ГРЕХОВНИЯТ КОРЕН на КОНСУМАТОРСТВОТО, п-р Алексей Коломийцев

Греховният корен
на
консуматорството

п-р Алексей Коломийцев

Консуматорството не възниква без причина. То се изгражда въз основа на идеологията на недоволството. Човек бива недоволен от това, което притежава. За да удовлетвори недоволството си, той търси още повече. Надява се, че с получаване на желаното от него ще постигне най-накрая щастието.

Хората смятат, че е в реда на нещата да си недоволен. Но в действителност, човешкото недоволство е предизвикателство към Бога. Независимо от какво би бил недоволен: дали от времето или ниското си заплащане, или от здравето си – такъв винаги изразява несъгласието си с Бог, Който е допуснал тези обстоятелства. А Бог се отнася много строго към хората, проявяващи недоволство. Народът на Израел заплати със свободата си, а мнозина от тях дори и с живота си, поради своето недоволство и ропот.  

Да се научим да сме доволни винаги и във всичко е не само едно добро качество, а е абсолютно необходимо поради следните причини:

Недоволството е погрешно, несправедливо

На първо място, всичко, което притежаваме ни е дадено от Бога.

1 Тим. 6:6-12 А благочестието със задоволство е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно

На този свят идваме голи и безпомощни, без да притежаваме абсолютно нищо. И без нищо да сме донесли със себе си. Затова, всичко, което притежаваме, ни е дар от Бога. Трябва да се научим да бъдем благодарни на Бог за всичко, а не - недоволни.

Апостолът казва, че нямаме право да недоволстваме. Бог се грижи за нас, давайки ни това, което Той счита за правилно. Тъй като не сме свикнали с тази гледна точка, гледаме от позицията на претенциите на нашата несъществуваща значимост. Държим се така, сякаш всички са ни длъжни –  правителството, или началника на работата ни, или съпругата, децата, или нашите познати, пастори и т.н.

Това е много опасно състояние. Първо, както вече отбелязахме, то е пряко насочено срещу Богa; повдигаме бунт, поради който непременно ще бъдем наказани.

Псалм 106:24-27 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,      А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа. Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята, И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,.

На второ място, недоволството поставя човека на пътя към сребролюбието, което рано или късно ще разруши живота му.

Да недоволстваш е неразумно

Недоволстването, освен, че е несправедливо към Бог, също е и  неразумно.

1 Тим. 6:6-12 А благочестието със задоволство е голяма печалба;защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно

Не само, че не сме внесли нищо в света, но и абсолютно нищо от него няма да вземем със себе си. Апостолът казва, че не можем нищо да изнесем. Глупаво е, да прилепиш сърцето си към нещо земно, и жадувайки за него да свързваш своето задоволство от постигането му. А рано или късно ще ни се наложи да оставим всичко. Затова трябва да се научим да имаме удовлетворение в неща, които не са свързани със земното. Това е разумното. Само тогава можем да имаме пълна увереност в утрешния ден. Ето защо Павел казва, "голяма печалба е да сме благочестиви и доволни."

Недоволството не може да се задоволи

Последното, което апостолът подчертава е, че в никакъв случай недоволството не би трябвало да заема място в сърцата ни, тъй като не ще можем никога да го задоволим.

1 Tим. 6:6-12 А благочестието със задоволство е голяма печалба;защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно...

Ако не сме се научили да се задоволяваме с това, което притежаваме днес, утре и много да имаме, пак не ще ни  бъде достатъчно. Недоволството не е проблем от икономически, политически или социален характер, а е проблем на сърцето. Недоволният човек е силно уязвим и е постоянно нещастен. Погледнете колко много притежания имат днес хората, но броят на щастливите не расте, а обратно – спада.

Фил 4:11-13 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Каква сила и стабилност лъхат от тези думи! Цел на всеки християнин е да се научи  така да живее. Защото коренът на консуматорството е заложен в естественото греховно човешко недоволство. Някой може да се опита да оспори:  ако човек е доволен от всичко, не би имало прогрес, развитие. В действителност да бъдете доволни не значи, че развитието ще спре. Само когато сте напълно доволни от стария си автомобил, тогава бихте могли правилно да определите, кога във времето ще сте в състояние да си купите по-добър. Само когато се научите да благодарите на Бога за сегашната си работа, тогава ще можете без да бързате да започнете разумно търсене на нова, по-удобна и заплатена.

Научете се да бъдете винаги  и за всичко доволни, за да сте благословени и независими.

Накратко казано, недоволството е коренът на фалшивата идеология на консуматорството.


Източник: http://www.slovo.org

Превод: Татяна Иванова

ИЗЦЕЛЕНИЕ и ОСВОБОЖДЕНИЕ, Йозапс Стонкус

ИЗЦЕЛЕНИЕ и ОСВОБОЖДЕНИЕ
Йозапс Стонкус

към видеото:

http://www.salvation-bulgaria.blogspot.de/2014/06/blog-post_2951.html

Днес, този въпрос e отново актуален за съвременните църкви. Пасторите се хвалят с помазание, което наричат помазание на Святия Дух, изцеляват хора,  освобождават от демони, и всичко това - като знамение, че Бог съпровожда Словото Си с последващи знамения и чудеса.

Но, разглеждайки детайлите от проявите на „Святия Дух“, откриваме, че знаменията и чудесата не съответстват на това, което Исус и апостолите правеха. А най-вече съответстват на тия знамения и чудеса, за които Библията казва, че са лъжливи,  с цел да заблудят хората.

Не можем да отречем това, което се случва - падат хора, гърчат се, смеят се неестествено, дори издават различни животински звуци. А някои твърдят, че са изцелени от болест или зависимост. Тези изцеления и освобождения се различават от библейските изцеления и освобождения, описани в Библията, където хората са били напълно изцелени и освободени. Често изцеленията са съмнителни, трудно доказуеми, както и при екзорсизма.

Факт е, че „помазаните“ служители, представящи се за „специалисти“ в определено служение;(например Бени Хин в изцелително служение) отказват да изцеляват хора с очевидни болести, (Боб Ларсън в освободително служение) отказват да изгонват демони от хора, за които е видно, че са обладани.

Вместо това, те представят „шоу“ с главна цел  да съблазнят хората, за да получат възможно най-много пари от тях. И всеки един в немощ, независимо дали е с физически или психически проблем (болест или демон), е готов да даде всичко каквото има, само да успее да се избави от проблемите си. А лукавите служители използват точно това, за да печелят огромни суми за сметка на тия нещастни хора.

На същия принцип,  стараейки се да им подражават, работят и последователите на тези „лидери“.

Е, разбира се, тъй като действията им не съответстват на действията на Исус и апостолите, е ясно че, страдащите не се изцеляват напълно, а дори често пъти, още същият ден болестта отново се връща; също демоните не се изгонват изобщо, или същите тези хора се обсебват от още по-зли демони, представящи се за Святия Дух или за Бог. Вследствие на това, всяка възможност за разбиране на истината се препятства и човек става лесно контролиран от различни лъжедухове, водещи го към сектантство, и също става повод да се съблазнят още хора. И всичко това се върши все в „Божието“ Име.

Тъй като не получават очакваното изцеление, се създават цели учения относно причината, защо човек не се изцелява или освобождава.

Едно такова учение е, че човек ненапълно се е покаял за всичките си грехове. Затова, чрез помощта на анкети, се предлага внимателно проучване в миналото му, което следва да опише  писменно.

Но какво казва Божието Слово?

„Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя: "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". Евр. 10:16-17

Бог казва, че няма да помни греховете ни.

И ако Бог е забравил тия грехове и няма да ги помни, тогава кой се опитва да ни ги напомня и кой е този, който иска, човек да се рови в миналото си и в греховете си? Разбира се, сатана, който пред тези хора се представя за Бог, за Исус или дори за Святия Дух.

И те твърдят: „ Святия Дух ми откри, че преди много години съм извършил това и това“. Но за  напълно покаял се от греховете си човек, това нищо не значи, тъй като  Божието Слово учи, че след като се е покаял, Бог няма да ги помни...

Е, така е, когато  християните са наивни да вярват на всичко казано им от „помазаниците“. И ако някой пожелае,  ще му е лесно да ги мами, както казват-да ги води за носа. Християни, които години наред не са се справяли с проблемите си, сега отново, и отново се ровят в старите си грехове, които Бог отдавна им е простил и забравил. Но, явно за някого е изгодно човек да не забравя миналите си грехове. Затова, този някой (естествено, че е дявола) се е постарал да създаде т. нар. изцелителни и освободителни служения, както и такива за разрушаване на проклятия, които обаче нямат нищо общо с описаните в Библията, където човек отведнъж оздравява и става свободен. "Помазаниците“ винаги  казват, че човек трябва да направи още нещо, и хората се втурват да изпълняват, но действията им остават безмислени, защото, каквото и да направят, винаги ще им сочат някое неизвършено от тях нещо, което пречи на пълното изцеление или освобождение. А портфейлите на "помазаните" през това време се пълнят и те пред всички се хвалят за получените "благословения" от Бога.

Обаче никой не се интересува какво преживяват хората, които не са получили изцелението или освобождението си. Безсърдечието е едно от признаците на последното време. Обикновено, то върви за ръка с безразличието.

„Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще ги направя да не пасат вече овцете; пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще избавя овцете Си от устата им, та да не им бъдат за храна.“ (Езек.34:10)

 Дори Бог се огорчава, виждайки жестокостта и безразличието на хората. Когато Исус беше на земята, Той се смили за болните и измъчените.

„А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“  (Мат.9:36)

Днес, кой ще се съжали над тези хора?

Много служители казват: „Не си платил достатъчно, за да можеш да получиш изцеление или освобождение! Трябва още да дадеш!“

„Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви?“.  (Мат.9:13)

Превод: Татяна Иванова

ВИДЕО - "ИЗЦЕЛЕНИЕ и ОСВОБОЖДЕНИЕ", Йозапс Стонкус

БОЖИЯТ АБСОЛЮТЕН СУВЕРЕНИТЕТ, п-р Джон МакАртър

Божият Абсолютен Суверенитет

Джон МакАртър

За човешкото мислене няма по пренебрегвана доктрина от доктрината за Божия абсолютен суверенитет. Човешката гордост изпитва ненавист при мисълта, че Бог е предначертал Своя порядък във всичко, в контрол е на всичко и управлява всичко. Плътското мислене изгаря от възмущение към Бога и не понася библейското учение, че всичко произхожда не другояче, освен по Неговия промисъл. Най-вече ненавистната представа на плътта е, че спасението е изключително Божие действие. След като Бог е избрал някого за спасение и Неговият избор е бил направен преди основаването на света, тогава вярващите не могат да си приписват  никакви заслуги, в който и да е аспект на спасението.

В края на краищата, Писанието ясно и именно това учи. Дори вярата е милостив Божий дар за Неговите избрани. Исус каза: „ Никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.“ Йоан 6:65 „ и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. " Мат. 11:27 Затова,  никой всред спасените хора няма повод да се хвали с това спасение Ефес.2:8-9  „Спасението е от Господа!“ Йона 2:10

Доктрината на Божествения избор е изложена недвусмислено в цялото Писание. Например в Новия Завет, от някои от посланията научаваме, че всичките вярващи  са „Божиите избрани“ /Тит 1:1/,  и че сме  предназначени /за това/ според намерението Му, Който действува във всичко по решението на Своята воля /Еф.1:11-курсива е добавен/, и че „Той ни е избрал в Него преди създанието на света.., като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля“, /Ефес.1:4-5/
И „с това знаем, че за любящите Бога призвани по Неговата воля, всичко съдейства за добро. И които Той  предопредили, тях и призва, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави“ /Римл. 8:28-30/

Петър пише към нас, „Избрани по предузнанието на Бога Отца“ /1 Петр.1:1-2/ Употребявайки думата „предузна“, той няма предвид, че отначало на Бог Му е било известно, кой ще повярва, и затова Той ги е избрал, предвиждайки тяхната вяра. По скоро, Петър счита, че Бог още отначало е решил да ги познае, възлюби и спаси, и Той ги е избрал, не като взема предвид доброто или злото, което те могат да направят. Писанието учи, че Бог в Своето могъщество прави избор „по благоволението на Своята воля“ и „по намерението, Той върши всичко по решението на Своята воля“.  Т.е.  няма никакви външни причини, които да са вън от Него Самия.

Разбира се, Бог не избира определени грешници за спасение на основание, че в тях има нещо достойно за похвала или, защото Той е предвидил, че тези грешници ще Го изберат. Той ги избира изключително затова, защото е пожелал това. Бог заявява: „Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;“ /Исая 46:10/. Бог не зависи от решението на другите. Неговите цели в избирането на едни и отхвърлянето на други са скрити в тайната на изявлението на Неговата воля.

Освен това, всичко, което съществува във Вселената съществува защото, Бог го е допуснал, постановил и е назначил така да бъде. „Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.“ Пс.115:3

„Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.“ Пс.135:6.  Той „действува във всичко по решението на Своята воля,“ Еф.1:11.
И всичко е от Него, чрез Него и за Него/Римл.11:36/  „но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“ /1 Кор./8:6/.

А какво да кажем за греха? Бог не е автор на греха, но несъмнено го е допуснал. Той е важен  и е част от Неговия промисъл. Допускайки греха, Бог е преследвал определена цел. Бог не бива да бъде обвиняван в съществуването на злото, както и да Му се вменява това за вина. /1 Царе 2:2/„Няма свет какъвто е Господ“. Въпреки, че разбира се, когато грехът  е влязъл във Вселената, Бог не е стоял неподготвен и  безпомощен, без да може  да го спре. Ние не знаем, поради какво Бог е допуснал греха. В най-широк смисъл е ясно, че Той е допуснал греха, за да покаже Своята слава - качества, които не могат да бъдат видяни, ако го нямаше злото - милост, благодат, състрадание, прощение и спасение. И понякога Той използва злото, за да постигне добро/Бит. 45:7-8 ; 50:20;Римл. 8:28/. Как е възможно това? Писанието не отговаря на всички въпроси, но учи, че Бог е безкрайно суверен, съвършено свят и абсолютно справедлив.

Несъмнено трудно се възприемат тези истини от човешкото мислене, обаче Писанието не допуска различия в мненията по този въпрос. Бог контролира всичко, до правото Си на избор на тези, които ще бъдат спасени. В 9 глава, Посл. Към Римляните, Павел излага като неотделимо условие тази доктрина, показвайки, как Бог е избрал Яков и е отхвърлил неговият роден брат Исав.  „макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,“/11-12/ст.. Няколко стиха по надолу Павел развива мисълта си: “Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." /15-16/ст.

Павел предрича аргументите против Божествения суверенитет: „На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? /ст.19/. С други думи, човешката отговорност не обезличава ли Божият суверинитет? Но Павел не предлага философски отговор или дълбок метафизичен аргумент, а съвсем охотно отговаря на скептика: „Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба“/ст. 20-21/

Свещеното Писание не изключва нито Божествения суверенитет, нито отговорността на човека. Затова следва да приемем двете страни на тази истина, въпреки, че можем и да не разбираме, как те се съгласуват една с друга. Хората са отговорни за това, как те постъпват с Евангелието или със светлината, която имат/ Римл. 2:19-20/, затова наказанието е справедливо, в случай, че те отхвърлят тази светлина. И тези, които отхвърлят правят това по свое собствено желание. Исус горчиво плака: „ и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. /Йоан 5:40/. Той предупреждава невярващите: „ Защото ако не вярвате, кой съм Аз, то ще умрете в греховете си“ /Йоан 8:24/.

В 6 глава Евангелие Йоан нашият Господ обедини Божият суверенитет и отговорността на човека, когато каза: „ Всичко, което Отец ми дава, идва при Мен, и аз няма да изгоня никой вън“ ст.37 „Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.“/ст.40/, Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден /ст.44/, „Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот“ ст.47, „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца“ /ст.65/. Начинът, по който тези две действителности могат да бъдат справедливи в един и същ момент, може да бъде разбрано не от човешкият, а единствено чрез Божия ум.

Главното, от което трябва да се страхуваме, е извода, че Бог е несправедлив, докато дава Своята благодат и избира някои, а не всички. Бог никога не оценява по стандарти, които биха били справедливи според човешката преценка. Има хора, достатъчно неразумни, за да допуснат, че като греховно творение, те имат по-висок стандарт за това - кое е правилно, отколкото безгрешният, безкрайният и вечно святият Бог. Каква гордост!
В Псалм 49:21 Бог казва: „ Ти си помислил, че АЗ съм подобен на теб.“ Но, както Бог не прилича на човека, така и Той не може да се придържа към човешките стандарти. „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.“ Исая 55:8-9.

A GRACE COMMUNITY CHURCH DISTINCTIVE

Серията публикации  „Отличителни характеристики“ обяснява ключовите библейски и богословски убеждения на църква „Благодат“.

Материалът от тази статия е адаптиран от книгата: John MacArthur. Ashamed of the Gospel: When the Church Becomes Like the World. Wheaton, IL: Crossway Books, 1993.

Отнасяйте се към този източник за по-пълно изучаване на суверенитета на Бога.


 

Преводът на статията се публикува с разрешение на  http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

МОРИС ЦЕРУЛО - "ЧУДОТВОРЕЦА"

                         Морис Церуло – „Чудотвореца“

         
B началото на 1990 година, противоречивия евангелист, харизматичния изцелител Морис Церуло, родом от Калифорния, откри Англия, като нова сфера на дейността си. Появата със сензационния му външен вид, както и твърдението му, че Бог чрез него върши велики чудеса, накара нацията да го слуша.

 Роланд Хауард, британски автор, журналист и признат експерт в областта на харизматичната сцена, пише в книгата си Charismania (Моубрей, London, 1997), следното:

"Но дали наистина ставаха чудеса? Слепите проглеждаха, глухите прочуваха и куците прохождаха? Накратко казано, станаха ли изцеленията, които Церуло обеща? Може ли да изпълни обещанията  на неговата рекламна компания?

За да отговорим на тези въпроси, вероятно ще е най-добре на първо място да дефинираме какво е чудо.  Това може да изглежда маловажно, но всъщност е от голямо значение,защото на тази основа основните  начални понятия могат да се обезсилят, могат дори да променят диагнози. Класическата дефиниция за чудо, идва от Лоурдес, стандартите са от кардинал Ламбертини, по-късно папа Бенедикт XlV, издигнат през 1735г. В документа на Лоурдес Карес, и тяхната медицинска оценка (Изцеленията на Лаурдес - един медицински преглед) от Сейнт Джон Даулинг, правилата са ясно посочени:

1 Болеста трябва да бъде сериозна, нелечима и всякакви възможности за лечение да бъдат

отхвърлени.

2 Болеста, която е изцелена, не трябва да бъде в стадий, в който може да изчезне от само себе си.

3 Не трябва да се прилагат медикаменти, освен такива с незначително действие.

4 Изцелението трябва да е бързо и моментално. (Днес стават изцеления за няколко дни)

5 Изцелението трябва да бъде пълно, а не наполовина и постепенно.

Въз основа на тези строги стандарти (които Церуло не приема), чудото трябва да може да бъде сравнително лесно доказано или опровергано.“ (стр.62-63)

Проучването на Хауард, както и на други, извадиха наяве силно преувеличените твърдения, с

които Церуло винаги подвежда, но които могат много бързо да се отхвърлят, когато човек се

вгледа по-внимателно и отблизо в тях:

„Въпреки изявлението на Церуло в една рекламна брошура от 1993 година, че на неговите

събрания през 1992 година са били изцелени 2 250 души, в проведеното изследване от неговата собствена организация Morris Cerullo World Evangelism* (MCWE)* - само 476 души твърдят да са изцелени“. (стр.63)

Между другото, Церуло привлича вниманието на британската телевизия, и затова е бил помолен

да представи три от своите най-добри чудеса, за да направят документален филм достъпен за

широката общественост. Минали са няколко седмици докато Церуло успее да намери "деветте

най-добри изцеления“. Накрая е била предоставена проверена медицинска документация само на 6 души и така само те останали за документалния канал „Heart of the Matter“ (HOTM) шест най-добри от сто и изoбщо от хиляди изцеления.

Случаят с три годишния Азам Анжун беше едно от "най добрите " изцеления, които Церуло разпространяваше.
Заключението на Хауард за "изцелението" на Азам Анжум:

„Тригодишния Азам Анжун не беше съвсем сляп, но той беше в групата, която за първи път трябваше да види/преживее някакво чудо. Няколко седмици преди това събрание, при една рутинна здравословна проверка, лекарят му забелязва възможно кривогледство. Било е диагностирано парализирано ляво око, въз основа на далекогледство, както и астигматизъм. Първата проверка показа, че на това око той е имал само слабо зрение. След изцелителната служба имаше слабо подобрение на лявото око, което майката на Азам счете като чудо. Въпреки това, неговия очен лекар стигна до заключението, че проблема продължава да съществува, и подобрението се дължи на факта, че той не е бил толкова уморен. След изцелителната служба лекаря е казал на родителите му , че, ако не продължи да носи превръзката си на здравото дясно око, Азам напълно ще загуби зрението на лявото си око. Неговите родители се съгласили отново да сложи очилата с превръзката, след което бил постигнат напредък. Въпреки това, по късно се наложи да носи силни диоптри и на двете очи. Може ясно да се заяви, че "чудесата", които преживя Азам не подобриха зрението му. И въпреки тези факти, в рекламните си брошури Церуло твърди, че Азам може съвсем ясно да вижда с двете си очи!“ (стр.63-64)

Според документацията на Хауард, също „изцелението" на Арлен Брахам - едно от следващите "най-добри изцеления", се оказа измислица:

„Това е един от най-добрите случаи на Церуло, където 26 годишната Арлиин Брахам, е била за първи път докосната от силата на Бога. Тя твърдеше, че след 9 години болки в коляното й е било предложено да се оперира. Когато са разпитали нейния лекар, той разказа, че я прегледал преди година, след което я изпратил към ортопедична хирургия. След рентгеновата снимка, ортопеда е направил заключение, че на рентгеновата снимка няма видими аномалии и диагнозата бе - износване на хрущяла на коляното. По-късно, домашния лекар й съобщава, че не е назначена операция, тъй като не й липсвало нищо. „Чудото“ на Арлиин се състои във това , че нейното коляно е било здраво, както преди, така и след "изцелителната" служба на Церуло през 1992 г.“ (стр.64)

Същото се оказа и при другото "най-добро изцеление", че не е нищо повече от една фантазия. - изцелението от миома на Георгине Макхеил.

