КАКВО я ОТЛИЧАВА?, Р.С. Спроул

КАКВО Я ОТЛИЧАВА?
относно Доктрината за Избора&Предопределението

Р.С. Спроул



Всред няколкото доктрини, които предизвикват толкова много спорове и възбуждат толкова озлобление сред християните, е доктрината за Предопределението. Тя е една от тези, които разделят хората толкова рязко, че някои биха обявили завинаги мораториум за дискутирането й.

И малцина са безразлични към учението за предопределението. Страстите се разпалват от двете страни. Тези, които са против нея, я виждат като ощетяваща важността на човешката свобода и хвърляща мрачна сянка върху Божията доброта. Другите, които я поддържат, са впечатлени от сигурността и утехата, които предоставя, както и от триумфа на Божията благодат, която разкрива.

Но, ако тя всява толкова много разделения, тогава защо трябва да се вълнуваме от нея?

Тъй като съм страстен поддръжник на учението, хората често ме питат: "Какво толкова я отличава?"Аз съм сигурен, че същия въпрос нееднократно е бил задаван и на Мартин Лутер. Може би това е причината той да заяви, че доктрината за предопределението е "сърцето на църквата." Интересното е, че неговите последователи, твърде скоро след смъртта на Лутер, така радикално са променили и смекчили възгледът му за бъдещите поколения лютерани, че по този начин са забили кол в сърцето на своята църква.

На първо място, предопределението  е важно, защото се отнася до въпроса за Божията истина. Ако Августинското виждане за предопределението е библейско и ако Библията е вярна, тогава доктрината за предопределението е Божията истина и всички, които са "от истината" са длъжни да я приемат и да я разгласят. От друга страна, ако августинско/реформаторското разбиране за избора не е библейско и/или не е вярно, тогава то изопачава истината за Бога, и трябва да се отхвърли и се изостави.

На второ място, доктрината за предопределението е свързана с нашата сигурност за спасението, и чрез него с нашето освещение. Когато Петър формулира добродетелите, които бележат напредъка в нашето освещение, - един списък удивително наподобяващ "плодът на духа" от  апостол Павел, - той добавя:

"Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране, защото, като вършите тези неща, никога няма да се спънете. Понеже така изобилно ще ви се даде достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Затова винаги ще бъда готов да ви напомням за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега имате пред вас." (2 Петрово 1:10 -12)

Това е силен и трезв апостолски призив за надлежно старание. Това старание е по отношение на предопределението. Когато един християнин разбира предопределението, приема предопределението и придобива увереност в причисляването му към избраните, той се укрепява здраво в Божията истина, и така вкоренен здраво в истината той се освобождава от склонността да се препъне. Увереността и духовното израстване в благочестие вървят ръка за ръка.

По-късно, Петър подсилва своя призив като заявява, "понеже /Бог/не иска да погинат някои" (2 Петрово 3:09). "Някои" се отнася до думата "нас",  като от своя страна"нас" се отнася до тези, до които Петър е адресирал Посланието си, а именно нас, избраните. Този стих, който е далеч от подкопаване или опровержение на предопределението, както враговете на тази доктрина твърдят, всъщност потвърждава доктрината за предопределението.

На трето място, доктрината за предопределението потвърждава пълния суверенитет на Бога и разрушава всяка езическа или хуманистична представа, че Божия суверенитет е ограничен от човешката свобода. Такъв богохулен възглед изопачава напълно Библията и издига човека като суверенен вместо Бога. Библейския възглед се основава на факта, че човешката свобода съществува само донякъде, но е винаги ограничена от Божия суверенитет.

Четвърто, доктрината за предопределението разбива на парчета всяко основание за човешка гордост и заслуга. Според тази доктрина, милостивият характер на благодатта се разкрива, когато човек осъзнава, че няма с какво да се хвали, защото спасението само по себе си е дар на благодатта, без никаква намеса на каквато и да е човешка заслуга или решителни действия.

И най-накрая, поради по-горните, както и други необсъждани тук причини, величието и върховенство на Бог са толкова възвишени, че човек чрез Святия Дух се пробужда към истинско поклонение. Така почитаме Бог като Бог и изразяваме нашата изключителна благодарност към Него.

Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/