"Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете и да го изработвате..." /Фил. 2:13/
Днес има голяма обърканост относно силата и естеството на волята на грешния човек, в разнообразните иронични мнения, дори и между християните. Преобладаващата идея, която се поучава от много амвони е че човек има "свободна воля" и грешника получава спасение, чрез своята воля и съдействието на Святия Дух. Ако някой отрече "свободната воля" на човека, т. е. неговата способност да избира доброто или да приеме Христос, това би поставило такъв човек моментално в презрение от другите хора. Но все пак Писанията категорично казват: "И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." / Рим.9:16/ На кого да се вярва: Бог или човек?
Но някой ще възрази, не каза ли Исус Навин на Израил, " изберете днес кому искате да служите..."? Да действително, но довършете изречението - " на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете." /И. Навин 24:15/ Но защо да съпоставяме стиховете от Божието Слово, те никога не си противоречат, тъй като Словото казва: " Няма никой разумен, няма кой да търси Бога." /Рим.3:11/ Не каза ли Христос на юдеите: "не искате да дойдете при Мене, за да имате живот." /Йоан 5:40/ Да, каза и някои наистина отидoха.. Верно е, но кои бяха тези, които отидoха? Тези са: " А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога." /Йоан 1:12,13/ Но нали, ... Писанието казва: "Ако иска някой да дойде" /Мат.16:24/ Казва, но това не значи, че всеки има тази воля "да дойде". Какво да кажем за тези които няма да дойдат? "Ако иска някой да дойде, не означава нищо повече от това, че в грешника има способност "да дойде"; както и "простри раката си" /Лука 6:10/ не означава повече от това, че човекът с изсъхналата ръка имаше сила да простре ръката си. Грешника има вътре в себе си сили да отхвърли Христос, но няма тази сила да приеме Христос. Защо е така? Защото той има покварен ум, който е във вражда с Бога: "Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може." /Рим.8:7/ Защото грешника мрази Бога: "Ако светът ви мрази, знайте че Мене преди вас е намразил." /Йоан 15:18/ Човек избира това което е в сходство със самия него; това което му допада, затова преди човек да може да избере духовното трябва самият той да е променен - той трябва да е новороден! Може ли да се постави въпроса: Святия Дух не преодолява ли човешката враждебност спрямо Бог, когато го изобличава за грях и нуждата от Спасител е неотложна? Много хора са въртешно изобличавани чрез благовестието и действието на Святия Дух, но все пак са погинали и тази враждебност не е била преодоляна. Не бива да пренебрегваме факта, че Святия Дух прави нещо повече в "нас вярващите" /Еф. 1:19/, защото Той ".. действа във вас и да желаете и да го изработвате..." /Фил. 2:13/
Арминианите, които изповядват универсалния атонмент ще твърдят, че Духът работи еднакво във вярващите и в невярващите, като единственото различие е в това, че вярващия се подчинява, а невярващия се съпротивява. Ако това е така, тогава християнина би имал някаква заслуга и основание да се хвали, но в действителност той не може да се хвали за такова "съдействие със Святия Дух". Това напълно ще противоречи на словата "защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога". /Еф.2:8/ Нека всеки читател си спомни своята лична опитност. Не е ли имало време, когато си имал желание да дойдеш при Бога? Да, и си дошъл. Сега с готовност казваш, както в Псалом 115:1 се казва: " Не на нас Господи, не на нас, но на Своето Име дай слава. За милостта Си и за истината Си". Признаваш ли, че Святия Дух се е справил с твоята съпротива, за да имаш желанието да дойдеш. Така е. И в същото време това не се е случило с някои други хора, които също бяха чули благовестието както и ти. Следователно Святия Дух е работил в теб. Ако ти отговориш: "да аз си спомням, но знам че моята воля взе участие във всичко това". Тогава аз отговарям: "вярно е". Но преди твоята воля да подейства, Святия Дух е преодолял твоята враждебност към Бога, която и всеки плътски човек също има. Това не е станало с другите, които са още в неверието си, нито може да се каже за тях, че тяхната враждебност си остава, защото не са пожелали. Никой човек няма желание за Бог, докато Той не извърши благодатното си действие в сърцето.
Какво е всъщност "волята на човека"? Дали е независима способност, която определя желания и действия, или е в зависимост от друг. Волята свободна ли е или подчинена? Волята ли е управляваща човека, или други импулси управляват волята? Волята ли управлява съзнанието, или обратното е верно? Независима ли е волята или е подчинена на други сили извън човека. В Словото Божие четем: "И като видя жената, че дървото беше добро за храна (възприятия и интелект), и че беше приятно за очите (желание или неохотност), дърво желателно, за да дава знание (харесване), взе от плода му та яде." ( проява на волята)
Отговора на тези въпроси е от голямо значение за правилните позиции в християнското учение.
1. Естеството на човешката воля
Волята има способност за избор, който е причина за всички решения, които човек взема. За да има даден избор това означава, че нещо е отхвърлено и нещо друго е прието. Позитивното и негативното трябва да са в съзнанието, за да се направи избора. Всяко действие или бездействие е причинено от предпочитанието, което волята упражнява в избора. Където не се прояви предпочитание, няма проява на воля. Волята се проявява чрез избор, а избора е предпочитание на съществуващите алтернативи. Но има нещо, което оказва влияние на избора; това е причината и мотивът, които помагат за вземане на решението. Следователно има сила, която влияе на волята при вземане на решенията, така че волята не е независима. При наличието на фактор, влияещ на волята тя не може да бъде независима; не може в същото време да бъде и причина и следствие(резултат). Волята не е причина, защото причините са тези които правят волята да направи избор. Волята се явява като следствие от причините. Но щом волята е следствие тя е зависима от причините, така че волята не е независима. В този смисъл никога не може да се говори за свободна воля. Воля не може да има от само себе си, ако няма причина. "Ex nihilo nihil fit" - нищото не може да даде нещо.
През всички векове е имало хора, които са били твърдо убедени, че волята на човека е абсолютно свободна. Те са считали, че волята притежава себеопределяща сила, но дали това е така нека видим от следващия нагледен пример: Преди няколко години, ние посетихме един приятел пастир на неделната сутришна служба. След службата той сподели с нас, че има силно главоболие. Междувременно се изявиха нужди за посещение на болни в следобедните часове. Нашият приятел пастир искаше да изпълни това задължение, но неговото състояние беше такова, щото ако не си починеше следобед, положението му имаше голяма вероятност да се влоши и да не може да проповядва на вечерната служба. Той трябваше да вземе решение между две алтернативи. Първата беше да посети болните и да рискува влошаване на здравето си и вечерната служба; втората алтернатива беше да си почине следобеда и се възстанови за вечерната служба, а посещенията да се извършат на следния ден. Кое в този случай прави нашия приятел да вземе решение. Волята ли? Не! Вярно, че в края на всичко волята направи избора, но самата воля беше принудена. Той трябваше да балансира алтернативите. Всяка от тях имаше силни мотиви за да бъде избрана. Сърцето и умът на този човек притегляха нещата, докато той избра алтернативата с по-силните мотиви. Тогава волята му подейства и направи избора под влиянието на разсъжденията, които извърши притегляйки мотивите. Умът упражни влияние върху волята. Но ако умът контролира волята, тогава тя не може да се нарече свободна.
Ако ние истински познаваме същността на свободата и правилно разберем ролята на мотивите влияещи на волята, тогава ще бъдем напълно уверени, че между тях не съществува конфликт. Нека внимателно проследим нашия Спасител в Мат. 4-та гл. В първия стих на главата четем: "Тогава Исус беше отведен (или заведен) от Духа в пустинята за да бъде изкушаван..." В Евангелието на Марко 1: 12 е казано: " И веднага Духът Го закара в пустинята." Тези които прокламират свободната воля, никога не биха могли да хармонизират тези два стиха, тъй като "отведен" и "закаран" имат коренно различен смисъл. Думата "закаран" говори за принудителен мотив на който не може да се противостои; докато в "думата "заведен" се вижда доброволно действие. Когато вземем впредвид разширената в подробност картина на случая от двете места в Словото Божие, разбираме, че Исус беше закаран, но отива доброволно. Точно тук се вижда свободата на волята на човека и ефекта на Божията благодат в хармония и съгласие. Грешника също може да бъде нуден и привличан вътрешно чрез Духа и да "дойде при Христа". Вътрешният подтик и нудене са мотивирали неговата воля да реши това.
Философите настояват, че волята направлява човека, но Създателя казва в Своето Слово - сърцето е доминиращо. Много цитати идват в потвърждение на това. " Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота". /Пр.4:23/ "Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство". / Мар. 7:21,22/ "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене". /Мат.15:8/ В Библията, думата "сърце" се споменава 3 пъти повече от думата "воля" и където се говори за воля в повечето случаи се има предвид Божията воля.
Ето един човек пред който са поставени две алтернативи. Коя от двете ще бъде избрана? Тази, която повече апелира на неговото сърце. Пред него стои път на святост и праведност и път на греховни удоволствия. Кой от тези пътища ще бъде избран? Широкия! Защо? Защото това избира сърцето му. Това може ли да се нарече неговата свободна воля? Не, в никакъв случай не може! Защо не е неговата свободна воля? Защото той е направил предпочитание - избор, който е повлиян. Има причини, които са повлияли волята така, че тя е избрала широкия път. Защо е избрал именно широкия път? Той го е предпочел, защото това е продиктувало грешното му сърце. Същите алтернативи стоят и пред тези, които се спасяват, но защо те избират тесния път? Защото Бог им дава нови сърца, които търсят святост и правда. Така че, не е волята, а сърцето прави човек да се отстранява от Бога и живее в греха. /Ер. 17:9/
В обобщение ще кажем, че волята е причината за всички действия, но волята не е пряката причина. Както ръката се движи контролирана от своите мускули, жили и нерви, а самата ръка се контролира от ума, така и волята се управлява от ума, а ума е под влиянието на различни мотиви които изпълват сърцето. Но някой би запитал: Не говори ли Божието слово за нашата воля когато се казва: "И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота". /Откр.22:17/ " не искате да дойдете при Мене, за да имате живот". /Йоан5:40/ Да говори, както говори и за уши: " който има уши да слуша" ; " послушайте и ще живеете". Говори за очи: " Към Мене погледнете и спасени бъдете." Говори за вяра: " Повярвай в Исус Христос и ще се спасиш". Говори за сърцето: " Защото със сърце вярва човек и се оправдава."
2. Робството на човешката воля.
Във всички статии които обсъждат човешката воля, трябва да се признаят три примера, които дават истинска квалификация и изясняват особеностите на волята. Това са Адам преди грехопадението, Грешникът и Господ Исус Христос. В началото Адамовата воля беше свободна в две направления; свободна спрямо доброто и свободна спрямо злото. Понеже Адам беше сътворен само невинен, а не както обикновено и грешно се счита, че беше сътворен съвършен, неговата воля беше морално балансирана. Това означаваше, че в Адам нямаше предубеждения нито към доброто, нито към злото. Този Адам коренно се различаваше от цялото греховно човечество, както беше също различен и от "човека Исус Христос". С "Грешника" положението е много по различно. Грешника е роден с воля, която нито е морално чиста, нито е балансирана. Неговата воля силно клони в определена посока, като има предубеждения и е под влиянието на "измамливото си нечестиво сърце". /Ер. 17/
С нашият Господ Исус Христос отново имаме съвсем друг случай. Той коренно се различава от невинния Адам и от грешника. Исус Христос беше "святото, което се роди от Бога" /Лука 1:35/ (В този смисъл може да се каже, че не можеше да съгреши... както и в 1Йоан. 3:9 и 5:18, се казва за роденият от Бога) С пълно страхопочитание казвам, че волята на Исус не беше морално балансирана между доброто и злото, но в Него имаше предубеждения, макар и от положителен характер. Той беше Бог в плът. Различието в тези три воли е: Исусовата воля винаги клони към святостта, правдата и онова, което е угодно на Бог; волята на невинния Адам можеше да избере коя да е от двете посоки; волята на грешника е поробена от грешното му естество и неговите мисли са постоянно зло. /Бит.6:5/ Грешника робува на своето покварено сърце и на греха. /Рим. 6:6/
Спонтанно изниква въпроса: тогава грешника има ли свобода и в какво се състои тя. Да, има свобода в смисъл че вътрешно не е принуждаван. Бог никога не подтиква човека да греши, но грешника няма свобода да направи избор между "добро" и "зло", тъй-като неговото сърце винаги му избира това което е "зло". Нека направя една илюстрация: Ако държа в ръката си една книга за четене и я пусна... Какво ще стане? Тя ще падне. В каква посока? Надолу, винаги надолу. Защо? Тя се подчинява на закона на гравитацията, т. е. нейното собствено тегло я привлича надолу. Ако аз желая книгата да се изкачи малко нагоре и заеме място в секцията, аз трябва да извърша това действие. Сила извън книгата трябва да го направи. Такова е състоянието на грешния човек спрямо Бог. Когато Божествена сила му помага той не пропада, но ако тази сила спре да действа, човек стремглаво пропада. Кой му дава посоката на движението надолу? Неговото собствено тегло (греховно естество). Бог не го забива надолу, както и аз не давах посоката на падащата от ръката ми книга. Ако Божията благодат е отнета, всеки от нас би се приравнил с най-големия грешник. Как тогава грешника може да се издигне към Бога? В никакъв случай чрез волята си. Сила извън него трябва да го спаси. Грешника има свобода, но тя е еднопосочна и той естествено винаги е свободен да пропада и да греши. Словото Божие казва за такъв случай: "Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата." /Рим.6:20/ Да Бог е предоставил на грешника свобода, но неговото желание е към греха.
В увода беше подчертано, че разбирането на тези истини ще определи правилните позиции на християнина. През вековете този класически дебат за свободата или робството на волята е бил фронтова линия между апостолското учение и еретици; Августин и Пелагий; Калвинизъм и Арминианизъм. Всичко това може да се сведе до признаване или отхвърляне действието на първичния грях на човека, което е направило естествения човек тотално неспособен за духовното. /1Кор.2:14/
3. Безсилието на човешката воля.
Има ли волята на човек сила или способност да приеме или отхвърли Господ Исус Христос? Имайки предвид, че проповядването на благовестието изобличава грешника за грях, би ли имал той способност да се противопостави или да се обърне към Бога? Отговора на тези въпроси ще открие нашето становище относно човешката поквареност. Всеки християнин бе се съгласил, че човек е "пропаднало създание", но какво точно се разбира от "пропаднало" е мъчно да се уточни. Преобладаващото мнение днес е, че човек е смъртен и не е в първоначалното си състояние; че наследява греховно естество по рождение, но ако положи всички усилия би могъл да преодолява. О, колко далеч от истината е това. Слабости, болести, духовно безразличие и тъмнина са нищо пред истинското морално и духовно падение на човека в резултат на едемския грях. Само Святия Дух може да ни открие колко огромна е тази пропаст.
Когато говорим за тотална поквареност, под това разбираме пълното разрушаване на човешката духовна структура и естество, които греха е причинил. Тотална поквареност означава, че дух, душа и тяло са поразени, унищожени и поробени на греха и сатана - "... мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството..." /Еф.2:1,2/ Това изявление на Божието Слово не подлежи на разискване или спор! Човек не е в състояние да достигне духовното и моралното... Той не може да върши онова, което духът му желае, но е като парализиран морално и духовно. Това показва, че човек не е свободен. Свобода може да дойде само като оказана помощ от Бога: "ще познаете истината и истината ще ви направи свободни". /Йоан 8:32/ "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си." /Йоан 8:44/ Грехът е повече от извършени грешни действия; грехът е състояние. Това е същността на човека, който извършва действията, които са проява на състоянието му. Грехът е проникнал и е покварил всяка част на човека, затова Божието Слово трябва да: "пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето". /Ев.4:12/ От тази тотална поквара волята на човека не е успяла да избяга. Тя е под влиянието на греха и сатана, затова никога не може да се каже, че тя е свободна, затова и всичките прояви на волява са продиктувани от измамливо и покварено сърце: " Както е писано: - "Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога." /Рим. 3:10,11/
Но, нека повторим отново въпроса: Има ли волята на човек сила или способност да приеме Господ Исус Христос? Може би следващите разсъждения ще ни изяснят този въпрос: Може ли водата по желание да покачи нивото си? Може ли чистото да излезе от нечисто? Може ли чрез воля да се възстанови нанесено унищожение? Може ли от самия грях да излезе нещо чисто и свято? В никакъв случай не може! Ако някога пропаднал грешник се стреми към Бога чрез волята си, то без съмнение това е от действието на Святия Дух, който е направил този обрат на мисли и действия. Или както е казано: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец..." /Йоан 6:44/ " В деня, когато изявиш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно". /Пс.110:3/ В отговор на тези, които пропагандират "свободна воля" казвам: " Ако Христос е дошъл да спаси погиналото, свободната воля става безпредметна. Бог не създава пречки на хората като Го търсят; напротив, но всичко това което Бог прави се отблъсква от човека. Човек наистина има свобода в смисъл, че никой не го насилва да отрича Христос, но по отношение на своето робство в греха, той не може в никакъв случай да избере доброто, а камо ли да преодолее злото. " Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които саплътски, не могат да угодят на Бога". /Рим. 8:7,8/
Волята не е независима, тя е подчинена и слугува. Грешника не е свободен, защото е поробен от греха и това много ясно е казано от Исус: "... ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни". /Йоан 8:36/ Човек е мислещо същество и като такъв има отговорност пред Бога, но когато се твърди че е свободен и независим, тогава става отричане на неговата пълна поквареност. Тази поквареност следствие на първия грях на нашия праотец Адам, засяга напълно и волята. Волята се управлява от сърцето и умът, които са също покварени. Ако някой се обърне към Бога, не е възможно това да не е извършено в човека от Него, както е писано: "Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате." /Фил. 2:13/ Грешниците може да си мислят, че са свободни, но не са: "между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите." /Еф.2:3/ Аз лично вярвам, че волята е свободна, но само до толкова щото да изявява нашата грешна натура. Гълъбът не може да яде мърша, както гарвана. Сатана няма воля и желание за святост... "Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава" /Яков 1:13/ Грешникът никога не би имал воля, която да угоди на Бог, затова трябва да бъде роден от Бога. Роденото от плът е плът и волята му винаги ще проявява същността на плътската си натура.
Някои от декретите на Трентския Събор (1563г.) и до днес са ръководещи правила за католиците:
"Ако някой отрича, че волята на човек може да бъде в унисон на Божията воля, за да се предостави на Бога и добие оправдание; ако някой твърди, че волята на човек няма свобода да избере това което иска, нека такъв да бъде проклет".
"Ако някой казва, че следствие на грехопадението на Адам свободната воля на човека е загубена, останала безсилна и тази измислица на дявола се появи в църквата от някого, то нека той да бъде проклет".
Ето как днес тези, които настояват, че волята на човек е свободна, вярват точно така, както и католиците. Римо-католическата църква и арминияните вървят ръка с ръка в тези и други подобни декрети на Трентския Събор:
"Ако някой твърди, че новородените и оправданите трябва да вярват, че са в числото на избраните, нека да бъде проклет". (това е в противоречие на 1Сол.1:4-5)
"Ако някой има абсолютна увереност, че ще удържи до край, нека той да бъде проклет". ( в противоречие на Йоан 10: 28-30)
За да бъде човек спасен, три неща са абсолютно необходими:
Бог Отец трябва да го е планувал; Бог Синът трябва да го е изкупил; Бог Святи Дух трябва да го е приложил.
Бог прави много повече от едно предложение. Ако Той само ни отправя покана, всички до един ще си останем загубени. Четете в книгата на Ездра как цар Кир беше подбуден от Бог да издаде декрет, който освобождава пленниците и им дава право да се завърнат в Ерусалим и съградят Божия Храм. (Ездра 1:1-3) Ето едно чудесно предложение и подаряване на свобода. Възползва ли се целия Израил да избере свободата? За жалост, не. Повечето се задоволиха да живеят поробени. Само един незначителен "остатък" се върна. И защо именно те? Отговора е: "Тогава станаха началниците на бащините домове на Юда и Вениамина, и свещениците, и левитите, с всичките, на които Бог подбуди духа да възлязат, за да построят Господния дом, който е в Ерусалим". / Ездра 1:5/ (по-долу ще видите, имената им записани в книгата на живота!) Така е и днес, когато Бог подбуди духът на Своите избрани чрез действието на Святия Дух, за да могат да се отзоват волево.
През последното столетие, най-вече професионалните евангелизатори носят отговорността за ироничните възгледи на християните относно волята на човека. Това фалшиво учение се утаява в мнозинството, поради тяхната ленивост да "изпитват всичко" (1Сол.5:21) От повечето евангелски амвони се говори, че Бог е направил всичко и сега спасението напълно зависи от решението на грешника. Бог е изпълнил Неговия дял, сега човек трябва да изпълни своя дял. Горко! Какво биха могли да сторят безжизнени хора "мъртви в престъпления и грехове" /Еф.2:1/ Когато покани се отправят от амвоните към грешниците, една картина се откроява, като се прави аналогия с болен на легло човек, който има лекарството пред себе си; единствиното което трябва да направи е да се присегне и го вземе. Ако някой действително настоява, че тази картина е точна, той трябва да допълни, че този болник е също и сляп и не вижда лекарството /Еф.4:18/, парализиран и не може да движи ръцете си /Рим.5:6/ и в сърцето му има не само недоверие към лекаря, но е изпълнен с умраза към него /Йоан15:18/. Колко фалшиво е сравнението с болника, нали? Христос не е дошъл да спаси желаещите, а погиналите, които са напълно неспособни да си помогнат. "Да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата". /Исая 42:7/
В заключение нека изясним още един въпрос, който е в пряка връзка с казаното до тук. - Защо проповядваме благовестието, ако човек е безпомощен да се отзове? Защо отправяме покана към грешниците, ако грехът ги е поробил и те нямат сила да дойдат? Отговорът е следния: Ние не проповядваме благовестието защото вярваме, че човек е в състояние да вземе решение да приеме Христос, но проповядваме защото ни е дадена заповед да го правим. (Марко 16:15) Независимо от това, че то е глупост за тези които го чуват, "защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила." /1Кор.1:18/ "Божието глупаво е по-мъдро от човеците..." /1Кор.1:25/ Грешникът е мъртъв в греховете си. (Еф.2:1), а мъртвите са тотално неспособни да желаят нещо, така че "тези които са плътски, не могат да угодят на Бога." /Рим.8:8/
За човешката логика и мъдрост е безсмислено да се проповядва на мъртвите. Но Божиите пътища не са като нашите. "Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва да спаси вярващите." /1Кор.1:21/ За човека е глупост да се пророкува на сухи кости и да им говори: " Сухи кости, слушайте Господното Слово" (Езекил 37:4) О, но тук е проявена силата на Словото! " Дух е; Живот е" /Йоан 6:63/ Мъдри хора стоящи до гробницата на Лазар биха счели, че е безумие да се говори на един мъртъв: "Лазаре, излез вън!" О, но Този който говореше беше и Е Възкресението и Живота и чрез Неговото слово мъртвите оживяват! Ние проповядваме благовестието не защото мислим, че грешниците имат волята да дойдат, но защото самото благовестие е Божия сила за спасение. Ние също проповядваме защото знаем, че " ще повярват всички, които са определени за вечен живот". /Д.А. 13:48/ "Ще дойдат при Мене" /Йоан6:37/ ; "Ще чуят гласа Ми" /Йоан10:16/ (казва Исус)! Наистина те: ЩЕ !!
Днес има голяма обърканост относно силата и естеството на волята на грешния човек, в разнообразните иронични мнения, дори и между християните. Преобладаващата идея, която се поучава от много амвони е че човек има "свободна воля" и грешника получава спасение, чрез своята воля и съдействието на Святия Дух. Ако някой отрече "свободната воля" на човека, т. е. неговата способност да избира доброто или да приеме Христос, това би поставило такъв човек моментално в презрение от другите хора. Но все пак Писанията категорично казват: "И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." / Рим.9:16/ На кого да се вярва: Бог или човек?
Но някой ще възрази, не каза ли Исус Навин на Израил, " изберете днес кому искате да служите..."? Да действително, но довършете изречението - " на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете." /И. Навин 24:15/ Но защо да съпоставяме стиховете от Божието Слово, те никога не си противоречат, тъй като Словото казва: " Няма никой разумен, няма кой да търси Бога." /Рим.3:11/ Не каза ли Христос на юдеите: "не искате да дойдете при Мене, за да имате живот." /Йоан 5:40/ Да, каза и някои наистина отидoха.. Верно е, но кои бяха тези, които отидoха? Тези са: " А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога." /Йоан 1:12,13/ Но нали, ... Писанието казва: "Ако иска някой да дойде" /Мат.16:24/ Казва, но това не значи, че всеки има тази воля "да дойде". Какво да кажем за тези които няма да дойдат? "Ако иска някой да дойде, не означава нищо повече от това, че в грешника има способност "да дойде"; както и "простри раката си" /Лука 6:10/ не означава повече от това, че човекът с изсъхналата ръка имаше сила да простре ръката си. Грешника има вътре в себе си сили да отхвърли Христос, но няма тази сила да приеме Христос. Защо е така? Защото той има покварен ум, който е във вражда с Бога: "Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може." /Рим.8:7/ Защото грешника мрази Бога: "Ако светът ви мрази, знайте че Мене преди вас е намразил." /Йоан 15:18/ Човек избира това което е в сходство със самия него; това което му допада, затова преди човек да може да избере духовното трябва самият той да е променен - той трябва да е новороден! Може ли да се постави въпроса: Святия Дух не преодолява ли човешката враждебност спрямо Бог, когато го изобличава за грях и нуждата от Спасител е неотложна? Много хора са въртешно изобличавани чрез благовестието и действието на Святия Дух, но все пак са погинали и тази враждебност не е била преодоляна. Не бива да пренебрегваме факта, че Святия Дух прави нещо повече в "нас вярващите" /Еф. 1:19/, защото Той ".. действа във вас и да желаете и да го изработвате..." /Фил. 2:13/
Арминианите, които изповядват универсалния атонмент ще твърдят, че Духът работи еднакво във вярващите и в невярващите, като единственото различие е в това, че вярващия се подчинява, а невярващия се съпротивява. Ако това е така, тогава християнина би имал някаква заслуга и основание да се хвали, но в действителност той не може да се хвали за такова "съдействие със Святия Дух". Това напълно ще противоречи на словата "защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога". /Еф.2:8/ Нека всеки читател си спомни своята лична опитност. Не е ли имало време, когато си имал желание да дойдеш при Бога? Да, и си дошъл. Сега с готовност казваш, както в Псалом 115:1 се казва: " Не на нас Господи, не на нас, но на Своето Име дай слава. За милостта Си и за истината Си". Признаваш ли, че Святия Дух се е справил с твоята съпротива, за да имаш желанието да дойдеш. Така е. И в същото време това не се е случило с някои други хора, които също бяха чули благовестието както и ти. Следователно Святия Дух е работил в теб. Ако ти отговориш: "да аз си спомням, но знам че моята воля взе участие във всичко това". Тогава аз отговарям: "вярно е". Но преди твоята воля да подейства, Святия Дух е преодолял твоята враждебност към Бога, която и всеки плътски човек също има. Това не е станало с другите, които са още в неверието си, нито може да се каже за тях, че тяхната враждебност си остава, защото не са пожелали. Никой човек няма желание за Бог, докато Той не извърши благодатното си действие в сърцето.
Какво е всъщност "волята на човека"? Дали е независима способност, която определя желания и действия, или е в зависимост от друг. Волята свободна ли е или подчинена? Волята ли е управляваща човека, или други импулси управляват волята? Волята ли управлява съзнанието, или обратното е верно? Независима ли е волята или е подчинена на други сили извън човека. В Словото Божие четем: "И като видя жената, че дървото беше добро за храна (възприятия и интелект), и че беше приятно за очите (желание или неохотност), дърво желателно, за да дава знание (харесване), взе от плода му та яде." ( проява на волята)
Отговора на тези въпроси е от голямо значение за правилните позиции в християнското учение.
1. Естеството на човешката воля
Волята има способност за избор, който е причина за всички решения, които човек взема. За да има даден избор това означава, че нещо е отхвърлено и нещо друго е прието. Позитивното и негативното трябва да са в съзнанието, за да се направи избора. Всяко действие или бездействие е причинено от предпочитанието, което волята упражнява в избора. Където не се прояви предпочитание, няма проява на воля. Волята се проявява чрез избор, а избора е предпочитание на съществуващите алтернативи. Но има нещо, което оказва влияние на избора; това е причината и мотивът, които помагат за вземане на решението. Следователно има сила, която влияе на волята при вземане на решенията, така че волята не е независима. При наличието на фактор, влияещ на волята тя не може да бъде независима; не може в същото време да бъде и причина и следствие(резултат). Волята не е причина, защото причините са тези които правят волята да направи избор. Волята се явява като следствие от причините. Но щом волята е следствие тя е зависима от причините, така че волята не е независима. В този смисъл никога не може да се говори за свободна воля. Воля не може да има от само себе си, ако няма причина. "Ex nihilo nihil fit" - нищото не може да даде нещо.
През всички векове е имало хора, които са били твърдо убедени, че волята на човека е абсолютно свободна. Те са считали, че волята притежава себеопределяща сила, но дали това е така нека видим от следващия нагледен пример: Преди няколко години, ние посетихме един приятел пастир на неделната сутришна служба. След службата той сподели с нас, че има силно главоболие. Междувременно се изявиха нужди за посещение на болни в следобедните часове. Нашият приятел пастир искаше да изпълни това задължение, но неговото състояние беше такова, щото ако не си починеше следобед, положението му имаше голяма вероятност да се влоши и да не може да проповядва на вечерната служба. Той трябваше да вземе решение между две алтернативи. Първата беше да посети болните и да рискува влошаване на здравето си и вечерната служба; втората алтернатива беше да си почине следобеда и се възстанови за вечерната служба, а посещенията да се извършат на следния ден. Кое в този случай прави нашия приятел да вземе решение. Волята ли? Не! Вярно, че в края на всичко волята направи избора, но самата воля беше принудена. Той трябваше да балансира алтернативите. Всяка от тях имаше силни мотиви за да бъде избрана. Сърцето и умът на този човек притегляха нещата, докато той избра алтернативата с по-силните мотиви. Тогава волята му подейства и направи избора под влиянието на разсъжденията, които извърши притегляйки мотивите. Умът упражни влияние върху волята. Но ако умът контролира волята, тогава тя не може да се нарече свободна.
Ако ние истински познаваме същността на свободата и правилно разберем ролята на мотивите влияещи на волята, тогава ще бъдем напълно уверени, че между тях не съществува конфликт. Нека внимателно проследим нашия Спасител в Мат. 4-та гл. В първия стих на главата четем: "Тогава Исус беше отведен (или заведен) от Духа в пустинята за да бъде изкушаван..." В Евангелието на Марко 1: 12 е казано: " И веднага Духът Го закара в пустинята." Тези които прокламират свободната воля, никога не биха могли да хармонизират тези два стиха, тъй като "отведен" и "закаран" имат коренно различен смисъл. Думата "закаран" говори за принудителен мотив на който не може да се противостои; докато в "думата "заведен" се вижда доброволно действие. Когато вземем впредвид разширената в подробност картина на случая от двете места в Словото Божие, разбираме, че Исус беше закаран, но отива доброволно. Точно тук се вижда свободата на волята на човека и ефекта на Божията благодат в хармония и съгласие. Грешника също може да бъде нуден и привличан вътрешно чрез Духа и да "дойде при Христа". Вътрешният подтик и нудене са мотивирали неговата воля да реши това.
Философите настояват, че волята направлява човека, но Създателя казва в Своето Слово - сърцето е доминиращо. Много цитати идват в потвърждение на това. " Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота". /Пр.4:23/ "Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство". / Мар. 7:21,22/ "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене". /Мат.15:8/ В Библията, думата "сърце" се споменава 3 пъти повече от думата "воля" и където се говори за воля в повечето случаи се има предвид Божията воля.
Ето един човек пред който са поставени две алтернативи. Коя от двете ще бъде избрана? Тази, която повече апелира на неговото сърце. Пред него стои път на святост и праведност и път на греховни удоволствия. Кой от тези пътища ще бъде избран? Широкия! Защо? Защото това избира сърцето му. Това може ли да се нарече неговата свободна воля? Не, в никакъв случай не може! Защо не е неговата свободна воля? Защото той е направил предпочитание - избор, който е повлиян. Има причини, които са повлияли волята така, че тя е избрала широкия път. Защо е избрал именно широкия път? Той го е предпочел, защото това е продиктувало грешното му сърце. Същите алтернативи стоят и пред тези, които се спасяват, но защо те избират тесния път? Защото Бог им дава нови сърца, които търсят святост и правда. Така че, не е волята, а сърцето прави човек да се отстранява от Бога и живее в греха. /Ер. 17:9/
В обобщение ще кажем, че волята е причината за всички действия, но волята не е пряката причина. Както ръката се движи контролирана от своите мускули, жили и нерви, а самата ръка се контролира от ума, така и волята се управлява от ума, а ума е под влиянието на различни мотиви които изпълват сърцето. Но някой би запитал: Не говори ли Божието слово за нашата воля когато се казва: "И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота". /Откр.22:17/ " не искате да дойдете при Мене, за да имате живот". /Йоан5:40/ Да говори, както говори и за уши: " който има уши да слуша" ; " послушайте и ще живеете". Говори за очи: " Към Мене погледнете и спасени бъдете." Говори за вяра: " Повярвай в Исус Христос и ще се спасиш". Говори за сърцето: " Защото със сърце вярва човек и се оправдава."
2. Робството на човешката воля.
Във всички статии които обсъждат човешката воля, трябва да се признаят три примера, които дават истинска квалификация и изясняват особеностите на волята. Това са Адам преди грехопадението, Грешникът и Господ Исус Христос. В началото Адамовата воля беше свободна в две направления; свободна спрямо доброто и свободна спрямо злото. Понеже Адам беше сътворен само невинен, а не както обикновено и грешно се счита, че беше сътворен съвършен, неговата воля беше морално балансирана. Това означаваше, че в Адам нямаше предубеждения нито към доброто, нито към злото. Този Адам коренно се различаваше от цялото греховно човечество, както беше също различен и от "човека Исус Христос". С "Грешника" положението е много по различно. Грешника е роден с воля, която нито е морално чиста, нито е балансирана. Неговата воля силно клони в определена посока, като има предубеждения и е под влиянието на "измамливото си нечестиво сърце". /Ер. 17/
С нашият Господ Исус Христос отново имаме съвсем друг случай. Той коренно се различава от невинния Адам и от грешника. Исус Христос беше "святото, което се роди от Бога" /Лука 1:35/ (В този смисъл може да се каже, че не можеше да съгреши... както и в 1Йоан. 3:9 и 5:18, се казва за роденият от Бога) С пълно страхопочитание казвам, че волята на Исус не беше морално балансирана между доброто и злото, но в Него имаше предубеждения, макар и от положителен характер. Той беше Бог в плът. Различието в тези три воли е: Исусовата воля винаги клони към святостта, правдата и онова, което е угодно на Бог; волята на невинния Адам можеше да избере коя да е от двете посоки; волята на грешника е поробена от грешното му естество и неговите мисли са постоянно зло. /Бит.6:5/ Грешника робува на своето покварено сърце и на греха. /Рим. 6:6/
Спонтанно изниква въпроса: тогава грешника има ли свобода и в какво се състои тя. Да, има свобода в смисъл че вътрешно не е принуждаван. Бог никога не подтиква човека да греши, но грешника няма свобода да направи избор между "добро" и "зло", тъй-като неговото сърце винаги му избира това което е "зло". Нека направя една илюстрация: Ако държа в ръката си една книга за четене и я пусна... Какво ще стане? Тя ще падне. В каква посока? Надолу, винаги надолу. Защо? Тя се подчинява на закона на гравитацията, т. е. нейното собствено тегло я привлича надолу. Ако аз желая книгата да се изкачи малко нагоре и заеме място в секцията, аз трябва да извърша това действие. Сила извън книгата трябва да го направи. Такова е състоянието на грешния човек спрямо Бог. Когато Божествена сила му помага той не пропада, но ако тази сила спре да действа, човек стремглаво пропада. Кой му дава посоката на движението надолу? Неговото собствено тегло (греховно естество). Бог не го забива надолу, както и аз не давах посоката на падащата от ръката ми книга. Ако Божията благодат е отнета, всеки от нас би се приравнил с най-големия грешник. Как тогава грешника може да се издигне към Бога? В никакъв случай чрез волята си. Сила извън него трябва да го спаси. Грешника има свобода, но тя е еднопосочна и той естествено винаги е свободен да пропада и да греши. Словото Божие казва за такъв случай: "Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата." /Рим.6:20/ Да Бог е предоставил на грешника свобода, но неговото желание е към греха.
В увода беше подчертано, че разбирането на тези истини ще определи правилните позиции на християнина. През вековете този класически дебат за свободата или робството на волята е бил фронтова линия между апостолското учение и еретици; Августин и Пелагий; Калвинизъм и Арминианизъм. Всичко това може да се сведе до признаване или отхвърляне действието на първичния грях на човека, което е направило естествения човек тотално неспособен за духовното. /1Кор.2:14/
3. Безсилието на човешката воля.
Има ли волята на човек сила или способност да приеме или отхвърли Господ Исус Христос? Имайки предвид, че проповядването на благовестието изобличава грешника за грях, би ли имал той способност да се противопостави или да се обърне към Бога? Отговора на тези въпроси ще открие нашето становище относно човешката поквареност. Всеки християнин бе се съгласил, че човек е "пропаднало създание", но какво точно се разбира от "пропаднало" е мъчно да се уточни. Преобладаващото мнение днес е, че човек е смъртен и не е в първоначалното си състояние; че наследява греховно естество по рождение, но ако положи всички усилия би могъл да преодолява. О, колко далеч от истината е това. Слабости, болести, духовно безразличие и тъмнина са нищо пред истинското морално и духовно падение на човека в резултат на едемския грях. Само Святия Дух може да ни открие колко огромна е тази пропаст.
Когато говорим за тотална поквареност, под това разбираме пълното разрушаване на човешката духовна структура и естество, които греха е причинил. Тотална поквареност означава, че дух, душа и тяло са поразени, унищожени и поробени на греха и сатана - "... мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството..." /Еф.2:1,2/ Това изявление на Божието Слово не подлежи на разискване или спор! Човек не е в състояние да достигне духовното и моралното... Той не може да върши онова, което духът му желае, но е като парализиран морално и духовно. Това показва, че човек не е свободен. Свобода може да дойде само като оказана помощ от Бога: "ще познаете истината и истината ще ви направи свободни". /Йоан 8:32/ "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си." /Йоан 8:44/ Грехът е повече от извършени грешни действия; грехът е състояние. Това е същността на човека, който извършва действията, които са проява на състоянието му. Грехът е проникнал и е покварил всяка част на човека, затова Божието Слово трябва да: "пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето". /Ев.4:12/ От тази тотална поквара волята на човека не е успяла да избяга. Тя е под влиянието на греха и сатана, затова никога не може да се каже, че тя е свободна, затова и всичките прояви на волява са продиктувани от измамливо и покварено сърце: " Както е писано: - "Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога." /Рим. 3:10,11/
Но, нека повторим отново въпроса: Има ли волята на човек сила или способност да приеме Господ Исус Христос? Може би следващите разсъждения ще ни изяснят този въпрос: Може ли водата по желание да покачи нивото си? Може ли чистото да излезе от нечисто? Може ли чрез воля да се възстанови нанесено унищожение? Може ли от самия грях да излезе нещо чисто и свято? В никакъв случай не може! Ако някога пропаднал грешник се стреми към Бога чрез волята си, то без съмнение това е от действието на Святия Дух, който е направил този обрат на мисли и действия. Или както е казано: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец..." /Йоан 6:44/ " В деня, когато изявиш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно". /Пс.110:3/ В отговор на тези, които пропагандират "свободна воля" казвам: " Ако Христос е дошъл да спаси погиналото, свободната воля става безпредметна. Бог не създава пречки на хората като Го търсят; напротив, но всичко това което Бог прави се отблъсква от човека. Човек наистина има свобода в смисъл, че никой не го насилва да отрича Христос, но по отношение на своето робство в греха, той не може в никакъв случай да избере доброто, а камо ли да преодолее злото. " Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които саплътски, не могат да угодят на Бога". /Рим. 8:7,8/
Волята не е независима, тя е подчинена и слугува. Грешника не е свободен, защото е поробен от греха и това много ясно е казано от Исус: "... ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни". /Йоан 8:36/ Човек е мислещо същество и като такъв има отговорност пред Бога, но когато се твърди че е свободен и независим, тогава става отричане на неговата пълна поквареност. Тази поквареност следствие на първия грях на нашия праотец Адам, засяга напълно и волята. Волята се управлява от сърцето и умът, които са също покварени. Ако някой се обърне към Бога, не е възможно това да не е извършено в човека от Него, както е писано: "Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате." /Фил. 2:13/ Грешниците може да си мислят, че са свободни, но не са: "между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите." /Еф.2:3/ Аз лично вярвам, че волята е свободна, но само до толкова щото да изявява нашата грешна натура. Гълъбът не може да яде мърша, както гарвана. Сатана няма воля и желание за святост... "Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава" /Яков 1:13/ Грешникът никога не би имал воля, която да угоди на Бог, затова трябва да бъде роден от Бога. Роденото от плът е плът и волята му винаги ще проявява същността на плътската си натура.
Някои от декретите на Трентския Събор (1563г.) и до днес са ръководещи правила за католиците:
"Ако някой отрича, че волята на човек може да бъде в унисон на Божията воля, за да се предостави на Бога и добие оправдание; ако някой твърди, че волята на човек няма свобода да избере това което иска, нека такъв да бъде проклет".
"Ако някой казва, че следствие на грехопадението на Адам свободната воля на човека е загубена, останала безсилна и тази измислица на дявола се появи в църквата от някого, то нека той да бъде проклет".
Ето как днес тези, които настояват, че волята на човек е свободна, вярват точно така, както и католиците. Римо-католическата църква и арминияните вървят ръка с ръка в тези и други подобни декрети на Трентския Събор:
"Ако някой твърди, че новородените и оправданите трябва да вярват, че са в числото на избраните, нека да бъде проклет". (това е в противоречие на 1Сол.1:4-5)
"Ако някой има абсолютна увереност, че ще удържи до край, нека той да бъде проклет". ( в противоречие на Йоан 10: 28-30)
За да бъде човек спасен, три неща са абсолютно необходими:
Бог Отец трябва да го е планувал; Бог Синът трябва да го е изкупил; Бог Святи Дух трябва да го е приложил.
Бог прави много повече от едно предложение. Ако Той само ни отправя покана, всички до един ще си останем загубени. Четете в книгата на Ездра как цар Кир беше подбуден от Бог да издаде декрет, който освобождава пленниците и им дава право да се завърнат в Ерусалим и съградят Божия Храм. (Ездра 1:1-3) Ето едно чудесно предложение и подаряване на свобода. Възползва ли се целия Израил да избере свободата? За жалост, не. Повечето се задоволиха да живеят поробени. Само един незначителен "остатък" се върна. И защо именно те? Отговора е: "Тогава станаха началниците на бащините домове на Юда и Вениамина, и свещениците, и левитите, с всичките, на които Бог подбуди духа да възлязат, за да построят Господния дом, който е в Ерусалим". / Ездра 1:5/ (по-долу ще видите, имената им записани в книгата на живота!) Така е и днес, когато Бог подбуди духът на Своите избрани чрез действието на Святия Дух, за да могат да се отзоват волево.
През последното столетие, най-вече професионалните евангелизатори носят отговорността за ироничните възгледи на християните относно волята на човека. Това фалшиво учение се утаява в мнозинството, поради тяхната ленивост да "изпитват всичко" (1Сол.5:21) От повечето евангелски амвони се говори, че Бог е направил всичко и сега спасението напълно зависи от решението на грешника. Бог е изпълнил Неговия дял, сега човек трябва да изпълни своя дял. Горко! Какво биха могли да сторят безжизнени хора "мъртви в престъпления и грехове" /Еф.2:1/ Когато покани се отправят от амвоните към грешниците, една картина се откроява, като се прави аналогия с болен на легло човек, който има лекарството пред себе си; единствиното което трябва да направи е да се присегне и го вземе. Ако някой действително настоява, че тази картина е точна, той трябва да допълни, че този болник е също и сляп и не вижда лекарството /Еф.4:18/, парализиран и не може да движи ръцете си /Рим.5:6/ и в сърцето му има не само недоверие към лекаря, но е изпълнен с умраза към него /Йоан15:18/. Колко фалшиво е сравнението с болника, нали? Христос не е дошъл да спаси желаещите, а погиналите, които са напълно неспособни да си помогнат. "Да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата". /Исая 42:7/
В заключение нека изясним още един въпрос, който е в пряка връзка с казаното до тук. - Защо проповядваме благовестието, ако човек е безпомощен да се отзове? Защо отправяме покана към грешниците, ако грехът ги е поробил и те нямат сила да дойдат? Отговорът е следния: Ние не проповядваме благовестието защото вярваме, че човек е в състояние да вземе решение да приеме Христос, но проповядваме защото ни е дадена заповед да го правим. (Марко 16:15) Независимо от това, че то е глупост за тези които го чуват, "защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила." /1Кор.1:18/ "Божието глупаво е по-мъдро от човеците..." /1Кор.1:25/ Грешникът е мъртъв в греховете си. (Еф.2:1), а мъртвите са тотално неспособни да желаят нещо, така че "тези които са плътски, не могат да угодят на Бога." /Рим.8:8/
За човешката логика и мъдрост е безсмислено да се проповядва на мъртвите. Но Божиите пътища не са като нашите. "Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва да спаси вярващите." /1Кор.1:21/ За човека е глупост да се пророкува на сухи кости и да им говори: " Сухи кости, слушайте Господното Слово" (Езекил 37:4) О, но тук е проявена силата на Словото! " Дух е; Живот е" /Йоан 6:63/ Мъдри хора стоящи до гробницата на Лазар биха счели, че е безумие да се говори на един мъртъв: "Лазаре, излез вън!" О, но Този който говореше беше и Е Възкресението и Живота и чрез Неговото слово мъртвите оживяват! Ние проповядваме благовестието не защото мислим, че грешниците имат волята да дойдат, но защото самото благовестие е Божия сила за спасение. Ние също проповядваме защото знаем, че " ще повярват всички, които са определени за вечен живот". /Д.А. 13:48/ "Ще дойдат при Мене" /Йоан6:37/ ; "Ще чуят гласа Ми" /Йоан10:16/ (казва Исус)! Наистина те: ЩЕ !!
Както е писано: "Твоите люде ще представят себе си доброволно в деня на Твоята сила". /Пс.110:3/
Превод: Петър ван Стовел
Превод: Петър ван Стовел
Няма коментари:
Публикуване на коментар