Новорождението чрез вземане на решение ли е?
Джеймс Адамс
„ Ако се не родиш отгоре/свише/, не можеш да влезеш в Божието Царство“ /Йоан 3:3/ *1. Нашият Господ Исус Христос поучаваше за новорождението, че е така важно, щото без него никой няма да види небето. Грешките, които касаят учението за новорождението са били твърде разрушителни за Църквата Христова. Новорождението е Божие, а не човешко дело. Новорождението - това е промяна извикана у нас, а не действие, извършено от нас. Затова апостол Йоан чудесно казва, когато споменава за децата Божии като за тия, „ които са се родили не от кръв, нито от плът, нито от мъжка похот, но от Бога“ /Йоан 1:13/
Какво означава новорождение "чрез вземане на решение"?
Историята на Църквата изобилства с много заблуди относно новорождението. Тези учения излизат извън Писанието като приписват на човека способност за новораждане от самия себе си. И когато тези лъжливи човешки концепции и новорождения били приети, в скоро време църквата се оказала увредена от фалшивите практики. Католицизмът, англиканството, лютеранството и много други църкви в различно време и в различна степен са били увредени от учението за новорождение чрез кръщение като по силата на това лъжеучение са възприели грешните си практики.
През XIX в. нямало по-горещ спор от спора за новорождението чрез кръщение. Интересно е да се отбележи, че Чарлз Спърджън (1834-1892), най-успешният проповедник на това столетие, е издал през 1864г. свой труд против новорождението чрез кръщение в сравнително многочислен тираж, с която и да е друга своя проповед. Новорождението чрез кръщение учи, че то става посредством водното кръщение. Тайнството се осъществява от самия човек и се намира единствено в негова власт.
Обаче Църквата на ХХ-то столетие се сблъсква с още по-тънка лъжа за новорождението чрез "вземане на решение“. Тази идея се отличава от новорождението чрез "кръщение" само по това, че отделя роля за доказване на новорождението, но чрез друго действие. По този начин, подобно както новорождението чрез кръщение, тази доктрина "за вземане на решение" счита новорождението като плод на действия, които могат да бъдат изпълнени от човека. Тя води в заблуждение и прониква в голяма част от християнската общност.
Нашата цел
Методите и богословието на хората, които вярват в новорождение чрез "вземане на решение", трябва да бъдат разглеждани не с раздразнение и злоба, а с горещо желание, за да бъдат всички Божии хора единни в доктрината и в практиката/опитностите/ за Божия слава.
Ние обичаме всички, които са в Христос. Напълно се съгласяваме с Чарлз Спърджън, че „ най-добрият способ да се заздрави съюза - това е да съдействаме на истината“. С цел обединение на всички, не бива да правим грешки като отстъпваме пред други. Това не е угодно на Бога. Трябва да се обичаме един друг в Христа, но не трябва да сме сговорчиви и да не виждаме недостатъците на другите, както и своите собствени. Ние трябва да чистим Божия дом и тогава ще дойде времето на голяма светлина“ *2. Нашата цел е да не поставяме под съмнение искренността на някои християни или да ги очерняме, а да обединим християните в Истината на Нашия Господ. Само това е истинско християнско единство.
Ако искренно се стремим към единството на Христовата Църква, ще се обърнем от лъжата към Божията истина. Практиката на новорождение чрез "вземане на решение" следва да бъде осъдена с цел да се спасят хората от заблуди, при които те биват убедени, че ако са „взели решение“ ще отидат в рая и няма да са повече под Божия гняв. Единствено чистотата на Евангелието има особено важно значение, тъй като то е Божия сила за спасение и дълбок фундамент за християнското единство.
Новорождение чрез "съветване и вземане на решение"
До този момент някои не могат да разберат какво следва да разбираме сега под този термин. Може би някои от тях са участвали в курсове, които се водят в много организации в страната ни, както и зад граница, а също така и с многобройни „Конференции по душегрижителство“. Участниците в тези мероприятия заявяват, че съветването следва да завърши с пълна гаранция за спасение. Човек трябва да бъде убеден, че неговото спасение е напълно определено, защото той вече е произнесъл определената молитва и е казал „да“ на всички необходими въпроси.
Ще приведа пример на известен съвременен проповедник, как се провеждат такива процедури. Той наставлява „душегрижителя“, който моли г-н N да отговори на редица въпроси. Ако последният отговори с „да“ на всички въпроси, тогава той го води да се молят заедно, след което обявява, че е спасен *3.
По-голямата част от това съветване води до лично новорождение(обръщение) "чрез решение“. Същият този метод на съветване се използва в повечето евангелизационни кампании и крусейди в света, за които казват, че довеждат „до 10 хиляди решения на седмица“.
В книгата си „Забравеният Спърджън“, Иън Мъри сочи, че този тип съветване се използва в работата с младежите и понастоящем е много разпространен в студентския евангелизъм с посочване на „три лесни стъпки как да стана християнин“:
Първата - лично признаване на греха, втората - лична вяра в изкупителното дело на Христос. Тези две стъпки се описват като предварителни, а третата е заключителна, като нейното приемане ще ме направи християнин. Аз трябва да дойда до Христа и да кажа на всички какво Той направи за всички нас. И тази трета, решаваща стъпка зависи от мен, тъй като Христос търпеливо чака, докато аз не отворя вратата. Когато направя това, веднага се счита, че съм християнин. Сега мога да разказвам на другите, какво аз съм постигнал.“ *4.
Има много варианти на този род мероприятия като всички те имат някакъв машинален елемент - било то в повторението на молитва, било в подписване на картички и т.н., и с чието изпълнение човек става уверен в спасението си. Но по този начин, само по себе си новорождението се свежда до една процедура, изпълнена само от човека. Ясно е, че Исус Христос общуваше по различен начин с грешниците. Той никога не е водил процедура на спасение в рамките на лимитирано време, както го правят на евангелизациите. Той не е разговарял с хората стереотипно. Той работеше лично с всеки отделен човек! Никъде в Новия Завет няма да намерим, че Христос е разговарял с двама различни души по един и същ начин. Поучително е да сравним различния начин на разговор с Никодим /Йоан 3гл./ и след това с жената на кладенеца /Йоан 4гл./. Съветването следва да бъде лично.
Има редица други проблеми с това машинално като по калъп съветване. Мюрей сочи, че въз основа на такова съветване „човек може да изповяда нещо, дори без да е уверен, че е лишен от способност за това. Защото на него абсолютно нищо не му се казва за необходимостта от промяна на характера, което не е в неговата собствена власт и следователно човек дори не е преживял никакви радикални промени, но това не го смущава. Никога не са му говорили колко е важна промяната на характера, затова негледайки на тази важност, а вслушвайки се в такова "съветничество" човек няма никакви основания да се съмнява, че е станал християнин.
