САМО по БЛАГОДАТ, Р.С. СПРОУЛ

САМО ПО БЛАГОДАТ

Р. С. Спроул

Soli Deo Gloria¹ е мотото, произлязло от Протестантската Реформация, което присъства във всяка една от композициите на Йохан Себастиан Бах. Той добавя в края на всеки един от ръкописите си инициалите SDG, за да внуши идеята, че само Бог заслужава славата за Неговите чудни дела – творението и спасението на човечеството. В центъра на възникналата през 16 в. полемика относно спасението, стои въпросът за благодатта.

Въпросът не е концентриран върху човешката нужда от благодатта като цяло. Въпросът касае до къде се простира тази нужда от благодат. Църквата вече е обявила за еретик Пелагий, чието учение гласи, че благодатта улеснява спасението, но не винаги е нужна за осъществяването му. Оттогава полу-пелагианизмът² винаги е твърдял, че без благодат не може да има спасение. Но благодатта, която е описана във всички твърдения на полу-пелагианците и Арминианците не е ефективна благодат. Това е благодат, която прави спасението възможно, но не и благодат, която прави спасението сигурно.

В притчата за сеяча виждаме че, Бог е Този, Който поема инициативата за осъществяването на спасението. Той е сеячът. Семето, което е посято е Неговото семе, съгласувано с Неговото слово, и жътвата, която следва, е Неговата жътва.

Той жъне реколтата, която е целял да ожъне, когато е започнал целият този процес. Бог не оставя реколтата на прищявките на тръните и камъните по пътя. Бог и само Бог е Този, Който осигурява падането на семето на словото на добра почва. При интерпретирането на тази притча, съществена грешка би било да се счита, че добрата почва представлява доброто предразположение на покварените грешници, които правят правилния избор като отговарят положително на Божията предшестваща благодат³. Класическата Реформирана представа за добрата почва се състои в разбирането, че ако почвата откликва на семето, посято от Бог, то Бог е Този, Който подготвя почвата за покълването на семето.

Най-големият практически въпрос, пред който всеки полу-пелагианец или арминианец бива поставен е:  Защо аз избрах да вярвам в евангелието и да посветя живота си на Христос, когато друг човек, който чу същото евангелие, избра да го отхвърли? На този въпрос е отговаряно по много начини. Може да предположим, че причината, поради която единият е отговорил положително на евангелието и на Христос, а другият го е отхвърлил е, че човекът, който го е приел е по-интелигентен от другия. Ако това бе истина, то Бог все още би бил решаващият фактор за спасението, защото интелигентността е Негов дар и обяснението може да бъде, че Бог не е дал същото количество интелигентност на човека, който е отхвърлил евангелието. Но, очевидно такова обяснение е абсурдно.

Друга възможност, която би трябвало да бъде взета под внимание е, че причината, поради която един човек приема евангелието, а друг го отхвърля е защото този, който го приема е по-добър човек. Тоест, човекът който е направил правилният и добрият избор, го е направил защото е бил по-праведен от другия човек. В този случай, плътта не само помага за осъществяването на нещо, а е осъществила всичко. Това е гледната точка, която се поддържа от масата Евангелски християни: че причината, поради която те са спасени, а други не са е, че те са отговорили правилно на Божията благодат, а останалите грешно.

Тук може да се говори не само за съпоставянето на правилният и грешният избор, но и за съпоставянето на добрият и лошият избор. Ако аз съм в Божието царство, защото съм направил добрия избор, вместо лошия избор, аз имам с какво да се похваля, тоест с добросърдечността, с която съм отговорил на Божията благодат. Никога не съм срещал Арминианец, който би отговорил на въпроса, който поставих с изречението: „О, причината поради която съм вярващ е, защото съм по-добър от невярващия.“ Никой не би бил склонен на такъв отговор. Все пак, въпреки че отричат това твърдение, логиката на полу-пелагианизма  изисква такова заключение. Ако в анализ на заключението причината, поради която аз съм християнин, а някой друг не е, е защото аз съм отговорил правилно на Божието предложение за спасение, докато другият го е отхвърлил, то по логическа необходимост аз съм отговорил по добрия начин, а другият по лошия.

Реформираната теология потвърждава, че вярващият отговаря по правилния начин, а невярващия по неправилния. Но причината, поради която вярващият отговаря по правилен начин е защото Бог, чрез Своя суверенен избор – променя наклонността на сърцето на избрания, за да предизвика добрия отговор. Аз с нищо не допринасям за отговора, който съм дал на Христос. Бог не само е инициирал моето спасение, той не само е посял семето, но Той е и подсигурил покълването на семето в сърцето ми чрез обновяващата сила на Святия Дух. Това новорождение е необходимо условие за покълването и разцъфването на семето. Точно за товa, в сърцето на Реформираната теология звучи аксиомата, че новорождението предшества вярата. Това е формулата или редът на спасението, която  всички полу-пелагианци отхвърлят. Те смятат, че в състоянието на духовна смърт първо упражняват вяра и след това се новораждат. Според тях, те отговарят на евангелието преди духът да е променил наклонността на душата им, за да ги доведе до вяра. Когато това се случи, Славата на Бог е споделена. Нито един полу-пелагианец не може с ръка на сърцето да каже : „Само на Бог да бъде славата.“
За полу-пелагианеца, Бог дава благодат, но моето дело на отговор е абсолютно необходимо, което вече е добавка към Божията благодат. Тук благодатта не е ефективна, а такава благодат, в крайна сметка, не е спасителна благодат. Всъщност, спасението е от Господа от начало до край. Да, аз трябва да повярвам. Да, аз трябва да откликна. Да, аз трябва да приема Христос. Но, за да кажа „Да“ на всички тези неща, сърцето ми трябва първо да е било променено от суверенната ефективна сила на Святия Дух. Soli Deo Gloria.

Източник: http://www.ligonier.org/learn/articles/grace-alone-sproul/

© Tabletalk magazine
Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk.

1. Soli Deo Gloria – Само на Бог да бъде славата, едното от петте сола на Реформацията.

2. Полу-пелагианизъм – теолог. Semi-pelagianism. Полу-пелагианизмът е по-лека форма на Пелагианизма (еретично учение, поставено от Пелагий, живял през 5в. сл.Хр. в Рим). Полу-пелагианизмът не отхвърля първородния грях и ефектът на този грях върху човешката воля и душа. Но учението гласи, че човекът и Бог си сътрудничат, за да се постигне спасението на човека. Това сътрудничество не се състои в човешкото усилие да се спазва Божия закон, но в човешката способност да направи избор чрез свободната си воля. Полу-пелагианецът твърди, че човекът може да направи първата крачка към Бог, чрез търсене на Бога от собствената си свободна воля, и че дори човекът ще трябва да сътрудничи на Божията благодат за задържането на вярата си чрез човешки усилия. Това означава, че Бог отговаря на първоначалното усилие на човека и че Божията благодат не е абсолютно необходима за да се поддържа вярата.
(Източник: http://carm.org/semi-pelagianism)

3. Предшестваща благодат   – теолог. Prevenient grace; Това е термин описващ благодатта, дадена от Бог, която предшества спасителната вяра в Христос, която грешникът упражнява. Думата „prevenient” идва от латински и означава „да дойда преди“. По същество, всяка теологическа система, която потвърждава нуждата от Божията благодат преди обръщането на грешника е вид предшестваща благодат.
(Източник: http://www.gotquestions.org/prevenient-grace.html#ixzz36rfo5PHM).

Превод: Ваня Спасова