БЕЛЕЖКИ /4/, от Артър Пинк(1886 - 1952)

1. Необичайни парадокси

 

Християнският живот е изпълнен с необичайни парадокси, които са непонятни за човешкият разум, но разбираеми за духовният ум. Едновременно, докато божиите светии стенейки плачат, те се и радват с неизказана радост. Вярващият в Христа се докосва до източника на жизненоважното удовлетворение, способно да задоволи всяка жажда, за която копнее винаги, подобно на жадния елен. Той пее и възпява на Господа в сърцето си, но в същото време скърби дълбоко и ежедневно. Той често  носи болките и трудностите, но не се разделя с тях, дори и за всичкото злато на света. Тези озадачаващи парадокси свидетелстват за това, че той действително е благословен от Бога. Но кой някога ще стигне до извода, че гонените и унижените са блажени, че наистина са щастливи! Следователно, истинското щастие не само е съвместимо с различните страдания в този живот, но и се съпровожда от тях.

2. Съвети за младите

По правило, ние сме изложени  на изкушенията на покварата в някои нейни форми и за да не попаднем в тях, е необходимо да сме постоянно бдителни. С много любов бих искал да предложа на вниманието на младите хора няколко съвета по този въпрос.

-         Бъдете бдителни против разпуснатите и безнравствените компании. „Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави". Не е възможно да имаш тясна комуникация с разпътен човек без опасни последствия.

-         Въздържайте се от четенето на книги*, пълни с поквара. Те не са по-малко вредни - в много случаи дори повече, отколкото лошите другари. Съзнателното четене на подобни книги е доказателство, че умът и съвестта са дълбоко покварени.

-         Стойте далеч от всякакви непристойни и съмнителни развлечения - най-вече имам предвид** театрални забавления, където умът е отворен за всяко зло и развратено  комуникиране и неморално възпроизвеждане.

-         Стремете се да занимавате своя ум и да направлявате чувствата си на „невидимото и вечното“. Винаги осъзнавайте присъствието на Този Бог, Който не търпи беззаконие. Никога не забравяйте, че Неговото око е върху вашето сърце, и че всичко е явно и открито пред Него. Като най-добрият ефективен метод за умъртвяване на вашите телесни части и разпъване на плътта с всички нейни страсти и похоти, търсете това, което е праведно пред Бога. Избягвайте младежките похоти и никога не флиртувайте с изкушенията.

*/ ** - към момента на написване на това, авторът все още не е бил запознат с технологичните разработки като интернет, компютърни игри, кино индустрията, развитието на телевизията. Помислете! Ако по-рано хората са били бдителни и придирчиви за кое е опасно и кое не, имайки предвид само  книги и театър – то, колко повече ние, живеещите във ерата на мега- технологиите и развитието на масовите развлечения, трябва да сме предпазливи и разумни в живота си.

3. Живо слово за мъртвите

„Добре, ще кажете вие, ако хората са мъртви, тогава каква е ползата от проповядване на Евангелието?“ Каква е ползата от проповеди? Ще ви кажа. Чуйте! Имало един човек, чиято ръка е била суха, парализирана и Христос му казал: „Простри ръката си!“  Трябвало е да направи това, което той не е можел да прави! Христос му заповядва да направи нещо, което било невъзможно за него. Е добре, ще кажете вие, защо тогава Христос му заповядва да си протегне ръката? Защото божествената сила е дошла със повелителните думи и тази божествена сила му е дала способност да направи това. Човек сам не е в състояние да протегне ръка. Ако вие мислите, че този човек е бил способен да протегне своята парализирана ръка чрез усилие на собствената си воля, значи мястото ви е в приют за умопомрачени! Как може парализирана част от тялото да се движи?

Е, аз ще ви покажа нещо повече от това. Представете си един човек , който е умрял, бива погребан и започналото да се разлага тяло вече смърдяло. Той бива положен в една пещера, когато някой идва до входа й, и казва: "Лазаре, излез вън!" И ако този Някой е бил нещо по-малко, а не Самия Бог явил се в плът, той вероятно би трябвало целия ден да стои там и да вика: "Излез вън! Излез вън!" Каква е ползата да се говори на мъртвия да излезе? Абсолютно никаква,  ако разбира се, думите на Говорещия не притежават силата, която прави тези думи ефективни.

И така приятели мои, аз проповядвам на грешниците Евангелието, не защото вярвам, че грешника притежава сам от себе си някаква сила да му откликне – аз абсолютно не вярвам, че който и да е грешник сам по себе си има някаква способност за това. Но Христос каза: „ Думите, които Аз ви говорих, Дух са и Живот са“ и чрез благодатта на Бога проповядвам това Слово, защото то е Слово на Сила,  Слово на Дух  и Слово на Живот. Силата се намира не в грешника, а в Словото, според както на Бог Святият Дух Му е угодно да го употреби. Приятели мои, говоря това с пълно благововение: Ако Бог в Своето Слово ми заповяда да отида и проповядвам на дърветата - бих отишъл! Да, господа! Бог веднъж заповяда на един от Своите слуги да отиде и проповядва на мъртвешките кости и той отиде. Интересно, вие бихте ли отишли?

4. Аз съм нищожен!

„Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си“ Йов 40:4

Това не го е казал Каин в момент на разкаяние, когато уби Авел, нито Юда, когато продаде Спасителя в ръцете на Неговите врагове. Това го е казал един човек, за който Бог извести: „няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ /Йов 1:8/ Под влиянието на меланхолията ли говори Йов, причинена от ужасните му страдания? Ако не, защо той говори с такова самоунижение? Ако е прав, могат ли днес християните да повторят същото?

За да се отговори правилно на тези въпроси, нека зададем и другия:  това кога е казано? Първо, когато Йов получи известието за сполетялите го беди? Не, защото тогава той възкликна : "Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име" (Йов 1:21). Или когато приятелите на Йов го съдиха и изобличаваха? Не, защото тогава той се оправда и се похвали с добротата си. Тогава, кога Йов каза: аз съм нищожен? Това беше моментът, когато Господ му се яви и му даде поразително откровение за Своето чудесно съвършенство! Това беше, когато Йов стоеше във всепроникващата светлина на непорочната Божия святост и не можа да възрази с нищо в присъствието на Неговата могъща сила.

Когато една душа влезе наистина в присъствието на живия Бог, самохвалството спира, красотата ни се превръща в тление (Дан.10:8), за да извикаме: "Горко ми! Защото загинах!"(Ис.6:5). А когато Бог дава на душата лично откровение за Своето чудесно съвършенство, човек наистина се убеждава в своята нищета. Колкото повече преживяваме неизказаната Господна слава, толкова по-вече затихва нашето жалко самодоволство. Именно в Божията светлина, ние виждаме светлина. Когато Той свети в умът и сърцето ни и изважда наяве скритото в тъмнината, чувстваме абсолютната скверност на плътското ни естество и сме погнусени от самите себе си. Въпреки че, обикновено считаме себе си за добри хора и че сме нещо повече, отколкото сме, но когато измерваме себе си със  святите изисквания на Божествената природа, извикваме : "Аз съм прах и пепел " (Бит.18:27) . Така покаянието променя мнението на човека за самия себе си.

Оправдано ли е днес, ако християните казват за себе си: Аз съм нищожен? Вярата не трябва да изрича любезности, но да види всеки един от нас в светлината на истината, кои сме по своята същност и какво правим. Това не е лицемерна мисъл, за да спечелим с голямо смирение репутация. Нещо повече! Тези изказвания имат смисъл само ако те не са единствено в устата ни, но и в сърцата ни, особено пред Бога, когато идваме при Него с покаяние и изповед. Обаче, трябва да признаем, че апостол Павел ридае пред всички за греховете си:  "Окаян аз човек!"  И за тези, които се боят от Господа, това  е част от свидетелството ни, което Бог ни е дал.


Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/

Превод: Татяна Иванова