В действителност, на човека станал вече ученик, последователно му се въздейства за предотвратяване възникването на такива съмнения. На такъв често му казват, че човек, който е взел вече решението, въпреки, че няма специално свидетелство за промяна на живота си, може да е „плътски християнин“, който просто трябва да расте в святост. Или пък, ако такъв човек взел вече решение, започне постепенно да губи своите нови християнски интереси, това се обяснява с липсата на молитва за него или каквито и да е други действия от страна на Църквата.
Възможността обаче, такъв светски начин на живот или отпадане да са свързани още от самото начало с липса на истинската опитност в спасението се разглежда рядко. Но ако този момент въобще бъде разгледан, то цялата система от "решения" и "съветничество"ще рухне, тъй като това неминуемо ще изведе за начало факта, че изменението на човешката природа всъщност не е във властта на човека.
А че реалната промяна на човешката природа става само от Бог и отнема твърде много време, а не няколко лимитирани часа или дни, които се използват в съветническите курсове, иначе не биха се получили истинския отговор и изповядване на Евангелието и уверяване, че всичко това е истинно. Вместо това обаче хората биват уверявани, че ако се съмняват дали действително са приели Христос, това е равносилно на съмнение в цялото Слово Божие. Подобни съветнически курсове не искат да се откажат от този си начин на работа, защото това би означавало за тях да прекратят изобщо така наричаното от тях благовестване “ *5.
„Съветничеството“ и „вземането на решение“ се извеждат в статистика, която позволява на църквите да следят за т.наречените новорождения/обръщения/. Но в едно истинско изследване с 40 съветвани и преминали през курс за новорождение души, само един от тях се оказал практикуващ християнин! Възможно е този един човек да е преживял истинско новорождение, но с какви последствия са се сблъскали останалите 39? Някои от тях смятат, че „решението“ завинаги е променило тяхната вечна съдба и те му се доверяват без да са необходими каквито и да е изменения в сърцето и живота им! Други могат да стигнат до извода, че са преживели всичко, което християнството може да предложи. Вместо да видят или почувстват промяна у себе си, те са се „убедили“, че християнството е фалшиво, и че тия, които се придържат към него са или самозаблудени фанатици, или жалки лицемери.
Роберт Дабни, един от големите богослови на XIX в., е направил много проницателна забележка относно разочарованието на хората, които са били съветвани да „вземат решение“. За някои от тях той казва: „ Чувствам, че са им изиграли зла шега неопитни служители и приятели. Те са въвлечени в лъжлива позиция, която изисква от тях задължения, които те нямат и не могат да изпълнят, както и свято изповядване, от което впоследствие се отказват със срам.
Не е изненадващо, че такива гледат на религията и поддръжниците й с понататъшно подозрение и гняв. Често тяхните чувства не спират до тук. Анализирайки своя етап на "новорождение", те осъзнават, че са били внимателни и сериозни в своето безпокойство, че това не е истинско и са посветили немалко време на задълбочени занятия. Освен това суровият и горчив опит ги е научил, че новорождението им и собственият им религиозен опит са се оказали заблуда. И тогава, колко лесно и естествено стигат до извода, че всичко останало е също заблуда! Те казват: „ Единствената разлика между мен и тези сериозни християни е, че те все още не са открили измамата както аз. Но те едва ли повече от мен, както бях аз някога, са убедени в своята искреност и истинността на тяхното учение. И тъй като аз знам, че нищо не се е променило в душата ми, затова аз не вярвам, че при тях е различно, не вярвам, че при тях е истинско.“
Ето, през такова мислене са минали хиляди хора, докато страната ни не се е просмукала с неверие, израстващо у хората на база собствения им опит във фалшиви религиозни вълнения. Те могат да запазят за дълго време своята неприязън като са не по-малко озлобени по отношение на действително спасителната истина“. *6.
Дабни е написал това преди 100 години, т.е. дълго време преди епохата на „масовото благовестие“ и нейните кампании. Ако преди 100 години страната ни е „проникната от неверие, израстващо у хората от собствения им опит с фалшивите религиозни вълнения“, то каква е ситуацията днес? Това е сериозен въпрос за всеки християнин. Хората получили дори искрена, но фалшива надежда, ще са под ужасно осъждение, когато застанат пред Всемогъщия Бог.
Новорождение чрез "вземане на решение" и призива на Евангелието
Могат да се прочетат хиляди страници от историята на християнската Църква без да се намери нито едно споменаване до XIX в. за призив да се излиза на амвона. Днес повечето християни с почуда научават, че до Чарлз Фини (1792-1875) Църковната история не знае нищо за такъв род призоваване. Практиката да се призовават мъже и жени да излизат напред пред амвона в края на служението е била представена от г-н Фини в 1820 г. Д-р Алберт В. Дод, професор по теология от Принстънската семинария по време на служението на Фини отбелязва тази практика като новост и посочва, че в Историята до сега е нямало такъв подход. В прегледа на лекциите на Фини за новорождението, Дод отбелязва, че напразно може да се търси нещо подобно в аналите на Църковната история до 1820 г. *7. Вместо това Историята ни казва, че всеки път, след завършване на евангелската проповед, хората са били приканвани към Христос, но никой не им е предлагал в края на проповедта физически да се придвижат из залата.
Апостол Павел, най-големият от благовестителите, никога не е отправял призив за излизане пред амвона, въпреки че днес някои доста сериозно считат, че това е първоначална характеристика на Църквата. На практика църквите, които не практикуват това често са обвинявани в липса на всякаква грижа за погиващите. Но нито Петър, нито Павел някога, са свързвали кулминацията на своята проповед с призив към слушателите да вземат решение и да излязат пред амвона! Призивът за излизане пред амвона е в конфликт не само с Църковната, но и с библейската история.
Може да се зададе въпроса: Как тогава проповедниците на Евангелието за предходните 1800 години са призовавали хората към Христос без призив за излизане пред амвона? Те са правили това така, както са правили апостолите и другите свидетели на ранната Църква. Те са призовавали всички желаещи от света да дойдат до Христос. Разбира се, първата проповед на новозаветната Църква не е имала за кулминация излизането пред амвона. Боговдъхновеното Писание ни казва: „Знайте, доме Израилев, какво Бог направи чрез Този Исус, когото вие разпнахте“. И когато те чуха това, ужилени в сърцата казаха на Петър и другите Апостоли: „какво да сторим, мъже братя?“ /Деян. 2:36-37/ Такъв отговор е в резултат от работата на Божия Дух, а не от човешки призиви и психологическо въздействие. На този ден апостолите са били свидетели на обръщането на 3000 души.
Чарлз Спърджън е предлагал на хората да дойдат при Христос, а не да излезнат пред амвона. Вижте неговата покана:“ Преди да напуснете това място, издигнете гореща молитва към Бога, казвайки: "Боже, бъди милостив към мен грешника. Боже, аз искам да се спася, спаси ме! Призовавам Твоето име ... Господи, виновен съм, заслужавам гнева Ти. Господи, не мога сам да се спася. Господи, искам да имам ново сърце и дух, какво да сторя? Господи, не мога нищо да направя, ела при мен по Своето благоволение! Знам, че само Ти имаш сила да спасиш такъв нещастник като мен, при кого да ида, ако не при Теб? С цялото си сърце призовавам името Ти. Падам ничком пред Теб, Господи. Уповавам на кръвта и правдата на Твоя възлюбен Син. Господи, спаси ме сега, заради Исус!“... Приберете се вкъщи и само вярвайте в Исус. И смея да кажа, че ще разберете какво означава това. Но ние не сме решени на популярни суеверия. Боя се, че в тази зала мнозина имат лъжлива увереност в себе си. Твърде малко изсред тях след това ще идат в своята молитвена стая у дома си! Обърнете се към Бога където сте, преди да направите и крачка от тук, отдайте живота си сега на Христос! " *8
Това е била поканата на Спърджън, която е нужна днес на хората да дойдат при Христа, а не пред амвона. По същия начин Уайтфилд е призовавал хората да дойдат при Христос, а не - пред амвона. Съвсем същото може да се каже и за проповедите на Джонатан Едуардс, за реформаторите и мнозина светии от миналото, които са били благословени с реколтата от много души чрез използване на библейски средства за привеждане на хората към Христос.
Днес, призивите за излизане пред амвона са кулминация на много от срещите ни. При това често пеят химни, създаващи у грешника впечатление, че от това, дали да излезе напред зависи неговата вечна съдба. Прекрасният химн, който най-вероятно се пее, е бил написан през 1836 г. от Шарлот Елиот. Фразата: „ О, Агнец Божий, идвам аз, идвам аз“, се използва масово днес за привличане на хора да излязат пред амвона. За отбелязване е, че мис Елиот е написала този химн за немощните, и че песента се я появила в молитвениците, подготвени специално за инвалидите *9. За Шарлот Елиот, идването при Христос, не е означавало излизане прeд амвона.
Въпреки, че болшинство от хората, които отправят покана за излизане пред амвона осъзнават, че това не е синоним на идването към Христос, те създават у грешника впечатление, че първите крачки към Христа са излизане напред. Считам, че тук трябва да сме внимателни, за да не допускаме лъжи. Разбирам искренността на тия, които практикуват призив за излизане пред амвона и помня това от времето на детството ми до колежа.
Всъщност аз съм израснал в такава среда, където се е смятало, че благовестие без покана за излизане пред амвона няма. Много от тогавашните служения са били съсредоточени на славната Христова Личност и Неговите страдания на Кръста. И разбирайки славата и страданията на Христа, това е значело за мнозина да излязат пред амвона. В края на служението те са разказвали за опитността на поканата като за нещо, за което се изисква решение да излязат или не. Това е предизвиквало интерес колко души ще реагират, така щото са били отвлечени от търсене на Христос и от поклонението към Бог в дух и истина.
Спомняте ли си как тълпата се събираше около Христос, докато Той проповядваше непопулярни истини? И хората не се връщаха обратно. /Йоан 6:66/ Защо? Дали хората не трябваше да бъдат помолени да застанат отпред? Не. Това не е нужно за спасението. Защото Христос каза: „Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя“ /Йоан6:37/. И още Той каза: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.“/Йоан 6:44/.
В нито един от тези случаи Христос не говори за физическо придвижване. Днес трябва да се напомни на хората, че да дойдат при Христос означава - не да излязат напред, но да отдадат себе си на Него в живот и смърт. Работата на Църквата е да се върне към библейския начин за привеждане на хора при Христа! Грешниците да дойдат при Него, а не - пред амвона.
Новорождение чрез "решение" и "проповед"
Лъжеучението за новождение чрез решение /вземане на решение от самия човек/ е отровило структурата на проповедите ни. Джек Хайлс, считан от мнозина за авторитетен божи служител, дава следните съвети на своите колеги: „Много от нас в проповедите си обявяват: „Сега, в заключение“, или „Моето последно отбелязване“... Такива заявления са отчасти опасни. Грешникът знае, какво ще следва след 5 минути и затова се готви да не отговори на поканата за излизане напред. Обаче ако започнете рязко и веднага, докато още нищо не подозира, той няма да има време да се подготви за поканата. И много хора ще са достигнати по този начин“ *10
Отначало се надявах, че неправилно съм разбрал автора. Обаче повторното четене потвърди, че всъщност той учи, че хората могат да бъдат обърнати към Христос с помощта на този „умен“ метод, използвайки го в проповедите, и че тяхната вечна съдба може да бъде определена от елемента на внезапност, който ще даде възможност да не се иска съгласие от човека! Тази идея, че спасението на човек може да е в зависимост от този начин на „достигане“ се намира в директно противоречие с това, което Писанието учи за приемане на Исус Христос. В действителност с такава проповед се „достига“ до това, че голяма част от хората се привличат в религията, а не при Христос. Може ли да има по-лош резултат от проповядване за привеждане на хората към нещо друго, освен към нашия Господ Исус Христос?
Истинската проповед – това не са човешки трикове, а проявление на Духа, провъзгласяващ Божията истина. Няма никога да забравя думите на д-р Мартин Лойд-Джоунс, илюстриращи какво е истинска проповед при проповядването на Уайтфилд в църквата на Джонатан Едуардс. „С голямо желание Едуардс слушал Уайтфилд, въпреки че последният му отстъпвал по дар и талант. Но когато го слушал, той бил във възторг и сълзи се стичали по лицето му. Едуардс е познавал тази сила и власт на проповядване. Уайтфилд бил в Духа, както и Едуардс, двамата са били в единение. И проповедникът, и хората са били в Божиите ръце. Именно такава Божествена проповед трябва да стане наша практика и опит“ *11.
Проповедта, която е имал предвид д-р Лойд-Джоунс е далеко от заблудата, използвана в съвременните проповеди. Библейската проповед изявява, че хората не се новораждат от желание на плътта или от желанието на човека, а от Бог. Новорождението чрез вземане на решение привежда хора при Христос не повече от новорождението чрез кръщение. Вярно е, че има обърнати хора и чрез такава проповед, но това е - въпреки лъжливите методи, а не поради тях.
