БЕЛЕЖКИ, п-р Андрей А. Вовк

БЕЛЕЖКИ

п-р Андрей А. Вовк

Спасението на човека започва с разбирането му на Евангелието и съгласието му с него, то засяга емоциите (плач, скръб поради греха - 2 Кор. 7:9, радостта на новия живот - Деяния 13:48), и се проявява в покорство.

Дяволът се стреми да фалшифицира всичко, което е свързано със спасението. Лъжевярващият може дори да разбира Евангелието, може дори да изпитва дълбоко чувство на тъга поради греха си (Мат. 27:3) или дори най-искренна радост от чутото Слово (Мат. 13: 20-21). Той  дори може да изпълнява някои заповеди на Христос, като изостави явни, скандални грехове (2 Петр. 2: 20-22).

Но знаете ли, кое не може да бъде фалшифицирано?

Не може да се фалшифицира дълготраен стремеж към покорство, стабилност, вярност в изпълнение на учението на Библията. (1 Йоан 2:4).

                                           ~~~~*****~~~~

Едно е - да четеш с интерес книги за Божия суверeнитет и с удоволствие да слушаш  проповеди на тази тема, а съвсем друго е – да приемаш смирено ударите на провидението, суверенните Господни решения, които по човешки може да не ни харесват.

В това се състои и разликата между  само интелектуалното знание и практическото познание за Суверенността на Бога, рефлектираща в ежедневния ни живот.

                                          ~~~~*****~~~~

Като цяло Библията говори много за нашата зависимост от Бога.

Времето и мястото на нашето рождение е предопределено от Бога. В Книгата на Йов се казва: „...Разширява народите, и стеснява ги. „(Йов. 12:23). Докато е проповядвал в Аеропага, Апостол Павел  казва следното за Господ: „направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им“ (Деян. 17:26). Ако Бог е предопределил време и място на пребиваване за цели народи, то не трябва да има съмнение, че същото касае и отделните личности.

По същия начин, животът на човека е изцяло зависим от Бога. Продължителността на живота ни е предопределена от вечността. Помислете  над думите на Йов за човека: "Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине " (Йов 14:. 5). Давид не се е съмнявал относно предопределеността на всеки ден от земния си живот, когато е написал: "...И в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. " (Пс 139:16).

Ти не знаеш кога и дали ще умреш, тъй като още днес църквата може да бъде грабната от земята. Ти не знаеш какво ще се случи утре. Но Бог е предопределил вече всичко това много преди ти да се родиш.

                                                        ~~~~*****~~~~

Положете максимално усилия в познаването на Господа. Четете Библията, слушайте проповеди, разясняващи Божието Слово, четете книги относно библейското учение за Бога.

Не се задоволявайте с  повърхностни, елементарни познания за учението.
Не позволявайте на мързела да спира духовното ви развитие.
Не слушайте тези, които представят своето богословско невежество за водителство от Духа. Не обръщайте внимание на тези, които ви призовават да изключите ума си, изхвърляйки логиката и здравия разум.

Ако успеете да преодолеете  предизвикателствата по пътя на  познаването на Господ, то ще получите благословенията - радостта от живот, в чиято основа са поклонението, любовта и възхищението пред истинския Бог.

                                                          ~~~~*****~~~~

Брак, развод, повторен брак, конфликти със съпруг/а/, деца, съседи и т.н. – Всичко това, се счита в света за личен живот, за който човек не е длъжен да се отчита пред другите. Според правилата на етикецията, тия въпроси не подлежат на обсъждане със другите.

Но в църквата не е така! В истинската църква, християните са в отношения на отчетност, на взаимна зависимост един от друг.

Проблеми отнасящи се до благочестие, алчност, личен интерес, материализъм, отклонение от евангелското учение - е не само ваша лична работа, но е работа и на цялата църква. Знаете ли защо? Защото от духовното състояние на всеки един от нас зависи успеха, развитието, духовното здраве, изграждането на цялата общност

                                                          ~~~~*****~~~~
Онази област от нашия живот, която не е била просветена от Божието Слово, и не Му е подчинена, непременно ще рухне.

Виждали ли сте хора в църквата достигнали до духовен крах, криза, сериозни проблеми? Сигурно сте се запитвали: „ Защо?“

Защото, животът им е изграден на мистицизъм, интуиция, собствено вътрешно разбиране за добро и зло, различни човешки мнения, безсмислени религиозни традиции – с една дума: изграден на всичко, което им се харесва, само не на Писанието.

                                                         ~~~~*****~~~~
Когато някой съгрешава, Бог не го принуждава да греши, както и по никой начин не го подбужда към зло. Максималното, което Господ прави е това, че оттегля поддържащата благодат, с което позволява на човек да действа по-свободно и той безпрепятствено стига до дъното на греха. Злото е чуждо на Бога и е несъвместимо с Неговото свято естество.

Бог не може да бъде източник на греховни изкушения, защото те са противолопожни на Неговата същност. Така че, опитът на грешника да възложи отговорността на Бог за всеки свой грях е самозаблуда, лъжливо самооправдание на тези, които са капитулирали пред изкушението.

                                                         ~~~~*****~~~~

Повърхностната проповед представя Бога като глупав.

Докато четем книгите на този или онзи автор, правим определени изводи  както за книгата, така и за автора й. Книгите на мъдрите автори ни карат сериозно да се замислим, поучават ни, и ни обучават в жизнено важни истини. При глупавите - книгите им са противоположно на това.

Бог е написал само една Книга - Библията.

Всеки път, когато проповедникът застане отпред на амвона и разяснявайки я, той свидетелствува за нея и за Автора й. Повърхностните проповеди, не разясняващи в дълбочина Писанието, игнориращи неговите велики доктрини, косвено предават на слушателите, като че ли Авторът на Библията е мислил толкова плитко и повърхностно, та граничи до глупост.

Единствено чрез вярното и задълбочено разясняване на текстовете на Писанието за слушателите става очевидно, колко е неизследима Божията мъдрост.
                                                      
                                                                 
                                                         ~~~~*****~~~~

Докато наблюдаваме, че повечето грешници  днес отхвърлят призива на Евангелието и отиват в погибел, това сякаш създава у нас впечатление, че Бог губи битката срещу дявола за спасението на хората. Създава вероятно впечатление, че дяволът е по-силен от Бога, тъй като е следван от мнозина.

Но, това съвсем не е така! Бог не търпи поражение в спасителното дело - всички онези, които Той е предопределил да спаси, Той ще ги привлече със своя ефективен призив.

                                                      
                                                        ~~~~*****~~~~

В действителност, ние не трябва да се притесняваме от клеветническите слухове за проповедниците на Евангелието, а от тяхната липса. Понеже последното е признак на лъжепророците.

"Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците." (Лука 6:26).

Хората, които биват одобрени от всички, са безполезни за Царството на Христос. Никой не им противоречи, защото дяволът е доволен от тяхната работа.

                                                        ~~~~*****~~~~

Не подценявайте значението на философските, икономическите, научните, политическите или религиозните идеи. Светът е управляван от различни идеологии, но доминират религиозните концепции. Точно те определят съдбата на народите, формирайки политическата система и икономическите взаимоотношения, като всичко това в крайна сметка се отразява на качеството на живот.

Богословските идеи, които определят отношенията на човека към Бога, играят ключова роля за формирането на неговата личност, навици, и имат пряко въздействие върху поведението му. Нашето поведение се определя от нашата теология. Нашият живот е отражение на това, което ние наистина вярваме.

                                                        ~~~~*****~~~~

Ние трябва да признаем, че без скърби и вълнения не сме в състояние да израстваме духовно.
Ако Господ ни остави за дълго време в състояние на бездействие, сигурност, успех, слава и идеално здраве, нашите плътски желания биха нараснали до невероятни размери.

Защото за греховните желания няма по-добри условия от  безгрижен, успешен и спокоен живот.

Източник: http://slovo-istini.ru/

Превод: Татяна Иванова

ДЯВОЛСКА ВЯРА, Дж. Ламберт (1950)

Дяволска вяра
Дж.Ламберт (1950)

„И бесовете вярват и треперят“ Яков 2:19

Апостол Яков не казва, че бесовете вярват в Бога. В цялото Писание няма място, където можем да открием каквото и да е твърдение, нито дори намек, че бесовете имат вярата /в Бога/. Разглеждайки Писанието ще трябва да признаем, че бесовете се съгласяват, че има Бог, дори признават, че Исус е Святият Божий. За да се внесе повече яснота от Писанието за тези думи трябва да ги сравним  - убеждение с вяра. 

Убеждението е умствено съгласие с твърдение, декларация, или съществуващото положение на нещата. Убеждението е само акт на разбиране, докато доверието и вярата са активен принцип на разума. Убеждението не съществува извън ума, а  доверието и вярата заставят ума да действа. Убеждението е спекулативно; a вярата е винаги ефективна. Убеждението е общо за всички религии; доверието и вярата са присъщи за този, който вярва в Божественото откровение и спасение по Божия благодат. Дори теоретично, двете: убеждение и вяра, не трябва да се приравняват едно към друго. Надявам се, че читателят ще е благословен да разбере това, докато разсъждаваме над тези текстове от Писанието.

Да, бесовете вярват, че има само Един Бог. Но, те не избират да вярват това защото им е приятно, а защото същият този Бог упражнява сила върху тях. Нито един човек или дявол не може да вярва в нещо без доказателства. Бог поставя границите на дяволските маневри и дяволът не може да ги престъпи. Това е показано в случая с Йов, когато дяволът трябваше да поисква от Бог разрешение всеки път, когато искаше да нарани Йов. Всеки път на дявола му се казваше докъде можеше да отиде и къде трябваше да спре. Дяволът е принуден да вярва, че е напълно контролиран от Всемогъщия Бог. Не може да се каже за дявола, както някои хора твърдят, че той вярва в Бога. Защото тогава техният дявол има свободна воля и е толкова могъщ, та въпреки, че Бог се опитва да спаси всички, дяволът ще победи като погуби по-голямaта част. Дявол с такава сила, не би могъл да вярва в Бога. Припомнете си, че Яков казва: „бесовете вярват и треперят“.


Искам да насоча вниманието ви на Мат. 8:29: „И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?“  Бесовете са били принудени да признаят, че Исус е Синът Божий. Те извикаха към Него като напълно осведомени за Неговата власт над тях. Нека разгледаме въпросът им: „какво имаш с нас?“ Те нямаха наистина нещо да вършат заедно с Него. Те нямаха интерес към Неговата благодат, кръв или правда. За тях Той не беше Спасител и Изкупител. Въпреки това, те разбираха, какво ги очаква, трепереха в Негово присъствие и с ужас знаеха, че трябва да се подчинят на Неговата власт, макар и напълно против волята си. Те знаеха, че Той има власт да ги изгони, „така и бесовете Го молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине." Исус заповяда да отидат, и те отидоха в стадото свине. Исус упражни властта Си над бесовете до такава степен, че Неговото слово не се върна празно, но постигна това, което Той искаше, и извърши нещо, за което Той го бе изпратил. За свидетелите там беше удивително  да видят Личност, Която упражни сила и авторитет и може да заповядва над нечистите духове да напуснат човека, и те наистина да го напуснат.

Нека сега да забележим в Деян. 19:15, когато злият дух каза: „Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?“ Павел разискваше всеки ден, в продължение на две години в училището в Тирана. През този дълъг период от време  юдеи и гърци са привилегировани да чуят словото на Господа. Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел за изцеление на болести и изгонване на зли духове. Това става толкова известно в областта, че дори заклинателите се опитваха да  го имитират. И някои от юдейските скитници, заклинатели, се опитваха да имитират Павел и Исус в изгонване зли духове. Те са казвали на злите духове, "Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва." Бесовете лично са признали твърдението им направено с лъжлива власт, понеже това е означавал и техния въпрос:  „а вие кои сте?“ Те са знаели, че Исус има властта да ги изгони, защото Той го е правил в много от случаите. Те са били принудени да знаят това, тъй като са чували заповедите Му и са били принудени да Му се подчинят. Те са знаели за Неговата власт от прекия контакт с Него и демонстрация на Неговата власт. Също така са били в пряк контакт с Павел, който им е заповядвал да излизат и са били принудени да се подчинят. Знаели са, че Павел е Божий служител, тъй като има власт над тях. Въпросът им: „ вие кои сте?“ показва, че те не са вярвали, че Бог е дал на тези еврейски окултисти власт над тях. Злите духове са потвърдили това, когато беснуемите са нападнали нещастните евреи и са им надвили, така щото последните трябвало да избягат ранени и голи.

Аз съм на мнение, че обладаните днес от зли духове могат да не враждуват помежду си, обаче треперят от страх, когато влизат в пряк контакт с истинските служители на Всемогъщия Бог. „Дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Пет. 5.8). Дяволът знае, че няма да може да погълне някои. Онези, които се съпротивляват на дявола, са оправомощени да изгонват бесовете в името на Всемогъщия Бог, и последствието е, че демоните бягат от тях. За мен наистина е успокояващо и утешително да мисля, че бесовете са под контрола на Бога и не могат да направят повече от това, което Той им позволи. Затова те треперят, защото трябва да Му се подчинят.

Да се върнем сега отново на писаното от Яков, който казва, че „бесовете вярват и треперят“. Той е разглеждал въпроса за съвършенната вяра. Изобличил е глупостта на тези, които се хвалят че могат да имат вяра, но без дела. Яков настоява, че истинската вяра достига до съвършенство чрез делата. Дори заявява, че вяра без дела е мъртва (Як.2:17).  Нещо повече, както делата извършени без вяра са мъртви, така също - вярата без дела е също мъртва. Живата вяра не е дело, произтичащо от живеене във вяра, а живата вяра е дар Божий. А добрите дела непременно произтичат от живот във вяра. Не трябва да казваме, че показваме или доказваме вярата си от дела, а следва да казваме, че вярата от Бог ни упражнява в извършването на добри дела. Напразно се хвали този, който казва, че вярва в Бога, а отрича вярата чрез делата си. Вярата, дадена ни от Бога, не е мъртва, а жива и произвежда добри дела. Вяра и дела - това са причина и следствие; вярата работи като причина да се вършат дела.

Яков използва два начина, за да покаже, че делата придружават вярата. Той привежда примерите с Авраам и блудницата Раав, и пита, кое ги е оправдало, ако няма дела. Така също и Павел привежда същите два примера в трактата си за вярата, в Евреи 11 глава. Той твърди, че вярата ги е подбудила да извършат тия дела.  Павел казва, че вярата е увереност в нещата, за които се надяваме и убеденост за неща, които не се виждат. Това е потвърждението, което Бог дава като дар на Своите деца.

Относно предмета на вярата и делата, няма никакви противоречия между Яков и Павел. Да разгледаме Еф. 2:8-10. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Спасението, както за времето, така и за вечността е дар от Бога. Чрез Неговата милост, доброта и дарби се спасяваме тук, във времето. Доказателство за това е употребата на миналото време на глагола в израза, „чрез благодат сте спасени“. Спасени сме чрез вяра, и то не от нас. Тази вяра не може да се получи от способността ни. Тя не е резултат от добрите ни дела, но е дар от Бога. „Не е от дела, за да не се похвали никой.“. Изключва се каквато и да е наша собственост. Нито един човек няма основание да се похвали със себе си, нито да се похвали със своята доброта. „Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса“. Бог е Творец, ние сме Творението Му;Той е Бог, ние просто твар. Не трябва да казваме, че добрите дела са способни да родят вяра, тъй като само вярата поражда добрите дела. Именно чрез Божията благодат сме в състояние да живеем благочестиво в сегашния свят „за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“ Бог казва чрез един от пророците Си: „ както намислих, така ще стане, както реших, така ще стои“. Ако това е вярно, то разбира се, че ще стане именно така. Аз вярвам,  че Бог подготвя Своите хора в добри дела, работейки в сърцата им. Той работи в тях по Своето благоволение, не само да правят, но и да желаят да правят добри дела.  Той произвежда у тях желание и действие. Добрите дела са несъмнени, както и вярата, и те са същият дар Божий, както и вярата. “Като съм уверен именно в това, че Оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.“ Само така можем благочестиво да живеем в сегашния свят. И стигаме до извода, че за Яков и за Павел добрите дела са характеристики на Божиите деца.

На Божието дете не му е необходимо да се хвали със своята вяра и любов. Те се проявяват в неговите постъпки. То се чувства съвсем слабо, незначително и недостойно, и често си задава въпроса, дали има съвършената вяра и любов. Ако понаблюдавате думите и делата му, ще откриете, че то прави на ближния  си добри дела  и предпочита другите пред себе си. У него има промяна, предизвикана от Този, Комуто то се стреми да угоди и Който влага в него Своята вяра и любов. Бог стимулира делата на такъв човек и влияе на  думите му. Светията се стреми да се подчинява на Христовите заповеди, изпълнявайки Божията воля и прославяйки Го като Източник на всички благословения. За него немощите на плътта са трън, който не му дава да се превъзнася, за да не може да прави това, което иска. Това го заставя да престоява постоянно в молитва, така щото Всемогъщият Бог да е милостив към него и да му прости греховете и неправдата. Такъв човек не би се хвалил никога с вярата , нито пък с делата си. Павел изобличава тщеславието на тези, които се хвалят с делата си. Яков нарича „безделници“ онези, които се хвалят с вярата си. Виждаме, че самохвалството, с едното или с другото би било погрешно, и не е типично Божиите деца.

Нека Бог ни дари тази жива вяра и ни даде възможността чрез Неговата благодат да се обхождаме достойно за нашето звание, вършейки добри дела. Нека Той ни благослови, за да Го прославяме за всичко. Нека гледаме напред към прицелната точка, за наградата на горното призвание в Христа Исуса, когато ще бъдем призвани от тази долина на греха и скръбта в Небесното Царство, където ще Го славим съвършенно в безкрайната вечност.

Нека Той прибави Своите благословии по написаното тук като назидание на Своите по вяра. Амин.

Източник:  http://www.proza.ru

Превод: Татяна Иванова

ДЕСЯТЪК и ДАРЕНИЕ за почитане на кой бог?

ДЕСЯТЪК и ДАРЕНИЕ за почитане на кой бог?

https://www.youtube.com/watch?v=iv2lt4R0hwk



Скоро един брат ми изпрати този клип, който предизвика многобройни смущаващи духът ми  въпроси. Нека първо отбележа, че проповедникът с брадата дори не може чисто да изговаря думите, а сякаш ги дъвче, плюе... и дъвче.  Всеки слаб оратор за да поддържа що годе имиджа на успешно убеждаващ говорител  се промотира с побъркващото здравия ум повтаряне на  вълшебната думичка „амин“. Чуйте! Както казват хората, всяка втора дума е „амин“! Амин, амин - о’кей! Ама, на кое точно да кажем "амин"?

Затова искам да поставя и пред вас част от моите въпроси:

1. Защо на всяко богослужение е въведен тоя ритуал: да се обръщаме към човека до нас и да му казваме нещо? Задължително ли е това? И каква е целта на едно такова занимание? Дали не е да ни подготви психически за това, което следва – даване в сеенето?

2. Откъде-накъде "най-радостното време, което можем да направим" е времето за даване на десятък? Не пише ли в Библията, че небето и земята се радват, когато един грешник се кае? Защо се изместиха ценностите в християнството и как успяхме да заменим небесната радост и библейското разбиране за нея, със събирането на пари? Парите ли бяха основата на Христовото служение?

3. "Даването е много важно"! Добре. Важно е, но за кого? За тези, които дават, или за тези, които с тоя призив обират единствените пари на хората?

4. Къде в Библията можем да открием следните думи, или поне намеци: "Когато ние даваме нашия десятък, или дарение, ние влизаме в Завета, който имаме с Господа."? А ако това е наистина така, тогава горкият разбойник, който бе също разпнат до  Исус на кръста,  в какъв завет влезе с Господа? Дали Исус когато му каза, че ще бъде с него в рая,/без никакъв завет!/ изпълни това обещание, или... вероятно Исус без завет го е излъгал?...

5. Очаквах момчето-говорител да стигне до известния на всички ни цитат по темата за десятъка. Най- после, доведе ни до казаното от пророк Малахия. Но, кога най-после тия харизматици ще научат правилното и истинско значение на Малахия 3:10-11? Спрете да го цитирате извън всякакъв контекст! Спрете!!! Стига сте пребърквали джобовете на хората! 
Значи "донесете всички десятъци, за да има храна в дома  се отнасяло към "църквата, където допринасям (какво точно обаче?)“, там трябвало да давам, там да СЕЯ". Нечувано какви манипулативни трикове прилага синът на Хазърбасанов! Дали някой друг не схваща този тънък змийски похват?! - в откъса относно купуването на сандвич в Макдоналдс, а го плащаш другаде!... С други думи, той внушава, че десятъкът се дава САМО там,  където твоите пастори те ХРАНЯТ, а не за истинската нужда, където Бог те води.  Според псевдо-проповедникът от видеото, длъжен си да принасяш десятъкът си там, където слушаш тяхното манипулативно слово, (наречено от тях - „божие“) , т.е. там, където всъщност теб трябва да те ДОЯТ. „Ето, боговете ти, Израилю!“ ви казва Аарон. Те са боговете ти! Принасяй жертвоприношения! И колкото се може, по- тлъсти, не варени, а сурови и с тлъстина! ...

Всъщност, Истината е много, ама много далеч от тези предварително заучени фрази - клишета!

6. "Там, където си ПОСЯН, там ПЛАЩАШ". Ето, да си дойдем на думата - Искат само те да прибират тлъстината на вашата жертва. Но, къде ап. Павел говореше такива неща? Имаме ли пример в Новия Завет? Къде Павел съветваше вярващите и от коя църква, да си дават десятъка там, където си  се "се хранил духовно"?

Да казвам ли, че заключението на говорителя е много подвеждащо: “Разбирате ли? Това е което Словото казва". ....

7. Чуйте само: "благословението не е колата, къщата, часовника, който носиш". Ако не е това, тогава защо такива млади, неопитни хора подвеждат другите и им налагат бремена, които те самите НЕ носят? Открихме, т.е. ХазърбасанОВ младши ни откри, че всъщност "благословението е помазанието, което е вътре в теб и Е дух на мъдрост и откровение“.  !!! Нима?  
Това момче има невероятна дарба; дарба да извърта като сатана истинското Слово! Как само свързва даването на десятъка с получаването на Божията мъдрост е известно само на него. Абсолютен фокусник! А може и на него да не е известно, но поне има самочувствието на папагал повтарящ думите на баща си. По-нататък, Хазърбасан младши ни казва, че мъдростта е да "знаем къде да сеем". Пак повтарям - всичко се върти, ИДВА около даването! Какви са тия магьоснически номера - даваш пари и веднага вземаш каквото ти душа иска. "Благословението "не е материалното нещо", продължава проповедникът..., ноооо, чакай малко! Нали тръгна от ДАВАНЕТО, от СЕЕНЕТО, а сега се извъртя като змия. Ааа, било духовно! Нека да видим как е духовно.

"Благословението не е материално нещо, то е духовното, а духовното се превръща в естественото". Прав е човекът - материалното от чуждия джоб се превръща в духовното за тях, но преди това трябва да е влязло в портфейла им!

8. "Господ не е свършил", продължава човекът да чете Малахия. Аз пък слушам един манипулатор, който продължава да промива мозъка на хората, понеже той и подобни на него, "духовно хранят" тъпите овце, те овцете нямат друг избор, ами трябва да вадят парите и да "сеят с даване".

9. "Бог иска изобилно да имаш". Ха така, и аз искам! Чакай тогава – ей сега си поръчвам едно БМВ7, къща на 5 етажа с асансьор и голям басейн отпред. Става ли?, ако е твърде скромно мога да пожелая и още неща...

10. "Виждаме пример, когато Бог не само ги изцеляваше, ами ги правеше ЦЕЛИ"? Момче, спри се малко. Не се излагай чак толкова. Кажи ми, къде намери, че Исус е (на)правил цели хора? Да не би да им е добавял крак, глава, нос... Момент, искам да си запиша... кажи ми, моля, в кои точно Евангелия прочете всичко това? Да не е някакво евангелие на... на просперитета?

11. "Така, продължаваме. Заради вас ще смъмря онзи, който поглъща". А за кого точно става въпрос, т.е. кой е този, който поглъща? Фантазията на говорителят е в разгара си и той изявява: “тук виждаме, че давайки НА десятъка (как се дава НА десятък е тайна за мен и за всеки средно грамотен и просветен християнин), давайки дарението, защото Малахия казва "ако вие не ми давате десятък и дарението, вие ме ограбвате", давайки десятък и дарение означава, че ние влизаме ПОД ПОМАЗАНИЕТО, че влизаме в ЗАВЕТА С ГОСПОДА, и тогава Той става (какъв е бил преди това ставане???)  Бог на Авраама, Исака и Якова."

Спирам тук, защото този човек е пълен еретик! Къде Заветът с Господа е поставен в контекст с десятъка? Примери моля!

12. "И тогава Той ще смъмри този, който поглъща, всяка една атака на дявола да вземе от тебе.. Ти тогава влизаш в протекцията (защитата) на Господа". Значи, ако даваш десятък, Хазърбасан младши ти предлага "протекцията на Господа", а ако не даваш... Стоп! Я моля, ти г-н проповеднико, посочи къде в СуперНовия си Завет, който четеш, се намират тези ДИВОТИИ и ЩУРОТИИ?

След като  платиш мафиотската рента, наречена "задължителен десятък", едва тогава, смело изтъква Хазърбасан младши, "Господ застава сЪс тебе". Г-н Еретик, посочете на всички ни къде Павел МАНИПУЛИРАШЕ вярващите с думите, които вие изрекохте, че "само след като си платиш десятъка, Бог застава сЪс тебе"?

13. “Така че, даването на десятък… Авраам даваше десятък“. Има ли разумни хора всред вас? На кого и защо Авраам даде десятък? Къде е постановлението за Авраам, с което Бог да сочи, че всички трябва да правят като него?

14. “Давайки десятъка, ние почитаме Господа“. Така ли? Ама чакайте, да не би да почитаме манипулаторите, които едва чакат да приберат от Десятъка всеки един лев,изкаран с много труд и лишения?... Разбирането на този човек за почитанието към Господа е страшно плитко, чуждо на всяка библейска истина и има за цел сплашването на слушателите с един намръщен господ, който е готов да цапардоса начаса всеки, който не даде веднага десеттях процента на неговите посланици.

15. “Бъдете покорни“! Това иска Бог! Исус каза “бъдете слушатели, а не изпълнители“. Ех, защо ли го каза Исус, на кого, за какво… За този човек тези подвъпроси не са важни, което показва колко манипулативно избира стиховете от Библията и ги тълкува както татенцето му го е научил. Лозата на левитите трябва да се продължи, за сметка на работещите светска работа, които трябва просто да бъдат покорни на Господа и да дават, да дават и много да дават. А кога ще получат??? Аааа, то зависело от вярата им! Затова момчето играещо все по-зле ролята на проповедник,  подтиква слушателите си да не бъдат “само слушатели, ами изпълнители на Словото“. Да. Обаче, изпълнители само на това слово, което излиза от устата на манипулатори като него.

16. “Исус каза на един богаташ продай всичко, което имаш и ела и ме следвай“,   продължава да ни води гласът  с манипулативните идеи. И най-отвратителната е, че “виждате ли, ако задържите всичко за себе си, не сте последвали Господа“. Затова момчето от екрана ни съветва: “продай всичко и ела, и ме следвай“. Добре де, ТИ кога ще продадеш всичко и ще тръгнеш да следваш Господа?

17. “Това че ти даваш,  е знак, че благословението, или парите, или колата, или каквото и да е, то не те владее.“ Аз пък казвам, че даването на манипулатори е знак, да, несъмнено е  знак на страх от такива манипулатори, а не на страх от Господа...

И за да уплаши допълнително слушателите си, проповедникът отново манипулира и убеждава хората, че даването е “завет с Господа”. С други думи- какво чакате? Вадете парите и правете завет с Господа! Оуу, какви подли мошенически номера в името... Божие!!!

18. Следва лекция по българска филология – “Просперирането e същата дума като благоуспяване”. Тенк’ю, май френд, фор юр лекчър! (Благодаря мой приятелю ЧОВЕЧЕ!!, за лекцията! )

19. “Божието Слово има над 2000 стиха как да управляваме добре финансите си, отколкото за любов, вяра или друго“. Моля??? Нима?! –повече стихове за пари, отколкото за вяра,  или отколкото за най-голямата дарба любовта, или отколкото за себеотрицание и освещение?!, Ноооо ...според коя от сатанинските версии на Библията?! Тъй като Библията съдържа “над 2000 стиха за даването, вие си правете сметката“, продължава човекът. Какви сметки да си правим, не е никак ясно, но май трябва да внимаваме в картинката, понеже, щом Бог смятал парите за толкова важно нещо, затова значи ще са тези 2000 стиха. ... И какво следва от това:  давайте, сейте,.... сейте, давайте, ....всеки път давайте и сейте о, вие наши любими овце!  Любовта, вярата и “другите неща“ наистина не са важни, тъй като току що българският „Коперник“  откри цели 2000 стиха за парите! Ехааааа, как приятно звучат и галят ухото тези думи - пари, пари, пари...

Следва една напълно “гениална мисъл“: „любовта ще те кара да даваш“!
Жестоко попадение! И право в сърцето - с любовта няма мърдане!  Сега или обичаш или не!, Или си даваш парите в касата при проповедника, или ще те изключат от всякакъв Господен завет! 

Охх! Ако тази мисъл „любовта ще те кара да даваш“  беше истински вярна за хора като вас, господа Хазърбасанов и син, тогава защо вие, заедно с църкви като вашата, поставяте ударението  НА ДАВАНЕТО, но даване изисквано само от другите? За да подсещате вярващите, да не престават да „обичат“ по вашия метод Господа ли?

------------------------
-------------
------

Нивото на християните вярващи и приемащи тези манипулации за Божие Слово е дори по-ниско, отколкото на този жалък и окаян псевдо-проповедник.

Тази видео-„проповед“ е позор, позор за тези, които я приемат, докато се наричат с Христовото име!



Източник:  www.facebook.com/groups/277826649070331/permalink/381502232036105/

ИСТИНАТА за ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА, Андрей Щерн

ИСТИНАТА ЗА ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА

Андрей Щерн

Поговорките за истината и колко е неприятна, когато я чуем, са много вярни. А от истината боли, понеже накърнява човешката гордост. И няма значение  с колко любов и търпение се обръщаме към хората,  гордостта е тази, която ги лишава от разум и способност за здраво възприемане на истината. Като служител на Словото, за когото провъзгласяването на истината е дълг, съм попадал в такиви ситуации. Много пъти са ме питали  какво мисля  за съвременните мисионерски текстове, най-известният от които  е "Четирите духовни закони" на Бил Брайт*. И защо в историята на  реформираните и презвитерианските църкви не се използва подобен начин на свидетелстване към грешниците.

Обикновено отговарям, че тази стратегия не е библейска, пълна е с грешки, базирани на извадени от контекста стихове и пасажи и още по-лошо – тя е в разрив с двата Завета (където Старият Завет изобщо не се споменава). До средата на ХХ век никой не е чувал за тази стратегия,  а някога са живели без нея, и пак Бог е спасявал.

Тук няма да успеем да обхванем цялата проблематика на темата, но тъй като сега страната ни е устремена към пропастта, е невъзможно да се мълчи за последствията от ДЕСЕТИЛЕТИЯ неправилно боравене с Евангелието.
Предлагам ви да погледнем с широко отворени очи на Sola Scriptura и на някои от наложилите се у съвременните евангелски християни клишета, които по никой начин не са библейски.

„Бог те обича; И той има невероятен, прекрасен план за твоя живот“.

Пълен абсурд. И това е един от редките случаи, при тази рязка оценка за възможността да съвпаднат разбиранията на плътския и духовния ум. (макар и по съвсем различни причини).

Може ли, дори от човешка гледна точка, да се счита за прекрасен план, житейския път на тези, които последваха Христос? Които изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания.  Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието. (Евр 11.36-39.). Християните носили  своя кръст, според Христовата заповед (Mат.10.38, Лука.14.27),  носили тежкия кръст на отделяне от обществото, приели мъченическа смърт в борбата с езическата империя или комунистическото чудовище, вероятно зле са вярвали, че Бог има  "чудесен план"за  тяхния живот!

А от духовна гледна точка, е възможно да се кажат подобни неща, само за хора убедени, че спасението от Христос е дадено на всички. Нека се опитаме да изясним, дали това е вярно.

Човекът е грешен и отделен от Бога. Следователно, той не може нито да познае, нито да изпита Божията любов и цел за живота си. Исус Христос е единственият даден от Бог път за избавление от човешките грехове. Чрез него човеците могат да познаят и изпитат Божията любов и цел за живота си.

Като че ли вярно звучи. Но ... идва ред на неприятната новина. Няма никакво библейско основание да вярваме, че всички  хора могат да "знаят и изпитат Божията любов."

Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие; Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен. (Пс.55:6). Ще изтреби не само греховете на тези хора, но и самите хора, вършещи беззаконие. Господ притежава не само доброта, състрадание, търпение и любов, но Той е свят и справедлив, Той мрази злото и греха, и изпитва гняв и негодувание срещу греха и тези, които му служат. Освен това, Той е Суверен и ще направи във всички случаи, това, което Самият Той, без никой друг, счита за нужно. Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими; Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота. (Пс.111 7:8).

Тъй като Бог е всемогъщ, Той е свободен да покаже милост, или да я задържи по отношение на онези, за които е такава Неговата воля. Помилването не зависи от желаещия и подвизаващия се, а от Бога милуващият. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. (Римл.9:16,18).

Това са тежки думи, но не можем да ги изхвърлим от Библията, въпреки, че на някои им се иска. Ако започнем да се справяме с Писанието, като изрязваме неудобните за нас места, то скоро ще остане между кориците само това, което ни харесва, наподобяващо „Майн Кампф“.

Римляни 9 глава обяснява, че Бог е свободен в Своята любов и любовта Му е безусловна. Бог избра Яков и намрази Исав и освен това - не на базата на нещо добро в Яков, а когато те все още не бяха родени, нито сторили нещо добро или зло - така, щото за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, който призовава.   (Римл.9:11 -12). Защо прави Бог това? Защото това е Негово право, Негова воля, Негова цел и план.  Той не е длъжен да се отчита пред нас. Кой си ти, за да спориш с Бога (Римл.9:20), Който върши всичко за Собствената Си слава - дори и нечестивия за деня на злото (Притчи.16:4).

А искат твърде много да изхвърлят от Писанието, именно хора, които не вярват във Всемогъщието и Свободата на Бога. Такива търсят "свободната воля" на човека, и подобните му учения. Като че ли не може да се каже, че те мразят Бога, мразят Христос. Но, въпреки това, те мразят Бога на Писанието, Който е Всемогъщ, и следователно, Христос, в Когото вярват - не е библейския Исус Христос. А вярват в идол, продукт на повърхностно мислене.

Всеки трябва лично да приеме Исус Христос като Спасител и Господ; Само тогава, можем да познаем и изпитаме Божията любов и цел за живота си.

Тази така широко разпространена формула, изобщо я няма в Библията. Както и няма в нея нещо толкова лично,  че да съществува извън връзката на вярващия човек с Божия народ (Израел и Църквата са взаимозаменими понятия). По същество...

Писанието говори за любов към Бога в Христа Исуса, нашия Господ (Римл.8:39). Той ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов, и ни е обдарил във Възлюбения Си(Еф.1:4-6).
Тогава, всички хора ли са в Христос? Имаме ли право да кажем на Исав: Христос те възлюби? Можем ли да кажем, същото на гонещия  Църквата държавен агент, или  на расисткия фанатик, който в най-добрия случай, би ни преследвал и по-нататък?

По думите на Исус Христос в Мат.7:13-14,  болшинство от хората ще загинат навеки. Имаме ли право да им кажем, че Христос умря за тях? Остава едно от двете неща: или Христос умря за народа Си, или ние вярваме в слаб Бог, който обича хората, но след това ги хвърля в ада.

Не, нищо подобно. Това е лъжа – да говорим на хората, че Христос обича всички, и че Той е умрял на Голгота за всеки един човек.
Той умря за Своя народ, за Израел, за своята Невяста-Църквата. Когато невярващите говорят за Божията любов към тях, това е фалшива надежда. В Неговите очи Те заслужават само осъждане и унищожение.

Проповядва се, че приемането на Христос се състои в обръщение от само себе си към Бога (покаяние) и решението да позволиш на Христос да влезе в живота ти, да ти прости греховете и да направи от теб това, което Той иска да бъдеш.
Но, не е достатъчно само да осъзнаеш , че Исус Христос е Син Божий, и че Той умря на кръста за нашите грехове. Също така, не е достатъчно да имаш някакво емоционално преживяване.
Тогава остава главното - да приемеш Христос чрез вяра. Приемането на Исус Христос чрез вяра , като акт на нашата воля. Но... от нашата воля ли е?

Проблемът на това твърдение е, че така предложено прави да са завишени човешките способности, волята на човека. Който не е роден отгор /свише/ не може да види Божието царство (Йоан.3:3) . И тук, естественият, погиващ в грях човек, не може да е в състояние да възприеме това, което е от Божия Дух (1 Koр.2:14).

Естественият човек изобщо не е духовно жив - той е мъртъв. Мъртвите не могат да повярват, докато Бог не ги съживи. Само Святият Дух е в състояние да съживи грешника и да му отвори очите за собственото му абсолютно гибелно състояние. Но тук липсва абсолютно  "Действието на нашата воля". Това не е учението на Библията, а на Чарлз Фини и на други еретици - антиреформатори в Съединените щати от XIX век.

Можете да приемете Христос, точно сега с вяра, ако се обърнете към Него чрез молитва ...

Обикновено мисионерските брошури завършват с такива или сходни молитвени призиви като в Деян. 2:21: И всеки, който призове името Господно, ще се спаси. Като казват накрая да, и амин. Обаче,  тази стратегия е станала за много православни повод за сарказъм към хората, които сериозно говорят: ". Ако си повярвал и приел Христос като личен Спасител – то ще се срещнем с теб скоро в рая".  Едва ли двете страни разбират смисъла  на казаното. Гледните точки, въпреки всички различия, са сходни.

Преди всичко: понятието "всички, всеки" в този контекст означава ли изобщо всички хора? Разбира се, не. (тук нямаме възможност да покажем това въз основа на логически анализ на библейския език). Но, има един очевиден факт: Името Господне не се призовава от всички (а при пророк Йоил и от цитиращите го в Деяния -  думата „всички“,  изцяло е насочена специално към евреите, т.е. към хората, които по онова време вече 1200 години са знаели за Бог).

Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им (2 Koр.5:19). Но има ли хора в света, непримирени с Бога? Разбира се, че има. Ако в това си състояние те напуснат този свят, тогава този пасаж изрично не се отнася за тях: невменяване на греха им, което и означава, че Христос не е умрял за тях.
Идеята, че Той е умрял за всички, включително и за непокаяните грешници прави жертвата му  провал. А може ли да вярваме, че е провал? Това не е ли богохулство? Може ли всред „вярващите“ по този начин, да се окаже че има безспорно погиващи хора? Със сигурност. Нещо повече, дори не е реалистично някой да се спаси, вярвайки в изопачаване на делото на Христос.

Какво се случи на Голгота? Христовата смърт, обезпечи ли спасението на онези, за които бе извършена Неговата жертва, или тя е само потенциална възможност за спасение на всички хора?

 Мнозина вярват в тези или други факти за Христос, но при все това нямат Вечен живот. И доколко далеч от тях са тези, които вярват в Кръста само като възможност за спасение? Ако в някоя зимна нощ се окажете в залива със спасителен пояс в ръце, на 20 км от Санкт Петербург, и ви кажат, че този пояс е просто възможност да доплувате до брега – как бихте реагирали, осъзнавайки, че в ледената вода е невъзможно да оцелеете дори за половин час? ...

Христовата жертва е замислена с цел в предвечния съвет-Заветът на Светата Троица преди създанието на света. Не Аз ли Господ? и освен Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог праведен и спасител (Ис.45:21).
Неговата скъпоценна кръв наистина спасява избраните Му хора от Божия гняв и осъждение. Нищо друго не е в състояние да направи това, защото без проливането на кръв няма прощение (Евр.9:22). Той взе върху Себе Си греховете на Своя народ, и Божия гняв за тях. На Кръста, Той показа Своето правосъдие в справедливостта и Своята милост в опрощението. Ако Той би действал по по-различен начин, това би било в противоречие с Неговата природа.

Ако някой казва, че това е просто възможност за спасение, като остава да я повярваме, то това е лъжа, защото към действието на Благодатта добавя действието на човешката воля, обаче така установено спасението става безполезно. Трудното тук е  именно: или-или. Или е по благодат, или е по дела: Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело]. (Римл.11:6).

Няма нищо лошо в това, ако невярващият прочел "4-те закона" пожелае за първи път в живота си да се моли на Христос. Възможно е, тази стъпка да е доказателство, че Господ вече е започнал Своята възраждаща работа в сърцето му. Но да се счита, че изричането на една молитва е по самосебе си гаранция за спасение – това е заблуда. Заблуда, която е само малко по-различна от магията.

Сама по себе си молитвата, както и каквото и да е усилие на волята не спасява никой. Тя не е заклинание, действащо чрез сила. Спасява Христовата благодат чрез вяра и това не от вас самите, а е дар Божий ... за да не се похвали никой. (Еф.2.8-9). Никой, и, с нищо. В противен случай, бихме могли чрез принудителната сила на действуваща молитва, да заставим Бога да ни спаси. Но ако предполагаемата молитва или което и да е друго човешко действие действа принудително върху Бог, то тогава Той не е Бог. И означава, че сме в една религиозна самозаблуда или просто измама.

Бог спасява когото иска. Тук не може да има магия или сила на произнесеното слово. Той спасява онези, които Той избира и не спасява тия, които не избира. Той има пълното право да не спаси НИКОГО, защото всеки от нас е участник в грехопадението на Адам и всеки ден и час добавя към греха си. Но след като Той спасява, Той не иска някои от Неговите избрани да погинат, а всички да дойдат на покаяние (2 Петр.3.9). Това се отнася за тези, които Бог обича, и за които Христос е умрял и за никого повече. Божието спасение е успешно, и е според както Той го е планирал. Това е единственото спасение, което въздава единствено на Бог цялата слава и не оставя у грешника никакво основание да се гордее.

Всеки друг начин на вяра е безспорно НЕбиблейски и произхожда от човеците, които са свикнали да разчитат на своите дела, а не на Божията милост. За тях, не методите на съвременната християнска проповед, а истинските Божии дела - са смехотворни. Днес, тези хора разпространяват не само религиозно лицемерие, но и властват надменно над нас. Властват, според човешкото разбиране за благоденстващ живот (Пс.73:3). Но те не вярват и няма да повярват, че кротките ще наследят земята, и че по-големия ще слугува на по-малкия (Мат.5:5, Римл.9:12). А ние мълчаливо избърсваме тяхните плюнки - уви, не от себе си, а от Църквата. Непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.   Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе. Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм (Пс.5:9-10,8).

И последно. В "Четирите закона" и други подобни материали има цитати от Библията. Божието Слово си остава Божие Слово, въпреки, че Го използват извън контекст и Го оскверняват. Към осквернената светиня следва да се подходи по съответния начин. Затова, ако случайно получите някоя псевдохристиянска брошура не я изхвърляйте, макар и с тъга в сърцето - хвърлете я в огъня. След което се запознайте с това, което по този повод са казали хора, познаващи реалното Писание и Истинския Бог.

Мразя двуличните, а обичам закона Ти. (Пс.119:113)

---------------------------------------------------------
Бил Брайт* - Един от християнските лидери на 20 век, основателя на Кампус крусейд (Campus Crusade for Christ). Чрез работещите за Кампус крусейд по целия свят, тяхната брошурка „Четирите Духовни Закона“ и филма „Исус“ (гледан от над четири милиарда души) сочат, че повече от 150 милиона човека са били „спасени“ и ще прекарат вечността в небето.


Източник: http://www.proza.ru/


Превод: Татяна Иванова
Пр

Сравнение на спиритизма с харизматично петдесятния духовен опит , Александър Зайбел

       Сравнение на спиритизма с харизматично петдесятния духовен опит

След направените сравнения , Стегал и Хардууд установиха следното:

По надолу са показани няколко паралела между така нареченото Кръщение в Духа на петдесятното движение, и проявленията на така наречените „зли духове" , показани от спиритистки медиуми:

1. Цитат от книгата „ Оригинално водачество чрез медиуми" (Genuine Mediumship)

При въвеждане в транс ръцете и тялото могат така да се мятат и треперят, сякаш са изложени на поредица от токови удари. (с.237)

Когато дойде силата на духа, се забелязват  особени гърчове, удари и треперене на ръцете и раменете, а понякога и на цялото тяло. (с. 230)

Цитирам  петдесятен вестник Bridal Call, Juli 1920, стр.18:

„ Изведнъж раменете ми започнаха да треперят, отначало бавно, после по-силно, докато цялото ми тяло започна да се тресе под въздействието на тази сила".

„ В неделя на 16 май, бях кръстена със Святия Дух в една молитвена зала.  Като буреносен прилив  Святия Дух се вля в мен, сякаш искаше да разкъса тялото ми на парчета"

2. При спиритизма изтръпването се усеща като при токов удар. От същата книга (Genuine Mediumship):

„При действието на този дух (или демон ) ,  по раменете и ръцете се усеща особено изтръпване, парене, щипане и боцкане, подобно при леко убождане с игла, все едно забавен електрически удар е минал през мен" (с. 239).

Е.В. Лиич Балтимор пише в Bridal Call, август 1920 „ Святия Дух ме сграбчи и това което изпитах е почти неописуемо, но все пак ми се стори,  че държах една електрическа батерия в ръцете си и токов удар минаваше през мен от главата до петите."

3. Genuine Mediumship: „ Новият спиритист ще бъде в състояние да следва в частично или пълно съзнание това, което духът казва или върши чрез собственото му тяло или сетивните му органи. Разбира се, опитът да подтиснат странни звуци и движения, неприсъщи викове и стонове, остава  неуспешен, тъй като случващото се не е под техен контрол. "

По време на едно харизматично събрание една развълнувана зрителка телефонира на майката на приятелката си:

„ Дъщеря ти лежи на земята и кряска като маймуна!“

4. Genuine Mediumship: „ Промъкналият се дух в тялото ви, така ускорява дишането ви, че то става бързо и неравномерно.

Към това, е и едно свидетелство от петдесятните среди: „ Имах чувството, че се разпадам. Тялото ми се свлече на земята , дробовете ми се изпълваха и функционираха трудно под тази тежест."

5. Genuine Mediumship:  „ Ако започнете да говорите  като медиум, може да почувствате загуба на съзнание, подобно на припадане. Това усещане може да продължи до пълно безсъзнание, като до повторно връщане в пълно съзнание, няма да знаете това, което се случва около  вас.(с. 236).

Същият феномен важи напълно и за петдесятната практика, когато жертвите на това ужасно движение изпаднат изведнъж в транс. Тук е отчета на една петдесятна конгрегация в San Jose, Калифорния.

„ Когато отворихме вратата /на църквата/ станахме свидетели на неописуема гледка. Много бяха получили вече „ Удар от Господа", и чашата беше преляла. Горе на сцената лежаха дяконите, в коридора и между пейките жените разпоредителки и хористите, а между пейките и амвона лежеше проповедника проснат в краката на Спасителя. Всички бяха чудотворно кръстени в духа, който чрез език на хваление и поклонение говори чрез тях, език, който бе изцяло техен.“

Александър Зайбел

ДА ВЯРВАМЕ НА БОГ Р. С. Спроул Младши

Да вярваме на Бог  

Р.С. Спроул Младши 

Живеем във век на объркване и пропаганда. Вече не преценяваме внимателно аргументите си и не достигаме благоразумно до заключенията си. Вместо това, ние сме пропити с онова, което един културен критик нарича „културата на усещането“. Не мислим, а чувстваме. Не решаваме, а избираме. Не обсъждаме, а действаме. Водещите манипулатори избират вместо нас. Чрез изображения, чрез асоциации, но никога чрез логика, те ни внушават каква паста за зъби да използваме, какви обувки да носим и за коя партия да гласуваме. Замислете се за момент за нашия образ. 

Християните, поне тези които са на запад, са склонни да гледат на себе си в контекста на културните компромиси. Ние си мислим, че може би не сме толкова умни, колкото невярващите, но сме по-приятни. Може би не сме толкова интелектуално напреднали, колкото тълпата от невярващи интелектуалци, но ние сме по-чисти. Може би не четем техните интелигентни автори, нито гледаме техните скучни филми; не посещаваме често техните галерии. Но ние четем приятни, чисти историческо-романтични романи, гледаме филми за грабването и имаме картини с приятни и уютни къщички, окачени над нашите камини. Има нещо вярно в този образ. 

Все пак, не каза ли апостол Павел:

 „ Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога.“ (1 Коринт. 1: 26-29);

За тези от вас, които следят класацията, това е писано за нас – ние сме глупавите, немощните, долните и презрените. И понеже сме глупави, понякога ни се иска да се измъкнем някакси от тази наредба. Оглеждаме бойното поле и виждаме семето на лукавия. Виждаме тяхната интелигентност, тяхната мъдрост, техните обноски, тяхната сила и се стремим да ги имитираме. Мислим си, че за да спечелим дебата, първо трябва да спечелим тяхното одобрение; да покажем на тези, които са извън Божиите обещания, че ние сме също толкова единни, също толкова вървежни, колкото са и те. Обясняваме си измъчващият ни глад за одобрение с това, че: „На всички станахме всичко“ (1Коринт. 9:22). 

Нуждаем се от две неща. Първо, трябва да изхвърлим този подход за печелене на невярващите. С „вървежност“ няма да спечелим никого за Царството. Колкото повече ги насърчаваме, толкова повече ги убеждаваме, че те са великите. Колкото повече им подражаваме, толкова повече те се удоволстват от това да видят техния образ в нас. Всъщност колкото повече се уподобяваме на тях, толкова повече ставаме като тях. В крайна сметка, опитвайки се да светим с нашата светлина, ние всъщност закриваме способностите си. Ставаме обезсоляла сол, годна за нищо друго, освен да бъде потъпквана. 

Второ, трябва да имаме по-добро, по-вече библейско разбиране за тези, пред които сме изправени. Имиджът им ни показва учени мъже и жени, които заемат важни места в престижни университети. Освен името си, те притежават и титли. Плащаме хиляди долари, за да могат децата ни да ги слушат. Дават ги по C-Span и PBS*. Пишат рецензии в „The New York Times Book Review”, също така и книги, чиито рецензии са в същата преса. Те са възпитаници на елитните университети, а сега са и преподаватели в същите тези университети. А Бог казва, че те са глупци. В крайна сметка, новите атеисти не са по-различни от „старите“, за които Бог казва: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.“ (Пс. 14:1). Техният образ е власт и обаяние. Реално, обаче, те не са нищо повече от неразумни и наивни пещерняци. Когато сме изправени на арената на истината, ние не се изправяме пред Голиат. Ние не се срещаме лице в лице с войската на Фараон. Вместо това ние се борим срещу изплашени и лекомислени малки деца, които обаче вече знаят това, което се опитваме да им докажем. 

Като християни, призовани първо да следваме Божието Царство, да възгласяваме славата, силата и красотата на царуването на Исус Христос над всички неща, трябва да полагаме минимални усилия, за да се впишем в картината на невярващите, но също така е нужно много повече от това просто да вярваме в Бог. Вместо това, ние сме призовани да вярваме на Бог. Той е Този, Който казва , че те са неразумни и глупави. Той е Този, който казва, че в Христос ние сме повече от победители (Римл. 8:27). Нашият призив е да бъдем толкова безразлични към образа на невярващите, колкото сме безразлични и към техните „аргументи“. Двете - еднакво погрешни.

Исус ни каза да оставим безпокойството настрана. Където и да се намираме, дори и преминаваме през долината на мрачната сянка, или борещи се с идеите на Ареопага (Деян. 17:22), ние не трябва да изпитваме страх. Бог е с нас винаги, дори и до свършека на века. Призивът ни не е да се стремим към грандиозни победи. В края на краищата Бог няма да сподели славата си с друг. Нашият призив е изключително лесен – да търсим първо Божието царство и Неговата правда. Тогава и само тогава всичко това ще ни бъде прибавено. Нека Бог дари с мъдрост Неговите глупци (нас), така че повече глупци да бъдат прибавени към Неговото Царство.

 * C-SPAN, съкратено от Cable-Satellite Public Affairs Network е американска кабелна телевизия, предаваща без прекъсване заседания на държавни органи. PBS е обществена телевизионна мрежа на Съединените щати.

Превод: Ваня Спасова
Източник: http://www.ligonier.org/learn/articles/believing-god/

© Tabletalk magazine Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk. Please include the following statement on any distributed copy: From Ligonier Ministries and R.C. Sproul. © Tabletalk magazine. Website: www.ligonier.org/tabletalk. Email: tabletalk@ligonier.org. Toll free: 1-800-435-4343.

КАКВО ТОЗИ ПАСАЖ ОЗНАЧАВА "ЗА МЕН" ?, п-р Джон МакАртър

Какво този пасаж означава  „за мен“?                                         

Джон МакАртър

Това е популярен въпрос, съдейки по тенденциите в молитвени брошури, дискусиите за домашно изучаване на Библията, литературата за неделното училище и голям брой популярни  проповяди.

Въпросът за смисъла на Писанието е изместен от въпроса „ какво Писанието означава за мен."

На пръв поглед разликата може да изглежда незначителна, но въпреки това, нашата натрапчива идея за приложимост на Писанието отразява фундаментален недостатък. Приехме практичността за най-висок критерий на ценността на Божието Слово. Заравяме се в пасажи, които са явно свързани с ежедневния живот, и пренебрегваме всички останали.

В началото на моето служение, съзнателно се посветих на библейската проповед. Първият ми приоритет винаги е бил търсене на отговор на въпроса, "Какво означава този пасаж ?" След като съм обяснил ясно и точно, и доколкото е възможно смисъла на Божието Слово, съветвам хората да му се подчиняват и да го прилагат в живота си.

Библията сама говори  на човешкото сърце; затова като проповедник аз нямам задача  да приспособявам проповедта си към желанията на хората. Ето защо, по правило проповядвам поред целите книги на Библията, внимателно занимавайки се с всеки стих и фраза, макар че понякога това означава да прекарваме много време в пасажи, от които не се получават увлекателни или  мотивиращи проповеди.

Благодарен съм на Господ, че Той действа чрез този  разяснителен подход на проповядване в нашата църква и в живота на нашите радиослушатели.

От време на време някои открито ми казват,  че проповядването ми трябва да бъде по-малко доктринално и по-вече практично.

Разбира се, че практическото приложение е от жизненоважно значение. И аз не искам да свеждам до минимум неговото значение. Но разликата между доктриналната и практическата истина е измислена; понеже доктрината  е практична! Всъщност, няма по-практично нещо от здравото учение.

Твърде много християни гледат на доктрината като на спекулативна и теоретична. Те отхвърлят доктринални пасажи считайки ги за маловажни, спорни, заплашителни, или просто непрактични. Една добре продавана християнска книга, която прочетох неотдавна, предупреждава читателите да бъдат нащрек за проповедници, чийто акцент е върху тълкуване на Писанието, а не върху прилагането му.

Чакайте малко. Това мъдър съвет ли е ? Не, не е. Няма опасност от непрактична доктрина; истинската заплаха идва от опит за практикуване без доктрина. Прилагането, което не се основава на  здравото тълкуване на Писанието е довело християните до всякакъв вид заблуди.

Съвременната църква отчаяно се нуждае не от нещо друго, а  от  експозиционното библейско учение/разяснителната проповед/. Твърде много са се поддали на лъжата, че доктрината е нещо абстрактно, заплашително и на практика несвързано с живота.

Сега е на мода да се подменя доктрината с  психология и с разтегливо практично приложение, което принизява богословието и експозиционната проповед.

Но ако пасторът спре да проповядва здравото учение, той абдикира от основната отговорност на презвитера: " който да държи вярното слово според учението, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат. " (Тит 1: 9).

Практическите съвети, триковете за привличане на вниманието и илюстрации   са лишени от смисъл, ако не са базирани на божествените принципи. Не може да се развива благочестиво поведение извън истината на Божието Слово.

Имаме само три възможности: Да преподаваме или истината, или заблуждения, или нищо.

Преди проповедникът да настоява да извърши някое задължение, той трябва първо да отдели време за доктрината. Той трябва да развие проповедта си в богословска тема и да изведе принципи от текста. След което вече тази истина може да се приложи.

Послание към Римляните е чудесен библейски пример за това. Павел минава към практически увещания, само след като даде единадесет глави богословие.

Той се изкачва на невероятни висоти на Божията истина, достигайки кулминацията в 11: 33-36: " О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин. "

След което в глава 12, Павел се обръща веднага към практическите изводи от доктрината на първите 11 глави. В цялото Писание няма друг пасаж , където отговорността на християнина пред истината да е по-ясно показана от този в Римляни 12: 1-2. Тук, въз основа на единадесет глави задълбочена доктрина, Павел призовава всеки вярващ на върховен акт на духовно поклонение –да представи  себе си като жива жертва. Доктрината поражда преданост към Христос, най-голямото практическо действие. Останалата част от книгата Римляни продължава с обяснението на много практически начини на проява на човешкото посвещение  към Христос.

Павел следва същия модел на обяснение в Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, и 1 Солунци. На първо място е доктриналното послание. И на тази основа той изгражда практическото приложение, правейки логическа връзка чрез думите „и тъй“ (Римляни 12:. 1; Гал 5:. 1; Еф 4:. 1; Фил 2: 1; Кол 3: 1) или „при това“ (1 Сол 4: 1).

Истинската доктрина трансформира поведението, тъй като е вплетена в тъканта на ежедневния живот. Но за да окаже доктрината такова влияние, тя първо трябва да се разбере. Истинското предизвикателство на служението е да предаде истината ясно и точно. В сравнение, практическото приложение идва доста лесно.

Нито един вярващ  не може да приложи истина, която не познава. Тези, които не знаят какво Библията в действителност казва за брака, развода, семейството, отглеждането на деца, дисциплината, пари, дълг, работа, служение на Христос, вечната награда, помощи за бедните, грижа за вдовиците, зачитане на управленческата власт и други въпроси, няма да могат да го приложат.

Тези, които не знаят какво Библията учи за спасението, не могат да бъдат спасени. Тези, които не знаят какво Библията учи за святостта нямат силата, способността да се справят с греха. И по този начин те не могат да живеят пълноценно в блаженство и за слава Божия.

Сърцевината на всичко, което наистина е практично е внедрена в учението на Писанието. Не ние правим Библията практична; това й е присъщо по природа, просто защото тя е Божие Слово. И освен всичко това, как може нещо казано от Бог да е непрактично?

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова