Следвай Исус, а не някой проповедник, Пол Уошър

Следвай Исус, а не някой проповедник
Пол Уошър

интервю

Въпрос : Какво ще кажеш на някой, който е верен и редовно слуша твоите проповеди в интернет, но не е постоянен в Божието Слово и в молитвата?

Отговор:  Затова ще кажа: Няма значение дали ги слуша или не. Чуйте ме отново: всички хора грешат, няма голям Божий човек, само грешни малки жалки човеци на един голям състрадателен и милостив Бог!  Вие не можете да живеете живота си върху реалноста на другите хора. Аз много уважавам хора като  Джон Пайпър например, но аз не мога да се поставям в зависимост от него в една паразитна връзка за това, което той чува от Бог и аз после от него да се храня. Аз самият трябва да ида до Словото. Аз  трябва сам да позная Бога, аз трябва сам да изпитам истините на Писанието.

Едно от най големите злини е, което също е абсурдно/смешно/ за всички, когато видя млад човек, който е взел една проповед от някой като Дж. Пайпър , и дума по дума  я проповядва. Не че истината в тази проповед не е важна, но аз веднага мога да кажа: Когато тази проповед идва от устата на Дж. Пайпър е истинска, но когато идва от устата на този млад мъж, става така,  като че папагал ми говори. Проповедта не е  действително това, което той е изпитал. Такива хора трябва да дойдат до словото и молитвата. Да се затворят в усамотение. Нека да ви кажа: Когато бях призован да започна служение, тогава моя пастор , който беше един много богобоязлив човек, който наистина вървеше с Бог , един ден ми каза:“ Момче, можеш ли да си сам?“
Когато той каза това, тогава си помислих, ако проповядвам истината , ще бъда сам. Той нямаше предвид това. Това което имаше предвид беше следното: Когато всички други млади мъже по време на християнски сбирки отидат и се забавляват с младежки групи, както и заедно ходят на християнски конференции и подобни, можеш ли тогава да отидеш в стаичката си и да прекараш твоето време в молитва към Бога? Можеш ли да изучаваш Библията и да си сам с Бог?

Едно от нещата, които младите мъже трябва да осъзнаят, че този, който е призван, е употребяван от Бог, той трябва да бъде човек който ходи с Бог. В това ходене с Бог не можеш да вземеш със себе си дори най близките си приятели, нито дори жена си, просто никой. Ти трябва да ходиш сам с Бог, с Божието Слово и молитва.

Още един подобен въпрос: Възможно ли е за някой така  да издига служението на един проповедник, че за тази личност проповедникът да е повече признат отколкото Исус Христос?

Определено: Това се случи при мен отчасти. Надявам се да проповядвам истината, надявам се да кажа неща, които са важни, но виждам че това  е като при Давид. Ясно ли ви е че първите хора, които се затвориха с Давид, направиха го само заради това че бяха разярени на Саул?
Има наистина особено млади мъже навън, които са ядосани на всичко което днес виждат в днешното “християнство“ така, че те на първия радикален глас , който чуят или на първия радикален живот ,който виждат искат да се прикрепят. Това е много, много опасно! Виждате ли, важното , върху което трябва да внимаваме е истината и характера. Идеята да се прикачиш за един радикален човек, с голяма ревност, просто заради ревностни желания и радикализъм е много, много опасна !

Въпрос: Възможно ли е да обичаме проповедите например от теб или от Джон Пайпър и въпреки това, да сме загубени?

О да, това е напълно възможно. Това е наистина съвсем възможно. Ти можеш от толкова много неща да си очарован. Но ти трябва да се запиташ: Обичам ли Христос ? Копнея ли за него?
Някой хора обичат тези проповеди, защото са радикални и те искат просто да са такива. Аз знам също от една млада жена, която беше буквално по пътя към ада, защото тя не искаше да се предаде на Христос, и тя не искаше да се покори на Христос, защото я беше страх, че ако предаде живота си на Христос, Той няма да я остави да стане мисионерка. Всичко може да те прати в ада.

Въпрос: Много хора гледат на теб като на една известна личност, и не знам, може би искаш да кажеш нещо на тези хора, които те виждат като “звезда“? Вероятно  това трябва да се разгледа?

Сега, преди няколко години проповядвах някъде и реших тази седмица да проповядвам от Стария Завет. Много, много хора дойдоха да чуят моята проповед. И църквата беше пълна, столовете бяха така поставени, че да има повече място, и когато дойдох към амвона да започна с първата проповед, погледнах надясно и там стоеше един мъж, който никой не познаваше. Това беше един еврейски професор от Индия, за който знаех нещо и това просто ме засегна в такъв ироничен случай. Първо той беше един много богобоязлив съпруг и един много богобоязлив баща.Той забрави повече за Бог в стария завет, отколкото аз знаех. А аз се страхувах, че той стоеше долу между слушателите, докато аз проповядвах Стария завет. И ироничното за това беше: Бог използва често не хора с най чистия или благороден характер или с най големите познания. И често е при тези, които са призвани отпред да стоят, да знаят, че един от техните по големи братя е между слушателите. Да, има мъже, на които не са достойни сандалите да носят, чийто имена никой не знае и те са много повече Божии мъже, от тези, които са на амвона. Бог използва невъзвишените. Той използва слабите.
Има нещо друго: А мисля, че Бог ме употреби. Но това го направи с определена цел. Така че нещата да бъдат посочени, които са грешни. Но аз знам, че аз съм само този, който съм. Аз не съм Д.Пайпър, аз не съм голям разяснител. Аз нямам разума на Р. Ц. Спроул. Аз съм просто това което съм. И Бог употребява понякога хора като мен. Ние сме ограничени, но ние сме употребявани !

Нещо друго, което намирам за една добра история, е това че когато веднъж проповядвах и се получи едно истинско съживление и аз вече използвам този термин с отговорност, защото знам какво означава. Някой хора се покайваха. Други изгаряха от гняв и хвърляха предмети върху мен и жена ми, когато ние минавахме през кампуса, но това доведе до едно съживление. След това дойдоха няколко от младите библейски ученици при мен и казаха: Г н. Уошър, можем ли да дойдем с вас в Перу? Аз казах “ Вие можете да дойдете да ме посетите“ Когато те слязоха от самолета в Лима, помислиха си че аз съм апостол Павел и когато те месец и половина по късно се върнаха обратно в Америка, се молиха за моето освобождение. Това, което искам да отбележа е: Надявам се да не съм лицемер и се надявам сериозно да следвам Христос. Наистина да искам да следвам Исус. Аз се надявам да не сте видели някой, който е бил лош пример за един християнин. Но всичко което виждате, беше просто това, което са всички хора.

Знаете ли, един мъж не е повече от това, което неговата жена вижда. Един мъж е това, което неговите най близки хора знаят за него. И всичко което неговите библейски ученици видяха беше един мъж, който се е стремил към Божията милост, да следва Исус, на който Бог помага в определени служения. Аз се опитвам всеки ден да изучавам Словото. Систематично да чета Библията. Това е моето време за размисъл, преданност, молитва, да застана на колене сутрин, когато ставам, на колене вечер, преди да си легна. Или когато Той ме събуди нощем и аз имам проблеми, да науча наизуст Словото. Опитвам се да науча определени пазажи наизуст и мисля, че моят осемгодишен син може това по добре от мен. По някое време се боря доста трудно със депресия, но аз получавам все по голяма и по голяма победа затова, заради истините, които уча от Дж. Е. Адамс.

Хора, понякога трябва да се извиня на жена си, понякога трябва да помоля децата си за прошка. Всеки който ще бъде употребяван от Бог, просто доказва че Бог и днес все още чрез камъни и магаре може да ни говори. Всъщност нищо повече към това не може да се каже. Той е верен, Той е много, много верен. Той е любящ.

Знаете ли,  сега тези от нас, които вярват в Суверената Му милост, ще имат и противници. Понякога се страхувам много, когато мисля за това какво хората мислят за мен. Някои хора, които не ме харесват, в своята концепция вероятно са правдиви, отчасти обаче също и грешат. Има хора, които истински ме харесват, те нямат представа какво се случва относно моите слабости и това че аз не винаги следвам Христос така, както мога да желая. Ние всички се нуждаем от молитва. Нека да ви кажа това. Относно изказването за суверенната милост, ... за суверенната милост, веднъж Дейвид Милър ми каза, изказването е негова заслуга - това исках  да отбележа.
Знаете ли от какво се притеснявам най-много? Ако изведнъж светлините на сцената угаснат, и никой няма да го е грижа да ме слуша да проповядвам нататък. Това не е което ме притеснява. Страхувам се обаче, че в него момент ще се открие моето истинско сърце. Как ще изглежда? Надявам се, че дори тогава аз радостно ще искам да следвам Господ, да проповядвам или каквото Той ми даде да направя. Но аз винаги съм се чудел: какво ще стане, когато един ден влезеш в някоя зала и никой не чувства нищо. Какво става, когато никой не се интересува достатъчно от теб, че дори да ти бъде ядосан и ти ... просто изчезваш?  Което ще се случи – дали моето сърце ще покаже, че съм изпълнен с гордост, та искам подобно внимание? Това е добър въпрос!

Въпрос: Можеш ли накратко да обясниш какво си научил  от Джей Адамс  относно депресията?

Въпросът е: какво съм научил от Дж. Адамс относно депресията? Това е, че предполагам, че най-голямото нещо е да мога да различа кога вярвам лъжа, вярвам нещо, което не истина, нещо, което не отговаря на Божието Слово и го проповядвам. Вместо да оставям сърцето ми да проповядва на мен, би трябвало да проповядвам Божието слово на сърцето ми, и да стоя на истините от Божието Слово, вместо на чувства.
Друго нещо, което смятам, че ми е помогнало: че толкова много неща, които ще ни накарат да съжаляваме  някого. Вместо да позволяваме това,  човекът трябва  да бъде порицан, защото той вярва в лъжа.
Толкова често се случва, когато ние се държим като жалки жертви, докато реално ние сме виновни престъпници. И само да можем да погледнем това с Божието Слово и  да се покаем.
Друго нещо, което смятам, че е от помощ, е че не е достатъчно да кажа: НЕ на плътта, да кажем НЕ на лошите практики. Но трябва да заменяме, лошите практики с правене  на добро, на добри дела.Това не е само да премахваме, но трябва и да слагаме. Това е, което ми е било от помощ.