ИСТИНСКО или ДРУГО БЛАГОВЕСТИЕ?

„Чудя се как вие оставяте Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към ДРУГО благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но и ако сами ние, или ангел от небето ви проповядва ДРУГО благовеспше освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: ако някой ви проповядва ДРУГО благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.”

Апостол Павел, Гал. 1:6-9

„Грешките никога не се представят като уродливи, та да не би по този начин да бъдат веднага открити, а са умело представени в привлекателна форма, за да могат да изглеждат на неопитните (колкото и нелепи да са) по-истинни дори и от самата истина.”
Ириней, против ересите” 1:2

Скоро след като Господ Исус се възнесе на небето, благовестието, което Той бе предал на църквата, много бързо се изопачи. Приблизително около 55 г. сл. Хр. апостол Павел предупреждава за „друго благовестие” (това е около 20 до 25 години след възкресението на Исус. В Посланието към Галатяните, Павел изразява своето учудване, че благовестието толкова „бързо” е било изопачено. Освен това той е разгневен и от факта, че лъжливите учители „пречат” и „смущават” църквата с лъжливи доктрини (Гал.5:7-12). За галатяните изникваше опасността „да се отлъчат от Христа” и „да отпаднат от благодатта” тъй като слушаха тези „учители” (Гал.5:4).

Наскоро ми попадна едно видео на Пламен Петров с някакви негови впечатления от Нигерия при следващия му, след Бени Хин духовен баща –лъжепророкът Джошуа, с което видео Пламен Петров успя да разсмее доста хора. Уж ставаше дума за "инвалидни колички", после се оказа че нямало такива; видяхме как човека също както Симон магьосника си пожелава "пророческо служение", както и "такова пророческо служение" в Европа... Не знам за какъв се мисли Петров, но явно не е проумял, че всеки който не е облечен със сила отгоре,т.е. не му е дадено от Бог, ходи при тоя или оня "помазаник" да търси помазание, което всъщност си е духовно извращение, което Библията нарича ДРУГО благовестие!

Вероятно Пламен Петров си иска това "пророческо служение" срещу заплащане“ (входна такса, достъп до лъжепророка Джошуа). Дарът пророкуване е по Божие благоволение, както и е само на онези, които обичат Христос, стоят в пълнотата на думите Му и не мамят своите събратя по вяра. Според желанието на Пламен Петров да се движи мощно Божият дух, това отново е небиблейско и е извън всяка човешка прищявка. С това видео, а и с много от видеоклиповете си човекът Пламен Петров може да излъже слушателите си, но Бог никога! Затова иска, а не получава. Защото самият той не стои в Христовото учение, не иска да търси и разбира Божията воля, която е ясно изявена в Писанието, да търсим Божието Царство, да вършим Неговата правда, и да следваме Неговата Истина. Знаете ли, че онзи Симон магьосника, след като бе отхвърлен от апостолите, се отдели и създаде секта на база магьосническите си способности (казват някои исторически източници). Подобни на тях лъжеслужители в наши дни действат за заблуждение между неопитните в Словото братя и сестри, за да ги държат далеч от здравото учение, за да търсят чудеса, знамения, да ги карат да медитират и преживяват „опитности“, да търсят дарове и велики дела, но не и ДАРИТЕЛЯ, не и ГОСПОДАРЯ, не и БОГ-СПАСИТЕЛЯ и ИЗКУПИТЕЛЯ!

Дано феновете на Пламен Петров по-скоро прочетат това предупреждение и постъпят според както е писано: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си“ (2 Коринт.13:5) и така осъзнавайки се да се покаят от този заблудителен път, за да се предпазят от ереси и лъжеучения, плод на пагубното влияние на сатана и неговите служители, които правят всичко възможно да заблудят избраните Божии. Започнете спешно да четете с молитва към Бог да ви разкрива Своята мъдрост и истина посланията на апостолите и книгата Деяния като в същото време сравнявайте как ходиха истинските ученици, и как днес лъжеучителите като Пламен Петров учат вас. Дано Бог ви отвори очите и се покаяте от това тичане след ДРУГО благовестие, за което апостолите предупреждаваха светиите от своето време.

Напоследък много хора станаха свидетели как самозвания, набеден за "пастор" Пламен Петров бяга от истината и елиминира всеки изобличаващ го човек, коментар или видео в което разпознае себе си. Не е отговорил досега на нито един зададен към него въпрос във връзка с изясняване на теологията и на характера на рекламираното от него служение. Сами преценете достойно ли е за Божието дело подобно поведение на човек, който докато прегазва опонентите си, разчиства по този начин път за "поученията" си. Видно е, че така той буди съжаление с невъзможността си да изрази ясна библейска позиция, многократно призован на библейски дискусии, но отхвърляйки такива срещи, продължава единствено с техниките си за манипулация, и с видео-клипчета, с които безспорно има успех само пред хора, които не са наясно с истинското библейско учение!

Ето какво наскоро бе писала една сестра относно неговото "служение":

 "Целият Нов завет е пълен с прекрасни примери на покаяние, повярване и обръщение на човека към Бог, примери на чудесни изцеления и променени животи. Хората скачат и се радват, тичат да разкажат на всички чудото което е станало в техния живот.Тези, които са срещнали Исус и са разговаряли с него или са го чули, веднага да разказват това чудно нещо на останалите, за да повярват и те като намерят мир с Бога. Тук в това т.наречено "служение" виждаме само идиотии, мрачни сенки по стените, скелети изскачат от гардероба, човека е смачкан до балон пълен с демони. Хората трябва да повръщат, направо на анорексия ги избива вече. Човекът, който търси изцеление е смачкан до неузнаваемост. Освен окепезяването до крайност на Благовестието има и друг момент, че действително нуждаещите се от медицинска помощ хора не я получават. И трети момент, че здрави, прави християни се завързват с окултизъм."

Бог действа, според както е записано, че ще изпрати такъв лъжлив дух, който да заблуди ония, които не приемат Истината. (2 Сол.2:11-12)
А това е Божията любов, която имаме към Господа и към ближния си, да кажем и предупредим за опасността от всеки лъжлив дух на мнозина антихристи, които сега в последно време излязоха отвсред нас за да мамят за собствена слава и гнусна печалба призваните, но знаем, че само верните ще се вслушат в Божието предупреждение към всеки един от нас.
И помнете: Никога не поставяйте никое човешко мнение НАД Божията ИСТИНА!
Четете Словото с ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ, търсете Божия Свят Дух да ви упътва, когато за да прокарат своето лъжливо учение лъжеучителите цитират в своя защита определени части от Божието Слово. Сатана също така каза на Христос в пустинята вярни цитати от Божието Слово, но всички те бяха, напълно извадени от контекста им, т.е. така поднесени бяха с изопачен смисъл, който Бог не е вложил в тях.

Самият Христос предупреди Своите си за велика и огромна заблуда,(Мат.24 гл) която ще идва към хората в тия последни дни и то с такава мощна сила на ВЕЛИКИ дела и чудеса, че дори ако е възможно и избраните да бъдат подмамени и отстранени от Христа: на ТРИ пъти в една и съща глава(Мат.24), от едно и също изказване Господ Исус говори за идващата заблуда. (2 Сол.2гл) Явно нещата са много сериозни и е по-добре да се вслушаме в Божието предупреждение, отколкото в човешките покани за уж помазано Божие действие.
Матей 24:5
защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.
Матей 24:11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
Матей 24:24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.

Бог е същият и вчера, и днес, и е непроменим до века! Ето, каквото е записано още в предишните дни, Той прави същите неща и сега, в наше време и то с цел, да изпита верните и да ги научи да го следват истинно! И това ако не е Любов, и то мъдра и съвършена Божия любов!!!: Второзаконие 13 глава, 1-4
1Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо,2 и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, -3 да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; ЗАЩОТО Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. 4 Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани.

Любовта на Бога е точно тази - да ни даде знание, да ни покаже и убеди в истината, колкото и да е сурова тя за нас, защото ИСТИНАТА ни носи освобождение от привързаност към човек, привързаност към приятно за ушите, но фалшиво учение и тя-ИСТИНАТА е винаги най-доброто за нас.
И аз като ап. Йоан ще кажа: 26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; 27 а колкото за вас, ПОМАЗАНИЕТО, което приехте от Него, ОСТАВА ВЪВ ВАС, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите. (Йоан 2 гл)

Т.е. текста казва, че нямате нужда от никой човек, изявяващ се като "Помазаник от Бога", защото щом сте новородени, сте и приели помазанието, т.е. сте помазани от Святият Божий Дух, то помазанието остава и си стои във самите вас и вие сте напълно в правото си:
1.като истински свещеници на Бога да просите в молитва за непременно Божията воля в живота ви, а не НЕПРЕМЕННО изцеление или успех за нещото, което силно желаете, защото един път човек не знае какво е добро за Него и втори път, искането по наши усмотрения на изцеления и освобождения, а не според съвършената Божия воля е бунт против Бог.
и
2. Като остава още от повярването помазанието върху вас, то ще разпознаете заблудата и лъжливият дух и ще предпазите себе си, и все така с това помазание ще имате сила и успех да предпазите и онези, които са слаби и неукрепнали във вярата да не тичат след всеки духащ вятър на измамителни учения.

Каза ли Христос да приемаме като доверени братя и сестри онези, които идват от сатана и се преправят и на брат , и на сестра, дори на светъл ангел? Или трябва да сме НЕЗЛОБИВИ като гълъбите и ХИТРИ като змиите? Това ще го може само онзи, който стои в Истината, в Христос, той би могъл да РАЗПОЗНАЕ лесно фалшификата, лъжата!
Или някои от вас предпочитат да не са овце на Господа, а овчедушни, неразбиращи и непроумяващи, че става битка на живот и смърт за душата им и за душите на толкова много хора?!

Божието Име се прославя единствено в ИСТИНАТА! А Истината не се предлага в масов тираж, нито пък истината дели мегдан с лъжата и измамата! Нищо общо няма Божията свята Истина с онова, което ни се ПРЕДСТАВЯ като истина, а всъщност не е. И само, защото е опаковано в безброй цитати, както и при многократно повтаряни възласи... „Амин!... Алелуя!“, това е лъскатава измамна опаковка под която се ПРЕДЛАГА духовната отрова от лъжеучители като Бени Хин, Джойс Майер, Джоел Остийн, Т.Б. Джошуа, Крефло Долар, Паула Уайт, Райнхард Бонке, Джон Бивиър, Питър Уинс, Питър Вагнер, Кенет Хегин старши, Кенет Хегин младши, Кенет Копланд, Кетрин Кулман, Рик Уорън, Т.Д. Джейк, Тод Бентли, Фред Прайс,Роберт Тилтън, Еди Лонг, Макс Лукадо, Хуанита Бинъм, Пол Кроуч, Родни Браун, Сид Род, Рик Джойнър, Джеси Дуплантис, Пол Дейвид Йонги Чо, Робърт Лиардън, Орал Робъртс, Робърт Шулер, Боб Ларсън, Пат Робъртсън, Уйлям Бранхам, Ким Клемент, Морис Серуло и редица други, учещи просперитетно благовестие, демонология, изцеления, и изобщо ЗАБЛУДАТА наречена от ап. Павел „ДРУГО БЛАГОВЕСТИЕ“!

Бог обаче пази Своите Си, защото те познават гласа на Своя пастир и се увещават в Словото Му от Неговите мъдри думи!
Само вярващи не в живия Бог, а вярващи в силата на заблудители като Пламен Петров и посочените по горе изявени лъжеучители хора, могат да вярват в тяхната "праведност", „помазаност“ и „велики дела“, могат да отхвърлят истинското тълкуване на Божиите думи, което ги предупреждава за такива вълци в овчи кожи.
А ето как Пламен Петров е извън Божията воля, против Божието Слово: например Петров твърди,че е без грях. Но ап. Йоан казва: " 8 Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото Слово не е в нас.... 10Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас."
Е, Пламен Петров е май НАД Божието Слово!

