четвъртък, 10 юли 2014 г.

СВЯТАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ, Р.С. Спроул

Святата Божия Любов

                 Р.С. Спроул






Преди много време Августин от Хипо (Аврелий Августин) достига до извода, че желанието на всяко човешко сърце е да изпита трансцедентна любов. За съжаление не смятам, че днес значението на която и да е дума в английския език е било повече обезценявано, колкото думата любов. Поради повърхностната представа на светския романтизъм за любовта, ние сме склонни да гледаме на Божията любов по същия начин, по който популярната музика, изкуство и литература я представят. Въпреки това, Библията говори, че Божията любов е много по-различна – и по-велика от това. 1 Йоан 4:7-11 ни дава класическата представа за Божията любов:

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.

Тук апостолът увещава християните да се обичат един другиго с Божия любов. „Любовта е от Бог“, казва той. Това което има предвид е, че християнската любов идва от самия Бог. Тази любов не е присъща за грешното човечество. Тя произлиза от Бог и е Божественият дар, с който той снабдява Неговите хора. Когато се новородим от силата на Святия Дух, на нас ни се дава способността за тази свръхестествена любов, чийто източник и основа е  сам Бог. Когато Йоан казва, че „всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога“, той няма предвид, че всеки един човек, който обича някой друг човек е следователно новороден. Тази любов, за която става дума, идва единствено след новорождението. Без обновителната сила на Духа, никой не е способен да обича по този начин. Никой невярващ няма способност да обича така и на никой вярващ не му липсва тази любов. Това означава, че човек, който е неспособен да обича по начина, по който Йоан е описал любовта, не е бил новороден. „Който не люби [по този начин], не е познал Бога...“

Йоан не спира до тук. Любовта не само е от Бога, но Бог е любов. Забележете, че Йоан не използва „и“ като знак за еквивалентност. Не можем да обърнем смисъла и да твърдим, че щом Бог е любов, то любовта е Бог. Разбира се, най-големият проблем, пред който сме поставени, не е това, че хората игнорират Божията любов. А тъкмо обратното, хората разграничават Неговата любов от другите му качества. Не помня точно колко пъти съм говорил върху Божият суверенитет, Божията святост или справедливост и съм чувал възклицанието: „Но, моят Бог е любов...“ – като че ли Божията любов е несъвместима със справедливостта, суверенитета и святостта Му.

Най-голямата ни склонност като грешници е да заменим истината, която Бог открива за себе си, за лъжа, като служим и отдаваме хвала на същество, вместо на Създателя (Римл. 1:18-32) . Ние идолопоклонстваме всеки път, когато заменим Божията слава с по-незначителна идея, независимо дали тя се изявява в нелепостта да се покланяме на каменни богове или чрез по-задълбочени умствени усилия да нагаждаме Божия характер както на нас ни е угодно.  Бог, който е лишен от святост, справедливост, суверенитет и останалите качества, е също толкова идол, колкото и бог, направен от дърво или камък. Трябва да внимаваме да не би да заменим библейския Бог с Бог, чийто характер се изчерпва до един Негов атрибут – любовта, особено онази дефиниция на любовта, която поп-културата представя.

Като християни ние вярваме в Бог, който не е съставен от части. Той не е устроен от една част суверенитет, една част справедливост, една част неизменимост, една част всезнание, една част вечност и една част любов. Той е всички тези качества постоянно. За да разберем един от Неговите атрибути, ние трябва да знаем как този атрибут се отнася към всички останали. Божията любов е вечна и суверенна. Божията любов е неизменима и свята. Ние се отнасяме към всичките Му атрибути по един и същи начин. Божията справедливост е любяща и вечна. Неговата святост е любяща и всезнаеща. Нашето разбиране за Божията любов ще е правилно само тогава, когато  разбираме как тя се отнася към другите Му атрибути.

Колкото и неразбираема да е Божията любов, тя е свята. Следователно, тя се характеризира с качествата, които са присъщи за светостта – трансцеденталност и чистота. Първо, Божията любов е трансцедентална. Тя се отличава от всичко, което ние преживяваме като част от творението. Второ, Божията любов е чиста. Тази любов е без недостатък, в нея отсъства всякакъв егоизъм, порок или грях. Божията любов не е обикновена или осквернена. Това е величествена и свещена любов, която надминава всичко, което съществата могат да проявят като чувство. Никаква мрачна сянка не може да засенчи яркостта на чистата и свята Божия любов.

Божията любов е единствена по рода си. Тя излиза извън обсега на нашите възприятия. Въпреки това, това е любов, която Той частично споделя с нас, в очакване ние да се обичаме по същия начин. Той дарява децата Си с тази свята любов, с цел те да се отличават, доколкото това е възможно, имайки предвид съвършеността на Създателя. (Римл. 5:5)

© Tabletalk magazine
Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk.
Please include the following statement on any distributed copy: From Ligonier Ministries and R.C. Sproul. © Tabletalk magazine. Website: www.ligonier.org/tabletalk. Email: tabletalk@ligonier.org. Toll free: 1-800-435-4343



Превод: Ваня Спасова


Няма коментари:

Публикуване на коментар