п-р Алексей Коломийцев,
22 Май 2014
Църквата е превърната в „разбойнически вертеп“ не заради кръстоносните походи и
инквизицията, а това е, поради лишен от благоговение пред Бога живот, това е
поради издигане на себе си и на своето си, това е поради живот на вярващите, на
които Христос казва: „ Никога
не съм ви познавал.“ Мат.7:23
Църквата, като място за налагане на човешки учения
Векове наред, различни човешки идеи са били издигани над преклонението пред Бога. Хората, които ходели на църква… ги разпространявали там, налагайки собствените си идеи… Най-често човешките хрумвания са свързани с една или друга Библейска доктрина. Вместо да се прекланят пред Бога и Неговото Слово, хората се прекланят пред човешки учения, казвайки, че Божието учение не е логично и е невъзможно да се приеме в този му вид. Тоест - Божието Слово не се вписва в приетите от хората философски норми, поради което те приспособяват истината според собствените си разбирания.
Какво трябва да се направи, за да не се превръща църквата в място за налагане на субективни учения? Нима не се е случвало често на някой да му се струва, че той проповядва правилно Божието Слово, дори когато налага собствените си идеи?
Правило № 1 – Винаги проверявайте: Наистина ли сте водени от преклонение пред Бога и Словото Му или от желание да наложите себе си! Търсете това, което е написано в Словото, а не това, което да докаже собствените ви идеи!
Правило № 2 – Истинското преклонение пред Бога и Словото Му винаги смирява и никога не води до ожесточение! Може да ви се е случвало да станете свидетели на битки за истината, които превръщат църквата в подобие на "разбойнически вертеп"! Понякога хората са склонни да се разкъсат един друг заради това, което те считат за истина… Но такива „битки” не могат да бъдат от полза за истината.
Църквата, като място за налагане на мистични представления
Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. Колос.2:8
„Празната измама” е лъжа, чиято основа е в нищото. „Философия” е всяка светска, а не библейската преценка на реалността. Празната измама се основава на субективни преживявания, които не подлежат нито на проверка, нито на доказателства. Хората просто казват: „Бог ми каза…”, „Имах видение…”, „Чух глас…” – и за тях всичко приключва с това.
По този начин, онези, които се отказват от истините на Свещеното Писание, като единствен критерий за живота им, попадат под влияние на разни странни, необосновани на нищо, учения. И когато подобни идеи започнат да изпълват съзнанието на хората в църквата, от Божие събрание тя се превръща в „разбойнически вертеп”. Подобни заблуждения са само една остра форма на извращение в църквата, където хората издигат себе си.
Църква, в която се одобряват традициите
Човешките традиции са това, за което хората са готови да се бият не на живот, а на смърт. Често ги бъркат с истините на Словото, поради което биват защитавани с голяма ревност. Хората вярват, че по този начин служат на Бога. Битката за традициите на отците, за мнозина е справедлива и необходима. Хората са по-склонни да следват традициите, отколкото Божието Слово. Много по-лесно е да следваш традициите, отколкото да смириш сърцето си! Много по-лесно е да се съсредоточиш в изпълнението на обредите или да следваш някакви форми, отколкото да се стараеш да си променяш характера. Одобряването на традициите извисява човешкото „Аз”, докато послушанието на Словото изисква да го умъртвиш. Когато църквата, от място за поклонение, се превърне в място за утвърждаване на човешки традиции, тогава тя се превръща в разбойнически вертеп.
„Заради вашето предание, осуетихте Божията дума. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: - "Тия люде се приближават при Мен с устата си, и Ме почитат с устните си; Но сърцето им отстои далеч от Мен.” Матей 15:6-8
Църквата е място за преклонение пред Бога, а не място за преклонение пред човешките традиции. Традициите могат да изглеждат прекрасно, но в момента, в който те започнат да се извисяват над преклонението пред Бога, те се обръщат в заплаха за вярващите да превърнат Божият Дом - в разбойнически вертеп.
Църквата, като място за явно себеутвърждаване
Методите за себеутвърждаване, за които стана дума по-горе, са се използвали винаги. Всеки един от тях представлява опит за себеиздигане, прикрит зад желанието да се изтъкне истината. Личните откровения или одобрението на традициите се насърчават. Напоследък в църквите е все по-популярен откритият метод за себеиздигане. Онези, които го използват, откровено заявяват, че Божият Дом е длъжен да помага на хората в самоутвърждаването. В наши дни църквите се занимават с какво ли не – лечение от алкохолизъм и наркомании, пропаганда на правилно отношение към болните от СПИН, хуманитарни помощи за детските домове, вело-състезания и т.н. Само едно не им достига – Молитвените домове отдавна не приличат на места за среща с Бог. Срещите с Бога, смирението и преклонението пред Него са на заден план. На преден план са съвременният маркетинг и различните политически и социални дейности, като целта е да се събере колкото се може по-голяма тълпа.
Затова ап. Павел ни предупреждава:
Кол 2:8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.
Необходимо е Църквата да бъде построена върху основата Исус, а не на базата на светски учения и философии. В противен случай тя, неизбежно, ще се превърне в разбойническо свърталище. Църквата трябва да е място, където Бог е над всичко, а не ние. Църквата е място за преклонение пред Бога, признание на Неговото величие, смирение и страхопочитание! Човекоцентричното християнство обаче не желае това. Подобни методи в съвременните църкви се считат за остарели и неефективни, тъй като в тях няма любов към хората и пр... И всичко това се прави с цел да оправдаят своето желание да видят ЧОВЕКА, вместо БОГА, като определящ фактор за онова, което се случва в църквата.
Църквата, като място за налагане на човешки учения
Векове наред, различни човешки идеи са били издигани над преклонението пред Бога. Хората, които ходели на църква… ги разпространявали там, налагайки собствените си идеи… Най-често човешките хрумвания са свързани с една или друга Библейска доктрина. Вместо да се прекланят пред Бога и Неговото Слово, хората се прекланят пред човешки учения, казвайки, че Божието учение не е логично и е невъзможно да се приеме в този му вид. Тоест - Божието Слово не се вписва в приетите от хората философски норми, поради което те приспособяват истината според собствените си разбирания.
Какво трябва да се направи, за да не се превръща църквата в място за налагане на субективни учения? Нима не се е случвало често на някой да му се струва, че той проповядва правилно Божието Слово, дори когато налага собствените си идеи?
Правило № 1 – Винаги проверявайте: Наистина ли сте водени от преклонение пред Бога и Словото Му или от желание да наложите себе си! Търсете това, което е написано в Словото, а не това, което да докаже собствените ви идеи!
Правило № 2 – Истинското преклонение пред Бога и Словото Му винаги смирява и никога не води до ожесточение! Може да ви се е случвало да станете свидетели на битки за истината, които превръщат църквата в подобие на "разбойнически вертеп"! Понякога хората са склонни да се разкъсат един друг заради това, което те считат за истина… Но такива „битки” не могат да бъдат от полза за истината.
Църквата, като място за налагане на мистични представления
Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. Колос.2:8
„Празната измама” е лъжа, чиято основа е в нищото. „Философия” е всяка светска, а не библейската преценка на реалността. Празната измама се основава на субективни преживявания, които не подлежат нито на проверка, нито на доказателства. Хората просто казват: „Бог ми каза…”, „Имах видение…”, „Чух глас…” – и за тях всичко приключва с това.
По този начин, онези, които се отказват от истините на Свещеното Писание, като единствен критерий за живота им, попадат под влияние на разни странни, необосновани на нищо, учения. И когато подобни идеи започнат да изпълват съзнанието на хората в църквата, от Божие събрание тя се превръща в „разбойнически вертеп”. Подобни заблуждения са само една остра форма на извращение в църквата, където хората издигат себе си.
Църква, в която се одобряват традициите
Човешките традиции са това, за което хората са готови да се бият не на живот, а на смърт. Често ги бъркат с истините на Словото, поради което биват защитавани с голяма ревност. Хората вярват, че по този начин служат на Бога. Битката за традициите на отците, за мнозина е справедлива и необходима. Хората са по-склонни да следват традициите, отколкото Божието Слово. Много по-лесно е да следваш традициите, отколкото да смириш сърцето си! Много по-лесно е да се съсредоточиш в изпълнението на обредите или да следваш някакви форми, отколкото да се стараеш да си променяш характера. Одобряването на традициите извисява човешкото „Аз”, докато послушанието на Словото изисква да го умъртвиш. Когато църквата, от място за поклонение, се превърне в място за утвърждаване на човешки традиции, тогава тя се превръща в разбойнически вертеп.
„Заради вашето предание, осуетихте Божията дума. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: - "Тия люде се приближават при Мен с устата си, и Ме почитат с устните си; Но сърцето им отстои далеч от Мен.” Матей 15:6-8
Църквата е място за преклонение пред Бога, а не място за преклонение пред човешките традиции. Традициите могат да изглеждат прекрасно, но в момента, в който те започнат да се извисяват над преклонението пред Бога, те се обръщат в заплаха за вярващите да превърнат Божият Дом - в разбойнически вертеп.
Църквата, като място за явно себеутвърждаване
Методите за себеутвърждаване, за които стана дума по-горе, са се използвали винаги. Всеки един от тях представлява опит за себеиздигане, прикрит зад желанието да се изтъкне истината. Личните откровения или одобрението на традициите се насърчават. Напоследък в църквите е все по-популярен откритият метод за себеиздигане. Онези, които го използват, откровено заявяват, че Божият Дом е длъжен да помага на хората в самоутвърждаването. В наши дни църквите се занимават с какво ли не – лечение от алкохолизъм и наркомании, пропаганда на правилно отношение към болните от СПИН, хуманитарни помощи за детските домове, вело-състезания и т.н. Само едно не им достига – Молитвените домове отдавна не приличат на места за среща с Бог. Срещите с Бога, смирението и преклонението пред Него са на заден план. На преден план са съвременният маркетинг и различните политически и социални дейности, като целта е да се събере колкото се може по-голяма тълпа.
Затова ап. Павел ни предупреждава:
Кол 2:8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.
Необходимо е Църквата да бъде построена върху основата Исус, а не на базата на светски учения и философии. В противен случай тя, неизбежно, ще се превърне в разбойническо свърталище. Църквата трябва да е място, където Бог е над всичко, а не ние. Църквата е място за преклонение пред Бога, признание на Неговото величие, смирение и страхопочитание! Човекоцентричното християнство обаче не желае това. Подобни методи в съвременните църкви се считат за остарели и неефективни, тъй като в тях няма любов към хората и пр... И всичко това се прави с цел да оправдаят своето желание да видят ЧОВЕКА, вместо БОГА, като определящ фактор за онова, което се случва в църквата.
Превод: Благодат Попова
Няма коментари:
Публикуване на коментар