АТОНМЕНТ, Петър ван Стовел

Думата 'атонмент' е употребена за пръв път от английския теолог Тиндейл (1494-1536) и се отнася до Христовото дело на кръста, което в Стария Завет преобразно се вършеше веднъж в годината за умилостивение на целия народ. Атонмент е не само умилостивение (Лев. 25:9), но също примирение (2Кор.5:19), изкупление (Евр.9:12) и освещение. (1Кор. 1:30) Тази дума oбобщава изкупителния характер, заместителната роля и помирението между Бог и човек в еднократната и съвършена жертва на 'Божия Агнец'.
Доктрината за Атонмента изяснява причините и необходимостта за Христовата смърт и е централна в спасението.

         
Когато Бог създава небесните славни същества, Той ги създава като едно огромно множество, което притежава безсмъртие и свръхестествени способности и което не е предназначено да се размножава. След това виждаме, че те са поставени на изпит, в който всеки индивидуално е направил избор за себе си, дали да остане верен и подчинен на Бога в свято достойнство.

        
При създаването на човека, Бог има различен подход. Той създава само един човек. Мал. 2:15:  "Защото не направи ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство." Този 'единия' имаше способност да се размножава и имаше вътре в себе си потомство -  цялото бъдещо човечество.  Бог постави този 'един' под изпит и му възложи да се подчинява на един морален закон, но този 'един', а именно Адам, престъпи Божията заповед и трябваше да понесе последствието. Божието Слово ни дава виделина относно последствието на този изпит, нарушен съзнателно чрез непослушанието на Адам. Рим.5:12: "... чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха..." Така  "... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци" – Рим5:18  и по този начин цялото потомство е засегнато и понася последствието на първоначалния грях.  

         
Бог беше поставил на изпит човечеството чрез един човек. Това би било най-трагичното за човечеството, ако не знаехме чрез благовестието за  Божието “предвечно намерение, което Той изработи в Христос Исус нашия Господ.”( Еф.3:11)  Рим. 5:19:  Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия, мнозината ще станат праведни. Бог беше обявил чрез пророческите видения идването на този 'Един', от Когото "очакваше набожно потомство" (Мал. 2)  Пс. 89:19: "Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, Възвисих едного избран между людете."  Исая 59:16:  (Бог) “ видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; затова Неговата мишца издействува за Него спасение и правдата Му го подкрепи.”

         
АТОНМЕНТЪТ  изявява предвечното намерение на Бог Отец (Еф.3:8-12), чрез Който  Божия изкупителен план е осъществен на кръста Христов, затова и Христовата смърт е крайъгълния камък на вярата.  Ап. Павел сумира цялото благовестие в 1Кор.15: 3,4. "Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията."  

1. Христовият кръст е върховна изява на Божията любов към погиващите чрез смъртта на Своя Единороден Син. (Рим.5:8; 1Иоан4:9)

2. Божията правда в това дело е изявена, така щото виновния може справедливо да бъде оправдан. 
Спасението изисква не само ПРОЩЕНИЕ, но също така и ОПРАВДАНИЕ, което е въз основа на съвършена и неоскверняема правда.   

Такава правда дори и ангелите не притежават(Йов 4:18), която има достойнства и качества, единствено присъщи на Божия Син. (2Кор.5:21; Фил.3:9) Това е Христовата Правда чрез послушанието на Христос – вменена на тези, които вярват.  Рим. 3: 24-26 :  “ С Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,  за да покаже, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.”

3.“Божият Агнец” -  Христос,  изкупителната жертва. (Иоан 1:29; 1Пет.1:18-20)

4. Грехът е получил осъждение на Христовия кръст. (Рим.8:3)

5. Божият гняв е отстранен и Бог е умилостивен.  Грехът във всяко отношение е противоречив на Божествената същност, затова “Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците.” (Рим. 1:18)  За да се даде спасение, необходимо е първо да се отстрани Божия гняв, за което единственото разрешение еумилостивението. Това разкрива смисъла на думите в Рим. 3:25: “когото Бог постави (Христос) за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата си в прощаване на греховете... ”

6. Човек е спасен чрез Божията спасителна благодат, посредством вяра в заместителната смърт на Христос. Той е облагодетелствуван от четирите характерности на Христовата заместителна жертва:

Послушание* Жертва*  Умилостивение*  Примирение*

 
*ПОСЛУШАНИЕ – Фил. 2:7,8 ни говори, както за дълбокото смирение на Христос, което намира форма в едно пълно себеотричане и “образ на слуга” (Божий), така и за съвършеното послушание, чрез което Той извърши делото на кръста. Послушанието на “последния Адам”, Който е Христос, е напълно контрастно на непослушанието на първия Адам; така послушния възстанови онова, което непослушния загуби. (Рим.5:19)  В атонмента, послушанието на Христос е главния принцип. Посланието към Евреите 5:7,8,9 ни разкрива, как чрез послушание Христос достига до “най-високите” небеса. Ев.4:14)  Това всъщност е съвършената воля на Отец, дадена като откровение в Исая 52:13 и постигната чрез послушание в ‘образ на слуга’.

 
*ЖЕРТВА  - Това е цената, която удовлетворява справедливостта на Бога. Тази цена трябва да има такава стойност, че да задоволи изискванията и святостта Му.  Откровение 5 гл. е величествена гледка на Божият престол и окръжаващите Го славни същества, от които никой, нито в небето, нито на земята, освен Агнето нямаше това свято достойнство, което Бог изискваше. Статутът, който Бог като  върховен Съдия дава на повярвалите в името на Неговия Син е оправдание, което може да бъде заслужено само от Един - неопетнен, съвършен и достоен. Този Един, а имено нашия Спасител, беше единствената жертва, която Бог би могъл да приеме. Тази жертва можеше да има достъп в небесата – да се яви пред Божието лице( Ев. 9:24) и която можеше по силата на един вечен живот да бъде всегдашна. (Ев.7:16)

 
*УМИЛОСТИВЕНИЕ -  Грехът и греховното състояние са противни на Бога и възбуждат Неговия справедлив гняв. Предмет на Божият гняв е всеки човек, който не отговаря на Божия стандарт – закона,  за праведност и святост. Единственият изпълнител на Закона е Христос, Който дойде  “да извърши волята...” на Отец.   “С тази воля ние сме осветени” (Ев.10:10) и чрез Неговата жертва, намираме милост пред Бога. (Рим.3:25; 1Иоан 4:10)

 
*ПРИМИРЕНИЕ – Сега чрез Христа ние сме примирени с Бога и чрез примирението, ние сме добили дръзновение и по-голям достъп до Божията благодат. Това ни прави също и плодоносни за Божия слава, тъй-като “даде и на нас да служим за примирение”. (Рим.5:1,10,11;  Eф.2:15,16: 2Кор.5:18-19)

 
АТОНМЕНТЪТ  Е  ПРИЧИНА  ЗА  НАЙ - ВИСОКАТА   ПРОСЛАВА  И  ИЗТЪКВАНЕ  ДОСТОЙНСТВАТА  НА  БОЖИЯ  АГНЕЦ.
 
АТОНМЕНТЪТ  ИЗЯВЯВА  ПРАВДАТА, ЛЮБОВТА,  И  МИЛОСТТА  НА  "СЕДЯЩИЯ  НА  ПРЕСТОЛА"  ОТЕЦ, КЪМ КОГОТО ХВАЛЕНИЕ  И  ПОКЛОНЕНИЕ НЯМА  ДА  СТИХНАТ  ПРЕЗ  ВЕЧНОСТТА! (Откр. 5гл.)           

Статията се публикува с разрешението на автора П.Стовел
Източник: http://www.propovedi-bg.com/atonement.html