ОПРАВДАНИЕ,
ОСВЕЩЕНИЕ
Петър ван Стовел
"И Господ мина пред него(Мойсей) и прогласи: Господ, Господ Бог жалостив и милостив, дълготърпелив, Който е изобилен с милост и верност; Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния..." /Изх. 34:6,7/
Прощението отменя наказанието, но не може да подейства срещу вината.
Виновността си остава в човека и след прошката, затова в посланието към Евреите от 9:12 - 10:10 се изяснява необходимостта за постоянните жертвоприношения в Стария Завет, защото те не са били в състояние да отмахнат вината. /Евр. 10:1-3/ Кръвта от козли и телета не е можело да очисти съвестта от вината за извършените грехове. Съвестта може да бъде съвършено очистена от вината само чрез Христовата кръв. /Евр.9:14/ Неговата кръв напълно освети онези, чиито престъпления бяха временно покрити с кръвта на козли и телци за престъпленията, извършени при първия завет. /Евр.9:15/
Действието на Христовата кръв е чудотворно:
I. По отношение на Бога. Изпълнява волята Му като Го омилостивява и задоволява Неговата правда. /Рим.3:25/
II. По отношение на греха. Грехът е отмахнат и напълно победен, така щото той не може вече да владее вярващия, ако и да продължава да смущава и съблазнява плътта. /1Йоан1:7; Рим.6:14; Ев.12:1 /
III. По отношение на вярващия. Xристовата кръв е още по-чудна:
1. Заплаща вината му и отмахва обвинението /Рим.8:33/, така че Бог го обявява за оправдан. Действието на Христовата кръв не се изчерпва с това; тя не само умива, прощава и оправдава.
2. Тя освещава. Очиства грешника и го прави чист, без петно и бръчка, за да бъде представен пред Бога.
3. Изкупва. Кръвта не само заплаща наказанието, но купува самия грешник! Ап. Петър пише: "изкупени... със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно". /1Петр.1:19/
След като е "изкупен" вярващият, неговият духовет хоризонт започва прогресивно да се разширява, защото изкуплението е предпоставка за осиновяване, наследство на светиите и за освещение, без което никой няма да види лицето на Бога.
Христос ни откупи от робството на греха и проклетията на закона "със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление." / Евр. 9:12/ Тази благодат и истина дойдоха чрез Исус Христос, понеже всички съгрешиха и нямаше праведен нито един. /Рим.3:10-19/ Той отне виновността от нашите души, за да получим оправдание: "оправдани даром от Неговата благодат чрез изкуплението" /Рим. 3:24/, а чрез освещението ни направи угодни пред Бога.
Ап. Павел изяснява това с подробности още в началните глави в посланието към Римляните и 1Кор. 1-ва гл. "Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." /Рим.3:23/ Всичко това е по действието на Божията благодат, за да се изключи хвалбата /Рим.3:27/ и "да не се похвали никое създание пред Бога", така че "който се хвали, с Господа да се хвали". /1Кор.1:29,31/
Спасителното дело се справя не само с нуждата за оправдание, но задоволява цялостно всяка потребност на душите, без което не би могло да бъдем приети от Бог. Единствено Неговата жертва може да ни направи съвършени! / Евр.10:1/ Единствено Христос извърши Божията воля, чрез която воля ние сме осветени. /Ев10:1-10/ Понеже човешката правда е като "омърсена дреха" /Исая 64:6/, ние трябва да търсим това освещение което е от Бог, защото без него никой няма да види Бог. /Ев.12:14/ Ап. Павел казва че това е Божие действие: "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление." Тук е много важно да забележим, че "правда"- оправданието, предшества освещението!
Джон Уесли - основателят на методизма казва обратното – т.е. казва, че ние трябва да изработим освещението, от което ще зависи оправданието ни. Той се позовава на Евр. 12:14 като твърди, че освещението се постига чрез старание да живеем свят живот и да угаждаме на Бога, а оправданието е резултат от нашето освещение.
Но, такoва разбиране дава на човека централно място и роля в изработване на спасението и неговото оправдание ще зависи от неговите усилия, старания и постигнатия свят живот!? Затова то е неправилно. Никой не може да извърши добри дела, чрез които да се спаси, но всеки трябва да върши добри дела след като е вече спасен. Така също никой не може да постигне освещение чрез собствени усилия и свят живот, но всеки който е осветен ще живее в святост чрез освещението, което е приел по благодат.
"Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със святост и почест." /1Сол. 4:3,4/
Освещението е от Бог, когато ни новоражда за спасение чрез освещението на Духа и вяра в истината. /2Сол.2:13/ То е дар по благодат, в която Бог е инициатор и изпълнител и продължава през целия ни живот чрез водното умиване - словото, докато ни "освети напълно." "А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това." /1Сол5:23,24 Фил.1:6/ Забележете, че Бог го върши сам! Това започва от новорождението и продължава до смъртта. Ще бъде напълно завършено, когато сме при Него. Истинският новороден вижда Божията святост и величие, достойнство и заслуги. Тези, които не са новородени винаги поставят в центъра себе си; своите преживявания; опитности; свидетелства и постоянно говорят за себе си и онова, което са извършили. Затова и в съдния ден пак ще говорят по същия начин: "Господи, не в Твое ли име вършихме..." /Мат.7:22/
Оправданието, Освещението и Изкуплението са в пряка зависимост, произлизащи от Божията благодат и приложени чрез Святия Дух във вярващия. Те са резултат от Христовата жертва, в която човек няма нито участие, нито заслуга, и се проявяват едновременно. Без тях няма спасение. Този който е изкупен - той е осветен и оправдан. /Рим. 3:24/ Той е осиновен /Гал. 4:5-7/ и примирен с Бога! /Рим.5:1/ Ние сме призвани да "бъдем святи, защото Той (Бог) е свят." /1Петр.1:16/ Нашата святост не издейства за нас спасение, но нашето спасение ни задължава да бъдем святи. Божието действие се проявява първо от вътре (в нас) и тогава се изявява външно чрез нас в свят живот. Бог първо ни изкупи "от суетния живот" /1Пет.1:18/ и "от всяко беззаконие" и тогава можем чрез Неговата благодат да сме ревностни за добри дела и свят живот. /Тит2:14/
Ето как Исус се моли в Йоан 17:19: "и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината."
Някои хора казват: "О, нека не се впускаме в подробности и не издребняваме в учението за Бога. Ние не сме до толкова учени в Писанията и не е чак толкова важно, дали всичко е съвсем точно. Важното е искреното сърце."
Това е голяма заблуда! Ако човек хване две голи жици, по които протича високо напрежение електричество, няма ли да бъде убит? Ще му помогне ли това, че го е направил в незнание или с искренност?
Ще се спасят ли милиони будисти, които са съвсем искрени относно тяхната религия? Искреността не спасява никой!
Да се твърди, че искреността е по-важна от Словото, буквално означава да се измести Бог като централен фактор в спасението и на Негово място да се постави човека.
Да се твърди, че човешката вяра и искренност имат приоритет е открита ерес.
Всичко зависи от Бог, Който е съвършен и в Него няма дори сянка от промяна. Нашата искреност нито ни спасява, нито ни прави свободни - единствено Божието Слово го прави. Нашата искреност няма да ни освободи, a истината на Божието Слово ни освобождава и тя ни освещава. Да!
И така, всичко е чрез Христос, Който "възлюби църквата и предаде Себе Си за нея /Еф.5:26/, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото."
Христос "даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти (освети) за Себе Си люде за Свое притежание." /Тит 2:14/
Той "Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте." /1Пет. 2:24/
Като вземем предвид всички тези стихове от Божието слово, пред нас се откроява блажената истина, че както оправдание-то, така изкуплението и освещението са придобити за нас в Христа. /Ев.2:11/ "Понеже и Оня, Който освещава и ония, които се освещават, всички са от Един." /Евр.2:11/
Петър ван Стовел
"И Господ мина пред него(Мойсей) и прогласи: Господ, Господ Бог жалостив и милостив, дълготърпелив, Който е изобилен с милост и верност; Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния..." /Изх. 34:6,7/
Прощението отменя наказанието, но не може да подейства срещу вината.
Виновността си остава в човека и след прошката, затова в посланието към Евреите от 9:12 - 10:10 се изяснява необходимостта за постоянните жертвоприношения в Стария Завет, защото те не са били в състояние да отмахнат вината. /Евр. 10:1-3/ Кръвта от козли и телета не е можело да очисти съвестта от вината за извършените грехове. Съвестта може да бъде съвършено очистена от вината само чрез Христовата кръв. /Евр.9:14/ Неговата кръв напълно освети онези, чиито престъпления бяха временно покрити с кръвта на козли и телци за престъпленията, извършени при първия завет. /Евр.9:15/
Действието на Христовата кръв е чудотворно:
I. По отношение на Бога. Изпълнява волята Му като Го омилостивява и задоволява Неговата правда. /Рим.3:25/
II. По отношение на греха. Грехът е отмахнат и напълно победен, така щото той не може вече да владее вярващия, ако и да продължава да смущава и съблазнява плътта. /1Йоан1:7; Рим.6:14; Ев.12:1 /
III. По отношение на вярващия. Xристовата кръв е още по-чудна:
1. Заплаща вината му и отмахва обвинението /Рим.8:33/, така че Бог го обявява за оправдан. Действието на Христовата кръв не се изчерпва с това; тя не само умива, прощава и оправдава.
2. Тя освещава. Очиства грешника и го прави чист, без петно и бръчка, за да бъде представен пред Бога.
3. Изкупва. Кръвта не само заплаща наказанието, но купува самия грешник! Ап. Петър пише: "изкупени... със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно". /1Петр.1:19/
След като е "изкупен" вярващият, неговият духовет хоризонт започва прогресивно да се разширява, защото изкуплението е предпоставка за осиновяване, наследство на светиите и за освещение, без което никой няма да види лицето на Бога.
Христос ни откупи от робството на греха и проклетията на закона "със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление." / Евр. 9:12/ Тази благодат и истина дойдоха чрез Исус Христос, понеже всички съгрешиха и нямаше праведен нито един. /Рим.3:10-19/ Той отне виновността от нашите души, за да получим оправдание: "оправдани даром от Неговата благодат чрез изкуплението" /Рим. 3:24/, а чрез освещението ни направи угодни пред Бога.
Ап. Павел изяснява това с подробности още в началните глави в посланието към Римляните и 1Кор. 1-ва гл. "Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." /Рим.3:23/ Всичко това е по действието на Божията благодат, за да се изключи хвалбата /Рим.3:27/ и "да не се похвали никое създание пред Бога", така че "който се хвали, с Господа да се хвали". /1Кор.1:29,31/
Спасителното дело се справя не само с нуждата за оправдание, но задоволява цялостно всяка потребност на душите, без което не би могло да бъдем приети от Бог. Единствено Неговата жертва може да ни направи съвършени! / Евр.10:1/ Единствено Христос извърши Божията воля, чрез която воля ние сме осветени. /Ев10:1-10/ Понеже човешката правда е като "омърсена дреха" /Исая 64:6/, ние трябва да търсим това освещение което е от Бог, защото без него никой няма да види Бог. /Ев.12:14/ Ап. Павел казва че това е Божие действие: "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление." Тук е много важно да забележим, че "правда"- оправданието, предшества освещението!
Джон Уесли - основателят на методизма казва обратното – т.е. казва, че ние трябва да изработим освещението, от което ще зависи оправданието ни. Той се позовава на Евр. 12:14 като твърди, че освещението се постига чрез старание да живеем свят живот и да угаждаме на Бога, а оправданието е резултат от нашето освещение.
Но, такoва разбиране дава на човека централно място и роля в изработване на спасението и неговото оправдание ще зависи от неговите усилия, старания и постигнатия свят живот!? Затова то е неправилно. Никой не може да извърши добри дела, чрез които да се спаси, но всеки трябва да върши добри дела след като е вече спасен. Така също никой не може да постигне освещение чрез собствени усилия и свят живот, но всеки който е осветен ще живее в святост чрез освещението, което е приел по благодат.
"Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със святост и почест." /1Сол. 4:3,4/
Освещението е от Бог, когато ни новоражда за спасение чрез освещението на Духа и вяра в истината. /2Сол.2:13/ То е дар по благодат, в която Бог е инициатор и изпълнител и продължава през целия ни живот чрез водното умиване - словото, докато ни "освети напълно." "А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това." /1Сол5:23,24 Фил.1:6/ Забележете, че Бог го върши сам! Това започва от новорождението и продължава до смъртта. Ще бъде напълно завършено, когато сме при Него. Истинският новороден вижда Божията святост и величие, достойнство и заслуги. Тези, които не са новородени винаги поставят в центъра себе си; своите преживявания; опитности; свидетелства и постоянно говорят за себе си и онова, което са извършили. Затова и в съдния ден пак ще говорят по същия начин: "Господи, не в Твое ли име вършихме..." /Мат.7:22/
Оправданието, Освещението и Изкуплението са в пряка зависимост, произлизащи от Божията благодат и приложени чрез Святия Дух във вярващия. Те са резултат от Христовата жертва, в която човек няма нито участие, нито заслуга, и се проявяват едновременно. Без тях няма спасение. Този който е изкупен - той е осветен и оправдан. /Рим. 3:24/ Той е осиновен /Гал. 4:5-7/ и примирен с Бога! /Рим.5:1/ Ние сме призвани да "бъдем святи, защото Той (Бог) е свят." /1Петр.1:16/ Нашата святост не издейства за нас спасение, но нашето спасение ни задължава да бъдем святи. Божието действие се проявява първо от вътре (в нас) и тогава се изявява външно чрез нас в свят живот. Бог първо ни изкупи "от суетния живот" /1Пет.1:18/ и "от всяко беззаконие" и тогава можем чрез Неговата благодат да сме ревностни за добри дела и свят живот. /Тит2:14/
Ето как Исус се моли в Йоан 17:19: "и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината."
Някои хора казват: "О, нека не се впускаме в подробности и не издребняваме в учението за Бога. Ние не сме до толкова учени в Писанията и не е чак толкова важно, дали всичко е съвсем точно. Важното е искреното сърце."
Това е голяма заблуда! Ако човек хване две голи жици, по които протича високо напрежение електричество, няма ли да бъде убит? Ще му помогне ли това, че го е направил в незнание или с искренност?
Ще се спасят ли милиони будисти, които са съвсем искрени относно тяхната религия? Искреността не спасява никой!
Да се твърди, че искреността е по-важна от Словото, буквално означава да се измести Бог като централен фактор в спасението и на Негово място да се постави човека.
Да се твърди, че човешката вяра и искренност имат приоритет е открита ерес.
Всичко зависи от Бог, Който е съвършен и в Него няма дори сянка от промяна. Нашата искреност нито ни спасява, нито ни прави свободни - единствено Божието Слово го прави. Нашата искреност няма да ни освободи, a истината на Божието Слово ни освобождава и тя ни освещава. Да!
И така, всичко е чрез Христос, Който "възлюби църквата и предаде Себе Си за нея /Еф.5:26/, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото."
Христос "даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти (освети) за Себе Си люде за Свое притежание." /Тит 2:14/
Той "Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте." /1Пет. 2:24/
Като вземем предвид всички тези стихове от Божието слово, пред нас се откроява блажената истина, че както оправдание-то, така изкуплението и освещението са придобити за нас в Христа. /Ев.2:11/ "Понеже и Оня, Който освещава и ония, които се освещават, всички са от Един." /Евр.2:11/
Така християнинът е оправдан, осветен и изкупен, но всичко това ще блесне в своето съвършенство едва тогава, когато грешното естество на плътта няма вече да бъде пречка в "града на живия Бог, небесния Ерусалим при десетки хиляди ангели, и тържеството на църквата на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исус, Посредника на новия завет..." /Евр.12:22-24/
Нека гледаме на Исус - Начинателя и Усъвършителя, както на нашата вяра, така и на нашето спасение, което е изцяло Негово дело. Нека видим и бъдем пленени от Неговата красота и съвършенство. Когато съзерцаваме Неговата слава сме преобразявани в същия образ чрез Духа. /2Кор.3:18/
Не се преобразяваме с наши усилия, а сме преобразявани от Него. Той е, Който изпълва всичко във всички! /Еф.1:23/ Трябва да виждаме красотата и достойнството на святостта, за да се отвратим от грозотата на греха. "Възлюбил си правда и намразил си беззаконие..." /Пс.45:7/
Когато видим Божията правда, тогава получаваме изобличение за греха си и го намразваме. Затова всеки грешник се вижда праведен в собствените си очи и всеки, който е оправдан въздиша в това тяло и осъзнава своята грешна природа, казвайки: "Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? Благодарение Богу има избавление чрез нашия Господ Исус Христос!" ЗАЩОТО:
Той стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление, тъй както е писано: "който се хвали, с Господа да се хвали."
Няма коментари:
Публикуване на коментар