ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част, Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

2-ра част

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици. Ще разгледаме  двете дарби заедно, защото няма да отделим много време, а само няколко библейски мисли.

В тази връзка бих искал да насоча вниманието ви към няколко точки, а именно: В какво се състоеше дарбата езици, и каква е нейната употреба?

На първо място, дарбата чужди езици, както се нарича в нашия превод на Библията, трябва да се разглежда като дарба на чуждестранни езици. Думата "език" glōssa в оригиналния гръцки е традиционната историческа дума за език. И няма никакво друго значение, освен език като средство за комуникация. Тази дарба се състои в дадената способност от Святия Дух да се говори на чуждестранен език. Тя е едно от чудесата, които Бог e използвал като знак за потвърждаване на Словото.

Най-важното нещо, което се случи в Деяния 2 беше проповядването на Петър, нали? Една велика проповед. И в резултат от тази проповед  се покаяха 3000 души... Но кое послужи за потвърждение  на истинността на думите на Петър, че са от Бога? Кое ги накара да повярват? Това, че дошлите от различни страни хора, говореха за великите Божии дела на тяхните родни  езици. Това бе потвърждаващата дарба. Тя бе адресирана към невярващите.

Тя сочеше само на проповедта. Тази дарба никога не е била дадена сама за себе си. Говоренето на чужди езици е насочвало вниманието на хората към проповедта. Дарбата  е била знамение, за да чуят проповедта. В противен случай, как да знаят, че тази проповед е от Бога? От друга страна, виждайки това чудо, те са  могли да очакват случващото се по-нататък. След говоренето на езици, Петър стана и им проповядва Словото. И когато той се изправи и им проповядва, те си казаха: „О! След това чудо трябва да приемем, че това е Божието послание.“ И повярваха около 3000.

Нека направим и следващата стъпка. За кого бяха знамение чуждите езици? Само за...за юдеите. Те не са имали никаква стойност за езичниците. В Деяния глава 2, езиците са за да се обърнат юдеите. В Деяния глава 10 - "И обрязаните вярващи дошли с Петър, се смаяха". В цялата книга Деяния, където  има езици, присъстват юдеи. За езичниците тази дарба е без значение.

До тук, можем да направим два извода. Тази дарба не е за вярващите. Така също не е имала значение и за езичниците. Затова погледнете съвременното движение, където мнозинството езичници – християни,  говорят един на друг езици. Това е в пълен разрез с Божието Слово.

Нека обясня какво имам предвид. Отворете 1 Коринтяни, глава 14, стих 21. Там се казва: "В закона е писано ...". И апостол Павел им цитира от Стария завет, Исая 28:11. "В закона е писано Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.; " Обърнете внимание на думите "този народ". От контекста на книгата на Исая следва, че става дума за народа на Израил. Така че, Бог казва: "Ще говоря с Израил, но на други езици и с други уста. Аз ще говоря с Израил с чудото на устата. " Ето какво казва той: " Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря " с Израил.

Това е целият смисъл на чуждите езици. Това е знамението за Израил. Съчетанието: "този народ" - се отнася до народа на Израил. Сега прочетете стих 22: "Прочее, езиците са белег." Езиците са знамение. Каква е ролята на знамението? Винаги да сочи към нещо друго. В този случай, знамението сочи към Евангелието. Но да прочетем внимателно по-нататък: "Не е за вярващите." Езиците никога не са били предназначени за вярващите. Те не са имали никакъв смисъл за вярващите.

Това е бил  целият проблем в Коринт. Те превъзнасяли езиците, издигайки тази дарба в ранг на нещо особено важно, бъркайки го с пророчествата на оракулите и така сами са се поставили близко до езическото поклонение. Тълкуването е било придружено с екзалтирано говорене. По този начин в  Коринтската църква е царяла пълна бъркотия,  и в посланието си Павел се опитва без напълно да елиминира езиците да се справи с проблема, защото вътре в църквата е продължавало да има много евреи.

Той е знаел, че в някои случаи дарбата  ще се използва, за да се потвърди Словото пред невярващия  юдеин. И изправяйки ситуацията, Павел казва: "Погледни внимателно, на първо място, тя не е знамение за вярващите“. Какво обаче се случва днес в обществата, където се практикуват  езици? Ако не започнеш  да говориш на езици, не си истински християнин. По-точно си наполовина християнин, християнин, но не напълно. Разбира се, не бива да казвам "истински" или "неистински". Това би било неточно. Но, те казват,  че не си преживял в пълнота истинската вяра. И в резултат на това, много християни започват да говорят един на друг на езици, въпреки, че за това те нямат основание, тъй като имат вече пълното откровение от Бог и то е в тази Книга.

Когато Христовото слово се всели богато във вярващите , това означава, че са изпълнени със Святия Дух,  ще могат да преминат през всичко,  което Бог желае. Във всеки случай, с това разбираме, че трябва всичко да изпитваме чрез Писанието, и да го разглеждаме в светлината на Божието Слово. 

Така, цитирайки Исая 28:11, виждаме, че знамението се отнася специално до Израил. Но да  продължим нататък, стих 22: ". Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите" Кои са тези невярващи? - Невярващите юдеи. Но, Павел предлага да се проповядва, тъй като "пророчеството не е за невярващите, а за вярващите." В действителност, той казва на коринтяните, че те не се нуждаят от някакви особени преживявания, а се нуждаят от доктрина. Това беше проблемът им.

Сега, погледнете стих 23. Ако не го разгледате внимателно, на пръв поглед може да изглежда напълно объркващо "И тъй, ако се събере цялата църква." Да видим какво се е случило в Коринт. Всички християни, всички вярващи се събирали на едно място. Павел продължава: " и всички говорят на непознати езици." В църквата в Коринт постоянно се говорели други езици. Впрочем, голяма част от тези звуци не е било език, а нечленоразделна реч. За това ще говорим малко по-късно.

"и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" - пита Павел. Може да се очудите, че "това вече няма никакъв смисъл." В действителност, в стих 22 се казва: "езиците са белег за... невярващите". И в стих 23, Павел казва,  ако „влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" Каква е разликата?

Разликата е следната: Езиците са знамение за невярващите юдеи. Но, Коринт – не е юдейски град. А какъв е? Той е гръцки, езически град. И проблемът е, че когато в църквата влизали невярващите езичници, те не са разбирали какво се случва.

Щели са да видят нещо, което Бог е предназначил за евреите, а не е било предназначено за езичниците. Това е имал предвид Павел. Той казва, че това може да доведе до много нежелани последици, когато коринтяните правят всичко това и при тях дойдат невярващи езичници. Ще ви илюстрирам това. Имаме съседка, която живее в съседната до нас къща. Много пъти сме опитвали да говорим с нея и съпруга й за Христос. Жена ми е говорила с нея. Посетихме я в болницата. Тя бе получила масивен инфаркт, молихме се заедно. Говорихме й много за Бога, обясних й Евангелието.  Положихме много усилия, за да ги доведем до Христос. Те са достатъчно религиозни, а обикновено да се работи с такива хора е особено трудно. Трудно им е да дойдат до Христа, защото са много религиозни, много добри хора. Ние сме общували често, молили сме се много. Отговоряхме на техните въпроси, предлагайки им записи, радио- и телевизионни програми,  религиозна литература.

Един ден, съседката напълно разстроена дойде при жена ми и каза: "Аз трябва да говоря с теб сериозно. Една жена ме заведе на някакво събрание. Там е лудница." Жена ми се опита да разбере какво се е случило.

Оказа се, че друга жена завежда нашата съседка, невярваща езичничка на събрание с говорене на езици. След като постоява там тя решила, че е попаднала в лудница. Но, този случай затвори вратата на възможността ни да я доведем до Христос.

Сега тя има мнение за всички вярващи, че не са с ума си, понеже тези, с които се е запознала на онова събрание, са призовавали името на Христос, носили са на събранието Библията си, и са провели събранието си в голяма степен така, както и ние го правим. Затова е решила, че ние заедно с тях принадлежим към една и съща категория  луди. Разбира се, тя ни обича, така че не отива толкова далеч. Но в съзнанието й е установена твърдо идеята, че хората от онова събрание не са с ума си.

 За същото говори и апостолът. Тази дарба никога не е бил предназначена за езичниците. Това е било дарба, дадена в определен момент от Бог специалнo за юдеите.


Възлюбени, отбележете си; ясно е от Писанието, че дарбата чужди езици е предназначена за евреите. Това е ясно. С това, не може да се спори. И това не е само мое мнение. Това го казва Божието Слово. И ако в 70-та година Бог е унищожил Ерусалим, и е спрял да говори на евреите, и се е обърнал към езичниците, то езиците трябва да са престанали, защото Бог е спрял да дава специални знамения на Израил. Нали така?

И все пак, какво направи временно Той на Израил? Остави евреите и ... и им затъмни очите. Към днешно време, знаменията за Израил са прекратени, затова е прекратено и това знамение за Израил. И ако този белег е престанал да съществува за Израил, то няма повече никаква необходимост да се появи сега отново. Той трябваше да спре.

 Какво искам да кажа с това? Стремим се да докажем всички тези истини чрез Писанието. Но, какво имаме днес? Тази дарба е превъзнесена на база изваждане извън контекст на стих 20, който казва: " Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.". Незрялост е, когато се пренебрегва  целта, за която една дарба е дадена и използването й с друга цел или дори изопачаването й.

Тази дарба е имала ясна Божия цел. Тя винаги е била предназначена само за невярващите. Не е имала никакво значение за назидание за членовете на Тялото Христово, никога не е имала въздействие върху тялото, а е въздействала само на невярващите всред юдеите. И всеки път, когато видите използването на дарбата в Новия Завет, в тези епизоди присъстват юдеи. И тъй като те не са били част от Коринтската църква, прилагането на тая дарба се осъжда от Павел. Все пак, Бог е позволил тя да съществува там, , тъй като е имало огромно движение на юдейско население вътре и вън от Коринт - тогавашен търговски център.

Прочетете Деяния 18. В Коринт са живяли много юдеи, така че тази дарба е била необходима там. Заради тях, е могло напълно адекватно да се използва там. Но, се е  злоупотребавало твърде много с тази дарба,особено,  след като мнозина от коринтяните са излезли от оракулите. Именно оракулите и прорицателите говорят в състояние на екстаз. Това екстатично говорене е било част от системата на езическото поклонение. Наскоро, историци проведоха изследвания на тази тема. Оракулите са говорили  в състояние на екстаз на непознати езици, които наричали "езиците на боговете." Коринтяните са въвели тази система, и са довели до още по-голямо объркване. И Павел с любов се е опитвал да изправи ситуацията.

Искам да добавя още нещо. Дарбата винаги е означавала съществуващ говорим език. Възможно е, той да е чужд за говорителя, но трябва да е един от реално съществуващите езици. За това има много основания. Във 2-та глава на Деяния на апостолите се използва думата «glōssa», което означава "езици" с последвано  изброяване на тези езици. Четем, че представителите на различни нации: "партяни, мидяни и и еламити и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим –и юдеи и прозелити, критяни и араби,“ са заявили:  „ ние ги слушаме да говорят на нашите  езици за чудесните Божии дела "(Деяния 2: 9-11). Също така, в 1 Коринтяни е употребена думата «Gene, genos», което означава "типове езици", от думата “genus” (ген, генетика). Това са видове, разнообразие на езици, а не разнообразие на безсмислици. Безмислиците са просто безмислици. Дарбата  следва да бъде или език, или езикови групи.

По-нататък, в стих 10 Павел казва, "друг да тълкува езици." Гръцката дума «hermēneia», означава "превод на езици." Дарбата трябва да бъде истински говорим език. В 1 Коринтяни 14: 7 Павел казва, че езикът трябва да има числена и граматическа структура. Той пише: "Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?" Но на практика, това не е нищо друго освен бръщолевене или мучене. Коринтяните бяха извратили същността на тази дарба. Павел казва, че такава реч е нечленоразделна, това дори не е език, и е невъзможно да се преведе.

Всичко това, в никакъв случай не трябва да се изплъзва от вниманието ни. От гледна точка на модерната лингвистика нека разгледаме съвременното движение на тези, които говорят езици. Да допуснем, че това все още е реален език. Има много материали по темата, но аз бих предложил да се запознаете със свидетелството на един човек.

Само една мисъл. Наскоро, през 1972 г., излезе книга, наречена "Човешки и ангелски езици". Неин автор е професорът по лингвистика в университета на Торонто, Канада Уилям Самарин.  William Samarin Той е истински експерт в областта на лингвистиката. Получил е докторска степен именно за лингвистични изследвания. Самарин е израснал в САЩ, в руско-молоканска общност, където активно се е практикувало говоренето на езици.

Още като дете той е слушал когато са говорили на езици. Накрая решава да изследва това явление като прекарва по-голяма част от живота си в това проучване. Ето какво пише: "В последните пет години съм участвал в събранията в Италия, Холандия, Ямайка, Канада и Съединените щати. Гледах традиционните петдесятници и нео-петдесятници* [*ново движение, което се наблюдава при всички деноминации от 1960 - Дж.МакАртур]. Присъствах на малки събирания в частни домове и на оживени публични събрания; Виждал съм тези културни различия, присъщи за Бронските пуерториканци, хващащите змии в Апалачите и руските молокани в Лос Анджелис и други афро-ямайски култове в Ямайка ... Проведох интервю с говорещите на езици, записах и анализирах безброй примери за езици. И винаги glossalaliya е езикова безмислица, въпреки, че в някои отношения прилича на  език, но това е поради желанието на говорителя (несъзнателно) тя да прилича на език. Все пак, въпреки повърхностната си прилика с езиците, glossalaliya не е език. "
Това са думи на експерт в областта на лингвистиката. И констатацията му е една всред  многото такива.

Сега, нека ви кажа още нещо. Както по-рано казах, ако някой попита: " Означава ли това, че Бог не може да създаде такова чудо днес" - отговарям: "Не, не означава.  Да, кой може да каже това относно Бог? Кой някога би се осмелил да каже, че Бог е неспособен на нещо друго, освен ако не лъже? Така казва Библията. Но, искам да отбележа, че ако Бог желаеше заради проповядване на Евангелието в кризисна ситуация да даде способност на някой мисионер да говори език, който никога не е изучавал, Господ щеше да го направи. Но това няма да бъде дарбата на езици. А би било еднократно чудо, което Бог би извършил на определено място и в определено време.

Дарбата езици е била за евреите. Трябвало е да бъде известен по него време говорим език. И предназначението на дарбата не е толкова, за да предаде Евангелието, но за да се прояви Божията свръхестествена сила и се убедят слушателите, и се вслушат в Благовестието. По този начин, истинската дарба езици се проявява в съществуващ език, служи за знамение само за невярващите, и при това само и единствено за невярващите евреи. Дарбата няма значение за повярвалите . Именно този момент е огромен камък за препъване на мнозина, когато виждат как вярващите се събират да говорят на езици, което  изобщо не съответства на библейския модел.

Може би ще попитате: "Какво означава, че коринтяните са злоупотребявали с тази дарба?" Когато започнем подробно да изучаваме 1 Коринтяни (а това ще стане, след няколко години, или може би след десет), ще видим как на практика коринтяните са злоупотребявали с почти всичко. Всичко, с което е можело да се злоупотреби, те са злоупотребявали. Това не е било църква, а една непрекъсната злоупотреба. Те са имали разделения, похоти, сексуални перверзии, съдебни дела между християни, морални злоупотреби с тялото на вярващия, непознаване на брачните взаимотношения, непознаване на целите на девствеността, нарушения на християнската свобода, неподчинение на жените, злоупотреби с Господната вечеря, непознаване на духовните неща, дори отричане на телесното възкресение. С една дума, това беше една безнадеждна църква.

Цялата църква е била покварена. Затова, четейки глава 14, започвате да разбирате, че и по въпроса за духовните дарби в Коринтската църква не е имало ред. Всъщност, по този въпрос е царял пълен хаос. Затова Павел пише това писмо, за да  се изкоренят злоупотребите. И в глава 14 подчертава няколко важни точки. И в 1 стих, той казва: "Достигайте любовта." Всички законно получени дарби се практикуват с любов. Дарбите на коринтяните се проявявали без любов. Точно обратното, в практикуването на тяхните дарби е било очевидно разделянето, плътските помисли, което означава, че това не е било истинската дарба.

"Копнейте за духовните дарби, и особено за дарбата да пророкувате." Когато коринтяните се събират заедно, Павел е имал предвид  да се стремят към духовните дарби. Той ги съветва да се стремят Бог да им послужи чрез тези  дарби, и най-вече пророческата дарба, т.е. проповядване. В стих 3, той добавя: "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и утеха." Коринтяните обаче, напротив, са правили това, което Павел казва в стих 2: "Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога."

Павел укорява коринтяните, че те говорят тайни в своя дух. Но защо не направят нещо за доброто на другите? Да преподават учението, да проповядват (а това предполага учене и подготовка), и по този начин да  се придобива от всички духовната истина, чрез която биха могли да растат.

Павел казва в стих 4, в най-добрия случай такъв човек, „назидава себе си ", а това е егоизъм. Днес стои същия проблем в практикуването на тази дарба. Не трябва да си егоист. Използването на духовната дарба в истинския й смисъл, е напълно безкористно. Дарбата се използва за назидание, а не за себе си. Тази дарба не е необходимо да се съсредоточва върху самия себе си. Тя съществува, за да назидава вас, а не мен. Тя изобщо не трябва да е за  мен. А обратното, този, който влезе в събранието и практикува някой духовен дар за самия себе си, показва върховен егоизъм.

Назиданието следва да се прави в полза на другите. Що се отнася до езиците, Павел оставя възможността да говорят езици, заради  евреите. В същото време, той определя границите, при които езиците могат да бъдат използвани в църквата в Коринт. Да прочетем стих 27: "Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима“ Всъщност, те просто се надпреварвали да говорят. Поради това е необходимо да говорят двама, максимум трима. Всеки път, когато се събирали, Бог може така да направи, че някой невярващ евреин да се окаже в събранието, и затова, е допустимо да се използват езици, като говорят само двама от тях, или трима и то поотделно, и с превод.

И ако няма преводач, казва стих 28, то по-добре да не говорят нищо. По-добре просто да седят и да се молят: "Ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църквата и говори на себе си и на Бога." И тогава той казва друга забележителна фраза. Стих 34: "Жените нека мълчат в църквите." Ако се вземе сериозно това увещание, то повече от ¾ от езици биха замлъкнали утре, понеже значителна роля в това движение се пада на жените. "Защото не им е позволено да говорят." Вижте, в това е бил големият проблем. Жените са изземвали за себе си тази несвойствена за тях роля и така са внасяли голям хаос в служението.

Какво виждаме тук? Вече отбелязахме, че Павел е поставил доста строга рамка, уреждаща използването на чужди езици, дори и в Коринт, след което показва важността на тази дарба. Вече знаем, че тази дарба  е адресирана към евреите, при това невярващите евреи и когато  Бог е престанал да работи с евреите, Той е престанал да дава знамения на Израил. Необходимостта от тази дарба  е изчезнала от само себе си,  защото това е знамение за Израил, а в Коринт, тя е станала причина за сериозен хаос.

Ние вече говорихме за това, откъде знаем, че езиците са се прекратили. Нашата теология ни казва, че езиците са имали само временна цел; И това се вижда. Но аз искам да ви предложа още една  мисъл. Отворете 1 Коринтяни 13 глава. Най-добре е да се започне с 8 стих: ". Любовта никога не отпада" След това апостолът сравнява любовта с другите проявления, които ще се прекратят. "...обаче, пророчества ли са, ще се прекратят..." (гръцката дума «katargeō» - «да бъде признат за недействителен или да бъде заменени"), „езици ли са, ще престанат" (думата « pauō », - «спирам"), ". И знания, за да бъдат премахнати" Думата, преведена като "отменен" (по отношение на знания) и като "спиране" (във връзка с пророчествата) - са една и съща дума « katargeō», и това означава "да бъдат изключени, да бъде заменени."

Пророчествата и знанията ще бъдат заменени. Това означава, че ще дойде време, когато всички пророчества и знания ще бъдат заменени от пълното знание. А относно езиците? По отношение на езиците е използван съвсем друг глагол. Езиците, няма да бъдат заменени с нещо друго.

Дарбата на езици, дори не се споменава в стихове 9, 10, 11, 12 и 13, където се говори  за по-съвършенни неща, защото езиците ще  замлъкнат. Там се казва, "и езиците ще престанат" (думата «pauō»).  PAUO- престава. Ако тази дума бе стояла в действителен залог , би означавала „да застави да спре." Но, в случая на употребата на страдателен залог, думата означава „прекратява от само себе си." Езиците ще спрат от само себе си. А сега внимавайте, има един интересен факт.
Той казва, "езиците ще престанат (сами по себе си), знанието ще бъде заменено, пророчеството ще бъде също заменено." След това, в стих 9 Павел започва да говори за тези две служения: "Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме." Езиците са престанали. И по-нататък апостолът говори за съвършенното, което идва. И там той споменава, знания и пророчество, но не казва и дума за езиците.

Сега, ако разберем, че дарбата е била предназначена за евреите, тя  престава най-рано в 70г. сл.Хр. когато Ерусалим е разрушен и Бог започва да работи между езичниците. Тъй като гледаме внимателно на гръцкия език, и Павел е избрал различни думи, можем да го преведем в първия смисъл на думата, то ще се окаже, че езиците "ще се самопремахнат".  Те просто ще се самоунищожат. Виждате ли разликата? Тук, Павел използва не само друг глагол, а и друг залог, и друго време. Ясно е, че той подчертава, че езиците - е нещо напълно различно от другите дарби.

Може да попитате: "Кога ще престанат езиците?" Както казах, това се е случило около 70 г. след Христа, и във всеки случай тази дата е добра отправна точка. Чуйте какво казва професорът от Даласката семинария Джордж Долар, цитирам: "Преди около 35 години, изтъкнатият професор на Университета Колгейт д-р Джордж Катън внимателно проучи всички исторически данни за говорене на езици, говорени когато и да е от някого. В резултат на тези проучвания Катън стигна до заключението, че от епохата на бащите на Църквата няма нито един потвърден случай, когато някой да е практикувал чужди езици или дори да е
претендирал, че има тази дарба. "

Така че, в ранната църква по времето на отците в първите векове, не срещаме нито един потвърден случай на говорене на чужди езици. Явно е, че  езиците са престанали от само себе си, както е предсказал и апостол Павел. По този начин, гласът на църковната история свидетелства срещу съвременното движение с говорене на чужди езици, съответно и сегашната тенденция за говорене на езици противоречи на случилото се в  историята.

Клеън Роджърс казва: "След като анализирах свидетелствата на ранните отци на Църквата - а той действително се занимавал много време в изучаване на историята на Църквата от Римската империя от 100-400 г. -  дойдох до заключение, че свръхестествените дарби са се прекратили в първи век. Няма доказателства за присъствието им по време на първите 400 години от историята на Църквата. "

Може да възразите: "Но това не е така. В ранната църква са били също Монтан и Тертулиан. " Това е вярно. Но Църквата е признала Монтан за еретик и го е заклеймила като пълен със зли духове. Той е твърдял, че самият Бог говори чрез него, и че в него и само в него е Святия Дух. Очевидно е,  че той е имал определени проблеми. А Тертулиан е бил негов ученик.

През Средновековието някои католици са говорили на езици. Сред американските секти първите заговорили на езици са така наречените  шейкъри "Shakers". Докато  живеели в комуна, тяхното сектантство се изразявало в безбрачие. Техният лидер, майка Ан Ли твърдяла, че Второто Пришествие ще приключи с нея самата. Също така Седмия символ на вярата в Мормонската църква насърчава говоренето на езици. Това е неразделна част от мормонството. А съвременното, т.нар. "съживително движение" се заражда през 1914 г. на улица Азуза (Азуза Стрийт).

Приятели, чуйте: ако езиците са престанали в 70г. от първи век, ако след това в продължение на 1800 години те не са съществували, тогава какво ни кара да вярваме, че днес те отново трябва да звучат? Или, Бог е задържал от Църквата тази стратегическа дарба в продължение на 1800 години? В Библията няма никъде текст, който да учи, че тази дарба ще  бъде отново дадена. Къде е била тази дарба последните 1800 години, ако тя наистина е трябвало да бъде неразделна част от живота на църквата? Или може би, Божият Дух е направил грешка? Не мисля. Мисля, че това, което днес се случва, трябва да се преценява в светлината на Писанието.

Какво се случва сега? Какво е това? Има много обяснения за това явление.

Първо, част от това, което се случва днес - не е нищо друго освен имитация. Никога няма да забравя как веднъж, една жена се изправи по средата на една моя проповед и започна да говори на езици. Тогава бях още съвсем млад студент в семинарията. Какво да правя? Чувствах се под натиск. И просто казах: "Аз мисля, че Бог не би искал да говорим  едновременно двамата. И тъй като пророчеството е един по-съвършен дар, защо не почакате да се изкажете, след като аз завърша?“ В този момент, това беше най-доброто което ми дойде на ум.

Аз не знаех как трябва да постъпя в тази ситуация. Но, тя просто млъкна и си седна на мястото. Просто седна. Ако това наистина беше от Святия Дух, за което много се съмнявам, този език не можеше така лесно да си отиде, както бе дошъл. В книгата си Самарин /Samarin/ пише: "Абракадабра прилича на детска игра." Можете да прочетете съветите как да заговорим на езици на един от водещите представители на "Движението за Съживление" Бретисън в една брошурка: "Многократно повтаряйте сричката "ба, ба, ба, колкото можете по-бързо." Обаче, Павел казва: "Когато бях дете, говорех като дете, като дете мислех, като дете разсъждавах; но когато станах мъж, напуснал съм детинското "(1 Кор. 13:11). Бог не се нуждае от бебешко бръщолевене. Павел казва: "Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си" (14:15). Не говори на Бога в този тип думи. Бог не се интересува от това. До голяма степен говоренето на езици е нещо несвойствено. Някои хора са твърде склонни да преживеят нещо специално и чувстват толкова много натиск от свои връстници, че  започват да го практикуват, след което започват да го говорят.

Второ, това може да е психологически феномен. Ако внимателно се вгледате и прецените това характерно за много групи явление, но от историческа гледна точка без никаква връзка с християнството, единствената област, където можете да го отнесете е чисто психологически феномен. Човек просто сам се въвежда в състояние на самохипноза и т.н., и т.н. В по-голямата си част, това е психологическо състояние, в което има въздействие от сатана. Лично съм виждал, как демони говорят чрез човек. Сега не бих желал да навлизам в подробности, но повярвайте ми, това е истина.

Исая пише за това в глава 8, стих 19: " И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? "
Израил търсеше някаква специална духовна опитност. Така получи и шепненето, и вентрилоквизма от демони. В Септуагинта се използва  думата « eggastrimuthous », което означава „вентрилоквист“ - демон, говорещ от името на починалия, т.е. "говорене чрез стомаха си" или "бръщолевене, шепот." Текста горе означава: Това бяха демони, които бръщолевеха от името на хора.


Миналата седмица четох за един човек, който твърдеше, че е имал разговор с покойния д-р Пайк. Никой не е разговарял с д-р Пайк. Сега той е толкова далеч, и между него и нас има огромна бездна. Но, този човек е говорил с демон, говорещ от името на д-р Пайк. И демоните мога да казват всичко, което им харесва. Ако това се случва,  не означава, че е истина. Всяко преживяване, опитност трябва  да се тества чрез Писанието.

Един автор пише: "Просто се потопете в тишина, решими да не произнесете дори звук от всеки език, който някога сте учили. Нека вашите мисли се фокусират само върху Христос. Просто издигнете глас и произнесете звука  с увереността, че Господ ще вземе звука и ще направи от него език."
Това какво е? Всичко друго, но не молитва с ума си. Павел казва: "Аз ще се моля и с ума ... Аз ще пея и с ума." Но защо, ще попитате вие, защото хората се стремят към това? За какво им е нужно?

Бих искал да ви предложа четири отговора. Много накратко.

Първо, ние наблюдаваме отстъпление от систематичното тълкуване на Библията. Хората наистина не  знаят какво, къде и защо присъства в Божия план. Наскоро говорих с един човек, който е имал подобни проблеми. Той не е от харизматичното движение. Но аз знам, че най-вероятно той скоро ще се окаже там, не само защото той не може да разбере Второто пришествие, но и не вижда разликата между Израил и църквата.

По отношение както на Стария, така и на Новия Завет в главата му е пълен хаос . Той е завършил семинария, но така и не е успял да се утвърди в библейската теология. И продължава да прехвърква над Библията, вземайки пожелателно от тук-от там. Цялото му богословие е някакъв  духовен хаос. Накрая, той ми каза: "Реших!" Въпреки, че обикновено, няма вид  на решителна мъж, но сега той каза: "Реших! Аз просто ще прилагам както Стария, така и Новия Завет, винаги във всичко. " Отговорих: "Забележително, по кое време ще е жертвоприношението ти?"

Не е възможно всичко да се прилага винаги. Това не работи. Бог, в различните периоди работи по различни начини, в зависимост от плана си и по конкретни причини. И ако хората не разбират как да тълкуват систематично Библията, защото не разбират различните богословски категории и какво се отнася към тях, сами се обричат на различни проблеми. Смея да твърдя, че сред тях има мнозина, които не пият калиев цианид или пък да хващат змии. Но не това трябва! А трябва да има систематично библейско тълкуване, и ако това не се преподава, е много лесно човек да стане жертва на измама.

На второ място, има и друга причина, поради която хората се  увличат от подобни експерименти. Те са прегладнели за Божието слово и свръхестественото действие. Това е така е. Сърцето ме боли за тези хора. Бих искал да ги научa на Божието Слово, защото то има всичко необходимо.

Когато Христовото слово се всели богато във вас ;  имате цялата пълнота, нали? A тези хора я нямат. Те са гладни за Божието Слово. Те жадуват за нещо истинско, нещо божествено, така че те се хващат за всичко възможно. И отговорността за падението им носят онези, които са призвани да ги водят и обучат, но не ги научават.

Трето, аз вярвам, че много от тях желаят физическата чувственост и емоционалните преживявания, защото не им достига вяра. Те наистина не вярват. На тези хора трябва непрекъснато да им се показва, че вярата им е слаба. Техните съмнения търсят доказателства. Те търсят свръхестествено потвърждение и само тогава  са готови да повярват. Така те продължават да се хващат за всичко, което им попадне под ръка.

И накрая, четвърто, мисля, че някои хора търсят подобни знамения, защото това им е предложено като по-кратък път в духовността им. Сякаш по такъв начин достигат по-бързо духовно състояние, за да попаднат после автоматично в горната група.

Какво искам да кажа с това? Съвременното „Движение за Съживление" е без база в библейската доктрина. Опитността не е стандарт. Плътта и дяволът  могат да създадат фалшиви опитности. Говоренето на езици е характерно не само за християните. Затова не може да се каже, че тяхната правота се потвърждава от наличието на преживявания.

Знаете ли, че има исторически доказателства, от 11 пр.н.е., че  в сирофиникийския град Библос се е практикувало говорене на езици? В състояние на екзалтация хората са  говорили на непознати езици. Платон в труда си „Диалози“, писан между 429 и 347 година, също споменава за подобно говорене на езици. Вергилий в своята "Енеида", написана между 7 и 19 година сл.Хр. описва как жриците на Кабила екзалтирано говорят на езици. Описаната от  Йоан Златоуст делфийска жрица е говорила по същия начин. Древногръцките  и древноримски култове, религии пълни с мистичност, всички те са практикували говорене на езици. Това явление е на повече от хиляда години. Дори последователите на Мохамед говорят езици. Персийските дервиши произнасят името на Аллах, след  което започват да се въртят в танц, изпадайки в транс енергично отхвърлят назад глава и започват да говорят в екстаз.


Същото говорене практикуват и ескимосите в Гренландия. Религиозните събрания там се провеждат от ангакок, който  изпълнява едновременно ролята на знахар и шаман. По време на ритуалните танци с барабани, разсъбличане и други елементи на оргията, шамана  говори на подобни езици, по-точно, не-езици. Фрейкън, описващ  арктическите си пътешествия (те влязоха в списание „National Geographic"), си спомня: "Изведнъж един от мъжете, наречен Kресук, бе в пълно безсъзнание, и в състояние на пълно изтощение, в пълно несъответствие с реда на службата, изпъна  краката си и започна в екстаз да крещи като гарван и да вие като вълк. Заедно с приятелката си Айвли започнаха да крещят фрази на неразбираем за мен език. И ако има такова нещо като говорене на чужди езици, именно това наблюдавах в този момент."

Езиците - не са изключителен прерогатив на християнството. Така говорят и тибетските монаси. Между другото, тези тяхни изречения са били записани на касета и се оказали демонични. Някои от монасите са говорили на английски език, без да имат някаква представа от английски език. Други са цитирали цели глави от Шекспировите поеми. Трети са  цитирали на немски Фройд. Било е ясно, че е  демонично действие. Ние трябва всичко да проверяваме чрез Писанията.

Опасностите на съвременното движение: неговите представители са извратили учението за кръщението в Святия Дух. По този начин, според тяхното учение, те подчиняват Христос на Святия Дух. Те се разделят на два класа християни: горния клас (кръстени в Святия Дух), и долния (некръстени със Светия Дух). Те създават фалшиво единство.

Библейското пророчество в 17-та глава на Откровение казва, че в бъдеще ще има Всемирна църква. Преди време не можах да разбера как може това да стане, когато всеки си има своята теология. Но, за първи път в историята на Църквата, днес падат всички междуденоминационни граници. Днес в харизматичното движение активно участват повече от 30 000 католици. Общо участниците в това движение са 8-14 милиона души. То излиза извън всички граници.  Там, хората са без доктрина. Независимо от доктрините си хората се обединяват въз основа  на харизматичните дарби. Сякаш няма значение, каква доктрина имаш - важното е да имаш съответната дарба. Доста вероятно е, подобна практика да стане катализатор на икуменическото движение, което ще доведе до съставянето на лъжецърквата, описана в книгата Откровение.

В заключение, искам да прочета от 2 Петрово 1: 3. Помислете върху този стих. "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".
Какво ни е подарил? Всичко потребно за живота и благочестието. В каква степен Той ни е подарил? Някои неща? Ще  се нуждаем ли от повече? Той ни е подарил ВСИЧКО! Как? "Чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и сила."

Получавайки спасението, получаваме всичко, което ни е необходимо и дори не трябва да търсим друго. Просто трябва да се стремим да познаваме повече Божието Слово и Христос. Скъпи приятелю, няма друго така ценно от това, което вече си получил. Единственият въпрос е въпросът, да се подчиниш на това, което вече имаш в Христос. Нека се молим.

Отче, благодарим Tи тази сутрин, че имахме възможност да разсъждаваме за тези истини. Говорим с дързост, Господи, защото говорим от Твоята Книга. Но ние знаем, Отче, че много от нашите възлюбени, които обичаме и наистина ценим, са част от това движение. И желаем да имаме доброта и любов, но повече от това искаме да следваме Твоето Слово. Ето защо, се стремим вярно да анализираме Писанието. Отче, като пастор на стадото се чувствам отговорен да защитя тези хора и да ги предпазя от тези, които се опитват да посегнат на тях и да унищожат единството и да омаловажат тяхната пълнота в Христос.

Отче, ние говорихме за всички тези неща с вярата, че Божия Дух ще извърши Своето дело. Молим се всеки да изследва сърцето си и признае, че само в Христос имаме всичко необходимо, и затова следва да се задоволим с това, което притежаваме. Нека не се чувстваме удовлетворени  от служението си, ако не го изпълняваме с вярност, с посвещение и послушание. Благодаря Ти, Господи, за Твоето Слово и за тези, които са се събрали, за да го изучават. Молим се в името на Исус, амин.

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова