ЕРЕСИ в ХРИСТИЯНСТВОТО-2ра част, Петър ван Стовел

АНТИНОМИАНИЗЪМ - Противозаконност. В Старият Завет антиномианизма неправилно се основава на обещанията към "избрания народ" като едва ли не "имунизиран" от погибел и съд. В Новият Завет, отклоненията от библейските истини е по- сериозно и е въз основа на неправилни тълкувания на Писанията. Счита се, че Закона е отживян и повече невалиден като е заменен с Новия Завет на Божията любов, прощение и благодат. Живеенето в неподчиненост на закона и неговитe морални изисквания се оправдава със "спасението чрез вяра" и "освобождението чрез познаване на истината". Антиномианизмът е повлиян от гностицизма в това, че материята е зло и тя е илюзия; следователно, ще се унищожи така, че е без значение какво се върши в материалното тяло, но само духа и съзнанието на човека значение. Някои неправилно тълкувани стихове: Иоан 8:32; Рим. 7:25, 8:2; Гал. 2:16; Евр. 8:13. Словото Божие осъжда антиномианизма: Мат. 5:18; Рим. 2:12, 6:15, 7:16.

АРИАНИЗЪМ -Учението на Ариус (3 век) е в областта на Христологията. Тази ерес счита Христос като творение и с това отрича Неговата Божественост. Бог е само Един (не в три лица). Христос посочва пътя и дава добър пример, но не е самия Път. Арианизмът е намерил много привърженици между разпръснатите юдеи между готските племена, тъй-като юдеите също отричат Триединството на Бог.

ДЕИЗЪМ - Религиозна философия, която отрича свръхестествени явления и чудеса; пророчески видения и свидетелства на Божии пророци и апостоли. Деизмът не признава Святите Писания като източник за достигане до познание за Бог, тъй-като са писани от простосмъртни и несъвършени. Те вярват, че Бог е създател на света и природните закони и е оставил този механизъм да работи сам; не се интересува от човека и неговите дейности на Земята. Познанията за Бога се придобиват чрез лична опитност, наблюдения и логични заключения. Провидението на Бог се признава, но предопределението се отрича. Отричат триединството на Бога (Арианизъм). Отричат последствията от първоначалния грях на Адам (Пелагианизъм). Не признават заместителната Христова жертва на кръста (Атонмента).

Христовите поучения са добри и Той е дал добър пример на саможертва, но спасението не е чрез Него.

Според това учение, човек може да достигне до истината и святостта, защото е създаден с тези качества и способност. Деизъмът е основата на Унитаристите (Unitarian) и Универсалистите (Universalist), които НЕ ВЯРВАТ във вечно наказание, НО вярват, че след смъртта, душите на всички хора отиват в рая...

МОНЕРГИЗЪМ - Спасението e еднолично действие на Бога. То е по благодат, проявена чрез Божия Син /Иоан 1:17/;извършена от Бог/Еф.2:8-9/; по Неговата добра воля/Еф1:11/. А сам Бог.../1Сол.5:23/

1. Бог единствен чрез действието на Св. Дух причинява новорождението без намесата на грешника, който всъщност до този момент е "мъртъв". /Иоан 1:13; Яков1:18; Еф.2:1-5/
2. Рождението от Бог (от горе) е причина за нашата вяра, без която никой не може да види Божието царство. /Иоан3:3; Тит3:3-5/
3. Бог съживява грешника за духовен живот и обновява ума му чрез Св. Дух - Духът на Истината, за да се обърне от тъмнината към светлината; да следва истината и доброто и да се отдалечава от заблудата и злото. /Д.А. 26:18; Еф. 4:21-25/
4. Бог Отец предопределя и избира за спасение; Христос умира за тези, които Отец Му е дал; Святия Дух прилага спасението извършено, чрез Атонмента.

/Иоан 6: 37,44; Иоан 17: 1,2,16-19; 2Сол.2:13/
5. Както светлината не ползва онези, които нямат зрение, така и в грешника няма интерес, нито способност да търси Бог или да възприеме духовните неща - не може да вярва, докато Бог не го съживи. / Иоан 3:3,6; 1Кор. 2:14/
6. Христовата жертва на кръста е заместителна и "на Него дойде наказанието донасящо нашия мир." Ако Бог ни даде заслуженото, никой не би получил спасение. /Ис. 53:5; Пс. 53:1-3; Рим. 3:11/
7. Най-голямото наказание на човека би било Бог да го остави да върши своята си воля, защото тя винаги клони към злото. Когато Бог размекне каменното сърце, то не е повече в състояние да Му противостои. /Езек. 36:26,27/

8. Покаянието е дадено от Бога. /Д.А.5:31/
9. Спасението е от Господа. /2Tим.1:9/
10. Бог помага на тези, които не могат да си помогнат. /Иоан 9:41/ "Нищо аз в ръцете си не донасям Господи. Празен е и трудът мой, та залавям кръста Твой"

Oт песента "О прибежище добро, О Ти вечна канаро..." А.Топледи(1740 - 1778)


СИНЕРГИЗЪМ - Спасението е съвместно действие на Бога и човека, който желае да се спаси.

Синергизмът изповядва следното:
1. Божията благодат и човешката воля трябва да са в хармония, за да се получи новорождението, което е невъзможно без участието, както на Бога, така и на човека. /Д.А.3:19/
2. Неновороденият човек може да има вяра, която да стане причина за новорождението му.

3. Бог чака със силно желание и вълнение волята на човека да вземе решение.
4. Бог избира за спасение всички хора; Христос умира за всички хора; Св. Дух прилага Атонмента на тези, които го желаят по свободната си воля. Бог не би бил справедлив, ако не дава на всеки човек еднакви възможности.
5. Човек има способността да приема духовните истини преди в него да е станала трансформация и новорождение. Той може да повярва в Бога, преди да бъде новороден.
6. Грешникът е като човек, който се дави и има нужда само от спасителен пояс, за да бъде спасен. Той е създаден по образа на Бог и има качества и способности да върши добро, но има нужда да се изцели от раните и болките, които са следствие на живеенето в грях.
7. Благовестието е нежната и умолителна покана на Бог към грешника. Един от най-големите дарове, които Бог е дал на човека е "свободната воля", затова Бог дори и да размекне едно сърце, то може да продължи да Му се противи.
8. Заповедта да се покаем доказва, че грешника е в състояние да го направи и има способност да върши доброто.
9. Човек държи ключа на спасението си и той може да направи Христовата жертва ефективна или неефективна спрямо себе си, по решението на собствената си воля.
10. Бог помага на тези, които сами си помагат...


ПАНТЕИЗЪМ - Обожаване на Всемира - Природата. Пан - означава Всемир. Теизъм е вяра в божество. Поклонение на творението, а не на Твореца. /Рим. 1:25./ Пантеизмът има 3 главни принципа:

1. Бог е иманентен ( съдържащ се в) и обхващащ всичко, каквото съществува.
2. Бог е абстрактна сила, но не е личност. Пантеистът казва:"Бог е велика сила" (Не.Той е Велик и Силен!)
3. Бог е природата и природата е бог, която твори и движи всичко. Ако бог е част от света и всичко в света е част от бог..., то никаква част от света не може да погине, защото е част от бога.

Логиката на пантеизма води до Универсализъм - всички спасени. Айнщайн е бил пантеист. В поезията на Ботев, "Моята молитва" се вижда пантеизъм. Учението на

П. Дънов е пантеистично."Вибрации", "латентна сила", "енергия", "хармония с природата" и "просветление на съзнанието" са влияния на Източния мистицизъм в пантеизма.
Новороденият син на пантеизма се нарича НЮ ЕЙДЖ.