Библията е ясна в своето изявление, че само Божият Дух може да новороди човека. Истинското покаяние и спасителната вяра идват в резултат на новорождението свише и не могат да не са причина за големи промени. Покаяние и вяра - това е практиката на новородените хора, а не на хора мъртви в своите престъпления. (Еф.2.1-5). Обаче Бог не действа без нас, Той не вярва в нас и Той разбира се, не може да се покая вместо нас, защото Той няма грях, за който да се покае. Трябва лично, съзнателно и доброволно да се доверим на Христос за спасението. В никакъв случай не казвам, че проповедниците не трябва да призовават хората да се покаят и да повярват. Всяка една проповед, която само повтаря евангелските случки без призив към хората за покаяние и вяра в Христос като милостив и могъщ Спасител на грешниците, не е библейска. Апостолите са учили, че Бог спасява Своите избрани чрез глупостта, слабостта на проповедта. Всички нови, разработени от човеци начини са далеко от този Божий способ за обръщане на грешника. Църквите трябва да се откажат от своите плътски изобретения и да се ръководят единствено от учението на Писанията, ако очакват Бог да благослови усилията им и да умножи реколтата в спасението на погиващите хора. Библейският начин на благовестие е прост: „ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.“ /1 Кор.1:23-24/.
Новорождение чрез "вземане на решение" и теология
Без значение дали се признава открито или не, винаги има определени доктринални предпоставки, които са в основата на методите използвани за евангелизация. Кое учение е позволило на Църквата да се отдалечи от историческото христианство и да приеме тези новости?
Според нашия Господ Исус Христос новорождението е Суверенната работа на Божия Дух в човешкото сърце (Йоан.3:8). Именно с това учение на Христос съвременният евангелизъм влиза в конфликт и прави „религията да е човешко дело“. Това шокиращо изявление, че новорождението е не изцяло от Бога, а е поради човешки усилия се намира се на първа страница от най-влиятелното съчинение на Чарлз Фини „Лекция за възраждане на религията“ *12. Голямото богословско различие между модерното благовестие и библейското благовестие е въпросът - истинското новорождение е Божие или човешко дело. Или в по-добрия случай, доктрината за новорождение чрез "вземане на решение" разглежда новорождението като отчасти Божие, отчасти човешко дело.
Мерл д’Обине (1794-1872) в историята относно Английската Реформация твърди, че „вярата в човешката сила за новорождението - е най-голямата ерес на Рим и от тази грешка е дошло разорението на църквата. В отказа за новорождение само по благодат, системата, която го приписва отчасти на човека и отчасти на Бога – е по лоша от чистото пелагианство“ *13.
Един от най- големите американски богослови Чарлз Ходж (1797-1878) също обръща внимание на опасността от това учение: „Няма по разрушителна доктрина от учението, че грешниците могат от самосебе си да се възстановят, от самосебе си да се покаят и от самосебе си повярват, когато им се види за добре... Както истината на Писанието, така и опитът показват, че невъзроденият човек не може нищо да направи, за да получи спасение и ние следва практически да се убедим, че това е истина. По този начин, когато признаем, че сме виновни, не е късно да потърсим помощ у Единствения Източник, откъдето може да бъде получена“ *14.
И двамата автори изострят вниманието на безпомощността на човека, комуто предстои да се новороди, както и на необходимостта от това - Бог да сътвори у него живот. Именно в тези две неща доктрината за новорождение чрез "вземане на решение" се разминава с библейското учение.
Това ни води към основополагащия въпрос: какво е духовното състояние на човека? Може ли да се роди свише, да отговори на определени групи въпроси или да излезе напред пред амвона? Човек може ли да стане истински християнин отговаряйки на покана, която трябва да го изненада? Отговорите ви на тези въпроси ще определят и вашето мнение за духовното състояние на човека. Какво е това състояние?
Най-големият шотландски богослов Томас Бостън (1676-1732) съвсем нагледно е показал духовното състояние на човека, сравнявайки необърнатият към Бога човек с човек, стоящ в яма. Той може безуспешно да се опитва да излезе сам от нея, това е пътят на делата, или той може да се хване за въжето на благодатта, хвърлено му от Христос, за да е спасен от гибел. Да, той може да вземе решение да се измъкне с въжето на Евангелието. „Но, уви, неосведоменият човек ще умре в ямата, ако не разбере, че не може да си помогне с други начини“ *15
Човек е духовно мъртъв в своите престъпления и грехове и не може да угоди на Бога (Еф.2:1, Рим.8:8). Самият Спасител ни казва за безпомощното състояние на хората. Никой не може да дойде при Него, ако Отец не го привлече. „никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.“ /Йоан 6:65/.
Това състояние на смърт и робство в греха не може да бъде променяно по пътя на някакво "решение" или "излизане пред амвона". Човек не може да се накара да стане християнин. Само Божият дух може да създаде нов човек в Христа. Бог в Своята благодат дава на хората нови сърца. И само тогава те могат с желание да се разкаят и да повярват в Господа Исуса Христа. Бог ни говори относно тази истина: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.“ /Езек. 36:26-27/. Христос ясно казва: „Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.“ /Йоан 5:21/
Величието на Божията власт в спасението на грешника става видно само на фона на окаяното състояние на човека. Колко е славна библейската доктрина за новорождението за безпомощния грешник! Нека Църквата се върне към библейското учение така, че да проповядва за Божия слава!
Какво трябва да правим?
„ Ако се не родиш отгоре/свише/, не можеш да влезеш в Божието Царство“ /Йоан 3:3/ *1. Нашият Господ Исус Христос поучаваше за новорождението, че е така важно, щото без него никой няма да види небето. Грешките, които касаят учението за новорождението са били твърде разрушителни за Църквата Христова. Новорождението е Божие, а не човешко дело. Новорождението - това е промяна извикана у нас, а не действие, извършено от нас. Затова апостол Йоан чудесно казва, когато споменава за децата Божии като за тия, „ които са се родили не от кръв, нито от плът, нито от мъжка похот, но от Бога“ /Йоан 1:13/
Какво означава новорождение "чрез вземане на решение"?
Историята на Църквата изобилства с много заблуди относно новорождението. Тези учения излизат извън Писанието като приписват на човека способност за новораждане от самия себе си. И когато тези лъжливи човешки концепции и новорождения били приети, в скоро време църквата се оказала увредена от фалшивите практики. Католицизмът, англиканството, лютеранството и много други църкви в различно време и в различна степен са били увредени от учението за новорождение чрез кръщение като по силата на това лъжеучение са възприели грешните си практики.
През XIX в. нямало по-горещ спор от спора за новорождението чрез кръщение. Интересно е да се отбележи, че Чарлз Спърджън (1834-1892), най-успешният проповедник на това столетие, е издал през 1864г. свой труд против новорождението чрез кръщение в сравнително многочислен тираж, с която и да е друга своя проповед. Новорождението чрез кръщение учи, че то става посредством водното кръщение. Тайнството се осъществява от самия човек и се намира единствено в негова власт.
