ЕВАНГЕЛИЕТО
НЕ Е ПРЕДЛОЖЕНИЕ!
Гари Шмидт
Гари Шмидт
Дали Евангелието е нещо, което може да
се предлага на неновородените?
Мнозина считат, че да. Те твърдят, че Христос и вечният живот се предлагат, за да бъдат приети или отхвърлени от хората. Независимо от това, ние сме убедени, че самото разбиране за евангелизиране с намерение да се поканват неновородените по своята същност е отстъпление от Писанието най-малко в четири неща: 1) в същността на Евангелието, 2) в целите и ползите от Евангелието, 3) в учението за пълното грехопадение и 4) в разбирането на Божието правосъдие.
1. Възгледът, че Евангелието следва да се предлага – е изопачаване и неразбиране на същността му. Думата „Евангелие“ буквално означава „добра вест“. Но за какво е добрата вест? Това е вестта, че Исус Христос дойде на този свят, за да спаси Своите люде от греховете им (Мат.1:21, Лука.2:10-11, 1Тим.1:15).
Центърът на Евангелието е личността и делото на Исус Христос. Благовестието казва, че въплъщението на Божия Син има определена цел, а именно: спасение на избраните и на никой друг. Идеята, че Евангелието е предложение противоречи на този библейски факт. Основна предпоставка на възгледа, че Евангелието трябва да се предлага на неновородените, така че те да могат съответно да го приемат или отхвърлят - е убеждението, че изкупителното дело на Христос няма определена цел. Т.е., смъртта на Христос на Кръста не е предназначена за изкуплението на някои, а смъртта Му е направила изкуплението само възможно за всички.
Ясно е, че такава концепция на Благовестието като предложение е въз основа на арминианското и следователно на антибиблейското разбиране за Изкуплението. По какъв начин Благовестието може да се предлага на всички без разлика, след като Изкуплението е ограничено за Божиите Избрани? Или просто казано, идеята че Евангелието е предложение се базира на лъжеевангелието.
2. Разбирането относно Евангелието, че е предложение е опорочаване и неразбиране не само на същността, но и на целта и ползата от него. Тези, които поддържат идеята, че е предложение, понеже считат, че Евангелието може да се приеме или отхвърли, очевидно вярват, че проповедта на Евангелието е средство, с помощта на което неновородените могат да избират или отхвърлят, в зависимост от волята им или злоупотребявайки с нея. Но в Новия Завет по нищо не следва, че по този начин Благата вест може да се предлага на грешниците! Благата вест е за спасението от Христос на Неговите хора.
Разглеждайки която и да е проповед в Книгата Деяния, всичко което виждаме е, че Евангелието не се предлага, а се провъзгласява и разяснява. Тук никой не „предлага“ Христос на грешниците. Тези, които провъзгласяват Евангелието са Христови посланици. Тяхната работа е просто да съобщят Благата вест. Работата на проповедника не е да предлага Христос и вечен живот. Вечният живот е дар от Бога и този дар не се предлага, а се дава на избраните само от Бога и те го получават, всеки на своето време. Чрез проповедта на Евангелието Бог просто събира Своите избрани. Прогласянето на Благата вест не променя статуса на избраните или отхвърлените и със сигурност не е средство за това.
Разбира се, мнозина ще кажат, че Господ е заповядал да се проповядва Евангелието на всяка твар (Марк.16:15). Но, да се проповядва на всяка твар не означава, че спасението е възможно за всички, а означава, че проповедта събира разпръснатите в едно, тъй като нито един проповедник не може да различи избраните от отхвърлените, докато не са новородени. Замисълът на истинското благовестие е да призове избраните на покаяние. Апостол Павел добре е разбирал този факт, когато е писал: „Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.“ (2 Тим.2:10).
3. Идеята за Евангелието, че е предложение, е всъщност отхвърляне на доктрината за пълната поквара. Тази практика с предоставяне на Благовестието на неновородените с цел нейното приемане или отхвърляне предполага, че е възможно човек да се спаси чрез вяра и то преди новорождението. Поканването на нечестивите към Евангелието е несъвместимо не само с доктрината за пълната поквара, но определено подкопава и необходимостта от Божията благодат в спасението. Ако неновороденият човек може да повярва в Христос, то защо му е благодат? За разлика от идеята на привържениците за предлагане на Евангелието, Писанието представя неновороденият човек в съвсем различна светлина. В Римл. 8:7-8 Павел отбелязва, че „копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; [] и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.“ Учението за предлагане на Евангелието напълно противоречи на това Павлово заявление. Апостолът казва, че неновороденият е враждебен към Бога и не може да Му угоди - не може да приеме поканата на Евангелието. Но учението за предлагане на Евангелието предполага, че някои от неновородените не са така враждебни към Бога и могат да Му угодят, като приемат предложението на Евангелието.
Става ясно, че предлагането на Евангелието е концепция на синергизма, който е ерес - за спасение чрез дела. Тя напълно разрушава Sola Gratia. (Сола Грация.) Разбира се, мнозина възприемат пасажите от Мат. 11:28 и Откров. 22:17 като доказателство на възможността Евангелието да се предлага. Въпреки това, тези пасажи, както и всички останали не подкрепят идеята, че Евангелието е предложение или покана.
Мнозина считат, че да. Те твърдят, че Христос и вечният живот се предлагат, за да бъдат приети или отхвърлени от хората. Независимо от това, ние сме убедени, че самото разбиране за евангелизиране с намерение да се поканват неновородените по своята същност е отстъпление от Писанието най-малко в четири неща: 1) в същността на Евангелието, 2) в целите и ползите от Евангелието, 3) в учението за пълното грехопадение и 4) в разбирането на Божието правосъдие.
1. Възгледът, че Евангелието следва да се предлага – е изопачаване и неразбиране на същността му. Думата „Евангелие“ буквално означава „добра вест“. Но за какво е добрата вест? Това е вестта, че Исус Христос дойде на този свят, за да спаси Своите люде от греховете им (Мат.1:21, Лука.2:10-11, 1Тим.1:15).
Центърът на Евангелието е личността и делото на Исус Христос. Благовестието казва, че въплъщението на Божия Син има определена цел, а именно: спасение на избраните и на никой друг. Идеята, че Евангелието е предложение противоречи на този библейски факт. Основна предпоставка на възгледа, че Евангелието трябва да се предлага на неновородените, така че те да могат съответно да го приемат или отхвърлят - е убеждението, че изкупителното дело на Христос няма определена цел. Т.е., смъртта на Христос на Кръста не е предназначена за изкуплението на някои, а смъртта Му е направила изкуплението само възможно за всички.
Ясно е, че такава концепция на Благовестието като предложение е въз основа на арминианското и следователно на антибиблейското разбиране за Изкуплението. По какъв начин Благовестието може да се предлага на всички без разлика, след като Изкуплението е ограничено за Божиите Избрани? Или просто казано, идеята че Евангелието е предложение се базира на лъжеевангелието.
2. Разбирането относно Евангелието, че е предложение е опорочаване и неразбиране не само на същността, но и на целта и ползата от него. Тези, които поддържат идеята, че е предложение, понеже считат, че Евангелието може да се приеме или отхвърли, очевидно вярват, че проповедта на Евангелието е средство, с помощта на което неновородените могат да избират или отхвърлят, в зависимост от волята им или злоупотребявайки с нея. Но в Новия Завет по нищо не следва, че по този начин Благата вест може да се предлага на грешниците! Благата вест е за спасението от Христос на Неговите хора.
Разглеждайки която и да е проповед в Книгата Деяния, всичко което виждаме е, че Евангелието не се предлага, а се провъзгласява и разяснява. Тук никой не „предлага“ Христос на грешниците. Тези, които провъзгласяват Евангелието са Христови посланици. Тяхната работа е просто да съобщят Благата вест. Работата на проповедника не е да предлага Христос и вечен живот. Вечният живот е дар от Бога и този дар не се предлага, а се дава на избраните само от Бога и те го получават, всеки на своето време. Чрез проповедта на Евангелието Бог просто събира Своите избрани. Прогласянето на Благата вест не променя статуса на избраните или отхвърлените и със сигурност не е средство за това.
Разбира се, мнозина ще кажат, че Господ е заповядал да се проповядва Евангелието на всяка твар (Марк.16:15). Но, да се проповядва на всяка твар не означава, че спасението е възможно за всички, а означава, че проповедта събира разпръснатите в едно, тъй като нито един проповедник не може да различи избраните от отхвърлените, докато не са новородени. Замисълът на истинското благовестие е да призове избраните на покаяние. Апостол Павел добре е разбирал този факт, когато е писал: „Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.“ (2 Тим.2:10).
3. Идеята за Евангелието, че е предложение, е всъщност отхвърляне на доктрината за пълната поквара. Тази практика с предоставяне на Благовестието на неновородените с цел нейното приемане или отхвърляне предполага, че е възможно човек да се спаси чрез вяра и то преди новорождението. Поканването на нечестивите към Евангелието е несъвместимо не само с доктрината за пълната поквара, но определено подкопава и необходимостта от Божията благодат в спасението. Ако неновороденият човек може да повярва в Христос, то защо му е благодат? За разлика от идеята на привържениците за предлагане на Евангелието, Писанието представя неновороденият човек в съвсем различна светлина. В Римл. 8:7-8 Павел отбелязва, че „копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; [] и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.“ Учението за предлагане на Евангелието напълно противоречи на това Павлово заявление. Апостолът казва, че неновороденият е враждебен към Бога и не може да Му угоди - не може да приеме поканата на Евангелието. Но учението за предлагане на Евангелието предполага, че някои от неновородените не са така враждебни към Бога и могат да Му угодят, като приемат предложението на Евангелието.
Става ясно, че предлагането на Евангелието е концепция на синергизма, който е ерес - за спасение чрез дела. Тя напълно разрушава Sola Gratia. (Сола Грация.) Разбира се, мнозина възприемат пасажите от Мат. 11:28 и Откров. 22:17 като доказателство на възможността Евангелието да се предлага. Въпреки това, тези пасажи, както и всички останали не подкрепят идеята, че Евангелието е предложение или покана.
Нека да разгледаме Мат. 11:28. Преди всичко, е важно да се отбележи, че думата „дойдете“ е императив и означава инструкция или заповед.
Но кого Господ призовава да дойде при Него? Не който и да е и всеки, а само уморените и обременените. От какво уморени и обременени? - От греха. Обаче, без регенериращата работа на Духа не е възможно тези, чиито очи и уши са затворени и чието сърце е закоравяло да имат истинско чувство за греха. Господ само на Своите Си овце дава възможността
да се чувстват „обременени“.
Същото може да се каже и за Откр. 22:17. Кой може да чуе и кой е жаден? Никой неновороден няма способност да слуша и никой не жадува за нов живот. Защото, ако преди новорождението някой може да слуша и жадува, то по какъв начин неновородените остават във вражда с Бога? Единственият отговор е, че грешникът е частично порочен. Самата концепция за предлагащо се Евангелие е чувствително самодоволство и е несъвместима с учението за пълното грехопадение.
4. Накрая, идеята за предлагане на Евангелието е неразбиране на Божията справедливост, понеже твърдят, че Бог осъжда за ада само тези, които отхвърлят Евангелието. Към това възприемане се придържат мнозина, но то е абсолютно нелепо.
Първо, ако Евангелието се предлага на всички и ако Бог осъжда само тези, които го отхвърлят, то какво да кажем за тези, които никога не са го чули и в този смисъл никога не са го и отхвърлили? Какво, Бог не ги ли осъжда? Това е незряло мислене.
Грешниците, от момента на своето зачатие, когато им е вменен първородния грях, заслужават осъждението си. Бебета умират, преди да са извършили физически грях, понеже от Писанието става напълно ясно, че възмездието за греха е смърт. (Рим.6.23). Грешниците от старозаветните времена никога не са чували Евангелието, Господ ги е оставил да ходят по своите си пътища. Същото може да се каже и за хората от I век, които не са чули Евангелието. Несправедлив ли е Бог към тях? Именно до такъв извод води концепцията за предлагане на Евангелието.
Същото може да се каже и за Откр. 22:17. Кой може да чуе и кой е жаден? Никой неновороден няма способност да слуша и никой не жадува за нов живот. Защото, ако преди новорождението някой може да слуша и жадува, то по какъв начин неновородените остават във вражда с Бога? Единственият отговор е, че грешникът е частично порочен. Самата концепция за предлагащо се Евангелие е чувствително самодоволство и е несъвместима с учението за пълното грехопадение.
4. Накрая, идеята за предлагане на Евангелието е неразбиране на Божията справедливост, понеже твърдят, че Бог осъжда за ада само тези, които отхвърлят Евангелието. Към това възприемане се придържат мнозина, но то е абсолютно нелепо.
Първо, ако Евангелието се предлага на всички и ако Бог осъжда само тези, които го отхвърлят, то какво да кажем за тези, които никога не са го чули и в този смисъл никога не са го и отхвърлили? Какво, Бог не ги ли осъжда? Това е незряло мислене.
Грешниците, от момента на своето зачатие, когато им е вменен първородния грях, заслужават осъждението си. Бебета умират, преди да са извършили физически грях, понеже от Писанието става напълно ясно, че възмездието за греха е смърт. (Рим.6.23). Грешниците от старозаветните времена никога не са чували Евангелието, Господ ги е оставил да ходят по своите си пътища. Същото може да се каже и за хората от I век, които не са чули Евангелието. Несправедлив ли е Бог към тях? Именно до такъв извод води концепцията за предлагане на Евангелието.
Всичко, което отхвърлящият Евангелието може да направи е да го отхвърля и той ще го отхвърля винаги. Отхвърлянето на Евангелието е друг грях, който утежнява осъждането му, но сам по себе си отказът не е знак за осъждане. Във всеки случай, именно поради вменения първороден грях отхвърлящите Евангелието си остават отхвърлящи, без значение дали са го чули или не.
В заключение, обръщам се към всички ония съветници във вярата, които смятат, че Евангелието е предложение - необходимо е отново и внимателно да разгледат библейското учение, касаещо състоянието на неновородения човек, същността на Евангелието и неговите цели като Блага вест. Защото Христос дойде да спаси людете Си от греховете им и всичко, което не идва от този факт, трябва да бъде изключено, включително и неограниченото предлагане на Евангелието.
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар