ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ - 1-ва част, п-р Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

1-ва част

Наскоро изследвахме духовните  дарби и принципите, въз основа на които тези дарби действат. Видяхме, че за всички вярващи е изключително важно да служат със своите дарби за изграждането на тялото.Ако тялото е изградено, то и свидетелството ще е ефективно, защото изграждането на тялото води до единство, а то от своя страна е най-мощното свидетелство пред света.

Ние изброихме поименно духовните дарби. Имаме списък от тях в 1 Коринтяни 12 гл., както и също друг списък  в Римляни 12 гл. Събрахме двата списъка заедно и обозначихме постоянни дарби, които нарекохме дарби за назидание.

Тези дарби са дадени за изграждане на вярващите. Те трябва да служат на всеки един християнин поотделно, и по този начин да изградят цялото тяло в единство. Но е имало и други дарби, които не са били предназначени за назидание, а са били дадени за потвърждение на авторитета на Словото всред невярващите. Тези дарби нямат пряка връзка с отделната църква. Били са предназначени за невярващите. Те трябвало да потвърдят проповядваното Слово. Например, ако живеехте в новозаветната епоха и в един град дойдат трима проповедника и всеки от тях проповядва различна проповед, на кого бихте повярвали?  Е, вероятно ще повярвате на този, който извършва чудеса. Това призна и Никодим. В отговор на Исус той каза:, "Ние знаем, че ти си израилев учител, дошъл от Бога, защото никой не може да направи чудесата, които ти правиш, ако не е ... какво?.. . ако Бог не е с Него. (Йоан 3:2).   "Бог е с Него." Очевидно бе, че Бог е с Исус, защото чрез чудесата Той потвърждаваше Своето свидетелство.

Самият Христос потвърди тези думи като каза: "Ако не можете да повярвате, това, което казвам, повярвайте ме, заради самите ..." какво?... заради чудесата". Извършените чудеса бяха доказателство за претенциите на Христос. Чудесата никога не са били самоцелни. Те бяха знамения, сочещи на Неговите претенции.

По времето на апостолите, когато бе основана ранната църква, апостолите и пророците са били надарени с тези дарове за да се потвърди  проповядваното от тях Слово. Писанието открито казва това. Служителите са били надарени с чудотворни дарби. Но тези дарби не са били предназначени за църквата. Те не са  служили за вярващите. Тези дарби са били  за невярващите, за да ги убедят, че посланието проповядвано от апостолите и пророците, всъщност е от Бога.

Може да изброим четири от тези дарби в Новия Завет: чудеса, изцеление, езици и тълкуване на езици, или по-добрe, езици и превод на езици - това е точната интерпретация от гръцки. Въз основа на Писанието ние вярваме, че тези дарби нямат постоянна роля в тялото и както ще видим, те съществуват за апостолското време и тяхното предназначение е да потвърдят Словото преди да е бил завършен канона на Новия завет, по специално докато Бог все още е извършвал знамения пред очите на Израел. Ще разгледаме и това.

Въз основа на няколко библейски пасажа, бих искал да посоча характера на тези дарби. Да започнем от Марко глава 16.  И докато намерите 16 глава на Марко, нека ви кажа нещо.

Надявам се и се моля тази сутрин да чуете и възприемете думите ми така, както са дадени. Аз имам много скъпи и ценни за мен приятели, свързани с религиозни движения, които вярват, че тези дарби съществуват и днес. Проповядвал съм в техните църкви. Контактуваме помежду си като вярващи в Исус Христос. Обсъждайки този въпрос - мненията ни  са противоречиви при все, че постигаме съгласие по всички останали въпроси. Вярвам и се моля на Бог да бъда обективен относно Писанието. Аз съм отворен за всичко, което Божия Дух ще ме научи.  Моля се за това. Моля се Бог да удържа езика ми, за да не кажа нещо, което не е от Него. Независимо от това, всичко, което говоря, го казвам с любов и в същото време с дръзновение, полученo от изучаване на Библията, и се надявам, че по същия начин и вие ще разберете думите ми. Те не поставят в никой случай под съмнение спасението или искреността на хората, за които става дума.

И така. Марко 16:14. Всичко, което ще направим, е да разгледаме тези въпроси в светлината на Писанието. Maрко 16:14, "После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал." Спомняте ли си, че когато  вестта за възкресението на Исус стигна до учениците, те не бързаха да я вярват . “И Той им каза”: стих 15, “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите:”

Вярвам, че Исус говори непосредствено на 11-те ученика, че ще имат определени признаци - ще говорят нови езици, ще хващат змии, и ако изпият нещо смъртоносно, то няма да ги повреди – т.е. никакви отрова няма да им подейства. Ще възлагат ръце на болни и те ще оздравяват.(Марко16:15-18)

Тук обаче има нещо интересно. Писанието казва, че изпратените да провъзгласяват евангелската вест ще извършват чудеса. Наистина, всичките четири дарби за които ще говорим, са тук. Дарбата на чудеса например, със сигурност ще се покаже,  ако вярващият би хванал змия или би изпил нещо смъртоносно, без самият той да се увреди. Това е чудо. Дарбата изцеление е посочена също така,  и текста казва, че ще възлагат ръце на болните, и те ще се изцеляват. Този текст споменава също така и езиците, казвайки, че ще говорят на нови езици.

Всички упоменати тук дарби, които нашият Господ обеща на 11-те са, че тяхното служение ще бъде потвърдено с тези  чудеса и знамения. Но, ако предположим, че тези дарби и днес действат, както и че, който и да е човек може да ги притежава, тогава трябва да се съгласим със сектата на живеещите в Апалачите, понеже хващат змии, също и с така наречената Църква на първородните, които пият отрова и други като тях. Проблемът е, че самите тези секти съвсем не винаги достигат до желания резултат. Независимо от това, говорейки за едната част от текста, трябва да споменем и за другата. Там се казва: "Тези знамения ще придружават повярвалите." Ако действието на тези дарби важи и днес, тогава те трябва да се използват от всички.

Да отворим на 2 Коринт. 12:12. Нужно е преди всичко да установим библейската основа, затова ще разгледаме отделни библейски текстове. И така, 2 Коринт.12:12. Тук Павел говори за своето право на апостолство и неговата проверка на факта, че той е такъв като казва “Наистина”, и сега погледнете дефиницията на описанието: “признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, в чудеса и велики дела.” Думата “признаци” в гръцкия оригинал е употребена в пълен член,- за мн. число- “те”, т.е. означава “самите признаци”. Не някакви абстрактни, а точно “тези признаци”. Това е ясно посочване на определените признаци, с които са били надарени апостолите. Това са били признаците на апостолството. Апостолите са имали известни признаци, които са им били предоставени. Е, очевидно е, че са им били предоставени отпреди,  още в Марко 16 гл.

Искам да ви обърна внимание на Посланието към Евреи 2 гл. Помните ли до кого е адресирано посланието?  Правилно - до евреите, и това е много важно. Стих 3,  глава 2, " как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа”, въпреки, че адресираните от това послание не са слушали същото лично от Господа, защото то " беше потвърдено между нас от тия, които го чуха."

Сега думата "потвърди"  означава направено за вярване или направено за окончателно вярване. Това, което отначало се каза и бе прогласено, сега бе доказано, т.е. бе направено да повярват. По какъв начин? Стих 4: " като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си ".

По този начин, точно тези дарби на Святия Дух са за да се потвърди, докаже Словото слушано от евреите. Именно това е, което се казва в текста. "Тези думи бяха потвърдени между нас." Проповядването е направено. А потвърждението на тази проповед е чрез дела, извършени с духовните дарби на апостолите.

И така, изводът е, че някои духовни дарби са признаците на апостолството и затова, те имаха, своето значение в апостолското служение, което е основополагащо служение в Църквата. Множество гласове са се надигали в ранната църква за разпространяване на различни учения и проповядване на различни евангелия. Бог е потвърждавал истината Си чрез тези специални дарби, предоставени на апостолите.

Уорфийлд, Бенджамин Уорфийлд, ненадминат богослов на своето време. Само по себе си това, което той казва не е за да оценим служението му; а само за наша констатация тук: "Тези чудесни дарби са дадени на апостолите като упълномощени Божии представители, като дарбите са служили за основаване на Църквата. По този начин действието на тези дарби е било изключително ограничено за първоапостолската църква,  а с отминаването на апостолите, тези дарби се прекратили."

Ако вярваме, че Ефесяни 2:20 казва, че апостолите и пророците са основа на църквата, тогава, когато църквата е била вече основана и  апостолите са преминали от този живот, признаците на апостолите са престанали. Ако признаците на апостолите са потвърждаващите делото им дарби на Светия Дух, тогава можем да свържем всичко в едно и ще видим, че с преминаването на апостолите от сцената са престанали и дарбите на Святия Дух, дадени им като доказателство за истинността на тяхната проповед.

Някои пасажи от Деяния непосредствено свързват проявленията на тези дарби с апостолите. Нека да прочетем един пасаж,  за да разберем за какво става дума. Деяния 14: 3, , "Но пак те (Павел и Варнава) преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствува-ше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце ". Това е  пример, как Бог е използвал тези дарби. Те са проповядвали, и слушащите са признали, че проповядваното Слово е от Бога, защото апостолите са извършвали чудеса.

Не мисля, че днешната църква се нуждае от такова доказателство. Днешната църква няма нужда от такова доказателство. Ако днес, дойдат тук трима проповедника и проповядват три различни проповеди, аз без да слизам от това място мога да определя, кой от тях е от Бога, и кой не. В този случай, критерият за определяне на истината няма да е извършените чудеса. Тогава какъв ще е критерият? Библията. Ето даденият от Бога стандарт, чрез който  се доказва истинността на посланието на всеки проповедник.

Павел казва на проповедниците: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.“ (1Кор. 14:37). Трябва ясно да осъзнаем, че само Божието Слово потвърждава както проповедта, така и преживяванията на човека, така и всички останали въпроси, свързани с духовността. Само Библията дава точно потвърждение и  ръководство за действие.

Ето защо, не трябва да се приема, че както преди, и днес тези дарби са необходими, за признаване или удостоверяване на проповядваното слово. Вече имаме установеното и признато Слово. Още повече, не можем да кажем имаме нужда от потвърждение с чудеса и знамения тук в Америка, където Божието Слово е на разположение на всички църкви и всички хора. Да изпуснем предвид този факт, означава да пренебрегнем или дори да отхвърлим завършеността и авторитета на Писанието. Спомням си, Лука 16:31, където Авраам каза: ". „Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.“

Вие имате цялото Писание, и това е достатъчно. Това е същността. Дори и тогава, когато Павел писа Посланието към Ефесяните, той посочи, че Бог "даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, някои пастири и учители." В същото време, той отбелязва, че именно тези служения са предназначени "за изграждане на Тялото Христово" (Ефесяни 4: 11-12). Но Павел не казва, дори и дума за някоя от чудотворните дарби. Също, в писмата си до Тимотей и Тит, Павел показва мерилото за служение - Божието Слово, затова той постоянно напомня: "Проповядвай здравото учение." Основното нещо - да се проповядва здравото учение.

Ако, както някои твърдят, потвърждаващите Словото дарби съществуват действително и днес, тогава те биха придружавали мнозина големи проповедници или тези, които носят благовестието в страни, където Писанието не е достигнало, за да потвърждават думите на тяхната проповед. Но едва ли може да се очаква, че тези дарби биха съпътствали група християни, които имат вече в ръцете си Библията. И затова дарбите за чудеса нямат вече никакво значение.

През целия период на църковната история, големите проповедници на Божието слово никога не са претендирали, че притежават тези дарби. Четейки историята на Църквата и изучавайки живота на големите богослови,  оставили ни много свои богословски трудове виждаме, че те не са участвали в такива неща. Дарбите са действали в апостолското време, и са били присъщи на служението за основаване на Църквата.

Нека разгледаме накратко тези дарби. На първо място, дарбата за вършене на чудеса. Изброявайки духовните дарби в 1 Коринтяни 12:10, Павел започва с дарбата за вършене на чудеса. Предполагам, че някой може да каже: "МакАртър, нима искаш да кажеш,  че не се вече чудеса?" Не, не мисля, че чудесата са престанали. Знам, че те се случват навсякъде. Постоянно  виждам случващи се чудеса. Нашият Бог е Бог на чудеса. Може да кажете: "Какво е чудо? Какво е определението за чудо?" Всъщност, чудото – не е нещо голямо.Защото невярващите  хора се разстройват много, когато става дума за чудеса. Но в тях няма нищо специално. Те не са нищо особено.

Нека ви обясня, какво имам предвид. Ние живеем в един малък свят. Представете си, че светът е едно езерце. Живеем в това малко езерце. Целият живот в това езеро върви по своя си ред. Всичко в езерото е така устроено, както би трябвало. Така че: чудо - това е, когато Бог (ако Го има) постави пръста си в езерото, и от докосването се появят кръгове във водата. И ако Бог е наистина там някъде, то за Него не е трудно да  извърши чудо. Не по лесно, от хвърлянето на едно камъче в езерцето, когато виждаш образуващите се кръгове по водата. След което кръговете престават, водата се успокоява, и всичко се връща към нормалния си ход. Прочетете книгата на К. С. Луис за чудесата. Там той е разгледал много точно този въпрос.

Чудото - това е, когато Бог поставя пръст в езерцето и се образуват вълнички по водата. И ако има Бог и Той е създал езерото, Той може да пуска вълнички по водата, когато Той пожелае. И няма причина да се разстройваме заради чудесата. Напротив, чудесата само доказват, че Бог съществува. Ето защо немските рационалисти разпънаха собствените си души, когато изобретиха хуманистич-ната философия елиминирайки всички чудеса на Библията. Бог наистина върши чудеса. Те се случват през цялото време, чудеса на изцеление.

Аз дори вярвам, че Бог може да даде на един мисионер способността да говори на език, който преди това не е учил. Това е чудо, въпреки че не е библейският дар говорене на езици. Дарът на езици е изключително апостолски. Но аз вярвам, че Бог може да създава чудеса с устата на хората по същия начин, както с всеки друг орган на тялото. Дори днес Бог извършва чудеса. Ние постоянно виждаме, че Той прави чудеса. Най-голямото чудо, което Бог извършва - е чудото на новорождението. Самият аз съм едно чудо. За да ме промени някой, той трябва да е всемогъщ.

Докато нашият Господ беше на земята, Той извърши много чудеса. Те се случваха, за да потвърдят истинността на думите Му. Докато свидетелствате Бог може да извърши чудеса, така че някой да каже: „Този Бог наистина съществува." Това наистина може да се случи. Обаче, не се случва за да се потвърди писменото откровение, тъй като към него нищо не бива да добавяме и нищо не бива да отнемаме. Не казвам, че чудесата са престанали, а че днес чудесата са различни от предишните, затова дарбата на вършене на чудесата е престанала, защото това е било дарба изключително за апостолите.

Може да изследвате историята на чудесата и ще откриете, че в Библията са описани четири значителни периода от време, когато се случват чудеса. В останалото  време, не откриваме такива. Например, времето на Мойсей  е време на чудеса. Същото може да се каже и за периода на Илия и Елисей.  След тях следва продължителен период, в който не се случват никакви чудеса. И изведнъж започват да се случват отново по времето на Христос и на апостолите. Чудесата винаги са били с ограничена цел и за ограничен период от време. Никога  хората не са извършвали постоянно чудеса.

И днес, когато времето на апостолите е приключено, приключила е и дарбата на чудесата. Способността да се пие отрова, да се проявяват знамения, чудеса и различни сили,  е било типично само за онова време. В писмата си до Тимотей и Тит, Павел не споменава нищо за чудеса. Както и в живота на Павел никога не е имало акцент върху чудеса. Най-малко две години след неговото отпътуване за Филипи не намираме нито едно споменаване за някакви чудеса. Нито веднъж. Нито в Антиохия, нито в Коринт или Солун, или в Дервия, нито в Берия, нито някъде другаде се споменава, че Павел е вършил чудеса.

Тази дарба е много ограничена. Това беше временна дарба. А не такава, както я представят днес.

Веднъж пътувах покрай езерото Хюм и стигнах до една палатка, разпъната на паркинга. Бях привлечен от плаката до нея, на който пишеше: "Служение на чудеса. Чудеса се случват от понеделник до петък." Можете ли да си представите? От понеделник до петък. Истински конвейер за чудеса.

Ние вярваме, че Божието Слово не споменава нищо за дарбата на чудеса в наши дни, а само отбелязва, как се е проявила тази дарба по времето на апостолите. Тези дарби са били с временен  характер и са били предвидени за ограничен период от време. Оттогава, след  завършване на канона на Новия завет, всеки служител доказва правото си да разнася Словото, но не чрез способност да върши чудеса, а чрез способността за вярно  преподаване на Божието Слово. Именно вярността към Словото служи  за атестация /да се потвърди истинността/ на всеки човек. Впрочем, за това много можем да говорим.
Да продължим нататък.

Изцеление. Какво може да се каже за изцеленията? Несъмнено, те са един чудесен дар, и както е посочено в 1 Кор.12 гл. означава способност за изцеление. 9 стих казва: „на друг изцелителни дарби чрез единия дух;“. Ако ме питате: „Нима мислиш, че Бог не изцелява болните?“ Разбира се, не мисля така. Бог несъмнено изцелява болните. Той ги изправя на крака. Но, за разлика от времето на апостолите, в нашият съвременен свят няма хора, които чрез помощта на такъв дар да са способни да изцеляват.

Днес, Бог лекува чрез Своята всемогъща воля като отговор на молитва. Това може да се види от посланието на Яков. Да видим този текст в глава 5. Между другото, Посланието на Яков е написано преди 1 Коринтяни. И така, в Яков 5:13 се казва: " Зле ли страда някой от вас? нека се моли. " Стих 14: " Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име." Така е писано.

Дори в Посланието на Яков, което е най-ранно написаното послание от гледна точка на хронологията всред останалите книги от Новия завет, дори там Яков не казва, когато някой се разболее "Намерете някой, който притежава дарбата на изцеление". Но, той казва: "Молете се за него."

 Бог не е предоставил дарбата на изцеление ЗА църквата. Това е било знамение, с което се е потвърждавало Словото ЗА невярващите. Между впрочем, изследвайте живота на Исус, където може да се види, че Той изцели само невярващите, с което потвърди пред тях Своята божественост. Когато някой от тялото, вътре в църквата се е разболявал, членовете на църквата са се молили един за друг, и Бог е отговорял на молитвата.

Аз вярвам, че дарбата на изцеление е давала на апостола, пророка, или на вестителя на Божието Слово, словото им да се потвърди в умовете на невярващите. И ще повторя още веднъж, ако днес съществуваше дарбата на изцеление, тя не би принадлежала на така наречените "изцелители". Дарбата бе за учителите на Библията. Тази дарба би била притежавана от тези, които възвестяват благовестието, така щото чрез дарбата да се потвърди евангелската истина, а не от определена част хора, както и да ги наричат: лечители, помазаници, съживленци и прочие.

А през последните години на апостолското служение тази дарба запада. Наистина, не е ли интересно, че когато Тимотей заболява, Павел му пише: "Знам, какво да правиш, за да се възстановиш. Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания." Ако в този момент, дарбата на изцеление е продължавала да действа, биха могли значително бързо и лесно да се справят със заболяването на Тимотей. Освен това има един интересен факт, за който съм мислил в последно време. В 2 Тимотей, глава 4, Павел пише: "Трофим оставих болен в Милет."

Павел имаше дарбата на вършине на чудеса, и едновременно с нея и  дарбата на изцеление, така че той можеше лесно да излекува Трофим. Но в Новия Завет няма да намерим нито един случай, когато дарбата на изцеление да се  прилага за вярващ. В същото време, днес, когато стават изцелителни събрания, в повечето случаи на опашката за изцеление чакат  хора, които достатъчно дълго време са посещавали църква. Това изобщо не съответства на библейския модел.

Един интересен факт. Тази седмица имаше филм за Марджо Гортнер(Marjoe Gortner). Разбира се, аз не бих сложил всички под един знаменател, но свидетелството на  Maрджо предизвиква особен интерес. Не знам дали сте чували за него, но във филма той разказва всичко за себе си. Той признава, че когато е бил още на четири години трябвало да има дарба на изцеление и родителите му го качват на сцената, и той започва изцелително служение. Така започнало всичко.

Миналата седмица се срещнах с баща ми и си говорехме, когато той каза: "Знаеш ли, трябва да видя този филм. Знаех, че се снима филм, защото по време на снимките ми се обадиха да поискат съгласие да включат във филма откъс от едно интервю с мен, което съм дал някога, когато Марджо е бил на четири години. Тогава при мен, в църквата дойдоха репортери и попитаха за мнението ми.“

Баща ми каза: "Изразих мнение, че това всичко е измама, шарлатанство, и така нататък, и така нататък." Досега не знам дали в този филм е интервюто с баща ми, както и той не знае. Както и да е, очевидно филмът разкрива измамата на тези псевдо-лечители. Между другото, в едно интервю самият Maрджо казва, че през всичките тези години, докато се е занимавал с това, не си спомня за нито един случай на изцеление. Вярно е само твърдението му, че е оказал неоценима услуга на хора с психологични проблеми.

Между впрочем, той добре е знаел, че много от получилите изцеление в понеделник, са се връщали с нова болест в четвъртък и това е често случващо се. Като студент, направих проучване по този въпрос, както че и други подобни случаи са били идентифицирани отново и отново, и отново. Ето защо, трябва да сме много внимателни за да разбираме библейските критерии за изцеление.

Вярвам, че Бог изцелява. Но Бог изцелява според Своята суверенна воля и в отговор на нашите молитви.

И ако има днес хора, които твърдят, че виждат Божието изцелително действие като резултат на своето служение, то основавайки се на Божието Слово мога да кажа, че те имат дарба на вяра, чрез която Бог отговаря на молитвите им. А дарбата на изцеление е била всецяло апостолска.

Апостолите са използвали тази дарба за невярващите, за да потвърдят пред тях апостолското си слово. Когато Писанието е било окончателно завършено, тази дарба изгубва своето значение и престава. Но нека не забравяме нито за момент, че в действителност и днес могат да се случат изцеления. Бог може да пожелае да изцели някой човек. Но и Сатана също може да излекува. Прочетете Матей 7 глава. Същото може да се прочете в Деяния глава 8. Същото е написано и в Деяния 13 глава. Сатана също може да изцелява. Между впрочем, когато Исус вършеше всички тези чудеса, юдеите стигнаха до заключение, че Той прави това чрез сатана, и че всичките Свои изцеления Исус извършва чрез Велзевул. Те бяха добре запознати с факта, че сатана може да имитира всичко, затова евреите са приравнявали делата на Исус към делата на сатана. Сатана е способен да върши такива дела.

Самата идея, че като на поточна линия хората могат да се изцеляват, не съответства на Библията. Аз също често си мисля, че ако някои наистина имат дарбата на изцеление, те биха отишли по скоро в болниците, отколкото да очакват хората в палатката. Те биха се насочили към невярващите, биха проповядвали Евангелието, а изцеленията биха потвърждавали тяхната проповед.

Значи, това е дарбата на изцеление. Би било хубаво за в бъдеще да проведем по-подробно изследване на тази тема, защото тя е толкова важна.

И така,  дарбата на изцеление никога не е била насочена към вярващите. Тя не е предназначена да бъде постоянно действаща дарба. Това е било признак на апостолите. Това е било една от апостолските дарби. И дори в най-ранната книга на Новия Завет, в Посланието на Яков, виждаме увещанието „Молете се за болните“.

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици.

Край на 1 част...следва продължение...

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова

"ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ" на Райнхард Бонке... Вяра без пари е мъртва!

„Евангелизация“ на Райнхард Бонке... Вяра без пари е мъртва!

Владимир Кубирянтс
28 Януари, 2009

Евангелизация на Райнхард Бонке... Вяра без пари е мъртва! Евангелизацията с участието на „евангелиста“ Райнхард Бонке приключи преди около месец в Сакраменто, но в рускоговорящите СМИ/Средства за Масова Информация/ на града още не утихват споровете относно дейността на известния проповедник и неговия екип. Предлагам на вниманието на читателите мнението на един от кореспондентите на вестник „Диаспора“.

Пристигнах в Arco Arena 10 минути от започването на богослужението. Почти всички места в залата бяха заети. Намерих къде да се установя и отблизо започнах да наблюдавам случващото се. Хорът пееше, но не бе нашия, а техен, изцяло съставен от афроамериканци. И, съответно в залата  се чувстваше нарастващата екзалтация на атмосферата. Някой, както аз разбирам, по-слаб духовно стоеше с високо вдигнати ръцеи се поклащаше напред-назад, друг  дъвчеше чипс, трети успокояваше много чувствителните към случващото се бебета. След дългия ритмичен африкански „госпел“,  на сцената излезе „евангелиста“ Славик Радчук. Започна своята проповед с любимия разказ за себе си и за своите мисионерски приключения в Африка. Разказа за подвизите си в самолетите, на стадионите в Африка, и за разговори с някакви неизвестни за нас владетели.  Разказа за всичко, само не чухме и за украинските кнедли с кокос! В продължение на 40-45 минути слушахме възхвала за далечна Африка, как след неговите проповеди хиляди хора се покаяли и са дошли при Бога, как дори пилотите на самолети се подчиняват на желанията му,  но до края на речта му така и не чух живото слово на Благодатта. 

Убеден съм, че тоя род мисионери от Африка разказват за дейността си в Америка, за хиляди каещи се и изцелени тук и там. И това работи. След колоритните истории за себе си Славик Радчук започна да рекламира духовния си баща Бонке и неговите заслуги. Веднага обяви, че на Бонке му са нужни милиони долари, и че ние с вас трябва да ги дадем за служението му, освен събраните по-рано пожертвования за наема на помещението и двете „доброволни“ събирания по време на закуска в хотела. „Ама че апетит!“ – си помислих аз. В същото време Радчук рекламираше и убеждаваше всички да купуват книги, касети, дискове на Бонке. Като човек, който цени времето си, съжалих, че присъствам на тази рекламна кампания, но все пак реших  да дочакам проповедта на известния евангелист. Едва след час и 45 минути, след двете „доброволни“ събирания на пожертвувания, когато повечето бяха вече изяли  чипсовете си и изпразнили портфейлите си, Бонке започна да вдига децибели.


Съвсем на края чух нещо за Христос, но нямаше на какво да се радвам. Нищо ново не чух, а какво ново може да каже толкова известен човек в Африка? Знаещите не говорят, а говорещите не знаят. Липсата на новост бе компенсирана с прекомерното звуково налягане. Обаче децибелите не могат да заменят съдържанието на проповедта,  нито духовността й. Викането е слабост. Викането говори само за безпомощността на оратора. Викането – е последна надежда той да бъде чут.

И Бонке напълно разкри слабостта си.  Той действаше не чрез силата на думите, а чрез елементарна методика на внушението. Той убеждаваше, но не със своята святост, както и не със задълбочени знания и откровения,  а с отдавна известна техника за промиване на мозъци, която са използвали Дуче и Хитлер, други харизматици и известни личности.

Това са явни средства и начини за влияние върху съзнанието, които не бива да се подценяват. Ефектът от появата пред публиката на една силна духовно и просветена личност би бил съвсем друг.
Само с появата си такъв човек би заставил всички да замълчат. Защото колкото по-силна е личността, толкова по-силна би била тишината в залата. Представете си, ако вместо Бонке на сцената бе излязъл Христос. Сигурен съм, че в залата ще настъпи такава тишина, както в тиха гора при отсъствие на вятър. Дори всяка една тихо казана дума от Учителя би оттекнала, подобно на капеща вода в празен съд. Ето как, ако цялата арена при появата на Бонке остане в тишина, в очакване и предчувствие за Божието присъствие, би могло да се говори за неговата святост и сила на Духа.

Щом ораторът не цени всяка своя казана дума и не чувства тежестта на казаното, а ги сипе наляво и надясно, тогава каква е стойността им? Какъв резултат може да се очаква от такава проповед? И какво получиха идващите за покаяние? От такива стадни покаяния има повече вреда, отколкото полза. Щом ораторът се опитва да надвиква екзалтираната публика, на какво може да я научи?  Как той може да бъде чут от нея? Нали вярата е от слушане. На това ме е научила моята необразована баба.

Съвсем очевидно, че всичко това се прави, не за да научиш някого на нещо, а за да прибавиш още една похвална страница към биографията си, която ще се чете някъде из Африка, Индонезия или Нова Зеландия. "Are You happy?" ( „Щастливи ли сте?“) - крещи в микрофона Бонке. И думите му звучат като подигравка. Дадохте ми милиони долари. Are You happy now?( „Сега, щастливи ли сте?“) Протягате ръцете си към мен, като към Бог. Are You happy? Имате ли това, което искахте? Намерихте ли това, за което сте дошли тук? Щастливи ли сте вече? "Yesssss!"(Дааааа!“) - реве арената, но не разбира. Всичко вижда, а не може да различи воят на харизматиците от воя на феновете при баскетболни или боксови състезания.

Изиграният театър с изцеленията изглеждаше също така скучен. Да ме извинят всички очакващи чудеса и тези, които оставиха мястото си  за да получат покаяние и кръщение в Духа - опитвах да се вглеждам в лицата ви. Но не видях нито радост, нито щастие, нито духовна светлина,  а само обърканост, равнодушие и дори скръб, и разочарование. Бонке обеща, че ако някой днес  не е получил очакваното, ще го получи утре сутринта. А ако не го получи? Кой ще провери? Кой ще знае за това? Но, има ли някакво значение това за него? Не му е до сълзите на измамената старица, страдаща от ревматизъм, или за майката, плачеща до леглото на парализирания си син? Утре с вашите милиони той ще бъде някъде по брега на Слоновата кост разказващ на папуасите колко успешно се е трудил в Сакраменто.

Тежко е да си измамен. Но по-добре е късно да разбереш, отколкото никога. Пиша тези редове с голяма горест и обида и с надежда, че някой въпреки това ще разбере случващото се. Човек може да разбере системата, само когато излезе от нея. Така че, ако вие сте се усъмнили и искате да разберете какво всъщност става, трябва да излезете от тази система и на всичко случващо се там да погледнете отстрани. Ако действително желаете да растете духовно, трябва да излезете от религиозния си параван и смело да направите самостоятелна крачка към Бога.

Научете се да различавате чистото сърце от промити мозъци.

Бог да ви благослови!

Сергей Яценко, кореспондент на в-к „Диаспора“


Източник: http://www.glaznayamaz.org

Превод: Татяна Иванова

БЕЛЕЖКИ, Джон МакАртър

Бележки, Джон МакАртър

из книгата "Slave"




Трагично е, че новото правило за измерване в евангелското християнство не е лоялността към Христос и Неговото Слово, а популярността и нейната съвременна идеология на отхвърляне на върховенството на Христос. В резултат на това, систематично са започнали да заменят Писанията с всичко, което им изглежда по-подходящо или по-привлекателно. Последствието от предприемаческия подход в независимите църкви бе появата на стотици "христос" (помазаници ) създали свои собствени медийни империи и наричащи се пастири, а своите организации - църкви. Но тези магнати от християнството не са заинтересовани да се изгражда истинската църква. Това се потвърждава от тяхното безразличие към представяне на библейската истина и стремежът им да привличат големи тълпи, свеждайки до минимум Божието Слово и господството на Христос. Те добавят към Евангелието, съкращават и без това повърхностните си проповеди и прилагат в служенията си принципите на пазарната икономика. По този начин те самите въстават срещу Христос!

Бог господства над всяка местна църква дотолкова, доколкото в нея се проповядва, разяснява, прилага и изпълнява Писанието. Намаляване доминиращата роля на Писанието в църковния живот – означава, да се счита Божието откровение не като необходимо. Това е просто открит заговор. Трудно е да си представим колко сериозни ще бъдат последиците за такава съпротива. Небиблейското служение, неразяснителната проповед и недоктриналното учение посягат на върховенството на Христос, заглушавайки Неговия глас, говорещ на Неговите овце.

Обобщавайки всичко това, можем да кажем, че разрушителната сила на това заблуждение е твърде голяма. То отнема от тялото на Христос разсъдъка, усилва безразличието към Неговото Слово и угасява работата на Святия Дух. Хората стават уязвими на заблуждения и грях, не разбирайки смисъла на поклонението и морално готови да правят компромиси. То ги лишава от благоговение към истинската Глава на Църквата, но Господ не е благосклонен към ония, които претендират за Неговата слава. (Джон Макартър "Slave")



Източник: http://slovo-istini.ru/content/main/text/index.php


Превод: Татяна Иванова

НЕПРОМЕНИМОСТТА на БОЖИЯ ПЛАН, А. А. Вовк

Непроменимостта на Божия план
Андрей Вовк

«1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.     

2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;  

4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.        

5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).      

6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.          

7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.        

8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.  

9 И като им рече това, остана си в Галилея.         

10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.» (Йоан 7:1-10).


Евангелието на Йоан описва различни събития от живота на Исус, и не само историческите като призоваване на първите ученици, първото чудо в Кана Галилейска, тържественото влизане в Ерусалим, предателството на Юда и ареста, страданията, Смъртта на Кръста и Възкресението, но и такива, които изглеждат сякаш незначителни. Например, разговора между Исус Христос с братята му, които бяха невярващи и Му предложиха  нещо свое си. «Ако искаш да си известен,  отиди в Ерусалим, и се покажи на света". Въпреки това, евангелист Йоан , при описанието както на по-забележителните събития от живота на Исус, така и по-малко значимите, постоянно подчертава, че всички тези събития са част от Божия план, и че Исус е действал в съответствие с този план.

Тази мисъл се повтаря  често в Евангелието:

 " А Исус им каза: Моето време още не е дошло..." (Йоан 7:6).

"... времето Ми още не се е навършило" (Йоан 7:8).

Главната идея на седма глава е, че Исус действаше в съответствие с плана на Отца:

 " А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син" (Йоан 12:23)..

"... Но за това дойдох на тоя час" (Йоан. 12:27).

 " А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца..." (Йоан 13:. 1).

"Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти"(Йоан 17: 1).

Исус не гледаше на живота си като на съвкупност от съвпадения. Той  вярваше, че Бог Отец има план, и знаейки за този план, Той действаше според него. Това е една от най-важните идеи на Евангелието на Йоан. Поради тази причина, искам да споделя с вас една много скъпа за мен истина. В Евангелието си, Йоан показва живота на Исус Христос изцяло подчинен на плана на Отца, и в тази връзка откриваме още една страна от Неговата личност, която е много важна за нашето уподобяване на Христос. Става дума за оприличаването ни на нашия Господ в пълноценно използване на времето ни.

Човек, колкото повече се оприличава на Христос, толкова по-ясно в съзнанието му оттеква "ритъма на Божието време", постоянно напомнящ за необходимостта да изпълни своето предназначение в съответствие с Божия план: " Животът преминава, планът е начертан за мен - аз бързам да го изпълня!" О, как се вълнувам, загрижен съм да не се отклоня от този план, да не би да пропилея  живота си за малки, незначителни неща, нямащи връзка с тази мисия, която  Отец е предначертал за мен на земята. В последно време, това безпокойство  е номер едно в живота ми.

И колкото по-далеч е някой от Христос, толкова по малко той мисли за своето предназначение  в служба на Бога, за необходимостта да изпълни мисията, която Бог му  поверил,  и толкова повече той се увлича от малките, незначителните по стойност неща от този свят,  пропилява напразно живота си, живеейки без страх  да не изпълни онова, което Бог е очаквал от него...

Уподобяването ни на Христос не е възможно без да Му подражаваме в пълноценно използване на времето ни. Уподобяването ни на Христос не е възможно без да изследваме живота си в целия диапазон на Божия план за изкупление, гледайки на него като на част от спасителното Божие дело извършено от Него в историята.

По улиците и площадите на града ни се появиха огромни екрани, денонощно показващи реклами. Когато си твърде близо до такъв екран, почти е невъзможно да видиш нещо: изображението е неясно, виждаш само квадратчета, които изпълват екрана. Може да  виждаш някой квадрат, но  не и цялата картина. Но, отместиш ли се само с няколко метра по-далеч, изображението става наситено и ясно, квадратите се сливат в една цялостна картина.

Какво виждате в  разговора с Исус Христос в началото на глава 7?

Ако погледнете отблизо, може да видите разговорът Му с неговите братя  като един незначителен случай, но ако погледнете отдалеч,го виждате в контекста на целия Божий изкупителен план. Апостол Йоан разглежда тези думи именно по втория начин, затова той цитира Христос:

" Моето време още не е дошло" (стих 6)

" времето Ми още не се е навършило" (стих 8).

За правилно  разбиране на написаното в първата част на глава 7, трябва да го разглеждаме не като обикновена лична житейска ситуация на Господа, а като събитие, което е част от световната драма на изкуплението, касаещо цялата човешката история, в която Бог осъществява Своя план.

Нека накратко разгледаме  картината на изкуплението.

По отношение на изкуплението,  първото обещание, което беше дадено още в Едемската градина непосредствено след грехопадението (Битие 3:15): Бог каза, че потомъкът на Ева, Христос ще порази смъртоносно в главата сатана(това е пророчество за разпятието). Знаейки за това пророчество, сатана разбра, че ако дойде Изкупител, това ще е неговото окончателно поражение. И затова дяволът правеше всичко възможно, за да предотврати идването на Спасителя.

След като Адам и Ева родиха синовете си Каин и Авел, и стана ясно, че Aвел ще бъде покорен на Бога, а Каин не, сатана взе активно участие в убийството на Авел. В Йоан. 08:44 Исус казва, че сатана е "отначалото човекоубиец," т.е. първото убийство е извършено с неговото участие. И в 1 Йоан. 03:12 се казва, че Каин е от лукавия. Зад външното почитане на Бога, той е скривал гнева и омразата към брат си, но докато човек се намира в такова състояние, той става идеален инструмент в ръцете на Сатана.

Сатана беше обезпокоен, да не би Aвел да е обещания Изкупител, или, да не би Изкупителя да произлезе от него, затова той се възползва от омразата на Каин, за да постигне целта си. Той искаше да предотврати идването на Изкупителя!

След като Авел бе убит, на земята останаха  Каин и неговите нечестиви потомци. Разбира се, той и неговата линия не бяха подходящи за ролята на Изкупителя.

В битката срещу сатана, Бог елиминира ефекта от убийството на Авел, като даде на Адам и Ева друг благочестив син, известен в историята под името Сит. Името му означава "замяна", тоест, Бог даде Сит като заместител на благочестивия Авел. Тогава сатана промени тактиката си, понеже разбра, че със убийство не  ще може да се възпротиви на идването на Спасителя, тъй като Бог по всяко  време може да изпрати  заместител. Затова, Сатана направи всичко възможно, за да разврати линията на Сит, пресичаща  се с порочната линия на Каин. Да поквари линията на Сит бе новата тактики на Сатана в опита му да предотврати идването на Спасителя.

След като дявола успя да поквари целия човешки род, включително почти всички благочестиви потомците на Сит, тогава Бог реши да унищожи цялото човечество, освен един от благочестивия потомък на Сит - Ной и семейството му. Унищожаването на поквареното човечеството и спасяването на само едно благочестиво семейство бе инструмент в Божиите ръце, за да се запази линията, чрез която ще дойде Изкупителят.

След потопа, на земята остана само Ной и благочестивото му семейство. С цел предотвратяване на покварата, която бе на земята преди потопа, Бог въведе смъртното наказание:

" Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.." (Битие 9: 6).

Въвеждането на смъртното наказание е свързано със създаване на човешкото управление, което да следи за изпълнението на това наказание. Както смъртното наказание, така и установяване на управлението са били средствата, определени от Бога за да се предотврати разложението на човешката раса и се запази изкупителната линия. Това бе подготовка за идването на Спасителя.

Но и след потопа нечестието на човешката раса не е спряло. Един от синовете на Ной, Хам, въстана срещу Бог, злорадствайки и подигравайки се на баща си, който бе загубил достойнство и авторитет. И Ной прокле него и потомството му. Това е било от полза за сатана, който искаше да поквари човешката раса, и с това да  предотврати идването на Спасителя.

След като Ной прокле Хам, той благослови другия си син, Сим. Единадесета и Дванадесета глави на книга Битие показват, че Изкупителят ще дойде чрез линията на Сим. Ето така Бог съхрани изкупителната линия.

Сатана,  за да предотврати отново идването на Спасителя, реши да мами човечеството, обединявайки го в една обща кауза - изграждането на Вавилонската кула. Сатана знаеше, че ще е по-лесно да контролира масите хора, ако те са обединени с една обща погрешна идея. Но Бог унищожи този сатанински план, като смеси езиците и принуди човечеството да се разпръсне по цялата земя. Объркването на езиците доведе до възникване на различните народи.

Сред многото от тези народи Бог избра Израел, за да дойде Месия чрез него. Избирайки Авраам, Бог направи да произлезе чрез него народ, от който трябваше да дойде Изкупител.

Когато Сатана разбра, че Изкупителят ще дойде чрез Израел, унищожаването на този народ стана първостепенна  негова задача. Той искаше да унищожи Израел в египетския плен, използвайки безсърдечието на фараона. Той искаше да унищожи Израел и в пустинята, постоянно скланяйки Божиите хора ту към идолопоклонство, ту към роптание против Бога, ту към бунт срещу Божия човек Мойсей. След всичко това, дори когато Израел вече бе достигнал Обещаната земя, сатана не спря в желанието си те да бъдат унищожени чрез езическите народи.

Войните с езичниците са унищожавали физически израелците, езическия плен доведе евреите до отстъпление от Бога, приемайки културата и религията на езичниците. Освен всичко това, сатана се опита да унищожи Израел чрез отстъплението на неговите царе (Саул се обърна към запитвачка на зли духове, Соломон се прилепи към идолопоклонство) ,чрез разделянето на царството на Северно и Южно, чрез тяхната вражда помежду им и идолопоклонство, чрез лъжепророците. Но Бог винаги запазваше Своя народ. Той го изведе от Египет, запази го в пустинята, защитаваше го във войните с езичниците, даваше им победи. Той наказваше царете отстъпници и благославяше верните Му. Той изпращаше истински пророци, които изобличаваха  лъжливите и провъзгласяваха Божието Слово.

Съхранявайки изкупителната линия, Бог, според суверенния Си план изпрати Спасителя  Исус Христос. Сега, когато Той вече идва и всички опити на Сатана да предотвратят това  се бяха провалили до тук, "врагът на човешките души" удари с цялата си ярост върху Христос. Той искаше да унищожи Спасителя физически. Когато Исус се роди, Сатана подбуди Ирод да погуби всички бебета. Обаче, Бог запази Своя Син: Ангелът Господен се яви на Йосиф през нощта за да му нареди да бяга в Египет. Евреите многократно искаха да убият Христос по време на земното Му служение, но Той се измъкваше от тях, тъй като времето за Неговата смърт все още не беше дошло.

Сатана убеждаваше Изкупителя в отстъпничество: изкушавайки Го в пустинята, той Му предлагаше световните царства, но Исус устоя. Той атакуваше Исус от всички страни. Дори веднъж, самият Петър без да осъзнава, че говори в унисон със сатана, каза на Исус да не отива на кръста.

Главният враг на Божието дело, дявола, чрез различни хора се опитваше  да попречи на идването и на служението на Изкупителя:

• чрез открити врагове - езическите царе, фараона, фарисеите и други (Mакинтош пише за фараона: "Суетен човек! Колко малко знае самият той за истинското си състояние и характер! Той е просто един инструмент в ръцете на сатана, използван от него в опитите му да се противопостави на Божиите цели");

• чрез неразбиращите невярващите - братята на Исус Христос ( те са всред хората, които се опитват да осуетят Божия изкупителен план, но не от омраза към Израел или към Христос, а просто от някакви лични техни интереси, хора, явно неразбиращи цялостната картина на това, което се случва);

• чрез вярващите (небодърствуващи или недостатъчно зрели вярващи могат да средство в ръцете на сатана: небодърствуващите Коринтяни приеха лъжеапостоли, пратениците на дявола, и отхвърлиха истинския апостол – Павел; а Петър, както знаем, той говори на Господа според сатанинското желание).


Бог, създавайки Своя Изкупителен план, го осъществява в историята, и затова дяволът целенасочено винаги се е опитвал да Му противостои!

И тук, в 7-та глава от Евангелието на Йоан, ние откриваме още една случка от живота на Христос. Но това не е просто случка - това е част от духовната битка, част от описаното по-горе конфронтиране. И в този момент, когато сякаш  живота на Христос да е изглеждал  вън от опасност(той е далеч от Ерусалим, от агресивните юдеи), се случва една от силните атаки срещу Божия план за изкуплението. Братята на Исус Христос Му предлагат това, което е от полза за Сатана (въпреки, че самите те не са разбирали това и са били водени от съвсем други съображения).
Всъщност, те предложиха да се наруши Божия план, в търсене на популярност, Исус открито да иде на празника, учудвайки хората наоколо с чудеса. Ако Той бе послушал невярващите си братя и открито бе отишъл на празника, Той би нарушил плана, предначертан от Отец. По този начин не би могъл да извърши предназначеното Изкупление, тъй като би бил убит преждевременно.

Виждаме, че Исус Христос отблъсна и тази атака срещу Божия изкупителен план.

Всички опити на Сатана да осуети Божия план бяха обречени на провал, тъй като както изцяло, така и отчасти Този план не подлежи на промяна.

Какво имаме предвид, когато казваме това?

Ето какво: първо, всичко, което не е част от Божия план, никога няма да се реализира; второ, всичко, което е част от него, със сигурност ще се осъществи.

Именно в това е  основната идея на първите десет стиха на 7-ма глава от Евангелието на Йоан.

Сега ще разгледаме тези стихове по-подробно. Първо, ще разгледаме стиховете 1-9, които казват, че:

Всичко онова, което не е част от Божия план, никога няма да се осъществи

Неизвестност на Христос:

" След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият " (стих 1).

Шеста глава описва, когато мнозина ученици изоставиха Христос . Тълпите от следващите Го хора го напуснаха, така щото той остана с една малка група от дванадесет души.

Между събитията от 6 и 7 глави са минали около шест месеца. Събитията от шеста глава са станали в навечерието на Пасхата в април, а събитията от 7-ма глава - в навечерието на празника на шатрите през октомври. Всичко това навежда на извода - в рамките на тези шест месеца Исус имаше  непопулярно служение. Най-вероятно, Той обучаваше учениците, той като това бе най-важната дейност в служението Му - ученичеството.Тъй като юдеите търсеха причина да го убият, но часът Му не беше още дошъл, Христос бе шест месеца със дванадесетте, пребивавайки в Галилея, далеч от Ерусалим.

Ученичеството, личното обучение на малка група хора – именно това бе центъра на Христовото служение.

Предложение за да придобие известност:

" А наближаваше юдейският празник шатроразпъване. 

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; 4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света. 5 (Защото нито братята Му вярваха в Него) "(стихове 2-5).

Наближава празника на шатрите. От трите големи празника празнувани в Израел (Пасха, Петдесетница и Шатроразпъване-Празника на шатрите), този празник е бил най-обичан и популярен всред народа. Всеки мъж, живеещ на разстояние до двадесет и четири километра от Ерусалим е трябвало да дойде на този празник. Но са идвали не само тези, които са били задължени, а много хора с радост, по собствено желание са идвали на този празник . Жителите от селските райони са правили шатри върху земята, а жителите на Ерусалим - върху плоските покриви на къщите си. Отпразнуването на празника е продължавало осем дни. През цялото това време, празнуващите са живели в малки постройки, откъдето идва и името: празник на шатрите (колиби или хижи).

Този празник e празнуван по две причини: първо, той е свързан със спомена за  скитащите в пустинята в продължение на четиридесет години израиляни; второ, той е посветен на деня на благодарността за събраната реколта.

По време на празника, Ерусалим е бил толкова многолюден, че ако някой е искал да стане известен, тези празнични дни са били най-доброто време за това. Братята на Исус Христос гледаха на Него с духовно слепи очи, защото не бяха новородени хора. Те погледнаха на Него като на учител, който бе изоставен от много ученици, както и забравен, с отиването  му някъде на север в Израел, за да прекарва в неизвестност живота си с малка група хора. Виждайки всичко това, братята Му предложиха да излезе от сянка за да стане известен, да се яви открито на празника и да извърши някои от Своите дела (чудеса).

Защо обаче, братята Му Го съветваха така? На първо място, те не оцениха правилно Неговото служение като  мислеха, че Той се стреми към популярност. Второ, възможно е, те самите да са искали да видят чудесата на Исус, за да се провери публично дали те са истински. Трето, възможно е, те да са били движени от плътски амбиции, надявайки се, че когато Исус придобие известност и стане значим обществено-политически деец, това, лично на тях ще им донесе видно място в обществото като Негови роднини. (Братята  на Исус Христос - децата на Йосиф и Мария. От Мат. 13:55 ние знаем техните имена: Яков и Юда, авторите на двете послания, както и  Йосиф и Симон).

Стихове 6-9 ни разказват, че Господ отхвърли предложението на Своите братя, обяснявайки защо не може да изпълни тяхната молба, сочейки  две причини.

Първо, Божият план не бива да се промени.

 " А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово." (стих 6).

Въпреки, че според Неговите братя, явното Му излизане на празника им е  изглеждало най-правилното време, Исус знаеше, че сега не е подходящия момент за изпълнението на Божия план. Тук може да се види контраста между Христос и братята му:

• Спасителят силно желаеше и се стремеше да върши волята на Бога, да изпълни Божия план.

• Братята му живееха, водени от собствените си желания и не се покоряваха на Божията воля. Те можеха да правят свои планове за пътуване за собствено удовлетворение, защото искаха да изпълнят своите си желания. „Ритъмът на Божието време“ не е оттеквал в сърцата им.

" Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило "(стих 8).

Времето за изкупителната смърт на кръста още не бе дошло, затова Исус не можеше да отиде открито заедно с братята си. Ако Той бе отишъл, това ще доведе до преждевременно му убиване от юдеите, а Изкупителният план би бил нарушен. Исус отхвърли предложението на Своите братя, понеже това тяхно предложение атакува Божия план (а изпълнението на Божия план е страстно желание в Неговия живот).

На второ място, истината не може да се радва на популярност в света.

" Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви." (стих 7).

Под "свят" тук се разбира  безбожната ценностна система, която е противоположна на Христовото учение и на Бога. Отстъпническият  юдаизъм с неговите пищни празници, обичаи и традиции е бил част от безбожната световна система, една от най-агресивните, враждебно настроени към Христос. Светът не можеше да мрази братята на Исус, тъй като те бяха част от тоя свят. Те бяха част от религиозната тълпа неновородени, сляти с нея в своите убеждения, както и в много други разбирания. А светът мразеше Христос, защото Той проповядваше Истината през целия Свой живот, със цялото си служение.

Исус изобличи безбожната легалистична религиозна система на отстъпилия юдаизъм, както и свидетелствува за тяхните светски дела, които бяха зли.

Така Господ отхвърли предложението на братята си, тъй като бе невъзможно открито да отиде с тях на празника: от една страна, не бива да променя Божият план, а от друга страна, истината не може да намери популярност в света.

" И като им рече това, остана си в Галилея " (стих 9).

Обявявайки на братята Си, защо не може да иде на празника, Господ остана в Галилея.

Всичко онова, което не е част от Божия план, няма да се осъществи.

В тази истина е скрита голяма утеха за Божиите деца. Утеха, когато например се качите на самолета и се страхувате за живота си : "ако някой от двигателите откаже! ако не се спуснат колесниците при кацането!  Ако умра преждевременно! "

Същата тази истина ви утешава, когато отивайки на операция се страхувате за живота си.
Тази истина ви утешава, когато около вас гърмят терористични атаки, когато гонителите ви заплашват.
Тази истина ви утешава, когато слугите на дявола се опитват да гадаят, да предсказват бъдещето ви и да разказват сънища, заплашвайки ви скоро с нещастие.

Преди повече от десет години бях си порязал много зле ръката върху стъкло. (оттогава имам малък белег). Когато прореза започва да зараства и аз свалих превръзката, една непозната за мен жена, с която пътувахме в кола заедно с други хора, поиска да види порязаната ми ръка. Аз я показах с очакването, че тя ще даде някои препоръки за лечение. Но, както се оказа по-късно, тя не погледна раната, а гънките на кожата, намиращи се до прореза, които тя нарече линията на съдбата. Жената каза, че прогнозира бъдещето по линията на съдбата и скоро мен ме очаква смърт. Отговорих й, че не вярвам в подобни предсказания, а вярвам в Христос. След моите думи, жената поиска колата да спре, водачът намали скоростта, и тя на часа избяга. Тя си отиде, но остана неприятното чувство от срещата с нея : Не всеки ден срещаш такива, които да предскажат скорошната ти смърт. Но, както можете да видите, нейното предсказание не се сбъдна, жив съм, след повече от десет години от тогава.

Всичко онова, което не е част от Божия план, никога няма да се осъществи.

Това утешава. Но, в тази истина, някой може да види достатъчно основание за униние: "Ако моите мечти не са част от Божия план, никога ли няма да се реализират?" Но, аз бих искал в тази истина  вие да видите именно утехата: Може да ни заплашват различни неща или различни хора в този живот, но слава Богу, че човек не може да промени Божият план, слава Богу, че нищо от онова, което не е част от него, никога няма да се случи.

Тук има и друг важен урок: човек не може да манипулира Бога. Дори и родните по плът братя на Исус не успяха да го убедят да промени Божия план,  та колко повече някои хора мислят, че чрез техните молитви, пост, нощни бдения, ще могат да заставят Бог да постъпи според техните желания?

Така или иначе, Божият план е неизменен. Първо, тъй като всичко онова, което не е част от него, никога няма да се реализира, и второ, защото ...


Всичко онова, което е част от Божия план, ще се осъществи

" А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си." (стих 10).

Тъй като Исус знаеше за заговора на юдеите да го убият, отхвърли предложе-нието на  братята Си да отиде с тях открито на празника, затова отиде тайно. Характерно е, че евреите са отивали на тълпи на празника, заобиколени от много роднини и приятели, но Исус дойде на празника отделно и тайно. Тайно - не означава сам, без ученици, по-скоро се има предвид - отделно от роднини и приятели.

Последния път преди разпятието, Исус напуска Галилея, и идва в Ерусалим, според плана на Отца, но не когато Неговите братя искаха, а малко по-късно. Исус отхвърли всичко, което не бе част от плана на Отец, и с точност изпълни всичко, което беше част от плана.

Всичко онова, което е част от плана ще се осъществи.

Разбирането на тази истина, предпазва от евентуални фалшифицирания, мошеничество. С нечестност не можете да сключите изгоден за вас брак. Не е нужно някой да преувеличава относно своите материални средства, понеже желае да изглежда като по-богат жених, или другата страна да се опитва да намалява възрастта, понеже иска да изглежда като по-млада булка. Не е нужно да се обличаш особено скъпо или много неприлично, желаейки по този начин да привлечеш някого. Не е нужно да се държим глупаво, предизвикателно. Ако встъпването в брак е част от Божия план, тогава за какво ни е нечестност? Също, ако бракът не е в Божия план, то и нечестността няма да ви помогне.

Не трябва да сме нечестни и в бизнеса, в търговията. Не е нужно да надхитряваме, лъжем в грамажа, да представяме некачествената стока за качествена. Ако Бог е определил да ви даде благословение, всичко, което трябва да направите е – да работите честно, творчески, усърдно. Ако Бог не е планирал да ви даде богатство, то вие нечестно ще увеличите печалбата си. Но, тя ще ви остави по същия начин, както пясъка се изплъзва измежду пръстите ви.

Не трябва да сме нечестни и при евангелизиране. Ако ще се спасят всички, които Бог е определил за спасение, защо трябва да заблуждаваме невярващите, като им казваме:  „Хайде на дискотека“, и след като дойдат, неочаквано между танците да им предлагаме Евангелието. Всичко, което е нужно тук, това е - да сме верни и истински вярно да прогласяме Словото.

Всичко онова, което е част от Божия план, ще се осъществи.

Ако сте разбрали и приели тази истина, просто се замислете от какви глупави неща и вълнения може да ви защити! Ако я помним винаги, колко грешки бихме могли да  избегнем!

Ако ние обичаме Христос, то трябва подобно на Него да се обхождаме в живота си. Спасителят живя стриктно спазвайки плана на Отца, Той не губеше с нищо времето Си, а със страст изпълни Божията цел. Истинското ни уподобяване на Христа включва и пълноценното използване на времето ни.

Истинското уподобяване на Христос – това значи да имаме живот изпълнен с дълбоко разбиране за отговорността ни да Му служим. Истинското ни уподобяване на Христос е част от грандиозния божествен план за спасение и за назидание на църквата, замислен през вечността на миналата и осъществена човешка история.

Погледнете на всички свои изпитания, изкушения и преживявания не само в тясен контекст, а преди всичко, от гледна точка на вечността. Излезте от повърхностното възприемане на живота си. Осъзнайте, че всички събития, които се случват в живота ви, са случки от грандиозния Божествен план, на който дяволът противоречи, но в тези случващи се събития Бог постига своите цели,. Научете се да гледате на всичко случващо се, именно по този начин.

Работа

Предлагат ви по-високо платена работа, но затова вие ще пропускате редица църковни събрания, по-малко ще изучавате  Библията, по-малко ще служите на Христос. Ако погледнето на всичко това от позицията  на вечността, може би ще видите, че не е богоугодно, и че интерес от това най-вероятно има дяволът. И това не е само един маловажен случай от живота ви, а още един епизод на започналото от Едемската градина духовното сражение.

Гонения

Невярващите ви роднини ви атакуват, клеветят, или още по-лошо, религиозни хора, наричащи се християни ви нападат и обиждат. Погледнете на това от гледна точка на духовната битка, започнала в Едемската градина.

Свидетелстване

Срещате на улицата заблуден човек, без значение дали е брат в Христа, или представител на някой култ (мормони, Свидетелите на Йехова и пр.) и разговаряте с него. Научете се да гледате на това, не като на случаен разговор, а като на част от Божия план, в чийто център е битката за душите на погиващите грешници.

Приемане на съдбоносни решения

Предстои ви да вземете  важно житейско решение: да се преселите, или да встъпите в брак), или да се преместите в друга църква и т.н. За да вземете правилното решение, помислете за всички тези неща от гледна точка на това, което дотук научихме.  Дали тази ваша стъпка на действие ще бъде на страната на  Божието действие за установяването на Неговото царство или ще е стъпка срещу Божиите цели,  стъпка откъм страната на "врага на човешките души"?

По какъв начин вие гледате на всичко случващо се в живота ви, как гледате на всички ваши изпитания и изкушения?

Братята на нашия Господ гледаха на Неговото служение в Галилея от позицията на моментна реалност, на моментна изгода и затова не можаха да оценят  смисъла и дълбочината на Неговото служение.

Ако се намирате на пистата на някое летище, можете да видите белите равни линии, които служат като насоки за самолетите; тяхното предназначение е ясно. Но по средата тези линии имат някои странни зигзаг символи, чиято цел не ви е ясна, докато ги гледате от земята. Когато самолететът се вдигне във въздуха и смени посоката на движение, очите ви съцерзават цялото летището от височината на птичи поглед. Само от тази височина може да забележите, че зигзаговете, които не са ви били ясни докато сте ги гледали от земята, се оказват цифри и букви, а дори и думи.

Ако погледнете на всички изкушения, изпитания, и трудности в служението от позицията на предвечния Божий план, едва тогава ще можете да забележите, че много от моментите в живота ви – не са просто някакви изолирани, случайни събития, а част от духовната битка, в която трябва да сте на Божия страна.
Ако гледате повърхностно на нещата "от земята", от позицията на краткосрочна изгода, а не от гледна точка  "от небето", вие може дори подобно на Петър да се окажете откъм страната на сатана в духовната битка. Той погледна на казаното от Христос да иде и пострада в Ерусалим, не от гледна точка на разбирането на предвечния Божий план, а от позицията на моментно разбиране на реалността, и затова  Петър, без да осъзнава пристъпи към страната на лукавия.

Нека библейския текст, който разгледахме, ни научи да преценяваме живота от гледна точка на вечността.


Източник: http://slovo-istini.ru/content/books/op/index.php

из книгата „Открытия Провидения“, Андрей Вовк,  глава Неизменность Божьего плана, стр. 49-58 вкл.



 Превод: Татяна Иванова