СИЛАТА на СВЯТИЯ ЖИВОТ, Джон МакАртър

При все големия технически напредък, двадесет и първи век е навлязъл в плашещо тъмни води. Погледнете заглавията във вестниците - глобална терористична заплаха, безпрецедентна вълна на престъпност, оскверняване чрез порнография, смесване на ролята на половете, неясното бъдеще на икономиката, "изгубването" на нашите деца, и т.н. и т.н.  Хората  безпомощно се прикрепват, привързват, прикачват  към този свят, неконтролируемо носещ се към бъдещето, където има още повече страх, объркване, чувство на неудовлетвореност, несигурност и разпадане.

Като християни, истински християни, вие сте пълна противоположност на всичко това. Бидейки утвърдени в Исуса Христа - сте непоколебими, твърди и силни. Погледът ви е прикован към Божието Слово, фар, който се откроява като "светило, което свети в тъмно място " (2 Петрово 1:19). И когато се приближавате до неговата светлина, Бог преобразява животът ви чрез силата на Светия Дух. Вестта, която носите и начинът ви на живот доказват,  че ще се откроявате всред всеобщата култура.

Светият и праведен живот е гръбнакът на евангелието, което  проповядваме. Апостол Павел разбираше това. Всред езическото общество, което е правило всичко възможно да преследва християните и да дискредитира християнската вяра, той пише на Тит как да наставлява критяните да "се отрекат от нечестието и светските похоти, да живеят праведно и благочестиво в настоящия свят"(Тит 2: 12).

Докато размишлявах върху думите на Павел до Тит, видях три основни причини, поради които трябва да живеем свято. И на практика всяка една от тези причини не е свързана  с ползите, които може да ни донесе благочестивия живот, въпреки че има такива. (вж. 1 Тимотей 6:6). И Павел посочва благовестието като мотив към свят живот.

Святият живот издига Божието Слово

Във втората глава, Павел наставлява Тит относно хората от различни възрастови групи църквата. Младите жени, казва той, трябва да действат така , че "Божието слово да не се хули" (Тит 2:05). Гръцката дума преведена тук като "хуля" буквално означава "злослови, порицава". Ние не трябва да даваме повод на невярващите да се подиграват, пренебрегват или отхвърлят Божието Слово. От това как ние живеем ще се отрази  на хората да вярват на Словото.

Каквато и позиция да заема един християнин, ако той не живее така, както трябва да живее, това дава причина на хората да ругаят, хулят Словото Божие. Светът не съди за нас от теологията ни, а от нашето поведение. В очите на света, ефективността на Писанието се определя от начина, по който То въздейства върху нас. Ако невярващите виждат, че животът ни е наистина преобразен, отделен и различен от живота на света, те биха могли да направят извод, че Писанието е вярно, мощно и наистина променя животи.

[] Достоверността на християнското благовестие е неразривно свързано с чистотата на живота на тези, които го прокламират. Ето защо има такива пагубни последствия, когато добре известни евангелизатори или християнски водачи биват уличен в някакъв сериозен грях или неморалност. Как мислите, че невярващите реагират, когато видят такова лицемерие? Те се надсмиват, като по този начин хулят Божието Слово и ни лишават от всякаква възможност да им разкажем и То мощно да промени живота им. Въздействието Му в живота на хората, наричащи се с Името на Господа е жизнено важно за да се потвърди истинността на тяхната вяра, както и ефективността от личното им свидетелство и проповядване. Ето от какво, в крайна сметка, зависи начинът ни на живот.

Святият живот смълчава противниците

Втората причина за свят живот, която Павел посочва, разкрива същността на това, за което той говори: "...за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас" (Тит 2:08). Гръцката дума, преведена тук като "засрами" в буквален превод означава "изчервявам се", която подчертава външното смущение на съперника без да намери основания за справедлива критика.

Противниците на християнството обичат да злорадстват, когато християните са повод за скандали. Помисляли ли сте, че някои невярващи от обкръжението ви много биха искали да видят ваш значителен неуспех за да оправдаят своето неверие? Те не искат да видят как Бог преобразява живота ви – това би било изобличение към тях за греховния им живот. Но това е, което искате да направите - искате да ги засрамите, когато те ще ви критикуват, защото те няма да имат никаква основателна причина за критика.

Всичко това касае благовестието. Правилната стратегия на нашето благовестие не е в методиката. Ние покоряваме света чрез добродетели, благочестие, святост и чистота на живота си, които правят нашата вяра и Божието Слово достоверни.

Апостол Петър разбираше начина, по който вярващите имат въздействие върху този безбожен свят. Той пише: "Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." (1 Петр. 2:11-12).

Виждате ли, колко е наложително да живеем благочестиво? Искаме невярващите да ни проучат. Първоначално те идват да ни критикуват, но ако нашето поведение е безупречно, критиката може да се смени с любопитство. И ако това любопитство ги доведе до тяхното обръщение, те ще прославят Бога за спасението си. По този начин ние ще изпълним своята роля за прослава на Бога. Чрез своя живот вие ще доведете хората да повярват в истинността на християнството и в крайна сметка - до обръщение от добродетелите на вашия живот. Затова, стойте далеч  от плътски страсти и имайте безупречно поведение.

Святият живот привлича хората към Евангелието

В Тит 2:10 Павел  привежда и третата причина за важността на святия живот : "да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител." Думата "украса" тук се превежда гръцкия глагол kosmeō, което означава "да направя нещо красиво."

Каква е главното ни съобщение към този свят относно Бога? Искаме ли да знае светът, че Бог е всемогъщ? Всезнаещ? Вездесъщ? Неизменен? Суверен? Вечен? Създателят и Вседържителят на Вселената? Да, разбира се. Но, далеч от основната характеристика на Бог искаме неспасените да научат, че Бог е Спасител.

Как можем да направим добрата новина за Бога като Спасител красива във всяко едно отношение, ако ние не изглеждаме като да сме били спасени? Ако живеем в покорност към Бога, то това е само по себе си доказателство изобличаващо неправдата. Когато околните видят, че помагаме на другите, а не ги експлоатираме, когато чуят чистота в речта ни, а не цинизми и ни наблюдават като говорим честно, а не лъжливо, тогава нашият пример сам по себе си ще изобличава техния егоизъм, вулгарна реч и лъжливост. Прост отказ от участие в нечестиви дела на обществото могат да бъдат понякога толкова силни укори към него, че ще ни струва работата или приятелство. Нечестността чувства ужасно неудобство в присъствието на честността, дори ако няма вербална или друга директна опозиция.

Често, разбира се, явното изобличение е необходимо. Мълчанието само ще позволи на греха да продължава. Въздържането от думи, изобличаващи злите дела е равностойно на отказ да се подчиним на Бога. Вярващите трябва да ги изобличават със всички легитимни, библейски начини.

За съжаление, много християни едва са в състояние да поддържат в ред дори собствения си морален и духовен дом. По този начин, не им достигат проницателност,  предразположение или сила за да се противопоставят на злото в църквата или в обществото като цяло. Ето защо е наложително да сме толкова  зрели в познаването на библейската истина и покорност, в святост и любов, за да може начинът ни на живот да разобличи и укори всяко зло и да предложи изцеление от него.

Да придадем привлекателност на  спасението  е  високо призвание и ние не бихме се справили с тази задача, освен ако не докажем, че в действителност  сме били избавени от греха. Изобличението на греха у други, но неподкрепено от правдата на собствения ни живот е най-голямото лицемерие. Но живот, който се отличава с чистота, сила и радост, отразява подредбата, красотата и силата на Бога, Който спасява. Когато правим спасението красиво, правим Бог привлекателен.

За да бъде някой убеден, че Бог може да спасява, трябва да му покажа един човек, когото Бог е спасил. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде надежда, трябва му покажа човек, който има надежда. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде мир, радост и любов, трябва да му покажа човек, който има мир, радост и любов. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде съвършена, пълна и абсолютна удовлетвореност, трябва да му покажа един удовлетворен човек. Когато светът вижда святи, праведни, изпълнени с мир, радост и удовлетворение  хора, те виждат доказателствата за Божията преобразяваща сила.

Вечната съдба на неизкупените хора е поставена на карта. Християни, живеещи без святост дават на невярващите  повод да клеветят Бога, а ходещите в святост — да Го прославят. Основният въпрос в евангелизирането е святия живот на вярващия. Силата на Църквата не се състои в нейната стратегия, а в добродетелите и святостта на нейните членове. Нашите убеждения влияят на начина ни на живот, а начинът ни на живот пряко влияе върху ефективността на Евангелската проповед.

И така, християни, на вас е заповядано да сте "безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света " (Филипяни 2:15)

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова