ХРИСТОС и НИКОДИМ
Артър Пинк
"Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.Той дойде при Исус нощем и Му рече: Учителю, знаем, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него."/Йоан3:1,2/
Никодим беше "юдейски началник", което означава най-вероятно, че той е бил член на Синедриона. Като такъв той е характерен представител и ни разкрива истинското духовно състояние на юдеизма. Първо, той дойде при Исус през нощта; второ, в него нямаше никакво духовно разпознаване; трето, беше мъртъв в греховете си, затова имаше нужда да бъде роден от Бог. Той е истински представител на Синедриона - Духовния Върховен Съд на Израил. За Синедриона беше нощ и те бяха в тъмнина. Каква точна картина! Както в Никодим техния представител, така и в останалите членове липсваше духовното разпознаване и не разбираха Божиите истини. Те имаха духовна слепота /Йоан 1:21,26/; бяха народ без радост /Йоан 2:3/; храмът беше осквернен/Йоан 2:16/; и Синедриона в тъмнина.
Никодим беше "юдейски началник", което означава най-вероятно, че той е бил член на Синедриона. Като такъв той е характерен представител и ни разкрива истинското духовно състояние на юдеизма. Първо, той дойде при Исус през нощта; второ, в него нямаше никакво духовно разпознаване; трето, беше мъртъв в греховете си, затова имаше нужда да бъде роден от Бог. Той е истински представител на Синедриона - Духовния Върховен Съд на Израил. За Синедриона беше нощ и те бяха в тъмнина. Каква точна картина! Както в Никодим техния представител, така и в останалите членове липсваше духовното разпознаване и не разбираха Божиите истини. Те имаха духовна слепота /Йоан 1:21,26/; бяха народ без радост /Йоан 2:3/; храмът беше осквернен/Йоан 2:16/; и Синедриона в тъмнина.
"Той дойде при Исус нощем." И защо е отишъл през нощта под прикритието на тъмнината? Дали се е срамувал да го видят, че отива при Него? Това е най- вероятната причина, която се споменава няколко пъти.
"Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва: Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?" /Йоан 7:50,51/ "Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой." /Йоан 19:39/
Забележителна е смелостта на Никодим тогава, когато учениците се бяха разбягали и Синедриона беше готов да наказва Исусовите последователи. Изглежда, че и в двата случая Святия Дух подчертава смелите действия на Никодим, напомняйки за неговата плахост в началото. Да, наистина Никодим е плах и колеблив когато започва разговор с Исус през онази нощ, казвайки: "Учителю, знаем, че от Бога си дошъл учител..." (в някои български преводи е "зная", но в гръцкия оригинал е "знаем" - множествено число.) Защо Никодим казва "знаем"? Очевидно той се бои да изкаже своето лично мнение и се крие чрез формата на глагола, като вместо "зная", казва - "знаем."
"Той дойде при Исус нощем и Му рече: Учителю, знаем, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. /Йоан3:2/
Това беше истина, защото знаменията на Христос се отличаваха от всички други. Ние също трябва да изпитваме и познаваме кое е от Бог, защото не всички изцеления и чудеса са от Него. Не всички, които говорят за Господа или вършат чудеса, са пратени от Бог. Ние обикновено не обръщаме внимание, че сатана може и има способности да върши чудеса. Нека не забравяме, че фараоновите магьосници, когато подражаваха на Мойсей, вършеха много неща, но не чрез Бог. От къде е била тази сила, освен чрез сатана. Святият Дух ни предупреждава: "Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им." /2Кор.11:13-15/ Сатана и онези които са му продали душите си могат да вършат чудеса и знамения. /2Сол.2:9/ Така че "не всеки който казва Господи, Господи" е дошъл от Бог.
Това беше истина, защото знаменията на Христос се отличаваха от всички други. Ние също трябва да изпитваме и познаваме кое е от Бог, защото не всички изцеления и чудеса са от Него. Не всички, които говорят за Господа или вършат чудеса, са пратени от Бог. Ние обикновено не обръщаме внимание, че сатана може и има способности да върши чудеса. Нека не забравяме, че фараоновите магьосници, когато подражаваха на Мойсей, вършеха много неща, но не чрез Бог. От къде е била тази сила, освен чрез сатана. Святият Дух ни предупреждава: "Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им." /2Кор.11:13-15/ Сатана и онези които са му продали душите си могат да вършат чудеса и знамения. /2Сол.2:9/ Така че "не всеки който казва Господи, Господи" е дошъл от Бог.
Словото Божие ни предупреждава да не вярваме сляпо на всеки дух, но да бъдем будни и да ги изпитваме. "Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /1Йоан 4:1/ В Откр. 2 гл., Христос казва за ефесяните, че са изпитали ония, които наричат себе си апостоли и са ги намерили лъжливи. По какъв начин ще познаем такива хора, които биха дошли при нас в името на Исус? Чрез тяхния характер ли? Не, - образованието, възпитанието и добрите обноски не са белезите на Божия човек. (Сатана може да се представи като светъл ангел.) Как ще познаем, когато видим да стават свръхестествени неща, кой върши това? Ще познаем, когато "прибегнем при закона и свидетелството" - Божието непогрешимо Слово. / Исая 8:20/ "Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не го приемайте в къщите си и не го поздравявайте." /2Йоан 1:10/ Беряните изследваха писанията и тогава приемаха учението. /Д.А.17:11/
Как Господ прие Никодим и как отговори на поздрава му: "Учителю?"
1. Неудобното време не беше препятствие, затова и днес по всяко време Господ ще приеме грешниците. Той не се обкръжава с бодигардове, както много известни проповедници правят.
2. Исус недвусмислено установява, че грешника не може да се яви пред Бог като го приема за "учител." "Учителят" не може да бъде в полза на тези които са "мъртви в грехове", затова Исус му отговори, че първата необходимост и най-основното, е раждането от Бога. Грешникът се нуждае от благовестието, за да се спаси и само тогава може да бъде готов да се учи.
3. Исус не обърна никакво внимание на поздрава "Учителю", но рязко заяви: "Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство."
Тези думи бяха централни не само в тяхната дискусия, но са принципни в Христовото учение за спасението. Има седем главни точки в този разговор, които обясняват:
I. Необходимостта от рождението.
II. Рождението от Бог е чрез "водата."
III. Рождението от Бог е чрез "Духа."
IV. Необходимостта от духовно рождение.
V. Характерното за духовното рождение.
VI. Рождението от Бог е очудващо за религиозните хора.
VII. Процесът на рождението.
I. Рождението от Бог е от първа необходимост.
Изключително важно е да забележим, че Йоан представя това като първото нещо, което Исус поучава. В първите две глави ние научаваме какво Христос извърши, но в третата глава, това е първото поучение което чуваме. Христос не обръща внимание първо на това, как трябва да се живее, но говори за необходимостта от духовното оживяване - рождението от Бога. Човек не може да живее преди да бъде роден; нито е възможно мъртвия да управлява живота си. Никой не може да угоди или живее за Бог, ако не е роден от Него. Това е основно в християнството и затова Христос започва точно от там с думите: "Истина, истина..." Тези думи предхождат важни принципни истини, които Святият Дух ни открива и се намират изключително в Евангелието на Йоан.
"...Aко се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство." /Йоан 3:3/
Това се споменава единствено тук, в 3-ти и 5-ти стихове. "Божието царство" е духовно понятие, както и ап. Павел пише на римляните, че "Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух." /Рим.14:17/ Това царство е невидимо за Никодим докато няма рождението от Бог, което означава, че той не може да познае "това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." /1Кор.2:12-14/ Отговорът на Никодим е доказателство, че той е "естествен човек." Той беше израилев учител, а не знаеше, нито разбираше елементарни неща.
II. Рождението от Бог е чрез "водата." Исус каза:
"Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/
Съживяването на духовно мъртвия човек е обновление, което означава раждане от вода. Поради неправилното разбиране на израза роден от вода, много християни считат, че раждането от вода е водното кръщение. Те се отклоняват и достигат до анабаптизъм, което означава, че без водното кръщение, няма спасение. Това е ерес - неправилно учение, което има фатални последствия.
Водното кръщение не е условие за спасение, нито оформя грешника според изискванията на Бог. Ако беше условие, то нямаше да има спасение преди да дойде Йоан Кръстител. В Старият Завет никъде не се споменава за водно кръщение. В Новият Завет също не виждаме водното кръщение като условие, защото спасението е по благодат, то е дар от Бога. Когато началникът на тъмницата във Филипи запита: "какво да сторя за да се спася?", Павел отговори: "повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш ти и домът ти." /Д.А. 16: 30,31/ Ап. Павел пише на коринтяните, че Господ не го е пратил да кръщава. /Кор.1:17/
Ако "роден от вода" не е водното кръщение, тогава какво означават думите на Исус? Нека първо видим как се употребява тази дума в други текстове. На самарянката при кладенеца Христос каза, "който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще Му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот." / Йоан 4:14/ Очевидно тук, както и в Йоан 7:37 и Йоан 3:5 думата е употребена в преносен смисъл. Тогава, как да я разбираме? Думата означава Божието Слово. Навсякъде където се говори за обновление или процес, в който човек може да се възроди, се употребява Божието Слово. "Словото Ти ме съживи." /Пс.119:50/ На коринтяните ап. Павел пише: "аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието." В Яков четем: "От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината." /Яков 1:18/ В посланието към ефесяните се казва съвсем ясно: "...Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез Словото." /Еф. 5:26/
III. Рождението е от Духа.
"Ако се не роди някой от вода и Дух." /Йоан 3:5/
Духовното рождение е чрез водата (Божието Слово), но е извършено от Святия Дух. / "Роденото от Духа е дух."; "Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва." /Йоан 3:6; 6:63/ Бог твори "нови създания" (в Христа - Кол.3:10), като спазва същия ред, който виждаме в Битие при сътворението. В Битие 1:1 четем за чудесното Божие творение, но във следващия стих виждаме, че нещо ужасно се е случило и "земята бе пуста и неустроена", вероятно като последствие от падението на сатана. Ето редът в който Бог започна да обновява:
1. "Тъмнина покриваше бездната."
2. "Божият Дух се носеше над водата."
3. "И Бог каза: Да бъде светлина."
4. "И стана светлина." /Бит.1:2,3/
При "новите създания", редът е абсолютно същия:
1. Падналия грешник е в тъмнина и мъртъв в прегрешенията си. /Еф.2:1; 5:8/
2. Святият Дух действа в сърцата на избраните. /1Пет.1:2; 2Сол2:13/
3. Словото осветлява човека и Святия Дух го новоражда. /Тит.3:5/
4. Вярващият е преселен в царството на Светлината. /Кол.1:13;1Йоан1:7/
Някогашната тъмнина стана светлина - ново създание. /Исая 9:2,3/
IV. Необходимостта от духовно рождение.
"Ако се не роди някой ..., не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/
Човек идва на този свят чрез естественото раждане. Той се ражда с грешна натура и вън от рая, както всички потомци на първия Адам. Грешникът не може да бъде в Божието присъствие. Когато Бог даваше Закона на Мойсей, трябваше да има преграда между планината Синай и Израил. Престъпилите тази преграда умираха. Пресвятото място в скинията на Божието присъствие беше оградено със завеси и освен първосвещеника, който влизаше с кръвта на жертвите веднъж в годината, никой друг не можеше да влезе, защото ще бъде обречен на смърт. Както блудният син, така и всеки грешник е отстранен от Бог и не може да види Божието царство.
"Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/
Рождението от Бог е не само необходимо, но и наложително. Една проста, но много дълбока истина е, че Божието царство е приготвено място за приготвени хора. Тук се крие същността на нещата. Който не е духовно роден, не може да копнее за духовното, нито на земята, нито в небесата. Кажете на някой неновороден, че трябва да бъде новороден, той ще си помисли, че трябва да се трансформира, реформира, да отвори нова страница в живота си, да започне "отново..." Всичко това може да е добро, но то се отнася само до външното и не прави нищо за същността и натурата на човека. Това не е да се родиш от Бог и няма да бъде от никаква полза. Такъв човек не се нуждае от инструкции, защото това не е случай на незнание, нито на слабост. Този човек е мъртъв, това е неговото истинско състояние и абсолютно нищо не може да му помогне - най-малко неговите решения, да започне отново. Той е старото, грешно Адамово естество и трябва да стане ново създание; да получи божествения живот. Той трябва да бъде роден от Бог.
V. Характерното за духовното рождение. Кое е характерното и какво точно става? Каква е разликата между онзи, който е мъртъв в греховете си и този, който е роден от Духа?
Много е трудно религиозни хора, които вярват, че новорождението е промяна на сърцето, да бъдат разубедени. Те са чули много проповеди, които са ги убедили в това и сега то звучи за тях така вярно и точно, въпреки че не е казано никъде в Божието Слово. Но, какво тогава е духовното рождение? Не е промяна на нещо вътре в грешника, нито е отнемане на нещо от грешника, а е получаване, вмъкване на нещо вътре в грешника. Той получава нова природа. Всеки естествено роден човек е получил природата на родителите си; така и родения от Бог, получава Неговата природа. Рождението от Бога не е промяна на сърцето, а вътрешна и външна промяна на живота му. Новороденият има жив интерес за Бога; обича онези неща, които по-рано не е обичал; и се отвръщава от нещата, които като грешник е обичал, но неговото сърце продължава да бъде, "измамливо повече от всичко и страшно болно."/Ер.17:9/
Принципът на раждането се вижда в Битие 1 глава при сътворението, където земята произведе трева "според вида си" и всяко плодоносно дърво, което ражда плод "според вида си." Не е възможно възпитание, образование и култивиране, нито очистване, измиване и трансформиране да създаде нова природа, това е мисленето на Дарвин в неговите хипотези. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не онези, които се раждат от плътска похот, а онези които се родиха от Бога, те са Божии синове. И тук виждаме същия закон, че е "според вида си." Святият Дух ражда в нас духовната природа, чрез която ставаме "участници на божественото естество." /2Пет.1:4/
2. "Божият Дух се носеше над водата."
3. "И Бог каза: Да бъде светлина."
4. "И стана светлина." /Бит.1:2,3/
При "новите създания", редът е абсолютно същия:
1. Падналия грешник е в тъмнина и мъртъв в прегрешенията си. /Еф.2:1; 5:8/
2. Святият Дух действа в сърцата на избраните. /1Пет.1:2; 2Сол2:13/
3. Словото осветлява човека и Святия Дух го новоражда. /Тит.3:5/
4. Вярващият е преселен в царството на Светлината. /Кол.1:13;1Йоан1:7/
Някогашната тъмнина стана светлина - ново създание. /Исая 9:2,3/
IV. Необходимостта от духовно рождение.
"Ако се не роди някой ..., не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/
Човек идва на този свят чрез естественото раждане. Той се ражда с грешна натура и вън от рая, както всички потомци на първия Адам. Грешникът не може да бъде в Божието присъствие. Когато Бог даваше Закона на Мойсей, трябваше да има преграда между планината Синай и Израил. Престъпилите тази преграда умираха. Пресвятото място в скинията на Божието присъствие беше оградено със завеси и освен първосвещеника, който влизаше с кръвта на жертвите веднъж в годината, никой друг не можеше да влезе, защото ще бъде обречен на смърт. Както блудният син, така и всеки грешник е отстранен от Бог и не може да види Божието царство.
"Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/
Рождението от Бог е не само необходимо, но и наложително. Една проста, но много дълбока истина е, че Божието царство е приготвено място за приготвени хора. Тук се крие същността на нещата. Който не е духовно роден, не може да копнее за духовното, нито на земята, нито в небесата. Кажете на някой неновороден, че трябва да бъде новороден, той ще си помисли, че трябва да се трансформира, реформира, да отвори нова страница в живота си, да започне "отново..." Всичко това може да е добро, но то се отнася само до външното и не прави нищо за същността и натурата на човека. Това не е да се родиш от Бог и няма да бъде от никаква полза. Такъв човек не се нуждае от инструкции, защото това не е случай на незнание, нито на слабост. Този човек е мъртъв, това е неговото истинско състояние и абсолютно нищо не може да му помогне - най-малко неговите решения, да започне отново. Той е старото, грешно Адамово естество и трябва да стане ново създание; да получи божествения живот. Той трябва да бъде роден от Бог.
V. Характерното за духовното рождение. Кое е характерното и какво точно става? Каква е разликата между онзи, който е мъртъв в греховете си и този, който е роден от Духа?
Много е трудно религиозни хора, които вярват, че новорождението е промяна на сърцето, да бъдат разубедени. Те са чули много проповеди, които са ги убедили в това и сега то звучи за тях така вярно и точно, въпреки че не е казано никъде в Божието Слово. Но, какво тогава е духовното рождение? Не е промяна на нещо вътре в грешника, нито е отнемане на нещо от грешника, а е получаване, вмъкване на нещо вътре в грешника. Той получава нова природа. Всеки естествено роден човек е получил природата на родителите си; така и родения от Бог, получава Неговата природа. Рождението от Бога не е промяна на сърцето, а вътрешна и външна промяна на живота му. Новороденият има жив интерес за Бога; обича онези неща, които по-рано не е обичал; и се отвръщава от нещата, които като грешник е обичал, но неговото сърце продължава да бъде, "измамливо повече от всичко и страшно болно."/Ер.17:9/
Принципът на раждането се вижда в Битие 1 глава при сътворението, където земята произведе трева "според вида си" и всяко плодоносно дърво, което ражда плод "според вида си." Не е възможно възпитание, образование и култивиране, нито очистване, измиване и трансформиране да създаде нова природа, това е мисленето на Дарвин в неговите хипотези. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не онези, които се раждат от плътска похот, а онези които се родиха от Бога, те са Божии синове. И тук виждаме същия закон, че е "според вида си." Святият Дух ражда в нас духовната природа, чрез която ставаме "участници на божественото естество." /2Пет.1:4/
Всеки роден от Бога има две природи, които се противят една на друга. /Гал.5:17/ Новороденият чрез Духа постоянно трябва да умъртвява желанията на плътта и по този начин да живее чрез вяра, като е зависим от Божията благодат и чувства жизнена необходимост да се храни с Божието Слово.
VI. Рождението от Бог е учудващо за религиозните хора.
Множество религиозни хора мислят, че са новородени, защото са членове на църкви или редовни посетители. Други ще ви кажат, че са вярващи от детинство, имат много религиозни опитности и отговори на молитви; дават десятък, милостиня, постят. Заспалата им съвест не допуска, че не са новородени и биха се очудили като Никодим: "не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре." /Йоан3:7/ Би трябвало да бъде очебийно за Никодим, че се нуждаеше от духовно рождение. Един младеж трябва да има музикална дарба, за да отиде да учи в музикална академия; да може да рисува, за да бъде в художествена академия; трябва да има математически ум, ако отиде да следва математика. Има ли нещо за чудене относно това? Така и за да се влезе в небесното царство, човек трябва да има небесна натура.
VII. Процесът на рождението от Бог.
"Вятърът духа където ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа." /Йоан 3:8/
Тук има сравнение между вятъра и Духа. Сравнението е двойно. Първо, и двете са независими в техните действия; второ, и двете действат мистериозно. Първото се вижда в думите "където ще"; второто е в думите "не знаеш."
"Вятърът духа където ще... така е с всеки, който се е родил от Духа." Вятърът е независим и не може да се контролира от човека. Така е с Духа.
Никаква сила не може да се съпротиви на силния вятър. Тези които са виждали действията на ураган, ще го потвърдят. Същото действие има и Духа, за да сломява гордост, непокорство, предразсъдъци и покори човеците. Преодолява всяка опозиция и съпротива.
Вятърът е променлив. Понякога е слаб и нежен, в друг случай е със страхотно бучене, но той е винаги невидим. Така и Духът работи невидимо и по различен начин с хората, но винаги има доказателства за Неговите действия. Без вятър, не може да има живот - всичко ще изсъхне и облаците не биха се движили. Така е с Духа, защото Той дава живот.
Превод: Петър Стовел
VI. Рождението от Бог е учудващо за религиозните хора.
Множество религиозни хора мислят, че са новородени, защото са членове на църкви или редовни посетители. Други ще ви кажат, че са вярващи от детинство, имат много религиозни опитности и отговори на молитви; дават десятък, милостиня, постят. Заспалата им съвест не допуска, че не са новородени и биха се очудили като Никодим: "не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре." /Йоан3:7/ Би трябвало да бъде очебийно за Никодим, че се нуждаеше от духовно рождение. Един младеж трябва да има музикална дарба, за да отиде да учи в музикална академия; да може да рисува, за да бъде в художествена академия; трябва да има математически ум, ако отиде да следва математика. Има ли нещо за чудене относно това? Така и за да се влезе в небесното царство, човек трябва да има небесна натура.
VII. Процесът на рождението от Бог.
"Вятърът духа където ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа." /Йоан 3:8/
Тук има сравнение между вятъра и Духа. Сравнението е двойно. Първо, и двете са независими в техните действия; второ, и двете действат мистериозно. Първото се вижда в думите "където ще"; второто е в думите "не знаеш."
"Вятърът духа където ще... така е с всеки, който се е родил от Духа." Вятърът е независим и не може да се контролира от човека. Така е с Духа.
Никаква сила не може да се съпротиви на силния вятър. Тези които са виждали действията на ураган, ще го потвърдят. Същото действие има и Духа, за да сломява гордост, непокорство, предразсъдъци и покори човеците. Преодолява всяка опозиция и съпротива.
Вятърът е променлив. Понякога е слаб и нежен, в друг случай е със страхотно бучене, но той е винаги невидим. Така и Духът работи невидимо и по различен начин с хората, но винаги има доказателства за Неговите действия. Без вятър, не може да има живот - всичко ще изсъхне и облаците не биха се движили. Така е с Духа, защото Той дава живот.
Превод: Петър Стовел
Няма коментари:
Публикуване на коментар