НЕПРОМЕНИМОСТТА на БОЖИЯ ПЛАН, А. А. Вовк

Непроменимостта на Божия план
Андрей Вовк

«1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.     

2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;  

4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.        

5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).      

6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.          

7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.        

8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.  

9 И като им рече това, остана си в Галилея.         

10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.» (Йоан 7:1-10).


Евангелието на Йоан описва различни събития от живота на Исус, и не само историческите като призоваване на първите ученици, първото чудо в Кана Галилейска, тържественото влизане в Ерусалим, предателството на Юда и ареста, страданията, Смъртта на Кръста и Възкресението, но и такива, които изглеждат сякаш незначителни. Например, разговора между Исус Христос с братята му, които бяха невярващи и Му предложиха  нещо свое си. «Ако искаш да си известен,  отиди в Ерусалим, и се покажи на света". Въпреки това, евангелист Йоан , при описанието както на по-забележителните събития от живота на Исус, така и по-малко значимите, постоянно подчертава, че всички тези събития са част от Божия план, и че Исус е действал в съответствие с този план.

Тази мисъл се повтаря  често в Евангелието:

 " А Исус им каза: Моето време още не е дошло..." (Йоан 7:6).

"... времето Ми още не се е навършило" (Йоан 7:8).

Главната идея на седма глава е, че Исус действаше в съответствие с плана на Отца:

 " А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син" (Йоан 12:23)..

"... Но за това дойдох на тоя час" (Йоан. 12:27).

 " А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца..." (Йоан 13:. 1).

"Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти"(Йоан 17: 1).

Исус не гледаше на живота си като на съвкупност от съвпадения. Той  вярваше, че Бог Отец има план, и знаейки за този план, Той действаше според него. Това е една от най-важните идеи на Евангелието на Йоан. Поради тази причина, искам да споделя с вас една много скъпа за мен истина. В Евангелието си, Йоан показва живота на Исус Христос изцяло подчинен на плана на Отца, и в тази връзка откриваме още една страна от Неговата личност, която е много важна за нашето уподобяване на Христос. Става дума за оприличаването ни на нашия Господ в пълноценно използване на времето ни.

Човек, колкото повече се оприличава на Христос, толкова по-ясно в съзнанието му оттеква "ритъма на Божието време", постоянно напомнящ за необходимостта да изпълни своето предназначение в съответствие с Божия план: " Животът преминава, планът е начертан за мен - аз бързам да го изпълня!" О, как се вълнувам, загрижен съм да не се отклоня от този план, да не би да пропилея  живота си за малки, незначителни неща, нямащи връзка с тази мисия, която  Отец е предначертал за мен на земята. В последно време, това безпокойство  е номер едно в живота ми.

И колкото по-далеч е някой от Христос, толкова по малко той мисли за своето предназначение  в служба на Бога, за необходимостта да изпълни мисията, която Бог му  поверил,  и толкова повече той се увлича от малките, незначителните по стойност неща от този свят,  пропилява напразно живота си, живеейки без страх  да не изпълни онова, което Бог е очаквал от него...

Уподобяването ни на Христос не е възможно без да Му подражаваме в пълноценно използване на времето ни. Уподобяването ни на Христос не е възможно без да изследваме живота си в целия диапазон на Божия план за изкупление, гледайки на него като на част от спасителното Божие дело извършено от Него в историята.

По улиците и площадите на града ни се появиха огромни екрани, денонощно показващи реклами. Когато си твърде близо до такъв екран, почти е невъзможно да видиш нещо: изображението е неясно, виждаш само квадратчета, които изпълват екрана. Може да  виждаш някой квадрат, но  не и цялата картина. Но, отместиш ли се само с няколко метра по-далеч, изображението става наситено и ясно, квадратите се сливат в една цялостна картина.

Какво виждате в  разговора с Исус Христос в началото на глава 7?

Ако погледнете отблизо, може да видите разговорът Му с неговите братя  като един незначителен случай, но ако погледнете отдалеч,го виждате в контекста на целия Божий изкупителен план. Апостол Йоан разглежда тези думи именно по втория начин, затова той цитира Христос:

" Моето време още не е дошло" (стих 6)

" времето Ми още не се е навършило" (стих 8).

За правилно  разбиране на написаното в първата част на глава 7, трябва да го разглеждаме не като обикновена лична житейска ситуация на Господа, а като събитие, което е част от световната драма на изкуплението, касаещо цялата човешката история, в която Бог осъществява Своя план.

Нека накратко разгледаме  картината на изкуплението.

По отношение на изкуплението,  първото обещание, което беше дадено още в Едемската градина непосредствено след грехопадението (Битие 3:15): Бог каза, че потомъкът на Ева, Христос ще порази смъртоносно в главата сатана(това е пророчество за разпятието). Знаейки за това пророчество, сатана разбра, че ако дойде Изкупител, това ще е неговото окончателно поражение. И затова дяволът правеше всичко възможно, за да предотврати идването на Спасителя.

След като Адам и Ева родиха синовете си Каин и Авел, и стана ясно, че Aвел ще бъде покорен на Бога, а Каин не, сатана взе активно участие в убийството на Авел. В Йоан. 08:44 Исус казва, че сатана е "отначалото човекоубиец," т.е. първото убийство е извършено с неговото участие. И в 1 Йоан. 03:12 се казва, че Каин е от лукавия. Зад външното почитане на Бога, той е скривал гнева и омразата към брат си, но докато човек се намира в такова състояние, той става идеален инструмент в ръцете на Сатана.

Сатана беше обезпокоен, да не би Aвел да е обещания Изкупител, или, да не би Изкупителя да произлезе от него, затова той се възползва от омразата на Каин, за да постигне целта си. Той искаше да предотврати идването на Изкупителя!

След като Авел бе убит, на земята останаха  Каин и неговите нечестиви потомци. Разбира се, той и неговата линия не бяха подходящи за ролята на Изкупителя.

В битката срещу сатана, Бог елиминира ефекта от убийството на Авел, като даде на Адам и Ева друг благочестив син, известен в историята под името Сит. Името му означава "замяна", тоест, Бог даде Сит като заместител на благочестивия Авел. Тогава сатана промени тактиката си, понеже разбра, че със убийство не  ще може да се възпротиви на идването на Спасителя, тъй като Бог по всяко  време може да изпрати  заместител. Затова, Сатана направи всичко възможно, за да разврати линията на Сит, пресичаща  се с порочната линия на Каин. Да поквари линията на Сит бе новата тактики на Сатана в опита му да предотврати идването на Спасителя.

След като дявола успя да поквари целия човешки род, включително почти всички благочестиви потомците на Сит, тогава Бог реши да унищожи цялото човечество, освен един от благочестивия потомък на Сит - Ной и семейството му. Унищожаването на поквареното човечеството и спасяването на само едно благочестиво семейство бе инструмент в Божиите ръце, за да се запази линията, чрез която ще дойде Изкупителят.

След потопа, на земята остана само Ной и благочестивото му семейство. С цел предотвратяване на покварата, която бе на земята преди потопа, Бог въведе смъртното наказание:

" Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.." (Битие 9: 6).

Въвеждането на смъртното наказание е свързано със създаване на човешкото управление, което да следи за изпълнението на това наказание. Както смъртното наказание, така и установяване на управлението са били средствата, определени от Бога за да се предотврати разложението на човешката раса и се запази изкупителната линия. Това бе подготовка за идването на Спасителя.

Но и след потопа нечестието на човешката раса не е спряло. Един от синовете на Ной, Хам, въстана срещу Бог, злорадствайки и подигравайки се на баща си, който бе загубил достойнство и авторитет. И Ной прокле него и потомството му. Това е било от полза за сатана, който искаше да поквари човешката раса, и с това да  предотврати идването на Спасителя.

След като Ной прокле Хам, той благослови другия си син, Сим. Единадесета и Дванадесета глави на книга Битие показват, че Изкупителят ще дойде чрез линията на Сим. Ето така Бог съхрани изкупителната линия.

Сатана,  за да предотврати отново идването на Спасителя, реши да мами човечеството, обединявайки го в една обща кауза - изграждането на Вавилонската кула. Сатана знаеше, че ще е по-лесно да контролира масите хора, ако те са обединени с една обща погрешна идея. Но Бог унищожи този сатанински план, като смеси езиците и принуди човечеството да се разпръсне по цялата земя. Объркването на езиците доведе до възникване на различните народи.

Сред многото от тези народи Бог избра Израел, за да дойде Месия чрез него. Избирайки Авраам, Бог направи да произлезе чрез него народ, от който трябваше да дойде Изкупител.

Когато Сатана разбра, че Изкупителят ще дойде чрез Израел, унищожаването на този народ стана първостепенна  негова задача. Той искаше да унищожи Израел в египетския плен, използвайки безсърдечието на фараона. Той искаше да унищожи Израел и в пустинята, постоянно скланяйки Божиите хора ту към идолопоклонство, ту към роптание против Бога, ту към бунт срещу Божия човек Мойсей. След всичко това, дори когато Израел вече бе достигнал Обещаната земя, сатана не спря в желанието си те да бъдат унищожени чрез езическите народи.

Войните с езичниците са унищожавали физически израелците, езическия плен доведе евреите до отстъпление от Бога, приемайки културата и религията на езичниците. Освен всичко това, сатана се опита да унищожи Израел чрез отстъплението на неговите царе (Саул се обърна към запитвачка на зли духове, Соломон се прилепи към идолопоклонство) ,чрез разделянето на царството на Северно и Южно, чрез тяхната вражда помежду им и идолопоклонство, чрез лъжепророците. Но Бог винаги запазваше Своя народ. Той го изведе от Египет, запази го в пустинята, защитаваше го във войните с езичниците, даваше им победи. Той наказваше царете отстъпници и благославяше верните Му. Той изпращаше истински пророци, които изобличаваха  лъжливите и провъзгласяваха Божието Слово.

Съхранявайки изкупителната линия, Бог, според суверенния Си план изпрати Спасителя  Исус Христос. Сега, когато Той вече идва и всички опити на Сатана да предотвратят това  се бяха провалили до тук, "врагът на човешките души" удари с цялата си ярост върху Христос. Той искаше да унищожи Спасителя физически. Когато Исус се роди, Сатана подбуди Ирод да погуби всички бебета. Обаче, Бог запази Своя Син: Ангелът Господен се яви на Йосиф през нощта за да му нареди да бяга в Египет. Евреите многократно искаха да убият Христос по време на земното Му служение, но Той се измъкваше от тях, тъй като времето за Неговата смърт все още не беше дошло.

Сатана убеждаваше Изкупителя в отстъпничество: изкушавайки Го в пустинята, той Му предлагаше световните царства, но Исус устоя. Той атакуваше Исус от всички страни. Дори веднъж, самият Петър без да осъзнава, че говори в унисон със сатана, каза на Исус да не отива на кръста.

Главният враг на Божието дело, дявола, чрез различни хора се опитваше  да попречи на идването и на служението на Изкупителя:

• чрез открити врагове - езическите царе, фараона, фарисеите и други (Mакинтош пише за фараона: "Суетен човек! Колко малко знае самият той за истинското си състояние и характер! Той е просто един инструмент в ръцете на сатана, използван от него в опитите му да се противопостави на Божиите цели");

• чрез неразбиращите невярващите - братята на Исус Христос ( те са всред хората, които се опитват да осуетят Божия изкупителен план, но не от омраза към Израел или към Христос, а просто от някакви лични техни интереси, хора, явно неразбиращи цялостната картина на това, което се случва);

• чрез вярващите (небодърствуващи или недостатъчно зрели вярващи могат да средство в ръцете на сатана: небодърствуващите Коринтяни приеха лъжеапостоли, пратениците на дявола, и отхвърлиха истинския апостол – Павел; а Петър, както знаем, той говори на Господа според сатанинското желание).


Бог, създавайки Своя Изкупителен план, го осъществява в историята, и затова дяволът целенасочено винаги се е опитвал да Му противостои!

И тук, в 7-та глава от Евангелието на Йоан, ние откриваме още една случка от живота на Христос. Но това не е просто случка - това е част от духовната битка, част от описаното по-горе конфронтиране. И в този момент, когато сякаш  живота на Христос да е изглеждал  вън от опасност(той е далеч от Ерусалим, от агресивните юдеи), се случва една от силните атаки срещу Божия план за изкуплението. Братята на Исус Христос Му предлагат това, което е от полза за Сатана (въпреки, че самите те не са разбирали това и са били водени от съвсем други съображения).
Всъщност, те предложиха да се наруши Божия план, в търсене на популярност, Исус открито да иде на празника, учудвайки хората наоколо с чудеса. Ако Той бе послушал невярващите си братя и открито бе отишъл на празника, Той би нарушил плана, предначертан от Отец. По този начин не би могъл да извърши предназначеното Изкупление, тъй като би бил убит преждевременно.

Виждаме, че Исус Христос отблъсна и тази атака срещу Божия изкупителен план.

Всички опити на Сатана да осуети Божия план бяха обречени на провал, тъй като както изцяло, така и отчасти Този план не подлежи на промяна.

Какво имаме предвид, когато казваме това?

Ето какво: първо, всичко, което не е част от Божия план, никога няма да се реализира; второ, всичко, което е част от него, със сигурност ще се осъществи.

Именно в това е  основната идея на първите десет стиха на 7-ма глава от Евангелието на Йоан.

Сега ще разгледаме тези стихове по-подробно. Първо, ще разгледаме стиховете 1-9, които казват, че:

Всичко онова, което не е част от Божия план, никога няма да се осъществи

Неизвестност на Христос:

" След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият " (стих 1).

Шеста глава описва, когато мнозина ученици изоставиха Христос . Тълпите от следващите Го хора го напуснаха, така щото той остана с една малка група от дванадесет души.

Между събитията от 6 и 7 глави са минали около шест месеца. Събитията от шеста глава са станали в навечерието на Пасхата в април, а събитията от 7-ма глава - в навечерието на празника на шатрите през октомври. Всичко това навежда на извода - в рамките на тези шест месеца Исус имаше  непопулярно служение. Най-вероятно, Той обучаваше учениците, той като това бе най-важната дейност в служението Му - ученичеството.Тъй като юдеите търсеха причина да го убият, но часът Му не беше още дошъл, Христос бе шест месеца със дванадесетте, пребивавайки в Галилея, далеч от Ерусалим.

Ученичеството, личното обучение на малка група хора – именно това бе центъра на Христовото служение.

Предложение за да придобие известност:

" А наближаваше юдейският празник шатроразпъване. 

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; 4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света. 5 (Защото нито братята Му вярваха в Него) "(стихове 2-5).

Наближава празника на шатрите. От трите големи празника празнувани в Израел (Пасха, Петдесетница и Шатроразпъване-Празника на шатрите), този празник е бил най-обичан и популярен всред народа. Всеки мъж, живеещ на разстояние до двадесет и четири километра от Ерусалим е трябвало да дойде на този празник. Но са идвали не само тези, които са били задължени, а много хора с радост, по собствено желание са идвали на този празник . Жителите от селските райони са правили шатри върху земята, а жителите на Ерусалим - върху плоските покриви на къщите си. Отпразнуването на празника е продължавало осем дни. През цялото това време, празнуващите са живели в малки постройки, откъдето идва и името: празник на шатрите (колиби или хижи).

Този празник e празнуван по две причини: първо, той е свързан със спомена за  скитащите в пустинята в продължение на четиридесет години израиляни; второ, той е посветен на деня на благодарността за събраната реколта.

По време на празника, Ерусалим е бил толкова многолюден, че ако някой е искал да стане известен, тези празнични дни са били най-доброто време за това. Братята на Исус Христос гледаха на Него с духовно слепи очи, защото не бяха новородени хора. Те погледнаха на Него като на учител, който бе изоставен от много ученици, както и забравен, с отиването  му някъде на север в Израел, за да прекарва в неизвестност живота си с малка група хора. Виждайки всичко това, братята Му предложиха да излезе от сянка за да стане известен, да се яви открито на празника и да извърши някои от Своите дела (чудеса).

Защо обаче, братята Му Го съветваха така? На първо място, те не оцениха правилно Неговото служение като  мислеха, че Той се стреми към популярност. Второ, възможно е, те самите да са искали да видят чудесата на Исус, за да се провери публично дали те са истински. Трето, възможно е, те да са били движени от плътски амбиции, надявайки се, че когато Исус придобие известност и стане значим обществено-политически деец, това, лично на тях ще им донесе видно място в обществото като Негови роднини. (Братята  на Исус Христос - децата на Йосиф и Мария. От Мат. 13:55 ние знаем техните имена: Яков и Юда, авторите на двете послания, както и  Йосиф и Симон).

Стихове 6-9 ни разказват, че Господ отхвърли предложението на Своите братя, обяснявайки защо не може да изпълни тяхната молба, сочейки  две причини.

Първо, Божият план не бива да се промени.

 " А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово." (стих 6).

Въпреки, че според Неговите братя, явното Му излизане на празника им е  изглеждало най-правилното време, Исус знаеше, че сега не е подходящия момент за изпълнението на Божия план. Тук може да се види контраста между Христос и братята му:

• Спасителят силно желаеше и се стремеше да върши волята на Бога, да изпълни Божия план.

• Братята му живееха, водени от собствените си желания и не се покоряваха на Божията воля. Те можеха да правят свои планове за пътуване за собствено удовлетворение, защото искаха да изпълнят своите си желания. „Ритъмът на Божието време“ не е оттеквал в сърцата им.

" Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило "(стих 8).

Времето за изкупителната смърт на кръста още не бе дошло, затова Исус не можеше да отиде открито заедно с братята си. Ако Той бе отишъл, това ще доведе до преждевременно му убиване от юдеите, а Изкупителният план би бил нарушен. Исус отхвърли предложението на Своите братя, понеже това тяхно предложение атакува Божия план (а изпълнението на Божия план е страстно желание в Неговия живот).

На второ място, истината не може да се радва на популярност в света.

" Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви." (стих 7).

Под "свят" тук се разбира  безбожната ценностна система, която е противоположна на Христовото учение и на Бога. Отстъпническият  юдаизъм с неговите пищни празници, обичаи и традиции е бил част от безбожната световна система, една от най-агресивните, враждебно настроени към Христос. Светът не можеше да мрази братята на Исус, тъй като те бяха част от тоя свят. Те бяха част от религиозната тълпа неновородени, сляти с нея в своите убеждения, както и в много други разбирания. А светът мразеше Христос, защото Той проповядваше Истината през целия Свой живот, със цялото си служение.

Исус изобличи безбожната легалистична религиозна система на отстъпилия юдаизъм, както и свидетелствува за тяхните светски дела, които бяха зли.

Така Господ отхвърли предложението на братята си, тъй като бе невъзможно открито да отиде с тях на празника: от една страна, не бива да променя Божият план, а от друга страна, истината не може да намери популярност в света.

" И като им рече това, остана си в Галилея " (стих 9).

Обявявайки на братята Си, защо не може да иде на празника, Господ остана в Галилея.

Всичко онова, което не е част от Божия план, няма да се осъществи.

В тази истина е скрита голяма утеха за Божиите деца. Утеха, когато например се качите на самолета и се страхувате за живота си : "ако някой от двигателите откаже! ако не се спуснат колесниците при кацането!  Ако умра преждевременно! "

Същата тази истина ви утешава, когато отивайки на операция се страхувате за живота си.
Тази истина ви утешава, когато около вас гърмят терористични атаки, когато гонителите ви заплашват.
Тази истина ви утешава, когато слугите на дявола се опитват да гадаят, да предсказват бъдещето ви и да разказват сънища, заплашвайки ви скоро с нещастие.

Преди повече от десет години бях си порязал много зле ръката върху стъкло. (оттогава имам малък белег). Когато прореза започва да зараства и аз свалих превръзката, една непозната за мен жена, с която пътувахме в кола заедно с други хора, поиска да види порязаната ми ръка. Аз я показах с очакването, че тя ще даде някои препоръки за лечение. Но, както се оказа по-късно, тя не погледна раната, а гънките на кожата, намиращи се до прореза, които тя нарече линията на съдбата. Жената каза, че прогнозира бъдещето по линията на съдбата и скоро мен ме очаква смърт. Отговорих й, че не вярвам в подобни предсказания, а вярвам в Христос. След моите думи, жената поиска колата да спре, водачът намали скоростта, и тя на часа избяга. Тя си отиде, но остана неприятното чувство от срещата с нея : Не всеки ден срещаш такива, които да предскажат скорошната ти смърт. Но, както можете да видите, нейното предсказание не се сбъдна, жив съм, след повече от десет години от тогава.

Всичко онова, което не е част от Божия план, никога няма да се осъществи.

Това утешава. Но, в тази истина, някой може да види достатъчно основание за униние: "Ако моите мечти не са част от Божия план, никога ли няма да се реализират?" Но, аз бих искал в тази истина  вие да видите именно утехата: Може да ни заплашват различни неща или различни хора в този живот, но слава Богу, че човек не може да промени Божият план, слава Богу, че нищо от онова, което не е част от него, никога няма да се случи.

Тук има и друг важен урок: човек не може да манипулира Бога. Дори и родните по плът братя на Исус не успяха да го убедят да промени Божия план,  та колко повече някои хора мислят, че чрез техните молитви, пост, нощни бдения, ще могат да заставят Бог да постъпи според техните желания?

Така или иначе, Божият план е неизменен. Първо, тъй като всичко онова, което не е част от него, никога няма да се реализира, и второ, защото ...


Всичко онова, което е част от Божия план, ще се осъществи

" А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си." (стих 10).

Тъй като Исус знаеше за заговора на юдеите да го убият, отхвърли предложе-нието на  братята Си да отиде с тях открито на празника, затова отиде тайно. Характерно е, че евреите са отивали на тълпи на празника, заобиколени от много роднини и приятели, но Исус дойде на празника отделно и тайно. Тайно - не означава сам, без ученици, по-скоро се има предвид - отделно от роднини и приятели.

Последния път преди разпятието, Исус напуска Галилея, и идва в Ерусалим, според плана на Отца, но не когато Неговите братя искаха, а малко по-късно. Исус отхвърли всичко, което не бе част от плана на Отец, и с точност изпълни всичко, което беше част от плана.

Всичко онова, което е част от плана ще се осъществи.

Разбирането на тази истина, предпазва от евентуални фалшифицирания, мошеничество. С нечестност не можете да сключите изгоден за вас брак. Не е нужно някой да преувеличава относно своите материални средства, понеже желае да изглежда като по-богат жених, или другата страна да се опитва да намалява възрастта, понеже иска да изглежда като по-млада булка. Не е нужно да се обличаш особено скъпо или много неприлично, желаейки по този начин да привлечеш някого. Не е нужно да се държим глупаво, предизвикателно. Ако встъпването в брак е част от Божия план, тогава за какво ни е нечестност? Също, ако бракът не е в Божия план, то и нечестността няма да ви помогне.

Не трябва да сме нечестни и в бизнеса, в търговията. Не е нужно да надхитряваме, лъжем в грамажа, да представяме некачествената стока за качествена. Ако Бог е определил да ви даде благословение, всичко, което трябва да направите е – да работите честно, творчески, усърдно. Ако Бог не е планирал да ви даде богатство, то вие нечестно ще увеличите печалбата си. Но, тя ще ви остави по същия начин, както пясъка се изплъзва измежду пръстите ви.

Не трябва да сме нечестни и при евангелизиране. Ако ще се спасят всички, които Бог е определил за спасение, защо трябва да заблуждаваме невярващите, като им казваме:  „Хайде на дискотека“, и след като дойдат, неочаквано между танците да им предлагаме Евангелието. Всичко, което е нужно тук, това е - да сме верни и истински вярно да прогласяме Словото.

Всичко онова, което е част от Божия план, ще се осъществи.

Ако сте разбрали и приели тази истина, просто се замислете от какви глупави неща и вълнения може да ви защити! Ако я помним винаги, колко грешки бихме могли да  избегнем!

Ако ние обичаме Христос, то трябва подобно на Него да се обхождаме в живота си. Спасителят живя стриктно спазвайки плана на Отца, Той не губеше с нищо времето Си, а със страст изпълни Божията цел. Истинското ни уподобяване на Христа включва и пълноценното използване на времето ни.

Истинското уподобяване на Христос – това значи да имаме живот изпълнен с дълбоко разбиране за отговорността ни да Му служим. Истинското ни уподобяване на Христос е част от грандиозния божествен план за спасение и за назидание на църквата, замислен през вечността на миналата и осъществена човешка история.

Погледнете на всички свои изпитания, изкушения и преживявания не само в тясен контекст, а преди всичко, от гледна точка на вечността. Излезте от повърхностното възприемане на живота си. Осъзнайте, че всички събития, които се случват в живота ви, са случки от грандиозния Божествен план, на който дяволът противоречи, но в тези случващи се събития Бог постига своите цели,. Научете се да гледате на всичко случващо се, именно по този начин.

Работа

Предлагат ви по-високо платена работа, но затова вие ще пропускате редица църковни събрания, по-малко ще изучавате  Библията, по-малко ще служите на Христос. Ако погледнето на всичко това от позицията  на вечността, може би ще видите, че не е богоугодно, и че интерес от това най-вероятно има дяволът. И това не е само един маловажен случай от живота ви, а още един епизод на започналото от Едемската градина духовното сражение.

Гонения

Невярващите ви роднини ви атакуват, клеветят, или още по-лошо, религиозни хора, наричащи се християни ви нападат и обиждат. Погледнете на това от гледна точка на духовната битка, започнала в Едемската градина.

Свидетелстване

Срещате на улицата заблуден човек, без значение дали е брат в Христа, или представител на някой култ (мормони, Свидетелите на Йехова и пр.) и разговаряте с него. Научете се да гледате на това, не като на случаен разговор, а като на част от Божия план, в чийто център е битката за душите на погиващите грешници.

Приемане на съдбоносни решения

Предстои ви да вземете  важно житейско решение: да се преселите, или да встъпите в брак), или да се преместите в друга църква и т.н. За да вземете правилното решение, помислете за всички тези неща от гледна точка на това, което дотук научихме.  Дали тази ваша стъпка на действие ще бъде на страната на  Божието действие за установяването на Неговото царство или ще е стъпка срещу Божиите цели,  стъпка откъм страната на "врага на човешките души"?

По какъв начин вие гледате на всичко случващо се в живота ви, как гледате на всички ваши изпитания и изкушения?

Братята на нашия Господ гледаха на Неговото служение в Галилея от позицията на моментна реалност, на моментна изгода и затова не можаха да оценят  смисъла и дълбочината на Неговото служение.

Ако се намирате на пистата на някое летище, можете да видите белите равни линии, които служат като насоки за самолетите; тяхното предназначение е ясно. Но по средата тези линии имат някои странни зигзаг символи, чиято цел не ви е ясна, докато ги гледате от земята. Когато самолететът се вдигне във въздуха и смени посоката на движение, очите ви съцерзават цялото летището от височината на птичи поглед. Само от тази височина може да забележите, че зигзаговете, които не са ви били ясни докато сте ги гледали от земята, се оказват цифри и букви, а дори и думи.

Ако погледнете на всички изкушения, изпитания, и трудности в служението от позицията на предвечния Божий план, едва тогава ще можете да забележите, че много от моментите в живота ви – не са просто някакви изолирани, случайни събития, а част от духовната битка, в която трябва да сте на Божия страна.
Ако гледате повърхностно на нещата "от земята", от позицията на краткосрочна изгода, а не от гледна точка  "от небето", вие може дори подобно на Петър да се окажете откъм страната на сатана в духовната битка. Той погледна на казаното от Христос да иде и пострада в Ерусалим, не от гледна точка на разбирането на предвечния Божий план, а от позицията на моментно разбиране на реалността, и затова  Петър, без да осъзнава пристъпи към страната на лукавия.

Нека библейския текст, който разгледахме, ни научи да преценяваме живота от гледна точка на вечността.


Източник: http://slovo-istini.ru/content/books/op/index.php

из книгата „Открытия Провидения“, Андрей Вовк,  глава Неизменность Божьего плана, стр. 49-58 вкл.



 Превод: Татяна Иванова