Доктрината за сеенето

                              Доктрината за сеенето

„Какъв е най-лесният и бърз начин да се забогатее в Америка?”, на което той отговорил: „Да си направиш собствена църква!”. Дори в една от сериите на комедийния-пародиен телевизионен сериал получил множество награди Merrid with children (Женени с деца) Ал Бънди си прави своя църква на мъжете No Ma’am (Без жени) за да може със своите приятели да избягват данъците и започва да събира пари от дарители. А пък във филма Leap of Faith (Скок във вярата) от 1992 г. с участието на комедийния актьор Стийв Мартин, който играе главната роля се показва пътуващ мошеник-евангелизатор, изцерител на вяра, чиято цел е единствено да събира пари и се разкриват начините как се „правят” някои от невероятните трикове, като „слово на знание” или „силата на Светия Дух, от която падат хора” от такива играчи.

Сеенето

Тази доктрина, измислена и наложена от лъжепасторите масони, която изключително бързо е приета от почти всички харизматични църкви изисква по-сериозно обяснение, а може би дори отделна книга. Тук ще се опитам да изясня нещата по-накратко. До ХХ век подобна идея за сеене на пари с чакането да се върнат умножени като в банка не е съществувала. Може да се каже, че всичко започва от книгата The Miracle of Seed - Faith (на български излязла под името „Семе-вяра”) на масона-проповедник създал библейско училище Орал Робертс публикувана през 1970 г. Той е станал известен с лъжливите си пророчества и изцерителни походи критикувани от редица християнски теолози, а на няколко от тях дори умират хора.

В книгата „Семе на вяра” Орал Робертс обяснява, че идеята за сеенето му дошла през 50-те години. Много бързо сеенето се приема от повечето църкви и се превръща в един вид „евангелски индулгенции” и когато някои специализирани тиймове за молитва се молят искат от хората „да посеят” пари под предлог „за да хване молитвата им” и Бог да отговори на нуждите на съответните хора. И тези молитвени служения въобще не осмислят деянията си. Като, че ли Бог няма да чуе молитвите на нуждаещите се без пари. Или може би Бог иска пари? Може би ще трябва да платите пари на Бог за да влезете в Божието царство? Така ли? Съвременни протестантски индулгенции? Само че в Божието слово е написано, че всичко това е даром:
„Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.” (Матея 10:8)

Нещата, които проповядват проповедниците от „Движението на вярата” и „Движението на късния дъжд” са в пълен разрез с това, което са правели първите християни. В ранното християнство често имотните християни са продавали част от имотите или понякога дори целите си притежания и са ги раздавали на бедните като със създаването на римокатолическата институция през IV век първият човек, който започва да прави обратното е Атанасий от Александрия и след време католическия управляващ елит изцяло заживява в лукс и разкош на гърба на дарителите. Също така трябва да се изясни, че първата християнска секта просъществувала за кратко в която отпадналите с лъжливо учение започнали да живеят в разврат и лукс това са николаитите.

Съвременните алчни християни, които са с промити мозъци от лъжедоктрините на „Движението на вярата” и проповедниците на това фалшиво движение единствено търсят нови начини как да забогатеят считат ранните християни, които са раздавали имотите си на бедните за откачени будали, но всъщност те са се превърнали в нови николаити.

В Библията е посочен случай, когато в град Ерихон повярва началникът на бирниците Закхей – той раздаде половината от имота си на бедните:
„А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.” (Лука 19:8)
Когато богатия младеж разговаряше с Исус и го попита „Какво не му достига?” Той му отговори:
„Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.” (Матея 19:21)
Исус още казва на своите последователи:
„Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.” (Лука 12:33)

Но в наше време проповедниците от „Движението на вярата” и други подобни лъжедвижения в християнството, вместо да продадат имотите си и да ги раздадат на бедните, трупат несметни богатства и живеят в изтънчен лукст от даренията на християните, някои от които бедни. По този начин всичко се обръща наопаки и благовестието се превръща в продукт за продаване, от който те получават дивиденти.

Чрез доктрината за просперитета и идеята, че всички християни трябва да бъдат богати се насърчава алчността и така вместо да живеят скромно те искат постоянно да имат повече и да притежават различни неща, като скъпи коли, къщи, яхти, нови технически уреди и тн. През първите няколко века на християнството се е считало за достойно и похвално човек да живее скромно без да алчнее, но вече центъра на много християни се е променил и те искат да имат, да имат, да имат. Те си казват защо този и този човек има еди какво си, а аз нямам и изцяло са излезли от основните принципи на учението на Исус Христос. Скромността за тези псевдо-християни вече не е добродетел, а уважаваните по църквите са богатите, които лесно заемат високи постове:
„А благочестието със скромност е голяма печалба.” (1 Тимотея 6:6)

В различни страни по света могат да се наблюдават случаи християни, които да крадат за да могат да „посеят” парите. Така например в петзвезден хотел в Лагос, Нигерия през март 2003 г. заловили служител, който откраднал четиридесет милиона ниара (на стойност 400 000 долара) и когато разследвали случая се оказало, че този човек дал всичките пари на петдесятната църква. Друг случай също от Нигерия е на заловен банков чиновник който също откраднал четиридесет милиона ниара и „посял” пари на стойност 10 милиона ниара в църквата която посещавал.

В ранната църква са избирали хора носещи длъжността дякони, чиято задача е била да разпределят помощите за бедните, които събирала църквата и да прислужват на трапезите, които правели (Деяния 6:2-6). В наше време дяконите не се грижат вече за бедните и тази длъжност, въпреки че съществува като дума е изгубила смисъла си и се е превърнала просто в част от църковната йерархия. Когато възникнала римокатолическата институция тя започнала да взима пари от бедните, за да живее с тях привилегированата общност на църковните служители като римските епископи (днес наричани „папи”) бързо започнали да си издигат палати, да живеят в лукс, да вдигат диви купони с много пиене и да организират оргии в дворците си. За да имат пари да плащат на проститутките, за алкохола, за изрядните ястия, скъпите дрехи и украшения за тях и подчинените им те просто изнудвали миряните и измисляли всевъзможни поводи, за да ги ограбят. Днес нещо подобно забелязваме в протестантството при „лидерите”. В Библията не се среща такава дума, въпреки че вече съществуват преводи на английски, където така е преведена думата „първенците”.

От „Движението на вярата” както в Америка, така и на много други места по света, различни проповедници поучават евангелието на просперитета и живеят в лукс и разкош на гърба на дарителите, опитвайки се да наложат доктрината „Царски Деца”, която е форма на николаитизъм. Някои от тях също са залавяни в неморални действия. Само малка част от по-известните заловени в неморални действия протестантски проповедници са: Ейми МакФерсън, Кетрин Кулман, Тед Хаггард, Робертс Лиардън, Джими Суаггарт, Марвин Гримън, Джим Беккър, Пол Кроуч, Лони Латам, Томас Уесли, Ърл Поулк, Кой Привет, Лони Фрисби, Боб Джоунс, Боб Ларсън, Били Джеймс Харгис, Джон Поук, Франк Хюстън, Тод Бентли, Майкъл Гуглемучи, Дъглас Гудман, Били Греъм, Поул Барнс, Джо Барон, Натан Браун, Майкъл Рийд, Еди Лонг, Маркус Ламб, Джордж Алън Рикър и Алберт Одюл.

На всичкото отгоре вече спокойно пастируват пасторки лесбийки, като Irene "Beth" Stroud в Методистката църква, April Backer в Южно баптистката църква, Jane Adams Spahr в презвитерианската църква Downtown Presbyterian Church of Rochester и Tracey Lind в епископалната църква, а методистката пасторка Karen Dammann се омъжва за дългогодишната си любовница Meredith Savage, след което спокойно продължава да „пастирува”. Пред всичко това пасторките стриптизьорки направо изглеждат невинни. В Библията неслучайно е написано:
„човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.” (Послание към Тимотея 6:5)
„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всички злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби” (I Тимотея 6:9-10)
„...заради печалба се впускат във Валаамовото заблуждение.” (Юда стих 11)
„Чуйте вие, които сте богати: ридайте и плачете с глас заради нещастията, които ще ви сполетят. Богатството ви ще изгние и молци ще изядат дрехите ви. Ръжда ще покрие златото и среброто ви – ръжда, която ще е свидетелство срещу вас и ще разяде плътта ви като огън. В последните дни сте натрупали своите съкровища.” (Яков 5:1-3)
„Защото казваш: богат съм, забогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си окаян, жалък, беден, сляп и гол.” (Откровение 3:17)

Но на служителите на „Движението на вярата” никак не им харесват тези стихове – те са с прегоряла съвест, алчни и безскрупулни и искат да са богати и да имат много пари. Да с фалшива маска на духовност те искат да придобият пари и всичко още на земята. Ето и едно невероятно нагло изказване на Бени Хин по този въпрос:
„What’s the big deal, for goodness sake? What am I supposed to do? Drive a Honda?...That’s not in the Bible...I’m sick and tired about hearing about streets of gold (in heaven). I don’t need gold in heaven. I got to have it now!”
„Голяма работа, за бога. Какво трябва да правя? Да карам Хонда?... Това не е в Библията... Писнало ми е и съм уморен да слушам за златните улици (на небето). На мен не ми трябва злато на небето. Аз трябва да го имам сега!”

Хин не иска да ходи по улиците от злато на небесния Ерусалим споменати в Откровение 21:21, но тук на земята и казва:
„Years ago they used to preach: 'O we are going to walk on streets of gold.' I would say: 'I don't need the gold up there. I've got to have it down here'.” (Praise-a-Thon, TBN, 2nd April 1991)
„Преди години са проповядвали: „О ние ще ходим по улици от злато”. Аз ще кажа: „На мен не ми трябва злато там. Аз трябва да го имам тук долу.” (Praise-a-Thon, TBN, 2 април 1991)

Всичко това е в пълен противовес с учението на Исус, който казва да не си правим съкровища на земята:
„Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.” (Лука 12:33)

Ако съпоставим левитите, които служели в храма на Бог с Бени Хин и другите проповедници от "Движението на вярата" ще видим коренна разлика. В миналото левитите не са имали право на притежание и по-специално на притежание на земя, от която се произвеждала храната. Левитите са живеели единствено от служението си в храма и не са притежавали никакво богатство, докато съвременните извратени проповедници ламтят за богатство:
„Ни левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни чрез огън на Господа и с Неговото наследство. За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал.” (Второзаконие 18:1-2)

Всъщност за такива като Бени Хин в Библията са написани думите на Исус Христос:
„...където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” (Лука 12:34)
Апостол Павел казва, ако човек има храна и облекло да бъде доволен и да се задоволява с това, но Бени Хин никак не е съгласен с него:
„И ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е според благочестието, той се е възгордял, без да знае нищо, и има нездраво желание за разисквания и празни спорове, от които произлизат завист, разпри, хули, зли подозрения, постоянни караници между хора с покварен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба. А благочестието със скромност е голяма печалба. Защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; но като имаме храна и облекло нека да бъдем доволни с това. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение и в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потапят хората в разорение и гибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много болки.” (1 Тимотея 6:3-10)

~~~~откъс от книгата “Кой е Бени Хин?“ на Ернест Херолд, където се разглеждат също и много лъжеучения e.h.books@abv.bg