Може би най-известната проповед в американската история е проповедта на Джонатан Едуардс "Грешници в ръцете на един гневен Бог" , изнесена в Енфиелд, Кънектикът, 08 Юли 1741 в разгара на Великото Пробуждане. /1731-1736/
Това е типична пуританска "пробуждаща проповед", която предупреждава за съда, надвиснал над невярващите хора. Също така, в нея се говори и за Божията милост, която съхранява враговете Му от незабавното им хвърляне в ада. Един от най-важните моменти за Едуардс е бил, всеки човек да може напълно да преживе проповедта му. Затова той внимателно е подбирал думите си, така щото слушателите му да възприемат наистина темата като реалност. За постигането на тази цел, в своите обяснения, заедно с библейското учение, е използвал силни образи. В резултат от слушането на тази проповед, слушателите са имали драматично пробуждане.
~~~~~~~~~~~
ГРЕШНИЦИ В РЪЦЕТЕ НА ЕДИН ГНЕВЕН БОГ
от Джонатан Едуардс
Ногата им с време ще се подхлъзне (Второзаконие 32:35)
В този стих се разглежда Божието наказание на нечестивите, невярващи израилтяни, които са били Божия видим народ и които живели под средствата на благодатта; но които независимо от всички велики дела на Бога към тях останали (както казва ст. 28) глухи за увещанието и не го разбрали. При всички небесни благословения те родили горчиви и отровни плодове; както казва текста 2 стиха по-горе. – Частта, която аз избрах за свой текст: Ногата им с време ще се подхлъзне изглежда съдържа следните неща свързани с наказанието и погибелта, на които тези нечестиви израилтяни били определени:
1. Че те във всеки един момент ще бъдат заплашени от унищожение; така както един, който стъпва или ходи по плъзгава места винаги е заплашен от падане. Това се съдържа в начина, по който гибелта идва върху тях, бивайки представено чрез подхлъзването на нозете им: Същото е изразено и в Пс. 73:18
Ти наистина си ги турил на плъзгави места,
Тръшнал си ги на разорение.
2. То показва, че те винаги са заплашени от внезапна, неочаквана гибел. Така както този, който ходи по плъзгави места може всеки миг да падне и не може да предвиди дали в следващия момент ще стои или ще падне; и когато пада той пада изведнъж, без предупреждение. Което е отново изразено в Псалм 73:18-19
Ти наистина си ги турил на плъзгави места,
Тръшнал си ги на разорение.
Как изведнъж стигат в запустение!
3. Друго нещо, което текста казва е, че те са податливи на падане от самите себе си, без да бъдат блъснати от ръката на друг; и този, който стои или ходи по плъзгави места няма нужда от нищо освен от собствената си тежест, за да падне.
4. И причината, поради която те все още не са паднали е единствено тази, че определеното от Бога време все още не е дошло. Защото е казано, че когато това подходящо или определено време дойде техните нозе ще се подхлъзнат. Тогава те ще бъдат оставени да паднат повлечени от собствената си тежест. Бог няма да ги държи повече на тези хлъзгави места, но ще ги остави да паднат. И тогава, съвсем внезапно те ще паднат за своя погибел. Защото този, който се намира на такава хлъзгава и податлива почва не може да стои от само себе си когато е оставен той веднага пада и е изгубен.
Наблюдението, което аз ще направя от тези думи е следното: „Няма нищо друго, което да пази нечестивите във всеки един момент от ада освен Божията воля“ – Под Божия воля аз имам в предвид Неговата определяща воля, която не е ограничена от никакво задължение, не е спъната по никакъв начин от някакво препятствие. Единствено Божията воля в най-голяма степен и във всяко едно отношение е причината за запазването на злите хора във всеки един момент. – Истината на това наблюдение може да стане явна посредством следните наблюдения.
1. Бог в нито един момент не страда от липса, която да му попречи да хвърли нечестивите в ада. Човешките ръце не са достатъчно силни да устоят когато Бог стане. И най-силния няма силата да му устои нито пък някой може да го избави от ръцете Му – Той не само е способен да хвърли нечестивите в ада , но може да го направи съвсем лесно. Понякога някой земен владетел среща голяма трудност при потушаването на бунт, който намира начин да укрепи себе си и да направи себе си силен посредством броя на своите последователи. Но не е така с Бога. Няма крепост, която предлага някаква защита срещу Божията сила. Дори да се обединят заедно множествата на Божиите врагове те лесно биват разкъсани на късове. Те приличат на купчина плява на вятъра; или на голяма стърнище пред поглъщащите пламъци. За нас е твърде лесно да стъпчем или да смажем червя, който пълзи по земята; толкова е лесно да го срежем, че не си заслужава да говорим за това. Също толкова лесно е и за Бога, когато Той пожелае, да хвърли враговете си в ада. Какво сме ние, че смятаме, че ще можем да устоим пред Този от смъмрянето на Когото планините треперят и скалите се преместват от местата си?
2. Те заслужават да бъдат хвърлени в ада. Следователно, Божията справедливост никога не се явява пречка, тя не издига възражение пред Бога, Който може да използва силата Си във всеки един момент, за да ги погуби. Да, напротив, справедливостта високо вика за вечно наказание поради техните грехове. Божията справедливост казва за дървото, което ражда плодовете на Содом: Отсечи го, защо да запразва земята? (Лука 13:7). Мечът на Божията справедливост във всеки един момент виси над главите им и няма нищо освен ръката на избирателната милост на Божията воля, което да го възпира.
3. Те вече са осъдени за погубление в ада. Те не само заслужават справедливо да бъдат хвърлени там, но присъдата на Божия закон, на това вечно и непроменимо правило на праведността, която Бог е определил между Себе Си и човечеството е издадена срещу тях и остава срещу тях, така че те вече са осъдени за ада. Йоан 3:18 казва Който не вярва е вече осъден. Така всеки необърнат човек справедливо заслужава ада. Това е неговото място. Следователно, той е, според Йоан 8:23 от тези, които са отдолу. Там той е вързан; това е мястото, което справедливостта и Божието слово и решението на Неговия непроменим закон са определили за него.
4. Сега те са обекти на същия този гняв на Бога, който е изразен в мъченията на ада. И причината защо те не отиват долу в ада във всеки един момент не е защото Бога, в Чиято власт се намират не им е твърде гневен, така както е направил с много нещастни създания сега мъчени в ада, които чувстват гнева и пламенността на Неговия гняв. Да, Бог е много по-гневен на големи множества, които са на земята; да, без съмнение на мнозина, които сега стоят в това събрание, които може би се чувстват добре, отколкото на мнозина от тези, които са сега в пламъците на ада.
И не защото Бог нехае за тяхното беззаконие и не му се противопоставя Той не протяга ръката Си, за да ги отсече. Бог не е като тях, макар те да си мислят, че е. Божия гняв гори против тях, тяхното погубление не дреме; бездната е приготвена, огънят разпален, пещта е нажежена, готова да ги приеме; пламъците са вилнеещи и блестящи. Искрящият меч е наточен и надвиснал над тях и бездната е отворила устата си под тях.
5. Дяволът е готов да скочи върху тях и да ги сграбчи като свои в мига, в който Бог позволи това. Те му принадлежат; техните души са негово притежание и са под негова власт. Писанията ги описват като негова собственост (Лука 11:12). Дяволите ги наблюдават; те са винаги при тях в дясната им ръка; те стоят очакващи ги като алчни, гладни лъвове, които наблюдават плячката си и очакват да я получат, но за момента са държани настрана. Ако Бог отдръпне ръката си която ги възпира те в същия момент ще се спуснат върху техните бедни души. Старовременната змия ги причаква; адът широко отваря устата си, за да ги приеме и ако Бог позволи те бързо биха били погълнати и изгубени.
6. В душите на злите човеци владеят тези адови принципи, които биха запалили пламъка в ада ако Бог не ги въздържаше. В душата на плътския човек се намира причината за мъчението в ада. В нея царуват и напълно я притежават тези покварени принципи, които са семената на адския огън. Тези принципи са действени и силни, крайно враждебни по природа и ако не беше възпиращата ръка на Бога върху тях те скоро биха избухнали, те биха се възпламенили по същия начин в същата поквара, в същата враждебност каквато има в сърцата на прокълнатите души и биха им причинили същите мъчения каквито причиняват на тях. По своя състав душите на нечестивите наподобяват развълнуваното море описано в Исая 57:20. В настоящия момент Бог обуздава тяхната злоба чрез Своята могъща сила така както прави с надигащите се морски вълни казвайки:Дотук ще дохождаш, но не по-нататък. Но ако Бог отдръпне Своята възпираща сила те скоро биха отнесли всичко пред себе си. Грехът е разрушение и нещастие на душата; той е погубителен по своя характер и ако Бог го остави без ограничение не би имало нужда от нищо друго, което да направи душата напълно нещастна. Покварата в сърцата на хората е неограничена и безгранична по своята ярост и ако нечестивият живее с нея тя е подобна на огън подтискан от Бога, но който ако бъде освободен той би запалил природата. И както сега сърцето е затънало в грях така ако греха не е възпиран той веднага би превърнал душата в огнена пещ или в пещ от огън и жупел.
7. Няма сигурност за нечестивите човеци в нито един момент макар да няма никаква видима причина за тяхната смърт. Няма сигурност за естествения човек, който сега е здрав и който не знае какво ще му се случи в следващия момент и не е заплашен от никаква видима опасност. Многократната и продължителна опитност на света от много векове показва, че това не е доказателство, че човек не се намира на самия ръб на вечността и че следващата негова стъпка няма да бъде в един друг свят. Невидимите и немислими начини и средства, чрез които хората неочаквано напускат света са безкрайни и невъобразими. Необърнатия човек пристъпва по подталивия край на адската бездна и по този ръб има множество места толкова слаби, че не могат да носят неговата тежест. И тези места не се забелязват. Стрелите на смъртта летят невидими по пладне; и най-острия поглед не може да ги различи. Бог има толкова много неизследими пътища да вземе злите хора от този свят и да ги изпрати в ада, че няма нужда да се случва чудо или да излиза извън рамките на естествения ход на Своето провидение, за да унищожи който и да е нечестив човек във всеки един момент. Всички средства, чрез които нечестивият човек може да бъде взет от този свят са така в ръката на Бога и толкова универсално и абсолютно са в Неговата власт и желание, че единствено от волята на Бога зависи в кой именно момент грешниците да отидат в ада.
Стремежа и грижата на естествените хора да запазят своя живот или да се погрижи другите да направят това не им дава сигурност нито за момент. За това Божието провидение и всеобщия опит дават единно свидетелство и то е, че собствената мъдрост на човека не му осигурява безопасност от смъртта; ако не беше така би имало някаква разлика между мъдрия човек и политика в света и останалите по отношение на тяхната податливост на ранна и неочаквана смърт. Но как на практика стоят нещата? Еклесиаст 2:16 казва: „Как умира мъдрият; както и глупакът.“
9. Всички намерения и замисли на злите хора, с които те се опитват да избягнат ада докато продължават да отхвърлят Христос и остават зли не им дават сигурност дори за миг. Почти всеки естествен човек, който чува за ада се ласкае, че той ще го избегне. Сигурността му е в самия него; той се ласкае с това, което е направил, с това, което сега прави или възнамерява да направи. Всеки един пресмята в ума си как да избегне осъждението и се ласкае, че се е погрижил добре за себе си и че неговите планове няма да пропаднат. Тези хора наистина са чували, че малцина се спасяват и че по-голямата част от вече починалите са отишли в ада, но всеки смята, че е уредил нещата свързани със собственото му спасение по-добре отколкото са направили това другите. Той не възнамерява да отиде на това място на мъки; той си казва в себе си, че възнамерява да положи резултатна грижа и така да подреди делата си, че да не пропадне.
Но глупавите човешки чеда нещастно лъжат себе си в своите собствени планове и разчитайки на собствената си сила и мъдрост. Това, на което те се надяват е само една сянка. По-голямата част от тези, които са живели преди тях под същите средства на благодат и сега са мъртви без съмнение са отишли в ада; и това не е станало защото те не са били толкова мъдри колкото са хората, които живеят сега; това не е станало защото те не са подреждали делата си, за да осигурят собственото си спасение. Ако можехме да говорим с тях и да ги запитаме един по един дали докато са били живи и са чували за ада са очаквали някога да дойдат на мъки, без съмнение бихме чули един и същ отговор: „Не, аз никога не съм мислил да дойда тук. Аз си представях нещата по друг начин. Аз смятах да се погрижа добре за себе си, смятах, че плановете ми са добри. Аз смятах да се погрижа добре; но това дойде неочаквано върху мен. Не го очаквах по това време и по този начин. Тя дойде като крадец – смъртта ме изненада. Божия гняв бързо дойде върху мен. О, моя проклета глупост! Аз ласкаех себе си с празни мечти за това, което ще стане занапред; и когато казвах: Мир и безопасност тогава неочаквано погублението дойде върху мен.“
10. Бог не е поел никакво задължение, не е дал никакво обещание да пази естествения човек от ада дори за един момент. Бог със сигурност не е давал никакво обещание нито за вечен живот нито за някакво запазване и избавяне от вечна смърт освен тези, които се съдържат в завета на благодатта, обещанията, които са направени в Христос, в Когото всички обещания са „Да и Амин“. Но със сигурност тези, които не са деца на завета и които не вярват в нито едно от тези обещания не се интересуват от обещанията на завета на благодатта нито от Посредника на този завет.
Тогава независимо от това, което мнозина си представят и смятат за обещания дадени на естествения човек, който искрено търси и чука явно и недвусмислено е, че каквито и старания да положи естествения човек в областта на религията, колкото и молитви да изрече докато не повярва в Христос Бог не е поел никакво обещание да го опази дори за един момент от вечна погибел.
По този начин естествените хора са държани в Божията ръка над адската бездна. Те заслужават тази огнена бездна и вече са определени за нея; и Бог е ужасно гневен; Неговият гняв към тях е твърде голям така както към тези, които действително понасят огненото мъчение на Неговия гняв в ада и те не са направили нищо, за да примирят или угасят този гняв нито пък Бог е обвързан с някакво обещание да ги държи дори за един момент. Дявола ги чака, адът се протяга към тях, пламъците се събират и съскат около тях и биха паднали върху тях и ги погълнали; огънят, който гори в собствените им сърца се стреми да изригне; и те не се интересуват от никакъв Посредник, няма достъпни средства, които да им осигурят някаква сигурност. Накратко, те нямат избавление, нищо, за което да се хванат. Всичко което ги държи във всеки един момент е избирателната воля и незадължителното, необещано дълготърпение на един гневен Бог.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Този ужасен предмет може да се използва за разбужадане на необътнатите хора в това събрание. Това, което чухте е положението на всеки един, който е извън Христос. Този свят на нещастие, който се състои от огнен жупел се разпростира и върху вас. Това е ужасната бездна на искрящите пламъци на Божия гняв. Устата на ада е широко отворена и вие няма на какво да стъпите, нито за какво да се хванете. Между вас и ада не стои нищо освен въздух; единствено Божията сила и воля ви поддържат.
Вие вероятно не разбирате това. Вие съзнавате, че сте избавени от ада, но не виждате Божията ръка зад това. Вие гледате към други неща като доброто здраве, Вашата грижа за живота Ви и средствата, които използвате за собственото си опазване. Но тези неща всъщност не са нищо – ако Бог отдръпне ръката Си те не биха Ви спасили от падане повече отколкото тънкия въздух би опазил човека, който е стъпил върху него.
Вашата злина Ви прави тежки като олово и Ви дърпа надолу с голяма тежест към ада. И ако Бог й позволи да направи това Вие веднага бихте потънали в бездънната пропаст и Вашето здраве грижа, дори най-добрата грижа и внимание и Вашата собствена праведност не биха ви задържали повече отколкото паяжина би могла да задържи падаща скала. Ако не беше суверената воля на Бога земята не би ви понесла дори един миг, защото Вие сте бреме за нея. Творението стене поради вас, то е подчинено на немощ поради Вашата поквара, не доброволно. Слънцето не свети доброволно над Вас, за да Ви дава светлина, защото служите на греха и на сатана. Земята не Ви дава доброволно изобилието си, за да задоволява Вашите страсти; нито пък доброволно се явява сцена, върху която проявявате своята злина. Въздухът не желае доброволно да бъде дишан от Вас и да ви дава живот докато прекарвате живота си в служба на Божиите врагове. Божиите творения са добри; те са били направени за човека, който служи на Бога, не скланят доброволно към никаква друга употреба и стенат когато се злоупотребява с цел толкова напълно противоположна на тяхната природа и предназначение. И светът би Ви повърнал ако върху него не стоеше суверената ръка, която го покорява с надежда. Черните облаци на Божия гняв са надвиснали над главите Ви пълни с ужасяваща буря и със страшни мълнии; и ако не беше възпиращата ръка на Бога те веднага биха се изсипали върху вас. Суверената воля на Бога за момента възпира този силен вятър; в противен случай той би налетял с ярост, Вашата погибел би дошла като вихрушка и Вие бихте били подобни на плява от лятна вършитба.
Божият гняв е като големи води, които за момента са преградени. Те се надигат все по-високо и по-високо и нарастват все повече и повече докато не им бъде даден път. И колкото повече потокът е спиран толкова по-бърза и силна ще бъде неговото течение, когато бъде освободен. Вярно е, че наказанието за Вашите зли дела не е дошло досега – потокът на Божия гняв е бил възпиран, но междувременно Вашата вина постоянно нараства и всеки ден Вие трупате повече гняв. Водите постоянно се надигат и стават все по-мощни и по-мощни; и единствено Божията воля задържа водата, която не желае да бъде спирана и с голяма сила се опитва да се освободи. Ако Бог само отдръпне ръката Си от водната врата тя веднага би се отворила и яростните води на пламенния гняв на Бога биха се втурнали с невъобразима ярост и биха дошли върху Вас с всемогъща сила. И ако Вашата сила би била десет хиляди пъти по-голяма отколкото е да, десет хиляди пъти по-голяма от силата на най-силния и здравия дявол тя не би могла по никакъв начин да й устои.
Лъкът на Божия гняв е запънат и стрелата е поставена на тетивата. Справедливостта се прицелва в сърцето Ви и опъва лъка. И няма нищо освен Божията воля и то волята на един гневен Бог без каквото и да е обещание и задължение, което да възпира стрелата момент след момент от това да се напие с вашата кръв. По този начин всички Вие, които никога не сте преминавали през тази голяма промяна на сърцето посредством мощното действие на Святия Дух във Вашите души; всички, които никога не сте били родени отново и направени нови създания и възкресени от смъртта в греховете си за нов живот и преди да сте видели светлината на живота сте в ръцете на един гневен Бог. Макар Вие да промените живота си в много неща, да имате религиозни преживявания и да пазите форма на религиозност пред своите семейства и най-близки приятели и в Божия дом няма нищо освен Неговата воля, което ви пази да не бъдете погълнати в този момент от вечна погибел. Колкото и неубедени да сте сега в истината на това, което чувате малко по малко Вие напълно ще се убедите в нея. Тези, които са си отишли при подобни обстоятелства виждат, че това се е случило с тях. Защото погибелта е дошла неочаквано върху повечето от тях когато те не са я очаквали и когато са казвали: Мир и безопасност. Сега те виждат, че нещата, от които са зависели за мир и безопасност не са нищо освен въздух и празна сянка.
Бог, Който Ви държи над адската бездна така както се държи паяк или някакво отвратително насекомо над огъня Ви ненавижда и е ужасно гневен. Гневът му към Вас гори като огън. Той гледа на Вас като на създания, които не заслужават нищо друго освен да бъдат хвърлени в огъня. Неговите очи са твърде свети за да Ви гледат. Вие сте десет хиляди пъти по отвратителни в очите Му отколкото една отвратителна, отровна змия е в нашите. Вие сте го оскърбили безкрайно повече отколкото и най-упоритият бунтовник е оскърбявал своя господар. И все пак няма нищо освен тази ръка, която да ви пази да не паднете всеки един момент в огъня. Няма нищо друго, на което да бъде приписано това, че не сте отишли в ада миналата нощ; че сте се събудили отново в този свят след като сте затворили очите си за сън. И няма друга причина, поради която не сте попаднали в ада след като сте се събудили тази сутрин освен Божията ръка, която Ви поддържа. Няма друга причина, поради която не сте отишли в ада откакто стоите тук в Божия дом възбуждайки Неговите чисти очи със своето зло, грешно посещение на Неговото свято поклонение. Да, няма друга причина в този именно момент не падате в ада. О, грешнико! Размисли за ужасната опасност, в която се намираш: Огромната пещ на гнева, широката и бездънна яма пълна с огън и гняв, над която сте държани единствено от ръката на този Бог, Чийто гняв е възбуден и отправен толкова към Вас колкото и към всеки прокълнат в ада. Вие висите на тънък косъм, който е прегарян от пламъците на Божия гняв и готов всеки момент да се запали и да изгори. И Вие не се интересувате от Посредник и няма нищо, което да Ви спаси, нищо, което да Ви предпази от пламъците на гнева, нищо Ваше, нищо, което някога сте направили, нищо, което можете да направите, за да накарате Бог да Ви пощади дори за миг. И размислете по-конкретно върху:
1. Чий е този гняв? Това е гневът на вечния Бог. Ако това беше единствено гневът на човек макар и той да беше най-могъщия принц това би било сравнително малко. Гневът на управниците е твърде ужасен особено на абсолютните монарси, които държат имуществото и живота на своите поданици изцяло в своята власт и могат да постъпят с тях според желанието на волята си. Притчи 20:2
Царското заплашване е като реване на лъв;
Който го дразни съгрешава против своя си живот
Поданикът, който е разгневил един управник може да понесе най ужасното мъчение, което човешкото изкуство е в състояние да измисли или човешката сила може да нанесе. Но най могъщите земни владетели в своето най-голямо могъщество и сила и когато са облечени с голям ужас са единствено слаби, окаяни червеи в праха в сравнение с всемогъщия Творец и Цар на небето и земята. Когато са твърде разгневени достигнат до предела на своята ярост те могат да направят много малко. Всички управници на земята пред Бога са подобни на скакалци; те са нищо и по-малко от нищо. Както тяхната любов така и тяхната омраза заслужават презрение. Гневът на Царя на царете е толкова по-ужасяващ от техния колкото Неговото величие е по-голямо. Лука 12:4-5
А на вас, Моите приятели казвам:Не бойте се от тия, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който след като е убил има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви от него д се боите.
2. Пламенността на този гняв, на който сте изложени. Ние често четем за Бога както в Исая 59:18:
Според дължимите им възмездия така ще отплати
Ярост на противниците си, възмездие на враговете си
Ще даде възмездие на островите
също и в Исая 66:15
Защото ето, Господ ще дойде с огън и колесницата Му ще бъде като вихрушка
За да излее гнева си с ярост и изобличението Си с огнени пламъци.
и на много други места. Така в Откровение 19:15 ние четем:
Ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщи.
Думите са изключително ужасяващи. Ако беше казано просто Божия гняв те биха внушавали нещо безкрайно ужасно; но те са: лютия гняв на Бога. Божията ярост! Гнева на Йехова! О,колко ужасно трябва да е това! Кой може да схване или да си предсави напълно какво този израз съдържа в себе си! Но той е също така иЛютия гняв на Бога Всемогъщи. В него се разкрива Неговата всемогъща сила и това, което яростта на Неговия гняв може да причини. Когато разгневеното всемогъщество въздава на човеците те не са в състояние да поставят своята сила срещу яростта на Неговия гняв. О! Тогава какви ще са последствията! Какво ще се случи с нещастния червей, който ще понесе това! Чия ръка ще надделее? И кое сърце ще бъде в състояние да понесе това? На каква ужасна, неизразима, немислима дълбина на нещастието ще бъде обречено нещастното създание, което трябва да понесе това!
Обмислете това Вие, които сте сега тук, които все още се намирате в това необновено състояние. Бог ще излее яростта на Своя гняв, което означава, че Той ще нанесе гняв без да покаже никаква милост. Когато Бог разгледа неизразимата крайност на Вашия случай, види, че величината на мъчението не съответства на Вашата сила и разгледа как съкрушена е Вашата бедна душа и как потъва в безкраен мрак Той няма да се смили над Вас, няма да възпре Своя гняв или поне да притиска по-леко с ръката Си. Няма да има посредничество на милостта нито пък Бог ще възпре Своя яростен вятър. Той няма да се смили над Вашата съдба нито пък ще бъде дори най-малко загрижен Вие да не страдате толкова много в някакво друго състояние, за да не понесете повече отколкото стриктната справедливост изисква. Нищо няма да бъде отдръпнато защото Ви е толкова трудно да го понесете. Езекиил 8:18
Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.
Сега Бог е готов да се смили над Вас. Това е денят на милостта. Сега Вие можете да викате с някаква надежда, че ще получите милост. Но щом денят за милост веднъж отмине Вашите най-тъжни и скръбни викове и плач ще бъдат напразни, Вие ще бъдете изцяло изгубени и отхвърлени от Бога по отношение на своето състояние. Бог няма какво друго да прави с Вас освен да Ви остави да страдате. И това ще продължава без край – Вие ще бъдете съдове на гняв приготвени за погибел; и няма да има друга употреба за тези съдове осен да бъдат изпълнени с гняв. Бог дотолкова няма да желае да се смили над Вас когато викате към Него, че е казано, че отговорът Му ще бъде единствено смях и подигравка (Притчи 1:25-26 и сл.). Колко ужасни са думите Исая 63:3-4, думи на Великия Бог:
Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, и годината Ми за изкупване настана
Вероятно е невъзможно да се сетим за думи, които да изявяват по-ясно три неща, а именно: презрение, омраза и яростно негодувание. Ако викате към Бога, за да се смили над Вас във Вашето печално състояние Той ще бъде толкова далеч да направи това или да покаже дори най-малка благосклонност, че вместо това Той единствено ще Ви смаже под нозете Си. И макар да знае, че Вие не можете да понесете тежестта на всемогъществото тежащо върху Вас все пак Той няма да вземе това под внимание, но ще ви смаже под нозете Си без милост. Той ще пролее кръвта Ви и ще я направи да тече и тя ще опръска всичките Му дрехи, така че те ще бъдат изцапани целите. Той не само ще ви мрази, но и ще изпитва към Вас най-голямо презрение. Никое място няма да бъде подходящо за Вас освен да бъдете тъпкани под краката Му като праха по улиците.
3. Нещастието се съдържа в края, който Бог ще нанесе когато покаже какво означава гневът на Йехова. Бог е решил в сърцето Си да покаже на ангелите и на хората както колко е превъзходна Неговата любов така и колко е ужасен гневът Му. Понякога земните управници решават да покажат колко е ужасен гневът им чрез крайни наказания, които те нанасят върху тези, които ги провокират. Навухудоносор, този могъщ и надменен монарх на халдейската империя желаел да покаже своя гняв когато се разгневил на Седрах, Мисах и Авденаго и поради тази причина заповядал да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото било обичайно. Без съмнение тя била нажежена до крайната точка, до която човешкото изкуство можело да направи това. Но великият Бог също желае да покаже Своя гняв и да изяви своята ужасна мощ и велика сила в ужасното страдание на враговете Си.
Римляни 9:22
Какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел
Ако това е Неговият план, в който Той е решил да покаже колко ужасен и неустоим е гневът Му, яростта и пламенността на Йехова Той ще изпълни това. Ще се случи нещо ужасяващо, което ще бъде доведено докрай и което ще ужаси свидетелите. Когато великият и гневен Бог стане и извърши Своето ужасно въздаяние на нещастния грешник и нещастника действително почувства безкрайната тежест и сила на Неговото негодувание тогава Бог ще призове цялата вселена да види тази ужасна и велика сила.
Исая 33:12-14
И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми. Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
Така ще се случи с вас, които се намирате в непроменено състояние ако останете в него. Безкрайната мощ, величие и ужаса на всемогъщия Бог ще се стоварят върху вас в ужасната сила на Вашето мъчение. Вие ще бъдете мъчени в присъствието на святите ангели и в присъствието на Агнето. И когато се намирате в това състояние на мъчение славните обитатели на небето ще пристъпят напред и ще гледат ужасната гледка, така че да бъдат в състояние да видят какво означават гневът и яростта на Всемогъщия. И когато ги видят те ще паднат и ще почетат тази велика сила и могъщество.
Исая 66:23-24
И от новолуние до новолуние, И от събота до събота, Ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, Казва Господ. И като излязат те ще видят труповете на човеците, Които са престъпили против Мене; Защото техният червей няма да умре, Нито ще угасне огънят им; И те ще бъдат гнусни на всяка твар.
4. Това е вечен гняв. Би било ужасно да претърпиш тази ярост и гняв на Всемогъщия Бог дори за един момент; но Вие трябва да страдате това за вечността. Това крайно и ужасяващо нещастие няма да има край. Когато гледате напред Вие ще виждате, че то продължава завинаги, безкраен период пред Вас, който ще погълне мислите Ви и ще удиви душата Ви; и вие ще достигнете до отчаяние, че някога ще има някакво избавление, някакъв край, някакво облекчение и край въобще. Вие ще знаете със сигурност, че ще трябва да понасяте това дълги векове, милиони и милиони векове борейки се и търпейки това всемогъщо, безмилостно наказание. И когато направите това, след като сте прекарали толкова дълги векове в това мъчение Вие ще знаете, че то е само една точка от това, което ви очаква. По този начин Вашето наказание ще бъде наистина безкрайно. О, кой би могъл да опише състоянието на душата, която се намира в такова положение! Всичко, което бихме могли да кажем за нея дава единствено слаба, бледа представа за това; то е неизразимо и невъобразимо. Защото кой познава силата на Божия гняв?
Колко ужасно е състоянието на тези, които са ден и нощ в опасност от този велик гняв и безкрайно нещастие! Но това е печалното състояние на всяка душа в това събрание, която не е била новородена колкото и морална и праведна да е, колкото и трезва и религиозна те да е тя. О, да бяхте размислили върху това Вие млади и стари! Има причина да смятаме, че мнозина в това събрание, които сега слушат това, действително ще бъдат обекти именно на това нещастие за цялата вечност. Ние не знаем кои са те и на кои места стоят или какво мислят в момента. Може би сега те се чувстват добре и слушат всички тези неща без да се притеснят особено и ласкаят себе си, че те не са тези хора, обещавайки си, че ще избегнат това. Ако знаем, че има един човек, дори един в цялото събрание, който е обект на това нещастие колко ужасно би било да мислим за това! Ако бяхме знаели кой е той колко ужасно би било да видим този човек! Как цялото общество би издигнало оплакващ и горчив вик за него! Но уви! Вместо един колко много вероятно ще си припомнят тези думи в ада? И не би било чудо ако някои, които сега стоят тук на столовете в този дом за молитва здрави, спокойни и уверени се намерят там преди да е настъпил утрешния ден. Тези от Вас, които накрая ще продължат да живеят по начин, който ще ги държи далеч от ада за най дълго време ще се намерят там не след дълго! Вашето погубление не дреме; то скоро ще дойде; и, по всяка вероятност, напълно неочаквано върху мнозина от вас. Вие имате причина да се учудвате, че все още не сте в ада. Това без съмнение е състоянието на някои от хората, които виждате и познавате, които никога не са заслужавали ада повече от Вас и следователно изглежда вероятно да са живи както като Вас. Техният случай е безнадежден; те плачат в безкрайно нещастие и съвършено отчаяние. Но вие сте тук в земята на живите и в Божия дом и имате възможност да придобиете спасение. Какво не биха дали тези окаяни, безнадеждни души да имат само един ден възможност, един ден, когато Христос е отворил широко вратите на милостта и стои, вика и кани на висок глас окаяните грешници; един ден когато мнозина биха могли да се стекът към Него и да влязат в Божието царство. Мнозина ежедневно идват от изток, запад, север и юг; мнозина които съвсем доскоро са се намирали в същите окаяни условия, в които сте и Вие сега са щастливи и със сърца изпълнени с любов към Този, Който ги е възлюбил и ги е умил от греховете им със Собствената Си кръв и се радват в надежда за Божията слава. Колко ужасно е да бъдете подминати в такъв ден! Да видите толкова много други празнуващи докато Вие тръпнете и погивате! Да видите толкова много да се радват и пеят от сърдечна радост докато Вие имате причина да стенете от сърдечна мъка и да плачете от съкрушаване на духа! Как можете да оставате дори един миг в подобно състояние? Не са ли Вашите души толкова ценни колкото душите на хората от Сафилд, които ежедневно прибягват към Христос?
Не са ли мнозина тук живели дълго на света, но и до този ден не са новородени? Те са странници на общността на Израел и не са направили нищо през целия си живот освен да трупат гняв за деня на гнева? О, господа, Вашият случай в частност е особено опасен. Вашата вина и закоравяване на сърцето са крайно големи. Не виждате ли как хора на Вашата възраст са притеснявани и си отиват от настоящото прекрасно време на Божията милост? И колко време Ви е нужно, за да размислите в себе си и да се събудите напълно от сън? Вие не можете да понесете яростта и гнева на безкрайния Бог. – И вие, млади мъже и млади жени, Вие пренебрегвате този прекрасно време, на което сега се наслаждавате когато мнозина други на Вашата възраст презират всяка младежка гордост и тичат към Христос? Особено Вие сега имате необикновена възможност. Но ако я пренебрегнете Вие ще бъдете като тези, които са прекарали всички прекрасни дни на младостта си в грях и сега са достигнали до толкова ужасно състояние на ослепяване и закоравяване. – И вие деца, които сте необърнати, не знаете ли, че отивате в ада, за да понесете ужасяващия гняв, с който Бог сега Ви се гневи всеки ден и всяка нощ? Съгласни ли сте да бъдете деца на дявола когато толкова много други деца по земята са обърнати и са станали святи и щастливи деца на Царя на царете?
И нека всеки от вас, който все още е извън Христос и виси над адската бездна независимо дали е стар мъж и жена или на средна възраст или млад човек или малко дете сега чуе на висок глас призива на Божието слово и провидение. Тази приемлива за Бога година, ден на толкова голям благоволение за някои без съмнение ще бъде ден за забележително наказание за други. Човешкото сърце закоравява и тяхната вина расте в ден като днешния ако те пренебрегват душите си. И никога не е имало по-голяма опасност за такъв човек да бъде закоравен в сърцето си и ослепен в ума си. Сега Бог изглежда бърза да прибере избраните Си от всички части на земята и вероятно огромната част от зрели хора, които някога са били спасени ще бъдат събрани сега за кратко време и това ще бъде както при изливането на Духа върху евреите в апостолските дни – избраните ще приемат и останалите ще бъдат ослепени. Ако това е случаят с Вас Вие вечно ще проклинате този ден и ще проклинате деня, в който сте били родени, за да видите времето на изливането на Божия дух и ще желаете да сте умрели и отишли в ада преди да сте го видели. Сега без съмнение е както по времето на Йоан Кръстител: – брадвата по необикновен начин лежи при корена на дървото и всяко дърво, което не ражда добри плод може да бъде отсечено и хвърлено в огъня.
Следователно, нека всеки, който е извън Христос сега да се събуди и да бяха от идващия гняв. Гневът на Всемогъщия Бог сега без съмнение е надвиснал над голяма част от това събрание. Нека всеки да бяга от Содом: Побързай и бягай за живота си, да не погледнеш назад, бягай, за да не погинеш.
Енфиелд, Кънектикът, 8 Юли 1741
Източник: http://rado76.wordpress.com/2007/10/07/99/
.jpg)