Обаче Църквата на ХХ-то столетие се сблъсква с още по-тънка лъжа за новорождението чрез "вземане на решение“. Тази идея се отличава от новорождението чрез "кръщение" само по това, че отделя роля за доказване на новорождението, но чрез друго действие. По този начин, подобно както новорождението чрез кръщение, тази доктрина "за вземане на решение" счита новорождението като плод на действия, които могат да бъдат изпълнени от човека. Тя води в заблуждение и прониква в голяма част от християнската общност.
Нашата цел
Методите и богословието на хората, които вярват в новорождение чрез "вземане на решение", трябва да бъдат разглеждани не с раздразнение и злоба, а с горещо желание, за да бъдат всички Божии хора единни в доктрината и в практиката/опитностите/ за Божия слава.
Ние обичаме всички, които са в Христос. Напълно се съгласяваме с Чарлз Спърджън, че „ най-добрият способ да се заздрави съюза - това е да съдействаме на истината“. С цел обединение на всички, не бива да правим грешки като отстъпваме пред други. Това не е угодно на Бога. Трябва да се обичаме един друг в Христа, но не трябва да сме сговорчиви и да не виждаме недостатъците на другите, както и своите собствени. Ние трябва да чистим Божия дом и тогава ще дойде времето на голяма светлина“ *2. Нашата цел е да не поставяме под съмнение искренността на някои християни или да ги очерняме, а да обединим християните в Истината на Нашия Господ. Само това е истинско християнско единство.
Ако искренно се стремим към единството на Христовата Църква, ще се обърнем от лъжата към Божията истина. Практиката на новорождение чрез "вземане на решение" следва да бъде осъдена с цел да се спасят хората от заблуди, при които те биват убедени, че ако са „взели решение“ ще отидат в рая и няма да са повече под Божия гняв. Единствено чистотата на Евангелието има особено важно значение, тъй като то е Божия сила за спасение и дълбок фундамент за християнското единство.
Новорождение чрез "съветване и вземане на решение"
До този момент някои не могат да разберат какво следва да разбираме сега под този термин. Може би някои от тях са участвали в курсове, които се водят в много организации в страната ни, както и зад граница, а също така и с многобройни „Конференции по душегрижителство“. Участниците в тези мероприятия заявяват, че съветването следва да завърши с пълна гаранция за спасение. Човек трябва да бъде убеден, че неговото спасение е напълно определено, защото той вече е произнесъл определената молитва и е казал „да“ на всички необходими въпроси.
Ще приведа пример на известен съвременен проповедник, как се провеждат такива процедури. Той наставлява „душегрижителя“, който моли г-н N да отговори на редица въпроси. Ако последният отговори с „да“ на всички въпроси, тогава той го води да се молят заедно, след което обявява, че е спасен *3.
По-голямата част от това съветване води до лично новорождение(обръщение) "чрез решение“. Същият този метод на съветване се използва в повечето евангелизационни кампании и крусейди в света, за които казват, че довеждат „до 10 хиляди решения на седмица“.
В книгата си „Забравеният Спърджън“, Иън Мъри сочи, че този тип съветване се използва в работата с младежите и понастоящем е много разпространен в студентския евангелизъм с посочване на „три лесни стъпки как да стана християнин“:
Първата - лично признаване на греха, втората - лична вяра в изкупителното дело на Христос. Тези две стъпки се описват като предварителни, а третата е заключителна, като нейното приемане ще ме направи християнин. Аз трябва да дойда до Христа и да кажа на всички какво Той направи за всички нас. И тази трета, решаваща стъпка зависи от мен, тъй като Христос търпеливо чака, докато аз не отворя вратата. Когато направя това, веднага се счита, че съм християнин. Сега мога да разказвам на другите, какво аз съм постигнал.“ *4.
Има много варианти на този род мероприятия като всички те имат някакъв машинален елемент - било то в повторението на молитва, било в подписване на картички и т.н., и с чието изпълнение човек става уверен в спасението си. Но по този начин, само по себе си новорождението се свежда до една процедура, изпълнена само от човека. Ясно е, че Исус Христос общуваше по различен начин с грешниците. Той никога не е водил процедура на спасение в рамките на лимитирано време, както го правят на евангелизациите. Той не е разговарял с хората стереотипно. Той работеше лично с всеки отделен човек! Никъде в Новия Завет няма да намерим, че Христос е разговарял с двама различни души по един и същ начин. Поучително е да сравним различния начин на разговор с Никодим /Йоан 3гл./ и след това с жената на кладенеца /Йоан 4гл./. Съветването следва да бъде лично.
Има редица други проблеми с това машинално като по калъп съветване. Мюрей сочи, че въз основа на такова съветване „човек може да изповяда нещо, дори без да е уверен, че е лишен от способност за това. Защото на него абсолютно нищо не му се казва за необходимостта от промяна на характера, което не е в неговата собствена власт и следователно човек дори не е преживял никакви радикални промени, но това не го смущава. Никога не са му говорили колко е важна промяната на характера, затова негледайки на тази важност, а вслушвайки се в такова "съветничество" човек няма никакви основания да се съмнява, че е станал християнин.
В действителност, на човека станал вече ученик, последователно му се въздейства за предотвратяване възникването на такива съмнения. На такъв често му казват, че човек, който е взел вече решението, въпреки, че няма специално свидетелство за промяна на живота си, може да е „плътски християнин“, който просто трябва да расте в святост. Или пък, ако такъв човек взел вече решение, започне постепенно да губи своите нови християнски интереси, това се обяснява с липсата на молитва за него или каквито и да е други действия от страна на Църквата.
Възможността обаче, такъв светски начин на живот или отпадане да са свързани още от самото начало с липса на истинската опитност в спасението се разглежда рядко. Но ако този момент въобще бъде разгледан, то цялата система от "решения" и "съветничество"ще рухне, тъй като това неминуемо ще изведе за начало факта, че изменението на човешката природа всъщност не е във властта на човека.
А че реалната промяна на човешката природа става само от Бог и отнема твърде много време, а не няколко лимитирани часа или дни, които се използват в съветническите курсове, иначе не биха се получили истинския отговор и изповядване на Евангелието и уверяване, че всичко това е истинно. Вместо това обаче хората биват уверявани, че ако се съмняват дали действително са приели Христос, това е равносилно на съмнение в цялото Слово Божие. Подобни съветнически курсове не искат да се откажат от този си начин на работа, защото това би означавало за тях да прекратят изобщо така наричаното от тях благовестване “ *5.
„Съветничеството“ и „вземането на решение“ се извеждат в статистика, която позволява на църквите да следят за т.наречените новорождения/обръщения/. Но в едно истинско изследване с 40 съветвани и преминали през курс за новорождение души, само един от тях се оказал практикуващ християнин! Възможно е този един човек да е преживял истинско новорождение, но с какви последствия са се сблъскали останалите 39? Някои от тях смятат, че „решението“ завинаги е променило тяхната вечна съдба и те му се доверяват без да са необходими каквито и да е изменения в сърцето и живота им! Други могат да стигнат до извода, че са преживели всичко, което християнството може да предложи. Вместо да видят или почувстват промяна у себе си, те са се „убедили“, че християнството е фалшиво, и че тия, които се придържат към него са или самозаблудени фанатици, или жалки лицемери.
Роберт Дабни, един от големите богослови на XIX в., е направил много проницателна забележка относно разочарованието на хората, които са били съветвани да „вземат решение“. За някои от тях той казва: „ Чувствам, че са им изиграли зла шега неопитни служители и приятели. Те са въвлечени в лъжлива позиция, която изисква от тях задължения, които те нямат и не могат да изпълнят, както и свято изповядване, от което впоследствие се отказват със срам.
Не е изненадващо, че такива гледат на религията и поддръжниците й с понататъшно подозрение и гняв. Често тяхните чувства не спират до тук. Анализирайки своя етап на "новорождение", те осъзнават, че са били внимателни и сериозни в своето безпокойство, че това не е истинско и са посветили немалко време на задълбочени занятия. Освен това суровият и горчив опит ги е научил, че новорождението им и собственият им религиозен опит са се оказали заблуда. И тогава, колко лесно и естествено стигат до извода, че всичко останало е също заблуда! Те казват: „ Единствената разлика между мен и тези сериозни християни е, че те все още не са открили измамата както аз. Но те едва ли повече от мен, както бях аз някога, са убедени в своята искреност и истинността на тяхното учение. И тъй като аз знам, че нищо не се е променило в душата ми, затова аз не вярвам, че при тях е различно, не вярвам, че при тях е истинско.“
Ето, през такова мислене са минали хиляди хора, докато страната ни не се е просмукала с неверие, израстващо у хората на база собствения им опит във фалшиви религиозни вълнения. Те могат да запазят за дълго време своята неприязън като са не по-малко озлобени по отношение на действително спасителната истина“. *6.
Дабни е написал това преди 100 години, т.е. дълго време преди епохата на „масовото благовестие“ и нейните кампании. Ако преди 100 години страната ни е „проникната от неверие, израстващо у хората от собствения им опит с фалшивите религиозни вълнения“, то каква е ситуацията днес? Това е сериозен въпрос за всеки християнин. Хората получили дори искрена, но фалшива надежда, ще са под ужасно осъждение, когато застанат пред Всемогъщия Бог.
Новорождение чрез "вземане на решение" и призива на Евангелието
Могат да се прочетат хиляди страници от историята на християнската Църква без да се намери нито едно споменаване до XIX в. за призив да се излиза на амвона. Днес повечето християни с почуда научават, че до Чарлз Фини (1792-1875) Църковната история не знае нищо за такъв род призоваване. Практиката да се призовават мъже и жени да излизат напред пред амвона в края на служението е била представена от г-н Фини в 1820 г. Д-р Алберт В. Дод, професор по теология от Принстънската семинария по време на служението на Фини отбелязва тази практика като новост и посочва, че в Историята до сега е нямало такъв подход. В прегледа на лекциите на Фини за новорождението, Дод отбелязва, че напразно може да се търси нещо подобно в аналите на Църковната история до 1820 г. *7. Вместо това Историята ни казва, че всеки път, след завършване на евангелската проповед, хората са били приканвани към Христос, но никой не им е предлагал в края на проповедта физически да се придвижат из залата.
Апостол Павел, най-големият от благовестителите, никога не е отправял призив за излизане пред амвона, въпреки че днес някои доста сериозно считат, че това е първоначална характеристика на Църквата. На практика църквите, които не практикуват това често са обвинявани в липса на всякаква грижа за погиващите. Но нито Петър, нито Павел някога, са свързвали кулминацията на своята проповед с призив към слушателите да вземат решение и да излязат пред амвона! Призивът за излизане пред амвона е в конфликт не само с Църковната, но и с библейската история.
Може да се зададе въпроса: Как тогава проповедниците на Евангелието за предходните 1800 години са призовавали хората към Христос без призив за излизане пред амвона? Те са правили това така, както са правили апостолите и другите свидетели на ранната Църква. Те са призовавали всички желаещи от света да дойдат до Христос. Разбира се, първата проповед на новозаветната Църква не е имала за кулминация излизането пред амвона. Боговдъхновеното Писание ни казва: „Знайте, доме Израилев, какво Бог направи чрез Този Исус, когото вие разпнахте“. И когато те чуха това, ужилени в сърцата казаха на Петър и другите Апостоли: „какво да сторим, мъже братя?“ /Деян. 2:36-37/ Такъв отговор е в резултат от работата на Божия Дух, а не от човешки призиви и психологическо въздействие. На този ден апостолите са били свидетели на обръщането на 3000 души.
Чарлз Спърджън е предлагал на хората да дойдат при Христос, а не да излезнат пред амвона. Вижте неговата покана:“ Преди да напуснете това място, издигнете гореща молитва към Бога, казвайки: "Боже, бъди милостив към мен грешника. Боже, аз искам да се спася, спаси ме! Призовавам Твоето име ... Господи, виновен съм, заслужавам гнева Ти. Господи, не мога сам да се спася. Господи, искам да имам ново сърце и дух, какво да сторя? Господи, не мога нищо да направя, ела при мен по Своето благоволение! Знам, че само Ти имаш сила да спасиш такъв нещастник като мен, при кого да ида, ако не при Теб? С цялото си сърце призовавам името Ти. Падам ничком пред Теб, Господи. Уповавам на кръвта и правдата на Твоя възлюбен Син. Господи, спаси ме сега, заради Исус!“... Приберете се вкъщи и само вярвайте в Исус. И смея да кажа, че ще разберете какво означава това. Но ние не сме решени на популярни суеверия. Боя се, че в тази зала мнозина имат лъжлива увереност в себе си. Твърде малко изсред тях след това ще идат в своята молитвена стая у дома си! Обърнете се към Бога където сте, преди да направите и крачка от тук, отдайте живота си сега на Христос! " *8
Това е била поканата на Спърджън, която е нужна днес на хората да дойдат при Христа, а не пред амвона. По същия начин Уайтфилд е призовавал хората да дойдат при Христос, а не - пред амвона. Съвсем същото може да се каже и за проповедите на Джонатан Едуардс, за реформаторите и мнозина светии от миналото, които са били благословени с реколтата от много души чрез използване на библейски средства за привеждане на хората към Христос.
Днес, призивите за излизане пред амвона са кулминация на много от срещите ни. При това често пеят химни, създаващи у грешника впечатление, че от това, дали да излезе напред зависи неговата вечна съдба. Прекрасният химн, който най-вероятно се пее, е бил написан през 1836 г. от Шарлот Елиот. Фразата: „ О, Агнец Божий, идвам аз, идвам аз“, се използва масово днес за привличане на хора да излязат пред амвона. За отбелязване е, че мис Елиот е написала този химн за немощните, и че песента се я появила в молитвениците, подготвени специално за инвалидите *9. За Шарлот Елиот, идването при Христос, не е означавало излизане прeд амвона.
Въпреки, че болшинство от хората, които отправят покана за излизане пред амвона осъзнават, че това не е синоним на идването към Христос, те създават у грешника впечатление, че първите крачки към Христа са излизане напред. Считам, че тук трябва да сме внимателни, за да не допускаме лъжи. Разбирам искренността на тия, които практикуват призив за излизане пред амвона и помня това от времето на детството ми до колежа.
Всъщност аз съм израснал в такава среда, където се е смятало, че благовестие без покана за излизане пред амвона няма. Много от тогавашните служения са били съсредоточени на славната Христова Личност и Неговите страдания на Кръста. И разбирайки славата и страданията на Христа, това е значело за мнозина да излязат пред амвона. В края на служението те са разказвали за опитността на поканата като за нещо, за което се изисква решение да излязат или не. Това е предизвиквало интерес колко души ще реагират, така щото са били отвлечени от търсене на Христос и от поклонението към Бог в дух и истина.
Спомняте ли си как тълпата се събираше около Христос, докато Той проповядваше непопулярни истини? И хората не се връщаха обратно. /Йоан 6:66/ Защо? Дали хората не трябваше да бъдат помолени да застанат отпред? Не. Това не е нужно за спасението. Защото Христос каза: „Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя“ /Йоан6:37/. И още Той каза: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.“/Йоан 6:44/.
В нито един от тези случаи Христос не говори за физическо придвижване. Днес трябва да се напомни на хората, че да дойдат при Христос означава - не да излязат напред, но да отдадат себе си на Него в живот и смърт. Работата на Църквата е да се върне към библейския начин за привеждане на хора при Христа! Грешниците да дойдат при Него, а не - пред амвона.
Новорождение чрез "решение" и "проповед"
Лъжеучението за новождение чрез решение /вземане на решение от самия човек/ е отровило структурата на проповедите ни. Джек Хайлс, считан от мнозина за авторитетен божи служител, дава следните съвети на своите колеги: „Много от нас в проповедите си обявяват: „Сега, в заключение“, или „Моето последно отбелязване“... Такива заявления са отчасти опасни. Грешникът знае, какво ще следва след 5 минути и затова се готви да не отговори на поканата за излизане напред. Обаче ако започнете рязко и веднага, докато още нищо не подозира, той няма да има време да се подготви за поканата. И много хора ще са достигнати по този начин“ *10
Отначало се надявах, че неправилно съм разбрал автора. Обаче повторното четене потвърди, че всъщност той учи, че хората могат да бъдат обърнати към Христос с помощта на този „умен“ метод, използвайки го в проповедите, и че тяхната вечна съдба може да бъде определена от елемента на внезапност, който ще даде възможност да не се иска съгласие от човека! Тази идея, че спасението на човек може да е в зависимост от този начин на „достигане“ се намира в директно противоречие с това, което Писанието учи за приемане на Исус Христос. В действителност с такава проповед се „достига“ до това, че голяма част от хората се привличат в религията, а не при Христос. Може ли да има по-лош резултат от проповядване за привеждане на хората към нещо друго, освен към нашия Господ Исус Христос?
Истинската проповед – това не са човешки трикове, а проявление на Духа, провъзгласяващ Божията истина. Няма никога да забравя думите на д-р Мартин Лойд-Джоунс, илюстриращи какво е истинска проповед при проповядването на Уайтфилд в църквата на Джонатан Едуардс. „С голямо желание Едуардс слушал Уайтфилд, въпреки че последният му отстъпвал по дар и талант. Но когато го слушал, той бил във възторг и сълзи се стичали по лицето му. Едуардс е познавал тази сила и власт на проповядване. Уайтфилд бил в Духа, както и Едуардс, двамата са били в единение. И проповедникът, и хората са били в Божиите ръце. Именно такава Божествена проповед трябва да стане наша практика и опит“ *11.
Проповедта, която е имал предвид д-р Лойд-Джоунс е далеко от заблудата, използвана в съвременните проповеди. Библейската проповед изявява, че хората не се новораждат от желание на плътта или от желанието на човека, а от Бог. Новорождението чрез вземане на решение привежда хора при Христос не повече от новорождението чрез кръщение. Вярно е, че има обърнати хора и чрез такава проповед, но това е - въпреки лъжливите методи, а не поради тях.
Библията е ясна в своето изявление, че само Божият Дух може да новороди човека. Истинското покаяние и спасителната вяра идват в резултат на новорождението свише и не могат да не са причина за големи промени. Покаяние и вяра - това е практиката на новородените хора, а не на хора мъртви в своите престъпления. (Еф.2.1-5). Обаче Бог не действа без нас, Той не вярва в нас и Той разбира се, не може да се покая вместо нас, защото Той няма грях, за който да се покае. Трябва лично, съзнателно и доброволно да се доверим на Христос за спасението. В никакъв случай не казвам, че проповедниците не трябва да призовават хората да се покаят и да повярват. Всяка една проповед, която само повтаря евангелските случки без призив към хората за покаяние и вяра в Христос като милостив и могъщ Спасител на грешниците, не е библейска. Апостолите са учили, че Бог спасява Своите избрани чрез глупостта, слабостта на проповедта. Всички нови, разработени от човеци начини са далеко от този Божий способ за обръщане на грешника. Църквите трябва да се откажат от своите плътски изобретения и да се ръководят единствено от учението на Писанията, ако очакват Бог да благослови усилията им и да умножи реколтата в спасението на погиващите хора. Библейският начин на благовестие е прост: „ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.“ /1 Кор.1:23-24/.
Новорождение чрез "вземане на решение" и теология
Без значение дали се признава открито или не, винаги има определени доктринални предпоставки, които са в основата на методите използвани за евангелизация. Кое учение е позволило на Църквата да се отдалечи от историческото христианство и да приеме тези новости?
