БОЖИЯТ АБСОЛЮТЕН СУВЕРЕНИТЕТ, п-р Джон МакАртър

Божият Абсолютен Суверенитет

Джон МакАртър

За човешкото мислене няма по пренебрегвана доктрина от доктрината за Божия абсолютен суверенитет. Човешката гордост изпитва ненавист при мисълта, че Бог е предначертал Своя порядък във всичко, в контрол е на всичко и управлява всичко. Плътското мислене изгаря от възмущение към Бога и не понася библейското учение, че всичко произхожда не другояче, освен по Неговия промисъл. Най-вече ненавистната представа на плътта е, че спасението е изключително Божие действие. След като Бог е избрал някого за спасение и Неговият избор е бил направен преди основаването на света, тогава вярващите не могат да си приписват  никакви заслуги, в който и да е аспект на спасението.

В края на краищата, Писанието ясно и именно това учи. Дори вярата е милостив Божий дар за Неговите избрани. Исус каза: „ Никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.“ Йоан 6:65 „ и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. " Мат. 11:27 Затова,  никой всред спасените хора няма повод да се хвали с това спасение Ефес.2:8-9  „Спасението е от Господа!“ Йона 2:10

Доктрината на Божествения избор е изложена недвусмислено в цялото Писание. Например в Новия Завет, от някои от посланията научаваме, че всичките вярващи  са „Божиите избрани“ /Тит 1:1/,  и че сме  предназначени /за това/ според намерението Му, Който действува във всичко по решението на Своята воля /Еф.1:11-курсива е добавен/, и че „Той ни е избрал в Него преди създанието на света.., като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля“, /Ефес.1:4-5/
И „с това знаем, че за любящите Бога призвани по Неговата воля, всичко съдейства за добро. И които Той  предопредили, тях и призва, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави“ /Римл. 8:28-30/

Петър пише към нас, „Избрани по предузнанието на Бога Отца“ /1 Петр.1:1-2/ Употребявайки думата „предузна“, той няма предвид, че отначало на Бог Му е било известно, кой ще повярва, и затова Той ги е избрал, предвиждайки тяхната вяра. По скоро, Петър счита, че Бог още отначало е решил да ги познае, възлюби и спаси, и Той ги е избрал, не като взема предвид доброто или злото, което те могат да направят. Писанието учи, че Бог в Своето могъщество прави избор „по благоволението на Своята воля“ и „по намерението, Той върши всичко по решението на Своята воля“.  Т.е.  няма никакви външни причини, които да са вън от Него Самия.

Разбира се, Бог не избира определени грешници за спасение на основание, че в тях има нещо достойно за похвала или, защото Той е предвидил, че тези грешници ще Го изберат. Той ги избира изключително затова, защото е пожелал това. Бог заявява: „Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;“ /Исая 46:10/. Бог не зависи от решението на другите. Неговите цели в избирането на едни и отхвърлянето на други са скрити в тайната на изявлението на Неговата воля.

Освен това, всичко, което съществува във Вселената съществува защото, Бог го е допуснал, постановил и е назначил така да бъде. „Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.“ Пс.115:3

„Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.“ Пс.135:6.  Той „действува във всичко по решението на Своята воля,“ Еф.1:11.
И всичко е от Него, чрез Него и за Него/Римл.11:36/  „но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“ /1 Кор./8:6/.

А какво да кажем за греха? Бог не е автор на греха, но несъмнено го е допуснал. Той е важен  и е част от Неговия промисъл. Допускайки греха, Бог е преследвал определена цел. Бог не бива да бъде обвиняван в съществуването на злото, както и да Му се вменява това за вина. /1 Царе 2:2/„Няма свет какъвто е Господ“. Въпреки, че разбира се, когато грехът  е влязъл във Вселената, Бог не е стоял неподготвен и  безпомощен, без да може  да го спре. Ние не знаем, поради какво Бог е допуснал греха. В най-широк смисъл е ясно, че Той е допуснал греха, за да покаже Своята слава - качества, които не могат да бъдат видяни, ако го нямаше злото - милост, благодат, състрадание, прощение и спасение. И понякога Той използва злото, за да постигне добро/Бит. 45:7-8 ; 50:20;Римл. 8:28/. Как е възможно това? Писанието не отговаря на всички въпроси, но учи, че Бог е безкрайно суверен, съвършено свят и абсолютно справедлив.

Несъмнено трудно се възприемат тези истини от човешкото мислене, обаче Писанието не допуска различия в мненията по този въпрос. Бог контролира всичко, до правото Си на избор на тези, които ще бъдат спасени. В 9 глава, Посл. Към Римляните, Павел излага като неотделимо условие тази доктрина, показвайки, как Бог е избрал Яков и е отхвърлил неговият роден брат Исав.  „макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,“/11-12/ст.. Няколко стиха по надолу Павел развива мисълта си: “Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." /15-16/ст.

Павел предрича аргументите против Божествения суверенитет: „На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? /ст.19/. С други думи, човешката отговорност не обезличава ли Божият суверинитет? Но Павел не предлага философски отговор или дълбок метафизичен аргумент, а съвсем охотно отговаря на скептика: „Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба“/ст. 20-21/

Свещеното Писание не изключва нито Божествения суверенитет, нито отговорността на човека. Затова следва да приемем двете страни на тази истина, въпреки, че можем и да не разбираме, как те се съгласуват една с друга. Хората са отговорни за това, как те постъпват с Евангелието или със светлината, която имат/ Римл. 2:19-20/, затова наказанието е справедливо, в случай, че те отхвърлят тази светлина. И тези, които отхвърлят правят това по свое собствено желание. Исус горчиво плака: „ и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. /Йоан 5:40/. Той предупреждава невярващите: „ Защото ако не вярвате, кой съм Аз, то ще умрете в греховете си“ /Йоан 8:24/.

В 6 глава Евангелие Йоан нашият Господ обедини Божият суверенитет и отговорността на човека, когато каза: „ Всичко, което Отец ми дава, идва при Мен, и аз няма да изгоня никой вън“ ст.37 „Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.“/ст.40/, Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден /ст.44/, „Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот“ ст.47, „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца“ /ст.65/. Начинът, по който тези две действителности могат да бъдат справедливи в един и същ момент, може да бъде разбрано не от човешкият, а единствено чрез Божия ум.

Главното, от което трябва да се страхуваме, е извода, че Бог е несправедлив, докато дава Своята благодат и избира някои, а не всички. Бог никога не оценява по стандарти, които биха били справедливи според човешката преценка. Има хора, достатъчно неразумни, за да допуснат, че като греховно творение, те имат по-висок стандарт за това - кое е правилно, отколкото безгрешният, безкрайният и вечно святият Бог. Каква гордост!
В Псалм 49:21 Бог казва: „ Ти си помислил, че АЗ съм подобен на теб.“ Но, както Бог не прилича на човека, така и Той не може да се придържа към човешките стандарти. „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.“ Исая 55:8-9.

A GRACE COMMUNITY CHURCH DISTINCTIVE

Серията публикации  „Отличителни характеристики“ обяснява ключовите библейски и богословски убеждения на църква „Благодат“.

Материалът от тази статия е адаптиран от книгата: John MacArthur. Ashamed of the Gospel: When the Church Becomes Like the World. Wheaton, IL: Crossway Books, 1993.

Отнасяйте се към този източник за по-пълно изучаване на суверенитета на Бога.


 

Преводът на статията се публикува с разрешение на  http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова