Историята на един преуспял човек

В съвременните евангелски църкви все по-рядко звучат класическите химни, които са вдъхновявали християните от преди десетилетия и столетия. Не приемам идеята, че ако се създава хубава нова музика, тя трябва да измества напълно старата, както ме отблъсква и другата крайност - само 'ретро' и пълно отрицание на новото. Но това не е темата, по която Искам да споделям мисли.

Искам да говоря за един преуспял човек.
Йоан казва:

Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.
(3 Йоаново 1:2)

Ще споделя за човек, за когото това пожелание се е изпълнило. Името му е се Хорейшио Спафорд. Той бил известен чикагски адвокат с отлична репутация и добри доходи. Семейството му било пример за християнско семейство - с много любов и преданост той и съпругата му отглеждали петте си деца - син и четири дъщери. Това обаче не е приказка или холивудски филм. Хорейшио наистина преуспявал, но не всичко вървяло гладко. През 1871г. единственият му син починал. Вероятно бащата казвал многократно на Бог 'ЗАЩО', а може би тихо с жена си преживявали скръбта - не знам със сигурност, но знам, че това е било рана, останала да боли до края на живота му.

Минали няколко месеца. Дали те са били достатъчно Хорейшио да започне да се усмихва, също не знам. След тях се случило нещо, което останало в историята - Големият Чикагски пожар от 1871 г. Това е един от най-известните пожари, почти колкото онзи, дето Нерон подпалил и обвинил християните. В пожара изгорели всички имоти на богатия адвокат Спафорт. То било нещо като разорение, трябвало да се започне от нулата. Можем да си представим кошмара, който преживяло семейство Спафорд - никой не би искал да е на тяхно място.

Йов в подобна ситуация заявил:

И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.
(Йов 1:21)

Спафордови вероятно  си казали нещо подобно.
Хорейшио бил наистина добър адвокат и успял бързо да се съвземе финансово. Две години по-късно семейството му решило да замине на пътешествие в Европа. Неотложни дела в бизнеса обаче забавили Хорейшио и в последния момент се наложило да се забави. Той изпратил жена си и дъщерите си с обещание да тръгне след няколко дена.
На 22 ноември 1883 година корабът, на който пътувала съпругата му и децата му, претърпял корабокрушение. Когато докарали оцелелите в Европа, Анна Спафорт изпратила знаменателна телеграма на съпруга си: 'Saved alone. what shall I do?'. Тоест, 'Само аз се спасих. Какво да правя?'.
Хорейшио бил смазан и това, което му оставало, било да отиде да прибере съпругата си. Вече нищо друго нямало значение. Минавайки покрай мястото, където загинали децата му, той написал знаменателната песен It Is Well.
На български тази песен се пее все още, макар все по-рядко. Преводът на песента е почти буквален и запазва смисъла напълно.

1.Мир сладък ли като река ме пои,
ил' скръб кат' вълна ме круши,
Христе, Ти ме учиш да казвам смирен:
„Все добре, все добре е за мен!
Припев:
Все добре е за мен,
все добре, все добре е за мен!
2. Дали в изкушения, или сред беди -
мен вяра гореща крепи! Христос за мен,
слабий, бе зверски сразен и кръвта Си
проля зарад мен!
3. Грехът ми - о, радост в таз мисъл
живей -грехът ми, изцяло отнет, виси
там на кръста, с Христа прикован, а
живот, радост, мир са за мен!
4. Исусе, нек' скоро изправен при Теб,
аз видя лице със лице как царството Си
управляваш Ти сам, че за мен по-добре
ще е там! По-добре ще е там! Да, за мен
по-добре ще е там!

Мистър Спафорд загубил всичко, но запазил вярата си. Мисис Анна Спафорд също. Те успяли. Малко хора успяват като тях, подложени на подобни изпитания. Вместо да останат в Чикаго и да плачат над снимките на децата си, те заминали в Светите земи - мястото, на което сега е държавата Израел. Там те говорели Божието Слово на евреи и араби до края на живота си. Знам, че ако устоя, един ден със сигурност ще видя Спафордови в Божието Царство.

... Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.
(2 Тимотей 1:12)