Според нашия Господ Исус Христос новорождението е Суверенната работа на Божия Дух в човешкото сърце (Йоан.3:8). Именно с това учение на Христос съвременният евангелизъм влиза в конфликт и прави „религията да е човешко дело“. Това шокиращо изявление, че новорождението е не изцяло от Бога, а е поради човешки усилия се намира се на първа страница от най-влиятелното съчинение на Чарлз Фини „Лекция за възраждане на религията“ *12. Голямото богословско различие между модерното благовестие и библейското благовестие е въпросът - истинското новорождение е Божие или човешко дело. Или в по-добрия случай, доктрината за новорождение чрез "вземане на решение" разглежда новорождението като отчасти Божие, отчасти човешко дело.
Мерл д’Обине (1794-1872) в историята относно Английската Реформация твърди, че „вярата в човешката сила за новорождението - е най-голямата ерес на Рим и от тази грешка е дошло разорението на църквата. В отказа за новорождение само по благодат, системата, която го приписва отчасти на човека и отчасти на Бога – е по лоша от чистото пелагианство“ *13.
Един от най- големите американски богослови Чарлз Ходж (1797-1878) също обръща внимание на опасността от това учение: „Няма по разрушителна доктрина от учението, че грешниците могат от самосебе си да се възстановят, от самосебе си да се покаят и от самосебе си повярват, когато им се види за добре... Както истината на Писанието, така и опитът показват, че невъзроденият човек не може нищо да направи, за да получи спасение и ние следва практически да се убедим, че това е истина. По този начин, когато признаем, че сме виновни, не е късно да потърсим помощ у Единствения Източник, откъдето може да бъде получена“ *14.
И двамата автори изострят вниманието на безпомощността на човека, комуто предстои да се новороди, както и на необходимостта от това - Бог да сътвори у него живот. Именно в тези две неща доктрината за новорождение чрез "вземане на решение" се разминава с библейското учение.
Това ни води към основополагащия въпрос: какво е духовното състояние на човека? Може ли да се роди свише, да отговори на определени групи въпроси или да излезе напред пред амвона? Човек може ли да стане истински християнин отговаряйки на покана, която трябва да го изненада? Отговорите ви на тези въпроси ще определят и вашето мнение за духовното състояние на човека. Какво е това състояние?
Най-големият шотландски богослов Томас Бостън (1676-1732) съвсем нагледно е показал духовното състояние на човека, сравнявайки необърнатият към Бога човек с човек, стоящ в яма. Той може безуспешно да се опитва да излезе сам от нея, това е пътят на делата, или той може да се хване за въжето на благодатта, хвърлено му от Христос, за да е спасен от гибел. Да, той може да вземе решение да се измъкне с въжето на Евангелието. „Но, уви, неосведоменият човек ще умре в ямата, ако не разбере, че не може да си помогне с други начини“ *15
Човек е духовно мъртъв в своите престъпления и грехове и не може да угоди на Бога (Еф.2:1, Рим.8:8). Самият Спасител ни казва за безпомощното състояние на хората. Никой не може да дойде при Него, ако Отец не го привлече. „никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.“ /Йоан 6:65/.
Това състояние на смърт и робство в греха не може да бъде променяно по пътя на някакво "решение" или "излизане пред амвона". Човек не може да се накара да стане християнин. Само Божият дух може да създаде нов човек в Христа. Бог в Своята благодат дава на хората нови сърца. И само тогава те могат с желание да се разкаят и да повярват в Господа Исуса Христа. Бог ни говори относно тази истина: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.“ /Езек. 36:26-27/. Христос ясно казва: „Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.“ /Йоан 5:21/
Величието на Божията власт в спасението на грешника става видно само на фона на окаяното състояние на човека. Колко е славна библейската доктрина за новорождението за безпомощния грешник! Нека Църквата се върне към библейското учение така, че да проповядва за Божия слава!
Какво трябва да правим?
Времето на мълчанието премина, вече е време да говорим. Мълчахме твърде дълго и мисля, че само ако сме против тези небиблейски практики, тогава е възможно да препятстваме на онова "успешно" благовестие, с което се получават множество „решения“. Разбира се, там със сигурност има отделни автентични новорождения.
Но хиляди хора всяка неделя получават така лъжлива надежда! Те биват призовани да „излизат напред“, когато всъщност те трябва да дойдат при Христа.
Високото призвание на проповедта се е изродило в редица уловки и трикове. Тези лъжливи практики са възникнали в резултат на извращения на библейската доктрина. В разгара на тази тема нека се молим да е угодно на Бог така щото отново да съживи Своята Църква. Това съживление може да дойде само чрез Исус Христос. Хората трябва да прибягват не към съветничество и не към безплатни покани за грешниците, а към проповядването на Неговото Евангелие. Само тогава нашия труд ще принесе слава на Бога и ако Бог даде, мнозина грешници ще са спасени за Негова Слава.
____________________________
*1 - Свише, сочи на източника на новорождението, т.е. на Триединния Бог.
*2 - C. H. Spurgeon, The New Perk Street Pulpit (London, 1964), Vol. 6, p. 171.
*3 - Jack Hyles, How To Boost Your Church Attendance (Grand Rapids, 1958), pp. 32-35.
*4 - Iain H. Murray, The Forgotten Spurgeon (London, 1966), p. 110.
*5 - Ibid, p. 111.
*6 - Robert L. Dabney, Discussions: Evangelical and Theological (London, 1967), Vol. 2, p. 13.
*7 - Albert B. Dod, "The Origin of the Call for Decisions," The Banner of Truth Magazine (London, Dec., 1963), Vol. 32, p. 9.
*8 - Murray, op. cit., pp. 107-109.
*9 - John Julian, A Dictionary of Hymnology (London, 1907) p. 609.
*10 - Hyles, op. cit., pp. 43-44.
*11 - Съкратен вариант на проповедта: "The Responsibility of Evangelism," Grace Baptist Church, Carlisle, Pa., June, 1969.
*11 - Съкратен вариант на проповедта: "The Responsibility of Evangelism," Grace Baptist Church, Carlisle, Pa., June, 1969.
*12 - За ясното разбиране на теорията за новорождението на Фини, вж неговото съчинение: "Sinners Bound To Change their Own Hearts," Sermons on Various Subjects (New York, 1835).За подробно изучаване теологията на Фини вж.: "Review of Lectures on Systematic Theology," The Biblical Repertory and Princeton Review (Philadelphia, 1847), Vol. 19, pp. 237-277; също Benjamin B. Warfield, "The Theology of Charles C. Finney," Perfectionism (Philadelphia, 1967), pp. 166-215.
*13 - J. H. Merle d'Aubigne, The Reformation in England (London, 1962), Vol. 1, p. 98.
*14 - Charles Hodge, Systematic Theology (Grand Rapids, 1970), Vol. 2, p. 277.
*15 - Thomas Boston, Human Nature in Its Fourfold State (London, 1964), p. 183.
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар