеха на това, което правеше (Мат. 7:28, Лука 9:43) или недоумяваха на мъдростта, с която говореше (Мат. 13:54), и властта, с която поучаваше (Мат. 7:29).

Павел проповядваше дръзновено и без съмнение с власт и сила от Духа (1 Кор. 2:4), но никой никога не каза, че той „имаше помазание”, нито слушателите му казаха, че са присъствали на „помазана служба”.

Петър проповядваше разпалено и без съмнение от Духа на Петдесятница, но никой не каза за него „Тоя е много помазан”, а след като 3000 души се покаяха и кръстиха, никой не каза: „Беше помазана служба. Помазанието на Бога беше върху Петър и по улиците”.

Когато Павел и Сила пееха хваление на Бога с химни в затвора и оковите им се развързаха никой не каза: „Хвалението беше помазано”.

Несъмнено коринтската църква изобилстваше с дарби, но никой никога не каза „Днес беше помазано. Имаше помазание”.

Въпроса е ЗАЩО?

Защото Божиите деца знаеха, че бяха избрани и помазани. Те бяха отделени за Бога свят народ, който трябваше да бъде посланик на Божията воля на земята.

Павел нарича коринтяните „осветени” (1 Кор. 1:2), а след това във второто си писмо ги нарича „помазани” (2 Кор. 1:21). Трябва да знаем, че в Стария Завет „освещение” и „помазание” са две думи, които почти винаги се използват заедно, например:

„С тия одежди да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват” (Изх. 28:41, виж и 29:36, 30:30)

„Да „осветиш” нещо или някого означава „да го отделиш (за Бога), да го направиш свято или свят”.

Бог помазва някого, след като го е направил „свят”, т.е. след като го е отделил за Своя употреба. Но ние днес не използваме израза „Службата беше много свята”, а казваме „Беше много помазана”.

Помазанието е действието на Бога чрез Святия Дух, което ни прави способни да разбираме истината. Помазанието е действието на Бога, чрез което Той ни учи на Своето Слово чрез Духа Си.

Наличието на чудеса и знамения не са доказателство, че е имало „помазание”.

„Петдесятните тръпки” не са помазанието. Славата на известния проповедник не е помазанието. Доброто хваление не е помазанието.

Помазанието е това, което прави разликата между лъжата и истината. Помазанието е това, което те предизвиква да пребъдваш в Бога, а не да се тълпиш „за хляба и рибата”. Помазанието не се занимава с твоите емоции, а с когнитивното ти възприятие на Бог и Неговото Слово.

„А вие сте помазани от Светия и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината... Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят, а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите”

„А Тоя, Който ни е помазал, е Бог”

До всички помазани в истината: Рангел Младенов