„Не е необичайно изцеленията на Церуло да са считани за невалидни. След като се разследвани, веднага се установява, че посочените лица никога не са били болни. Георгине Макхеил, 46 годишна жена и едно от "най-добрите изцеления" на Церуло, твърди, че е била изцелена от матъчна миома. Служението на Морис Церуло потвърди това и написа: "Нейното свидетелсво е впечатляващо, както и добре документирано". Просто да се чуди човек, как Морис Церуло искаше да докаже това. В действителност през 1992 г. е отбелязано при нейния лекар, че жената получава по време на периода си силно кървене. Няма доказателство от медицинския преглед за наличието на миома. За да се изясни това е записан час за видеозон. Едва след изцелителните служби Георгине е имала време да направи този видеозон-преглед, като там се потвърдило, че тя няма миома и Георгине тълкува това като чудо.“ (стр.64-65)

Според Хауард, дори предупрежденията на медицинските консултанти към евангелизаторския екип на мисионерското общество основан от Церуло, останаха като глас в пустиня:

„Подобен с този на Георгине Макхейл, е случаят - Глория Малкълм. Церуло използва нейното "изцеление" за реклама на службите си в Лондон през 1993 г. под заглавие: „Излекуван от белодробен колапс". Цитира и казаното от Глория Малкъм: "След като усетих остра болка в областта на гръдния кош, бе диагностиран белодробен колапс. По време на изцелителната служба в Лондон, след като призовах Бог да ме изцери, Морис Церуло каза, че всички присъстващи в залата хора с колабирали бели дробове, са изцелени от Божията сила. „Като каза тези думи, почувствах парене в гърба. Знаех, че Бог ме изцели. Моя доктор потвърди, че дроба ми е отново нормален." Междувременно доктор Соул, член на медицинските консултанти на Церуло, се изказа правилно, както и че заедно с неговите колеги стигнаха до извода, че няма достатъчно доказателства за изцеление в този случай. Той си спомня, че няма показания дроба на Глория да е бил колабирал. Рентгенова снимка на белия дроб показва, че белия дроб е имал някаква сянка, като обикновено такива се появяват след инфекции. Той пише до MCWE*, че резултата от щателния преглед трябва да се представи, за да бъде доказано "изцелението" на Глория. Въпреки факта, че MCWE* през юни 1993 година беше предупредена, до август продължи да се разпространява този "изцелителен доклад " до неговите "изцелителни служби". (стр.65)

След задълбочени проучвания на документалния канал Heart оf the Matter и други британски вестници, всички необичайно разочаровани, стигнаха до заключението, че представата им за свръхестествени Божествени чудеса, остава само във сферата на фантазията. Така отчетоха изказванията на Церуло като незаслужаващи доверие и считани за недостоверни. Но Церуло обяви с бойна готовност медицински симпозиум, състоял се през 1993 година, под ръководството на лекари и християнски лидери от цял свят, за да докаже неопровержимо, че Бог все още лекува (особено от Церуло). Големите думи бяха последвани само от празни дела. Хауард проследи симпозиума и обобщи следното:

„Този симпозиум, който по късно се превърна в едно изцелително представление, се проведе през 1993г. Церуло обяви, че 450 лекари и ръководители са присъствали, но прикри факта, че е действал само с шест или седем лекари от присъстващите 450. Останалите, които са от решаващо значение, са били критични към Церуло, и въобще не са били поканени. В действителност, лекарската комисия трябвало да направи заключение за предполагаемите "чудотворни изцеления" през 1992 г, които да се разгледат отблизо. Въпреки това от доктор Соле , един от членовете на тази комисия , бяха обсъдени 3 "изцеления" като бяха дискутирани детайлите, и имаше цяла редица проблеми да се създаде "неопровержима документация" за предполагаемо "изцеление".(стр.66)

Мнението на д-р Соул, член на медицинската консултация от евангелизационния екип на Церуло, в контекста на симпозиума свикан от Церуло, звучи съвсем ясно. Хауард цитира д-р Соул в книгата си:

"Обективно доказателство за медицинско лечение за едно предполагаемо изцерение, се счита от мнозина за по-маловажно от личното свидетелство. В действителност, някои твърдят, че свидетелските показания на едно лице може да се считат за вярни, дори ако медицинските факти доказват противното. В такива случаи, лицето бива считано за излекувано, защото то стои във вяра", чрез която чака да бъде изцелено." (Стр.66)

Д-р Соул трябваше да признае, че не е представено "неопровержимо доказателство за чудотворно изцеление". Тази упорита твърдост, да се настоява, че са станали чудеса, въпреки опровергаващите ги медицински доказателства, е един от най-тревожните характеристики на предполагаемото изцелително служение на Морис Церуло" (стр.66) , също така не е нетипично и за много други харизматични "изцелителни служби“.

Хауард продължи да документира и други случаи на изцеления, които впоследствие бяха счетени за невалидни.
Например,  Джанет Нуата вярваше, че по време на събранието на Церуло е била изцелена от заболяването на очите си, след което е хвърлила очилата си. В списанието на Церуло беше отпечатано нейното свидетелство.Седмица по-късно е получила силно главоболи, както и са предписани нови очила от очния й лекар. Тя е споделила с отговорниците на служението на Церуло, липсата на нейното изцеление, които са й казали, че тя трябва да продължи да вярва и да се моли, за да си получи изцелението.
(Бел. преводача:. Защо ли всичко това ми е до болка познато?!... когато бях близо година в "служението" на българския последовател и фен на Морис Церуло – изцелителя „пастор“Пламен Петров? Той внушаваше на хората, че са изцелени и освободени, за което последните даваха свидетелства. Но, когато след малко време го питаха какво да правят, виждайки, че заболяването им си е останало, той им казваше същите думи, че трябва да продължат да вярват и да се молят, а пък свидетелствата им ги публикуваше в интернет, в сайта си, като дори и на книжки ги отпечата, за да се хвали и прославя себе си. Абсолютно съм сигурна, че ако някой направи подробно проучване на неговите "изцеления"- резултатите ще са същите както при Морис Церуло.)

Двама родители отказват очилата на дъщеря си, младо момиче на име Темитоп, защото вярват, че по време на изцелителната служба на Церуло, Бог я изцелил. Възможността изцелението да не се е случило, както и съвета да бъде проверена от медицинско лице за да получат компетентно медицинско лечение, е била категорично отхвърлена от родителите.
Докато последния случай изглежда сравнително незначителен, смъртта на 25 годишната Одри Раунолд, предизвика доста голям смут в британската преса. Тя посетила изцелителните служби на Церуло и повярвала, че е изцелена. И спира всички медикаменти против епилепсията си. Само шест дни след нейното "изцеление", получава епилептичен припадък във ваната и се удавя.

Заключенията на Хауард :

„Невероятно е, как участниците от изцелителните събрания, подобно на щрауси заравят главите си в пясъка, при забележително какви измамни и подвеждащи твърдения, които са представени относно чудните изцеления. Д-р Питър Мей, един от най-острите критици на Церуло, благочестив християнин, който разкри много предполагаеми изцеления, че са фалшиви, е на мнение, че лековерието на вярващите е шокиращо, и понякога животозастрашаващо. Той казва:

"Изцелителите проповедници ще трябва много да отговарят за това, че злоупотрбяват с невинни хора, които се нуждаят непременно от някакво чудо, да ги използват за собствени цели.“ (стр.67)

Заслужава да се отбележи, че в същата година, когато Церуло провежда своята евангелизационно- изцелителна служба в Лондон среща силна опозиция в Индия. На 17 октомври 1993 година The Times of India съобщава за масов бунт по време на евангелизацията на Церуло, за това, че не е изпълнил обещанията си за изцеления. Церуло е арестуван и изхвърлен от страната. /1*



Бележки:
*MCWE (Morris Cerullo World Evangelism) - Световна евангелизация Морис Церуло

/1* - Bitter Therapy for Faith-Healer. In: The Times of India, 17. Oktober 1993. -Горчива терапия за Изцелителя на вяра в The Times of India 17. окт.1993 година.

Роланд Хауърд описва този епизод в книгата си CharisMania, стр.68-69:

„В Индия изцелителната машина на Церуло се сблъска със силна опозиция. На 17 Октомври, 1993 г. "die Times of India" съобщава за едно събрание в Калкута, което Церуло би предпочел бързо да забрави. Под надписа "Горчива терапия за един Чудотворен изцелител" пишат за едно вълнение, в което индийците щурмуваха сцената, след като забелязаха, че изцеленията бяха лъжливи. Около 30 000 индийци се събраха в един парк да слушат Церуло и да преживеят чудеса. MCWE* публикува цяла страница със обяви във вестника и покани хора от всички вероизповедания, както и ги насърчи да дойдат и преживеят чудесни изцеления от всички възможни болести. Обявите съдържаха също и информация, че повече от 200 000 души в Мадрас преживяха изцелителна-та Божия сила. Любопитни, болни, инвалиди се събраха в парк Циркус, някои от които бяха докарани с линейки или на носилки. Церуло говори почти 2 часа и прокламира, че болните и инвалидите са изцелени. Но те, както и техните роднини и приятели не бяха убедени и това допринесе масово шумно вълнение на неодобрение, заявява Times of India.

В статията пише: ~~”Като доказателства той помоли някои хора, които стояха близо до сцената да дойдат отпред и да свидетелстват за своите изцеления. Но някои от стоящите наблизо журналисти ги разпитаха, дали наистина са били глухонеми или само са се престорили на такива, за да заблудят публиката. Тогава хората, които придружаваха тези, които в действителност бяха глухонеми започнаха да викат, че техните близки въобще не са били изцелени. Масата от хора стана видимо агресивна , когато Церуло не можеше да докаже изцелителната си сила и започнаха да го овикват "Изчезвай Церуло" и да щурмуват сцената. В този момент се намеси полицията и го спаси от побой, като задържаше с бамбукови пръчки тълпата назад. Церуло беше отведен и разпитван, и на другия ден беше обявен за персона нон грата(нежелана личност) и изведен от страната.”~~

Интересно е споделеното от Тийм Пайн, английски почитател и защитник на Церуло, как Церуло му разказал, че събранието в Индия имало смисъл. Церуло твърдял, че докато бил в затвора, е довел до обръщение, до познаване на Господ директора на полицията в Калкута. А дали Пайн е говорил с директора на полицията, в чието „обръщение“ да бъде убеден? Пайн не е разменил нито една дума с него!“

Източник: 
http://distomos.blogspot.co.at/2009/06/morris-cerullo-der-wunderwirker.htmlder-wunderwirker.html

ВИДЕО "Сектантство", автор Й. Стонкус

Доктрината за сеенето

                              Доктрината за сеенето

„Какъв е най-лесният и бърз начин да се забогатее в Америка?”, на което той отговорил: „Да си направиш собствена църква!”. Дори в една от сериите на комедийния-пародиен телевизионен сериал получил множество награди Merrid with children (Женени с деца) Ал Бънди си прави своя църква на мъжете No Ma’am (Без жени) за да може със своите приятели да избягват данъците и започва да събира пари от дарители. А пък във филма Leap of Faith (Скок във вярата) от 1992 г. с участието на комедийния актьор Стийв Мартин, който играе главната роля се показва пътуващ мошеник-евангелизатор, изцерител на вяра, чиято цел е единствено да събира пари и се разкриват начините как се „правят” някои от невероятните трикове, като „слово на знание” или „силата на Светия Дух, от която падат хора” от такива играчи.

Сеенето

Тази доктрина, измислена и наложена от лъжепасторите масони, която изключително бързо е приета от почти всички харизматични църкви изисква по-сериозно обяснение, а може би дори отделна книга. Тук ще се опитам да изясня нещата по-накратко. До ХХ век подобна идея за сеене на пари с чакането да се върнат умножени като в банка не е съществувала. Може да се каже, че всичко започва от книгата The Miracle of Seed - Faith (на български излязла под името „Семе-вяра”) на масона-проповедник създал библейско училище Орал Робертс публикувана през 1970 г. Той е станал известен с лъжливите си пророчества и изцерителни походи критикувани от редица християнски теолози, а на няколко от тях дори умират хора.

В книгата „Семе на вяра” Орал Робертс обяснява, че идеята за сеенето му дошла през 50-те години. Много бързо сеенето се приема от повечето църкви и се превръща в един вид „евангелски индулгенции” и когато някои специализирани тиймове за молитва се молят искат от хората „да посеят” пари под предлог „за да хване молитвата им” и Бог да отговори на нуждите на съответните хора. И тези молитвени служения въобще не осмислят деянията си. Като, че ли Бог няма да чуе молитвите на нуждаещите се без пари. Или може би Бог иска пари? Може би ще трябва да платите пари на Бог за да влезете в Божието царство? Така ли? Съвременни протестантски индулгенции? Само че в Божието слово е написано, че всичко това е даром:
„Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.” (Матея 10:8)

Нещата, които проповядват проповедниците от „Движението на вярата” и „Движението на късния дъжд” са в пълен разрез с това, което са правели първите християни. В ранното християнство често имотните християни са продавали част от имотите или понякога дори целите си притежания и са ги раздавали на бедните като със създаването на римокатолическата институция през IV век първият човек, който започва да прави обратното е Атанасий от Александрия и след време католическия управляващ елит изцяло заживява в лукс и разкош на гърба на дарителите. Също така трябва да се изясни, че първата християнска секта просъществувала за кратко в която отпадналите с лъжливо учение започнали да живеят в разврат и лукс това са николаитите.

Съвременните алчни християни, които са с промити мозъци от лъжедоктрините на „Движението на вярата” и проповедниците на това фалшиво движение единствено търсят нови начини как да забогатеят считат ранните християни, които са раздавали имотите си на бедните за откачени будали, но всъщност те са се превърнали в нови николаити.

В Библията е посочен случай, когато в град Ерихон повярва началникът на бирниците Закхей – той раздаде половината от имота си на бедните:
„А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.” (Лука 19:8)
Когато богатия младеж разговаряше с Исус и го попита „Какво не му достига?” Той му отговори:
„Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.” (Матея 19:21)
Исус още казва на своите последователи:
„Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.” (Лука 12:33)

Но в наше време проповедниците от „Движението на вярата” и други подобни лъжедвижения в християнството, вместо да продадат имотите си и да ги раздадат на бедните, трупат несметни богатства и живеят в изтънчен лукст от даренията на християните, някои от които бедни. По този начин всичко се обръща наопаки и благовестието се превръща в продукт за продаване, от който те получават дивиденти.

Чрез доктрината за просперитета и идеята, че всички християни трябва да бъдат богати се насърчава алчността и така вместо да живеят скромно те искат постоянно да имат повече и да притежават различни неща, като скъпи коли, къщи, яхти, нови технически уреди и тн. През първите няколко века на християнството се е считало за достойно и похвално човек да живее скромно без да алчнее, но вече центъра на много християни се е променил и те искат да имат, да имат, да имат. Те си казват защо този и този човек има еди какво си, а аз нямам и изцяло са излезли от основните принципи на учението на Исус Христос. Скромността за тези псевдо-християни вече не е добродетел, а уважаваните по църквите са богатите, които лесно заемат високи постове:
„А благочестието със скромност е голяма печалба.” (1 Тимотея 6:6)

В различни страни по света могат да се наблюдават случаи християни, които да крадат за да могат да „посеят” парите. Така например в петзвезден хотел в Лагос, Нигерия през март 2003 г. заловили служител, който откраднал четиридесет милиона ниара (на стойност 400 000 долара) и когато разследвали случая се оказало, че този човек дал всичките пари на петдесятната църква. Друг случай също от Нигерия е на заловен банков чиновник който също откраднал четиридесет милиона ниара и „посял” пари на стойност 10 милиона ниара в църквата която посещавал.

В ранната църква са избирали хора носещи длъжността дякони, чиято задача е била да разпределят помощите за бедните, които събирала църквата и да прислужват на трапезите, които правели (Деяния 6:2-6). В наше време дяконите не се грижат вече за бедните и тази длъжност, въпреки че съществува като дума е изгубила смисъла си и се е превърнала просто в част от църковната йерархия. Когато възникнала римокатолическата институция тя започнала да взима пари от бедните, за да живее с тях привилегированата общност на църковните служители като римските епископи (днес наричани „папи”) бързо започнали да си издигат палати, да живеят в лукс, да вдигат диви купони с много пиене и да организират оргии в дворците си. За да имат пари да плащат на проститутките, за алкохола, за изрядните ястия, скъпите дрехи и украшения за тях и подчинените им те просто изнудвали миряните и измисляли всевъзможни поводи, за да ги ограбят. Днес нещо подобно забелязваме в протестантството при „лидерите”. В Библията не се среща такава дума, въпреки че вече съществуват преводи на английски, където така е преведена думата „първенците”.

От „Движението на вярата” както в Америка, така и на много други места по света, различни проповедници поучават евангелието на просперитета и живеят в лукс и разкош на гърба на дарителите, опитвайки се да наложат доктрината „Царски Деца”, която е форма на николаитизъм. Някои от тях също са залавяни в неморални действия. Само малка част от по-известните заловени в неморални действия протестантски проповедници са: Ейми МакФерсън, Кетрин Кулман, Тед Хаггард, Робертс Лиардън, Джими Суаггарт, Марвин Гримън, Джим Беккър, Пол Кроуч, Лони Латам, Томас Уесли, Ърл Поулк, Кой Привет, Лони Фрисби, Боб Джоунс, Боб Ларсън, Били Джеймс Харгис, Джон Поук, Франк Хюстън, Тод Бентли, Майкъл Гуглемучи, Дъглас Гудман, Били Греъм, Поул Барнс, Джо Барон, Натан Браун, Майкъл Рийд, Еди Лонг, Маркус Ламб, Джордж Алън Рикър и Алберт Одюл.

На всичкото отгоре вече спокойно пастируват пасторки лесбийки, като Irene "Beth" Stroud в Методистката църква, April Backer в Южно баптистката църква, Jane Adams Spahr в презвитерианската църква Downtown Presbyterian Church of Rochester и Tracey Lind в епископалната църква, а методистката пасторка Karen Dammann се омъжва за дългогодишната си любовница Meredith Savage, след което спокойно продължава да „пастирува”. Пред всичко това пасторките стриптизьорки направо изглеждат невинни. В Библията неслучайно е написано:
„човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.” (Послание към Тимотея 6:5)
„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всички злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби” (I Тимотея 6:9-10)
„...заради печалба се впускат във Валаамовото заблуждение.” (Юда стих 11)
„Чуйте вие, които сте богати: ридайте и плачете с глас заради нещастията, които ще ви сполетят. Богатството ви ще изгние и молци ще изядат дрехите ви. Ръжда ще покрие златото и среброто ви – ръжда, която ще е свидетелство срещу вас и ще разяде плътта ви като огън. В последните дни сте натрупали своите съкровища.” (Яков 5:1-3)
„Защото казваш: богат съм, забогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си окаян, жалък, беден, сляп и гол.” (Откровение 3:17)

Но на служителите на „Движението на вярата” никак не им харесват тези стихове – те са с прегоряла съвест, алчни и безскрупулни и искат да са богати и да имат много пари. Да с фалшива маска на духовност те искат да придобият пари и всичко още на земята. Ето и едно невероятно нагло изказване на Бени Хин по този въпрос:
„What’s the big deal, for goodness sake? What am I supposed to do? Drive a Honda?...That’s not in the Bible...I’m sick and tired about hearing about streets of gold (in heaven). I don’t need gold in heaven. I got to have it now!”
„Голяма работа, за бога. Какво трябва да правя? Да карам Хонда?... Това не е в Библията... Писнало ми е и съм уморен да слушам за златните улици (на небето). На мен не ми трябва злато на небето. Аз трябва да го имам сега!”

Хин не иска да ходи по улиците от злато на небесния Ерусалим споменати в Откровение 21:21, но тук на земята и казва:
„Years ago they used to preach: 'O we are going to walk on streets of gold.' I would say: 'I don't need the gold up there. I've got to have it down here'.” (Praise-a-Thon, TBN, 2nd April 1991)
„Преди години са проповядвали: „О ние ще ходим по улици от злато”. Аз ще кажа: „На мен не ми трябва злато там. Аз трябва да го имам тук долу.” (Praise-a-Thon, TBN, 2 април 1991)

Всичко това е в пълен противовес с учението на Исус, който казва да не си правим съкровища на земята:
„Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.” (Лука 12:33)

Ако съпоставим левитите, които служели в храма на Бог с Бени Хин и другите проповедници от "Движението на вярата" ще видим коренна разлика. В миналото левитите не са имали право на притежание и по-специално на притежание на земя, от която се произвеждала храната. Левитите са живеели единствено от служението си в храма и не са притежавали никакво богатство, докато съвременните извратени проповедници ламтят за богатство:
„Ни левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни чрез огън на Господа и с Неговото наследство. За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал.” (Второзаконие 18:1-2)

Всъщност за такива като Бени Хин в Библията са написани думите на Исус Христос:
„...където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” (Лука 12:34)
Апостол Павел казва, ако човек има храна и облекло да бъде доволен и да се задоволява с това, но Бени Хин никак не е съгласен с него:
„И ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е според благочестието, той се е възгордял, без да знае нищо, и има нездраво желание за разисквания и празни спорове, от които произлизат завист, разпри, хули, зли подозрения, постоянни караници между хора с покварен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба. А благочестието със скромност е голяма печалба. Защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; но като имаме храна и облекло нека да бъдем доволни с това. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение и в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потапят хората в разорение и гибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много болки.” (1 Тимотея 6:3-10)

~~~~откъс от книгата “Кой е Бени Хин?“ на Ернест Херолд, където се разглеждат също и много лъжеучения e.h.books@abv.bg

СЕКТАНТСТВО, Йозапс Стонкус

СЕКТАНТСТВО

Йозапс Стонкус

Юни, 2014

В наши дни, сектанството е най-разпространената форма на християнството. Хората го наричат по различни начини: за едни е християнство, за други- особени откровения, за трети  - нов живот, и за някои – друга гледна точка.

Какво всъщност e сектантството? Това е „налагане“ на клишета в начина на мислене и поведение, като се заклеймява критичното мислене. Следва всичко да се приема на сляпо доверие. Сектантството разрушава семейните взаимоотношения. В семейството всичко се измерва според сектантската гледна точка. Роднините се оценяват според отношението им към сектата. Разпространяването на сектантските идеи става смисъл на живота.

Възможно е сектантът да посвети целия си живот за реализиране на ученията на своята секта, мислейки, че това е истинско Слово Божие. И дори да чуе истината, той я смята за лъжа. Основополагащо за сектантството е изграждане на учение въз основа на извадени извън контекста библейски пасажи. Също така се игнорират или пък неправилно се интерпретират много други места от Писанието.

Лъжливият дух, който живее в такива сектанти, се представя за Святия Дух, и това, което той говори,  го възприемат за казано от Бога. Тъй като според тях „Бог го е говорил!“,  често не се проверява  дали казаното, е наистина според Писанието.  И в резултат – цялото Слово Божие се изопачава, появяват се ереси, различни пагубни лъжеучения, които водят  своите последователи към разрушение и погибел. Например, евангелието на просперитета, даването на десятък, освободителни служения, позитивно мислене, т.нар. "закон за сеене и жънене", „святия смях“, медитация и визуализиране в духовния свят, и т.н.

Очевидец съм на живота на хора, чието финансово състояние от година на година се влошаваше, но те упорито продължаваха да посещават събранията на своята секта, надявайки се, че Бог ще ги благослови отведнъж/подобно както в лотарията се пада големият джакпот/. И  поради своята духовна слепота не виждаха истинската ситуация.

Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ. Пс.1:1-2

Този пасаж от Писанието се употребява от сектите, за да накарат човек да отдаде цялото си внимание на собственото им учение. Защото в действителност това означава: Мисли и приеми учението на сектата в живота си, а не истинското Слово Божие.

Сектантите често и сериозно се затрудняват, когато трябва да се справят с най-обикновени  семейни задължения, понеже отдават целият си ум, разбиране, навици и финанси за осъществяване на  определени проекти и идеи на своите секти. В резултат на което, семействата им се разбиват, или стават непълноценни. Една от техните главни цели става - въвличане в сектата на другите членове от семейството. И онези членове на семейството, които не се съгласяват с учението на сектата, както и отказват да я посещават, се считат за сатанински слуги. В същото време сектите не се срамуват да използват светски, небиблейски методи за задържане на съблазнените, измамени от тях хора в сектата си.
А тези, които напускат сектата, наричат богоотстъпници. И изобличенията срещу сектата, се определят като клевети, завист, нападки от сатана и т.н. Използват се методи на манипулация срещу хората, и ако последните нямат истинска основа в Божието Слово - ако човек  наистина не познава Библията - става лесна жертва в ръцете им. Тогава той приема учението на сектата, считайки го за истинско Божие Слово. И не само го счита, но и се стреми да въвлече и други хора в сектата си, мислейки, че по този начин служи на Бога.

Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.        И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. (Йоан.16:2-3)

Човек лесно може да бъде заблуден, и то до такава степен, че дори без истински да познава Бога, да счита, че Му служи, и особено, ако в дадена секта се случват свръхестествени неща, наричани „проявления на Святия Дух“.  Без последните обаче да съответстват на истинските проявления на Св. Дух, описани в Библията. И поради това, че там се случват свръхестествени неща, такива хора дори  имат „общение“ с този дух, който се представя за Святия Дух. Но те изобщо не се досещат да сравнят и проверят случващото се със Библията.

В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски//плътски – от гръцки - ψυχικοί (психо)- душевни хора/, които нямат Духа (Юда 1:18-19)

Те имат у себе си дух – лъжедух, когото считат за Дух Святи, но не е истинския Святи Дух, който да ги води към истините на Словото Божие, да ги води към истинско покаяние от грях.

Дори в проявленията на този лъжлив дух има безумен смях, който издевателства над святостта. Този „свят дух“ води към алчност и светски страсти. Друг признак на сектантството е отделянето от другите. Сектантите живеят в свой свят. Сектантите са емоционални хора, като  техните възприятия се основават на чувствата. Лъжливият дух, който имитира Святия Дух, обикновено заробва човешката душа, и изземайки властта от човека, използва душата му – т.е. разума, разбирането и чувствата му.. В наши дни е пълно с такива „душевни християни”. Те не притежават Божия Дух, но са убедени, че духът, който живее в тях е именно Св.Дух. Този лъжлив дух обикновено го получават чрез полагане на ръце. Когато този бяс влезе в тях, започват да възприемат духовния свят по-осезаемо и според тях това преживяване е „рождение свише“. В действителност това няма нищо общо с истинското новорождение, при което човек наистина стига до покаяние от греховете си, и не заменя просто светските идоли с „християнски“, както обикновено се получава в сектите.

А относно плодовете, какво да кажем? –човек, който е „приел Исус“ (повторил една молитва на покаяние), мисли, че вече служи на Бога, когато посещава сектата си, но в действителност той не се е променил. Всъщност, към старите му грехове се добавят още други,  които остават тайни. Човек култивира раздвоение на личността. И настъпва раздвоение на личността. Един път човек е такъв, какъвто всички го познават, а друг път, когато никой не го вижда, се проявява другояче. Обикновено това са две различни личности. Всъщност, ако в човека обитава демон (лъжедух) - няма значение за какъв се представя този лъжедух, (но обикновено за Святия Дух), тогава има раздвоение на личността. Започва борба в човека. Но, борбата в тази раздвоена личност няма нищо общо с борбата, за която ап. Павел пише в своите послания, която е между възроденият от Бог за нов живот човешки дух, срещу страстите на греховната му плът. 

Водителството на този лъжедух у съблазнените,  просто бива наричан Божие водителство. Въпреки, че Бог нищо не им е говорил, те винаги казват: „ Бог ми говори това и това.“ „ Святия Дух ми говори това и това.“ „Исус ми говори това и това.“ Ясно е, че това им е било казано от онзи лъжедух, представящ се за Бог.

И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни видения и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил. (Езек.22:28)

Какво е тогава спасение?
Истинско покаяние от греховете  или само „приеми Исус“ (повторяне на една молитва)?

Ако сме честни пред себе си, следва в светлината на Божието Слово да се запитаме: „Църквата, която посещавам и в чиито дейности вземам участие, дали не е секта? Учението, което вярвам, дали не е ерес? Духът, който е в мен, Христовият Дух ли е?“

Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани? (2Кор.13:5)

Когато към истината се прибави малко лъжа, хората могат да я възприемат като пълна истина. И, ако това не се проверява, последствията могат да бъдат гибелни, както в този живот, така и за вечността.

Малко квас заквасва цялото тесто. (Гал.5:9)

Умрели мухи правят  мирото на мировареца  да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест. (Екл.10:1)

Нека да внимаваме дори за малкия процент лъжа, която добавят към истината, да не ни направи безумни или сектанти!

Нека изучаваме Свещеното Писание и градим духовния си дом върху скалата Христос и Неговото Слово!

Бих желал Господ да опази всички ни от секти и сектанти!

Преводът е направен с разрешението на автора Й. Стонкус.

Превод: Татяна Иванова

ВИДЕО - СЪЖИВЛЕНИЕ или СЪБЛАЗНЯВАНЕ, Йозапс Стонкус /видеоклип/

СЪЖИВЛЕНИЕ или СЪБЛАЗНЯВАНЕ, Йозапс Стонкус

СЪЖИВЛЕНИЕ или СЪБЛАЗНЯВАНЕ

        Йозапс Стонкус,  Латвия24 март 2014 г.

        от руски

Днес, в съвременното християнство става подмяна на термини. Но ако поставите думите на мястото им, всичко се изяснява.

Например, кои думи се подменят?

Съблазняване - днес се нарича съживление.

Лъжехристи - днес се наричат помазаници.

Ще е трудно да ви заблудят, ако знаете истинското значение на думите.

Да погледнем на така нареченото днес съживление! Какво виждаме? По своите характеристики то напълно съответства на това, което Библията нарича съблазняване и отстъпление от вярата.

И ако погледнете на т. нар. помазаници (на гръцки е христос/и /-мн.ч.), какво виждаме? Виждаме изпълнението на библейските думи: „защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.“ (Mат.24: 5)

Всички тези чудеса и знамения, които са в т.нар. съживление, съответстват най-вече на лъжливите чудеса и лъжезнаменията, с които всъщност се съблазняват хората.

Поради това, можем да направим извод, че съвременното християнство е подмамено, съблазнено от духът на Антихрист с лъжливи  знамения, чудеса, и ереси, идващи от лъжливите пророци.

Съвременното християнството – е платформа за  подготовка на идването на Антихрист.

Духът на антихрист е този, който отрича Отца и Сина: „той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.“(1Йоан 2:22)

Но в текста не се казва, че той отхвърля Светия Дух. Точно обратното – лъжливият дух се  представя за самия Свят Дух!

И ако погледнем на съвременното християнство, какво виждаме? Виждаме, как акцентът се поставя върху Святия Дух, а не върху Исус Христос.

Покланят се на Святия Дух, пеят се песни на Светия Дух,  молят се на Светия Дух! Това е явна ерес! Светият Дух не е поставил себе си като център на всичко. Святият Дух дойде, за да прослави  не Себе си, а Исус Христос: „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“ (Йоан 16:14)

Светия Дух сочи на  греха, на истината и на съда: „И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба“ (Йоан16: 8)

И какво прави този лъжлив дух,  наричащ себе си „Свят Дух“?- Грехът не се нарича грях, а толерантността или търпимостта,  навлизат вместо изобличението.

И тези лъжепророци учат: "Не съди!"

Този дух, представяйки се за Святия Дух е съблазнил до такава степен мнозина, че всяка истина за него се нарича богохулство срещу Светия Дух, както и истината за лъжехристите (лъжепомазаниците) се нарича очерняне, клевета към "Божия помазаник."

Този дух, който се представя за Светия Дух води хората далеч от истинския Христос, и подготвя същите хора за идването на Антихрист, който ще представи себе си за Христос.

Съблазняване е, когато лъжата се представя като истина и заедно с това отхвърлят истината, като я наричат лъжа.

Извършва се подмяна не само на понятията, но и подмяна на християнските ценности. Грехът не е вече грях, и вместо изобличение, идват толерантността и търпимостта. А резултатът от толерантността е апатия, безразличие и даже духовна смърт. Непримиримостта с греха бива  наречена  омраза или действие на екстремизъм към инакомислещите, а грехът бива оправдан чрез законите, катодори чрез законите започва подготовката за преследване на истинските последователи на Христос.

Хората биват заплашвани, че ако кажат нещо срещу тези лъжепомазаници и тяхното помазание,  това ще е богохулство срещу Светия Дух, а "но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях " (Mарк 3: 29)

И затова християните се плашат – мнозина са така измамени, че дори и дума не могат да промълвят, когато видят, че нещата, които се случват не са според Писанията.

И това съблазняване набира скорост. Всяка вълна на "съживление" носи ново отстъпление и нови ереси.

Всяка една нова вълна на заблуда повлича със себе си все по-голяма маса от хора, които отстъпват от истината, и като потъпкали истината получават още сега Божия съд над себе си.

„И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.“ (2 Сол.2 :11-12)

Духът на съблазън идва над тези, които угасят, потъпкват истината.

„Духа не угасвайте“ (1Сол.5 :19)

Днес не е тайна, че парапсихолози и екстрасенси (като Кашпировски, Вера Кочовска и пр.) също лекуват хора на своите сеански. И най-учудващото е, че изцелението е същото, както и в съвременните църкви. А такива явни, очевидни изцеления, каквито е имало по времето на Исус и първите апостоли, просто няма! И волю, неволю започваш да се питаш: "Там - при екстрасенсите не действа ли същия дух,  както и тук - и в църквите?" – Но, тук - той се представя за Светия Дух, а действията и проявленията му са както при парапсихолозите и са индентични, с тези при лъжепомазаниците!

Също така, чрез така наречените вълни на съживление, можем да проследим как ересите  и отстъпничество постепенно навлизат в църквата.

Падания, фалшиви изцеления, фалшиви освобождения, различни лудости, наричани „проявления на Светия Дух“; както и новонавлизащите:  идолопоклонство чрез Инкаунтери, и окултизъм чрез така нареченото "четвърто измерение" и "визуализация и материализация на духовния свят."

И никак не е трудно да отгатнем, какво следва след това! За което Библията ни казва: ще дойдат омраза и насилие, ще започне преследване на истинските Христови  последователи. „Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят. И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.“ (Mарк13 :12-13)

„Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.“ (Йоан 16 :2-3)

Може би са познали, така нареченият "Дух  Святи", тръгнали са след него, повярвали са на ересите и басните, които той им е разказал, а са отхвърлили истинския Бог и Христа. Отхвърлили  са Го чрез следване на лъжливия дух, който твърди за себе си, че е Свят Дух.

И четейки Библията, ако поставим подменените думи на своето място, като например: четем "заблуда", а  мислим "съживление";  също така четем "лъжехристи", а  мислим "Божии помазаници", ще ни се изясни истинската картина, която е сега всъщност.
Съблазняване, да съблазня, т.е. - да прелъстя, заблудя, измамя, неусетно да сложа лъжа вместо истина и т.н.

Не вярвате ли? Вижте тогава характеристиките и плодовете! „И тъй, от плодовете им ще ги познаете.“(Mат.7:20)

И днес, какво говорят мнозина? -"Погледнете ни, не виждате ли плодовете ни? Проповядваме, изгонваме бесове, и "Сам Бог" потвърждава нашите действия с чудеса и знамения! А вие просто ни завиждате!"

Но, уви! Знаем, какво Исус ще отговори на такива лъжеслужители: "Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." (Mат.7:23)

Не е ли беззаконие даване на фалшива надежда на онези, които се надяват на изцеление или на освобождаване? Не е ли беззаконие – съблазняване, но прикрито под маската на истината, примамване на хората в ереси, като ги учат на всичко това като *истина*? Не е ли беззаконие - да подмамиш хората в лапите на друг Христос?

Ако се вгледаме в днешното християнство, ще видим, че съблазняването обхваща предимно новите църкви, защото в старите и без това доминира идолопоклонството и вероотстъпничеството, заедно с демонични доктрини, те и с това са  вече отстъпници.

Но в последно време можем да видим тенденцията им към обединение – отскоро прелъстените се обединяват с тези, които са прелъстени от преди много векове. Единния дух, който ги обединява, ги обединява този път за една обща цел: да създадат единна религия, да подготвят пътя на Антихриста, и да преследват и унищожат истинските последователи на Христос.

И както съблазънта набира сила и мощ, така виждаме и изпълнението на библейските пророчества.

Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
(2 Сол.2 :3-4)

Преводът е направен с разрешението на автора Й. Стонкус.