СИГУРНОСТТА и СВОБОДАТА на БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ, Чарлз Спърджън

Сигурността и свободата на Божествената Благодат

Чарлз Х. Спърджън

ВСИЧКО, КОЕТО МИ ДАВА ОТЕЦ,  Ще ДОЙДЕ ПРИ МЕН; И Който ДОЙДЕ ПРИ МЕН, АЗ НИКАК НЯМА ДА ГО ИЗПЪДЯ ... 
ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН 6:37

Нека винаги помним, че думите на Исус Христос изобилстват с истина и благодат. Независимо дали я разбирате или не, в първата и във втората част на прочетения от нас стих се съдържа несъмнена истина и непринуждаваща, свободна благодат. Има хора, които поради специфичността на своя ум ще ценят повече първата част на този стих. "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..." – и четейки го, казват: "Ето това е - учението за избора. Това се отнася до непроменимостта на завета и неизбежното изпълнение на всички Божии намерения. Ето истината, която обичаме, ето благодатта, с която се хвалим." 

А други братя, не обръщайки внимание на първата част на стиха, за да не им се налага да отговарят на трудни въпроси, съсредоточват вниманието си на втората част: "... и който дойде при мен аз никак няма да изпъдя..."  Те казват: "Ето тук, Христовите думи се отнасят за всички хора, те призовават всички грешници. Божията благодат е на разположение на всички, в това е същността на Благата вест." Но, тези хора, проповядват втората част на стиха, като напълно пренебрегват първата. 

Братя, нека не грешим опитвайки се да разделим живия плод на откровението като противопоставяме една част на Писанието на друга. Откровение е единно и е същото, то е славно във всички свои части. Ако обичате да слушате, че Евангелието се проповядва на грешниците, тогава не се страхувайте от доктрините на  Суверенната благодат; а вие, които обичате суверенната благодат , не се страхувайте да чуете Евангелския призив, адресиран до всички хора без изключение, не се страхувайте да видите в Исус широко отворената врата за грешниците. Нека приемем цялата истина, за да сме готови да приемем цялото наставление от Господа като винаги помним, че дори да не успеем да помирим двете истини у себе си, имаме обещанието: "Това, което правя, ти сега не знаеш, но после ще разбереш." 
Ако ние знаехме всичко, щяхме да бъдем богове; но, тъй като сме смъртни човеци, не е задължително всичко да разбираме. Нека признаем своето невежество и отхвърлим претенциите за непогрешимост, понеже ако искаме да се похвалим с мъдростта си, скоро ще се прославим като глупци.

Нека разгледаме внимателно стиха, прочетен в началото на проповедта. Той се състои от две части, а ние ще ги разгледаме последователно. Първо, имаме благодат и истина триумфиращи със специално предназначение, и второ, имаме благодат и истина триумфиращи в изобилие. Нека Бог ни помогне да подходим така към този въпрос, че да извлечем максимално назидание от него.

I.  Първата част на стиха се отнася до специалната цел на благодатта. "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен ..."

Бих искал  да изведа смисъла на този пасаж в няколко бележки.

1. Очевидно е, че Господ Исус ни казва, че Бог си има хора. Тъй като някои хора са били дадени от Отец на Исус, е ясно, че те трябва още отначало да са били с Отца. Поради своята природа, всички хора от самото начало, са в ръцете на Отца. Така и трябва да е, защото Той ги е направил всички за Себе Си. Бог е създал всичко и има власт над всичко. Той има право да създава закони, да възнаграждава и наказва по Своя преценка, Господ седи на престола да съди справедливо. Избраните са по специален начин в ръцете на Отца, понеже Той е поставил Своя избор върху тях. Писанието винаги приписва инициативата за избора на Отца: "Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците; Да, Отче, защото така Ти се видя угодно." Тези хора принадлежат към Отца по причина, че Той ги е създал, както и по причина, че те са избрани от Него.

Вярващите често забравят за ролята, която Отец има в тяхното спасение, все пак Той е в основата и е автор на всичко това. Знайте възлюбени, че вие сте избрани не от някой друг, а от Отец, Който е на небесата. И понеже,  Господ Исус Христос ви изкупи, всичко това е станало, само защото Отец заради голямата си любов към вас, ви е дал на Сина. Не забравяйте благодатта на Отца, и не спирайте да пеете за Неговата любов.

2. Спасителят по-нататък продължава да ни съобщава за великия завет. Отец е дал на Своя Син Неговите хора и ги е предал в ръката Му като Богочовек и Посредник. Тъй като Исус е Бог, тези хора винаги са били Негово притежание, но като Посредник, Той ги получи от страна на Отца. Милостта на Отца се е проявила в това, че изобщо Той е погледнал  благосклонно на нас и ни е подарил Своя Син. 
A безграничната милост на Сина се е проявила в това, че Той взе от ръцете на Отца такива окаяни грешници като нас, и ни зачете като Свои скъпоценни перли, като Свое наследство. Хората, за които се казва, че са дадени от Отца на Сина, не са всички човеци, въпреки че Отец ги е предал всички тях в ръката на Христос като Му даде власт над всяка плът.
Трябва, която и да е част от Писанието да тълкуваме винаги в светлината на останалите. И тридесет и девети стих от шеста глава обяснява много добре смисъла на тридесет и седмия стих: "волята на Отца, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден ..." Очевидно е, че хората дадени  на Исус са дадени, за да не бъдат изгубени и да вземат участие в славното възкресение. Това важи само за избраните. Същата идея е изразена и в десета глава на Евангелието в 27-28 стихове: "... Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват, и Аз им давам вечен живот и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Баща ми, който ги е дал на мен, повече от всеки друг, и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ..."
Но ако и това обяснение се окаже недостатъчно, тогава  ще се обърнем към молитвата на Исус в седемнадесета глава, шестия стих: "Изявих името Ти на човеците, които Ти ми даде от света: Те бяха Твои, и ги даде на мен, и те опазиха Твоето слово ..."

И така, виждате, че хората са дадените на Исус овце, които са доведени, познават гласа на Добрия Пастир, следват Го и са в ръката Му, държани са там в безопасност отвъд всякакъв страх от увреждане;  Исус им изявява името на Отца, и им дава способност да опазят словото на Отца. Исус не казва, че Отец Му е дал всички хора като подарък, въпреки, че в известен смисъл всички хора са дадени на Христос, така че те могат да бъдат несъзнателни инструменти на славата Му, въпреки че не са спасени чрез Неговото изкупление. Бивайки дори Негови врагове, те могат да бъдат заставяни да извършват Неговата воля за Негова угода, въпреки че те никога няма да бъдат издигнати до приемането им като Негови деца, нито дори не ще имат достойнството да са братя на Господа.

И така, Вечният Бог е предал в ръцете на Посредника множество, което никой не може да изброи, като Той ги е избрал да бъдат Негово специално съкровище. Исус говори в сегашно време, а в следващия тридесет и осми стих използва минало време. 
В прочетените по-горе откъси е използвано минало време, така че ние трябва да заключим, че Христос е получил избраните в миналото. Бог е дал хората на Христос, преди още да разпростре небесата, и преди да се извисят планинските върхове до облаците. Но също така може да се каже, че предаването на избраните се случва и в настоящето, защото Бог е извън времето, и това, което Той е направил вчера, Той го прави днес и ще го прави за винаги. 

Освен това, в известен смисъл Христос наистина получава от ръката на Отец избраните не само във вечността, но във времето. В резултат на ефективния призив, Отец Му дава тези хора във времето, при все, че в съответствие с Неговия таен завет Той Му ги е дал още във вечността. С тези думи Христос ни разкрива едно от Божиите тайни намерения, и ние се радваме, осъзнавайки че, избраните принадлежащи на Отца са предадени от Него в ръката на Посредника.

3. Исус ни уверява, че събитието станало  през вечността, непременно ще се отрази в живота на хората, живеещи във времето. "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..."
Може би сега, тези хора живеят в грях, може би, те ще продължат да съгрешават още двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, шестдесет, седемдесет години, но преди да се отдели духът им от тялото, те непременно ще се обърнат към Христос. Да дойдеш при Христос - означава да се обърнеш от греховете си и се довериш на Спасителя. Да дойдеш при Христос – означава да отхвърлиш всяка фалшива надежда, да се отречеш от любовта към греха, разчитайки на Христос като единствена опора в нашата надежда. И всяка душа, която Отец е дал на Сина, ще направи точно това. Това е признакът, по който може да се  отличат избраните: те приемат Христос явно, защото Отец ги е избрал в тайно. 

Невъзможно е по друг начин да разбереш кои са Неговите избрани. Че не си една от неговите овце ще бъде доказано с твоето постоянство в неверие. Но ако дойдеш смирено и с вяра при Исус, Той ще стане твоето спасение и ти ще копнееш за Него. Тогава никоя доктрина за избора няма да те тревожи и се превърне в пречка по пътя ти. Ти си един от Христовите хора, понеже обръщението ти е печат, който Той поставя на Своите овце. На своето време те чуват Гласът Му, следват Го през целия си живот на зелените пасища на благодатта и в крайна сметка са заведени от Него всред зелените хълмове на славата.

4. Обърнете внимание, че Исус загатва за силата, която Той притежава, за да привлече към Себе Си скитащите далеч от Него . Той казва: "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..."
О, колко сила и величие има в думата"дойде"! Исус не казва, че те имат сила да дойдат, Той не казва, че ако те пожелаят е възможно да дойдат, но Той заявява, че те "ще дойдат." Няма "ако", "но", "може", т.е.  няма никакви условия. Тук е записана безусловната и абсолютна цел на Бога и волята на Христос, че всички дадени от Отца на Сина, ще дойдат при Него. 

"Означава ли това -  ще попита някой - че Христос насила спасява хората?" Отговарям: "Не в смисъла, в който въпросът е зададен ." 
Защото, все още нито един човек не са го завлекли за ушите или косите към небето. В същото време, чрез Неговите посланици, Неговото Слово и Неговия Дух, Господ Исус Христос мило и любезно принуждава хората да дойдат, за да вземат участие в сватбеното тържество. И при това,  Той не лишава човека от свободна воля и свобода на избора. Бог не се отнася с човек като със звяр, Той не го тегли с въжени ремъци. Той третира човеците като човеци и когато Той ги връзва с въжета, това са връзките на любовта. Аз мога да влияя върху волята на друг човек, но въпреки това той си остава напълно свободен. Защото докато му въздействам, апелирам към разума му. Ако мога да убедя един човек, че някои действия ще му донесат полза, той може да извърши тези действия, но си остава напълно свободен. Ако Бог покори, парализира човешката воля чрез физически методи, като например да извади сърцето и да го промени чрез хирургическа операция, това би противоречало на човешката свобода. 

И аз подозирам, че така някои ни разбират, когато говорим за увличащото въздействие на благодатта, което не може да бъде преодоляно. Но това не е така, защото ние имаме предвид, че Господ Исус Христос знае как чрез използване на неопровержими доводи, насочени към разума и чувствата, както и чрез тайнственото въздействие на Святия Дух в душата на човек да го покори на Себе Си, като от бунтовник  го направи - послушен поданик, заставяйки го да хвърли оръжието си и да възкликне: "Предавам се! Предавам се! Пленен съм от силата на любовта и облечен чрез божествената светлина, се покорявам на волята Ти! " 

Нашите оръжия не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости, нашата непобедима артилерия - е Христовата любов, нашия духовен меч  - Божието Слово. Святият Дух въздейства върху човека с такава сила, че хората имат желание да се обърнат към Христос. И всеки човек, намерен в завета на благодатта, без значение какво прави дяволът, без значение упоритостта на човешката воля, без значение силното изкушение, в изпълнение на Божието решение ще бъде доведен до подножието на кръста, и непременно ще  възкликне: "Какво да сторя, за да се спася ? "

5. И заключителната мисъл за първата част на този стих е следната. Спасителят уверява, че няма да има никакви изключения за хората, които са дадени на Сина. Той казва: "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..."

Не само някои от тях, а всички те ще дойдат. Всеки избран ще дойде. В часа, в който затръби архангелската тръба, ще стане явно, че всяка душа, която Бог е предопределил за вечен живот ще го придобие за възхвала на Неговата благодат. И когато се прочетат от Свитъка имената на всички деца на живия Бог, нито един изкупен и омит в кръвта Му няма да липсва в небето.  Всички те ще дойдат при Христос, така както на земята са дошли вече при Него. И, въпреки че някои се препъват в това учение, за проповедника на Словото то носи най-голямото утешение, което можете да си представите. Ден след ден, ние провъзгласяваме истината на нашия Господ, но все сме принудени да извикаме: "Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господня?"

Твърде много закоравяват сърцата си, твърде много отхвърлят призива на Евангелието, твърде много пренебрегват предупрежденията на  Всемогъщата Благодат. Тогава какво?  Напразно ли посяхме? Напразно ли се трудихме? Не, не, в никакъв случай! Божият план ще се изпълни до последната чертица и йота, Божията воля ще се изпълни за всичко. Затова ние не се обезсърчаваме, не се страхуваме, че проповядваме напразно.

Вие, горди и високомерни грешници,  може да отхвърлите Христа, но ако вие не дойдете при Него, тогава други ще дойдат. Ти си поканен на сватбата, но ако ти не откликнеш, неговите гости ще бъдат открити по пътищата и оградите. При Господа,  на сватбената трапеза няма да има празни места. Не мисли, че Христовата кръв е пролята напразно; дори и да я считаш за нищо, милиони ще се измият в нея и ще се зарадват в тази сила, която ги очиства. Може да отхвърлиш Небесното Царство, считайки себе си по-горе от него, но ако за теб вестта за това Царство е "смъртоносно ухание", за други ще е "животворно ухание, което докарва живот." Чудесните планове на  Всемогъщата Милост не ще бъдат осуетени от човешката враждебност. Йехова ще даде победата накрая, и още повече поколения ще положат триумфални венци на Главата Му, когато видят, как въпреки всичко, въпреки враждебността и закоравяването на човешкото сърце Той ще съществи всички Свои планове, ще направи всичко както Му е угодно, за да яви на Неговите хора богатството на Своята благодат по благоволението на Своята воля.

Виждате, че първата част от този стих, ако сте я разбрали,  учи първо на избор: има хора, които Отец е дал на Сина. Тази част от стиха предполага следващото учение за ефективния призив: тези, които са дадени на Сина, трябва да дойдат, и те непременно ще дойдат при Исус; без значение колко се съпротивляват, те ще бъдат изведени от тъмнината в  чудесната Божия светлина.

Също така, този стих учи за необходимостта от вяра. Дори тези, които са дадени на Христос, не са спасени, ако не дойдат до Христос. Дори те трябва да дойдат, защото няма друг път за небето, освен през вратата, Исус Христос. Не трябва да очаквам, че ще се спася, поради моя морал. Не трябва да разчитам, че ще вляза в небето, поради моята честност, или моята щедрост. Всичко, което Отец е дал на нашия Изкупител трябва да дойде при Него; Ето защо никой не може да влезе в рая, освен ако дойде при Христос. И се превръща в необходимост, за царе и селяни, за мъдреци и глупци, за интелектуалци и необразовани, за най-заслужилите и най-нищожните. Всички трябва да дойдат при Исус, за да приемат даром милостта, която свободно им е предоставена в лицето на Исус Христос. Белегът, че Бог е избрал един човек е, когато последния приеме с радост, с желание Исус Христос и се обърне към Него с проста и искрена вяра, възлагайки Му цялата си надежда за спасение и всички свои желания.

Някои от вас не харесват учението за избора. И аз не мога с нищо да им помогна: проповядвам тези истини, които намирам в Писанието. Според мен, думите на Христос са безсмислени, ако те не казват това, което сега ви говорих. Истината за избора, доколкото позволява английския език(българския език) е дадена ясно и точно в приведения по-горе стих. Не отхвърляйте учението, поради това, че не ви харесва. Ако то се съдържа в Писанието, независимо дали ви харесва или не,  приемете го. Дори, може би е добре, че учението за избора заставя някой да се разсърди, защото го кара да се замисли. И докато  то, подобно на стрела в прободна рана ги смущава,  те са принудени да мислят за духовните неща и така да бъдат доведени до Исус. Убеден съм, че това е едно от предимствата на това учение, което предизвиква човешките предразсъдъци и хората губят душевния си мир. Не могат да се отърват от тази истина, тя ги преследва, виждат я дори насън, както и винаги спорят за нея. Но накрая, в прореза на бронята им прониква доброто Слово на благовестието и те идват да получат Христос в пълнота и изобилие на Неговата милост.

II. Във второто изречение на този стих имаме Благодат, която триумфира в изобилие: "... и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; ..."

1. Обърнете внимание на думите "който дойде". Тук няма описание какъв е дадения от Отца, с изключение на: "който дойде“. Това означава богаташът, беднякът, известният, или обикновеният, високоморалният и развратникът, този, който е потънал в най-ужасни престъпления, както и достигналият висините на добродетелта, този, който прилича повече на дявола, и този, чийто живот е външно подобен на ангелския. Той! Той! Който дойде! 

"Кой е този „който дойде“?" – пита Джон Бънян, и отговоря на собствения си въпрос: "Всеки, който идва при Христос, няма да бъде изпъден." 

"...който дойде..."

Да дойдеш, означава - както вече казах – да оставиш нещо и да дойдеш до нещо. Става въпрос за движение. Оставяме всички други основания за доверие и приемаме Христос да бъде Нашата Единствена Надежда. Ние идваме при Неговата Кръв, за да сме омити, идваме при  Неговата праведност, за да сме облечени, идваме при Неговите рани, за да сме изцелени, идваме при Неговия живот, за да живеем вечно, идваме при Неговата смърт, за да умъртвим греха. Ние идваме при Исус, за всичко; и обещанието е, че всеки човек, който дойде, който и да е той, ще открие, че той няма да е изпъден.

„Но - ще каже някой- да предположим, че дойде един осъден престъпник, който е извършил брутално убийство."  Е, ако дойде, той няма да бъде изпъден. Дори, ако към извършеното от него убийство добавим, че би бил осквернен с всички греховни желания, и с всяка измината година все по-дълбоко е затъвал в тях, достигайки до състояние, заслужаващо най-тъмния ъгъл в ада. Но дори и тогава, ако такъв дойде при Христос, няма да бъде изпъден. Бих искал да разберете тези думи, за да видите за себе си надежда в случай, когато смятате, че сте отхвърлени от обществото. Христос отваря така широко вратата на милостта, че през нея може да мине, който и да е човек. Той казва, „който дойде", и това означава, че той не изключва никой, който идва. 

Джон Нютън е бил толкова груб хулител, че дори моряците от неговия кораб по време на буря са казали, че те никога няма да стигнат до пристанището с такъв грешник като Джон Нютон на борда. Но той дойде при Христос и не бе изпъден, а е живял, проповядвайки Словото.

Джон Бънян е бил толкова мръсен богохулник, че уличницата, която минала край него и го чула да кълне, казала, че един такъв е достатъчен да разврати цялата енория. Той се учудил, че дори жена с леко поведение трябвало да го смъмри така. Джон Бънян дойде при Христос и не бе изпъден, но се удостои с честта да страда за своя Господ и да придобие чрез проповедите си много души за Него. 

Тарсянинът Савел бе обагрил ръцете си с кръвта на светиите, той беше вълк, ловуващ Христовите овце. Не му бе достатъчно да ги притеснява само в собствената му страна, а се сдоби с право да ги гони и в Дамаск. Но, когато бе повален на земята и помоли за милост, той не бе изпъден. 

Цар Манасия бе окървавен с убийството на Божиите пророци. Преданието казва, че той разрязва наполовина Исая с трион, и все пак, когато излезе от дълбоката тъмницата и извика към Бога за милост, той не бе изпъден. 

 Така че, всякъв човек, „който дойде“, дори да е виновен за убийство, дори да е водил открита война с Бога, дори да не е можел без да проклина да произнесе Христовото име, дори да е мразел всичко добро и презирал всичко скъпоценно за вярващите, ако такъв дойде при Христос, той няма бъде изпъден. 
Всеки мъж, всяка жена или дете, които се намират тази сутрин в Табернакъл*, всеки един от тях, ако дойде при Него,  влизат в категорията на тези, за които говори Христос. В това е целият смисъл: какъвто и да е характерът ви, каквито и да са чувствата ви в момента, ако дойдете при Христа, то Той казва: "... който дойде при Мен, Аз няма да го изпъдя ...". Благодаря Му за такава щедра покана като тази!

2. Също така, в описанието за идването (при Христос) се разкрива благодатта на Христовите думи. Слушайте внимателно: "... този, който дойде при Мен ...". 

Както виждате не е уточнено, как трябва да се дойде. Това тук не е прилагателно, за да квалифицираме идването:  не е и наречие да представи начина. Казано е просто: "... който дойде при Мен ...". Мястото  е тук - „... при Мен...“.  Ние трябва да дойдем при самия Исус, при разпнатия Христос, Който понесе нашите грехове и пледира за нас пред Престола, да видим приемането на молитвите ни там. Не трябва да дойдем до Кръщението! Не трябва да дойдем до Господната вечеря! Не трябва да дойдем до църквата. Не трябва да дойдем да се поклоним - трябва да дойдем при Христос!  „...този, който дойде при Мен...“

Внимавай да не отидеш на друго място, защото, ако отидеш до нещо или при някой друг, освен Христос, Неговото обещание е неприложимо за теб. Скъпа душо, ако се основаваш на нищо по-малко от кръвта и правдата на Христос, ако се докоснеш до полата на дрехата Му, ако отправиш погледа си от себе си към Него, тогава можеш да си сигурен, че не се нуждаеш от нищо друго, освен - да дойдеш при Него. 

Някои идват при Христос веднага след като за първи път в живота си са чули Евангелието. Идват при Него и се спасяват. Той не ги изпъжда. За други е необходимо няколко месеца: те отиват от сила в сила, вярата им нараства бавно, но сигурно. Е, те също не са изпъдени. Някои притичват, а някои идват със спокойни крачки, някои припълзяват на четири крака, а някого донасят, като онзи парализиран човек, който бе донесен от своите четирима приятели. Не е важно как, а важно е, че те са дошли и Исус няма да ги изпъди. Някои чувстват, като че ли всичките им кости са строшени и могат да се движат само в присъствието Му. Но се терзаят, те буквално се гърчат в пръстта от болка и страх, в съмнения и мъка, в лоши навици и грехове. Но ако дойдат при Него, Той няма да ги изпъди. 

Някой идва с дълга молитва, а друг - само с две думи; някой идва със сълзи, а друг не може да се просълзи, дори ако спасението му да зависи от това, вътрешно обаче той стене. Трети, дори не може да стене, а напротив, той чувства, че  сърцето му ще се пръсне от радост. Някой се измъчва в най-дълбоко осъзнаване на греха си, някой идва с малко осъзнаване за своята греховност. Някой, виждайки се на ръба на ада се обръща към Христос, а друг бива привлечен към Спасителя от Неговата привлекателност. За някой е нужно да е изплашен с гръм от Синай. А на друг, достатъчно е да се кажат няколко благи думи и той притичва бързо към Христос. Няма значение как ще дойдеш, грешниче, Той няма да те изпъди. В това е същността. 

Не се терзай с въпроси какво ще преживееш, когато дойдеш, или как ще дойдеш, защото обещанието е: "... Който дойде при Мен, аз няма да го изпъдя ..."
Няма значение какъв ще е този, който идва, а има значение - да дойде. О, с каква благодат са изпълнени  тези скъпоценни Христови думи! Той не те отблъсква, Той те привлича грешниче.  "... който дойде при Мен, аз няма да го изпъдя."

3. Обърнете внимание на времето, кога някой може да дойде. "... Който дойде при Мене ..."
Тук не е казано кога. Ако човек е на седемдесет и дойде при Христос, той няма да бъде изпъден. Той може да бъде на седем години - и, слава Богу, децата сред нас, които се обръщат към Бога на тая възраст – Той няма да ги изпъди. Може би свещта ви догаря, но Той няма да я угаси. A може би скоро са я запалили? Той ще приемe, всеки един от двамата. Той ще е еднакво милостив към прецъфтялата роза и неразцъфналата пъпка. Някои хора дойдоха при Исус, когато Той беше на земята и Той не ги изпъди. Оттогава не спира потокът от грешници, много и много дойдоха до Кръста и Исус не отхвърли никого, те всички влязоха в славата. 

Ние живеем  през хиляда осемстотин шестдесет и четвърта година и тя е към края си, почти свърши, но не мислете, че милостта на Христос е свършила. Не мислете, че ако времето е преминало, и Неговата любов е преминала. Ах! Не! И тази година, Той няма да изпъди нас, както не изпъди и разбойника на кръста, който се обърна към Него и придоби милост в същия ден. Какво благословение, че Божията благодат не е ограничена от времето! 

Забелязах, че повечето обръщения в нашите събрания се случват сред нови хора, които са ни посетили веднъж или два пъти и вероятно са слушали не повече от дузина други проповеди. В същото време, сред хората, които слушат проповеди в течение на седем -осем години, обръщенията са много по-малко. Тъжно е да го констатирам, но си казвам: "Е, ако те не са дошли досега , то никога не е късно да го направят; дори ако си слушал призива седем, осем, девет, десет, двадесет години - а някои от вас го слушат още от детството си - Исус няма да затвори пред вас вратата, защото сте дошли толкова късно ". 

Може би, преди да побелееш си бил глух за призива, тъй като безброй пъти си отхвърлял Христос, но Той все още иска да ти покаже милост. Чрез служителите Си Той е простирал ръце към теб, призовавайки те към Себе Си, а ти не си дошъл. Но, сега ако дойдеш, Той никак няма да те изпъди. Ако в последния час от живота си, дойдеш при Него, Той няма да те изпъди. И тази сутрин - Бог да благослови този час за теб! - Ела и Го опитай в този час, само 12:20 е, и ще откриеш, че дойдеш ли при Него, Той няма да те изпъди, тъй като портите на Града на Милостта никога не се затварят.

4. Погледнете сега на дълготрайността на  обещанието. Имам предвид, че Исус не само казва: "Когато човек дойде, няма да го изпъдя," но също така: "Няма никога да го изпъдя." Той говори за бъдещето:  "... няма да го изпъдя ...".  Христос, още в самото начало, няма да отхвърли вярващия; а това, което Той няма да направи в началото, няма да го направи и после. Днес, ако дойда при Христос, Той ще ме приеме, и, приемайки ме веднъж, ме приема завинаги: Той никога няма да ме изпъди. 

Да предположим, че вярващият съгреши след обръщението. "... но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния." 

Да предположим, че вярващият отпадне. " Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него." 

А ако вярващият се поддаде на изкушение. " Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." 

И ако вярващият падне в грях подобно на Давид? Той може да се моли като Давид, " Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.." " Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми. " 

"... Който дойде при Мен, няма да го изпъдя ..."

Той няма да позволи на никого да открадне от тези, които някога са намерили убежище в Неговите ръце. Никой от членовете на тялото на Христос не може да бъде отсечен, в противен случай Христос ще бъде осакатен. Никога, нито една овца от стадото Му няма да бъде разкъсана от лъв; Той сам ще разкъса лъва и като Давид ще изтръгне овцата от неговата челюст и от лапата на мечка. " Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми." 

Какво ще кажеш за това, грешниче? Не е ли удивителна Божията милост? Идвайки при Христос, идваш, не за да те обича месец или два, а после да поиска да събереш багажа и си отидеш, но идвайки при Христос, идваш при Този, Който ще те приеме и ще те направи Свой Син, и ти ще бъдеш с Него вечно, понеже си приел дух не на робство, а дух на осиновение, чрез който казваш: "Авва, Отче!" 
О, колко благодатни са тези думи на Христа! О, да имах ангелски език да го проглася!

5. Но, ние все още не са изчерпали смисъла на тези думи. Част от либералността на този стих  се намира в неговата неизменна сигурност: "... Който дойде при Мен, няма да го изпъдя ..."

Това не е надежда дали Христос ще ви приеме - това е НЕСЪМНЕН ФАКТ! 
O! Ако само имах бледа сянка на надежда, че Исус ще се смили над такъв жалък червей като мен, нямаше ли надявайки се да дойда в Неговото присъствие? Ако, дори опитът да се обърна, значеше всичко или нищо за мен, то така или иначе, бих дошъл при Исус.  И тъй като не мога да загубя нищо ако Му се доверя, то с удоволствие ще го направя, както се казва в един от химните:

Ще ида при Спасителя

Не ще ме нищо спре,

И като планини да са

Моите грехове.

Ще падна пред нозете Му

Смазан от товара си;

Ще кажа: "О Спасителю,

Погинвам! Ти спаси!"

Над мене Той ще се смили;

Знам че е милостив;

Ще ми простре Той скиптра Си

И тъй ще бъда жив..**

Скъпи приятели, ние не трябва да поставяме така въпроса, или най-малкото, само заради извеждането на една мисъл, защото за Него няма „но“.
Не може да загинеш, ако дойдеш. О, опитай веднъж, и ще откриеш, че този, който идва,  никак няма да бъде изпъден. Ако дойдеш при Него, ти не можеш да загинеш. Няма никакъв риск, можем да сме абсолютно сигурни, че ще бъдем приети. Понякога търговците рискуват големи суми, но тук няма никакъв риск. Ние приемаме лекарството, което лекарят ни дава с надежда, че то ще ни изцели, но в този случай можем да сме сигурни в изцелението. Исус ти предлага вода, която ще утоли жаждата ти, балсам, който ще излекува раните ти. Той приема всеки, "който дойде" и няма да го изпъди. 

"... няма да го изпъдя ..." - тези думи са като тежък чук, който строшава и последните съмнения и страхове.

"Може би - ще каже някой - Той ще ме отхвърли, защото аз не съм се покаял достатъчно."

"... няма да го изпъдя ..."

"Но, Той ще ме изпъди, защото аз не се моля правилно."

"... няма да го изпъдя..."

Няма съмнение, което да не бъде разсеяно  с думите: "...няма да го изпъдя..."
Повтарям, че бих искал да зная ангелския език, за да ти разкрия благодатта на тези думи. Знам, че дяволът ще намери двадесет причини, за да не дойдеш при Христос; но във всички случаи нека да имаш един отговор: "Исус каза: няма да го изпъдя."

6. В заключение, искам да насоча вниманието ви, че има изобилна щедрост в текста, на кои хора, кому се дава това обещание. 

Препрочитайки този стих внимателно, ми направи впечатление, че в първото изречение, където всичко бе специално предназначено, Исус използва дума за мнозинство, Той казва: "Всичко, което Ми дава Отец ...", но във втората част на изречението, което е общо, Той използва една малка дума, дума, която може да означава само една личност, тук Той казва "който." Има една личност наричана "този, който идва." Той не казва, тези, които идват , но казва "този, който идва. Защо това е така? 

Защо? Защото на грешниците им е нужно лично удобство; те се нуждаят от нещо, което ще отговаря на техния случай. Виждаш ли, грешниче, Исус не гледа на хората като на тълпа, а спира погледа Си само на теб, сякаш ти си единственият грешник в света. Той ти казва: "... който дойде при Мен, аз няма да го изпъдя ..."
Ако Той бе използвал множествено число, бихте могли да кажете: " Aх! Той едва ли има мен предвид". Затова той е подбрал такива думи, за да разбереш, че Той се обръща именно към теб. Предлага ти се лекарството не в бутилка, от която пият мнозина други, а в чаша, твоя лична чаша. Пий и ще си удовлетворен: "...който дойде ...". 
"Господи! Мен ли имаш предвид?" Да, Той има теб предвид. Ако ти дойдеш.

Дойдете сега, и възложете своето упование на Христос. Какво ще отговориш? 
Надявам се, че Духът ти говори чрез моите думи, и ако Той ти говори заедно с мен, то ще имаш най-доброто. Дойди, грешниче! Ето  умиращият Спасител, Той умря на нашето място, вместо нас грешните. 

За кои грешници? Разбира се, за всички грешници, които Му се доверят. Ще му се довериш ли? Толкова ли е трудно да се довериш на Бога за спасението си, да се довериш на Бога, Който стана Човек, и така Той доказа, че те обича? Ще му се довериш ли? 
"Защо? – някой може да каже – това е твърде лесно." Но това е всичко в плана на спасението! 

Когато аз проповядвам върху стих като този, чувствам, че няма място за метафори, образи, примери. Но, те не са и необходими, тъй като спасителната истина трябва да бъде изложена колкото е възможно по просто. И когато слушащите ме хора се спасят, то това няма да бъде заради красивите и изискани думи, а заради самата истина.

Разбираш ли за какво говори  Христос, скъпа душо? Ако да, аз съм напълно удовлетворен, защото ако се довериш на Христос да те спаси, няма да бъдеш изгонен. Ти си дошъл при Него, и това означава, че Отец те е дал на Сина Си. Ти си спасен! Ти си един от Неговите избрани! Ти никога няма да бъдеш изгонен! Небето те очаква;  ще седнеш от дясната страна на Бога, и ще пееш нова песен. Това е вярно, както е вярно, че достигналите небето пеят сега хваление на Изкупителя . Това не е въпрос, изискващ месеци или седмици, нали? За това не трябва дори и минута. За да прогледнеш, се нуждаеш от миг. Но, в момента в който упражниш вяра, в същия миг съвършената прошка ти е дадена. В Божията книга няма вменен повече никакъв грях за душата, която се е доверила на Христос; няма и никога да има.

Има ли такива, които ще откликнат на призива? Има ли някой тук, който да каже: "Аз предавам душата си в ръцете на Исуса Христа?" Нима ще построиш спасението си на собствената си правда? Колко глупаво! Да построиш на пясъчна основа своето здание, което веднага ще бъде смито при следващата вълна! Нима ще пренебрегнеш Божията милост? Нима ще се отвърнеш от кървящите рани на Неговия Син? Нима! 
Не се ли нуждаеш от прошка? Нима ще се надсмееш на Божията милост? О, небесата като чуят това ще се смаят! О, земята като чуе това, ще се изуми! 
Бог изпраща Евангелието на хората, но те го отхвърлят. Евангелието ги призовава: "Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна." 

Но въпреки, че Бог призовава, те не отговорят и не приемат Неговите думи. Нека слезе Неговият мощен Дух и те промени, нека те хвърли в подножието на Кръста на Спасителя. Не е нужно нищо да правиш, просто погледни на Него. Гледайки  на Разпнатия Спасител няма да загинеш, но ще имаш вечен живот. Нека Господ благослови тези думи, сами по себе си слаби, но силни с истината, която се крие в тях. 
В името на Христа. Амин.

Утрото на 13 Ноември, 1864 г                                                   
                                                           
                                                            
Табернакъл* - Спърджън се установява в "Метрополитън Табернакъл", една от най-известните църкви в Лондон. Макар и пригодена за 5 000 места, църквата е събирала по 15 000 души по време на богослуженията, водени от Чарлз Спърджън.

**  Песен #54 от червените песнарки Духовни песни „Иди, о грешниче“


Превод: Татяна Иванова

Източник: http://www.spurgeon-book.com/