С настоящото отново искам да приканя четящите тези редове, искренно вярващите в живия Бог, да не оставяте никой да ви мами и който и да е човек да се поставя НАД вас и ви извежда нови доктрини, учения покрай истинското благовестие.

Да, Бог ще пази Своите Си от заблуди, защото те стоят върху ЦЯЛАТА ИСТИНА - върху цялостта на Божиите думи, а не върху избрани по лукав интерес частични пасажи от Словото!

Бъдете разумни да търсите НЕ чудесата на Бог, а самият Бог, и ще Го намерите. Обещал е! Болни, или здрави, това не променя изискванията на Нашият Господ да имаме чиста и бяла сватбена дреха – дрехата на Христовото оправдание и посветен на Господ благочестив живот. (Мат.22). Вижте и разсъдете, че въпреки на три пъти Бог е отказвал да отмахне здравословния проблем на ап. Павел, пак апостолът е бил напълно удовлетворен и примирен в Бога, в Христовата благодат, и признателно пише:„защото силата Му в немощ се показва съвършена“ - 2 Кор.12:9!

Нека се смиряваме пред Него! Нека се освещаваме ежедневно чрез Словото на Христовата Праведност! И нека не търсим днес за живота си успех, благополучие, богатство, здраве, защото това търсят непокаялите се в света хора. Но като избрани, новородени Божии синове и дъщери да търсим първо Божието Царство и Неговата правда, да търсим онова освещение, без което никой няма да види Господа, и така да останем непоколебими в надеждата за вечен живот с Нашия славен Господар и Изкупител.

1 Петрово 5 гл. 6
И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; 7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. 8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. 9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света. 10 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи 11 Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.

ЕРЕСИ в ХРИСТИЯНСТВОТО-2ра част, Петър ван Стовел

АНТИНОМИАНИЗЪМ - Противозаконност. В Старият Завет антиномианизма неправилно се основава на обещанията към "избрания народ" като едва ли не "имунизиран" от погибел и съд. В Новият Завет, отклоненията от библейските истини е по- сериозно и е въз основа на неправилни тълкувания на Писанията. Счита се, че Закона е отживян и повече невалиден като е заменен с Новия Завет на Божията любов, прощение и благодат. Живеенето в неподчиненост на закона и неговитe морални изисквания се оправдава със "спасението чрез вяра" и "освобождението чрез познаване на истината". Антиномианизмът е повлиян от гностицизма в това, че материята е зло и тя е илюзия; следователно, ще се унищожи така, че е без значение какво се върши в материалното тяло, но само духа и съзнанието на човека значение. Някои неправилно тълкувани стихове: Иоан 8:32; Рим. 7:25, 8:2; Гал. 2:16; Евр. 8:13. Словото Божие осъжда антиномианизма: Мат. 5:18; Рим. 2:12, 6:15, 7:16.

АРИАНИЗЪМ -Учението на Ариус (3 век) е в областта на Христологията. Тази ерес счита Христос като творение и с това отрича Неговата Божественост. Бог е само Един (не в три лица). Христос посочва пътя и дава добър пример, но не е самия Път. Арианизмът е намерил много привърженици между разпръснатите юдеи между готските племена, тъй-като юдеите също отричат Триединството на Бог.

ДЕИЗЪМ - Религиозна философия, която отрича свръхестествени явления и чудеса; пророчески видения и свидетелства на Божии пророци и апостоли. Деизмът не признава Святите Писания като източник за достигане до познание за Бог, тъй-като са писани от простосмъртни и несъвършени. Те вярват, че Бог е създател на света и природните закони и е оставил този механизъм да работи сам; не се интересува от човека и неговите дейности на Земята. Познанията за Бога се придобиват чрез лична опитност, наблюдения и логични заключения. Провидението на Бог се признава, но предопределението се отрича. Отричат триединството на Бога (Арианизъм). Отричат последствията от първоначалния грях на Адам (Пелагианизъм). Не признават заместителната Христова жертва на кръста (Атонмента).

Христовите поучения са добри и Той е дал добър пример на саможертва, но спасението не е чрез Него.

Според това учение, човек може да достигне до истината и святостта, защото е създаден с тези качества и способност. Деизъмът е основата на Унитаристите (Unitarian) и Универсалистите (Universalist), които НЕ ВЯРВАТ във вечно наказание, НО вярват, че след смъртта, душите на всички хора отиват в рая...

МОНЕРГИЗЪМ - Спасението e еднолично действие на Бога. То е по благодат, проявена чрез Божия Син /Иоан 1:17/;извършена от Бог/Еф.2:8-9/; по Неговата добра воля/Еф1:11/. А сам Бог.../1Сол.5:23/

1. Бог единствен чрез действието на Св. Дух причинява новорождението без намесата на грешника, който всъщност до този момент е "мъртъв". /Иоан 1:13; Яков1:18; Еф.2:1-5/
2. Рождението от Бог (от горе) е причина за нашата вяра, без която никой не може да види Божието царство. /Иоан3:3; Тит3:3-5/
3. Бог съживява грешника за духовен живот и обновява ума му чрез Св. Дух - Духът на Истината, за да се обърне от тъмнината към светлината; да следва истината и доброто и да се отдалечава от заблудата и злото. /Д.А. 26:18; Еф. 4:21-25/
4. Бог Отец предопределя и избира за спасение; Христос умира за тези, които Отец Му е дал; Святия Дух прилага спасението извършено, чрез Атонмента.

/Иоан 6: 37,44; Иоан 17: 1,2,16-19; 2Сол.2:13/
5. Както светлината не ползва онези, които нямат зрение, така и в грешника няма интерес, нито способност да търси Бог или да възприеме духовните неща - не може да вярва, докато Бог не го съживи. / Иоан 3:3,6; 1Кор. 2:14/
6. Христовата жертва на кръста е заместителна и "на Него дойде наказанието донасящо нашия мир." Ако Бог ни даде заслуженото, никой не би получил спасение. /Ис. 53:5; Пс. 53:1-3; Рим. 3:11/
7. Най-голямото наказание на човека би било Бог да го остави да върши своята си воля, защото тя винаги клони към злото. Когато Бог размекне каменното сърце, то не е повече в състояние да Му противостои. /Езек. 36:26,27/

8. Покаянието е дадено от Бога. /Д.А.5:31/
9. Спасението е от Господа. /2Tим.1:9/
10. Бог помага на тези, които не могат да си помогнат. /Иоан 9:41/ "Нищо аз в ръцете си не донасям Господи. Празен е и трудът мой, та залавям кръста Твой"

Oт песента "О прибежище добро, О Ти вечна канаро..." А.Топледи(1740 - 1778)


СИНЕРГИЗЪМ - Спасението е съвместно действие на Бога и човека, който желае да се спаси.

Синергизмът изповядва следното:
1. Божията благодат и човешката воля трябва да са в хармония, за да се получи новорождението, което е невъзможно без участието, както на Бога, така и на човека. /Д.А.3:19/
2. Неновороденият човек може да има вяра, която да стане причина за новорождението му.

3. Бог чака със силно желание и вълнение волята на човека да вземе решение.
4. Бог избира за спасение всички хора; Христос умира за всички хора; Св. Дух прилага Атонмента на тези, които го желаят по свободната си воля. Бог не би бил справедлив, ако не дава на всеки човек еднакви възможности.
5. Човек има способността да приема духовните истини преди в него да е станала трансформация и новорождение. Той може да повярва в Бога, преди да бъде новороден.
6. Грешникът е като човек, който се дави и има нужда само от спасителен пояс, за да бъде спасен. Той е създаден по образа на Бог и има качества и способности да върши добро, но има нужда да се изцели от раните и болките, които са следствие на живеенето в грях.
7. Благовестието е нежната и умолителна покана на Бог към грешника. Един от най-големите дарове, които Бог е дал на човека е "свободната воля", затова Бог дори и да размекне едно сърце, то може да продължи да Му се противи.
8. Заповедта да се покаем доказва, че грешника е в състояние да го направи и има способност да върши доброто.
9. Човек държи ключа на спасението си и той може да направи Христовата жертва ефективна или неефективна спрямо себе си, по решението на собствената си воля.
10. Бог помага на тези, които сами си помагат...


ПАНТЕИЗЪМ - Обожаване на Всемира - Природата. Пан - означава Всемир. Теизъм е вяра в божество. Поклонение на творението, а не на Твореца. /Рим. 1:25./ Пантеизмът има 3 главни принципа:

1. Бог е иманентен ( съдържащ се в) и обхващащ всичко, каквото съществува.
2. Бог е абстрактна сила, но не е личност. Пантеистът казва:"Бог е велика сила" (Не.Той е Велик и Силен!)
3. Бог е природата и природата е бог, която твори и движи всичко. Ако бог е част от света и всичко в света е част от бог..., то никаква част от света не може да погине, защото е част от бога.

Логиката на пантеизма води до Универсализъм - всички спасени. Айнщайн е бил пантеист. В поезията на Ботев, "Моята молитва" се вижда пантеизъм. Учението на

П. Дънов е пантеистично."Вибрации", "латентна сила", "енергия", "хармония с природата" и "просветление на съзнанието" са влияния на Източния мистицизъм в пантеизма.
Новороденият син на пантеизма се нарича НЮ ЕЙДЖ.

ЕРЕСИ в ХРИСТИЯНСТВОТО - 1 част, Петър ван Стовел

Гоненията на християните започват от Ерусалим, а по-късно и от Рим, като са не само неуспешни, но допринасят за разпространение и развитие на християнството .  Юдеите и фарисеите са първите противници, които не са се ограничавали само с физически преследвания, а са увреждали Църквата чрез своите фалшиви доктрини. Евангелията на Матей и Марко призовават към духовна будност и пазене на вярата непокварена. Разпознаването на лъжепророци и лъже-учения, отначало е било прерогатив на апостолите. Към средата на 2-ри и началото на 3-ти век, християнството е вече широко разпространено и изисква вътрешно управление. След апостолската ера, най- ранно известната структура на управление е епископалната структура. Епископите са управлявали над епархии или областни духовни центрове, а презвитери и дякони са ръководили местните църкви. Епископите са давали тълкуванието на  Святите Писания и  преглеждали всяко учение да ли е съгласно "писанията". Те са  обявявали за "ереси" грешни и заблудителни учения. Тези епископи са били наричани още "отци". Най-известни от ранните отци са : Климент от Рим, Игнатий от Антиохия, Поликарп от Смирна, Ирениус от Лион. С разрастването на християнството нуждата от литература също расте, което от своя страна изисква стриктна проверка на ученията. Това е отворило врата за полемика и философски течения създали се между древните теолози. 
         
Ранните християни запазват много от юдейските доктрини и писания като приемат превода на Стария Завет -  Септуагинта, който е превод на 72 юдейски книжовници на старогръцки език в Александрия през 2 в. пр. Хр. С прибавяне на евангелията и посланията на апостолите се оформят признатите като боговдъхновени - канонични книги, около 3-ти век. Четвъртият век е особено забележителен за християните. Библейският канон е вече установен и въпреки, че официалното му потвърждение става на Трентския Събор(1546), най-ранни белези се виждат още от времето на Ориген(3 век), а по-късно от епископа Атанасий от Александрия(4 век) и след това от Августин, епископ в Хипо(5 век).
         
В края на 3-ти и началото на 4-ти век, Ариус епископ в Александрия, който е ученик на много признатия Лусиян от Антиохия, добива голяма известност. Учението на Ариус е в областта на Христологията, относно връзката между Отец и Христос. Той е отричал, че тази връзка съществува от вечността и е считал Христос като духовно създание(Първороден) и винаги в подчинение на Отец и с това е отричал Неговата Божественост. Възгледите на Ариус, които са наречени арианизъм  са имали широка популярност.
         
По това време, Император Константин успява да обедини Римската Империя. Той избира за нова столица Византия (наречена още Нови Рим), а по-късно променена нa Константинополис. Въпреки, че през 4-ти  век са считали Константин за император, който лично приема християнството, днес това се оспорва. Един факт обаче не може да се промени, а именно, че той е узаконил християнството като официална религия на Римската Империя (313г.).
Заедно с това неделята е обявен като официален ден за поклонение. От този неравен брак християнството получава фатален удар чрез интегрирането на окултни церемонии и традиции, главно заимствани от поклонниците на езическия бог-слънце, които са били изпълнявани в неделята. Император Константин е притежавал титлата "Понтифекс Максимус", титла на главен жрец в римo-езическата религия. (Колко сходно с папската титла "понтиф" на римо-католическата религия). Константин свиква първия вселенски събор в Никея, където с кредо подписано от 300 епископа, Триединството на Бог е прието като официална позиция на християните и арианизма е обявен за ерес. Днес тези, които все-още държат позициите на арианизма, са Свидетелите на Йехова, Мормоните, Адвентистите и Едино – Петдесятниците (Oneness Pentecostals), наричани още "Само Исус" - (Jesus only).  Докато заблудата на Йеховистите и Мормоните, е лесно разпознаема, то отричането Божествеността на Христос е на пръв поглед незабележимо в доктрините на Адвентистите и на деноминацията "Само Исус"(създадена 1913г.).
         
Основата на главните заблуди, които са оказали влияние върху християнството е от дълбока древност, където Нимрод е зачитан като един издигнал се до "висота" да противостои на Бога. Нимрод e като своя баща Хус /Бит.10:8-12/, който пръв става "силен" на земята, превода  е "независим" ( т.е. -  покорен на никого). Той е "ловец" или  "въоръжен силен мъж в опозиция на Господа." /Бит.10:9/  В бунтът си съгражда Вавилон и става вечен противник на Бога, но в последствие е умъртвен. Неговите последователи, обожатели и най-вече съпругата му Семирамус разпространяват мълва, че се е възнесъл на небето чрез потъване във водите на Ефрат... Когато по-късно жената на Нимрод ражда син, тя твърдяла, че мъжа й Нимрод се е преродил и се е завърнал като спасител на човечеството. Както Нимрод, така Семирамус и сина й са били обожавани от халдеите. Семирамус е била обожавана като божия майка и по-късно наречена небесната царица.
         
Древните халдейци са боготворяли "пантеон от мъжки и женски пол, богове на слънцето". Поклонението е било към баща, майка и син, но главния аспект е бил "майка и дете". Това е в основата на древните религии на ориента и има голямо влияние върху много други световни религии. В Индия са познати като Иси и Исвара; в Китай и Япония като богинята Шинг - Му с дете; в Египет Изис и Озирис; в Гърция Серес или Ирен и Плутус; в Рим Фортуна - Щастие /Исаия 65:11/ и Юпитер или Венера и Адурнис и т.н. Вавилонците са боготворили Вел, синът Нинус или Тамуз и богинята Реа или Иштар, която израиляните са наричали Ашера, богиня на благословение, изобилие и щастие /3Кн.Царе 15:13; 16:33; 18:19; 2Лет.15:16/,  и Астарта. Тя също е била призната за небесната царица. Финикийците са взаимствали от вавилонците Ваал и Астарта. /Съдии10:6; 1Кн.Царе7:3,4; 3Кн.Царе 11:5,6; Ер.7:18; 44:17/
         
Поклонението на Слънцето съвсем не е примитивно идолопоклонство. /Ер.43:13/  То е сложна ритуална система, която възбужда емоции и пленява съзнанието. Днес Будизма Хиндуизма и Католицизма, променят имената на боговете, но пазят същите изтънчени мистични ритуали. Ежедневният цикъл на Слънцето се възприема като едно обновяване или прераждане. Както Слънцето се оглежда и прониква във водите, така въплътения син се намира в утробата, за да приеме поклонение като спасител. При изгревът, той е почитан като Брахма; на върха като - Сива; и при залеза е Вишну. През нощта Слънцето почива в утробата на морето - символ на смъртта и страданията. Посейдон или Нептун е бог на морето, чието финикийско име е Дагон. /1Кн.Царе 5:1-4/ Той е представен с тяло на риба от кръста на долу и като човек в горната част. Дагон е бог-слънце. Думата даг- означава риба, а частицата он е името на Египетския бог слънце - ОН, който чрез оглеждане във водите (потопяване във водите) се преражда... Главният жрец на Дагон във Вавилон е бил зачитан с най-високата титла. Завладените от Вавилон страни е трябвало да целуват пръстена на бог-слънце, който главния жрец на Дагон е носил. Какво сходство с днешния папа! Вавилонската система на идолопоклонството се запазва в структурата на католицизма. Днес одеждите на католическите свещеници са по модела на жреците на Дагон и рибата е призната за символ на християните(?!)  Когато Константин съчетава в брак християнството и идолопоклонството, той оставя широко отворена врата за ересите...
         
Гностицизмът е признат като първата ерес, която Църквата е трябвало да идентифицира и отстрани. Учението на николаитите  е също една древна ерес (корена на думата е асоциирана с древните ваалови поклонници, познати с разпуснатия си живот). /Откр. 2:15/  Апостолите Иоан, Петър и Павел ефективно опровергават тези ереси, от които все още се намират останки в някои съвременни църкви. Гностицизмът учи, че спасението не е чрез вяра, а чрез знание. Те имат общества, които твърдят, че имат "специални знания и откровения." (Това произлиза от неправилното разбиране на Марко 4:34). Те вярват че "истини чрез откровения" може да се намерят в много религии. (С готовност могат да приемат една обединена световна религия, чиято интродукция е икуменизма...) За гностиците душата е "пленник" на тялото, което е материално и "зло", а "освобождението" на душата се постига чрез разчупване и нарушаване на заповедите, които я ограничават – това е  антиномианизъм. Всеки може да открие Бог вътре в себе си – пантеизъм. Както и нашия поет се моли: " О, мой боже, прави боже, не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърдцето и в душата".  (  "Моята молитва" -  Хр. Ботев)   Гностицизмът признава две свръхестествени сили (дуализъм), едната творяща "зло", която е сътворила материалния свят, а  другата твори "добро", и е сътворила духовния свят. Материята е считана за нечиста, което означава че е "зло" и това довежда до две големи грешки:

1. Отричането на физическото тяло и неговите нужди – аскетизъм. 

2. Тялото е "зло", а душата чиста и духа е бодър; "плътта е немощна" с недостатъци, затова може да се живее неморално и противно на закона – антиномианизъм. Очевидно изопачаване на: (Иоан 1:1-14; 6: 63; 8:32; 20:30 Кол. 2:20-23; Рим.7: 22-25; 8: 29-30. и др....)
         
В древността документи и литература от гностицизма са били много оскъдни, но този факт се променя през 1945г. с архиологичните находки край Нил в близост до града Наг Хаммади. Между откритата гностична литература в Наг Хаммади са: "Евангелието на Тома", "Евангелието на Мария", "Откровението на Яков", "Евангелието на Филип", "Евангелието на Истината", "Откровението на ап. Петър", "Апокалипса на ап. Павел" ( описвайки едно небесно пътешествие на ап. Павел.  Как е възможно да бъде това, когато самия ап. Павел в посланието към Коринтяните казва, че е видял и чул неща, които на човек не е позволено да изговори....) Заедно с тези, са намерени и много други книги с метафизични и митологични концепции: "Произход на Света", "Тайната книга на Великия Невидим Дух", "Откровението на Адам", "Протеноя","Мисълта за нашата Велика Сила" и т.н.
         
В споменатото вече "евангелие" на Тома четем за ритуал, който Христос е изпълнил пред апостолите при последната вечеря: "...Той ни накара да застанем в кръг, държейки се за ръце, а Той стоеше всред нас, като ни казваше да казваме амин, и започна да пее... " (?!)  Защо Христос ще ги кара да са в кръг и хванати за ръце, тъй като това е много известна окултна практика в източния мистицизъм. (Употребява се и от спиритистите в техните сеанси). Освен това, никоя от каноничните книги на Светите писания не го потвърждава! Какво  лошо има в това? -  ще отговорят много църкви, които практикуват същото.  А какъв ще бъде отговора им за останалите разкази на това фалшиво евангелие; относно възкресението на Христос, че не е било реално, а "символично"; че Исус е имал близнак, любовница, и т.н.  В тези ръкописи Ева е представена като проявила будност и инициатива за пробуждане на Адамовото съзнание и търсене на истината, а змията е изиграла положителна роля!?!
         
Известно е "евангелието" на Мария Магдалена (по-скоро това е есе), в два оригинални текста: гръцки и коптик (египетски), където ръководната роля на жената е подчертана(феминизъм). В него тя е издигната над апостолите като нейните откровения и знание превъзхождат тези на апостолите. Тя ги окуражава и поучава като има авторитет над тях понеже е била "интимна ученичка" на Исус.  В него се говори, че Исус е дошъл, така щото всяка душа да открие своята духовна същност и се върне отново в своето начало в Бога(универсализъм). Според това "есе", благовестието е в преносен смисъл и света не се приближава към ново творение (Ново Небе и Нова Земя), а към събаряне на илюзии, края на хаоса, страдания и подтисничество. Пантеизмът е очевиден!

         
Метафизичните елементи имат ориенталски произход, намиращ се в Индийски религии, а мистицизма е в сходство с философските възгледи на Плато и по-точно с неоплатонизма на Плотинус(3-ти век). Разцветът на гностицизма е постигнат през 2-ри и 3-ти век и неговите автори Марсион, Василидес, Валентин и Досетае от една страна са придобили известност, а от друга са претърпявали поражения от християнските писатели Юстин Мартир, Телтулиян, Климент от Александрия,  Ориген и др.
         
В началото на  5-ти век в Рим се появява един монах от Англия на име Пелагиус. Той започва да проповядва, че хората не са засегнати от първия грях на Адам. Адам е съгрешил за себе си и е понесъл последствията на греха си. Според Пелагиус човек се ражда безгрешен и няма наследствен грях. Неговата натура е свята, защото е създаден по образ на Бог и няма нужда изобщо да бъде променен или новороден. Справедливият Бог не би допуснал невинното човечество да страда, заради грешките на Адам. Грехът, твърдял Пелагиус, е просто болест или резултат на възприети лоши навици от други хора. Покаянието не е необходимо; човек по-натура е добър.  Достатъчно е да се откаже от навиците си, за което разбира се, е необходима единствено добрата воля. По същество това учение не е нищо друго освен една рехабилитирана древна ерес, подържана от Питагор и Зено.
         
По същото време Августин, който е имал репутацията на добър теолог, публикува молитва, която става известна от следната фраза: "Допусни това, което Ти си повелил, и повели това, което Ти си възнамерил." Тук убежденията на Августин за предузнанието на Бога са изразени ясно. Пелагиус влиза в открита конфронтация с Августин твърдейки, че "Ако Бог е възложил морална отговорност, Той съответно е дал и морална способност на човека." Разбира се от начало е било така, но Пелагиус не е признавал, че следствие на греха то е вече загубено! Центърът на дебата е върху греха на Адам; дали това се отразява на поколението му и дали в резултат на Падението, човек е загубил свободната си воля. Пелагиус твърди, че човек притежава свободна воля; той е в състояние и има способности да достигне нормите на праведност, освещение и усъвършенстване.
         
Августин успява да разпознае, че това твърдение се корени в (1) отричането на последствията от греха на Адам и (2)отричането на Божията благодат  като необходимост за всеки човек.  Отговорът на Августин се основава на посланието на ап. Павел към ефeсяните, а именно, че мъртвите не могат сами да се възкресят. Ако сме били мъртви в греховете си /Еф.2:1/, то само Бог е Този, Който може да ни възкреси /Еф.2:5/, така че от Бога е инициативата и от Него е спасителното дело. Августин не отрича, че човек притежава свободна воля, но твърди, че тази воля вече действа и се ръководи от становището на греха! Същността на човека е грешна. Августин публикува книгата си "Градът на Бога" и триетез, в който оборва теологията на Пелагиус, но не напълно, понеже вирусът вече е почнал да действа...
         
Последователите на Пелагиус корегират някои неща в учението си и така се появява  "ново учение", наречено  пелагианизъм. (В руски енциклопедии и речници се среща като пелагианство.) В общи линии учението им е следното: Те променят отчасти позициите си; признават падението на човечеството чрез Адам, обаче продължават да твърдят, че независимо от това човек има вътрешна способност да търси Бога и да бъде отзивчив към Божията благодат (значи, грешникът не е духовно мъртъв). Според това учение, човек не се нуждае от свръхестествена намеса или помощ, за да се спаси и следва пътя на святостта. И така, според пелагианистите, човек изработва своето спасение и е способен да достигне до усъвършенстване -  освещение чрез своята прилежност и добра воля. По този начин те правят Божията благодат ненужна и излишна. На думи те не се отричат от благодатта разбира се, но на практика те я признават само като първоначално действаща по време на сътворението и дала способност на човека за всичко, което Бог изисква от него, за да не се нуждае сега от вмешателството на Бог. Днес унитаристите и универсалистите са силно повлияни от тези пелагианистки схващания и по естество на вярата те изповядват деизъм. Така, неусетно се издига създанието, което Бог е създал;  женитбата, която Той е постановил; закона който е учредил; свободната воля, която Той е повелил и светиите, които е осветил за сметка на принизяването на самия Бог! 

          Много християни днес, които са от евангелските деноминации, приели и живяли продължително с тези концепции на "своята вяра" трудно се уверяват, че това не е учението на Христос и апостолите Му. Странно и неприемливо е на пръв поглед разобличаването на  установени традиции, но търсещите истината ще я намерят. Тези ереси са проникнали с коварство много дълбоко, дори до корените на християнството, понеже като се отрича провала и загубата на духовните способности на Адамовото потомство чрез грехопадението, то в същия момент паралелно и безмълвно се отрича цялостта на изкупителното дело на "последния Адам" - Христос. Той не означава вече повече от един добър и възвишен пример на любов и себеотричане, който всеки може да следва...  Христос "Път" ли е, или е "добър пример"  за следване в изпълняване на условия необходими за спасението? – Спасението е вече извършено и то е в Него!
         
Минават около 1,000 години, докато през Октомври 1517 г., на вратата на църквата в крепостта Витенберг (Германия),  Мартин Лутер заковава прочутите 95 протести – тезиси, оповестявайки началото на Реформацията.  Главните библейски истини, които се издигат от реформаторите са: Суверенитета на Бог - "Спасението е от Господа"  Правдата се вменява от Бог въз основа на вяра; Спасението е чрез Божията благодат, а не чрез дела за да не се похвали никой. /Еф.2:8/  По това време, Калвин е на 8 години. Лутер трябва да оборва разяждащото учение на пелагианистите, затова той написва книгата си "Поробената воля".
         
Чрез Реформацията Бог извежда света не само от духовната тъмнина, но и прогреса на света в областта на науките, изкуството, икономическото и техническо развитие значително се ускоряват. В началото реформаторите Лутер, Калвин и Цвингли (1531), са били на едно мнение относно неспособността на човека да търси Бог.  Историята  показва Лутер като  водещата фигура на реформацията, но дава заслужено място на  Калвин като велик теолог. Повечето хора свързват Калвин с доктрината за предопределението, но всъщност Калвин е този, който след хилядолетие на тъмнина "изравя" основните истини на Божието Слово. В колосалният си труд "Институтите", Калвин възкресява и развива великата доктрина за Триединството на Бога, която заема първо място в декларацията на вярата почти на всяка християнска деноминация, с изключение на  "Jesus only" - "Само Исус", клон от петдесятната деноминация. Калвин също посочва Суверенитета на Бога, който никога не е видян така величествено; същността и действието на Божията благодат и много други доктрини, които стават основни в християнската вяра. Те дават предпоставка за поява на термина "калвинизъм." Всъщност, "калвинизъм" започва да се употребява след смъртта на Калвин. Но и тогава се намират противници на "Суверенитета на Бога"; противници на "Триединството на Бог"; противници на "Sola skriptura" - Само Словото; "Sola gracia" - Само по благодат; "Sola fide" - Само чрез вяра. Божието Слово е очистено от традиции и суеверия – единствен източник на божествените истини. Противниците са били превърженици на Арминиус, затова и движението се явява под названието  арминианизъм.
         
Яков Арминиус, холандски  евреин, се увлича в пелагианизъм. Зародишът на пелагианизма се появява в центъра на доктрините арминианизма, (руски – арминианство), а също така и хуманизма. Резултатът от тези учения е  ИЗДИГАНЕ НА ЧОВЕКА  И  ПРИНИЗЯВАНЕ НА БОГ. Хуманизмът датира от 14 век, но в съвременната си форма започва с Френската революция – още позната като Парижката комуна, чийто идеолог е Волтер. Хуманизмът отрича Бог,  уповавайки се на  "доброто в човека",  а  арминианизма  приема Бог, но Го принизява. Суверенитетът на Бога е последствено отречен, а човек е поставен като централен; като инициатор на спасенето си; като един, който държи ключа на Божиите обещания и може да "движи ръката на Бог" чрез своята вяра. На практика арминианизма счита човека централен и неговите приоритети са благословението и благоденствието, а Бог е средството, чрез което те се постигат! Ученнието, което посочва необходимостта от взаимните действия на Бог и човека в спасението  е  синергизъм. Учението, което признава Бог като единствен автор на спасението се нарича - монергизъм. Самият Яков Арминиус, съвременник и почитател на Калвин (16 век) има малко общо с учението, носещо неговото име, защото то се развива след неговата смърт. Все пак той дава основната идея на това учение, като се влияе от древната зараза на учението пелагианизъм.
         
През тъмното средновековие християнството има отклонение в монастицизъм, допринесъл повече отрицателно, отколкото положително влияние.  Иконописите и стенописите на ренесанса внасят елемент на разгуленост и разпуснат живот, но по-голямата вреда от това са "поклонението на образи." /Нарушение на Изх. 20:4-5/ и боготворенето на човека. Боготворят се хора под форма на "светии", които имат влияние пред присъствието на Бога. Говоренето с мъртвите е чрез молитви, възпоменания и други форми. /1Кн.Царе 28:7-11/

         
Последствията от арминианизма в много съвременни евангелски църкви са омаловажаване и елиминиране на покаянието. Вместо това са приети формули за "изповядване"  и "приемане" на Христос, след което "вярващите" са обявени за новородени братя и сестри!       

СТАРИЯТ и НОВИЯТ КРЪСТ, Е. У. Тоузър

Старият и Новият Кръст
Е. У. Тоузър

Без никакво предупреждение, но най-вече неусетно всред широките евангелски кръгове навлезе един нов кръст. Той е подобен на стария кръст, но различен: приликите са повърхностни, а различията-фундаментални.

От този нов кръст се пръкна нова философия на християнския живот, а от нея - нови методи на благовестие – нов тип събрания и нов вид проповядване. Новото евангелизиране използва същия език както старото, но съдържанието му е различно, и акцентът не е както преди.

Старият Кръст не би търгувал със света. За надменната Адамова природа той значеше край на пътешествието. Той носеше ефекта на въздействие от присъдата на Синайския Закон. Новият кръст не се противопоставя на човешкия род, по-скоро той е един добър приятел с него, ако е правилно разбран е източник на океан от чисто, добро веселие и невинни удоволствия.

Той позволява на Aдам да живее необезпокояван. Неговата жизнена мотивация остава непроменена, той продължава да живее за собствените си удоволствия, само че сега той се удоволства от хоровото пеене и гледане на религиозни филми, а не от неприлични песни и употреба на силни напитки. Акцентът е все още върху удоволствието, въпреки че забавленията сега са на по-високо морално, ако не и интелектуално ниво.

Новият кръст насърчава нов и напълно различен подход за благовестие. Проповедникът на Евангелието не изисква отказване от стария живот, преди човек да може да получи нов живот. Той не проповядва различен начин на живот, а подобен. Той се стреми да заинтересува публиката, показвайки, че християнството няма непривлекателни изисквания. По-скоро той предлага същите изисквания, както и света, само, че на по-високо ниво.
Това, което сега този погълнат от грях свят следва, е същият продукт, който Евангелието предлага, само че религиозният е по-добър.

Новият кръст не убива грешника, той го пренасочва. Приспособява го в по-чист и по-приятен начин на живот и запазва самоуважението му. На самоизтъкващия се казва : "Ела и се изтъкни, заради Христос". На егоиста – " Ела и се похвали в Господа". На търсача на силни усещания:  "Ела и се наслади на спиращите дъха християнски общения". Християнската вест се преиначава в посока на съвременната мода, за да я направи приемлива за обществеността.

Философията, която стои зад този вид неща, може да е искрена, но тази искреност не я предпазва от това да бъде лъжлива. А е лъжлива, защото е сляпа. Тя напълно пропуска целия смисъл и значението на кръста.

Старият кръст е символ на смърт. Той е внезапен, насилствен край за човека. В римско време човек, който поема кръста си и тръгва на път, се сбогувал с приятелите си. Той никога не се връщал назад. Вървял е така до края. Кръстът не прави компромис, не смекчавал и не щадял нищо, той е убивал всичко у човека, напълно и завинаги. Той не се е опитвал да бъде дипломатичен с жертвата си. Той е поразявал жестоко и безмилостно  и когато е завършвал работата си, човекът вече не е съществувал.

Над Адамовото племе е произнесена смъртна присъда. Не е смекчена, нито отменена . Бог не може да одобри никой от плодовете на греха, колкото и невинен и привлекателен да изглежда в очите на хората. Бог спасява човека унищожавайки го и след това го възкресява за нов живот.

Евангелизиране, което прокарва приятелски паралел между Божиите и човешките пътища, е фалшиво за Библията и жестоко за душите на слушателите му. Християнската вяра не е паралелна със света, а го пресича. Идвайки при Христос, ние не издигаме стария си живот на едно по-високо ниво, а го оставяме на кръста. Житното зърно трябва да падне в земята и да умре.

Ние, които проповядваме благовестието не трябва да мислим, че сме лица за връзки с обществеността, изпратени да установим добра воля между Христос и света. Не трябва да мислим, че сме изпратени с поръчението да направим Христос приемлив за големия бизнес, пресата, света на спорта или модерното образование. Ние не сме дипломати, а пророци, и нашето послание не предлага компромис, а ултиматум .

Бог предлага живот, но не усъвършенствуван стар живот. Предлаганият от Него живот е живот идващ от смърт. Животът винаги се намира от другата страна на кръста. Всеки, който иска да го има, трябва да премине под гредата . Той трябва да се отрече от себе си и да се съгласи с Божията справедлива присъда срещу него самия.

Какво означава това за отделната личност, за осъдения човек, който би искал да намери живот в Христа Исуса? Как може да претвори тази теология в живота си? Човек трябва само да се покае и да повярва. Той трябва да остави греховете си и да се отрече от себе си. Да не ги покрива,  да не ги защитава, и да не се оправдава. Той не трябва да се опитва да преговаря с Бога, а да се наведе под удара на справедливото Божие недоволство и да признае, че заслужава да умре.

Като направи това, нека с доверие и пълно внимание се вгледа във възкръсналия Спасител, и от Него ще дойдат живот, обновление, очистване и сила. Кръстът, който сложи край на земния живот на Исус сега слага край на живота на грешника  и силата, която възкреси Христос от мъртвите, сега го възкресява към нов живот заедно с Христос.

Позволете ми да кажа на всеки, който може да възрази на това или да го сметне, че това е само ограничено личното мнение за истината, че Бог е утвърдил това послание с печата на Негово одобрение от времето на Павел до наши дни. Изразено с тези или с други думи, това е смисълът на всички проповеди, смисъл носещ живот и сила в света в продължение на векове. Духовниците, реформаторите, лидерите на възраждането са поставяли върху това своето ударение, а знаменията, чудесата и мощните действия на Светия Дух са свидетелствали за Божието одобрение.

Смеем ли ние, наследниците на такава власт  да подправяме истината? Смеем ли с нашите тъпи моливи да коригираме линиите на плана или да променим картината, която се разкри пред нас на планината? Да не бъде. Нека да проповядваме Стария кръст и ще изпитаме старата сила.
 

(A. W. Tozer, Man, the Dwelling Place of God, 1966)

Превод: Татяна Иванова

Преодолява ли " Евангелизмът на силата" предубежденията на невярващите? , Волфганг Бюне

            
На тази теза й липсва всякакво библейско и църковно-историческо основание. Чудесата на Господ Исус в Хоразин, Вumcauga и Капернаум също не са довели до покаяние. Това е причината, поради която тези градове биват прокълнати (Мат.11:20-24). В Йоан 12:37 четем: "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него". Нахранването на 5000 души също показва ясно, че това чудесно знамение не достигна до съзнанието на хората. Господ казва на следващите го множества: "Търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте." (Йоан 6:26)

Човешкото множество в Листра, което присъства на изцелението на сакатия, и което е толкова възхитено от Павел и Варнава , че иска да им принесе жертва, след няколко дни вдига камъни, за да ги убие (Деян.14:8-19). Нито знаменията и чудесата във връзка с извеждането от Египет и по време на пътуването през пустинята, нито чудесата, извършени от Илия и Елисей успяват да променят сърцата на израелците. НЗ изяснява-особено чрез разказа за богатия човек в пъкъла, че дори и възкресението на някой от мъртвите няма да премахне предубежденията и закоравяването на човека: "Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, няма да се убедят" (Лука 16:31). Дали книжниците и фарисеите преодоляват предубежденията си чрез възкресяването на Лазар и чрез възкресението на Господ Исус?

Истинско и трайно пробуждане се е раждало единствено и само тогава, когато Словото Божие се е проповядвало от Божии мъже ясно и без изкривявания. Пробужданията в СЗ по времето на царете Йосафат, Езекия, Йосия, Ездра и Неемия например са едно убедително доказателство за това. Така също и пробужданията през последните 500 години са явно свидетелство за това, че сърцата на хората биват засягани от проповядването на пълното Евангелие. Както преди, така и сега важи Божия принцип: "Вярата идва от слушане, а слушането-от Христовото Слово." (Рим. 10:17)

Естествено е, че тук и там в мисионерската история се случва магията на някой идол да бъде унищожена чрез явно чудо и по този начин да бъде положен пътят на Евангелието. Това става и днес в някои особени мисионерски ситуации. Но факт е също, че благословената служба на повечето пионери-мисионери като Х. Теилър, С.Т. Стъд, А. Джадсън, Дж. Патън и др. не е била свързана със знаменителни чудеса за невярващите. В Кор.1:21-23 Павел изяснява, че Бог е благоволил да изобличава хората за греховете им не чрез знамения и чудеса, които правят силно впечатление, нито пък чрез особени философски и висши духовни мисловни ходове:

"...Бог благоволи чрез глупоста на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци-Христос, Божията сила и Божия премъдрост."( 1 Кор. 1:21-24)

Знаменията и чудесата не премахват предубежденията.
 "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него." (Йоан12:37)

Господ нарича "блажени" онези, които са повярвали без да са видели и изговаря една унищожителна присъда над философията, която стои зад "Евангелизма на силата":
 " Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. " (Мат.12:39).

Библията показва ясно, че знаменията и чудесата могат да въодушевят хората за кратко време, и че този възторг се превръща в омраза, ако жаждата им за чудеса вече не се утолява или пък чуят думи, които разкриват собствения им егоизъм и зло сърце.

За съжаление в знаменитите доклади на днешните "евангелисти на силата" не се разказва нищо за разочарованието и озлобението на онези болни и техните близки, които идват с големи очаквания на изцелителните събрания, и въпреки всички "пророчества" и "ръкополагания", напускат тези събрания не само болни, но и огорчени. Колко често в миналото и сега цинизмът и предубежденията на невярващите са били засилвани от този вид "евангелизъм на силата"! Хората, които позволяват умът им да се впечатлява от знамения и чудеса, се намират освен това в голяма опасност да попаднат под чародействата на фалшивите пророци и на Антихриста, чието идване в последното време е предсказано в Писанията.

Следните три стиха от Библията относно знаменията и чудесата би трябвало да ни направят извънредно внимателни и критични по отношение на всякакъв вид събрания, срещи и изяви, които правят реклама със знамения и чудеса:

Матей 24:24

Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.

2 Солунци 2:9

този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

Откровение 13:13-14

И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.

Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.

Изводи и заключения

1. И днес , както през всички минали времена Бог може да прави чудеса, които съответстват на Неговата суверенна воля, и те в повечето случаи са отговор на продължителната молитва и упование на вярващите.

2. Свръхестествената намеса на Бога, като например изцеляването на болни, материалното снабдяване и др. не могат да се нарекат знамения по смисъла на Марко 16:17 и 20 и 2 Кор. 12:12 (признаци на апостолите)

3. Ние не можем да изискваме чудеса от Бога, както например напразно бе правено при много опити за съживяване на мъртви, а можем само смирено да молим за това, ако тази молба отговаря на Божията воля.

4.Библията и църковната история показват ясно, че знамения и чудеса не са ставали по всички времена, а при специални обстоятелства и при започването на нови спасителни периоди. Затова и твърдението, че и днес проповядването на Евангелието би трябвало да бъде придружавано от знамения и чудеса, трябва да бъде отхвърлено като небиблейско.

5. Знаменията и чудесата не са заплануваните от Бога средства, които трябва да доведат хората при живата вяра. Текстът на Рим.10:17 важи за нас днес така, както и преди.

6. Чудесата на Бога никога нямат характер на спектакъл и не трябва да се използват за пропагандни цели.

7. Тъй като знаменията и чудесата са предсказани като дела на лъжепророците от последното време, трябва да бъдем изключително внимателни. Мъже, които са приели знаменията и чудесата като търговска марка за своята служба, попадат под подозрението че са лъжепророци.

8. По време, когато Бог разкрива своята мощ чрез знамения и чудеса, чрез знамения Той наказва и греха сред Божия народ. Ако днес Бог наказваше веднага лицемерието със смърт, както по времето на Деянията на апостолите (Анания и Сапфира, Деян.5:1-11), тогава нашите църкви щяха да измрат. Тогава светската преса нямаше да има вече поводи да пише подигравателни, сензационни статии за двойнствения живот на известни телевизионни евангелисти и други християнски личности.

 

            

             

Бог лъже ли? , Джон Пайпър

Кратък отговор: Не. Бог никога не казва: „Аз не съм Бог”, „Вие не сте грешници”, „Христос не е велик Спасител”, „Ако вярвате в Исус, никога няма да бъдете спасени”, „Глупаво е да следвате съветите Ми”, или „Моето слово не е надеждно”.
Бог обаче  заповядва хора да бъдат лъгани и това е част от осъждението на виновните. Именно затова възниква този въпрос.

• Пророк Михей застава срещу всички пророци на Ахав и казва на царя, че ще падне в битката. За да обясни защо всички други пророци говорят обратното, Михей казва: „Сега, ето Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе.” (3 Царе 22:23)
  
  
• По същия начин Бог казва, че ще накаже всички, които използват пророците за да оправдаят греховете си: „И ако би се подмамил пророкът да проговори слово, Аз, Господ, съм подмамил този пророк; и ще простра ръката Си върху него, та ще го изтребя от народа Си Израил. И те ще понесат вината за беззаконието си: наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който се е допитвал чрез него…” (Езекиил 14:9-10)
  
  
• В края на този век Бог ще заповяда „силна заблуда”  като част от наказанието на тези, които „отказаха да обикнат истината.” „Този, чието идване се дължи на идването на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, сред онези, които загиват; защото не приеха да обикнат истината и да се спасят. И затова Бог изпраща заблуждение да действа между тях, за да повярват на лъжата, и да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата.” (2 Солунци 2:9-12)

Когато казваме, че Бог никога не лъже, но заповядва хората да бъдат лъгани, това не означава, че Той одобрява лъжата или че законът я позволява. Бог управлява всичко във вселената, включително греха и грешните хора. Грехът не престава да бъде грях  само защото Бог го овладява и насочва за добро на Неговите хора и за прослава на името Си.
Това направи Той когато срещу Йосиф беше извършен грях – с измама беше продаден в Египет – и когато предателят Юда целуна Христос. Първото доведе до най-великото спасение в Стария Завет (излизането от Египет), второто – до най-великото спасение в историята (смъртта на Христос заради греховете ни).
Когато Бог казва: „Аз, Господ, съм подмамил този пророк…” (Езекиил 14:9), това означава, че Той може да управлява и управлява ума на лъжливия пророк за да повярва в лъжа. Бог прави това по такъв начин, че самият Той не лъже. Способен е да се справя с хиляди обстоятелства и влияния, така че един грешен пророк да приеме една лъжа за истина, без Бог да е излъгал или по някакъв начин да е накърнил съвършената си правдивост.
Словото на Бога остава категорично по отношение на словото Му:

• „Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той ли ще каже и няма да го стори? Той ли ще обещае и не ще изпълни?” (Числа 23:19)
  
  
• „Силният Израилев няма да излъже…” (1 Царе 15:29а)
  
  
• „Защото словото на Господа е право и всичките Му дела са извършени с вярност.” (Псалм 33:4)
  
  
• „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; словото на Господа е опитано.” (2 Царе 22:31а)
  
  
• „Всяко слово на Бога е без недостатък.” (Притчи 30:5а)
  
  
• „Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в горнило от пръст, пречистено седем пъти.” (Псалм 12:6)

На Бог може да се вярва. Но нека не Го разиграваме. Нека да не бъдем нехайни към истината; „да не се радваме на нечестието” и да не отхвърляме „любовта към истината.” Иначе може да бъдем оставени на силна заблуда и никога да не бъдем способни отново да прогледнем.

В името на Божията слава и вашата сигурност,

Пастор Джон


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org

Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

БЕЛЕЖКИ/2/, ЧАРЛЗ Х. СПЪРДЖЪН

1. Мъже, чиито попадения са точно в целта

"Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми. "
Книгата на Йов 13:23

Днес искам да дам съвети на тези, които не чувстват своята гибел, но търсят покаяние. Умолявам ви, търсете такива Божии пратеници като Роланд Хил./заб. прев.: съвременник на Спърджън/
Дори онзи, който по време на негова проповед сядял на последната пейка в дъното на залата, така че проповедникът не можел да го забележи, си мислел, че Роланд Хил е имал точно него предвид и проповядвал само за него.

Забелязвам, че някои проповедници са по-способни да четат отлични лекции и да говорят за приятни неща, за да поласкаят плътския ум, вместо да проповядват Благовестието на грешниците. Нуждаем се от мъже, които не се стремят да ласкаят публиката - мъже, чиито попадения са точно в целта - издърпват лъка, поставят стрелата на тетива, и смело стрелят; които насочват смъртоносния удар право в сърцето и съвестта на хората, и причиняват дълбоки рани, откривайки тайните похоти и грехове; които не се спират на общи неща, а отделят особените, които не говорят за човечеството като цяло, а се обръщат лично към всеки отделен индивид. Не се сърдете на проповедник , ако думите му ви докосват, имайте предвид, че той изпълнява задължението си. И ако бичът попада върху вас и ви ранява, то благодарете на Бога за това и се радвайте.

