Анализ на служението „Инкаунтер“ G-12 , Рикардо Бекерра

(Част Трета)

Истинското покаяние

В допълнение, участниците минават през това, което Кастеянос нарича "истинско покаяние." Целта на този етап се заключава в това участниците да усетят колко нечисти и нищожни са те в своите грехове. Кастеянос  учи: "Необходимо е новоповярвалият да осъзнае, че истинското покаяние означава да се чувства болката от неправедните постъпки" [34]. Освен това, в разговори с участниците в "Срещата", ние непрекъснато чувахме, че по време на урока, озаглавен "Разрушаването на проклятия" към всички участници, независимо дали са невярващи, новоповярвали или опитни вярващи са се отнасяли така, сякаш те са на едно и също ниво на духовно развитие [35]. 

Кастеянос  никъде не определя изрично какви методи следва да се използват от лидерите, за да се предизвика в участниците на "Срещата" чувство на болка за своите грехове, но организаторите често отиват твърде далеч. Например, участници на няколко "Срещи" в Централна Америка, говорят за класове за "покаяние", в които с помощта на аудиозапис е пресъздадена сцена на домашно насилие. В началото, чували малко момиченце да плаче, молейки пияния си баща да не бие майката. После се чули писъците на ужасената майка и звукът от ударите, нанесени от бащата. Двама непознати, един с друг, очевидци, които са посетили две различни "Срещи", разказали, че този запис звучал не по-малко от десет минути и е възпроизведен с оглушителен, почти непоносим звук. В тази атмосфера на изкуствено създадена истерия,  чувствата на участниците най-накрая "избухват" и те молят Господ за прошка.

Този духовна шокова терапия може да приема и други форми. На една от "Срещите" лидерът взел сърцето на някои голямо животно и помолил всички участниците да се изредят и да прободат  това сърце с нож. Това действие се придружавало от поясненията, че ние точно така нараняваме сърцето на Исус, когато грешим. На други "Срещи" участниците показали сърце, направено от плат, което след това потопили в кофа с червена боя. След това, водещият хвърлил "сърцето" на пода и започнал да го мачка с краката си, показвайки на участниците, че те постъпват по същия начин със сърцето и кръвта на Христос всеки път, когато извършват грях. Когато водещият  тъпчел с краката си "сърцето", пръски от червената боя се разпръсквали из цялата стая, попадайки върху участниците. На друга "Среща" пък са казали на участниците да помиришат изпражнения, така че те да знаят колко много смърди техния грях пред Бога. Целта на тези гротескни демонстрации - да убеди участниците, че те са ужасни грешници, отчаяно нуждаещи се от Божията прошка.

На някои "Срещи"участниците изгарят своите „списъци на греховете“ в събота вечер, когато те вземат" твърдото решение да живеят в пълно подчинение на Исус Христос "[36]. На други "Срещи" всички "списъци на греховете" (с имената на участниците) се предават на ръководителите на семинара, които  приковават тези листове към дървен кръст в знак на това, че тези грехове са приковали Исус на кръста.

Вътрешно изцеление

Друг  урок, влизащ в програмата на "Срещата" се нарича "Вяра за изцеление на нашите души" и е насочен към задоволяване на потребностите на участниците във "вътрешно изцеление" (което също се нарича "изцеление на душата", "пълно изцеление" или "изцеление на спомените") [37]. Кастеянос казва:

Ето ви примери за вериги, които могат да бъдат разрушени по време на тридневната "Среща": емоционални рани, нанесени в детството от родители и връстници, травмиращи преживявания, минали греховни действия, влиянието на окултизма, проблеми в отношенията с любовници или съпрузи, проклятия, наложени от родители или други хора, имащи власт над нас "[38].

За да получи "изцеление на раните", всеки участник трябва да определи какви травмиращи събития са се случили с него в определен етап от живота му. Лидерът на "Срещата" помага на участниците да идентифицират своите вътрешни точки на болката, изброяващ травмите, които участникът може би е получил като резултат от неприемане и отхвърляне от страна на други хора. Поглеждайки назад в миналия си живот, човекът преминава по целия път от утробата на майка си до настоящия момент, а водещият в същото време изразява предположения за  възможни проблеми:

* Ти си се родил в резултат на непланирана бременност;
* Когато се родил, родителите ти са били явно разочаровани, че им се е родило  дете не от пола, който те биха искали;

* Никой не се е зарадвал на твоето раждане;

* Никой не е искал да се грижи за теб;

* Родителите са ви обичали по-малко в сравнение с другите си деца;

* Може да сте били подложени на сексуален тормоз;

* Никой никога не ти е помагал за нищо;

* Ти никога и в нищо не си постигал успех;

* Ти винаги си оценявал себе си по-ниско от другите и си страдал от ниско самочувствие.

Често участниците са помолвани да направят списък на хората, които са им причинили страдания по един от горепосочените начини. Понякога водещият използва техниката на регресия, за да се върне участника в момента, когато той е бил ранен. За това участниците са помолени да възпроизведат във въображението си (да видят с "очите на вярата"), болезненото събитие, а след това в молитва да помолят Исус, да вземе тази обида или болка върху Себе Си. По този начин, участникът "се освобождава от бремето." Помолени сте, след видяното във въображението Исус да понася върху тялото Си унижението, на което някой ви е подложил, да дадете прошка на този, който ви е наранил . За това, друг участник може да заеме мястото на вашия насилник и да приеме прошката ви.

Избор никакъв

Кастеянос учи, че всеки християнин, който иска да бъде "посветен" вярващ и да живее "плодотворен християнски живот" (това означава да помага за разширяването на неговата църква), трябва да премине през процес на "вътрешно изцеление":

["Срещата"] - това са духовни семинари, които се провеждат през уикенда. Те дават възможност на всеки новоповярвал да придобие по-близки отношения с Бога и да почувства влиянието на Светия Дух чрез освобождение и  вътрешно изцеление, за да се научи да живее плодотворен християнски живот. [39]

Дори тези лидери и пастори, които имат огромно и влиятелно служение, в душите им все още може да се крият неизцелени и болезнени рани. Ако те искат тяхното служение към Бога да принася много и дълготрайни плодове, е необходимо тези рани да бъдат излекувани. За да служат на другите, първо трябва самите те да бъдат излекувани. [40]

Демони и освобождение

Кастеянос твърди, че всички християни - включително пастори - се нуждаят от освобождение от демонични обренености, за да се посветят изцяло на работата и да гарантират числен растеж на своята общност. "Реалността е такава," - обяснява той - "че нечистите духове контролират живота на хората и възпрепятстват техния християнски растеж" [41]. От освобождение от демоничните окови се нуждаят всички, не само една шепа от някои неудачници - Кастеянос пише, че "ВСИЧКИ НИЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕ" [42], и че дори Исус изгонвал демони от Своите ученици [43].

Смята се, че от своите предци човек наследява "наследствени проклятия" ("до третото и четвъртото поколение"). Кастеянос твърди, че вярващите трябва да бъде освободени от всякакви окултни проклятия и връзки, наследени от предците, и пояснява, че ние трябва да "изповядаме всеки грях на своите предци и да се покаем, като по този начин скъсваме всички връзки с окултното, прощаваме на другите и се отказваме от всяко проклятие" [44].

Освобождаването от тези проклятия е задължително условие за растежа на църквата:

Една от първите крачки на новоповярвалия към това да води другите към Христос и да бъде благословение за тях, се крие във факта, че той и семейството му са били освободени от всички проклятия. [45]

Служението няма да пре успява и да живее в пълнота, докато не се прекъсне проклятието, свръзващо всеки човек [46].

БЕЛЕЖКИ:

34. Ladder, стр. 116.

35 "Означава ли това, че срещите са предназначени само за новоповярвали? Не, те са за всеки. Често вярващите днес никога не са били истински утвърждавани във вярата, така както се случва в рамките на Принцип 12. Това означава, че много от проблемите, посочени на Срещата, все още остават нерешени в живота им. За съжаление, през годините те носят болката и оковите на демоничните проклятия и все още се нуждаят от освобождение в някои области на своя живот“ (What Is Encounter?).

36. Ladder, стр. 112.

37 Вътрешно изцеление (или "изцеление на спомените") - популярен, но и много спорен подход за консултиране, основан на убеждението, че повечето от настоящите проблеми на човека се коренят в подтиснати болезнени преживявания.

38. Dream, стр. 126.

39 Пак там, стр. 125.

40 Пак там, стр. 122-23.

41 Пак там, стр. 125.

42. Cesar Castellanos, Encuentro # 2 (Богота: Editorial Vilit, 1998), стр. 52.

43 Пак там, стр. 48.

44 Пак там, стр. 86.

45. Suena, стр. 109.

46. ​​ Dream, стр. 131.

Автор:  Ricardo Becerra, директор на CAI в Латинска Америка

Превод от руски: Галина Христова

Източник :  Център за апологетични изследвания 

www. apologetika.ru

Анализ на служението „Инкаунтер“ G-12 , Рикардо Бекерра

(Част Втора)

Духовното значение на числото "Дванадесет"

Кастеянос се опитва да оправдае своя принцип за "управление чрез дванадесетте"  с помощта на Библията, твърдейки, че "числото" дванадесет "винаги се появява в Библията като символ на пълнота на духовната власт и контрол по отношение на подреждането на човешкия живот" [20]. Кастеянос отбелязва, че Бог е избрал дванадесетте патриарси (Битие 35: 22-26), (Изход 28:29), че на нагръдника на Първосвещеника на Израел имало дванадесет камъни, и че "с дванадесетте ученици  Исус нахранил множеството (Марк 6:35-44), и със същите дванадесет Бог установил Своето царство на земята "[21]. След това той добавя (и това е може би най-важното му изявление):  "Исус избрал  дванадесет мъже, в която възпроизвел Своя образ, и те станали Негови представители в света" [22].

Как G-12 прониква в Църквата

Учебните  материали на G-12 изобилстват от думи и изрази, които напомнят на мотивационни семинари за търговски агенти: вярващите отново и отново са призовавани  да станат "победители" и "лидери"  и да се стремят да постигнат "победа" и "успех". На пасторите, които идват в Богота, за да се запознаят със стратегията на G-12 от първоизточника, им предлагат цялостно обучение и настойчиво им препоръчват да си купуват всички книги на Кастеянос, така че те да могат да приложат изцяло тази стратегия в техните църкви. Освен това, на църквите настойчиво се препоръчва да се присъединят към официалната онлайн общност

G12Net, да си сътрудничат с MXM и да използват методи и материали, които са получили одобрението на Кастеянос. Както бе обяснено от един сайт, принадлежащ към тази общност:

Пасторите Сизар и Клаудия Кастеянос редовно получават ново откровение, за да благословят и да обучават църквата. Това животворно слово-рема трябва да бъде на разположение за пастори и лидери, които са получили видение. Съпрузите Кастеянос  в действителност играят ролята на апостоли. Те имат същото видение като на апостолите, както Джон Уесли е апостол на светостта в методисткото движение. Мрежовата общност G12Net е апостолски офис,  чрез който съпрузите Кастеянос служат на видението в световен мащаб. Горивото, подкрепящо видението на G-12, е откровението на Светия Дух. Колкото повече откровения относно видението  има у конкретния пастор или лидер, толкова повече успех ще постигне в него. [23]

Връщайки се в своята общност, пасторът е длъжен да обучи в стратегията G-12 дванадесет енориаши; тази група се превръща в "пасторска дузина." След това всеки от тези дванадесет е длъжен да отиде и да направи същото – да избере собствени дванадесет ученици, които, на свой ред, да открият още дванадесет  ученици и да създадат домашни клетъчни групи, като се отдава предпочитание на "тези, които са най-успешни в принасянето на плод ..." [24]. Някои наблюдатели отбелязват, че в резултат на пирамидата има много общо с модела на Мултилевъл маркетинг (или още по-лошо, с печално известните финансови пирамиди).

Клетки  G-12

Като цяло, стратегията на G-12 се състои от четири етапа, посочени като "стълбата на успеха": достигане, вкореняване, трениране  и изпращане. В началото първата група от дванадесет избрани пастори на събранието  трябва да намери някой, който иска да предостави  дома си или офиса си за провеждане на събранията /срещите на клетката. Да се координира дейността на групата от един лидер, на когото да помага "Тимотей" - човекът, отговорен за него, така че да се създават нови клетки, веднага след като броят на членовете на първата група надвиши дванадесет [25]. В новата клетка отначало може да има шест участника. На всяко заседание се използва стратегията на "празния стол": участниците обещават следващия път да поканите нов човек, който ще вземе свободно пространство. Кастеянос съветва: "Клетката е длъжна да постави целта си ежеседмично да спечели още най-малко един новоповярвал" [26].

За разлика от традиционните клетъчни църкви, системата G-12 изисква всеки ръководител на клетките и неговите помощници да си поставят амбициозни „цели за растеж". Целта може да бъде определена за една седмица (всяка седмица да се води по един нов вярващ) или за месец (да отворите една нова група за месец). По този начин, след дванадесет месеца всеки ръководител ще има не по-малко от дванадесет групи, а за двадесет и четири месеца ще бъдат създадени общо 144 групи.

Според "клетъчното видение" G-12, ключът към развитието на църквата е ученичеството. Преди получаване на статус "ученик" в тази система, човек е длъжен да е довел най-малко една клетъчна група. В противен случай, той не може да принадлежи към ничия "​​дузина" и е длъжен да се подчинява на властта на лидера, който го е избрал. Когато този студент вече има собствена група от дванадесет души, те, от своя страна, ще се подчиняват на него.

Не е изненадващо, че разширяването на движението G-12, както свидетелстват латиноамериканските християни, e придружено от непрекъснатите изисквания да се водят нови хора и да се подчиняват. (Билбордът извън една църква G-12 в Ел Салвадор гласи: "Клетка, която не благовества се превръща във вкаменелост.")

Задължения на лидера на групата

Всеки лидер има три основни отговорности: първо, трябва ежеседмично да се срещат  с техния лидер (към чиято група принадлежи); второ, да провежда ежеседмични срещи на клетъчната си група; На трето място, един път седмично да се среща със своите дванадесет ученици. Веднага след като лидерът създаде собствена група от дванадесет души, той трябва да помогне на всеки един от тях да създаде своя собствена група от дванадесет члена - дотогава, докато броят на подчинените вярващи достигне 144. От този момент, водачът вече не ръководи собствената си група, но продължава да следи за дванадесетте си ученици, уверявайки се, че всичко работи правилно.

Укрепване

По-нататъшните стъпки могат да се променят в зависимост от конкретната страна или църквата. Като общо правило, невярващият, който е започнал да посещава групата и е приел Исус Христос като свой Спасител, идва на църква в неделя и отново откликва на призива да излиза пред олтара за покаяние. Трите следващи стъпки - "Преди-Среща" (Pre-Encounter), "Среща"( Encounter) и "След-Среща"( Post-Encounter) [27] – се наричат "процес на изграждане" и трябва да започнат  "веднага, след като новоповярвалият приеме Христос" [28]. В процеса на подготовка за "Срещата" новоповярвалите трябва да преминат курс от четири седмични сесии с продължителност на един час:

1) новорождение;

2) принципи за освобождение;

3) увереност в спасението;

4) силата на Писанията.

След това, на новоповярвалия настойчиво се препоръчва да посети друга "Среща" в един от предстоящите уикенди. Кастеянос твърди: "Ние доказахме, че една Среща е равносилна на целогодишно посещаване на църква" [29].

Среща

Изглежда, че "Срещата" G-12 съзнателно е създадена по образец на Cursillos de Cristiandad (Християнски курсове) – тридневните духовни семинари за католици- миряни, които са започнали през 1944 г. в Испания и оттогава са придобили популярност в цял свят. Някои протестантски програми - например, "Пътят към Емаус", "Тринадесет дни" и други, така наречени "Групи на четвъртия ден" - са създадени по подобен модел.

Мнозина вярват, че "Срещата" е най-противоречивият елемент от цялата система на G-12. Една от основните цели на това ключово събитие G-12 – е да помогне на всеки новоповярвал участник да преживее мощна, променяща живота лична среща с Бога. (Кастеянос нарекал това преживяване "Фануил",  намеквайки за стиха Битие 32:30, в който Яков "видял Бога лице в лице“). Ефективността на процеса зависи отчасти от елемента на мистерия, може дори да се каже, тайнственост ; затова, църквата често забранява на участниците в "Срещата" да разказват на други това, какво точно се случва там. В Латинска Америка, ако някой пита за това как е протекла "Срещата", участникът трябва просто да каже: "Страхотно." Това не е изненадващо, ако вземем предвид многото предупредителни знаци, които получаваме.

Кастеянос обяснява:

Участие трябва да вземат само тези, които са преминали Преди-Срещата (Pre-Encounter). Групата трябва да бъде хомогенна - мъже, жени, момчета, момичета или семейни двойки. Момчетата и момичетата могат да участват в детски срещи. [30]

Един незабравим уикенд

Това ли е, което в действителност се случва по време на "Срещата"? Отново, трябва да ви напомня, че някои моменти, които ние описваме, могат да се променят в зависимост от конкретната страна и църквата. Въпреки това, въз основа на многобройни проучвания, проведени от нас сред хората, които взеха участие в "Срещата" G-12 в Латинска Америка, ние сме дошли до заключението, че точките, описани по-долу, са общовалидни за по-голямата част от тези събития - във всички случай, в тази част на света.

Стартиране на "Срещата"

Участниците в "Срещата" не говорят къде ще се провежда семинара (Кастеянос забелязва, че е най-добре да се провежда извън градовете" [31]). Участниците се извозват до мястото на провеждане на семинара в петък вечер не преди залез слънце. При пристигането си, лидерите молят участниците да предадат часовници, мобилни телефони, фотоапарати, видеокамери, и така нататък, обяснявайки им искането си, че всичко това може да отвлече вниманието им. Какво става, ако някой си промени мнението? Кастеянос ясно и изрично казва, че "никой не може да напусне преди края на семинара," [32​​]. Ако някой иска да се прибера в къщи, преди всичко, той просто не може да го направи, защото той не знае къде се намира. (Разказваха ни за младежката "Среща", по време на която лидерите заключили вратата, така че никой не могъл да напусне стаята.)

Списък на греховете

Кастеянос подчертава, че в самото начало на "Срещата", всеки участник трябва да осъзнае своите греховете, техните причини и последствия; след това трябва да направи "списък на греховете" (в Латинска Америка  често го наричат «Клиника») [33]. На някои "срещи" списък на греховете е изготвен предварително, и по време на трите дни, участниците могат да носят този лист със себе си, като отбелязва всеки извършен грях, веднага след като са си го спомнили. (В някои случаи греховете, включени в този списък, са толкова странни и извратени, че преди това дори мисъл за тях не е идвала в човешка глава). Като правило, всеки участник трябва да посочи в списъка на греховете своето име и името на църквата, към която той принадлежи.

БЕЛЕЖКИ

20. Dream, стр. 111.

21. Пак там.

22. Dream, стр. 109.

23. Bray Sibley, The Power of the Net

24. Cesar Castellanos, The Ladder of Success (Sunny Isles, FL: G12 Publishers, 2001), стр. 46.

25. Dream, стр. 105.

26. Dream, стр. 52.

27. Проследяване на английските термини «Pre-Encounter», «Encounter» и «Post-Encounter». Но в материалите на български език могат да се намерят и други названия на първия и третия етап - например, в някои случаи се използва названието «Подготовка за Срещата» и «Вкореняване във вярата».

28. Ladder, стр. 59.

29. Dream, стр. 126.

30. Ladder, стр. 96.

31. Пак там.

32. Ladder, стр. 97.

33. Ladder, стр. 117.

Автор:  Ricardo Becerra, директор на CAI в Латинска Америка
Превод от руски: Галина Христова
Източник :  Център за апологетични изследвания 

www. apologetika.ru

Анализ на служението „Инкаунтер“ G-12 от Рикардо Бекерра

(Част Първа) 

Предлагам Ви две статии, които хвърлят светлина върху явлението наречено „Инкаунтер“ (“Среща“) . Понятието „Инкаунтер“ е присъствало в психотерапията много преди въвеждането на тази методика в харизматичните църкви...Ще видите също така, че това явление, намерило място в психотерапията, е имало място много по-рано в източните, окултни практики.

Анализ на служението „Инкаунтер“ (G-12) проведено от центъра за апологетични изследвания

Представяме ви G-12

Анализ на „Клетъчното видение“ на Сизар Кастеянос

На пръв поглед историите за G-12 [1] възхищават и вдъхновяват:  Изпадналият  в униние пастор на малка южноамериканска общност получава от Бога прекрасно призвание да носи Евангелието и да прави ученици от цял ​​свят. В продължение на няколко години, на всички пет континента възникват офиси на служенията, които се основават на модела, създаден от него – Големите и малки църкви възприемат  "клетъчното видение" за  умножаване броя на вярващите посредством „Управлението на Дванадесетте“.  Много хора, запалени по този поток, са убедени, че движението  G-12 е създадено от Бог и е почти непобедимо.

За да получите по-пълна представа за степента на влиянието на G-12, помислете за следното: за повече от шест години, ние получаваме обаждания за помощи от пастори и миряни от Латинска Америка, което е скъпо струващо хоби на техните църкви  по модел G-12. Някои от тях са загубили вяра или са напълно объркани, а на други бяха нанесени душевни травми. Много църкви и семейства са били унищожени, а цели деноминации са потънали в хаос.

По-детайлно ... За да се избегнат всякакви недоразумения, искаме просто ясно да заявим, че Писанието подчертава огромната важност на евангелизирането, ученичеството и личностното израстване в святост, и че евангелските църкви твърде често забравят за него. Но когато един от тези аспекти е доведен до небиблейски крайности, това създава благоприятни условия за злоупотреба с власт, духовно и психическо насилие.

В основата на по-нататъшния анализ се основава на работата на създателя на "Системата-12" Сизар Кастеянос Домингес и материали на разговорите с представители на различни църкви и деноминации  на Колумбия и на още шест други страни в Северна, Централна и Южна Америка, които са участвали в "Среща" [2], в рамките на модела G -12.

Раждането на "видението"  на Сизар и Клаудия Кастеянос

Създателят на G-12 Сизар Кастеянос твърди, че за началото на движението е послужила поредицата  от чудесни откровения, получени му от Бога. Той разказва, че през 1982 г. напуснал служението си на пастор в малка колумбийската общност, уморен от загубата на хора и да бяга след тях, умолявайки ги:" Не си отивай, имаме нужда от теб, ти си важен за нас ". ... Аз казах: "Господи, наистина ли Ти си ме призовал за това – да умолявам хората да се върнат към Тебе? Аз не искам това! Ако пастирското служение се заключава в това, аз не го искам“.  Той решил да не се връща към пастирското служение, докато Бог не „му потвърди, че внеговото призвание има някаква друга цел“  [3].
Четири месеца по-късно, почивайки си на брега на Атлантическия океан, Кастеянос чул Божия глас: "! Представи си една много голяма църква, за която мечтаеш - това е езикът на Моя Дух!" На този ден, Бог му обещал: "Църквата, която ти ще пастируваш ще бъде многобройна като звездите в небето, като пясъка на морския бряг. Тя ще бъде неизмеримо голяма "[4]. (Според Кастеянос, "Библията казва, че ние сме създадени по Негов образ и подобие",и защото "ние сме в състояние да си представим и да планираме бъдещето си по същия начин, както прави Бог". [5]) В Официалният сайт на G-12, е казано че "това откровение е станало повратната точка в историята на Църквата в Колумбия и в останалите част по света" [6].

На 19 март  1983 година вдъхновен от полученото  на брега откровение,  Кастеянос създал нова църква, наречена "Международна Харизматична  Мисия" (MXM) - тя се е състояла  само от осем души, които са се събирали в апартамента му. С течение на времето, общността е нараснала до 3000 души, но Кастеянос мечтал за още по-голям растеж.

През 1986 г., Кастеянос посетил огромната църква на пастор Дейвид Йонги Чо в Сеул, надявайки се да използва успешната си стратегия за клетъчни църкви в Богота. Въпреки това, обаче дори с използването на методите на Йонги Чо пет години по-късно в Харизматичната  мисията е имало само 70 клетъчни групи - значително по-малко, отколкото е искал Кастеянос. Тогава той решил отново да се обърне към Бога, за да разбере как може да ускори растежа на църквата си. През 1991 г. неговите молитви били чути и той получил "извънредно откровение за принципът  на Дванадесетте." Той разказва: "Бог отне завесата от ума ми и ми се откри модела, който сега доведе до революция в растежа на църквата. Бог потвърди верността на този модел, напомняйки ми за това как Исус е работил с Своите дванадесет ученици "[7].

Без съмнение, методите, прилагани от Кастеянос, дават резултат. По данни на  "Уолстрийт джърнъл", броят на членовете на неговата църква, в центъра , който се намира в Богота, "се е увеличил драстично и сега има 300 хиляди души, които се развиват в различни дъщерни църкви" в цяла Колумбия. [8] Християнската мисия потвърждава, че има "50 000 клетъчни групи само в Богота," [9], и се смята за един от десетте най-големи църкви в света. [10] Заедно със съпругата си, "Пастор" Клаудия Кастеянос енергично проповядват своето видение за G-12 на няколко езика в Северна и Южна Америка, Европа, Африка и Азия. (Като от юли 2006 г., системата на G-12 официално е приела повече от 380 църкви в Северна Америка [11].)

Откровение за XXI век

Сизар Кастеянос гарантира, че неговото "клетъчно видение" ще направи преврат  в Църквата днес:

Ние навлязохме в новото хилядолетие, и църквата трябва да продължи да изпълнява Великото поръчение с още по-голямо усърдие. Жътвата през този век ще бъде толкова голяма, че само църквата, приела клетъчното видение може да се възползва от нейните плодове. Няма друг избор. Клетъчната църква – това е Църквата на двадесет и първи век [12].

В допълнение, Кастеянос твърди, че пастори, които не приемат неговото"клетъчно видение" няма да изпълнят Великото поръчение:

Всеки водач е длъжен да знае, че има "прозорец на благодатта", в рамките на който трябва да изпълним Великото поръчение. Това ще стане възможно посредством клетъчното видение [13].

Можем да кажем, че един пастор, който не приема принципа на клетъчния растеж, забавя разпространението на Евангелието. [14]

За да е в крак с изискванията на XXI век, всеки пастор трябва да напусне своя традиционен начин на мислене ... и да влезе в клетъчното видение; ако е настъпила промяна в пастора, чудото вече е станало, защото по този начин то може да повлияе на цялата му общност. [15]

Прилагането на принципите на G-12, може да изисква радикална промяна, пълно отричане на съществуващите църковни структури и програми. Но Кастеянос гарантира, че всяка църква, която отхвърля традиционния подход и напълно приеме видението на G-12 ще се увеличи, "Моделът на дванадесетте е отличава с изгаряща ревност: или го приемате в неговата цялост, или не; средно положение не съществува "[16]. Според него, Бог е разкрил, че само неговата "клетъчна структура" е в състояние да приеме много хора, които ще бъдат спасени:

Ние получихме Слово, в този смисъл, че в следващите няколко години, хората с жажда ще приемат вестта за спасението; милиони и милиони хора ще се движат по улиците, показвайки желанието си да познават Христос, а единствената структура, която може да ни приготви за това - е клетъчната структура [17].

Кастеянос подчертава, че има специална роля в историята на християнството. Например, в книгата си „Мечтайте и вие ще спечелите  Света“  той цитира пасажи от пророчеството, което е получил през 1997 г чрез модерните "апостоли" Бил Хамон и Синди Джейкъбс:

И Господ говори: "Сине, аз те изпратих за изцеление на Съединените щати. Сине мой, Аз мога да намеря някой друг, но аз те моля ти да го направиш. Само ти! ... Аз те помазах, както помазах Йосиф, когато той го изпратил в Египет, за да изцели тази нация "[18].

"От сега нататък ти ще говориш с апостолска власт и с ново помазание. Нации ще се издигат и ще отиват в упадък от пророческото слово, което излиза от устата си "[19].

БЕЛЕЖКИ

[1] Сизар Кастеянос Домингес, създател на модела, който ще бъде обсъден в тази статия, го нарича « Модела Г-12" ("Управление чрез 12") или съкратено като G-12. В материалите на български език се използва съкращението "Г-12", или т.нар "Система-12" (C-12).

[2] В материалите на български могат да се срещнат различни начини на изписването на термина: "Инкаунтер", "Среща" или  дори «Encounter» на  английски. Често се използва името "Среща с Бог" или "Сблъсък с Бог."

[3] Cesar Castellanos, Dream and You Will Win the World (Hollywood, FL: G12 Editors, 2004), стp. 24-25.
[4] Пак там, стр. 25.

[5] Пак там, стр. 27.

[6] http://visiong12.com/eng/biography/

[7] Dream, стр. 81.
[8] Andrea Tunarosa, «Spreading the Word — Fast» / Wall Street Journal, Юли 28, 2006.
[9] http://visiong12.com/eng/biography/

[10] Цитат по статията «Cities with the world’s largest churches» // World, 24/31 март, 2007 г., стp. 62 Авторите поставят MXM на четвърто място след Yoido Full Gospel църква (Сеул, Южна Корея), Eglise Baptiste ордьоври et мисии (Абиджан, Кот д'Ивоар) и Iglesia Metodista петдесятна де Jotabeche (Сантяго, Чили).

[11] Tunarosa, «Spreading the Word — Fast».

[12] Dream, стр. 197.

[13] Dream, стр. 199.

[14] Dream, стр. 201.

[15] Cesar Castellanos, Suena д Ganaras El Mundo (Богота:. Редакционен Vilit Ltda, 1998), стр. 169.

[16] Castellanos, Liderazgo де Exito на Травес де лос 12 (Богота: Vilit Editorial, 1999), стр. 246-47.

[17] Suena, стр. 169.

[18] Dream, стр. 189.

[19] Пак там.

Автор:  Ricardo Becerra, директор на CAI в Латинска Америка

Превод от руски: Галина Христова

Източник :  Център за апологетични изследвания 

www. apologetika.ru

Бени Хин пусна в продажба DVD на церемонията на повторния си брак, Стоян Заимов

От Стоян Заимов, Християнски Кореспондент - Репортер
13 март 2013 г. | 13:04

Евангелистът  Бени Хин, който на 3 март се омъжи повторно за  съпругата си Сюзан пред хиляда души в Орландо, Флорида, пуска в продажба DVD на церемонията и планира "живото-променящо" турне,  следващо стъпките на апостол Павел в Италия и Гърция.

Дългоочакваният повторен брак на противоречивия  пастор бе последван от много от неговите поддръжници от цял ​​свят, и Хин вече предлага $ 25 DVD на церемонията, наречена "История на любовта и възстановяването", на своя уебсайт.

Церемонията, която се състоя в Holy Land Experience в Орландо и ръководена от д-р Джак Хейфорд и евангелист Райнхард Бонке, е описана като "безупречна, красива, и небесна" ​​и "славен ден на възстановяване."

"На това паметно DVD,  споделят възстановените любов и брак. Насладете се на музиката, поклонението, обетите,  спомените,  служението на  дълбоко значимото общение и откровените семейни моменти. Чуйте техните седем самопризнания. Вижте защо хората по целия свят са отговорили така положително към новата глава на брак и служение, "описание на церемониалните прочети. "Тези, които присъстваха на стоплящата сърцата и животопроменяща церемония напуснаха дълбоко докоснати, казвайки, че те никога няма да бъдат същите."

Повторният брак отбеляза щастлив завършек на брачните проблеми, пред които бяха изправени Хин през последните няколко години. Двойката се разделя през 2010 г. след като Сузане подава молба за развод, с пастор Хин по-късно разкриваха причините за бедствието си. Телевизионният проповедник споделя със своите последователи, че забързаният му график го е извадил далеч от семейството му  за продължителни периоди от време, докато съпругата му се е борела със зависимостта от наркотици в продължение на много години.

След  Коледно семейно събиране през 2011 г., обаче, двойката започва дълъг период на помирение, и обявява своите планове за повторен брак в края на 2012.

"Благодаря ви, че се молите за Сузанне и мен! Поради вашите молитви, ходатайство и любов, ние сме там, където сме днес", каза Пастор Хин на 3 март,  благодарейки на всички свои поддръжници за помощта за възстановяването на  30-годишния му брак.

Хин учи противоречивото евангелие на просперитета и твърди, че прави изцерения чрез вяра и че пророкува . Той е сред шестте нашумели просперитетни проповедници, които бяха проучвани от Сената през 2007 г. за възможна злоупотреба с тяхния статут на нестопанска организация (организация с идеална цел).

Евангелистът е зает да се върнe на работа след брака си, и обяви планове за "живото-променящо " пътуване до Гърция и Италия, където той казва, че ще проследи стъпките на апостол Павел, един от най-известните писатели на последните книги в Библията.

Пътуването е насрочено за май и обещава на този, който се регистрира, да  види "от първа ръка местата на ранната църква, споменати  в Новия Завет."

Превод: Галина Христова

Източник: http://global.christianpost.com/news/benny-hinn-releases-dvd-of-remarriage-ceremony-91795/#d3ALfgzdoYPiUELr.99

Посей 1000$ и ще станеш милионер

ПОСЕЙ $1000  и ЩЕ СТАНЕШ МИЛИОНЕР!

Това е от моя сестра в Христос, Дебора, върху „Разпознаването на света“ – един интересен доклад за идването на Бени Хин отново в Южна Африка.

Неотдавна Бени Хин беше на събитие, под купола на Кока-кола на 11 и 12 юли 2008 в Йоханесбург, Южна Африка, наречено „Чудодеен кръстоносен поход“  и каза на 18- хилядната публика да посее $1000 (около 7500R) в рамките на 2- минутен прозорец  и те ще се превърнат в милионери в срок от 24 часа.

Пастор Тод Кунц, който придружаваше Бени Хин в неговия „Чудодеен кръстоносен поход „  съобщи миналата събота сутрин, че 500 човека в публиката ще посеят  и получат  значително благословение в замяна. Той каза, че служението ще направи милионери и мултимилионери в срок от 24 часа. Всичко, което трябва да направите е да дарите $1000, защото в тези $1000 е разположено огромно благословение. Кунц продължил и изиграл публиката, карайки ги да повярват, че този прозорец за възможност за благословение ще бъде отворен само за 2 минути.

Пастор Томи Ферейра от AGS-църквата във Floridapark, Roodepoort, който присъствал, казал че „хората са щурмували напред , богати, бедни хора, хора от всякакъв произход.“  Той казал, че това, на което той е станал свидетел, го накарало да настръхне. Но чакайте! Вие вероятно се чудите дали тези хора идват подготвени със 7500 ранда в брой в портфейлите си, ей така просто за всеки случай? Неее, Бени Хин беше така любезен да им предостави банкомати за кредитни карти, така че нямаше проблем, когато се стигна до даването на това дарение.  Кунц също продължил да казва, че Бог ще благослови тези кредитни карти на хората и с парите биха могли да управляват цяла Южна Африка.

Пастор Ферейра казал, че над 1000 души са дали това дарение. Така че се предполага, че само в рамките на една служба, Бени Хин е прибрал над 7 милиона ранда, тъй като имало хора, които вероятно са дали повече от $1000. Освен това, Бени сам за себе си е взел друго  дарение, веднага след като Кунц е приключил с първото. Пастор Томи Ферейра искал да знае колко от тези хора  вдействителност са станали милионери , както евентуално  и аз. Така че ако някой познава някой от тези, които са дошли на този безбожен цирк и са дали $1000 с надеждата, че Бог ще ги благослови с милиони повече, моля излезте и ни кажете, ако вие сте го направили или не сте станали милионери през нощта –било е преди една седмица, откакто Бени Хин е бил на събитието под купола на Кока-Кола, със сигурност трябва да е имало някой.

Като казвам това, ако някой си мисли, че те могат  да ПЛАТЯТ на БОГ за благословенията, ДА ПЛАТИТЕ НА БОГ, така че Той да ви направи богати, ДА ПЛАТИТЕ НА БОГ , за да скача по вашите заповеди, тогава аз наистина много, много съжалявам за вас. Ако вие мислите, че Бог е единствено достъпен в тези служения и ви дава 2-минутен прозорец  на възможност да „давате“  в противен случай вие ще я изгубите, тогава аз наистина много съжалявам за вас. Наистина ли мислите,  че вие трябва  да ПЛАТИТЕ на Исус, за да имате взаимоотношения с Него? НЕ!!!

Хора, моля ви, СПРЕТЕ да следвате хора, отворете си Библиите и изучавайте Словото на Бога, така че да не бъдете ограбени от фалшивите учители, които проповядват ДРУГО евангелие, за което Самият Исус Христос ви предупреди!!!

Единственият станал милионер в срок от 24 часа от този „Чудодеен кръстоносен поход “ беше  Бени Хин и единственото чудо, което се е случило е,  че хора като Бени Хин, са се измъкнали с този вид измама отново и отново. Много съжалявам за Бени Хин и Тод Кунц в Съдния ден. Аз се моля те да се покаят за нещата, които са правили, преди да стане твърде късно за тях.

Източник: http://thewordonthewordoffaithinfoblog.com/2009/03/25/benny-hinn-become-a-millionaire/

Превод: Галина Христова

Помазани за да знаете истината – Рангел Младенов

ПОМАЗАНИ ЗА ДА ЗНАЕТЕ ИСТИНАТА

В края на първи век, във времето, когато апостол Йоан пише своето Евангелие и трите си послания, в Ранната църква вече започнали да се разпространяват и набират популярност някои странни за християнството учения като гностицизма, докетизма и учението на александрийския юдеин, учен и философ Филон. Докетите вярвали, че Исус е получил призрачно тяло, а не човешко тяло от плът и кръв. Филон учел, че не може да има съединяване на божественото с човека, защото божественото не се докосва до това, което е материално, а Логоса не е безначален, т.е. не е лично същество, а съвкупност от сили, които съществуват в Бога. Гностицизмът (от гръцки γνώσις (gnōsis) – „знание, познание”), който по това време се развивал под влиянието на елинската философия, проповядва, че Исус не е Бог, а обикновен човек. Йоан се противопоставил на това учение именно с концепцията за Логоса в предговора си в своето Евангелие. Гностиците се опитвали да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Ето защо гностицизмът бил може би най-опасната ерес, която заплашвала Ранната църква през първите три века.

Повлиян от философи като Платон, гностицизмът се основава на две погрешни презумпции. Първо, той възприема дуализъм между духа и материята. Гностиците твърдят, че материята е присъщо лоша, а духът е добър. В резултат на тази презумпция, гностиците вярват, че всичко, което се прави в тялото, дори най-отвратителния грях, няма никакво значение, защото истинският живот съществува само в духовната сфера.

Шест десетилетия по – рано Христос (Χριστός – „Помазаник, Месия”) предупреди, че ще дойдат лъжепомазаници (ψευδόχριστος, pseudochristos), чиято цел ще е да заблудят ако това е възможно дори и избраните, вярващите:

„Ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24)

Причината Исус да предупреди апостолите с тези думи беше, че щеше да дойде време, в което някой би им казал „Ето тук е Помазаника (т.е. Христос)”. Исус им каза просто: „Не вярвайте” (ст. 23).

И ето, че в края на първи век Йоан трябва да се справя с гностиците, които твърдят, че притежават възвишено познание, „висша истина”, която е известна само на определени малцина. Гностиците твърдят, че притежават висше знание, което не е взето от Библията, и с което достигат до някакво мистично висше ниво на съществуване. Те виждат себе си като привилегирована класа, издигната над всички останали заради своето по-висше, по-дълбоко познание за Бога. Гностицизмът се основава върху мистичен, интуитивен, субективен, вътрешен, емоционален подход към истината.

Дали днес гностицизмът не се възражда отново? Дали новите претенденти за по – висше знание всъщност не са гностици в своята дълбока същност? Дали под някаква форма разни „помазаници” не представят някакво ново, по – висше откровение за Бога, някакъв възвишен gnōsis? Дали не сме свидетели на (частичното) изпълнение на думите на Исус, че ще дойде време, в което някои ще казват „Ето тука е помазаника”, а мнозина ще се тълпят да го видят?

Йоан пише своето Евангелие за да се противопостави на гностицизма и докетизма относно Логоса, както и първото си послание за да покаже, че вярващите имат помазание, което идва от Бога с цел да ги научи на истината. В онези времена (края на първи век) текстовете на Писанията все още не са били събрани в един цялостен канон. Вярващите не са могли да четат Библията и да учат доктрините й. Всичко, което са имали, казва Йоан, е помазанието, което им е дадено от Бога с цел да ги научи на всичко относно истината:

„А вие сте помазани от Светия и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината... Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца... Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят, а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите” (1 Йон. 2:20-27)

Йоан казва, че вярващите (всички, които вярват в Сина и в Отца) са помазани и знаят всичко. Той е сигурен в това, че те знаят истината и я разбират. Те са помазани. Причината да им пише е тази, че се били навъдили разни антихристи, които желаели да заблудят вярващите, да им пробутат своите ереси, учения и нови (стари) откровения. Жадни за изява, слава и пари гностици и докети обикаляли насам – натам и проповядвали учения странни на Христовия Път. Йоан настоява, че помазанието, което е дошло върху вярващите и е останало в тях ги е научило и продължава да ги учи. Това помазание, казва Йоан, е истинско, а не лъжливо. Това помазание е научило вярващите да пребъдват в Христос (Помазаника). С други думи, ако вярващите пребъдват в Помазаника, помазанието ще ги учи на истината. Респективно, ако не пребъдват в Помазаника, лъжепомазаниците успяват да заблуждават вярващите. Това беше историческият контекст (или част от него) в края на 90-те години на първи век.

В зората на християнството, когато писмените сведения за Христос били оскъдни или изцяло липсвали вярващите „се е налагало” да пребъдват в Помазаника, за да бъдат научени от Него. Днес, в ерата на технологиите, университетите, интернет и издателствата, библиотеките и книжарниците, семинарите и конференциите на вярващите „не им се налага” да пребъдват в Христос за да научат истината. Помазанието е навсякъде. Бог е помазал определени хора и им е поверил мисията да разпространяват помазанието наляво и надясно. За какво да пребъдвам часове наред в изучаване на Писанията и в молитва, след като мога да получа всичко наготово, а оставащото ми време да използвам "да Му служа”?

Павел пише на коринтяните, че „Тоя, ...Който ни е помазал, е Бог” (2 Кор. 1:21). Кого помазва Бог? Кои са помазаните? За да съм честен с текста трябва да отбележа, че в стих 19 Павел споменава Сила и Тимотей, които са проповядвали Евангелието заедно с него в Коринт. Четейки текста бихме останали с убеждение, че в стих 21 Павел казва, че именно те (Павел, Сила и Тимотей) са помазани: „А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог”. Прочетен до тук пасажа (от 19 до 21) изглежда потвърждава факта, че именно Павел, Сила и Тимотей са помазаните. Обаче текста продължава в стих 22, където се казва, че Бог е, „Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог”. За Павел, Сила и Тимотей ли (само) става въпрос тук? Само те ли са запечатани с Духа? Само те ли са помазани? Всички ние вярваме, че текста (ст. 22) не се отнася само до Павел. Вярваме, че се отнася до нас самите. Съвременен превод 2004 казва: „Бог е този, който прави вас и нас силни в Христос и който ни помаза”, а в Православен превод пише: „А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог”. Контекстуално и граматически текста показва, че Бог утвърждава Павел, Сила и Тимотей заедно с коринтяните и ги помазва (всички заедно), като ги запечатва с Духа Си.

Какво обаче е помазанието?

В Стария Завет чрез помазване бяха поставяни в служение свещениците (Изх. 30:30), пророците (3 Царе 19:16) и царете (3 Царе 1:34), като „помазанието/помазването” символизира отделянето (освещението/освещаването) и посвещаването на определени предмети или хора за работата на (пред) Господа. Символизира също отговорността, свързана с тази работа (служение), както и получаването на божествено благоволение (напр. Пс. 23:5, 92:10).

В Новия Завет виждаме Исус, Който беше помазан:

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година” (Лука 4:18,19).

Несъмнено Исус беше Свещеник, Пророк и Цар.

Исус беше Божия Помазаник. В този смисъл „помазаник” означава „избран”, „надарен”, „овластен” (смислово).

Петър казва, че ние всички сме „избран род, царско свещенство” (1 Петр. 2:9), а Павел и Йоан казват, че всички ние сме помазани.

Помазването с масло в Стария Завет символизира действието на Святия Дух в Новия Завет (най – общо казано). Помазанието символизира Божият избор. Помазанието символизира Божията воля за/в нашия живот. Бог ни е избрал да Му служим – всички. Всеки един от нас има дарба:

„Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат” (1 Петр. 4:10)

Всеки има Божия Дух в себе си:

„А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йн. 14:26)

Святия Дух е помазанието (израза не е много богословски, но помага да схванем концепцията). А Святия Дух е вече в нас, запечатил ни е като залог. Исус ни е купил с кръвта Си и ни е дал Духа Си в залог, за това че сме Негови.

Ето защо аз не разбирам как някой би могъл да каже: „Искате ли помазанието? Пригответе се за помазанието. Сега помазанието ще дойде върху вас.”

Никой човек не може да дава или да предизвиква „помазанието”. То, „помазанието” не е абстрактно понятие, имагинерно субективно явление или концепция. Помазанието е Святия Дух, Който ни учи на истината на основание на Словото на Бога – думите на Исус (виж Йн. 14:26). Никой не може да дава Святия Дух. Никой не може да излива Святия Дух. Това прави САМО и ЕДИНСТВЕНО Бог.

Думата „помазание” (χρῖσμα, chrisma) се среща само три пъти в Новия Завет в 1 Йн. 2:20 (веднъж) и 2:27 (два пъти). За разлика от половин вековния процес на писане на Новия Завет, в който думата „помазание” се среща едва три пъти, днес тази дума е дълбоко вкоренена в християнския речник (и дори жаргон): „Аз приех помазанието”, „Службата и проповедта бяха помазани”, „Бях под помазание”, „Този проповедник е много помазан”, „Имаше помазание”, „Проповедта беше помазана”, „Хвалението беше помазано”...

Подобни изрази нямат никаква богословска стойност. Смея да твърдя, че термина „помазание” не е богословски термин в смисъла, в който го използват харизматиците. Като християни ние би трябвало да имаме правилен богословски речник и да разбираме значението на богословските концепции. И както казва Пол Уошър ние трябва да говорим богословски. Богословието не е просто наука за Бога. Това е езика, на който трябва да говорим що се отнася до Писанието.

Исус проповядваше Царството, изцеляваше болните, гонеше демони, но никой не каза след това „Беше много помазано”. Хората просто се чудеха на това, което правеше (Мат. 7:28, Лука 9:43) или недоумяваха на мъдростта, с която говореше (Мат. 13:54), и властта, с която поучаваше (Мат. 7:29).

Павел проповядваше дръзновено и без съмнение с власт и сила от Духа (1 Кор. 2:4), но никой никога не каза, че той „имаше помазание”, нито слушателите му казаха, че са присъствали на „помазана служба”.

Петър проповядваше разпалено и без съмнение от Духа на Петдесятница, но никой не каза за него „Тоя е много помазан”, а след като 3000 души се покаяха и кръстиха, никой не каза: „Беше помазана служба. Помазанието на Бога беше върху Петър и по улиците”.

Когато Павел и Сила пееха хваление на Бога с химни в затвора и оковите им се развързаха никой не каза: „Хвалението беше помазано”.

Несъмнено коринтската църква изобилстваше с дарби, но никой никога не каза „Днес беше помазано. Имаше помазание”.

Въпроса е ЗАЩО?

Защото Божиите деца знаеха, че бяха избрани и помазани. Те бяха отделени за Бога свят народ, който трябваше да бъде посланик на Божията воля на земята.

Павел нарича коринтяните „осветени” (1 Кор. 1:2), а след това във второто си писмо ги нарича „помазани” (2 Кор. 1:21). Трябва да знаем, че в Стария Завет „освещение” и „помазание” са две думи, които почти винаги се използват заедно, например:

„С тия одежди да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват” (Изх. 28:41, виж и 29:36, 30:30)

„Да „осветиш” нещо или някого означава „да го отделиш (за Бога), да го направиш свято или свят”.

Бог помазва някого, след като го е направил „свят”, т.е. след като го е отделил за Своя употреба. Но ние днес не използваме израза „Службата беше много свята”, а казваме „Беше много помазана”.

Помазанието е действието на Бога чрез Святия Дух, което ни прави способни да разбираме истината. Помазанието е действието на Бога, чрез което Той ни учи на Своето Слово чрез Духа Си.

Наличието на чудеса и знамения не са доказателство, че е имало „помазание”.

„Петдесятните тръпки” не са помазанието. Славата на известния проповедник не е помазанието. Доброто хваление не е помазанието.

Помазанието е това, което прави разликата между лъжата и истината. Помазанието е това, което те предизвиква да пребъдваш в Бога, а не да се тълпиш „за хляба и рибата”. Помазанието не се занимава с твоите емоции, а с когнитивното ти възприятие на Бог и Неговото Слово.

„А вие сте помазани от Светия и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината... Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят, а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите”

„А Тоя, Който ни е помазал, е Бог”

До всички помазани в истината: Рангел Младенов

ТРИ КЛЮЧА за ПРОСПЕРИТЕТ на БЕНИ ХИН, Рангел Младенов

ТРИ КЛЮЧА ЗА ПРОСПЕРИТЕТ НА БЕНИ ХИН

14 септември 2014 г. в 15:58

Просперитета е основна доктрина в Движението „Слово на вяра”, от което е част и Бени Хин. Не е случаен факта, че просперитетните проповедници притежават изключителни финансови възможности, придобити от дарения, които са освободени от данъци. Въпроса обаче не е в това колко пари има този или онзи просперитетен проповедник, а как ги е получил. Разбира се, чрез проповядване на текстове от Писанията, които сами по себе си служат да накарат дарителите да изпразнат джобовете си срещу обещания за благословение от Господа заради тяхното покорство. И онези, които не се занимават старателно да изследват Писанията се впримчват в подобен род проповядване, дарявайки повече, отколкото биха желали или биха си позволили.

Пример за това са думите на един наш роден апостол, който насърчава вярващите да даряват с призива: „Ако искаш да имаш благословение на местно ниво, то ти трябва да даваш на местния апостол. Ако искаш да имаш благословение от национално ниво и мащаб, то ти трябва да даваш на националния апостол. Но ако искаш да имаш международно благословение в световен мащаб, ти трябва да даваш на международния апостол.” Звучи добре. Кой ли не би искал „международно благословение”? Само дето подобен род глупости са не само арогантни, но и изключително манипулативни и библейски необосновани.

И така, след бележката ми БОГОСЛОВСКИТЕ СИСТЕМИ В ТЕОЛОГИЯТА НА БЕНИ ХИН http://www.salvation-bulgaria.blogspot.com/2014/09/blog-post_13.html

бих искал да анализирам и просперитетното слово на Бени Хин от 11 Септември в НДК. Правя това не защото съм против даването, а защото подобен род проповядване е крайно манипулативно. Надявам се в тази бележка да покажа това ясно.

В началото на своето просперитетно слово (2:12:30 – 2:33:15 – част 1) Бени Хин дава пример с Авраам, Исаак, Давид и Соломон, които бяха богати. Неговата цел е тенденциозна – да накара вярващите „да видят”, че Божиите мъже са били богати. В този случай (ако успее да направи това) за него би било по – лесно да накара вярващите да дарят повече от предвиденото с цел да получат изобилна жътва.

Проблема ми с такова проповядване е този, че ако говорим за Авраам например, трябва да уточним, че той вече беше богат преди Господ да го призове, тъй като напусна Харан с „всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан” (Бит. 12:5). Благословението на Бога от (Бит. 12:2) не се отнася до неговото финансово състояние. Бени Хин използва този текст, в който Господ каза на Авраам: „Аз ще те благословя и ще те направя за благословение” (Бит. 12:2), но в богословски и исторически контекст това означаваше, че Господ ще въздигне нация от Авраам, от която пък ще дойде Месия, Който пък ще донесе спасение на човешкият род. Господ не се занимава с богатството на Авраам. Нито с това на Бени Хин. Нито с моето. Нито с твоето. Той се занимава с Царството.

Освен това защо Бени Хин не посочи, че апостолите бяха бедни рибари? Защо не посочи, че Павел сам се трудеше с ръцете си и работеше за прехраната си? Защо не каза, че повечето старозаветни пророци изобщо не можеха да се определят като „богати”?

Бени Хин дава пример и с Ватикана, когато през 1992 г. е посетил папа Йоан Павел ІІ – лукса, на който Бени Хин е станал свидетел е даден за пример как Църквата и/или Божия служител може и трябва да бъде благословен. Да, обаче Бени Хин пропуска да отбележи, че против целия този разкош се е възмутил Мартин Лутер, което пък е довело до това през 1517 г. той да напише своите 95 тезиси, в които обяснява защо не е съгласен с католическите догми. Бени Хин пропуска да отбележи, че целият този разкош на Ватикана е резултат от индулгенциите, плащани през Средновековието. Пропуска да отбележи, че разкоша на Ватикана се дължи и на кръвта на милиони погубени животи преди, по време и след Инквизицията.

В подкрепа на своите думи Бени Хин цитира Исус, Който каза, че ако сме покорни на Господа ще ни бъде дадена добра мярка, стърсена и препълнена. Текста, на който се позовава Бени Хин е от Лука 6:38. Проблема на пасажа обаче е в това, че той не говори за пари (само), а за щедрост по принцип – щедрост в прошката, щедрост в любовта, щедрост в добрите дела, щедрост в даването на заем, щедрост в милосърдието (ст. 35 – 37). Но дори и да извадим стиха (38) от контекста и да го персонифицираме (приложим) да се отнася до парите, то Исус не казва, че дискуса е правилното място за даване на пари и покорство на Господа. Нито Исус каза, че да си покорен на Господа в тази сфера трябва да даваш на Него Самия (в земното Му служение), или на дванадесетте апостоли персонално. Нито че даването на определен служител или служение е синоним на покорство към Господа.

Бени Хин казва още: „Бог ще благослови праведния по такъв начин, че ще има в изобилие”, цитирайки Пр. 15:6 – „В дома на праведния има голямо изобилие”, но пропуска да балансира с 1 Тим. 6:8 – „като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно”. Пропуска също да отбележи, че според Соломон (богатия човек) „богатият властвува над сиромасите, и който взема на заем е слуга на заемодавеца” (Пр. 22:7). Ето защо призива на Бени Хин в края на prosperity preaching да надпишем плика с дарението си с молитвата Исус да ни освободи от дълговете е богословски необосновано. Защо? Защото въпроса не е в това дали Бог може да ни освободи от дълговете или как ще го направи. Въпроса е в това защо аз имам дългове? Дали защото живея извън стандарта, който мога да си позволя? Или защото искам и искам все повече и повече материални блага, съобразявайки се с модата и стандарта на този свят? Не е ли прав Соломон, че „който взема на заем е слуга на заемодавеца” – в нашето съвремие това не са ли банките? Не казва ли Исус, че не можем да служим на двама господари – на Бога и на Мамона? Мамона в случая не е ли нашата прекомерна зависимост от банковата (кредитната) система? Как Бог ще ни освободи от дълговете, след като ти и аз служим на Мамона? Как и защо Господ ще ни освободи от дълговете, след като ти и аз имаме погрешни приоритети?  

За да подкрепи своята проповед с доказателства Бени Хин използва текст от Пс. 112:1 – 3, който гласи: „Изобилие и богатство ще има в дома на този, който се бои от Господа.” Няма спор в това. Въпроса е доколко се боим от Господа. И въпроса е как аз разбирам значението на думата „богатство”, тъй като в Писанията „богатство” не винаги се отнася до пари.

Бени Хин задава въпроса: „Защо Господ иска да те благослови?" и отговаря: „За да можеш ти да благословиш някой друг. Това е цялата причина.”

Това е просто фин и деликатен начин да каже: „Ако искате Бог да ви благослови, вие трябва да благословите мен, защото аз съм благословен от Господа. Посявайки в добрата почва вие ще пожънете изобилен плод”. Въпроса е и „кой точно е онзи другия, който аз трябва да благословя?” И дали наистина „това е цялата причина”? Дали наистина Бог ме благославя (единствената причина) само защото аз съм длъжен да благославям някой друг?

Във Втор. 28:1,2 Господ казва, че благословението в живота ти се дължи на това да слушаш гласа на Бога и да вършиш това, което Той иска от теб. Това е друга причина. Но не е единствената.

Пс. 1 казва, че ще си благословен ако се наслаждаваш в закона на Господа и не стоиш в събранието на присмиватели и подигравчии. Това е още една причина. Но и тя не е единствената.

С други думи благословението (просперитета) са резултат от праведен живот. Това не е пазарлък – „Ако Ти ми дадеш, аз ще дам на някого” или „След като вече Си ми дал, аз ще дам на някого за да ми дадеш отново”.

Вероятно тук бихте могли да ми цитирате думите на Павел: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:7,8). Да, обаче тук текста е категоричен – изваден от контекста стиха МОЖЕ да ти каже това, което искаш да чуеш, а именно, че ако даваш пари ще получиш пари. Обаче Павел има друго предвид, а именно, че ако прекарваме времето си в плътски страсти (сеем за плътта) тогава ще получим (пожънем) блага само за плътта. Обаче ако прекарваме време да изграждаме духовният си човек, тогава това и ще имаме – зрялост, духовност, познаване на Бога.

Трябва да споменем и стиха от 2 Кор. 9:6 – „който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне”, който твърде често се споменава при подобен род проповеди в контекста на това, че колкото повече даваш, толкова повече ще получиш и по – богат ще станеш. Обаче за жалост на prosperity preachers този стих си има контекст, който започва тридесет стиха по – рано, а именно от 8:1 – даване помощ на братята в Македония и на светиите изобщо (9:1). Тоест, Павел насърчава коринтяните да приготвят своята милостиня (помощ) за да бъде занесена своевременно на онези, които са в нужда. В случая „нуждата” Павел я дефинира като „дълбока беднотия” (8:2). С други думи ти не просто „благославяш” някого, който вече има, а даваш на този, който няма. Това богословие не е prosperity preaching – това е Евангелието на Исус. Просперитетното евангелие дава на този, който има, а Евангелието на Исус дава на този, който няма.

Три ключа за просперитет

Бени Хин ни въвежда в същността на своята проповед с думите: „Ако искате Бог да ви благослови финансово аз ще ви дам три закона на просперитета.”

1. Да обичаш Господа с цялото си сърце – „За да направя да наследят имот тия, които ме любят, и за да напълня съкровищницата им.” (Пр. 8:21)

Несъмнено Бени Хин започва доста добре. Истината е, че Писанието казва точно това. Не бих се наел обаче да коментирам какво значи (и как трябва) да обичаме Господа от цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Всеки един от нас сам за себе си знае това.

2. Да приемаш Словото на Бога – „Приеми закона от устата на Господа, Той ще премахне беззаконието от тебе и ти ще успяваш (просперираш)”, казва Бени Хин, цитирайки Йов 22:22. Обаче стиха НЕ КАЗВА това. Текста гласи: „Приеми, прочее, закона от устата Му и съхрани думите Му в сърцето си. Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден. Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си. Хвърли злото си в пръстта, и офирското злато между камъните на потоците и Всемогъщият ще ти бъде злато, и изобилие от сребро за тебе, Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога (Йов 22:22 – 26). Бени Хин не само манипулира текста, но и пропуска да довърши мисълта на автора, а именно, че ако „изхвърлиш богатството си Самият Бог ще ти бъде такова” (перифраза).

Бени Хин казва: „Просперитета следва Словото на Бога”. Не е задължително да е така. Факт е, че със или без Словото на Бога мнозина (в т.ч. и prosperity preachers) забогатяват, а светиите често живеят в беднотия. Примери за второто са Деян. 11:27 – 30 и 2 Кор. 8 и 9 глава („дълбоката им беднотия”, 8:2). Дали църквата в Ерусалим и в Македония не обичаха Бога? И дали църквата в Ерусалим и в Македония не обичаха Словото? Защо тогава живееха в глад и беднотия. Да си в „дълбока беднотия” както бяха братята в Македония, не означава просто да имаш временни затруднения. Означава да е начин на живот.

Бени Хин цитира и Исус Навин 1:8 – „Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех” с идеята, че ако обичаш Словото ти ще просперираш (в контекста на проповедта – финансово). Обаче Писанието тук казва нещо съвсем друго – ако Исус Навин приеме Закона на Бога присърце и се поучава в него, тогава ще има успех в делото, което Бог му е поверил – да заведе Неговоя народ в Обещаната земя – „Слугата ми Моисей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Иордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните” (ст. 2). За пари в този текст дори и не се загатва.

„Бедността е резултат от съда, а не от Божието благословение”, казва Бени Хин. Принципно е прав, но за да имаме ясна концепция за това какво е да си беден би трябвало да разясним какво означава „да си беден”. Не мисля, че беден е онзи, който има покрив над главата си и хляб на масата си, който има работа и с мъдрост управлява финансите си, така че да може да се грижи за семейството си. Ето защо в тази връзка Павел казва, че ако имаме храната и облеклото ни е достатъчно (1 Тим. 6:8).

3. Покорство на Господа – „И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия” (Йов 36:11), но „благополучие” тук не значи да имаш пари, а значи да живееш в праведност и мир.

Думите на Бени Хин: „Когато Бог ти говори за даване бъди покорен – недей да спориш с Него, недей да преговаряш” и „Ако аз имам финансов проблем аз бих казал на Господа: Господи, на кого да дам, в кого да посея” са изключително тенденциозни. Нека бъдем честни, Господ не ни говори колко пари да пуснем в дискуса. Това трябва да е доброволно и с чисто сърце, без принуда. Самия факт, че кофата за дискус минава пред теб е вече форма на принуда. Господ би ни говорил кога и колко да дадем извън дискуса, защото често не знаем кой е в нужда. Колкото до това, че ако имам финансови затруднения трябва да питам Господа на кого да дам е не библейско. Господ не те благославя само защото си дал 5 лева на някой. Той те благославя защото е Добър, и защото ти ходиш с Него. Не защото се пазариш „Аз на него, Ти на мен”.

В тази връзка имам много какво да кажа. Направил съм това в един критичен анализ на проповедта на Джеси Дуплантис ЗАЩО ДАВАНЕТО МИ НЕ РАБОТИ тук:https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200091855531804&set=a.1146758401789.23038.1612429477&type=1&permPage=1. Препоръчвам да се прочете, тъй като анализа ми засяга просперитетното проповядване, което и Бени Хин практикува, и което е изключително не библейско и манипулативно.

Накрая на своята просперитетна проповед Бени Хин казва: „Тази вечер аз искам да вярвам заедно с вас за това, че Господ ще унищожи всеки ваш дълг”. Цитира текст от 4 Царе 4:1 – 7, където се разказва за една вдовица, чиито дългове бяха платени свръхестествено от Господа. Бени Хин казва: „Бог плати всичките дългове на тази жена. Колко от вас вярват в това (че Господ ще плати всички ваши дългове)”. И разбира се кой не би искал дълговете му да бъдат платени? Бени Хин цитира и Павел, който казва, че Бог ще снабди всяка наша нужда – „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса” (Фил. 4:19). Да, обаче „нужда”, „дълг” и „желание” са различни неща. Първото се отнася до нашата невъзможност да се справим. Второто се отнася най – често (в нашия съвременен контекст) до липсата ни на мъдрост, както и до многобройните ни светски капризи и желания на плътта, а третото – до изкривеното ни разбиране за Божията воля и Царството.

Колкото до историята с вдовицата и нейния дълг в 4 Царе 4 истината е, че тази вдовица бе попаднала в дълг заради смъртта на съпруга си и бе в невъзможност да се справя с живота, тъй като по онова време вдовиците са били най – уязвимата част от обществото, за разлика от днешния съвременен еманципиран, феминистки свят, в който живеем. Истината обаче за нас самите е тази, че ние попадаме доброволно в дългове заради егоистичните ни и себецентрични страсти и непрестанният ни копнеж да догоним и дори изпреварим този свят в неговия кич. Само погледнете с каква техника разполагате в дома си – плазмени телевизори, смартфони, лаптопи. Всичко това е купено на кредит (чрез дълг). Няма да коментирам останалия ни жизнен стандарт, който сме придобили отново чрез дълг. И защо? За да сме „в крак с времето и модата”. Сякаш думите на Павел „и недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля” се отнасят за едно друго време и за един друг контекст, за едни други хора и за нещо съвсем имагинерно.

Колкото до призива на Бени Хин: „Напишете тази молитва на гърба на плика за дарение: Скъпи Исусе, изкарай ме от всеки дълг” намирам това за меко казано смешно. По – скоро би трябвало на плика да напишем: „Господи, дай ми разум и мъдрост да не се вкарвам в дългове. Подреди приоритетите в живота ми. Помогни ми да се справям с това, което имам.” Призива на Бени Хин за писмена молитва Исус да ни изкара от дълговете само насърчава вярващите да трупат нови и нови дългове „с вярата”, че Господ и от тях ще ги избави. Ако си станал слуга на заемодавеца ти си негово притежание, поне до като не си изплатиш дълга. В най – добрия случай това може да стане на Юбилейната година, ама до тогава ти си просто слуга. В преводите Цариградски, Православен и Верен думата е „роб”, каквото всъщност е и едно от значенията на думата в текста – עֶבֶד ('ebed ). А ако си роб, то значи че имаш друг господар – това може да е Райфайзенбанк, Пощенска банка, Банка Алианц, или която и да е друга банка, на която си станал роб заради дълг. А може и да е Топлофикация или дори лихвар. И ако си роб то би трябвало твоят господар да те освободи. За жалост това ще се случи след като изплатиш дълга си – рано или късно.

Разбира се, не искам да кажа, че Господ не би могъл да се намеси свръхестествено и да ти помогне да се справиш с дълга. За мен го е правил. Само казвам, че молитвата на плик за дарение не оправя кашата, в която си се забъркал.

Бени Хин призовава за тлъсто дарение с думите: „Ако имаш голяма нужда, посей голямо семе”. Няма обаче никакво библейско основание за такова изказване. Исус каза, че ако търсим първо Царството всичко останало ще ни се прибави (Мат. 6:33), а Павел казва, че колкото по – голяма е нуждата на другия, толкова по – щедри би трябвало да сме (2 Кор. 8:1 – 4, 9:11,12). Но разбира се, всеки присъстващ е отишъл там с голямата си нужда – кой с нуждата да си смени колата, кой с нуждата да си плати сметките, които не е плащал с месеци, кой с нуждата да си купи поредната техно-джаджа. Всеки има нужда и следователно всеки иска да бъде посрещната тя, за целта ще даде и по – голямо дарение, защото така каза Бени Хин.

Бени Хин говори повече от двадесет минути за пари. На фона на четиридесет и пет минутната проповед след това намирам подобна схема за изключително манипулативна. Ако повече от една трета от всичко, което си проповядвал на някое събрание е само за пари и просперитет, това показва не само в какво вярваш, но и в какво е сърцето ти. Колкото и да се опитвам да намеря съотношение 35/65 „пари/Евангелие” в проповедите на Исус и апостолите аз не откривам такова. Колкото и да ме убеждават, че в Библията една трета се занимава с въпроса за парите аз не мога да се съглася.

Забележка: Словото за просперитета на Бени Хин от „Вечер на чудеса и изцеления” на 11 Септември 2014 г. можете да гледате в You Tube на адрес:https://www.youtube.com/watch?v=T341NS0I4k8&list=UUCVOXgguMUtH82ihLowKShw&index=1 – Benny Hinn 1 part

Виж също БОГОСЛОВСКИТЕ СИСТЕМИ В ТЕОЛОГИЯТА НА БЕНИ ХИН –https://www.facebook.com/notes/%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%85%D0%B8%D0%BD/10152360570378316

Рангел Младенов