петък, 6 март 2015 г.

ДЯВОЛСКА ВЯРА, Дж. Ламберт (1950)

Дяволска вяра
Дж.Ламберт (1950)

„И бесовете вярват и треперят“
Яков 2:19

Апостол Яков не казва, че бесовете вярват в Бога. В цялото Писание няма място, където можем да открием каквото и да е твърдение, нито дори намек, че бесовете имат вярата /в Бога/. Разглеждайки Писанието ще трябва да признаем, че бесовете се съгласяват, че има Бог, дори признават, че Исус е Святият Божий. За да се внесе повече яснота от Писанието за тези думи трябва да ги сравним  - убеждение с вяра

Убеждението
е умствено съгласие с твърдение, декларация, или съществуващото положение на нещата. Убеждението е само акт на разбиране, докато доверието и вярата са активен принцип на разума. Убеждението не съществува извън ума, а  доверието и вярата заставят ума да действа. Убеждението е спекулативно;
a вярата е винаги ефективна. Убеждението е общо за всички религии; доверието и вярата са присъщи за този, който вярва в Божественото откровение и спасение по Божия благодат. Дори теоретично, двете: убеждение и вяра, не трябва да се приравняват едно към друго. Надявам се, че читателят ще е благословен да разбере това, докато разсъждаваме над тези текстове от Писанието.

Да, бесовете вярват, че има само Един Бог. Но, те не избират да вярват това защото им е приятно, а защото същият този Бог упражнява сила върху тях. Нито един човек или дявол не може да вярва в нещо без доказателства. Бог поставя границите на дяволските маневри и дяволът не може да ги престъпи. Това е показано в случая с Йов, когато дяволът трябваше да поисква от Бог разрешение всеки път, когато искаше да нарани Йов. Всеки път на дявола му се казваше докъде можеше да отиде и къде трябваше да спре. Дяволът е принуден да вярва, че е напълно контролиран от Всемогъщия Бог. Не може да се каже за дявола, както някои хора твърдят, че той вярва в Бога. Защото тогава техният дявол има свободна воля и е толкова могъщ, та въпреки, че Бог се опитва да спаси всички, дяволът ще победи като погуби по-голямaта част. Дявол с такава сила, не би могъл да вярва в Бога. Припомнете си, че Яков казва: „бесовете вярват и треперят“.


Искам да насоча вниманието ви на Мат. 8:29: „И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?“  Бесовете са били принудени да признаят, че Исус е Синът Божий. Те извикаха към Него като напълно осведомени за Неговата власт над тях. Нека разгледаме въпросът им: „какво имаш с нас?“ Те нямаха наистина нещо да вършат заедно с Него. Те нямаха интерес към Неговата благодат, кръв или правда. За тях Той не беше Спасител и Изкупител. Въпреки това, те разбираха, какво ги очаква, трепереха в Негово присъствие и с ужас знаеха, че трябва да се подчинят на Неговата власт, макар и напълно против волята си. Те знаеха, че Той има власт да ги изгони, „така и бесовете Го молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине." Исус заповяда да отидат, и те отидоха в стадото свине. Исус упражни властта Си над бесовете до такава степен, че Неговото слово не се върна празно, но постигна това, което Той искаше, и извърши нещо, за което Той го бе изпратил. За свидетелите там беше удивително  да видят Личност, Която упражни сила и авторитет и може да заповядва над нечистите духове да напуснат човека, и те наистина да го напуснат.

Нека сега да забележим в Деян. 19:15, когато злият дух каза: „Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?“ Павел разискваше всеки ден, в продължение на две години в училището в Тирана. През този дълъг период от време  юдеи и гърци са привилегировани да чуят словото на Господа. Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел за изцеление на болести и изгонване на зли духове. Това става толкова известно в областта, че дори заклинателите се опитваха да  го имитират. И някои от юдейските скитници, заклинатели, се опитваха да имитират Павел и Исус в изгонване зли духове. Те са казвали на злите духове, "Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва." Бесовете лично са признали твърдението им направено с лъжлива власт, понеже това е означавал и техния въпрос:  „а вие кои сте?“ Те са знаели, че Исус има властта да ги изгони, защото Той го е правил в много от случаите. Те са били принудени да знаят това, тъй като са чували заповедите Му и са били принудени да Му се подчинят. Те са знаели за Неговата власт от прекия контакт с Него и демонстрация на Неговата власт. Също така са били в пряк контакт с Павел, който им е заповядвал да излизат и са били принудени да се подчинят. Знаели са, че Павел е Божий служител, тъй като има власт над тях. Въпросът им: „ вие кои сте?“ показва, че те не са вярвали, че Бог е дал на тези еврейски окултисти власт над тях. Злите духове са потвърдили това, когато беснуемите са нападнали нещастните евреи и са им надвили, така щото последните трябвало да избягат ранени и голи.

Аз съм на мнение, че обладаните днес от зли духове могат да не враждуват помежду си, обаче треперят от страх, когато влизат в пряк контакт с истинските служители на Всемогъщия Бог. „Дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Пет. 5.8). Дяволът знае, че няма да може да погълне някои. Онези, които се съпротивляват на дявола, са оправомощени да изгонват бесовете в името на Всемогъщия Бог, и последствието е, че демоните бягат от тях. За мен наистина е успокояващо и утешително да мисля, че бесовете са под контрола на Бога и не могат да направят повече от това, което Той им позволи. Затова те треперят, защото трябва да Му се подчинят.

Да се върнем сега отново на писаното от Яков, който казва, че „бесовете вярват и треперят“. Той е разглеждал въпроса за съвършенната вяра. Изобличил е глупостта на тези, които се хвалят че могат да имат вяра, но без дела. Яков настоява, че истинската вяра достига до съвършенство чрез делата. Дори заявява, че вяра без дела е мъртва (Як.2:17).  Нещо повече, както делата извършени без вяра са мъртви, така също - вярата без дела е също мъртва. Живата вяра не е дело, произтичащо от живеене във вяра, а живата вяра е дар Божий. А добрите дела непременно произтичат от живот във вяра. Не трябва да казваме, че показваме или доказваме вярата си от дела, а следва да казваме, че вярата от Бог ни упражнява в извършването на добри дела. Напразно се хвали този, който казва, че вярва в Бога, а отрича вярата чрез делата си. Вярата, дадена ни от Бога, не е мъртва, а жива и произвежда добри дела. Вяра и дела - това са причина и следствие; вярата работи като причина да се вършат дела.

Яков използва два начина, за да покаже, че делата придружават вярата. Той привежда примерите с Авраам и блудницата Раав, и пита, кое ги е оправдало, ако няма дела. Така също и Павел привежда същите два примера в трактата си за вярата, в Евреи 11 глава. Той твърди, че вярата ги е подбудила да извършат тия дела.  Павел казва, че вярата е увереност в нещата, за които се надяваме и убеденост за неща, които не се виждат. Това е потвърждението, което Бог дава като дар на Своите деца.

Относно предмета на вярата и делата, няма никакви противоречия между Яков и Павел. Да разгледаме Еф. 2:8-10. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Спасението, както за времето, така и за вечността е дар от Бога. Чрез Неговата милост, доброта и дарби се спасяваме тук, във времето. Доказателство за това е употребата на миналото време на глагола в израза, „чрез благодат сте спасени“. Спасени сме чрез вяра, и то не от нас. Тази вяра не може да се получи от способността ни. Тя не е резултат от добрите ни дела, но е дар от Бога. „Не е от дела, за да не се похвали никой.“. Изключва се каквато и да е наша собственост. Нито един човек няма основание да се похвали със себе си, нито да се похвали със своята доброта. „Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса“. Бог е Творец, ние сме Творението Му;Той е Бог, ние просто твар. Не трябва да казваме, че добрите дела са способни да родят вяра, тъй като само вярата поражда добрите дела. Именно чрез Божията благодат сме в състояние да живеем благочестиво в сегашния свят „за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“ Бог казва чрез един от пророците Си: „ както намислих, така ще стане, както реших, така ще стои“. Ако това е вярно, то разбира се, че ще стане именно така. Аз вярвам,  че Бог подготвя Своите хора в добри дела, работейки в сърцата им. Той работи в тях по Своето благоволение, не само да правят, но и да желаят да правят добри дела.  Той произвежда у тях желание и действие. Добрите дела са несъмнени, както и вярата, и те са същият дар Божий, както и вярата. “Като съм уверен именно в това, че Оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.“ Само така можем благочестиво да живеем в сегашния свят. И стигаме до извода, че за Яков и за Павел добрите дела са характеристики на Божиите деца.

На Божието дете не му е необходимо да се хвали със своята вяра и любов. Те се проявяват в неговите постъпки. То се чувства съвсем слабо, незначително и недостойно, и често си задава въпроса, дали има съвършената вяра и любов. Ако понаблюдавате думите и делата му, ще откриете, че то прави на ближния  си добри дела  и предпочита другите пред себе си. У него има промяна, предизвикана от Този, Комуто то се стреми да угоди и Който влага в него Своята вяра и любов. Бог стимулира делата на такъв човек и влияе на  думите му. Светията се стреми да се подчинява на Христовите заповеди, изпълнявайки Божията воля и прославяйки Го като Източник на всички благословения. За него немощите на плътта са трън, който не му дава да се превъзнася, за да не може да прави това, което иска. Това го заставя да престоява постоянно в молитва, така щото Всемогъщият Бог да е милостив към него и да му прости греховете и неправдата. Такъв човек не би се хвалил никога с вярата , нито пък с делата си. Павел изобличава тщеславието на тези, които се хвалят с делата си. Яков нарича „безделници“ онези, които се хвалят с вярата си. Виждаме, че самохвалството, с едното или с другото би било погрешно, и не е типично Божиите деца.

Нека Бог ни дари тази жива вяра и ни даде възможността чрез Неговата благодат да се обхождаме достойно за нашето звание, вършейки добри дела. Нека Той ни благослови, за да Го прославяме за всичко. Нека гледаме напред към прицелната точка, за наградата на горното призвание в Христа Исуса, когато ще бъдем призвани от тази долина на греха и скръбта в Небесното Царство, където ще Го славим съвършенно в безкрайната вечност.

Нека Той прибави Своите благословии по написаното тук като назидание на Своите по вяра. Амин.

Източник:  http://www.proza.ru
Превод: Татяна Иванова



Няма коментари:

Публикуване на коментар