Ако седя пред амвона, бих искал да имам срещу мен такъв проповедник, който да опре ножа у гърлото ми, такъв проповедник, който няма да ме щади, проповедник, който няма да ме ласкае. Работещият с душите на хората, трябва да бъде напълно открит, амвона - не е място за красиви фрази: става дума за значението на нашата вечност. Приемете този съвет и слушайте проповед, която се прицелва лично във вас.

2. Актьори с дървени мечове

Знаете ли, случвало ми се е да виждам хора, които изглеждат, като че ли мразят греха .
Но следва да погледнем внимателно към тях, за да разберем, че те са актьори с дървени мечове. Те не удрят така, че да поразят , не замахват със сила. Всичко това е просто игра, театрално представление.

Следете за това, вашият живот да не става спектакъл. Нека вашата омраза към греха бъде истинска и силна, така щото да удряте надясно-наляво, поразявайки смъртоносно чудовището.
Докато не сме родени свише, основният принцип на живота ни си остава да живеем за себе си, да намерим удоволствие за себе си и да постигнем успех за себе си.

Не може да се говори за някой човек, че е роден свише , ако основополагащият принцип на живота му е да живее за себе си. Променете принципите на човека и ще промените чувствата му, начина му на живот. Благодатта Божия може да промени човека!


Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/

Превод: Татяна Иванова

Отстъплението ХРИСЛЯМ

Страхил Иванов

Аз съм  Йеова твоят Бог,
Който те изведох из Египетската земя,
из дома на робството.
Да нямаш други богове освен Мене!

Глобализацията на света, започнала с Великите географски открития, безотказно и необратимо променя Земята. Изчезват локални религии, култури, традиции. Асимилират се племена и етноси. Вече не може да се говори за независими национални държави. Развитието на комуникациите, космическите технологии и въоръжението превърнаха света в глобално село, а самите държави все повече се съобразяват със световните тенденции в политиката, икономиката и културата.  На този фон християнството със своите многовековни принципи изглежда архаичнo и не на място. Единственият Път за спасение – Разпнатия Христос – сякаш не подхожда на многоликата мултиетническа, мултикултурна  тълпа!

Новият свят на новото време, се нуждае от една нова глобална религия. В книгата Откровение на Йоан 13:11-18 тази религия се представлява от звяра „който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.” Логично е, ако този „звяр” имитира Агнето, то и неговата религия, би трябвало да е имитация на християнството. В същото време не може да се пренебрегне ислямът, тъй като мюсюлманите и християните представляват повече от половината население на Земята! Може ли да има някаква симбиоза между тези две религии? Случайно или не, писателят фантаст Артър Кларк в своите книги ” Одисея в космоса 2001” и „Чукът на бога” говори за религията на бъдещето – смесица от християнство и ислям, която той нарича хрислям.

Какво е хрислям
Хрислямът се появява в Нигерия през 1980 г. За негов създател се смята мюсюлманинът Шамсудин Сака, който твърди, че връщайки се от поклонение в Мека, бил срещнат от ангел изпратен от Аллах и получил поръчение свише, да помири християните и мюсюлманите.

Хрислямът е синкретична религия, механично обединяваща християнството и исляма въз основа на съдържащите се в тях сходни морални и етични норми. Основната идея на хрисляма е, че християнството и исляма са съвместими и човек може да бъде едновременно християнин и мюсюлманин.

Застъпниците на хрисляма се позовават на факти като този, че Исус се споменава 25 пъти в Корана, както и на твърдението, че християнството и исляма като двете най-големи монотеистични аврамически религии представляват религиите на синовете на Авраам – Исмаил и Исаак и трябва да се обединят. Някои го възприемат  като панацея за разрешаване на конфликта между Западната и Близкоизточната цивилизации.

Макар да изглежда, че има прилики между християнството и исляма,  тези религии са на диаметрално противоположни позиции по най-важния въпрос, – личността на Исус Христос. Истинското християнство декларира че Исус е въплътеният Бог. За християните божествеността на Христос не подлежи на преговори, защото ако Той не е Бог, смъртта Му на кръста, не би била достатъчна изкупителна жертва за греховете на целия свят (1 Йоан 2:2).
Ислямът категорично отхвърля божествеността на Христос. В Корана  идеята, че Исус е Бог е определяна като богохулство (Коран 5:17). Освен това, ислямът отрича смъртта на Христос на кръста (Коран 4:157-158). Най-съществената доктрина на християнската вяра се отхвърля от исляма. В резултат на това двете религии са абсолютно несъвместими и концепцията на хрисляма би трябвало да се отхвърли и от християните, и от мюсюлманите. Дали това е така?

Тояга и морков
Хрислямът сигурно  щеше  да си остане сам в африканската джунгла, ако едно (не)случайно събитие не го беше извело под „светлината на прожекторите”. През септември 2006 г. папа Бенедикт XVI чете на немски език лекция в университета в Регенсбург. Той цитира предпоследния християнски владетел на Константинопол – Мануил II Палеолог, който в разговор с образован персиец казва: ” Покажете ми какво ново е донесъл Мохамед на света и ще откриете, че това са само неща, които са зли и нечовешки, каквато е и неговата заповед – да бъде проповядвана с меч религията, която той изповядва!”. За всеки нормален човек това е обикновен цитат от средновековен владетел, но не и за мюсюлманите.

Английският превод на тази лекция, за който се предполага, че е манипулиран, светкавично обикаля света и отприщва дива вълна от насилие. Улични протести заливат много страни, обсадени са посолства, подпалени са църкви и домове на християни. Почти веднага група ислямски духовници пишат „Отворено писмо до папа Бенедикт XVI” (1), в което посочват грешките на императора Мануил II Палеолог.

В началото на 2007 г. това писмо е последвано от второ озаглавено “ Общо слово между нас и вас” (2). То е създадено под патронажа на краля на Йордания Абдула, подписано от други 138 ислямски теолози и е адресирано до 27 религиозни водачи на християнския свят. В писмото се предлага на християните да започне диалог върху въпросите за вярата в Бога.

Писмата на ислямските духовници са перфектнa PR акция! Те са чудесен пример за една дипломатическа инициатива, която носи много дивиденти, но само на авторите си! Имат много думи, не казват нищо ново, призовават към диалог и в същото време не отстъпват и милиметър от ислямската позиция!

Дори самото заглавие „Общо слово между нас и вас” е цитат от Корана сура 3:64:

Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно
общо слово между нас и вас -; да не служим на
друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с
нищо, и едни от нас да не приемат други за
господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се,
кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”

От самото начало на писмото се поставя условието „да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!”  Това условие автоматично отхвърля божествеността на Христос и вкарва „диалога” в релсите на исляма!

Отговорите
Някои християнски водачи отговарят на „Общо слово между нас и вас”  с  подобаващо за техния ранг и вяра достойнство! Интересни са отговорите на тогавашния руски патриарх Алексий II (6), арменския архиепископ Йеник Петросян, кипърският архиепископ Хризостомос и антиохийския архиепископ Мор Евстатиус Мата Рохам. Можем само да поздравим тези християнски водачи, които въпреки че са отговорили учтиво, не са отстъпили от Писанията и са останали твърди в своята вяра. За съжаление далеч не всички са постъпили така.

Отстъплението
След размаханата „толерантна” тояга,  на мнозина богослови, морковът на „Общото слово” им се вижда нещо „добро за храна, и приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание…” .
По идея на „Центъра за вяра и култура” към Университета Йейл, е написано „Писмо –отговор на „Общо слово между нас и вас””(3)(4) Мозъчният тръст на Йейл се е постарал добре! Получило се е едно угодническо, колаборационистко, богохулно писмо! Това писмо не само представлява отстъпление от основите на християнството, но то е и престъпление спрямо хилядите избити и избивани в момента християни!

Авторите и тези ,които са подписали писмото, се кланят и молят на чужд бог! Те казват : Преди да „ви стиснем ръката“ в отговор на вашето писмо, ние молим за прощение от Всемилостивия и от Мюсулманската общност по света.

Забележете, те не искат прошка от християнския Бог, а от “Всемилостивия”! Да не се заблуждаваме!  Титлата „Всемилостивият” не съществува в Библията, но пък е ПЪРВОТО от 99-те имена на Аллах.

Дали е случайно?
Под писмото (4) , стоят имената на над 670 пастори, богослови,университетски преподаватели от цял свят. Мирослав Волф, Бил Хайбълс, Йонги Чо, Джон Стот, Робърт Шулер, Лейт Андерсън…

Имена от кориците на книги и учебници, имена от афиши и конференции, имена на телевизионни проповедници и на пастори на мегацъркви…всички те се молят на Аллах! Наистина ли тези теолози и религиозни водачи съзнават, че правят огромно отстъпление от вярата, като се молят на Аллах?

За Мирослав Волф („Exclusion and Embrace”), се знае , че подкрепя хрисляма като богословска система, както и идеята за световна религия, а  Рик Уорън изповядва, рекламира и практикува хрисляма (5). От останалите сигурно има още хора, които съзнателно подкрепят хрисляма, но ме съмнява те да са болшинство! Какво може да накара един богослов, пастор или университетски преподавател да подпише едно такова писмо?

Острата реакция на известни личности като Джон Пайпър и Албърт Молер (Mohler) , обявили се срещу писмото на йейлския център, принуждава някои хора да обяснят по каква причина слагат имената си под един такъв документ. От обясненията на Лейт Андерсън(8) Джон Стакхаус (9), както и официалното изявление на ръководителите на Wheaton College (10), с което последните оттеглят подписите си, стават ясни няколко неща:
- Те приемат писмото на 138-те мюсюлмански духовници за историческо, (почти) революционно събитие
- Приемат своето участие като подкрепа за установяването на световен мир
- За тях писмото на Йейлския център е политически документ, обслужващ политически интереси.

Писмото
Дали написването на „Общо слово между нас и вас” е безпрецедентно историческо събитие и дали ислямските духовници рискуват нещо? Ислямът по начало се счита за религия, основана върху  юдаизма и християнството. Той е върхът на тази религиозна пирамида. Затова в Корана евреите и християните не се смятат за езичници и неверници, а за „Хора на Писанията”.

С тях може да се води диалог върху Свещените книги, но само в посока към исляма! Духовниците, подписали „Общо слово…” , на практика не отстъпват от учението на исляма, нито правят компромис с вярата си! Те правят това, което е правил и Мохамед и неговите последователи - притеглят колебливите към себе си! Освен това тези мъже представляват ислямския духовен елит, те са учители, министри и съдии и няма кой да ги обвини в нещо! С това писмо те не рискуват абсолютно нищо!

Мирът
Макар че световният мир е утопия, принципът  „Религиозен мир – световен мир” може би има своята библейска подкрепа. Според 1Сол 5:3 Господният ден ще дойде, когато хората си мислят, че са в мир и безопасност. В Откровение 13 глава, „Лъжепророкът” ще владее чрез една световна религиозна система, така че всъщност принципът се превръща в „Една религия – световен мир”! Писанията ясно казват, че няма как християните да са част от този „мир” (Мат 10:34, Йоан15:20, 2Тим 3:12), но от нас се иска доколкото е възможно да живеем в мир с околните (Рим12:18).

Политиката
Религиозните общества винаги са представлявали интерес за политиците. В светските държави религията е отделена и правителствата нямат пряк контрол върху вътрешните дела на цели общности, които могат да бъдат сериозен политически фактор. Затова политиците се стараят  или да установят форма на контрол върху тези общества, или да ги спечелят за дадена политическа кауза. Но в Йоан 18:36 и в множество други стихове се казва, че Божието царство не е от този свят и че ние сме само чужденци и пришълци на тази земя, така че няма за какво църквата да участвува в политиката.  В Новия завет няма нито един пасаж, в който да се загатва за някакви политически амбиции на Исус и учениците Му, нито за тяхно желание да участват в управлението. Но виждаме, че враговете на Христос използуваха политическата власт, за да се борят с Него! Писмото на „Центъра за вяра и култура” е политическа поръчка, която е донесла ползи на правителството, но е въвлякла хората , които са го подписали в пагубен компромис с вярата!

България, като част от Европейския съюз, няма как да бъде подмината от тези процеси. Като страна, в която сериозен процент от населението изповядва исляма, тя е изправена пред същото предизвикателство – да установи диалог между християни и мюсюлмани. Това означава, че политическият натиск върху църквите ще се засили. Затова бе създаден Национален съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), за чийто председател беше избран политик!
Как би трябвало да постъпят християнските водачи в една ситуация на политически натиск за религиозен диалог?

Като се възползват от конституционните си права – да отстояват независимостта на църквата от държавата и да не стават слуги на политическата конюнктура.
Словото ни казва в 1 Коринтяни 7:23 : С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

Как са постъпили ръководителите на НА ОБЦ, когато са получили покана да се включат в НСРОБ? Събрали се, обсъдили ситуацията и  отказали поканата. Имали са законово право и са го използували. Диалог трябва да има, но без да се отстъпва от фундамента на Вярата.

Библията ясно ни предупреждава, че в Последното време любовта на мнозинството ще охладнее и ще има отстъпление от Вярата. Съчетанието между религиозен плурализъм, либерално богословие и безкомпромисен ислям, създават подходяща среда за такова отстъпление от християнството. Каква е ползата от лукавите писма на междурелигиозния диалог?

Седем години след „историческото събитие „Общо слово между нас и вас” „резултатът е ясен – всяка година нараства броя на християните,  убити заради вярата си(10)! Всеки ден загиват десетки безименни, незнайни мъченици, които отказват да се отрекат от Спасителя! Разрязвани с триони, разстрелвани или изгаряни живи, но са останали верни!

Затова Словото ги нарича  победители: 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Откровение 12
(1) thinkingfaith.org/articles/ACommonWordLetter.pdf
(2) google.co.uk/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCsQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.acommonword.com%2Flib%2Fdownloads%2FCW-Total-Final-v-12g-Eng-9-10-07.pdf&ei=s2nfUpSVFcXTygO_9oDgDQ&usg=AFQjCNG9xI4_5ja2sR0qp6VZKXTQZ7hEoQ&sig2=JCdSq8SGU9nJIkZATc-AEQ&bvm=bv.59568121,d.Yms&cad=rja
(3) docs.google.com/document/d/1dceweiO75HUrTNYe5J-X6wOZ2Kc_0BixU4gvpBaHBrE/edit#heading=h.xdwvjzkflp1l
(4) faith.yale.edu/common-word/common-word-christian-response
(5) nowtheendbegins.com/blog/?p=1366
(6) patriarchia.ru/db/text/391673.html
(7) acommonword.com/category/site/christian-responses/
(8) acommonword.com/leith-anderson-on-why-he-signed-letter-of-the-300/
(9) johnstackhouse.com/2007/12/20/why-i-signed-the-yale-response-to-a-common-word/
(10) blitz.bg/news/article/243296

ПРЕЗИДЕНТЪТ, ПЪТНИЦИТЕ и БОЖИЕТО ТЪРПЕНИЕ, Джон Пайпър

21 Януари, 2009

Понякога сме толкова изумени, тъй като с нас са се отнесли по-добре отколкото сме заслужавали, че трябва да ликуваме заедно с Бог, Който е над всички – Бог на птичия полет и на издигането на Обама. Когато цар Давид разсъждаваше колко много са Божиите „чудни дела”, той каза: „Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.” (Псалм 40:5) По същия начин се чувствах когато наблюдавах проявите на Божията милост към всички през последните няколко дни.

Помислихте ли си колко невероятна беше катастрофата на полет 1549 на Американските авиолинии в река Хъдзън на 15 януари? Не толкова избавлението, колкото самата катастрофа. Представете си: Еърбъс А 320 излита под определен ъгъл (може би 30 градуса). Той не лети успоредно на земята; и не само това, но лети бързо. Все още не с пълна скорост, но сигурно с четири пъти по-висока от тази на вашата кола, когато се движите по високоскоростна магистрала.

Гъските летят успоредно или почти успоредно на земята. Те не летят като рояк пчели, плътно като в облак. Летят хоризонтално над земята, често във формата на буква V. Поради това, каква е вероятността за хилядна от секундата, движейки с под такъв ъгъл и с такава скорост, самолетът да пресече пътя на гъските и някои от тях да попаднат не само в единия, а едновременно в двата двигателя?

Статистически погледнато, попадението на две ракети с лазерно насочване не би било толкова сполучливо, колкото това на гъските. Ако Бог управлява падането (както и полета) на всяка птичка, както казва Исус (Матей 10:29), тогава катастрофата на полет 1549 е била предварително начертана от Него.

Следва приземяването в река Хъдзън, което също е невероятно. И двата двигателя не работят. Обслужващият персонал на полета разказва, че в самолета било тихо като в библиотека. Той се превръща в 77-тонен безмоторен самолет, пълен с гориво. Капитан Салънбъргър решава да го приземи в реката. Кацането на всяко друго място ще превърне самолета в голяма огнена топка.

Той завива, разминава се на 270 метра с моста Вашингтон и, плъзгайки се, самолетът се приземява съвършено по корем. Няколко градуса наклон напред, назад, вляво или вдясно и щеше да се забие в реката и да се разбие. Вече във водата, персоналът не оставя пътниците да отворят вратата в задната част, защото салонът ще се наводни веднага. Аварийните врати и тези в предната част осигуряват евакуирането на всички и самолетът не потъва още достатъчно дълго, за да могат да се покатерят на него. Лодките се появяват почти мигновено. Капитанът обикаля два пъти по пътеките между редовете, за да се увери, че няма никой вътре и след това напуска самолета. По-късно машината потъва.

Ако Бог е водил толкова точно гъските, то Той също така е направлявал ръцете на капитана. Бог е знаел, че когато свали самолета на земята, ще изпрати и вълнуващо спасение. Тогава защо е направил всичко това? Ако е имал намерение да остави всички живи, защо е допуснал катастрофата?

Защото е искал да даде на нашата нация знак за Своята сила и милост една седмица преди новият президент да встъпи в длъжност. Бог може да свали самолет когато поиска, и то без да бъде несправедлив към никого. Всички освен Христос заслужават да бъдат осъдени. Ние сме го пренебрегвали толкова упорито и последователно, че Той има изключително право да  унищожи всеки от нас, по всяко време и по какъвто иска начин.

Бог обаче е много търпелив.Той се ядосва бавно. Всеки ден сдържа гнева Си. Точно това виждаме в този случай. Катастрофата на полет 1549 отразява правото и силата на Бога да съди. Приземяването на самолета е Божия милост. То е Неговия призив към всички пътници, техните семейства и към тези, които са чули за случилото се, да се покаят, да се обърнат към Сина Му Исус Христос и да получат прошка за греховете си.

Пиша това вечерта след встъпването в длъжност на Барак Обама, първия президент на САЩ от афро-американски произход. Този ден плаках два пъти. Имаше две неща, от чиято значимост бях изумен. След речта на Обама, докато се молех с няколко братя, осъзнах греховността на собственото си расистко обкръжение. Другото беше, когато се опитвах да изразя вълнението си пред един афро-американски брат от това какво ли би трябвало да означава всичко това за него.

Макар че отхвърлям становището на Обама относно аборта, аз съм благодарен от цялото си сърце, че стана възможно афро-американец да бъде президент на САЩ. Значимостта на това е неописуема. То е Божие дело. Тези гъски бяха от Бога. Приземяването на полет 1549 също беше дело на Бога. Това, че Обама стана президент, е Божие дело. „Той сваля царе и поставя царе” (Данаил 2:21).

Аз се моля президентът Обама да има очи, за да вижда. „Чудото в река Хъдзън” и „чудото в Белия Дом” са свързани. Бог е бил милостив към нашата нация. Нашите грехове на расова основа заслужават хиляди пъти по-голямо осъждение. Бог не дължи нищо на Америка. Ние Му дължим всичко. И вместо да ни унищожи, Той ни подари още едно меко кацане. Ние не умряхме на дъното на река Хъдзън.

Дано Барак Обама да види  Божиите милости и да погледне към Този, Чиято кръв донесе вечен живот на тези, които вярват в Него. Знаменията на Бога са навсякъде около нас. Техният смисъл е: Бог е праведен и търпелив Владетел и Исус Христос е велик Спасител. Обърнете се. Обърнете се. Обърнете се, Господин президент и вие, пътници на тази планета.

Преизпълнен с благодарност за всички Божии милости,

Пастор Джон


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

ДАРЕНИЯ за МЕЛ ГИБСЪН, Тим Чалис

В края на 2003 - началото на 2004 г. ни уверяваха, че филмът на Мел Гибсън "Страстите Христови" ще промени света. Отвсякъде звучаха ярки рекламни лозунги като: "Може би най-благоприятната възможност за евангелизиране през последните 2000 години". Рик Уорън, който стана популярен с книгата си "Целеустремен живот", прогнозира, че излизането на този филм ще предизвика "духовно цунами". И виждайки приближаването на това цунами, той подготви двеседмична серия от проповеди преди излизането на филма, резервира 47 театри за членове на църквата си и техните нехристиянски приятели, покани на прожекция на премиерата редица знаменитости и милиардери, и разработи триседмична учебна програма за малки групи, за продължаване работата с тези, които са гледали филма. По-късно той заяви, че яхвайки това цунами, църквата му е достигнала невероятни резултати: " Повече от 600 обществени личности, непосещаващи църква, са дошли на нашите VIP прожекции, 892 души от приятели на църковните членове са били спасени по време на двуседмичната серия от проповеди . Сформирани са повече от 600 нови малки групи и средния брой на нашите посетители се увеличи с 3000 души".

Трудно е да се оцени екстаза, вълненията и очакванията преди пускането на филма "Страстите Христови ". Спомняте ли си това? Аз го помня.

Тогава, през 2004 г. бях член на Църквата на южните баптисти, която се опита да яхне вълната на "Страстите", копирайки почти всичко, което Рик Уорън направи. Нашите пастири събраха в църквата десетки хиляди долари, закупиха абонаменти, резервираха кина, разпространиха билети, образуваха малки групи, купиха разработената от Уорън учебна програма и очакваха, че градът ще бъде преобразен. Разпределянето на билети беше много лесно: хората с желание вземаха безплатни билети за филма, за който всички говореха. Всички билети бяха раздадени, но доколкото ми е известно, никой, буквално никой, не дойде нито веднъж на групата за по-нататъшно изучаване. Нито един не беше спасен. Нищо не се случи. И цялото това време, усилия и пари бяха загубени напразно.

След като се излъчи филма, Джордж Барн започна проучване на общественото мнение с анкети и стигна до заключението, че най-типични са били резултатите като тези от нашата църква , а не както е описано от Рик Уорън. "Сред най-потресаващите констатации бе видно липсата на пряко евангелизаторско въздействие от филма. По-малко от една десета от един процент от гледалите филма, изповядаха своята вяра или че са приели Исус Христос като техен Спасител в отговор на съдържанието на филма". Или "Страстите Христови" не бяха толкова добра възможност за евангелизиране, или повечето църкви са пропуснали тази възможност.

Десет години по-късно можем спокойно да твърдим, че всичките разговори за "Страстите Христови" като мощен инструмент за евангелизиране, са нереалистично преувеличени. Рекламните лозунги донесоха стотици милиони долари на Мел Гибсън, както и много пари отидоха у търговците и бизнесмените. Но думите, че е "най-благоприятната възможност за евангелизъм от времето на Петдесетница", са направо смущаващи. Същите резултати можеше да бъдат постигнати, ако ние просто бяхме дали волни дарения на Мел Гибсън, без никакъв филм.

И отново, ето пак същото. Има само няколко седмици преди поредната много благоприятна възможност за евангелизиране : филма на Марк Бърнет " Синът на Бога". Филмът се основава на мини-сериала през 2013 г. "Библията", и за него се използва почти същата маркетингова стратегия, както за " Страстите Христови". Едно издателство обяви излизане на пособие библейски кръжоци от Рик Уорън, озаглавено "Синът на Бога: живота на Исус в теб". В прессъобщението се цитира Рик Уорън, когато казва , че " Синът на Бога" - е "най-добрият филм за живота на Исус, който съм виждал през последните години". Там също така се казва: "Филмът е вече хит в заглавията на вестниците благодарение на една рекламна кампания преди официалното излизане на екрана на 28 февруари 2014. Църкви и други организации в цялата страна наемат зали за прожекции за да покажат филма на всички екрани, вечерта преди официалното му пускане“.

Доколкото мога да преценя, две седмици преди излизането на " Синът на Бога" имаше много по-малко ентусиазъм, отколкото преди пускането на "Страстите Христови ". Мисля, че причината за това е добре изразена в поговорката "парен каша духа". Имам усещане за дежа ву за този филм. И все пак виждам, че търговците оказват натиск и някои от църквите се поддават.

Апелирам за повишено внимание и мога да изведа няколко предупреждения от уроците, които сме научили (или би трябвало да сме научили ) от "Страстите Христови":

1. Първото предупреждение е, че "Страстите" са отклонили нашия поглед от Писанията. В това, разбира се, има ирония, защото "Страстите" са въз основа на Писанието (с малко добавено въображение и католическа традиция). Но става дума, че Бог е счел за нужно да ни даде Библията в писмена форма, а не чрез екранизация. Той е решил да ни даде книга, а не филм. Тези, които призоваха църквата да приеме "Страстите" като "възможност, получена веднъж в живота", дадоха различни обещания, а много от тези обещания бяха свързани с новото предаване на информация. Те казаха, че ако предадат една стара истина чрез новите средства, тя веднага ще оживи новото поколение, и ще свърши това, което е било невъзможно да се постигне чрез проповед. Много църкви отклониха погледа си от Писанията, дори и само за няколко седмици като възложиха упованието си на филма.

2. Второто предупреждение е, че "Страстите" ни отвърнаха от нашата мисия. Няма нищо по-важно за църквата от проповядване на Божието Слово. Няма нищо, което да може по-дълбоко, по-проникновено и по-силно да изгражда, от вярното наставление на Библията. Не очаквайте, че Бог ще работи чрез нещо по-мощно от проповядване на Словото Му. В миналото всяко съживление (във всеки случай, всяко истинско съживление) е започвало и е продължавало чрез проповедта. Ние не трябва да очакваме, че Бог ще направи чрез филм това, което Той е обещал да направи чрез проповед. Твърде много църкви се отклониха от своята мисия, когато видяха възможността, представена чрез "Страстите Христови".

Не съм гледал филма "Синът на Бога". Може би това е един значителен филм, следващ вярно Писанията. Надявам се. Напълно възможно е Бог да реши да използва филма "Синът на Бога", за да призове хора към вярата. Може би, Той ще го използва, за да предизвика интерес към Самия Себи Си. Той е използвал и по-необичайни начини, за да върши волята Си. Пособието учебна програма на Рик Уорън за по-нататъшно библейско изучаване може да е отличен материал, който да доведе хора от екрана към книгата. Може би да излезе нещо добро от това. И все пак, отнесете споменатите по-горе предупреждения за „Страстите Христови" също и към „Синът на Бога": Да не се отклонява погледът ви от Писанията и не оставяйте поставената ни мисия.

Разсъждавайки относно този нов филм, помнете, че ние вече сме преминали през това. Помнете, че има много хора, чийто стремеж е просто много да печелят чрез този филм. Помнете, че Бог обещава да благослови проповядването на Словото Му, а не показването на това Слово на екран. Не очаквайте, че филмът ще извърши това, което трябва да направи Словото.

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

ВЯРАТА НА АВРААМ, Алексей Прокопенко

„И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда." Бит.15:6

Вярата на Авраам - е един ярък пример за спасителна вяра. Въз основа на книгата Битие и боговдъхновеното тълкувание на Павел в Послание към Римляните можем да заключим, че вярата на Авраам се характеризира със следните особености:

1) На първо място, Авраам не само повярва в Бога, но и повярва на Бога. Както прочетохме, Аврам повярва в Господа. Това означава, че той повярва в Божието обещание и Неговите думи. Днес мнозина казват с готовност, че вярват в съществуването на Висш Разум , или във Вселенски съдия, но вярват ли много от тях, какво казва този Разум и Съдия в Своето Слово, Библията? Именно в това се състои основната разлика между спасителна вяра от човешки имитации.

2) На второ място, за да повярва на Божието обещание, Авраам трябваше да знае някои от атрибутите на Бога и да вярва в тях. Той трябваше да знае, че Бог има власт над природата и е в състояние да възстанови замъртвелите му телесни функции. Във връзка с това, апостол Павел в съответствие с текста, цитиран по-горе, написа, че Авраам повярва в Бога, "Който съживява мъртвите " (Римл. 4:17). На други места в книгата Битие , Бог казва на Авраам, че " го е направил баща на много народи" (Битие 17:05 ; . . Сравни Римл. 4:17а) , така че Авраам трябваше да вярва, че Божиите обещания са неизменни. Бог може да каже за това, което още не е извършено , като за вече станало: " Ти си вече баща на много народи , въпреки че още не ти се е родил синът на обещанието!" В тази връзка Павел казва , че Авраам повярва в Бог " извикващ несъществуващото към действително съществуване " (Римляни 04:17 б ) .

3) Трето, вярата на Авраам беше по-силна, отколкото надеждата. Той не само се надяваше, че Бог може да му помогне. Той твърдо вярваше, че Бог ще изпълни Своето слово! Той вярваше, дори когато, от човешка гледна точка надеждата трябваше да е умряла. Затова Апостолът пише: " без да има причина за надежда, повярва..." (Римляни 4:18 ) .
Много хора се надяват, че ще минат на Божият съд някак си благополучно. Такава вяра в благополучния изход на смъртната им участ е като в детската приказка "Aтякш йога и смъртта". В сюжета на приказката, след смъртта на главния герой на специални везни се претеглили неговите добри и зли дела. Лошите дела били много, а добрите – малко, колкото топка памук. Въпреки това, стрелките на уравнение стояли на едно ниво. И той се учудил: " Защо така?" След което забелязал: " , Въпреки, че добрите дела са малки на външен вид, се оказва, че е важно да са стойностни". Тази история изразява надеждата на невярващият, въпреки че той е престъпник пред Бога и дори не може да се похвали с голям брой добри дела, но все пак по някакъв начин му се отдава да избегне ада. Може би неговите малки и незначителни добри дела, ще бъдат много ценни за Бог! Но такава сляпа и като цяло, нечестива надежда, има у толкова много хора. А много малко наистина вярват в Божиите обещания. Истинската вяра е тази, която е много над нормалните очаквания.

4) На четвърто място, докато Авраам е можел да изпитва съмнения, колебания и падения, вярата му обаче никога не е изчезнала. Той "повярва на Бога" на 85 години (Битие, глава 15) И продължи да вярва и на 100 години (Битие, глава 21). Затова Павел казва: " Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, (Римл. 4:19-20)

За разлика от това, у много хора вярата изчезва като пара, когато са изправени пред трудности или дори светски грижи . За такива хора Христос бе казал: „Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Лук. 8:13-14; курсив на автора)5) Пето, Авраам беше толкова силен във вярата си , че той беше в състояние да въздаде слава на Бога, когато обещанието още не бе изпълнено. Защото той беше абсолютно сигурен, че Бог ще изпълни всичките си обещания. Във връзка с това, Павел пише: "обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. (Римляни 4:20-21 ) .
Възможно е ап. Павел да е имал предвид случаите, когато Авраам направи жертвеници, и принасяше на тях благодарствени жертви. Авраам започна да прави това, когато пристигна в Обетованата земя , много преди раждането на Исаак ( виж 12:7-8; 13:04, 18).
Това са признаците на спасителната вяра. Този вид вяра Бог зачете на Авраам като правда ... и Той му го вмени за правда ( Бит.15:06).

"Аврам повярва в Господа , и Той му го вмени за правда" (Битие 15:06 )

Тук стана оправданието на Аврам. Защото едва сега Аврам бе оправдан от Бога и ние имаме всички основания да вярваме, че само в този момент той наистина повярва на Божието обещание, защото истинската вяра винаги е придружено от обосновка. Ако Аврам по-рано се е съмнявал в Божиите думи и е вярвал, че неговият наследник ще бъде осиновеният от него слуга (вж. Битие 15:02) , то сега той от цяло сърце повярва в невъзможното: Бог ще приведе наследник из чреслата му, т.е. от него самия.
Думата " праведност " ( Евр. צְדָקָֽה ) се отнася до областта на правосъдието, когато съдията обявява дадено лице за право (тоест, без наказание ) или виновния ( т.е. подлежащ на наказание). Аврам бе обявен за праведен, свободен от наказание.

Важно е да се отбележи, че Бог не така просто призна Аврам за праведен, това е така да се каже, след като се съгласяват с факта, че той е достатъчно верен, добър и мил към Господа. Не, Бог именно му "вмени" праведност. Думата "вмени " ( Евр. חָשַׁב ) означава " брои ", " мисля ", " назначен ". Бог започна да счита Аврам за праведник, че е свободен от осъждане и вина. Същата дума се намира в други подобни случаи в контекста на Битие. Например, Рахил и Лия говорят за баща си Лаван : " ... Не счете ли ни той като чужденки? " ( Бит.31:15). В действителност, те не са били чужди на Лаван , но той ги счита за такова. Също така за Тамар , казва, че " ...като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си " ( Бит. 38:15 ) . В действителност , Тамар не е била блудница, но Юда я счел за такава. По същия начин, когато за Аврам е казано, че Бог " му го вмени за правда ", това означава, че Авраам не е праведен , но Бог го брои, счита за такъв.

Какво точно е било зачетено на Аврам вместо за праведност? Вяра! Аврам повярва на Господа , и Той му го вмени за праведност ( Бит. 15:06 ) . Чрез вяра в Божието обещание Яхве оправда Аврам, т.е. го обяви за невинен и за свободен без осъждане и без наказание. Какво предполага подобно оправдание? Това предполага , че у самият Аврам нямаше ( достатъчно) праведност, но имаше вяра. И Бог му зачете вярата за правда. Същото потвърждава и бого- вдъхновеният тълкувател - апостол Павел, говорейки за това събитие в Посланието до римляните: " Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Рим. 4:3-5).
Вменяване на правдата в тези стихове е паралелно с оправданието на нечестивия. По този начин, оправданието - това е, когато Бог взема нечестивия човек и започва да го счита за праведен чрез вярата му в Божиите обещания. Разбира се, това не изключва възможността по-нататъшно посвещение на бивш нечестив. Имайте предвид, че в 1 Коринтяни 6:11 се говори за нечестието на вярващите в минало време : " И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог". Освен това, основанието за оправдание не е чрез собствената правда на човека, но изключително чрез Божията благодат, която се приема и усвоява чрез вяра.
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова