4 причини да не искам да слушам крещенето на пасторите, от Джейсън Брадли

4 причини да не искам да слушам крещенето на пасторите

Харесва ми да мисля за себе си като разумен и чувствителен човек. Ако посещавам вашата църква и тя ме изключи, аз учтиво ще остана до края на службата. Аз няма да правя сцени, като се изправя и демонстративно напусна - с едно изключение. Аз си излизам в момента, в който започнете да крещите от амвона.Аз не говоря за случайни пристъпи на страст. Аз се справям с агресивните крещящи, които можете да откриете зад много американски амвони. Знам, че има някои исторически прецедента поради проповядването на "огнени" проповеди. Но ето няколко причини, поради които аз не разполагам с търпение, за да остана и да изслушам докрай крещящ пастор.

1. Крещенето усложнява проблемите с властта

Вече има обезпокоителни въпроси свързани с клирикалната власт. Когато обучавате пасивна аудитория по агресивно-убедителен начин, вие казвате много повече от това, върху което се опитвате да наблегнете. Помислете върху това. Кой друг в живота ни крещи срещу нас, за да ни каже нещо важно? Родителите ви, в крайното си отчаяние? Ужасният ви шеф?

С усещането за дисбаланс на силата, крещенето говори за господство. Всяка една неделя, служителят никога не знае цялостната история на хората, които го слушат. Ако бяхте поставени в домакинство, изпълнено с агресия и викове, имайки властна фигура крещяща по теб в продължение на 20 минути, това поражда невероятно много тревожност.
2. Крещенето обърква хората относно Божието предразположение към тях

Много хора, които седят в църквите по целия свят вземат за даденост говоренето на служителя от името на Бога. Въпреки, че ние трябва редовно да казваме, че това не е така, пастирите трябва да разберат още, че хората слушат с тази нагласа.

Как ние общуваме е точно толкова важно, колкото и какво ние казваме.

"Пророческата" нагласа, която насърчава някои църковни лидери да крещят на хората от събранието за греха им и за Божието недоволство, може да предизвика грижи, може дори да накара хората да симулират послушание, но това ще карам много от сърцата им да се укриват и отдалечават от Бога.

3. Крещенето увеличава агресията към външните лица

През повечето време, крещенето от амвона е насочено към всички тези грешници "там." Не много отдавна седях по време на крещяща проповед за грешниците, която включваше пейоративни термини като "хомосексуалист" и "бавноразвиващи се." Не си позволих лукса да изляза, така че седях там стискайки зъби и борейки се със сълзи.

Това е достатъчно лошо, че седим в църквата и подхранваме този манталитет "ние срещу тях", но когато правим това с такова ниво на агресия, това дава тон за това как хората да се отнасят към тези, с които те не са съгласни. Няма причина да сме длъжни , умишлено или не, да насърчаваме враждебността към когото и да е.

4. Крещенето не е заместител на убедително наставление

Аристотел е изложил трите важни части на реториката:

1.      Етос: Важността на правдоподобността на говорещия

2.      Патос: Апелиране към емоциите на слушателя

3.      Слово: Логическата структура на аргумента/доказателството

Църквата е едно от малкото места, където говорителите редовно пренебрегват останалите методи за убеждаване, за да се фокусират върху емоционалната страст. Логично е, че е лесно да се апелира към емоциите, особено когато говорим за нещо толкова невероятно важно за хората.

В крайна сметка, това е ненужно. Има много хора, които ходят на църква редовно, които са обучени да мислят и общуват за своята вяра само с крайна емоционалност. Ако ти ще поучаваш, направи го. Това е мързеливо и в крайна сметка неинтуитивно да се съгласиш да приемеш прекаленото емоционално въздействие върху хората.

Това е смешно. Откъде другаде можете да го получите, ако не от говорител който просто се фокусира върху крайна страст? Както казва моят приятел Рич, "Нека да видим ги, опитаме и причислим този боклук към хората, оповестяващи тостове."Надявам се, да приема да посетя вашата църквата някой ден. Само знайте, в момента, в който започнете да ми крещите, си тръгвам.

Автор: Jayson D. Bradley
Източник: http://jaysondbradley.com/author/jayson/#sthash.2PSP87Ly.dpbs

Превод: Галина Христова