ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ - 1-ва част, п-р Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

1-ва част

Наскоро изследвахме духовните  дарби и принципите, въз основа на които тези дарби действат. Видяхме, че за всички вярващи е изключително важно да служат със своите дарби за изграждането на тялото.Ако тялото е изградено, то и свидетелството ще е ефективно, защото изграждането на тялото води до единство, а то от своя страна е най-мощното свидетелство пред света.

Ние изброихме поименно духовните дарби. Имаме списък от тях в 1 Коринтяни 12 гл., както и също друг списък  в Римляни 12 гл. Събрахме двата списъка заедно и обозначихме постоянни дарби, които нарекохме дарби за назидание.

Тези дарби са дадени за изграждане на вярващите. Те трябва да служат на всеки един християнин поотделно, и по този начин да изградят цялото тяло в единство. Но е имало и други дарби, които не са били предназначени за назидание, а са били дадени за потвърждение на авторитета на Словото всред невярващите. Тези дарби нямат пряка връзка с отделната църква. Били са предназначени за невярващите. Те трябвало да потвърдят проповядваното Слово. Например, ако живеехте в новозаветната епоха и в един град дойдат трима проповедника и всеки от тях проповядва различна проповед, на кого бихте повярвали?  Е, вероятно ще повярвате на този, който извършва чудеса. Това призна и Никодим. В отговор на Исус той каза:, "Ние знаем, че ти си израилев учител, дошъл от Бога, защото никой не може да направи чудесата, които ти правиш, ако не е ... какво?.. . ако Бог не е с Него. (Йоан 3:2).   "Бог е с Него." Очевидно бе, че Бог е с Исус, защото чрез чудесата Той потвърждаваше Своето свидетелство.

Самият Христос потвърди тези думи като каза: "Ако не можете да повярвате, това, което казвам, повярвайте ме, заради самите ..." какво?... заради чудесата". Извършените чудеса бяха доказателство за претенциите на Христос. Чудесата никога не са били самоцелни. Те бяха знамения, сочещи на Неговите претенции.

По времето на апостолите, когато бе основана ранната църква, апостолите и пророците са били надарени с тези дарове за да се потвърди  проповядваното от тях Слово. Писанието открито казва това. Служителите са били надарени с чудотворни дарби. Но тези дарби не са били предназначени за църквата. Те не са  служили за вярващите. Тези дарби са били  за невярващите, за да ги убедят, че посланието проповядвано от апостолите и пророците, всъщност е от Бога.

Може да изброим четири от тези дарби в Новия Завет: чудеса, изцеление, езици и тълкуване на езици, или по-добрe, езици и превод на езици - това е точната интерпретация от гръцки. Въз основа на Писанието ние вярваме, че тези дарби нямат постоянна роля в тялото и както ще видим, те съществуват за апостолското време и тяхното предназначение е да потвърдят Словото преди да е бил завършен канона на Новия завет, по специално докато Бог все още е извършвал знамения пред очите на Израел. Ще разгледаме и това.

Въз основа на няколко библейски пасажа, бих искал да посоча характера на тези дарби. Да започнем от Марко глава 16.  И докато намерите 16 глава на Марко, нека ви кажа нещо.

Надявам се и се моля тази сутрин да чуете и възприемете думите ми така, както са дадени. Аз имам много скъпи и ценни за мен приятели, свързани с религиозни движения, които вярват, че тези дарби съществуват и днес. Проповядвал съм в техните църкви. Контактуваме помежду си като вярващи в Исус Христос. Обсъждайки този въпрос - мненията ни  са противоречиви при все, че постигаме съгласие по всички останали въпроси. Вярвам и се моля на Бог да бъда обективен относно Писанието. Аз съм отворен за всичко, което Божия Дух ще ме научи.  Моля се за това. Моля се Бог да удържа езика ми, за да не кажа нещо, което не е от Него. Независимо от това, всичко, което говоря, го казвам с любов и в същото време с дръзновение, полученo от изучаване на Библията, и се надявам, че по същия начин и вие ще разберете думите ми. Те не поставят в никой случай под съмнение спасението или искреността на хората, за които става дума.

И така. Марко 16:14. Всичко, което ще направим, е да разгледаме тези въпроси в светлината на Писанието. Maрко 16:14, "После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал." Спомняте ли си, че когато  вестта за възкресението на Исус стигна до учениците, те не бързаха да я вярват . “И Той им каза”: стих 15, “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите:”

Вярвам, че Исус говори непосредствено на 11-те ученика, че ще имат определени признаци - ще говорят нови езици, ще хващат змии, и ако изпият нещо смъртоносно, то няма да ги повреди – т.е. никакви отрова няма да им подейства. Ще възлагат ръце на болни и те ще оздравяват.(Марко16:15-18)

Тук обаче има нещо интересно. Писанието казва, че изпратените да провъзгласяват евангелската вест ще извършват чудеса. Наистина, всичките четири дарби за които ще говорим, са тук. Дарбата на чудеса например, със сигурност ще се покаже,  ако вярващият би хванал змия или би изпил нещо смъртоносно, без самият той да се увреди. Това е чудо. Дарбата изцеление е посочена също така,  и текста казва, че ще възлагат ръце на болните, и те ще се изцеляват. Този текст споменава също така и езиците, казвайки, че ще говорят на нови езици.

Всички упоменати тук дарби, които нашият Господ обеща на 11-те са, че тяхното служение ще бъде потвърдено с тези  чудеса и знамения. Но, ако предположим, че тези дарби и днес действат, както и че, който и да е човек може да ги притежава, тогава трябва да се съгласим със сектата на живеещите в Апалачите, понеже хващат змии, също и с така наречената Църква на първородните, които пият отрова и други като тях. Проблемът е, че самите тези секти съвсем не винаги достигат до желания резултат. Независимо от това, говорейки за едната част от текста, трябва да споменем и за другата. Там се казва: "Тези знамения ще придружават повярвалите." Ако действието на тези дарби важи и днес, тогава те трябва да се използват от всички.

Да отворим на 2 Коринт. 12:12. Нужно е преди всичко да установим библейската основа, затова ще разгледаме отделни библейски текстове. И така, 2 Коринт.12:12. Тук Павел говори за своето право на апостолство и неговата проверка на факта, че той е такъв като казва “Наистина”, и сега погледнете дефиницията на описанието: “признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, в чудеса и велики дела.” Думата “признаци” в гръцкия оригинал е употребена в пълен член,- за мн. число- “те”, т.е. означава “самите признаци”. Не някакви абстрактни, а точно “тези признаци”. Това е ясно посочване на определените признаци, с които са били надарени апостолите. Това са били признаците на апостолството. Апостолите са имали известни признаци, които са им били предоставени. Е, очевидно е, че са им били предоставени отпреди,  още в Марко 16 гл.

Искам да ви обърна внимание на Посланието към Евреи 2 гл. Помните ли до кого е адресирано посланието?  Правилно - до евреите, и това е много важно. Стих 3,  глава 2, " как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа”, въпреки, че адресираните от това послание не са слушали същото лично от Господа, защото то " беше потвърдено между нас от тия, които го чуха."

Сега думата "потвърди"  означава направено за вярване или направено за окончателно вярване. Това, което отначало се каза и бе прогласено, сега бе доказано, т.е. бе направено да повярват. По какъв начин? Стих 4: " като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си ".

По този начин, точно тези дарби на Святия Дух са за да се потвърди, докаже Словото слушано от евреите. Именно това е, което се казва в текста. "Тези думи бяха потвърдени между нас." Проповядването е направено. А потвърждението на тази проповед е чрез дела, извършени с духовните дарби на апостолите.

И така, изводът е, че някои духовни дарби са признаците на апостолството и затова, те имаха, своето значение в апостолското служение, което е основополагащо служение в Църквата. Множество гласове са се надигали в ранната църква за разпространяване на различни учения и проповядване на различни евангелия. Бог е потвърждавал истината Си чрез тези специални дарби, предоставени на апостолите.

Уорфийлд, Бенджамин Уорфийлд, ненадминат богослов на своето време. Само по себе си това, което той казва не е за да оценим служението му; а само за наша констатация тук: "Тези чудесни дарби са дадени на апостолите като упълномощени Божии представители, като дарбите са служили за основаване на Църквата. По този начин действието на тези дарби е било изключително ограничено за първоапостолската църква,  а с отминаването на апостолите, тези дарби се прекратили."

Ако вярваме, че Ефесяни 2:20 казва, че апостолите и пророците са основа на църквата, тогава, когато църквата е била вече основана и  апостолите са преминали от този живот, признаците на апостолите са престанали. Ако признаците на апостолите са потвърждаващите делото им дарби на Светия Дух, тогава можем да свържем всичко в едно и ще видим, че с преминаването на апостолите от сцената са престанали и дарбите на Святия Дух, дадени им като доказателство за истинността на тяхната проповед.

Някои пасажи от Деяния непосредствено свързват проявленията на тези дарби с апостолите. Нека да прочетем един пасаж,  за да разберем за какво става дума. Деяния 14: 3, , "Но пак те (Павел и Варнава) преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствува-ше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце ". Това е  пример, как Бог е използвал тези дарби. Те са проповядвали, и слушащите са признали, че проповядваното Слово е от Бога, защото апостолите са извършвали чудеса.

Не мисля, че днешната църква се нуждае от такова доказателство. Днешната църква няма нужда от такова доказателство. Ако днес, дойдат тук трима проповедника и проповядват три различни проповеди, аз без да слизам от това място мога да определя, кой от тях е от Бога, и кой не. В този случай, критерият за определяне на истината няма да е извършените чудеса. Тогава какъв ще е критерият? Библията. Ето даденият от Бога стандарт, чрез който  се доказва истинността на посланието на всеки проповедник.

Павел казва на проповедниците: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.“ (1Кор. 14:37). Трябва ясно да осъзнаем, че само Божието Слово потвърждава както проповедта, така и преживяванията на човека, така и всички останали въпроси, свързани с духовността. Само Библията дава точно потвърждение и  ръководство за действие.

Ето защо, не трябва да се приема, че както преди, и днес тези дарби са необходими, за признаване или удостоверяване на проповядваното слово. Вече имаме установеното и признато Слово. Още повече, не можем да кажем имаме нужда от потвърждение с чудеса и знамения тук в Америка, където Божието Слово е на разположение на всички църкви и всички хора. Да изпуснем предвид този факт, означава да пренебрегнем или дори да отхвърлим завършеността и авторитета на Писанието. Спомням си, Лука 16:31, където Авраам каза: ". „Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.“

Вие имате цялото Писание, и това е достатъчно. Това е същността. Дори и тогава, когато Павел писа Посланието към Ефесяните, той посочи, че Бог "даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, някои пастири и учители." В същото време, той отбелязва, че именно тези служения са предназначени "за изграждане на Тялото Христово" (Ефесяни 4: 11-12). Но Павел не казва, дори и дума за някоя от чудотворните дарби. Също, в писмата си до Тимотей и Тит, Павел показва мерилото за служение - Божието Слово, затова той постоянно напомня: "Проповядвай здравото учение." Основното нещо - да се проповядва здравото учение.

Ако, както някои твърдят, потвърждаващите Словото дарби съществуват действително и днес, тогава те биха придружавали мнозина големи проповедници или тези, които носят благовестието в страни, където Писанието не е достигнало, за да потвърждават думите на тяхната проповед. Но едва ли може да се очаква, че тези дарби биха съпътствали група християни, които имат вече в ръцете си Библията. И затова дарбите за чудеса нямат вече никакво значение.

През целия период на църковната история, големите проповедници на Божието слово никога не са претендирали, че притежават тези дарби. Четейки историята на Църквата и изучавайки живота на големите богослови,  оставили ни много свои богословски трудове виждаме, че те не са участвали в такива неща. Дарбите са действали в апостолското време, и са били присъщи на служението за основаване на Църквата.

Нека разгледаме накратко тези дарби. На първо място, дарбата за вършене на чудеса. Изброявайки духовните дарби в 1 Коринтяни 12:10, Павел започва с дарбата за вършене на чудеса. Предполагам, че някой може да каже: "МакАртър, нима искаш да кажеш,  че не се вече чудеса?" Не, не мисля, че чудесата са престанали. Знам, че те се случват навсякъде. Постоянно  виждам случващи се чудеса. Нашият Бог е Бог на чудеса. Може да кажете: "Какво е чудо? Какво е определението за чудо?" Всъщност, чудото – не е нещо голямо.Защото невярващите  хора се разстройват много, когато става дума за чудеса. Но в тях няма нищо специално. Те не са нищо особено.

Нека ви обясня, какво имам предвид. Ние живеем в един малък свят. Представете си, че светът е едно езерце. Живеем в това малко езерце. Целият живот в това езеро върви по своя си ред. Всичко в езерото е така устроено, както би трябвало. Така че: чудо - това е, когато Бог (ако Го има) постави пръста си в езерото, и от докосването се появят кръгове във водата. И ако Бог е наистина там някъде, то за Него не е трудно да  извърши чудо. Не по лесно, от хвърлянето на едно камъче в езерцето, когато виждаш образуващите се кръгове по водата. След което кръговете престават, водата се успокоява, и всичко се връща към нормалния си ход. Прочетете книгата на К. С. Луис за чудесата. Там той е разгледал много точно този въпрос.

Чудото - това е, когато Бог поставя пръст в езерцето и се образуват вълнички по водата. И ако има Бог и Той е създал езерото, Той може да пуска вълнички по водата, когато Той пожелае. И няма причина да се разстройваме заради чудесата. Напротив, чудесата само доказват, че Бог съществува. Ето защо немските рационалисти разпънаха собствените си души, когато изобретиха хуманистич-ната философия елиминирайки всички чудеса на Библията. Бог наистина върши чудеса. Те се случват през цялото време, чудеса на изцеление.

Аз дори вярвам, че Бог може да даде на един мисионер способността да говори на език, който преди това не е учил. Това е чудо, въпреки че не е библейският дар говорене на езици. Дарът на езици е изключително апостолски. Но аз вярвам, че Бог може да създава чудеса с устата на хората по същия начин, както с всеки друг орган на тялото. Дори днес Бог извършва чудеса. Ние постоянно виждаме, че Той прави чудеса. Най-голямото чудо, което Бог извършва - е чудото на новорождението. Самият аз съм едно чудо. За да ме промени някой, той трябва да е всемогъщ.

Докато нашият Господ беше на земята, Той извърши много чудеса. Те се случваха, за да потвърдят истинността на думите Му. Докато свидетелствате Бог може да извърши чудеса, така че някой да каже: „Този Бог наистина съществува." Това наистина може да се случи. Обаче, не се случва за да се потвърди писменото откровение, тъй като към него нищо не бива да добавяме и нищо не бива да отнемаме. Не казвам, че чудесата са престанали, а че днес чудесата са различни от предишните, затова дарбата на вършене на чудесата е престанала, защото това е било дарба изключително за апостолите.

Може да изследвате историята на чудесата и ще откриете, че в Библията са описани четири значителни периода от време, когато се случват чудеса. В останалото  време, не откриваме такива. Например, времето на Мойсей  е време на чудеса. Същото може да се каже и за периода на Илия и Елисей.  След тях следва продължителен период, в който не се случват никакви чудеса. И изведнъж започват да се случват отново по времето на Христос и на апостолите. Чудесата винаги са били с ограничена цел и за ограничен период от време. Никога  хората не са извършвали постоянно чудеса.

И днес, когато времето на апостолите е приключено, приключила е и дарбата на чудесата. Способността да се пие отрова, да се проявяват знамения, чудеса и различни сили,  е било типично само за онова време. В писмата си до Тимотей и Тит, Павел не споменава нищо за чудеса. Както и в живота на Павел никога не е имало акцент върху чудеса. Най-малко две години след неговото отпътуване за Филипи не намираме нито едно споменаване за някакви чудеса. Нито веднъж. Нито в Антиохия, нито в Коринт или Солун, или в Дервия, нито в Берия, нито някъде другаде се споменава, че Павел е вършил чудеса.

Тази дарба е много ограничена. Това беше временна дарба. А не такава, както я представят днес.

Веднъж пътувах покрай езерото Хюм и стигнах до една палатка, разпъната на паркинга. Бях привлечен от плаката до нея, на който пишеше: "Служение на чудеса. Чудеса се случват от понеделник до петък." Можете ли да си представите? От понеделник до петък. Истински конвейер за чудеса.

Ние вярваме, че Божието Слово не споменава нищо за дарбата на чудеса в наши дни, а само отбелязва, как се е проявила тази дарба по времето на апостолите. Тези дарби са били с временен  характер и са били предвидени за ограничен период от време. Оттогава, след  завършване на канона на Новия завет, всеки служител доказва правото си да разнася Словото, но не чрез способност да върши чудеса, а чрез способността за вярно  преподаване на Божието Слово. Именно вярността към Словото служи  за атестация /да се потвърди истинността/ на всеки човек. Впрочем, за това много можем да говорим.
Да продължим нататък.

Изцеление. Какво може да се каже за изцеленията? Несъмнено, те са един чудесен дар, и както е посочено в 1 Кор.12 гл. означава способност за изцеление. 9 стих казва: „на друг изцелителни дарби чрез единия дух;“. Ако ме питате: „Нима мислиш, че Бог не изцелява болните?“ Разбира се, не мисля така. Бог несъмнено изцелява болните. Той ги изправя на крака. Но, за разлика от времето на апостолите, в нашият съвременен свят няма хора, които чрез помощта на такъв дар да са способни да изцеляват.

Днес, Бог лекува чрез Своята всемогъща воля като отговор на молитва. Това може да се види от посланието на Яков. Да видим този текст в глава 5. Между другото, Посланието на Яков е написано преди 1 Коринтяни. И така, в Яков 5:13 се казва: " Зле ли страда някой от вас? нека се моли. " Стих 14: " Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име." Така е писано.

Дори в Посланието на Яков, което е най-ранно написаното послание от гледна точка на хронологията всред останалите книги от Новия завет, дори там Яков не казва, когато някой се разболее "Намерете някой, който притежава дарбата на изцеление". Но, той казва: "Молете се за него."

 Бог не е предоставил дарбата на изцеление ЗА църквата. Това е било знамение, с което се е потвърждавало Словото ЗА невярващите. Между впрочем, изследвайте живота на Исус, където може да се види, че Той изцели само невярващите, с което потвърди пред тях Своята божественост. Когато някой от тялото, вътре в църквата се е разболявал, членовете на църквата са се молили един за друг, и Бог е отговорял на молитвата.

Аз вярвам, че дарбата на изцеление е давала на апостола, пророка, или на вестителя на Божието Слово, словото им да се потвърди в умовете на невярващите. И ще повторя още веднъж, ако днес съществуваше дарбата на изцеление, тя не би принадлежала на така наречените "изцелители". Дарбата бе за учителите на Библията. Тази дарба би била притежавана от тези, които възвестяват благовестието, така щото чрез дарбата да се потвърди евангелската истина, а не от определена част хора, както и да ги наричат: лечители, помазаници, съживленци и прочие.

А през последните години на апостолското служение тази дарба запада. Наистина, не е ли интересно, че когато Тимотей заболява, Павел му пише: "Знам, какво да правиш, за да се възстановиш. Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания." Ако в този момент, дарбата на изцеление е продължавала да действа, биха могли значително бързо и лесно да се справят със заболяването на Тимотей. Освен това има един интересен факт, за който съм мислил в последно време. В 2 Тимотей, глава 4, Павел пише: "Трофим оставих болен в Милет."

Павел имаше дарбата на вършине на чудеса, и едновременно с нея и  дарбата на изцеление, така че той можеше лесно да излекува Трофим. Но в Новия Завет няма да намерим нито един случай, когато дарбата на изцеление да се  прилага за вярващ. В същото време, днес, когато стават изцелителни събрания, в повечето случаи на опашката за изцеление чакат  хора, които достатъчно дълго време са посещавали църква. Това изобщо не съответства на библейския модел.

Един интересен факт. Тази седмица имаше филм за Марджо Гортнер(Marjoe Gortner). Разбира се, аз не бих сложил всички под един знаменател, но свидетелството на  Maрджо предизвиква особен интерес. Не знам дали сте чували за него, но във филма той разказва всичко за себе си. Той признава, че когато е бил още на четири години трябвало да има дарба на изцеление и родителите му го качват на сцената, и той започва изцелително служение. Така започнало всичко.

Миналата седмица се срещнах с баща ми и си говорехме, когато той каза: "Знаеш ли, трябва да видя този филм. Знаех, че се снима филм, защото по време на снимките ми се обадиха да поискат съгласие да включат във филма откъс от едно интервю с мен, което съм дал някога, когато Марджо е бил на четири години. Тогава при мен, в църквата дойдоха репортери и попитаха за мнението ми.“

Баща ми каза: "Изразих мнение, че това всичко е измама, шарлатанство, и така нататък, и така нататък." Досега не знам дали в този филм е интервюто с баща ми, както и той не знае. Както и да е, очевидно филмът разкрива измамата на тези псевдо-лечители. Между другото, в едно интервю самият Maрджо казва, че през всичките тези години, докато се е занимавал с това, не си спомня за нито един случай на изцеление. Вярно е само твърдението му, че е оказал неоценима услуга на хора с психологични проблеми.

Между впрочем, той добре е знаел, че много от получилите изцеление в понеделник, са се връщали с нова болест в четвъртък и това е често случващо се. Като студент, направих проучване по този въпрос, както че и други подобни случаи са били идентифицирани отново и отново, и отново. Ето защо, трябва да сме много внимателни за да разбираме библейските критерии за изцеление.

Вярвам, че Бог изцелява. Но Бог изцелява според Своята суверенна воля и в отговор на нашите молитви.

И ако има днес хора, които твърдят, че виждат Божието изцелително действие като резултат на своето служение, то основавайки се на Божието Слово мога да кажа, че те имат дарба на вяра, чрез която Бог отговаря на молитвите им. А дарбата на изцеление е била всецяло апостолска.

Апостолите са използвали тази дарба за невярващите, за да потвърдят пред тях апостолското си слово. Когато Писанието е било окончателно завършено, тази дарба изгубва своето значение и престава. Но нека не забравяме нито за момент, че в действителност и днес могат да се случат изцеления. Бог може да пожелае да изцели някой човек. Но и Сатана също може да излекува. Прочетете Матей 7 глава. Същото може да се прочете в Деяния глава 8. Същото е написано и в Деяния 13 глава. Сатана също може да изцелява. Между впрочем, когато Исус вършеше всички тези чудеса, юдеите стигнаха до заключение, че Той прави това чрез сатана, и че всичките Свои изцеления Исус извършва чрез Велзевул. Те бяха добре запознати с факта, че сатана може да имитира всичко, затова евреите са приравнявали делата на Исус към делата на сатана. Сатана е способен да върши такива дела.

Самата идея, че като на поточна линия хората могат да се изцеляват, не съответства на Библията. Аз също често си мисля, че ако някои наистина имат дарбата на изцеление, те биха отишли по скоро в болниците, отколкото да очакват хората в палатката. Те биха се насочили към невярващите, биха проповядвали Евангелието, а изцеленията биха потвърждавали тяхната проповед.

Значи, това е дарбата на изцеление. Би било хубаво за в бъдеще да проведем по-подробно изследване на тази тема, защото тя е толкова важна.

И така,  дарбата на изцеление никога не е била насочена към вярващите. Тя не е предназначена да бъде постоянно действаща дарба. Това е било признак на апостолите. Това е било една от апостолските дарби. И дори в най-ранната книга на Новия Завет, в Посланието на Яков, виждаме увещанието „Молете се за болните“.

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици.

Край на 1 част...следва продължение...

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова